Nicki64

По съседски от Швеция,
Сърдечни поздрави за успешната организация, Ирена!
Би било прекрасно някой път да потанцуваме и заедно.
 
Светли делници и пъстроцветни Коледни празници за всички!
/ Нина,
Даскалова :-)  

Тази песен слушам напоследък по няколко пъти на ден и не мога да й се наслушам - изящество, мекота, топлина, всеотдайност ... Ще се радвам да науча нещо повече за това как е възникнала или какво означават думите й!?

Благодаря на Клаудия!
Бих искала само да уточня, че в нашия сайт (за разлика от други) шестте упражнения са публикувани във всички познати варианти: - 6+1 упражнения

Намерението ни беше да предоставим на потребителите ни всички известни източници, от които може да се почерпи информация за упражненията, за да може всеки сам да се ориентира в хронологията на даването и практикуването им, както и да избере своя начин - нещо, което прекрасно е описала по-горе Клаудия.
За себе си лично мога да кажа, че мога да изпълнявам всички възможни начини - когато съм сама, тялото и душата ми сами избират кой е най-подходящия за мен в момента. Когато съм с група, играя така, както играе групата.

Здравейте,
Виждам,че има разлика в това как се дават упражненията в този сайт -първо с крачка напред ,а в ето този на братството .нет е с крачка назад. В крайна емстка може ли някой да каже как е дадено оригинално и къде точно е посочено след това,че се налага промяна.Предварително благодаря
Светъл ден

Наистина упражненията на Учителя са чудесни. Подчертавал съм го в много постове. Затово много години съм се старал повече хора да разберат тяхното значение за физиката и психиката ни. Макар че и за упражненията, както за Паневритмията, има спорове за някои от движенията. Ако някой желае, може да разгледа и видео ТУК.

Искрено се надявам и видеото, което тази година бе заснето край Седемте рилски езера, да бъде монтирано и представено пред хилядите потребители на братските сайтове.

Най-хувавото е ,че една мечта се превръща в реалност.Аз поне 15 год.се опитвам да докажа ,че в Учението има не само Паневритмия,но и много упражнения.И то лесни за изпълнение.И много български.Преди около 9 г.едно обединение на братските групи ''роди'' книгата с окултни упражнения.
Тази година с огромна радост приех новината ,че имам доста съмишленици и са направени снимки на голяма част от упражненията.
Приятно е ,че вече има и групи,които се организират и ги играят .
Не знам дали аз съм човекът ,който най-добре може да посочи положителните ефекти от упражненията.Може би ключовите думи след тяхното изиграване са са ХАРМОНИЯ,СИЛА,СПОКОЙСТВИЕ.
Но аз пък мога да представя един от екипа ни /с него започнахме да правим сайта ни/,който обеща да реализира мечтата ни на практика и го направи край Седемте рилски езера..Той бе един от тези ,които се снимаха във видеото.
ЕТО ГО И НЕГО:

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b4/21up/21upr1a.html
Ако някой желае,мога да му дам е.майла ,на който може да му пише за подробности.Според мен той е един от най-добрите учители .Под негово ръководство много често в Пловдив се играят упражнения на Учителя .

Както всяко нещо, и тази инициатива си има своите плюсове и минуси. Да видим какви биха могли да бъдат те...   1. Плюсове, положителни неща: - Алтернатива както на детската ясла, така - и на детската градина. Една такава организация позволява децата да бъдат "гледани" чак до тяхната училищна възраст. - Средата е близка до семейната. Роднините на децата могат да са заедно с тях в кооперативното детско заведение. - Децата не са прекалено много, на всяко дете може да се обръща индивидуално внимание по всяко време. - При достатъчен брой деца тази инициатива може излезе по-евтино от посещаването на частна ясла или детска градина - Постоянен родителски контрол върху методите  на възпитание на децата, материалната база, условията, хигиената, храненето, дневния режим, физическата активност и учебния материал.  - Ако някой от коопериралите се родители има педагогическа правоспособност, може да се включи като учител в кооператива, особено - ако е безработен.  - Възможност за активно участие на родителите при избора на учители, възпитатели, психолози, логопеди, лекари и зъболекари, книги, учебници, учебни помагала... - По-малък брой деца, отколкото - в яслите, в детските градини и подготвителните групи в училищата, следователно - по-малко вируси и бацили. Никой няма да води болното си дете, за да не се разболеят останалите деца.  - Това е една интересна възможност за родитеите, а също - и за бабите и дядовците, при  наличие на желание от тяхна страна, да участват активно и да помагат в отглеждането на децата/внуците си. - Ако се съберат достатъчно голям брой деца, и ако има спестени пари, има възможност някое семейство да прескочи плащането на една такса, ако са настъпили някакви временни финансови затруднения (примерно - смърт на баба или дядо). - Родителите могат по-дълго време да бъдат с децата си.  - Може да се събере кооператив от родители, които са приятели, съученици, състуденти или колеги (и се познават от по-рано) - Ако се съберат непознати семейства, това е възможност за нови познанства и приятелства между тях. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Получавате още едно семейство – сприятелявате се с децата, с родителите им, дори с бабите и дядовците им, с преподавателите и психолозите...  - Възможно е родителският кооператив да прерастне в частна детска градина, в начално, а после - в основно и средно училище. Така родителите ще могат да бъдат по-близо до децата си през цялото им детство.   2. Минуси, отрицателни неща: - Възможна е моментна нестабилност на организацията – ако поради някаква сериозна причина едно или повече семейства се откажат в даден момент, финансовата тежест върху останалите може да стане непосилна. В такъв случай ще трябва да се търсят нови семейства за попълване на първоначалната бройка.  - Може да излезе значително по-скъпо от държавните ясли и детски градини. - Нееднаквост на месечните разходи за семейството – няма как да се фиксира една постоянна месечна такса – тя ще варира всеки месец, в зависимост от възникналите разходи. - Понякога може да бъде много трудно да се намери добър възпитател, който да прегърне идеите и разбираниятана родителите от кооператива за отглеждане на децата, а също - философията и ценностите им.  - Трябва да се намери подходящо помещение с приемлива цена на наема, ако някое семейство не разполага с някакво подходящо помещение (апартамент или къща с двор) - Няма възможност да се възстановява месечната такса, в случай, че нечие дете (или нечии деца) е било болно. Така реално дори и цял месец някое дете да не е посещавало общата ясла/градина, семейството му ще трябва да се включи в месечното покриване на общите разходи. - Ако един родител не е готов да поеме своите отговорности и задължения, той не би могъл да бъде част от кооператива. Всеки един кооператив функционира спрямо това, доколко сдружените родители в него имат възможността да се включват във всяка една дейност. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Колкото и да са сходни идеите на сдружилите се родители за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всички аспекти.  - Месечната парична сума, която родителите трябва да отделят, може да се окаже значително по-висока от таксите в държавните детски градини и да се доближава до таксите в частните детски градини. (100 - 500 лв на месец). - Родителският кооператив не представя образователни услуги, както това прави частната детска градина, затова родителите в него не могат да разчитат на финансови печалби.      3. Как стоят нещата в общинските или частните детски градини и училища: - Родителите не могат да избират нито местоположението, нито материалната база, нито учителите, нито учебната програма, нито пък - другите деца.  - Липсват достатъчно места и по тази причина в детските градини детските групи са твърде големи и е по-трудно да се обръща индивидуално внимание на всяко дете по всяко време. - Общинските детски градини може да са центрове за социална дресировка, вместо - среда за креативно развитие на децата. - Броят на учителите, възпитателите, психолозите, логопедите, лекарите и зъболекарите понякога може да не е достатъчен. - Понякога средата е агресивна - изпълнена с физическо и/или вербално насилие, от страна и на децата, и на служителите в детската градина.  - Не всяко училище има възможността да осигури предучилищно обучение. - В предучилищните групи на някои училища се обучават деца на различна възраст (4, 5 и 6 годишни). - За съжаление, вместо да става все по-гъвкава, образователната ни система става все по-твърдоглаво неадекватна.  

Още едно интересно интервю:
 
http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_l.a_c.327_i.247681.html
 
 
И още една статия:
 
http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/kooperativ/

Абсолютно, точни наблюдения. Обаче доколкото разбирам аз, става дума не за домашно възпитание, а за кооперативна детска градина/ясли, в която са събрани група деца от различни семейства. Последното автоматично изключва фактора родителско/домашно възпитание, тъй като са събрани деца от различни семейни двойки. Колкото и да са сходни идеите на тези двойки за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всичко. 
Според мен става дума за два различни процеса на социализация - този в семейството се допълва от социализацията в група със сходни на семейството (но различни) условия на общуване. Все пак и аз подкрепям молбата за повече подробна информация за опита на кооперативите, желателно лично от родители. 

Попаднах на интересно интервю по темата:
 
http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/9606-roditelskiyat-kooperativ-lyubov-grizha-i-spodelyane/

Здравейте,
аз и семейството ми сме част от родителски кооператив и ще ви разкажа в общи линии как се случват нещата. Детето ни беше прието в държавна градина, но избрахме да се присъединим към кооператива, защото това ни дава уникален шанс да участваме в живота му в най-важната за утвърждаването му като личност възраст. Намерихме се, както се казва. Общо сме десет семейства, които отглеждаме децата си заедно. Имаме доста сходни виждания по отношение на отглеждане и отношение към децата, макар, че много често спорим. Интересното е, че дори да спорим обаче до сега винаги сме съумявали да запазим добрия тон и най-важното да намерим удовлетворително разрешение. Другото изненадващо и за мен самата е, че когато има нужда нещо да бъде свършено винаги се намира кой да го свърши, без това да е непременно един и същ човек и без вечно киселата физиономия на някой почувствал се „прецакан”. Това всъщност е смисълът на кооператива – всеки да допринася за общото благо, в случая отглеждането на нашите деца, с каквото може и както и колкото иска. Достатъчно съм поживяла, за да не вярвам на утопии, но ето че това за което ви разказвам се случва и то всеки ден вече повече от година. До тук съм сигурна, че по-голямата част от четящите вече са ме обвинили в откровена лъжа и няма как да е иначе в обществото и порядките в които живеем, за това ще ви разкажа за по-прагматичната страна на нещата. Задължително, когато спомена че участваме в кооператив, първият върпос е: „А колко ви излиза на месец?” – излиза колкото частна детска градина от по-евтиния клас. Организацията на кооператива е доста и изисква много усилия – всичко си е наша грижа от почистването до учителките. Майките сме се разделили на работни групи и всеки отговаря за някаква част от функционирането на нашата малка общност - програма, хигиена, пазаруване и т.н. според възможностите и професионалната насоченост. Имаме майки специалисти в образователната област и те поемат основно изработването на учебната програма, рутините през деня и планирането на заниманията. Учителите са крайъгълен камък за функционирането на кооператива и безспорно успехът ни зависи най-много от тях. Не е лесна координацията и общуването с 10 майки едновременно, но ние много се стараем да се подобрява комуникацията непрекъснато, както и да изглаждаме в движение всички въпроси. За да станеш учител в кооператив трябва или да вярваш много силно в идеята, да обичаш свободата в работата си и да носиш отговорност за нея или просто да ти трябват пари, което не коментирам. Няма да мога да опиша и половината от кооперативния ни живот тук, но ако имате интерес към някой детайл, можете да ми пишете. Вместо заключение ще кажа, че детето ми има още един дом, много приятели, чувства се сигурно и щастливо в кооператива и аз имам спокойствието, че то ще е винаги обгрижено. Аз също намерих много нови приятели, придобих увереност като родител, защото споделянето е една от ценните ни възможности и разбрах, колко успешни могат да бъдат общите начинания дори и без едноличен лидер, стига хората, които участват да имат ясен и важен мотив и разбира се нужните качества.

По случай празника може да гледате онлайн филма на Издателство Бяло Братство за последните дни на Учителя и историята на "Мястото на Учителя" тук:
 
Едно хубаво място за почивка
 
Приятно гледане!

Скъпи приятели
на Паневритмията,
 
От 7 декември започна цикъл от лекции върху Паневритмията,
които ще се провеждат всеки петък от месеца (без последния петък) от 18.30 ч.,
в Братския център в София на ул. "Ген. Щерю Атанасов" 2.
 
 
Третата лекция е на 21 декември 2012 г.
и ще бъде на тема
 
“Паневритмията:
еволюцията на Вселената и човека,
вградена в движение и музика”
 
18.30 ч., София, ул. "Ген. Щерю Атанасов"2
 
 Лектор: д-р Светла Балтова
 
 
Следващата лекция очаквайте на 4 януари 2013 г.
 
източник

Igraem v rajona na ezeroto Sognsvann v Oslo, ponqkoga v gorata Østmarka, rajona na Skullerud. Igralem i v grad Moss, v gradinata na edna sestra, vsqka purva nedelq na mesec maj, juni, juli i septemvri. Izpratete suobshtenie na siriushere@gmail.com za utochnqvane na denqt i chasut!

Ще добавя само, че от тази пролет Паневритмия в Лондон се играе вече на три места:

Ричмънд Парк, Гринуич Парк и Хайд Парк.

Всяко от тези места е с прекрасна природа и свой собствен чар. Оттук нататък остава само да разширяваме кръговете и да играем по-често.

Ники

Любов + Светлина + Мир + Радост от Лондон към България !

Верно за казали...Търси - ще намериш + Искай - ще ти се даде + Хлопаи - ще ти се отвори + Питай - ще ти се отговори + попитах преди година + по неведомите Пътища Божии ми се *отговори * и се оказах в Лондон
В Лондон Паневритмята се играе повече от 10 години от около 20 - 40 приятели в най - големия лондонски парк - Ричмонд Парк + всяка неделя от 10 часа питайте + елате + преживейте !
за контакти можете да търсите: Пламен - 0044 7809471529 + мен на лични и джи-ес-ем : 0044 7811100387.
Предварително благодаря на модераторите за кирилизирането на текста
Бодри + Будни + Благи !
Любов + Светлина + Мир + Радост

Сърдечни поздравления от Лондон за това постижение + Божиите благословения за хармонични Паневритмични кръгове + покана за бъдещи срещи  +  Амин

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Привет!

Сърцето и душата ми ликуват изпълни с любов и радост, които споделям с вас.

На 16 декември се иницира Паневритмия и в Швеция, в градчето където се намира антропософския център на Рудолф Щайнер: Paneurytmi i Gula Villan, Järna .

А от 12 декември в сайта на Паневритмията има страничка и на шведски: Paneurytmi.

Светли делници и пъстроцветни празници за всички!

Здравей Юля 
Покрай едно родово проучване, благодарение на което установих, че не съм второ, а четвърто поколение даскал, прочетох доста литература - основно спомени - на прочути в нашата история просветители отпреди Освобождението. Тогава е нямало българска държава, а турската империя не се е занимавала с просветното дело на раята, много ясно. Учила съм история на образованието в университета, но не предполагах с колко вълнение и искрено изумление сега, с над 30 г. стаж ще чета първите буквари и учебници, с които е проходило българското светско образование. Искрено препоръчвам спомените на Илия Блъсков, например. Човек се докосва до възторга и разочарованието, идеализма на първите даскали и техните ежедневни усилия, но и откровено признание за случайните хора в даскалската професия. 
След Освобождението даскалите с радост и надежди са посрещнали грижата, която е полагало новото национално управление за просветата. Надявали са се, че държавните единни изисквания ще прекъснат порочни практики на влияние на общините върху училищната работа. И отново разочарование, защото заедно с единните изисквания и подготовката на учители за новите школа, родителите били съвсем изолирани и сега пък оставили всичко на държавата и на министерските чиновници. Последствията не закъснели. Въобщя, интересна история имаме, особено, ако човек се опита да усети не просто списъка от събития, но мислите, трепетите, радостите на хората зад сухите факти... 
 
Покрай написаното по-горе ми излезе още един въпрос, свързан с родителските образователни кооперативи:
- Работата в такива условия коренно се различава от фронталната работа в условията на масовото държавно училище. Би било разумно да има специална подготовка на педагозите, които ще работят с децата. 
 
 
За любителите на архивни ценности - Илия Блъсков - 1907 г.

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова