Vespertine

Аз съм на 22 години, но не мисля, че 42 са толкова много, в работата си общувам главно с хора на тази възраст Не знам, не мога да говоря какво бих искала да правя на 42. Със сигурност ще имам отложени желани дейности, но понякога не само децата са "виновни" за загубата на времето на родителите си. Много от тях се отдават изцяло на децата, забравят себе си, жертват се и после малко или много го натякват на децата си. Може би точно тези родители биха заявили гласно, че децата им са длъжни да ги гледат на стари години. Между другото сега се замислих и защо някои не искат да си раждат дете, за да имат достатъчното време за развиване на себе си и духовността си. Чела съм, че Учителят не е препоръчвал на учениците да се женят и да се обвързват. Но едно дете винаги си остава дете за родителите си, независимо дали е на 10 или 40, поне така смятам. Тези, които го обичат биха се грижили за него, ако е пострадало.

Ох, много хубава, абстракна и всеобхватна тема си пуснал/а... мисля, че сам/а отговаряш на повечето въпроси, които са зададени Хубаво е човек да се учи сам според мен. Наистина групата създава уют и знаеш, че не си сам, но трябва да си сигурен, че повечето сте на една чистота и имате еднаква цел, която да постигате по еднакви начини - със светлина и съзнателно. Иначе си мисля, че докато вървим по пътя, към целта, ние точно тогава я постигаме в процес на "работа", а не като нещо крайно, самоцелно.. Когато искаме да помогнем на някого, първо е хубаво сам той да ние е помолил за съвет и помощ, тогава бихме могли да му бъдем полезни - даже и само с молитва...

Ами това, че предпочиташ да прочетеш какво биха написали други не означава, че не мога да отговоря, нали? Казах, че за съжаление има родители, които биха си изоставили детето, поне според мен. Не съм сигурна, че абсолютно всички родители биха поели грижите. Това имах предвид. Другото, което си мислих е, че младите хора имат цял живот пред себе си, искат да го живеят. А грижата все пак ги задължава. Също има разлика между това да гледаш собсвените си родители и да помагаш в старчески домове.

borislavil Диана, за съжаление има и такива родители обаче. Примерно колко приемни семейства биха осиновили дете с увреждания??

Днес се разрових в сайтовете свързани със защита на животните и такива форуми, в които всички, които искат могат да помогнат на животинче в беда - да изпратят дарение (да, не само хората се нуждаят от лечение), могат да осиновят котенце или кученце, могат да помогнат като временно предоставят убежище на животно. Има някои ужасяващи истории, с жестокости. И хора, които се опитват да спасяват и помогнат. Колкото повече хора си отворят сърцата толкова по-добре. Не знам дали мога да копирам връзки към тези сайтове, ако има проблем, модераторите могат да ги изтрият: http://www.bezdom.info/- има обяви за подаряване на животни и форум. http://forum.dog.bg/-f55.html http://www.catfriends-bg.org/- Приятели на котката п.с. Линкът с петицията се зарежда

Когато имате нужда от доброволец от Варна имайте ме предвид!! Въпреки, че не познавам никого съм готова да помогна с каквото мога - готвене, чистене, пране. Ако има срещи, моля ви пишете.

Както се усещаш вътрешно. Божидар

Мисля, че промяната би била само външна, отвътре според мен всички си имаме своя същност, която не познаваме, а нейните граници може би са безгранични..и ние трябва да се търсим. В това би била промяната, но мисля, че не бихме променили начина, по който я изразяваме външно, кой както може и му идва от сърце - това сме ние.

Струва ми се, че при Лазарев едно от по-важните неща е вземането и даването на енергия. Не съм чела неговите книги, имам лични наблюдения над хора, които четат и се занимават с неговата "философия"(не знам дали е точната дума). Не знам, но някак тази тема за вземане и даване не ми се вързва точно с истинската любов, сякаш има някакво прозрение за Вселенските закони, но не и отваряне към пълната и всеобхващаща Любов. Това само от "пръв поглед" си мисля, от наблюдения, когато усетя, че искам да чета негови неща бих могла и да видя доста истини в неговите книги Много ви благодаря за мненията, за мен темата е важна, защото усещам как в моето семейство има такова недоизказано очакване към мен да се грижа за по-възрастните си роднини. И оттам се родиха и въпросите как да постъпя, за да успея да отговоря на очакванията на семейството си, на които съм много благодарна , но така, че и да не оставя да се прекрачват граници. В този смисъл, Клаудия е обхванала въпросът, наистина това е урок за всички участници - за младите, да успеят да отстоят личното си пространство, да запазят личния си живот, но не и да го изживеят затворено и егоистично.Тук да се направи разлика според мен е много трудно, защото младият човек си мисли точно това - как да гледам старци, имам толкова живот, а да се занимавам с това. Но в крайна сметка, всички остаряваме. Това е човешкият път и така си учим уроците. Отдаването на справедлива любов към родители ще им помогне в разбирането къде понякога те грешат.Може би само тези, които имат деца биха разбирали колко е трудно това отлитане на детето от вкъщи и скъсването на тези уютни емоционални нишки. Но от този момент нататък между родителите и децата биха се обособили нови приятелски взаимоотношения, където и двете страни биха могли да си помагат - осъзнато. Така си мисля..

Диана, нямам деца все още. Но все пак се замислих над въпроса ти Бих искала аз да мога да им помагам, когато имат нужда от някой по-мъдър и опитен от тях. Така може би бих помагала и на себе си.А ако почувствам, че идвам в тежест, ако съм запазила това съзнание, бих се оттеглила достойно. Хубаво е когато не ти се натрапва тази грижа, така сам искаш да отдаваш от себе си и го правиш с удоволствие. Истинска любов. Много ме усмихна твоето мнение!! Иска ми се такива отношения и аз да иградя с моите деца, приятелски..и да се установи една приятна и лека връзка помежду ни, никой да не се чувства в тежест на другия. Орлине, хубаво е, че дядо ти се грижи сам за себе и мойта баба е на толкова години и тя така, държи се. Но виждам понякога как би искала да и обръщам по-голямо внимание. Здрав разум да има, да. Новото според мен винаги носи едно по-еволюирало съзнание, важното е да се посеят и доразвият ценностите навреме, за да е полезно на притежателя му. В този смисъл понякога децата научават родителите си именно на по-голяма откритост и хуманност.

Разбирам те много добре, Мона. Живот, който се крепи на жертви и за мен не е достоен и честенкъм себе си живот. Само че има едно но.. когато ги обвинят за егоисти или сами започнат да се обвиняват,това вече ми се струва проблем. Да се разкъсваш между своите разбирания и разбиранията на хората около теб и да не знаеш кое е правилното. Не знам, не мога да кажа как бих постъпила когато нещо такова се случи, може би бих действала по интуиция, дали наистина моят близък човек има нужда от помощ или просто търси внимание.. Хриско, наистина си леко брутален ...

Какво значи изпитание за тези, които са учили за това, Мона? Да, всеки казва - никога не бих го причинил на децата си, никога ... и какво се случва накрая, дали иска човек или не, има обстоятелства, които не зависят от него и той се оказва в положение, в което не може да се грижи сам за себе си. Тогава какво става? Децата му започват да отдават по-голямата част от времето и енергията си за него, или го оставят на някой чужд човек да го гледа, ако имат тази възможност. Има и такива родители, които не могат да разберат, че детето им не е тяхно притежание. Или го отглеждат с мисълта, че някой ден то ще ги гледа и ще имат опора. За този модел говоря, за това очакване за получаване, заставяне по един фин начин, чисто емоционален. Някой даже не усещат в каква манипулация са изпаднали, а даже да усещат не знаят как точно да прекратят тази зависимост. Има и такива родители...които създават комплекси. Тези, които се грижат за близките си, когато те наистина имат нужда от тях, това е всеотдайност, да пожертваш твоя живот, за да върнеш това, което някога са ти дали като малък. Познавам такъв случай и съм възхитена от младия мъж, който ми разкваше как се грижи сам за баба си, защото няма кой друг да го направи. Наистина не му е леко.. Това може би са уроците на живота.

Искам да пусна тази тема, над която много мислих днес – какви са правилните взаимоотношения в едно семейство, между младите хора и възрастните, които са ги отгледали? Не само между внуци, баби и дядовци, но и деца – родители? Длъжни ли са младите да гледат възрастните, трябва ли да го чувстват като свое задължение? Също имат ли право възрастните да натякват колко са се грижили за малките и така да си осигуряват едно гледане на стари години, основано на чувство за вина и дълг от страна на децата си? Каква е границата за личния живот, която толкова често се прекрачва в семействата, така че някой родители остават залепени и контролиращи децата си през цялия им живот? Как да постъпват младите хора, какъв да е моделът на мислене и на възрастните? Ще съм благодарна за всички мнение и отговори!!

"...жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените" Защо мъжете я чувстват по-силно?

Интересна тема, хубаво би било и малко мъже да се включат и да изкажат мнение, да не се чувстват като мишени все пак.. Последните изречения на хамелеона много ме замислиха и си спомних за обичая, в който вземат булката в къщата на мъжа и така новото семейство не може да създаде и развие тази идентичност и самостоятелност. По-скоро мъжа остава зависим, а върху жената се изсипват куп изпитания и грижи да опазва себе си и него от влияния. Разбира се, има и изключения от този модел. Може би това би била първата крачка към "спасяването" на новия мъж, когато си създава семейство да не е в съжителство с неговото старо. А от там нататък и двамата в двойката би трябвало да си помагат в преодоляването на тези подсъзнателни зависимости. Само че не знам каква е рецептата в днешно време да се отгледа правилно едно момче, може би ако е получил достатъчно любов като малък, но справедлива, да не е обгрижван изцяло и лигавен. Също - отношението на бащата към майката, моделът, който му се е показвал, че жената не бива да бъде третирана като вещ, а да е личност, това усещане би рефлектирало и върху детето й и в него ще се създаде усещане за своя собствена идентичност и себеуважение. Ако уважаваш себе си егото ти няма да е накарнено, няма да търсиш свои изкривени образи. Интересен е и този обичай с образването, какъв е смисълът му чисто психологически при мъжете?

Здравейте! Имам идея! Защо не почнем да засаждаме колкото се може повече цветя, по дворове, поляни, даже да поставим кошници с цветя и на балконите си. И разбира се да не ги торим с изкуствени торове. ( мойта котка много ми помага в това начинание ) въпреки , че не знам дали им помага. Не знам какви култури обичат най-много пчеличките? Дали е възможно в града да оцеляват? На село е по-лесно, там съм виждала повече пчели и се надявам да можем да ги опазим! Относно ГМО - във Варна сега раздаваха специални брошурки за вредите от тях, правиха се и презентации, дано има полза и достигнат до повече хора.

Забавни Филмчета за зодии от приказки на Дисни Телец Близнаци Рак Дева Скорпион

Да, имената им са...невероятни! Чебурашка, ти да не си зодия водолей, те имат такива идеи! и въображение..

Ихааа..много сте величествени на тази снимка!! Нашето коте е само малко по-беличко, с по-малко петънце на брадичката! И е леко по-неспокойно от този любимец..личи, че много си го обичаш и се грижиш за него! Котките са много специални и винаги докато съм ги наблюдавала се зареждам със спокойствие, вдъхват ми концентрация над по-фините енергии, въпреки, че са животни. Да ви кажа заведохме котето Белка на лозето и се надявам там наистина да се чувства добре, като си живее на свобода и си има за ядене и топличко за спане..и галене разбира се. А другата ми котка е черна - микс между персийка и ангорка .Изглежда доста по-одухотворена..и леко мързелива бих казала

Ами то е беличко, с черни петна и едно точно на брадичката, женско е..може Белка не съм решила още..но не се спогаждат с другата котка и е възможно да го заведем при баба на лозе,там ще има двор и ще е свободно да тича Не знам колко е хубаво всъщност да се затварят животни вътре в къщи или апартаменти,сякаш така залиняват и живецът им изчезва...

Здравейте, котето днес беше заведено на ветеринар, прегледано за температура, беше му дадена паста против глисти да си близне и ветеринарят каза, че е добре Мисли, че тези "тикове" са от стрес, а е възможно и да е удряно, но му няма нищо по-сериозно, по неговите думи. И сега вече е по-спокойно и изглежда по-щастливо. Ще го видим в следващите дни как се чувства Така че вече и аз съм по-спокойна,мина ми притеснението от тези странни движения от вчера. Както каза Божидар различни хора, различни котета! Благодаря ви, че се отзовахте и дадохте съвети, когато имах нужда! Много усмивки, светлина и любов за всички!

Речният човек... http://www.youtube.com/watch?v=y9HRo-9mqrQ

Много е гальовно и контактно,черно-бяло, сложих му малко котешка мека храна и то си я изяде сладко! Явно в луканката е бил проблемът.. Пи и вода!Малко се успокоих. Мисля,че някой може наистина да го е ударил,защото е малко плашливо при първи контакт. Оставям го да си спинка и да си отпочине, сложих му две завивки. И аз съм така Чебурашка, едно коте такова безпризорно да видя и не мога да остана безпристрастна. Затова и писах темата,защото тук има много мили хора, които може да знаят повече и да помогнат със съвети! Благодаря ти за отговорите! Утре ще дам още новини! Хубава вечер и сладки сънища!

Здрасти! Не е толкова малко, аз съм се объркала, не мога да преценя колко е голямо, но не е бебе. Доколкото знам не го е гледала майка му, а самичко си е живяло. Мисля, че не е ходило по нужда досега и не иска да яде и да пие вода и това ме притесни. Също и този тик с главичката и потракването на зъбите,което идва от челюстта му, като че е засегнат някакъв нерв и не може да го контролира.Но няма никакви външни рани или охлузвания. Нарязах му малко луканка и то се опита да я изяде, но това потракване му сякаш му попречи.Сега се е свило на кравайче и спинка. Да, смятам утре да го заведем на лекар, защото може би му има нещо по-сериозно. Благодаря за съветите Чебурашка! Прибирала съм съвсем мънички котета, които още сучеха от майка им и им давах с пипетка само мляко, от магазина. Не знаех,че не е полезно за тях, но като ги нахранвах и коремчетата им се надуваха като балони и все едно не ходеха, а се търкаляха по пода! Надявам се и това да се оправи и да порасне като тях!