Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ирина - Horus - Чебурашка

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    17

Всичко добавено от Ирина - Horus - Чебурашка

  1. Разбира се, Елфи, всичко е добре дошло като знания и умения. Някои хора лесно виждат ауричните полета, но пък нямат знания как да локализират дълбинната причина за даден проблем или да "разчетат" цветовите послания. При други хора може да е точно обратното. Децата например, особено днешните, са с преобладаващ розово-виолетов диапазон на цветно излъчване. Това, обаче, не ги прави еднакви по физически, психо-емоционални или духовни показатели. Все пак, за любителите на този вид диагностика, има практики и упражнения за усвояването й. Основното при тях е разфокусиране на погледа и задържането му в растояние от около 25 см. от наблюдавания обект. Най-добре полетата се виждат, когато обекта (човек, животно, растение, минерал, фотография..) е поставен пред матирана бяла повърхност.
  2. В аналите на Древен Египет (Кеми - в превод "Черната Земя") се разказва за Господарят на Небето Хор (на др.гр. Хорус), който слиза на Земята с Небесната си Колесница (кораб), за да роди (съ-твори) Ра или Ре (в превод "Извечният Дух, създал сам Себе Си"). Така роден, той получава името Амон (в превод "Да Бъде Проявен"). На различните езици, Той получава различна транскрипция, запазвайки значението си "Да Бъде".
  3. Диатностиката по аурата, това е така нареченият термо-визионен анализ. За който не може сам да го диагностицира чрез "виждане", има и съвременна апаратура. Това не е особено надежден и обективен метод при доста хора, т.к. се мени постоянно, дори с промяната на мисълта. Вярно е, че константни (за определен период от време) остават определени параметри (по езотеричному "цветове") - но те могат само да индикират зоново къде в "ауричното" ни тяло има пробив, блокаж, замърсяване, заболяване и т.н. проблем, но не дават отговор за причината на проблема, което всъщност е и от съществено значение за неговото премахване.
  4. В практиките по Магия , а както и във философията на някои бойни изкуства, има една така наречена “Теорема за овладяване на Пространството”, която тълкува феномена “сетивен пробив” и по която се определя наличието на енергийна връзка с нещо или някого. Преведена, тя горе-долу звучи така: Ако другият те вижда близо до себе си тогава, когато всъщност ти си далече от него физически – то от това следва, че същият е сетивно пробит. Респективно, и обратното. (Както например е при различните форми на телепатия и телеестезия.) Казано с простички думи – можем да говорим за наличие на енергийна връзка само, ако това е двустранен процес. И той задължително се е осъществил по наш избор. Ако процеса не е двустранен – значи става въпрос за самовнушение. И аз също се присъединявам към мненията, че не е задължително това да е нещо “лошо, вредно, опасно.. и т.н.” за нас, защото ние го определяме като такова и му позволяваме да бъде.
  5. Приятели, интересни гледни точки и предполагаемо отношение. Предполагаемо, защото можем много да споделяме за философията си към смъртта, но истинското ни отношение към нея би прозряло само, когато я преживеем – пряко или косвено. И тогава е твърде възможно на пух и прах да отидат всичките ни предполагаеми реакции и настройки. Защото няма как да си безразличен към нея, колкото и да знаеш, че тя е преход към следващото голямо приключение, наречено земен живот. За добре организираният ум, тя може да е само миг на отчаяние, за просветленият дух може да е само миг на безсилие, за пробудената душа може да е само миг на болка от земната раздяла с друга душа – но, този миг го има за всеки, а за някои той може да се окаже и безкраен като вечност. Когато видиш как бурята събаря лястовичето гнездо от стряхата ти, усетиш отчаянието на малката птичка и видиш безсилието й да спаси рожбите си.. Същата птичка, която до преди малко е радвала сетивата ти с вълшебните си трели. Когато пред очите ти прегазят мъничкото кученце, което си гушкал до вчера или в агония умира котето от мозъчен кръвоизлив след нечий “случаен” ритник. Или всяка седмица намираш мъртъв делфин на плажа. Когато твой приятел е убит защото се е оказал на неподходящото място в неподходящото време или умира от безпощадно заболяване.. Нищо, че си казваш, че това е негов избор, негов Път или каквото и да е там. Когато днес чуеш веселият глас на майка си, щастлива на поредната екстремна екскурзия, а утре нея вече я няма. И разбираш колко още много си искал да й кажеш и чуеш от нея. В работата по центъра ми си сътруднича с колеги медици. Те най-често се докосват до смъртта пряко или косвено. Виждам как отношението им е различно. Защото мисленето и предпологоемото отношение са едно, а собствената реакция често се оказва непредвидима. Някои от тях реагират с градивна философия и започват да ценят живота, други обаче (и това са повечето) – развиват пълно изтръпване и бягство от него. Затова личното ми мнение е, че по-важно от това какво мислим за смъртта - е какъв урок ще научим от срещата си с нея и как ще продължим нататък. Моят научен урок е, че ефимерността на физическия свят ме накара да гледам на всичко като на временно в живота си, и че днес то е тук, а утре го няма. Така прилагам този урок като привеждам в ред отношенията си с всичко около мен и ценя всеки миг от близостта си с този свят. Обичам да казвам, че обичам съществата около себе си. Обичам да го чувам и усещам от тях. Обичам вечер като заспивам да знам, че каквото е имало да кажа или направя – то е сторено и ако утре не се събудя, след мен няма да остане нещо неуредено. Обичам да чувствам лекотата в сърцето си, че всичките ми чувства са изразени, да чувствам лекотата в съзнанието си от проявените и изказани мисли. Обичам да получавам от другите ответността на чувствата и мислите им. Така знам, че когато дойде смъртта за някой от нас, въпреки неминуемата физическа липса, въпреки неминуемата изненада или болка – всичко е казано и направено, доколкото можем.
  6. Късметче, благодаря за уточнението - сега разбрах какво имаш предвид. Права си, психичната нагласа е едно, а усещанията друго. Не ми пречи да приема другите каквито са и да нямам претенции относно това как те приемат мен. Обаче, вегетарианството (и въздаржанието като цяло) - развиват сетивата и усещанията. Така неминуемо се стига до фазата всичко да започне да ти "мирише по особен начин". Не е задължително това да е точно физическо усещане, дори може и да не знаеш как да го опишеш с думи и усещането да е извънсетивно. Но е факт. То поражда и желание за физическа дистанция. Вътрешно си свързан, а външно някак не си. Тук не говорим за усещането за някаква физическа нечистоплътност у другите, напротив. Трудно ми е точно да го опиша, но знам, че ме разбираш.. Не ми е проблем да прегърна някого, да гушкам с удоволствие любимците си и т.н. Но, дистанцията я има, усещането за "мириз" - също. Споделям го с другите, за да обясня тази своя нужда от дистанция. И те го приемат когато разберат, че желанието ми е породено от лична нужда на външен, а не на вътрешен план. Приемат го, но го разбира само този, който сам го е изпитал.
  7. Здравей, Късметче Ще споделя житейската си позиция от женска гледна точка, т.к. при нас жените все някой има очаквания да участваме в нещата, за които питаш. Родителите ми винаги са били толерантни и макар у дома винаги да е имало книги на Учителя и за храненето - те не бяха вегетарианци. Аз, обаче, така се родих. Майка ми опитваше да ме приучи да ям от гозбите й, но след отпора и твърдоглавството ми - се отказа. Тази свобода на избора, който имах - се оказа важен фактор за формирането на собствената ми толерантност към околните. Оттогава спря да ми прави впечатление кой какво яде, а както да прави впечатление на околните какво ям аз. Впоследствие, имайки предвид, че човек е социално същество, "странностите" ми правеха първоначално впечатление на съучениците ми, приятелите ми, колегите ми... до момента, когато установяха, че няма нищо странно в това. А това установяване беше следствие от извода им, че моето поведение и отношение към тях е съвсем нормално и добронамерено. Така никога не съм имала проблеми с чуждото неприемане. Стана и така, че всичките ми най-близки приятели също станаха вегетарианци (не задължително по окултни причини) и това съвсем улеснява общото ни съ-битуване. Аз, обаче, съм и суровоядец. Това също не създава проблем на никого. Когато съм във Варна, съм при баща ми. Той живее сам (загубих майка си преди 20 години). По своя инициатива му готвя, ако имам желание - без да влагам лично отношение, без да мърморя или недоволствам. Той също няма очаквания или изисквания от мен. Животните, с които общувам, също са месоядни - и за тях се налага да готвя. Така, приемам тези различия с другите за нормални за тях. А те приемат за нормално за мен това, че не съм като тях. Някак по естествен начин, следствие на съвместното ни общуване и това, че открито съм делегирала интересите си, убежденията си, дори и това, че навсякъде около мен има книги и показатели за това каква съм аз - близките ми "прихващат" по естествен начин една промяна в собствените си нагласи. Изводите, които съм направила за себе си, следствие личната си опитност в това отношение, са следните: Ключът е във взаимното приемане на различията ни, толерантността, ненамесата и свободата на избора. И когато пръв даваш на другите тези неща - те по естествен начин ще последват примера ти. Така няма да се формират изисквания и очаквания, а всеки ще бъде благодарен на това, което получава от другия по негов собствен избор.
  8. Божидар Единственото ми персонално уточнение към теб, беше да не представяш Магията праволинейно и ограничено. Намирам това за подценяване нивото на останалите потребители тук. Все пак сме сред свои в този Форум и нека наричаме нещата с истинските им имена Макар да си прав, че за повечето хора понятия като Истина, Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел - да са просто абстрактни понятия. Оттам и неразбирането им и грешките им. Приемам забележката, че мненията трябва да са разбираеми и съветите приложими за всички. Просто изхождам от личните си параметри и проявявам известно професионално изкривяване, боравейки с набор от специфични понятия и очаквайки да ме разберат. Иначе, кодовото ми име е Дискретност. Нямам навика да нахалствам и обикновено си стоя в килера, хрупайки от бурканите с карфиол. Ако някой има нужда от мен (или от карфиола) – моля, да ме повика с песничка ... или както направи ти, с чувство за хумор - за което ти благодаря!
  9. granat1, подкрепям написаното от теб и широтата на твоето разбиране и толерантност БожидарЗим, определенията ти за магията са доста праволинейни и ограничени. Магията е ни повече, ни по-малко - предизвикване на промени (всякакви), в съответвствие с Волята ни (нашата, а не на "невидимия свят"). Всичко друго е следствие. Тук във Форума, сме разгледали тези въпроси достатъчно компетентно - да не се повтарям. Личният опит, който описваш, и съветите, които даваш - също се базират на прекомерно вглеждане в последствията и заобикаляне на същността и първопричината. Ще си позволя да перефразирам Учителя, който казва, че най-добрата защита е Истината и причината за всичко лошо, което ни се случва - това е липсата на Истина в отношението ни към себе си, другите и света като цяло. Докато вътре в нас не засияе Пентаграма с всичките си лъчи (добродетели) - всичко друго е все едно да си играем сами да си правим боклук и да си го чистим постоянно. Не случайно Пентаграмът се поставя като основа и символ на Магията. Целта му е ограждаща и призоваваща. А истинската същност на Магията - познание и посвещение. Всичко друго - са празни приказки от булевардни книжки, амбиции на нездравото его и самонавлечени последствия от некомпетентност.
  10. Когато днеска мислех за смъртта, натъжи се неочаквано душата.. Печален ден! Природата през вечността ме гледаше през лесовете на тъмата. И нетърпимата тъга на самотата сърцето ми прониза в този кратък миг: аз всичко чух – и песента вечерна на тревата, шептене на вода, на камъните острият им вик. Аз, още жива, се скитах над полета злачни, без страх потъвах смело сред леса, а мислите на мъртъвците – като стълбове прозрачни – се вдигаха край мен в самите небеса. И всички същества от всичките народи запазваха нетленно земно битие. Самата аз не бях от гениите на Епохата.. Но мисълта й бях. И на духа й светло питие.
  11. За теб, Орлик Сижу за решеткой в темнице сырой. Вскормленный в неволе орел молодой. Мой грустный товарищ, махая крылом, кровавую пищу клюет под окном. Клюет, и бросает, и смотрит в окно, как будто со мною задумал одно. Зовет меня взглядом и криком своим и вымолвить хочет: "Давай, улетим! Мы вольные птицы; пора, брат, пора! Туда, где за тучей белеет гора, туда, где синеют морские края, туда, где гуляем лишь ветер.. да я!.." А.С.Пушкин
  12. Орлик, аз тебе сърди. Точка. Подиграва мене. Точка. Вика мене чапрашлъ-пишман-езотерик. Точка. Самичко прави аз кули на муренци. Точка. Ти ако иска гледа мене. Точка. Сега аз отива риве от теби. Точка И дави в баня от мъка. Без точка.
  13. О, Голям Брат! О, Бял Зъб! О, Мечик зъБаев! В Софе зъбари йог. Точка. Там касапин. Точка. Яхва автобус, идва Варна. Точка. Тук води за ръчичка при зъбар. Точка. Проблем реши. Точка. Хау! Без точка. Чебурашка Сан
  14. Диана Да, истинската Сила (Знание, Мъдрост) идва с нежеланието да я използваш и с уважението пред естествения порядък на нещата. И тогава ненасилието и ненамесата (във всичките им форми) стават основополагащи камъни в жизнената ти философия.
  15. granat1, има всякакви хора на този свят и колкото и да се чудим - много от тях умеят да мразят и да желаят чуждото нещастие. Може би, тази женица, дето е правила ритуала - интуитивно да е почувствала в обкръжението ти зложелател и просто да е искала да те предпази като не ти казва кой е според нея или да не е била сигурна. А като не знаеш кой е - ти се предпазваш от рикушета на собствени негативни чувства към него. Защото, знаеш, че колкото и рядко да се срещат истински магии - голяма част от хората прибягват до поръчка на всякакви ритуали. И колкото и нескопосано да се правят - те отключват достатъчно мръсотия и вредят. Още по неприятното е, че обикновено те се поръчват от близки хора и на никой няма да му е приятно, ако разбере, че някой в обкръжението му се е занимавал с подобни сквернодеяния. Това е и причината да не помним предишни наши прераждания и за опитите на припомнянето им Учителя да казва, че са "излишно любопитство" и "отваряне кутията на Пандора". Защото всички някога някого сме наранили, убили, излъгали, ограбили..... в някой живот. Или някой на нас е причинил нещо лошо - а в този живот ние да сме близки с него и да ни е съкровен на сърцето човек. Именно, за да не се повлиява отношението ни от преди - някои неща е по-добре да не знаем, ако не сме готови да ги приемем безответно и с благодарност. Забравата ни е дадена като защита... от самите себе си. Всичко, което ни е нужно да знаем - ще го разберем, в подходящия момент и по естествен път, когато сме готови да го приемем по най-чистия начин.
  16. Там е работата granat1, че това, което ние предполагаме за себе си - може и да не е вярно. Практически няма човек, който да не се подава на внушение или самовнушение в една или друга степен. Затова уточних, че най-вероятно процеса е несъзнаван и твърде рядко осъзнаван. Вариантите са два: - Или точно това се е случило с теб несъзнателно. - Или просто си била в период на критична жизнена линия, който е отминал с времето и ти сега си задаваш въпроса дали това има връзка с ритуала, а всъщност то да няма никаква връзка. Съжалявам, но няма друг вариант. Принципът на действие на който и да е ритуал е много прост, независимо дали човек участва в него, дали вярва или дали въобще знае за него. Ритуалът е ни повече, ни по-малко атрибут на концентрацията. А механизмът, движещ неговата реализация - е в главата ни (съзнание или подсъзнание). Поради тази причина, даден ритуал може да въздейства и на някой, който си няма хабер, че "някой нещо му прави". В този случай, поръчителят играе ролята на транслатор на данни (биоенергоинформационни команди) между оператора и обекта на въздействие. Всичко става на ментално ниво и тук няма никаква магия и мистификация, нищо че това не се осъзнава от непосветената баячка или неуката квартална ромка - механизмът е отчайващо прост и само се спекулира, че това е "голямо чудо, дарба и умение"... а всъщност са най-обикновени "фишеци и кючеци". И според мен, проблемът не е че ни ги предлагат на пазара. Проблемът е, че подобни особи си вярват, че вършат чудо, а останалите вярват, че чудото е приоритет на малцина. Да, всички нещастия на хората произлизат от собственото им невежество, както казват древните от Изток. Относно това, което подсказа Станимир - дали водата носи информация и каква по-точно: Тя със сигурност я носи - и това са отразените мисли и състояния на всички обекти около нея. Както такава информация съхранява и всяка триизмерна енергийна същност. Като кристалите (и свещите) най-често се използват в ритуалите като своеобразен енергиен двойник при инвокиране и евокиране, т.к. тяхната структура има най-голямо подобие с човешката клетка. Следователно, те отразяват според излъчените вибрации. Един направен анализ на водата от куршума, че отрази точно това, което му е зададено като информация. И това нищо не значи, т.к. и участниците в ритуала може да са в самозаблуда. Също така - изпита, тази вода ще въздейства по различен начин на всеки. Поради простата причина, че нейната структура ще влезе в различна степен на резонанс с биологичната информация в клетките на всеки човек.
  17. granat1, помогнало ти е внушението и/или самовнушението от мисълта (осъзната или не), че ти се помага. В куршума няма нищо, освен няколко грама олово. Както и в който и да е ритуал - няма повече от предметен носител (низша енергоинформационна същност), проводник на оператора. Всичко това са порядки на старата култура и боравят със същности и/или мисъл-форми от низшия астрал. Да оставим тези неща в миналото! Да работим с Новата култура, посредством осъзнаване и лична трансформация, без излишни "патерици".
  18. Критиката – “за” или “против”? Аз бих отговорила на този въпрос на няколко нива: На енергийно ниво – всяка критика е конфликт, който се явява процес на предаване на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир). Най-често тя възниква тогава, когато на единият не му достигат жизнени сили, които се получават по нормален начин и в резултат на някакви болестни процеси на организма (физически, психически, емоционални) започва да ги черпи от други хора, провокирайки ги за внимание. В употреба влизат всякакви средства - нравоучение, оскърбление, критика, груби изказвания и т.н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да реагира, отвръщайки по какъвто и да е начин. Какво всъщност мисли – това е без значение за енерговампира – важното е просто да изпрати енергиен импулс. Това, което обаче, трябва да се разбере в дълбочина – е какво лежи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у човека-вампир. Тук нямам предвид случаите на краткотрайни енергийни пропадания, а по-скоро продължителният недостиг на жизнени сили, явяващ се като следствие от неправилното отношение към живота като цяло. От друга страна – ако ние самите нямаме определени идеализации, е невъзможно да ни провокират по какъвто и да е начин. Просто нищо няма да ни засегне дотолкова, доколкото за нас всичко има еднакво значение (или по-скоро е без значение). Затова, ако опонентът ни намери начин да ни засегне – ние трябва да сме му благодарни, че е напипал тъкмо онова “слабо звено”, на което придаваме излишно голямо значение. Така той всъщност ни помага да извадим на повърхността погрешните си убеждения, за да можем да ги отстраним. Всеки човек има определен набор от идеализации – и именно те биват засягани. Другите хора често се явават своего рода лекари-диагностици, доколкото ни посочват степента на нашата обидчивост. Според мен, има няколко начина за реагиране в подобна ситуация: - Да избегнем конфликта като замълчим или отвърнем шеговито. В този случай отсрещният няма да получи “дозата” си и ще се насочи другаде, към някой с незащитена психика. - Да влезем в конфликт. Това може и да не ни нанесе кой знае каква вреда, ще удовлетвори отсрещния, но след ден-два същото “развлечение” отново ще се повтори.. и така до безкрай. - Да изпратим на отсрещния мислено онова, към което той се домогва, но самият той не осъзнава – внимание, уважение, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката и т.н. По този начин сами му предлагаме енергия, но вече от друго качество. Възможно е той да успее да я усвои и реакцията му да се трансформира по неочакван начин като промени поведението си. Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво. Защото, за да се прекратят принципно онтошения, основаващи се на критики и конфликти – необходимо е промяна в цялостният мироглед и приемане на хората (и живота като цяло) такива, каквито са, без да се осъждат.
  19. Николай Степанович Гумилёв (3 апреля 1886 - август 1921) - русский поэт Серебряного века, создатель школы акмеизма, переводчик, литературный критик, путешественник- * Любовь их душ родилась возле моря в священных рощах девственных наяд, чьи песни вечно-радостно звучат - с напевом струн, с игрою ветра споря. Великий жрец... Страннее и суровей - едва ль была людская красота - спокойный взгляд, сомкнутые уста и на кудрях повязка цвета крови. Когда вставал туман над водной степью, великий жрец творил святой обряд - и танцы гибких, трепетных наяд по берегу вились жемчужной цепью. Средь них одной, пленительней, чем сказка, великий жрец оказывал почет - он позабыл, что красота влечет, что опьяняет красная повязка. И звезды предрассветные мерцали, когда забыл великий жрец обет - ее уста не говорили "нет", ее глаза ему не отказали. И, преданы клеймящему злословью, они ушли из тьмы священных рощ - туда, где их сердец исчезла мощь, где их сердца живут одной любовью.
  20. Аглика, не искам да нахалствам - но, често се питам как сте с Мишо и как са се развили нещата при теб. Ако желаеш, сподели ни.
  21. Станимир, много ми харесва сравнението с лодката и реката. Ако развием още алегорията, може да кажем, че всички ние сме реки, вливащи се в общия космически Поток, а събитията, минаващи през нас - са като лодки, които сами конструираме или пускаме по течението си по наш избор (осъзнат или не). И моето мнение е, че Бог надали се занимава с всяка река (това е наша лична отговорност) и е твърде егоистично да си го мислим. Той се грижи за общия Поток и Посока, Пълноводие и Пълнозвучие, не съди и не наказва, а поддържа Равновесие.
  22. "Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си." Далай Лама
  23. Хрис, когато вчера ме насочи към идеята за размисъл върху свободния избор – и аз усетих, че нещата не са и не могат да бъдат напълно свободни. Обаче, в никакъв случай не бих определила действията на Бог като игра, а по-скоро като План, следващ своите закони с математическа точност, която понякога може да изглежда на хората като хаос. Да се приписва на Бог всичко, което ни се случва – е равносилно на това да избягаме от личната си отговорност. Споделих ти, че и според мен не сме чак толкова свободни. Защото всички следваме някаква рамка (индивидуална, кармична, социална, обществена, семейна.. и каква ли не) - затова много по-често действаме подтиквани от нещо. Например, длъжни сме да работим, да спазваме определени закони на обществото в което живеем, на образованието, на какво ли не. Тук на Земята е така, така е и в другите светове, така и трябва да бъде – животът да бъде организиран. Затова, свободния избор май е в дребните неща - от рода на това да решиш днес какво да ядеш (но, пак съобразявайки се с наличните средства и възможности, пазар, сезон, че дори и организма си). Имаме избор например дали да станем вегетарианци, алкохолици, дали да се подложим на диета или да организираме живота си прородосъобразно и здравословно (но, то пак зависи от наследствени /генетични фактори, от нивото на съзнание или от нещо друго), да изберем определена професия, да влезем в общуване с някого.. или подобни лични избори. Всяко нещо зависи от нещо друго. Винаги има условия и някаква рамка, която ни задължава или ограничава. Все с нещо се съобразяваме и все някакви модели ни се налагат. Обаче, това че нямаме кой знае какъв свободен избор в обществото - не е равнозначно на това, че всичко е предопределено. По-точно бих се изразила - всичко, което правим е съобразено с толкова много неща, че често ни се отнема монопола и свободата над себе си. Но, ако човек притежава развито съзнание - то доста трудно ще бъде на някой или нещо да му “натресат” нещо насила или да го докарат до пълното безумие на марионетка.
×
×
  • Добави...