цветна дъга

Когато бях бременна с първото си дете,ми беше много странно и доста неприятно едно обстоятелство.Всички жени, сред които се появявах( а аз работех в една фирма с голям персонал),сякаш се чувствуваха длъжни да започнат да ми разказват как са родили те.Това ,което правеше впечатление беше,че краските на тези разкази бяха предимно черни -сложни казуси,некадърен персонал и т.н.Всъщност, на третия опит да бъда принудена да изслушам поредните истории с проблемни раждания ,аз се изправих и в прав текст казах достатъчно ясно и твърдо следното:Моля да забравяте в мое присъствие,че съм бременна.Не желая да слушам ,защото искам аз да открия това таинство.Сама искам да го открия и напълно непредубедено..После ги оставих сами.Повече никой не посмя да заговори по темата пред мен.
Мисля,че по въпроси с 20 г давност и определено пиперлив привкус, имам същото предпочитание.Искам сама да откривам Учението,Рила и всичко останало.Там ,където имам нужда от помощ и водач,аз ще попитам и надявам се да срещна достатъчно добри хора,които да ме упътят.

След всичко чуто и прочетено по въпроса ,си мисля следното.Ние българите сме много твърд ,инатлив материал.Т.е. задачата на Учителя е била много,да не кажа изключително сложна.Да представиш,да свалиш Учението ,Словото сред такъв народ е голямо предизвикателство....Учителят често казва,че има една комисия и като си отидем тя ни слага оценките.Не съм срещала някъде да казва,че е добре ,ние, вместо да учим и прилагаме,да се занимаваме с другите и да раздаваме оценки,без значение какви.
Учениците в началото са били само 3.През 1944 година са хиляди.М.Иванов е един от тях.Изучава Учението цели 20 години.От 1917 до 1937 ,когато отива във Франция..Отива си от този свят на 25.12.1986 година.Дали си е свършил задачата и как,оценките друг ги раздава.Не сме ние.Нека всеки от нас да реши добре собствените си задачи..Римляните имали една поговорка :"Обущарю не по нагоре от обувките".

Мисля, че доста неща се казаха по темата в т.ч. и цитираха.
Когато имаме мнението на Учителя изразено нееднозначно можем и да не се съгласим с Него, но си остава за наша сметка.
По_безболезнено е да се учим от грешките на другите съответно и с по_малко загуби за наша сметка.
А иначе всеки е свободен и да греши и да се учи от грешките си.
Искам да Ви цитирам няколко реда из "Словото на планината", дадено на Седемте рилски езера от Учителя _ "Светът на великите души"ISBN 954_90719_1_Х стр.66
"Помни: Ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия. ТИ СИ ПРАТЕН ДА ЖИВЕЕШ.
Ако научиш това , ти много ще придобиеш;ако не научиш това много още има да се огъваш.
Знай, че Пътищата на Изгряващото Слънце и Пътищата на Залязващото Слънце се различават....."

Кой ти каза, че сайта е за бели братя и сестри?

По някога виждам доста излишни теми в Портала и тази е една от тях. Няма никакъв смисъл да се търси някаква злободневка. Всеки да чете каквото си иска. Един средно интелигентен човек би се пазил от крайни заключения. Ще остави всеки да върви към Слънцето така, както разбира. Най-малкото, което трябва да се прави е да тръгнем на лов за кирливи ризи. Или да се опитваме да изперем някои. За съжаление много емоции присъстват в така нар. духовни разговори. Защо трябва да започваме една тема с въпроса някой черен ли е или бял? От това проличава доста голямо желание за кавгичка. А и знаете приказката: Ако веднъж кажат, че сестра ти е ....., иди след това обяснявай, че нямаш сестра.

Ето едно мнение, което има истинната фактологична основа, за да бъде коментирано.

Определено знаем, че Учителят смята йога за "остаряла инволюционна система". Защо тогава Михаил Иванов употребява думата йога в "храни-йога" като по този начин за пред хората "реабилитира" цялата система на йога?!

Определено знаем, че Михаил Иванов "винаги е с някакви атрибути" и съвсем заприличва по някое време по физически вид на Учителя. В своята беседа "Учител" Учителя прави сравнение между белия и черния учител. Белият учител е семпъл, а черният се докарва с дрехи, пръстени, външен вид, т.е. докарва се с атрибути.

Коя вода е по -хубава за пиене, на планинския извор или на мътния поток ?

Поздрави !

"В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее.

Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук. Аз казвам: най-мекото легло е от слънчевата светлина и като легнеш на това легло никакво сътресение няма да стане в организма ти.

...когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли?

... Питам: ако човек представлява едно такова голямо балканско езеро, може ли някой да го размери? Колцина от вас могат да не се размътват? Направете наблюдения върху себе си и се сравнете с едно такова голямо езеро!
Вие сега казвате: аз съм човек свършил, опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам? Зная, много добре зная всичко, но не са минава и ½ час, дойде някой, каже някоя обидна дума, а всичко се разваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: кръвно ме обиди този човек!
От какво ви обиди?
Човек, у когото една дума може да произведе такава пертурбация, да го размъти от дъното, той е от много знаещите, който всичко знае и нищо не знае.

Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.

Питат го лекарите: как оздравя? – С ечемик и зелена чорба. Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна!” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен. Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с ечемика."

Благ

Колкото повече чета беседите, толкова по-силно обиквам трудните моменти. Разбирам, макар често и ненапълно за дадения момент, но със сигурност след това, че онова, което наричаме страдания, противоречия и прочие, имат дълбок смисъл за развитието на душата и укрепването на характера.Тези дни мислих за това колко смелост е нужна - без страх, с вяра и любов в сърцето, за да се прилага това Учение на Светлината. Да не се страхувам от страданието, от предизвикателствата в света отвън, в голямата джунгла, сред дивото.Иначе наистина всичките ми четения през годините си остават моето голямо нищо.
Но слава на Бога, че има Светлина!
Безгранична Светлина!

Присъединявам се към Роси.

Нямам нужда да търся цитати и аргументи и да доказвам каквото и да било на другите хора - просто моите усещания са такива също.

П.П. Освен Учителя, мога да спомена Р.Щайнер, при който също имам усещане за истинност и чистота.

Solej, то ти я отвори тази тема, а сега протестираш, че водела до осъзнаването на разни неща.

Преди отварянето на темата аз, например, имах съвсем неутрално отношение към Михаил Иванов.

То и сега ми е неутрално, но имам едно наум.

"В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее.

Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук. Аз казвам: най-мекото легло е от слънчевата светлина и като легнеш на това легло никакво сътресение няма да стане в организма ти.

...когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли?

... Питам: ако човек представлява едно такова голямо балканско езеро, може ли някой да го размери? Колцина от вас могат да не се размътват? Направете наблюдения върху себе си и се сравнете с едно такова голямо езеро!
Вие сега казвате: аз съм човек свършил, опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам? Зная, много добре зная всичко, но не са минава и ½ час, дойде някой, каже някоя обидна дума, а всичко се разваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: кръвно ме обиди този човек!
От какво ви обиди?
Човек, у когото една дума може да произведе такава пертурбация, да го размъти от дъното, той е от много знаещите, който всичко знае и нищо не знае.

Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.

Питат го лекарите: как оздравя? – С ечемик и зелена чорба. Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна!” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен. Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с ечемика."

Благ

Колкото повече чета беседите, толкова по-силно обиквам трудните моменти. Разбирам, макар често и ненапълно за дадения момент, но със сигурност след това, че онова, което наричаме страдания, противоречия и прочие, имат дълбок смисъл за развитието на душата и укрепването на характера.Тези дни мислих за това колко смелост е нужна - без страх, с вяра и любов в сърцето, за да се прилага това Учение на Светлината. Да не се страхувам от страданието, от предизвикателствата в света отвън, в голямата джунгла, сред дивото.Иначе наистина всичките ми четения през годините си остават моето голямо нищо.
Но слава на Бога, че има Светлина!
Безгранична Светлина!

"В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее.

Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук. Аз казвам: най-мекото легло е от слънчевата светлина и като легнеш на това легло никакво сътресение няма да стане в организма ти.

...когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли?

... Питам: ако човек представлява едно такова голямо балканско езеро, може ли някой да го размери? Колцина от вас могат да не се размътват? Направете наблюдения върху себе си и се сравнете с едно такова голямо езеро!
Вие сега казвате: аз съм човек свършил, опитал съм живота, имам големи опитности, Духът живее в мене. Знаете ли какви книги съм чел, знаете ли какви сънища имам? Зная, много добре зная всичко, но не са минава и ½ час, дойде някой, каже някоя обидна дума, а всичко се разваля – лицето ви почернява, разположението на духа се изгубва и вие казвате: кръвно ме обиди този човек!
От какво ви обиди?
Човек, у когото една дума може да произведе такава пертурбация, да го размъти от дъното, той е от много знаещите, който всичко знае и нищо не знае.

Не е било време през тия хиляди и хиляди години откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговорил, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици.

Питат го лекарите: как оздравя? – С ечемик и зелена чорба. Така е, но и тия 12 баби със своя консулт го спасиха. Всичките седят около него, чакат да излезе тази студена пот, молят се на Бога. И като му помогнаха, казват: “Господи, благодарим Ти, че ни помогна!” След това се обръщат към болния, казват му: “Хайде, синко, благодари на Бога сега и гледай повече да не грешиш, защото ще дойде пак този консулт и пак ще намериш коритото. Това е малко смешно за вас, но такова е положението на един болен. Няма някой от вас, който да не е турян над коритото с ечемика."

Благ

Колкото повече чета беседите, толкова по-силно обиквам трудните моменти. Разбирам, макар често и ненапълно за дадения момент, но със сигурност след това, че онова, което наричаме страдания, противоречия и прочие, имат дълбок смисъл за развитието на душата и укрепването на характера.Тези дни мислих за това колко смелост е нужна - без страх, с вяра и любов в сърцето, за да се прилага това Учение на Светлината. Да не се страхувам от страданието, от предизвикателствата в света отвън, в голямата джунгла, сред дивото.Иначе наистина всичките ми четения през годините си остават моето голямо нищо.
Но слава на Бога, че има Светлина!
Безгранична Светлина!

Прекрасна беседа, благодаря!



Тази дума я произнесох няколко пъти, като се стараех да изчистя ума си, да я усета със сърцето. При последното ми тихо произнасяне усетих съвършено пулсиране вътре в мен и звучене като мелодия...



В душите ни е събрана онази чиста вибрация информация, всичко, което сме събрали, като опитност на земята.



Не случайно Учителя ни е дал упражнения за усилване на паметта. Тя е необходима за ученика, особено, когато има изпитания.



Благ

Ако погледнем днес улиците на София и трябва да разберем състоянието на ума на софиянци, то явно е, какво е състоянието и не е за коментар.И колко често мечтателите, идеалистите са осмивани, неразбрани, но те наистина са в по-красив свят, "на бял кон"...

Мисъл за деня - 1 януари 2011г.
В света има Божествени чувства, Божествени мисли и Божествени постъпки. Човешките постъпки, човешките чувства и човешките мисли правят хората слаби. Божествените ги правят силни.
Що е Божествено? - Туй, което спасява човека от смърт. Туй, което създава смърт, е човешко. Не че хората създадоха смъртта - тя беше създадена преди хората. Преди хората да съществуват, други същества създадоха смъртта, понеже те бяха силни. Те не умираха, само се отклониха.
Отмерени принципи и изявени факти

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката молитва
Псалом 25

Мисъл за деня - 2 януари 2011г.

Аз не искам да оставя във вас мисълта, че в света няма нищо реално. Всичко в света е реално, само че в едно отношение реалността е вечна и неизменна, а в друго отношение - временна и преходна. Или с други думи казано: в света има две посоки на движение - възходящо и низходящо. В едното състояние, което е състояние на тъма, низходящото състояние, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всичките несполуки, неблагодарността - всички лоши прояви. А в другото, дето е Духът на благостта, Бог, за Когото се казва, че е благ - тази посока е възходяща, тя определя стремежа на човешкия дух към Бога.

Благ


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула

Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Благ

Чела съм някои неща от Михаил Айванов.
Нищо лошо не съм видяла. Малко съм чела. Добри идеи има.

Но след хилядите страници и стотици книги, наистина хиляди листове тези и теории са минали през очите, ума и сърцето ми на различни философи, философски школи, ходила съм на доста места , чела съм изобилно, както много хора, търсейки Пътя на Истината -
разбрах, че за мен е най-добре да пия чиста вода от Извора.
Този Извор за мен - на никого не натрапвам, просто споделям позиция - е Христовото Слово, разкрито по най-светлия начин от Учителя Беинса Дуно.
Никъде не съм срещала толкова Светлина в мрака!

Благословена 2011 г. за всички!

Благодаря на Надеждна, Розалина, Слънчева, Лъчезарна, Цветна дъга и всички писали в този подфорум за беседите и мислите открити в тях!

Наистина е прекрасна беседата "Аз ви нарекох приятели" и подбраните цитати от Цветна дъга ми харесаха много.



Дано се доближим малко повече към това знание!

Момичета, благодаря ви и за мислите, и за беседите, и за подбраните цитати! С риск да се повторя, ще цитирам онова, което ме впечатли най-силно:


Вас ви нарекох

Из спомените на Виола Йорданова Бауман.

" Изгревът....." том 8 стр. 520 , 523 и 525

Борита,
Защо трябва да правите усилия да си самовнушавате неща, които са самата действителност, истината? Истината винаги е току пред носа ни, просто трябва да отворим очите си и да я видим. Единственото, което можете да направите, е да осъзнаете истината. А тя е, че Вие сте едно безценно човешко същество с безкрайно чувствително и много богато сърце, с остра наблюдателност и широко отворени очи към света наоколо. Богата сте и с прекрасните всекидневни мигове на споделено щастие с любими хора.
Всеки един човек е уникален такъв, какъвто Бог го е създал, всеки един от нас е шедьовър. Защото Бог затова е Бог, той създава само шедьоври. Никой не е по висш от другия, нито е по-низш, а е просто уникален! Когато осъзнаем тази своя уникалност и престанем да се сравняваме с другите, с техните пари и притежания, ние ще съумеем да оценим и да благодарим за това, което имаме, с което Съществуванието ни е дарило.
Аз познавам много хора с пари, които втурнали се да ги преследват, загубиха по пътя най- ценното, което имаха - себе си. Сега много от тях биха дали богатство, за да имат Вашите вечери, изпълнени с топлота и разбиране.
Човешкият стремеж към пари, власт, позиции е просто търсене на заместител на това, което липсва дълбоко в сърцето - на любов и блаженство. Когато сърцето ти е изпълнено с любов, блаженство, истина, тогава всички други материални заместители са просто фалшиви, ненужни. Когато си събрал истинските диаманти, за какво са ти някакви си там камъчета!?
Най-истинският диамант на света това си ти, твоята най-истинска вътрешна същност, която е от Бога! Когато я осъзнаеш, тогава ти си се докоснал до най-истинското нетленно съкровище, пред което всички други бледнеят. А в един човек, осъзнал себе си, Съществуванието се излива.

Четох някои неща от Михаил Иванов/ Омраам/. Нямах усещане за истинност като в словото на Учителя. Отразена светлина и то не през твърде чисто стъкло, ако мога да ползвам метафора. И тогава разбрах...

Чела съм някои неща от Михаил Айванов.
Нищо лошо не съм видяла. Малко съм чела. Добри идеи има.

Но след хилядите страници и стотици книги, наистина хиляди листове тези и теории са минали през очите, ума и сърцето ми на различни философи, философски школи, ходила съм на доста места , чела съм изобилно, както много хора, търсейки Пътя на Истината -
разбрах, че за мен е най-добре да пия чиста вода от Извора.
Този Извор за мен - на никого не натрапвам, просто споделям позиция - е Христовото Слово, разкрито по най-светлия начин от Учителя Беинса Дуно.
Никъде не съм срещала толкова Светлина в мрака!

Благословена 2011 г. за всички!

Знаем максимата: "Животът е най-великото училище", а той, животът на детето се формира в далеч в пренаталното съществуване, а после в семейството, в обоществото и т.н. Трудно е, когато амбициите или неглижирането на родителите, поради неразбиране на същественото за детето, изкривяват идейния свят на детето, но и това е урок за двете страни.

А ето един практичен съвет от Учителя за обучението в училище:

"Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.

Страх и безстрашие

П.П. Разбира се, това не значи да не се подкрепят разумно усилията и работата

Из беседата "Аз ви нарекох приятели":

"...Който е намерил Любовта, той е намерил всичко. Любовта е основа. Който е намерил Любовта, той ще намери и интелигентността. След като намери интелигентността, на трето място иде истината. Като намери истината, ще намери и доброто в света. Този е пътят, по който трябва да се върви. Ако ти нямаш в себе си Любовта, ако нямаш интелигентността, ако нямаш истината и ако нямаш доброто, ти нищо не можеш да постигнеш. Всичко друго е безпредметно. Без тези четири неща човек го няма там. Там няма и никаква наука, никаква основа.Казвам: Ние сме дошли до една област, дето Любовта може да се постави на изпит.

...човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование.

...Човек в себе си може да води Бога. Казвате: В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Ами ако вярвате в един човек, в какво в него ще вярвате? Ако вярваш в човека, ти ще вярваш в неговото сърце, т. е. в неговата Любов, в неговата интелигентност, в неговата истина и в доброто, което той носи в себе си. Това съставя човека. И за Бога същото. Човек е подобен на Бога, и Бог е подобен на човека. Така трябва да кажа, за да ме разберете. Като казвам, че човек е подобен на Бога, не разбирам неговото тяло, както е сега. Като казвам, че човек е подобен на Бога, ето каква аналогия, какво сравнение правя. Запример, дали един човек е богат или учен, това не може да се заключи само от неговата къща. Един богат и учен човек може да живее в една колиба, ако (е) скромен. И един богат и учен човек може да живее в един палат. Това не значи, че първият не е богат, нито учен, а вторият, който живее в палат, е учен човек. Учен, богат човек наричам този, който може да се преобрази, който може да тури на работа своето сърце, своя ум и своята воля. Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа.

...сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си.

...Дойдем ли до душата си, обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл.
Аз разбирам такова служене, както майката може да служи на детето си, както професорът може да служи на своите добри ученици. Такова служене, такова поведение трябва да имате всички.

...Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка.

...И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите, тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все ще излезе нещо от тоягата. Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. Казвате, ами като мислим криво, можем да се заблудим. Оставете тази ваша философия. Първо трябва да поставите в ума си мисълта, че всички трябва да мислите. Първо трябва да мислите, защо Господ създаде въздуха, защо създаде водата, защо създаде светлината и защо създаде хляба. Това са четири елементи, които играят важна роль в живота. За тях човек трябва да си отговори. Въздухът е създаден, за да накара човек да мисли. Всички органически същества се нуждаят най-много от въздуха. Човек може да има знания, може да е силен, но ако само за три–четири минути спре дишането си, той изгубва и знание, и сила.

...Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.

...Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.

... Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.


...Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.


...Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.

...Ако сега трябва да ви направя религиозни, вий сте закъсали. Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта.

...Следователно, през тези симпатии ти търсиш Любовта. Нямаш ли Любов в себе си? Знайте, че една симпатия представя една буква. Хилядите симпатии представят буквите на една голяма азбука, с която трябва да говориш. Защо човек трябва да мисли, че другите хора ще му вземат симпатията? Симпатията, която Бог ни е дал, никой не може да ни я вземе.

...Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.

...Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.

...Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.

...Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свет живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някои от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: Заповядайте. ...Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати.

...В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. създаде в себе си едно добро качество.

...Ще платиш заради брата си. Тъй се върши Волята Божия. Какво ще ходиш да убеждаваш човека, да прости или да отложи полицата. Плати заради него – нищо повече. – Готов ли си да простиш? – Няма какво да се разправяте с човека. Ще отидеш при кредитора му и ще платиш вместо него. Всеки, който отива да примирява, той трябва да направи нещо от своя страна. Не трябва само теория. Ние трябва да се покажем силни в малките неща. От всички се изисква самообладание. Затова вие трябва да възстановите вярата си. Аз не говоря за суеверие, но за вяра. Вярата трябва да послужи за основа на вашите интелектуални сили. Интелектуалните сили ще бъдат плод на вашата Любов, те ще бъдат плод на доброто, което действува у вас.

...И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство.

...Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения."

Прекрасна беседа!

П.П. Извинете за дългото цитиране - това е само една малка частица от беседата, не можех да махна нещо.

Знаем максимата: "Животът е най-великото училище", а той, животът на детето се формира в далеч в пренаталното съществуване, а после в семейството, в обоществото и т.н. Трудно е, когато амбициите или неглижирането на родителите, поради неразбиране на същественото за детето, изкривяват идейния свят на детето, но и това е урок за двете страни.

А ето един практичен съвет от Учителя за обучението в училище:

"Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.

Страх и безстрашие

П.П. Разбира се, това не значи да не се подкрепят разумно усилията и работата