Здравейте отново, преди време пуснах тема, в която опитах да излея душата си доколкото е възможно. Пуснах нова тема в този раздел, за да мога да получа повече отговори, както ме посъветва един потребител. Нека представя нещата в малко по-различен аспект.
Имам баща, който не обича да поема отговорности, живее и работи извън града, връща се в вкъщи веднъж месечно за по 2-3 дни. Печели добре, но изглежда няма доверие на семейството си, ако изобщо ни чувства като свое семейство. Оставя майка ми да се оправя общо взето само с нейната заплата и пенсията на баба ми, когато се стигне до големите сметки... Майка ми, от своя страна, е зависела почти през целия си живот от хора, които, меко казано, не струват. Това, че е сама жена определно я прави много уязвима и влияе зле на самочувствието й. Това обаче не оправдава хората, които се опитват да я използват по всякакъв начин, но никога не влизат в тежкото й положение, особено тези от "семейството".
Нещата се влошиха след като дядо ми (баща й) почина преди 9 години. Оттогава настъпи някакъв хаос вкъщи, поради липсата на здрава ръка, а и имайки предвид, че майки ми е особено крехка личност. Баба ми също допринася за напражението с постоянния си негативизъм, държи се като дете и винаги е ескплоатирала майка ми за своите собствени цели, без да се съобразява с нейните чувства и желания. Цялата тази липса на подкрепа й се отразява много зле. Тя не знае как да контролира отрицателните емоции, които натрупва и идва момент, в който избухва, буквално изпада в истерия и наистина си мисля, че не е добре с нервите. Изглежда аз съм единственият, който иска някаква реална, положителна промяна. Зарекъл съм се вече да не оставям никой да тъпче нито мен, нито нея, въпреки, че в момента се чувствам ужасно слаб и неуверен. Искам да й бъда упора, но нещата зависят най-вече от нея. Струва ми се, че сама няма да се справи, след като през всичките тези години не е успявала. На мен ми предстои да отида да уча в по-голям град, но не ми се иска да я оставям сама на лешоядите. Обсъждахме различни варианти за измъкване от ситуацията, как да намалим зависимостта си от разни субекти със съмнителна ценностна система. Жалко е и, че няма на кого да се разчита, тъй като хората предпочитат да си обърнат главата, когато видят неприятности. Идеи не липсват, но понякога ми се струва, че тя няма волята да се опълчи, още повече, че често върши разни глупави неща... Но както и да е, тя е добър човек и отдаден родител и не заслужава подобно отношение от хората, на които би трябвало да разчита най-много.
Аз самият вече посетих два пъти психотерапевт, но говорихме повече за мен и не ни остана време за тези неща. Смятам да прекъсна за известно време, поне докато не започна постоянна работа следващия месец, тъй като в нашето положение това е излишен разход.
Дано не съм досадил с дългия пост.