Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ирина - Horus - Чебурашка

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    17

Всичко добавено от Ирина - Horus - Чебурашка

  1. Когато чуя думата `Църква`, винаги се сещам за думите на Учителя: "На моите ученици поп не им пее!"
  2. Орлине, отново си пределно далекобоен и точен Магията е навсякъде около нас, но някакси хората са склонни като чуят тази дума - да я свързват единствено с някакъв предметен носител. Никой не се замисля как става жертва на ежедневно сугестиране. Според мен, липсата на познаване естеството и механизмите й - прави хората суеверни и у повечето битува средновековното разбиране. Оттам - и пораженията й. В практиката ми, обикновено се сблъсквам именно с подобно разбиране и колкото и неуморно да обяснявам - на хората им се иска да вярват в мистификации, като оправдание на собствените си психични защитни механизми. Това беше и причината навремето да предприема публикуването на поредица от статии, целящи разбулването на "мистериите" за методите на родните ни "феномени".. За съжаление, единственият резултат беше - навличане гнева на така наречените си "колеги", последващ от опити за всякакво "черномагическо" действие срещу мен. Именно познаване естеството на магията ме накара да гледам на всичките им зрелищни изпълнения като на колоритен спектакъл на самозабравили се невротици и психотици. Това донесе на мен голяма доза хумор в ежедневието ми, а на тях - още повече злоба. Но, нямаше никаква полза от просветната ми дейност върху хората. Те си останаха глухи за истината и така като гледам - все още предпочитат да вярват в мистификации и да правят проекции.
  3. Предлагам ви извадки от книгата на Пиер Дако "Тълкуване на сънищата". Включва само част от символите. Останалите - животни, предмети и превозни средства - още не съм ги направила, но се надявам тези дни да мога да ви предложа и тях. ---------------------------------------------------------------------------------- ЧИСЛАТА, ФОРМИТЕ, ПОСОКИТЕ, ЦВЕТОВЕТЕ: Този тип сънища са твърде важни. Числата имат древна символика. В сънищата те обикновено са свързани с идеи, усещания, “осови линии” на личността. 1 Числото едно е отправна точка. То е единствено по рода си. В легендите представлява единственият Бог. Символ е на единението. Ето защо рядко се явява в сънищата като цефра. То е вертикално и изправено. В този смисъл то е фалически символ и изобразява силата.Означава и началото, базисен елемент, обещание за приемственост, за действена и положителна духовност. Олицетворява мъжкото начало, понякога Анимуса, когато се появява в сън на жена. Символ е на принципа Ян и на бащата. 2 Това е прекрасно символично число. То е много важно и се среща често в сънищата, където може да приеме многобройни образи – конкретни или прикрити. Двойката изразява двойнствеността на всяко човешко същество. Двойнственост и често противопоставеност между положително и отрицателно, добро и зло, Аз и Свръхаз, сянка и светлина.. Между елементите на всеки от тези два полюса може да съществува съгласие или да се разрази конфликт, който поражда тревожност. Двойката е също символ на противоположностите като любов и омраза, мъжко и женско, както и символ на взаимност. Следователно, в съня числото 2 олицетворява всичко двузначно, което трябва да потърсим у себе си. 3 и триъгълник Три е сбор от 1 и 2 ; то е съюз между бинарното и единството; то е триединството, редът и хармонията, съвършенството. 3 символизира завършеното, постигнатото. Може да означава и трите нива на човешкото съществуване – материално, духовно, божествено. Равностранният триъгълник символизира хармонията, пропорционалното и божественото. Олицетворява огъня, мъжествеността, мъжкото начало. Масонски триъгълник – основата му представлява трайността; двете му страни са мракът и светлината, а върхът символизира съвършенството. 4 и квадрат Четири е знак за пълнота, здравина, цялост, универсалност. Квадратът е съвършено затворен, уравновесен, солиден, непоклатим. Символ на стабилност и вътрешно здраве, мъжественост. В съницата може да изразява стабилност, превърнала се в истински затвор за афективността. Стереотипен вътрешен свят, ограничен вътрешен живот, липса на гъвкавост и мащабност. Кръст – рамената му сочат четирите посоки на света. Символ на вътрешното ориентиране. Космическата цялост, както и единството на противоположностите. При тълкуването му е необходимо да се уточни вътрешното състояние на сънуващия, защото кръстът символизира страданието, но и духовното съвършенство, съединяването на двойствените ни страни. Кръстопът – предполага сблъсък на съдбата. Сочи, че трябва да се направи избор и повдига въпроси. Означава, че положението, в което се намираме, е критично – кризата, породена от избора. Може да е вариант ва Мандалата с центъра и лъчите й. 5 Рядко се среща в сънищата и е сбор от 2 и 3. Символизира обикновено активната воля, дълбоката и творческа личност. Геометрично съответствие – Пентаграма. 6 Също рядко срещано и произведение на 2 и 4. Означава противоречиви ситуации, трудности, борба, изпитания. Два слепени триъгълника сочат в четири противоположни направления.Често означава, че човек се разкъсва от вътрешни съмнения. В общи линии – затворен кръстопът. 7 Свещено число, магическа цифра. Седем дни от седмицата, седем степени на съвършенство, седем небесни кръга, седем енергийни тела, седем листенца на розата, седем клона на космическото дърво и т.н. В съницата означава завършек, съвършенство, цялост, съединение. Може да символизира и страха от непознатото при обновяването на афективния цикъл. 7 е и динамичност, организиран труд, посвещаването в дълбинния живот на личността. Рядко се явява в сънищата. 8 На Розата и ветровете; наподобява кръст плъс четирите междинни посоки. Формата му напомня и за колело със спици. Осмицата е също и кръстопът с четири допълнителни направления. Тъй като притежава център и осем посоки, тя може да се възприеме и като мандала. В този случай символизира мъдрост и афективно равновесие, както и самокритичност. Благодарение на уравновесените си очертания, 8 означава правосъдие, справедливост, търпимост, лоялност. 9 Както и 7, тя играе важна универсална роля. Тя е едновременно край и обещание за продължение и обновление. В сънищата може да означава, че някакъв вътрешен цикъл е завършен и е необходимо да се продължи нататък. Деветте музи. Число на пълнотата, която се отваря към нови хоризонти. Кръгът Обратно на квадрата, той представлява овалните светове. Свързан със съвършенството. Развитието на централната си точка. Той е Мандала. Разпространен символ на небесните цикли и на това, че всичко във Вселената се върти, от електроните до планетите, от звездите до галактиката. Според много вярвания той притежава магически свойства и прави неуязвим всеки, който се намира в него. Обиколката му няма нито начало, нито край. Може да символизира вътрешен затвор; или да означана страх от излизане от кръга, в който се намираме в афективно отношение. Понякога символизира “майчиното лоно”, което не смеем да напуснем поради страха ни от живота. Тогава се превръща в център на кръстопът, където стоим и не знаем накъде да поемем. Напред или нагоре 1. Напред означава да се стремиш към бъдещето, към някаква цел. Понякога може да се изгубиш, т.к. придвижвайки се напред, не виждаш какво има зад теб, загърбваш миналото и те интересува само целта. Тази посока обикновено е положителна, макар и прекалено категорична. Нерядко я избират личности, страдащи от чувство за малоценност или от тревожност, които “потеглят” за да избягат от страховете си, без разумно да са проверили възможностите. 2. Нагоре е посока на извисяването на духа или на материалното издигане. Човек “се изкачва” към славата, почестите, красотата, светлината, към нещо по-висше от себе си. Тази посока води към постепенно пречистване, ведростта и динамизма. Но понякога човек “се катери” прекалено бързо и нависоко; тогава рискува да се изгуби в композицията на отрицателните си чувства и да падне, което често се случва в сънищата. Назад и надолу 1.Сънуващият отстъпва, връща се към лоното си. Или отново се отправя към невротичната сигурност, от която не може да се лиши. Става дума за регресия, или връщане назад за да се почерпи силата, позволяваща да се тръгне напред. 2. Посоката на слизането в себе си, положително или отрицателно. Може да е слизане в собствения си ад, регресия, афективен или духовен срив. Посоката на бруталното падане, но може да означава и интроспекция, търсене на собствения си център, завръщане към живителното детство, дълбоко сдобряване с майката. Посоката на падането (и в собствените си очи), на опозоряването, тъмнината, тъгата, депресията и на всички подземия на несъзнателното. Дясно – бъдещето, посоката, която се изкачва. Активен труд, ред, вярност към себе си, чест, почит – почти като “напред”. Ляво – миналото, детството, тъмнината, дълбините на несъзнателното. Смекчено “назад”. Понякога е посоката на срама, на безчестието. ЦВЕТОВЕ: Синьо – то е “студен” или освежаващ цвят. Синьото разширява пространството и е цветът на хоризонта. Както и на духовното. В християнския свят се носи синьо на празниците на ангелите. За Англиканската църква – е цветът на надеждата, на любовта към Бог, милосърдието, на съвестта и любовта към Прекрасното. В хералдиката кобалтовосиньото изразява справедливост, вярност, радост, благородство. Лазурносиньото символизира вечното блаженство, целомъдрието, кротостта, смирението. В сънищата – най-често е цветът на безкрая. Синьото е нематериален, прозрачен цвят, който се размива в ослепително бялото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да стане символ на смъртта. Може да е символ на философските истини и на метафизичните изследвания. За християните то е цветът на Богородица. Оличетворява също верността, но не земното, а небесната, душевния покой в смъртта, божествената ведрина. Така синьото е едновременно цвят на надежда за душата и на смъртта за слялото се с безкрая тяло. В музиката то може да се свърже с неуловимата мелодичност на флейтата. Зелено – цвят на равновесието, на почивката. Научно е доказано въздействието на зеленото върху кръвното налягане. В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата и желанието за вечен живот. Според Англиканската църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщене, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието. В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраждането след зимата и дълготрайността. Търпението, очакването и непосредствената надежда ( а не метафизичната надежда като синьото ). Символ е на майката-кърмилница, но и на детската и пролетната любов. Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води. Обагря и израждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена… и на котката. В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и английския рог. Червено – То е огънят, топлината, страстта и любовта. Цветът на кръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Войнствен цвят, който лесно се налага. Особено го обичат децата, както и примитимните племена. За християните е символ на Божията кръв, носи се на празниците на Светия Дух и се смята, че разгаря пламъка на Божествената Любов. Според каноните на Англиканската църква то е цветът на мъчениците и на благотворителността. В хералдиката олицетворява любовта, смелостта, гневът и жестокостта. Както и разрушението и Страшния съд (унищожение с огън). В сънищата символизира главно огъня, енергията и страстите – понякога всепоглъщащи. Както и борбения, екстровертния дух. Пурпурното е цветът на кралете. Червеното има и обратна страна – кървавочервеното е символ на насилието, омразата, убийството, клането. То е и “утробен” цвят, напомня майчиния корем с тревожната символика, свързана с него. В музиката се родее със звучността на тромпета. Жълто – на слънцето или глината, според оттенъка. При християните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното. В сънищата – соларен цвят. На лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е ярко, изкрящо и клони към ослепително бяло. Когато изразява чувства, то е в по-топли, не толкова крещящи нюанси. Бледоожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога за нелоялност, за предателство. Жълтото е “мъжки” цвят. То “доминира” със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцедентното. Символизира края на лятото със сияйните дни, пищното изобилие преди смъртта. В музиката се свързва с тръбата; топложълтото – с рога. Оранжево – То е сърдечния прием; не толкова натрапчиво като червеното или жълтото. В хералдиката е отрицателен – означава лицемерие и прикритост. В сънищата е соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден, дори “хермафродитен”. Цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой. В музиката се свързва със звучността на рог или на тромпет със сурдина. Лилаво – студен цвят. Обикновено символизира разкаянието, както в християнския свят, така и според Англиканската църква. В хералдиката (лазурно+червено) означава истина и лоялност. Когато се доближава до пурпурното, е знак за въздържание. В сънищата често поражда чувство на тъга, на душевно “разкаяние”, дори на вътрешен траур. Символ е на умерената страст (червеното, донякъде укротено от синьото – цвят на здрав разум и духовност). В музиката – поражда асоциации с с приглушената звучност на виолата или цигулката със сурдина. Черно – То не отразява, а поглъща цветовете. За християните е цветът на очакването и на траура. Англиканската църква не му придава значение. В хералдиката самуреночерното олицетворява болката, траура, продължителната тъга. Но също очакването, мъдростта и благоразумието. В сънищата – траура, но главно мрака и недиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсънието. Като символ на очакването (погълнатите цветове могат да бъдат възстановени) съдържа възможности за надежда. Така то става знак за зараждане, за пробудено несъзнавано, за примитивен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят напомня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда. В музиката би могло да се припише на барабаните и тимпаните. Тези инструменти често се свързват с траур, мъчения, но и с очакване нещо да се случи… Бяло – синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна светлина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството – невинност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значение му придава Англиканската църква, както и хералдиката (сребристобялото). И в сънищата е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек се загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега – символизира радостта, но и самотата и смъртта. В музиката го свързваме с оркестър от струнни инструменти.
  4. Накратко, телепатията може да се определи като канал за връзка между два ума, без посредничеството на известните пет сетива. Според материалната наука, ако хората нямат непосредствен контакт помежду си, то не са възможни никакви връзки. Окултистите обаче знаят, че съществуват и други сетива извън известните на науката. Петте сетива имат съответни астрални двойници, чрез които в астралната област човек може да вижда, чува, вкусва, мирише, и дори да осезава без употребата на физическите органи. Нещо повече - той притежава "шесто чувство", което може да приема мисли от други умове на големи разстояния. Петте астрални чувства са съответни астрални части на петте физически - те функционират в астралната област така, както физическите във физическата област. Телепатичното чувство също има физически орган и съответен астрален двойник. Физическият орган на телепатията е също тъй осезаем, както и носът, ушите, устата. Вдълбано в мозъка, близо до средата на черепа, почти право над върха на гръбначния стълб се намира малко тяло с червено - лилаво или лилаво - син цвят, конусообразно, поставено върху основата на третия отдел на мозъка през церебела. Това е маса от нервни клетки и т.нар. "мозъчен пясък". Познато е на западната биология и физическата наука го нарича "Конусообразно тяло", но учените не знаят функцията, целта и употребата на този орган в мозъка. В някои учебници се отбелязва фактът, че този орган е по-голям у децата и по-развит у жените, а това е забележително явление. Йогите и много други окултисти от дълбока древност знаят, че това конусообразно тяло е органът на телепатията. Чрез него мозъкът приема трептения от мисли, изпратени от други мозъци. Не е необходимо за този орган да има специално отверстие, както имат ухото и носът, например. Трептенията на мислите преминават през физическите тела. Когато някой мисли, той произвежда трептения, с по-малка или по-голяма интензивност в обкръжаващия етер, който, подобно на светлинните вълни, се разпространява в различни посоки. Тези трептения, достигайки телепатичния орган, възбуждат мисли в мозъка на получателя. В зависимост от обстоятелствата тези мисли могат да преминат в областта на съзнанието или да останат в инстинктивния ум. Следователно: Телепатията е получаване, съзнателно или не, на трептения или мисли от дадено лице, изпратени, съзнателно или не, от ума на друго лице. Мисловните вълни се различават по своята интензивност и сила. Целенасоченото получаване или изпращане, или съсредоточаването от страна на двамата увеличава силата на връзката, както и точността, и яснотата на получаваните мисли. На първо време, хората би следвало да се запознаят какво е телепатия. Да разберат, че тялото ни разполага с достатъчно рецептори в закърняло състояние. Че има реален орган на телепатията. После, да я приемат за факт и да започнат практики за нейното развитие. Защото само с четене на книжки и констатиране - не става. Именно затова навсякъде се говори и пише за практики. Резултатът след това - е въпрос на време да стане реален.
  5. Според мен, отговорът е само един - страхът. Той е в основата на безлюбието, невежеството, егоизмът, агресията.. и всичко, което се сетим.
  6. Точно така е. Не ги отхвърлям и се учудвам защо така си го интерпретирала. Просто давах пример, макар и ироничен. Вероятно това те е подвело, за което се извинявам. Дали ще се работи по методите на менталната или на предметната магия - няма значение. Всичко е "инструмент" - както сама казваш. "Звученето" е важно единствено и само за разграничение на похвата - нищо повече. От значение са единствено уменията на мага или майстора. И наистина, впоследствие с усъвършенстване на уменията, посредниците могат да отпаднат - което не променя качеството на въздействието. Мислим еднакво
  7. Благодаря ти! Това е много красиво обяснение на вътрешната, дълбока философия на магията. Но, за мен тя има и приложно-практична и прагматична страна. Това се изразява, посредством похватите, например на: получаване и предаване на телеестезична и телепсихична /телепатична/ информация; невро-лингвистично програмиране; хипноза и сугестия; психотронно, психологично въздействие и психоанализа /например, при корекция на партньорски, съпружески, роднински взаимоотношения; промяна на съдбата, познавателно-поведенческа ориентация и интервенция/; премахване на парапсихични въздействия, съзнателни и подсъзнателни мисловно-емоционални негативни внушения и енергии, психогения; информационно-енергийна терапия на психосоматични разстройства, зависимости и други..... и т.н. Така звучи ли ти вече по-научно
  8. Орли, не е зле да уточниш ТИ какво разбираш под магия - бабешки баянници с яйца; леене на куршуми, восъци и сълзи; жертвоприношение на папуаски папагал със зъб от морж, дялкан при новолуние от девствена ескимоска... и т.н. Или, разбираш нещо друго. Защото всичко това по-горе е именно в сферата на етно-творчеството и наративи от уста на уста. Даже не бих го нарекла като теб и "фолк наука". Моля, уточни... За мен магията е пределно ясна - предизвикване на промени в съответствие с волята си. И всичкото това "чудо" става посредством мозъка, който противно на очакванията ми - повечето хора май използват само за раздалечаване на ушите си. Но, обикновено Силата идва и с нежеланието да я използваш. Ако се развиваш в правилната посока, развиват се и много други качества - като например отношението на ненамеса и ненасилие към света около теб, и другите в частност.
  9. Здравейте! Аз лично искам да споделя, че съм вегетарианка от дете. Слава Богу, родителите ми бяха либерални хора и ми позволиха свободата да избирам. Е, в началото имаха страхове, че например може да се разболея... Не зная откъде са били убежденията ми и вероятно така съм се родила. Никога не съм си представяла, че мога да изям животно - тоест някого, когото обичам. В края на 80-те, влияние ми оказаха и посещаваните в града беседи за Учителя, а после и популярните през 90-те години книги на Лидия Ковачева и "Сила за живот". Те затвърдиха докрай убежденията ми. По-късно, прочетох и много медицински книги от съвременни автори, които доказваха вредата от консумацията на месо и термичнообработена храна. По естествен път изключих и нея и през последните седем години съм на суровоядство. Сега мога от личен опит да заявя, че се чувствам прекрасно и не боледувам. Не консумирам и млечни продукти в чист вид, просто не ги обичам. И не знам дали са полезни или вредни. Обаче, няма как да устоя на тортичка или сладолед - и също не се замислям дали е вредно или полезно Тялото е нашата физическа връзка с другите и света около нас. Колкото по-чисто от отрови е то, толкова сетивата ни са по-изострени и каналите за общуване са по-отворени и по-обективни и ясни. Нямам против хората, които не са като мен. Не се опитвам и насила да ги убеждавам в правотата си. Смятам, че това е личен избор, произтичащ от собствената ни убеденост. Защото е много по-вредно да се насилваш да бъдеш нещо, което не си, само защото може да е "полезно". Стремя се да съм толерантна и получавам същото и от другите. Не се чувствам различна от другите и те също не ме възприемат като различна.
  10. Здравейте и от мен! С радиестезия и биолокация се занимавам професионално от шест години, а непрофесионално - откакто се помня. Като дете ползвах какво ли не - кламери, ключове, фиби, пръстени... всичко в радиус от километър Естествено, впоследствие се наложи да изкарам и курсове. Не за друго, а заради необходимия сертификат за работа. Навремето през 90-те години, и г-жа Мандажиева започна с курсове в МЕИ-Варна, но те имаха повече стойност не като обучение по радиестезия, а заради психотронните ескперименти, които се правеха и заради генераторите, които се изобретяваха от местни инженери. Безспоро, тритомникът й е отличен наръчник за начинаещи. За по-напреднали - препоръчвам и книгите на Людмила Пучко. В тях има отлични таблици и карти, които могат да се ползват при диагностика. Разбира се, всеки може и сам да си изработи таблица по списък от показатели. Не, че не могат и наум да се задават въпроси, но таблиците улесняват повече - особено при здравна диагностика. Можеш да си настроиш, например, и определен вътрешен орган за локация. Именно това е идеомоторната биолокация. Само е нужно да си предпазлив. Защото, ако например развиеш прекален сърцетуп - може да си докараш аритмия. От съображения за сигурност се използват махалото/батегите като посредник. Често срещани реакции, когато изградим връзка с махалото или багетите е да ги чувстваме, едва ли не, като друг наш орган. И това не зависи от сплавите, от които са направени, а от създадената връзка и навик. Впоследствие, усещанията са факт, дори и без наличието на уред, а тялото се настройва да ги лови от самосебе си. Аз ползвам няколко махала, с различна структура, форма и произход - и с всички го има момента на предаването и прихващането. Старая се да контролирам сигналите и да ги "включвам" само при нужда, т.к. е доста неприятно постоянно да си с чувството за "бръкнал в контакта".
  11. Таблица по книгата на д-р Далке "Агресията като шанс": Съзъбие (дентура) и неговите болестни картини: Брадичка- воля, инстинктивни сили. Долна челюст- връзката ни със заобикалящия ни свят. Горна челюст- вътрешните и по-висшите ни желания. Лява половина- съответства на дясната мозъчна хемисфера и е нашата архетипно женска част (Ин), конплексното музическо и аналогично възприятие, нашите копнежи и чувства; миналото. Дясна половина- лявата мозъчна хемисфера, логическият ум, архетипно мъжки (Ян) и взаимовръзките му с материалното и конкретното; бъдещето. Проблеми: горе вдясно- трудности с нашите мечти и желания; долу вдясно- осъществяването им в реалността; горе вляво- проблеми в желанията, свързани със съществуването ни; долу вляво- липса на признание в семейството. Голяма устна кухина- стеснителност; тясна- притеснение, възприемане на света като нещо, което ни ограничава и възпрепятства. Горната челюст символизира духът, а долната- тялото. Следователно издадената долна челюст ни информира за поведението ни в конфликтни ситуации, а издадената горна- за прекомерно доминиране на духът над тялото. Отворена захапка и уста- копнеж за симбиозни връзки и трудности при разграничаване от обкръжението и независимостта. Дълбока захапка- интровертни хора. Обратна захапка- проблем между дясната и лявата половина на мозъка. Първи зъби (централни резци): Ляв горен- майката и жената, Богинята. Десен горен- бащата и мъжа, Бог. Разстояние между зъбите- проблеми в хармонията между мъжката и женската ни страна. Следователно, конфликт в партньорските отношения. При застъпване- доминиране на едната половина и съответния архетип. Долен десен- как възприемаме женствеността си (Анима) и как я осъществяваме. Долен ляв- Анимус, т.е. мъжкия дял на душата ни. Втори зъби (горни странични резци): Ляв горен- изясняването ни с женския архетип, майката и майчиното. Издаден зъб- рано сме се пуснали от майката и “плуваме” сами. Десен горен- самостоятелност и житейско поведение. Издаден- свободна изява, независимост от бащината фигура, търсене на конфликт с бащата. Ако застъпват предните резци- доминиране на децата над родителите. Ако са назад- покорство пред възрастните. Малки зъби- агресията е потисната; миролюбие и добронамереност. Трети зъби (кучешки): Ляв горен- вътрешната нагласа спрямо коренните промени в живота. Десен горен- отношението ни към света в ситуации на преход. Ляв долен- как се изразяват вътрешните промени конкретно; ако е крив - склонност към бягство. Десен долен- какво искаме да извършим в посока навън в живота; физическото ни развитие и тонус. Ако долните застъпват горните- пробиваме си път по неправомерен начин. В медицината: меридиана на черния дроб и жлъчката, проблеми в яйчниците и сексуалните желания. Горните- дихателни пътища, а долните- бъбреци и пикочен мехур. Четвърти зъб (предкътници): Като цяло предкътниците и кътниците са свързани с брака и партньорските отношения и показват дали можем да “мелим” заедно с друг. Четвъртите зъби са свързани с егото и Аза. Горен ляв- изразяване на нашите чувства и копнежи. Долен ляв- доколко сме в състояние да покажем тези чувства и копнежи в обкръжението си и да ги разкрием. Горен десен- как искаме да се представим навън, а долен десен- как осъществяваме плановете си в реалния свят. Пети зъб (задни предкътници): Нашата креативност, таланти, създаване на деца и отношения. Ляв горен- кармата и задачите в този живот. Заложбите и талантите, смисъла на живота ни. Десен горен- нашите желания за развитие в света, плановете ни, желанието за деца. (Ако е умъртвен или с коронка, следователно- аборти). Ляв долен- как интегрираме енергията на майка си в нашата същност. Ако е извит навътре- имаме потискаща майка. Отговаря за раменете и проблемите с тях. Десен долен- осъществяването на плановете ни и професионалните ни амбиции. Шести зъб (предни кътници, т.е. молари): Позицията, която заемаме в живота. Ляв горен- ролята ни за изразяване на чувствата и усещанията ни. Десен горен- общественото ни положение в света. Ляв долен- колко се чувстваме обичани. Десен долен- работата и проблемите в нея, а и темата за смъртта. Долните молари са свързани с органите в долната част на корема (полови органи и тазобедрени стави). Седми зъб (задни кътници): Отношението ни към обкръжението; това, което проектираме в него и неговият отговор на това. Ляв горен- как хармонираме с ближните си, емоционалните ни разочарования. Десен горен- проблеми в работата и ежедневието. Ляв долен- разочарованията от обещания или материалните загуби. Десен долен- как реагираме на конфликти и като цяло какви са връзките ни. Мъдреци: Житейското ни поведение и мъдрост, склонност към мистицизъм, ниво на развитие, връзката с колективното несъзнавано. Свързани са със сърцето. ------------------------------------------------------------------------------- Кариес- “загниване”- недостиг на жизнена сила. Зъбен камък- чувство на самота и барикада към нещо или някого. Нощно скърцане със зъби- озлобление, неприемане на поражение, несъгласие. Кървене на венците- чувствителност към разстройства и уязвимост на собственото доверие, загуба на вяра в себе си. Възпаление на венците (гингивит)- конфликт на съответната тема. Оголване на венците (парадонтоза)- примирение, отстъпление. Клатене и падане на зъби- загуба на витална сила, импотентност по цялата сьответна линия. Гранулом- натрупана агресия на съответното място, “бомба” и “буре с барут” към нещо.
  12. Според психолозите интуицията е нещо като подобрена версия на инстинкта. И всички я притежаваме. Също както инстинктите. Просто някои от нас умеят да я използват по-добре. Ако се научиш да достигаш до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще си в състояние да разчиташ перфектно посланията й. Както и да я наричаш – шесто чувство, интуиция, предчувствие, става дума все за едно и също нещо. Това е способността да разбираш усещанията си с помощта на мисълта, нещо като мост между разума и чувствата. Има ли наистина "женска интуиция"? Едва ли съществува друго толкова популярно клише. Сигурно защото е прието да се смята, че дамите сме доста по-склонни към всякакви свръхестествени занимания и съответно по-надарени с „гадателски“ заложби. Но както казахме по-горе, интуицията няма нищо общо с магическите ритуали. Всички – и жени, и мъже, имаме „вътрешен глас“, който нашепва разни неща в главите ни (спокойно, това не е някаква форма на тиха лудост). Само че когато се заслушаш повечко в него, ти се струва, че не можеш много-много да разчиташ на приказките му. Причината е, че често пъти мозъкът ти е претрупан с толкова информация, изпълнена си със страхове за бъдещето, с угризения за миналото, с емоции за настоящето, или просто си прекалено заета, за да обърнеш внимание на вътрешния си глас и да разбереш какво иска да ти каже. А той ти изпраща сигнали какво е най-добре да направиш в дадена ситуация. Проблясъците на интуицията се проявяват под най-различни форми в зависимост от човека. Но винаги разбираш, когато те осенят, защото усещането е различно и някак си по-истинско. Възможно е да се изразява в картина, дума или "нашепване", които ти подсказват как да действаш, или да е просто странно чувство, което те обзема изневиделица. Та, като говорим за прословутата женска интуиция, едва ли има жена, която да не се е възползвала от нея. Попитай обаче някой мъж, дали му се е случвало да се осланя на подобно чудо и най-вероятно ще те изгледа с насмешка. Какво да ги правиш, мъже! Не че са лишени от вътрешен глас, просто за разлика от тях, жените му обръщаме повече внимание. Представителите на другия пол от край време са научени да разчитат основно на логическия, аналитичен и праволинеен начин на мислене и всичко друго за тях обикновено е пълна измишльотина и "женски глупости". Всеки стига до шестото си чувство по различен начин. В общи линии, не е чак такава философия да се научиш да се възползваш от него. Трябва само да се упражняваш да блокираш онази част от мозъка ти, която те подтиква да подлагаш всичко на съмнение. Понякога интуицията проговаря, когато си под силен стрес, умът ти е блокирал и логическото мислене не може да ти даде отговори. В други случаи интуитивното решение може да те осени, докато си под душа, или докато пътуваш към работата. Най-лесно се получава, когато мозъкът ти не е погълнат от конкретния проблем и разумната му страна е съсредоточена върху други неща. За разликата между интуиция и параноя: Честно казано, много пъти ми се е случвало да усещам отвътре, че трябва да направя нещо (или съответно да не го правя) и първата ми мисъл в такива случаи е била, че това е гласът на интуицията ми. Но също толкова често се е оказвало, че като задълбая малко повече в нещата, виждам, че в решението ми са намесени много други фактори, но не и интуитивни – всякакъв род опасения, притеснения и какво ли не още... Шестото чувство е безотказна стратегия за оцеляване, но истината е, че когато в сметките се намеси дори бегла форма на страх, вътрешният глас вече не е толкова надежден ориентир, колкото може да бъде. Впрочем, разделителната линия между шестото чувство и най-обикновената параноя (не се стряскайте от думата) е доста тънка и внимавайте да не сбъркате двете неща. Параноята се появява, когато изцяло подчиниш мислите на фантазиите си. В такова състояние постоянно си задаваш едни и същи въпроси. Докато интуицията е нещо като безпристрастен страничен наблюдател. В момента, в който се появи каквато и да е емоция, мислите, които ти минават през главата, вече не са обективни. Съществува и обратният вариант – да не се доверяваш на инстинктите си достатъчно и погрешно да отхвърляш интуитивните сигнали като параноя. Или да ти се струва, че просто на теб ти се иска да стане еди-как си. Само че тук не говорим за онези мисли, когато се надяваш нещо да се случи.
  13. Ясновидството, наред с други умения, "дарби" и таланти, е продукт на нашата собствена еволюция. Именно поради тази причина, едни могат да рисуват, други да пеят, трети - друго. По пътя на нашето собствено развитие, израстване и т.н. - ние придобиваме различни умения. Това е наша ЛИЧНА заслуга, ако може така да се нарече. Друг е въпросът, доколко тя е съпътствана от осъзнаване, разбиране и морал. Защото, да си ясновидец - съвсем не е върхът на сладоледа! Напротив! Това не е самоцел, а съпътстваща способност, която се придобива по пътя на развитието ни, наред с много други способности. Има огромна разлика между, например полуграмотната и неука квартална гледачка и някой ерудиран сензитив. И тази разлика в качеството - е като от земята до небето. Сама по себе си "дарбата", ако не се развива и съпътства от високо ниво на осъзнат начин на живот - тя си остава просто обикновено несериозно гледачество. Именно тук зациклят повечето "надарени" и си остават на това ниво. И именно тук е урожаят на кварталните и селски самозвани "величия" и чудопродавачи. Поради незнание и некомпетентност, хората си мислят, че като си ясновидец - значи си нещо повече от останалите. Така се доверяват на всеки, който е готов да им пробута полу-истини и полу-лъжи, умело замаскирани под прикритието на "дарба свише" и целящи единствено да почешат самолюбието на клиента, да му изпразнят джоба и да го направят зависим от услугите на въпросното "надарено величие". Защото това "величие" съвсем не се интересува да помогне на клиента си... напротив! Та то дори и собствения си живот не може да оправи. Целта му е да го приласкае, да го сплаши и да го абонира за услугите си. Как иначе да си обясним рекламите на "Велики магеси", които предлагат да ви "изцерят" от пороци и зависимости, които самите те имат? Или ви предлагат да ви излекуват и отърват от излишните килограми - а самите те се тъпчат с хапчета и застрашително надхвърлят 100-те кила? Или ви лансират "омайно биле" и ритуал, който ще върне любовта завинаги в живота ви - а те самите са самотни, бездетни и озлобени? На всеки един от тези въпроси, те имат готов отговор: "Ама ние на себе си не можем да помогнем!" Ами, като не могат - защо вярват, че ще помогнат на друг!? Човек първо себе си трябва да оправи, пък после да има претенции да оправя света. Но, народът вярва и се доверява. Това, според мен е основният проблем, а не какво е предлагането на ясновидското поприще. По страшно е невежеството на хората, тяхната наивност и доверчивост. Вместо да се образова и замисли човекът - сляпо се доверява на всеки, който му предлага наготово да му реши проблемите. От мързел сам да поработи върху себе си и да потърси собствената си отговорност, да вземе живота си в ръце и сам да определя съдбата си. Тогава ще му е все тая има ли шарлатани или няма. Така например, проф. Георги Лозанов започва изследванията си с Ванга още в края на 50-те години. Сугестологът изпращал анкетни карти на посетителите й, за да разбере каква част от прогнозите й се сбъдват. Оказало се, че изследванията не дават достатъчно данни за предсказване на бъдещи събития (прекогниция) и се доказва, че Ванга просто има силни телепатични способности. Също така, въпросната пророчица, макар и необразована и неука - умело използвала сугестията, за да внушава на хората бъдещи събития в живота им. Което впоследствие се интерпретирало от наивниците като предсказание. Именно на тези й умения се дължи прехвалената й слава. Относно това, дали трябва да се рекламират подобни услуги и да се работи за пари: Повечето т.нар. ясновидци - да не кажа всички - си изкарват хляба именно с това и не се подвизават на никое друго поприще. За тях това е основна работа. Предлагат услуга, която се търси. И срещу чието даване е редно да получат компенсация. Хората сами решават да отидат при тях. И сами са си виновни, ако се разочароват или си изпатят. Друг е въпросът, доколко цените на тази услуга са оправдани. Всеки сам си решава, съобразно собствения си морал. Въпрос на морал е и качеството на предлаганата услуга и вмешателството в живота на другите.
  14. Виждам, че тук сте поместили линкове към книгите на д-р Далке. Предлагам ви таблици за диагностика, които сама съм си правила на база "Болестта като път" и "Агресията като шанс" и които аз лично ползвам при радиестезична и биолокационна диагностика. Надявам се да ви бъдат полезни и да ви спестят ровене и търсене. Съжалявам, че ще се получи дълъг пост, но няма как да го съкратя. ------------------------------------------------ Психичните съответствия на органите и частите на тялото Бъбреци- партньорство Бял дроб- контакт, комуникация, свобода Венци- първично доверие Влагалище- отдаване Врат- страх Гръб- искреност Дебело черво- неосъзнато, скъперничество Жлъчка- агресивност Зъби- агресивност, виталност Кожа- разграничаване, норми, контакт, нежност Колене- смирение Косми- свобода, власт Крайници- подвижност, гъвкавост, активност Кръв- жизнена сила, виталност Мускули- подвижност, гъвкавост, активност Нокти- агресивност Нос- власт, гордост, сексуалност Генитали- сексуалност Очи- прозрение Пенис- власт Пикочен мехур- освобождаване от натиск Ръце от китките надълу- разбиране, способност за действие Стомах- чувство, способност за приемане Стъпала- разбирателство, твърдост, връзка с корените, смирение Сърце- способност за любов, емоции Тънко черво- преработка, анализ Уста- готовност за приемане Уши- послушание Черен дроб- преценка, мироглед, религиозност Инфекция – обществен конфликт Да се запитаме: Кой конфликт не забелязвам, избягвам, или не си признавам? Важно: За да се открие смисъла на конфликта, трябва да се вземе под внимание символиката на съответния засегнат орган. Алергия – обществена агресивност Всяка алергия е бягство от сьответната сфера в живота. Да се запитаме: Защо не търпя собствената си агресивност в съзнанието, а я карам да действа в тялото? От кои сфери на живота се страхувам, че ги избягвам? Кои теми насочват (навеждат) алергиите ми – сексуалност, нагон, агресия, размножаване, мръсотия (т.е. “тъмните” сфери на живота)? Как използвам алергията си, за да манипулирам заобикалящите? Как стои въпросът с любовта ми: със способността ми да допускам до себе си? Към животни – отхвърляне на ласки и милувки, т.к. се смята, че са нещо “животинско”; страх от интимност. Сенна (символ на оплождането)- страх от любов, сексуалност, нагон, плодовитост. Прахова- страх и приемане, че живота и бита са “мръсни”. Дишане – асимилиране на живота Да се запитаме: Какво кара дъха ми да секва? Какво не искам да приема? От какво не искам да се лиша? С какво не искам да влизам в конфликт? Страхувам ли се да направя крачка към нова свобода? Астма (гр. тесногръдие)– алчност при вземането, стиснатост при даването; желание за самоизолиране; претенции за доминиране и незначителност; надутост, властност, агресивност; отбрана срещу “тъмните” страни на живота Да се запитаме: В кои сфери искам да вземам без да давам? Мога ли да призная сноята агресивност и мога ли да я проявя? Как се справям с конфликта “доминиране/незначителност”? Кои сфери от живота подценявам и отблъсквам? Мога ли да видя страха, който се е окопал зад моята ценностна система? Кои сфери от живота отбягвам и ги смятам за мръсни и неблагородни? Важно: Винаги, когато се чувствате натясно – това е страх. Единственото средство срещу страха е разширяването. Ще го постигнете само като допуснете до себе си онова, което сте отбягвали. Простудни заболявания и грипозни афекции- символизират “преработката” на даден конфликт. Настъпват в кризисни ситуации, когато ядът ни засяда в гърлото или ни идва до гуша от нещо, когато нещо ни излиза през носа. Обикновено тогава имаме желание да ни оставят на мира. Стомах и храносмилане Да се запитаме: Какво не мога или не искам да преглътна? Преглъщам ли нещо навътре в себе си? Как се справям с чувствата си? Защо съм кисел? Как се справям с агресията си? До каква степен бягам от конфликтите? Има ли в мен потиснат копнеж към безконфликтният рай на детството, в който да бъда само обичан и да се полагат грижи за мен, така, че да не е необходимо да се разкъсвам сам? Постоянно желание да се дъвче или глад за нещо сладко- незадоволена любов. Глад към солена или пикантна храна – прекомерно мислене и мозъчно натоварване. Консервирана, пушена и богата на танини храна – тесногръди хора. Люта храна- жажда за предизвикателства, дори да са трудно поносими ексцесии. Диетична храна и без никакви подправки- предпазливост от нови въздействия, страх от конфронтации. Пасирана и кашеста храна- вдетиненост, инфантилност. Страх от задавяне с кости – страх от агресии. Страх от костилки- страх от проблеми и сблъсък с ядрото на нещата. Макробиотично хранене- търсене на проблемите и търсене на всяка цена ядрото на нещата; известен страх от любов и нежност. Стомах- олицетворява женския полюс, способността да се чувства и светът на чувствата ни и любовта. Когато стомахът е болен човек не понася сурова храна и иска да я “умъртви” чрез агресията на готвенето, т.е. показва, че не понася промените и предизвикателствата. Стомашната киселина е с мъжки полюс и при агресия, гняв, когато нещо не ни отърва или ни обърква сметките- има киселинна атака. Стомашна язва- насочена агресия към себе си, самосмилане, нужда от закрила, желание да бъдеш зависим, които човек прикрива чрез външна демонстрация на независимост, честолюбие и властност. Черва: Тънкото черво е свързано с мозъка и е индикатор за екзистенциалните страхове, прекомерната склонност към анализи и критики. Символизира аналитичното мислене. Диарията ни показва, че се страхуваме и твърде много искаме да задържаме, и ни учи да пускаме и да оставяме на свобода. Дебелото черво е свързано с парите и способността да даваме. Символизира неосъзнатото, “тъмната” страна на тялото. Запекът символизира, вещомания, неспособност за откъсване от материалната сфера, скъперничество, страх другите да не разкрият “тъмната” ни страна и затова води до дистанцираност и самоизолация. Язвен колит- угодничество към другите, поради страх да реализираме собствения си живот. Диабет- любовно разстройство, неспособност да се приема любов, което води до агресия към околните и до отхвърляне от тяхна страна. Черен дроб- основен доставчик на енергия Смущенията в него показват, че не умеем да преценяваме е оценяваме правилно, имаме мания за величие (респ. както при алкохолизма). Черният дроб показва връзката ни с окултното и мирогледа ни. Да се запитаме: В кои сфери съм загубил способността си за правилна преценка и оценка? Къде не мога вече да правя разлика между това, което ми понася, и онова, което е “отровно” за мен? В какво прекалявам, в коя област искам твърде много (мания за величие), къде се разпростирам безмерно? Интересувам ли се от Бог и духовността, от моята обратна връзка с Първопричината, или множеството ми пречи да погледна и към единичното? Мирогледът ми ограничен ли е? Липсва ли ми доверие? Жлъчка- показва правилно ли протича енергията през нас. Камъните в жлъчката говорят за агресия, а при жените могат да изразяват и чувство за принуда в партньорските отношения. Неврогенна анорексия- конфликт между дух и материя, целомъдрие и нагон. При жените изразява и съпротива към собствената женственост и сексуалност. Сетивни органи- връзката ни с външния свят Очи Късоглесктво- субективност, обидчивост. Далекогледство- липса на мъдрост и широта на мирогледа. Далтонизъм- слепота за многообразието на живота. Конюктивит- конфликт, желание да си затворим очите за нещо. Кривогледство- едностранчив светоглед, проблем в един от мозъчните дялове. Перде- при “сивото” перде (потъмняване на лещата) има дистанциране от обкръжението и от себе си, за да не бъдем наранени; при “зеленото” перде (глаукома)- светът се наблюдава като през конски наочници, притеснение от неизплаканите сълзи (налягане на очните дъна). Да се запитаме: Какво не искам да виждам? Моята субективност пречи ли на самопознанието ми? Пропускам ли да опозная себе си чрез събитията, които ми се случват? Липсва ли ми по-дълбоко прозрение? Страхувам ли се да виждам обективно проблемите в тяхната острота? Мога ли изобщо да виждам нещата такива, каквито са? Уши Внезапен срив на слуха- да се вслушаме в себе си и вътрешния си глас. Старческа глухота- непреклонност, неотстъпчивост, липса на гъвкавост. Да се запитаме: Защо не съм готов да изслушам някого? Кого или какво не искам да слушам? Уравновесени ли са у мен двата полюса – егоцентризъм и смирение? Главоболие Появява се при хора с прекалени амбиции, претенции за перфекционизъм, стремеж към власт и налагане ва волята; когато се отдадем само на рационалното и загубим връзката си с чувствата (т.е. стомаха и сърцето). Болките показват, че мисленето ни е погрешно, неправилно го насочваме и преследваме съмнителни цели, проявяваме “магарешки” инат и вманиаченост. Мигрена (хемикрания)- това буквално означава оргазъм в главата. Символизира сексуалността и проблемите с нея. Болката показва, че сме потиснали своята сексуалност и се опитваме да я изживеем в главата си, или обратното- имаме безразборни сескуални връзки. Показва също конфликт мужду нагон и мислене, добра и зло, стомах и глава, дух и материя. Често партньорите използват главоболието, за да избягнат сексуален контакт и даване на любов. Да се запитаме: Над какво си блъскам главата? Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре (честолюбие)? За мен “горе” и “долу” още ли са в живо взаимодействие? Дебелоглав ли съм? Инат ли съм? Опитвам ли се с мислене да замествам действието? Честен ли съм спрямо своите сексуални проблеми? Защо изтласквам оргазма в главата? Кожа Границата на “Аз”-а, която трябва да се преодолее, за да се намери “То”. Обриви- нещо възспирано се опитва да излезе навън (напр. акне- страх и срам от сексуалността и потискането й). Шарка- изолация от майчината любов. Псориазис- броня и ограничение във всички посоки. Сърбежи (pruritus)- нещо в нас предизвиква възбуда и иска да избие навън (сексуалност, агресия, любов, апетит). Да се запитаме: Прекалено много ли се ограничавам? Как стои въпросът с моята способност за установяване на контакт? Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост? Кое е това, което се стреми да пробие границите и да излезе навън (сексуалност, нагон, страст, агресия, въодушевление)? Какво ме сърби в действителност? Към изолация ли се стремя? Бъбреци Всички чифтни органи в тялото имат отношение към контактите, партньорството и видовете любов. Белите дробове- (philia- приятелство)- непрекият контакт и комуникацията, Тестисите и Яйчниците- (eros- сексуалност), а Бъбреците- (agape- постепенно сливане с всичко)- сферата на партньорството и конфликтите в нея. Затрудненията, които имаме с партньора си, всъщност са тези, които имаме със себе си и нашата “тъмна” страна. Камъни- вкопчване и блокиране в маловажни неща, пречещи на развитието. При мъжете- също и налагане на волята, проблем с хармонията в отношенията. Да се запитаме: Какви проблеми имам в сферата на партньорството? Склонен ли съм да затъвам в проекцията и да смятам, че грешките на моя партньор са единствено негов проблем? Пропускам ли в проявите на партньора си да откривам и себе си? Вкопчвам ли се упорито в старите проблеми и възпрепятствам ли така потока на развитието? Пикочен мехур Символизира упражняването на власт и потиснатите стремежи към надмощие. Да се запитаме: В кои сфери се вкопчвам упорито, макар да са отживели и да чакат да бъдат отделени и изхвърлени? Къде сам се подлагам на натиск и го проектирам върху другите (напр. изпити, началници..)? От кои изчерпани теми би трябвало да се освободя? Какво ме кара да плача? Сексуалност и бременност Сексуалните и хормоналните проблеми винаги се решават на физическо ниво, а не чрез бягство в “по-високо” равнище! Винаги се дължат на липса на единство с нас самите, а оттам и с партньора. Менструални смущения- липса на женственост и способност за отдаване и приемане. Неспособността да се отпуснем и да изживеем оргазъм, също водят до болезнена менструация. Както и страх от децата или вкопчване в тях. Лъжлива бременност- конфликт между силното желание за деца и неосъзнатия страх от отговорност; конфликт между сексуалност и майчинство. Проблеми на бременността- отрицателно отношение към детето. Гаденето по време на бременност се дължи на отделянето на женския хормон естроген и означава самоотбрана, слабо изразена женственост и негативни чувства към детето. Заболявания през бременността (гестоза)- отбрана срещу детето и символично освобождаване от плода и опит за прогонването му. Най-често се среща при диабетичките, бъбречно болните и пълните жени, които в психологичен план имат проблеми с отдаването и приемането на любовта и партньорството. Раждане- проблемите показват опит насила да се задържи детето и да се лиши от свобода. Такива жени до края на живота си са вкопчени властно в децата си. Преждевременното раждане пък показва желание да се освободим от детето и да избягаме от отговорност. Кърмене- символизира майчината защита. Стерилност- или жената има несъзнателна отбрана, или желанието й е нечестно мотивирано (напр. иска дете, за да може да задържи партньора си). При мъжа е аналогично, но показва и страх от отговорност и обвързване. Менопауза и климактериум- доколко сериозни проблеми ще има, зависи от това доколко пълноценна женственост има жената. Фригидност (аноргазмия) и импотентност- страх от загуба на контрол или от смъртта. Фригидните жени имат желание да доминират и излишък на мъжка енергия. Респективно, импотентният мъж се страхува от женствеността, от Майката, от способностите и агресията си- затова има излишък на женска енергия. Сърце и кръвообращение Пряко са свързани с човешките взаимоотношения и сексуалността. Ниско кръвно налягане (хипотомия) и анемия- бягство от съпротива и отговорност, пасивност, липса на отговорност и енергия, водещо до агресия към себе си. Желание да се оставиш в ръцете на друг. Високо кръвно налягане (хипертония)- насила се възпираме од действие и заобикаляме истинската причина за конфликта, водещо до агресия към другите. Сърце- символ на любовта и единството. Всички симптоми ни напомнят да се вслушаме в себе си. Силното и учестено сърцебиене- страх от нещо или някого. Сърдечна фобия (невроза)- необоснован страх за себе си. Ангина пекторис (гръдна жаба)- тесногръдие, коравосърдечие. Инфаркт- потискана агресия. Да се запитаме: В хармонично равновесие ли са главата (разумът) и сърцето (чувствата)? Давам ли достатъчно простор на чувствата си и осмелявам ли се да ги изразявам? Живея и обичам ли с цялото си сърце? Ръководи ли се животът ми от жив ритъм или го сковавам в ограничен такт? Има ли все още в живота ми заряд и експлозив? Вслушвам ли се в сърцето си? Слабост на съединителната тъкан (мезенхима)- лесна уязвимост и злопаметност. Води до появата на разширени вени и тромбози, които символизират прекалено силна връзка със земята, мудност и тромавост в живота. Аналогично както при ниското кръвно налягане и анемията. Опорно-двигателен апарат и нерви Стойка и поведение- отразяват от една страна съзнателната ни идентификация, а от друга аномалиите могат да прикриват някоя наша “тъмна” страна. Болест на Бехтерев- несломимост, непреклонност, упорство. Гърбица- неосъзнато смирение. Интервербални хрущяли и ишиас- претоварване, с цел да изглеждаме в очите на околните способни и велики, за да компенсираме вътрешното си чувство за посредственост и комплекси за малоценност. Желание да сме обичани и популярни; мнителност, че другите са с нас заради успеха и парите. Стави- инат, упорито сме се хванали за нещо. Страх от честността. Всички изкуствени стави и протези са бягство от истината. Ревматизъм и артрит- твърдоглавие, мазохизъм, автоагресия, потребност от саможертва и мъченичество, преувеличена отзивчивост, свръхморал, фалшив алтруизъм, тенденция към депресивни състояния. Липса на откровена преценка за собствения егоизъм, властолюбие, морал, неотстъпчивост, неискреност и агресия. Опорно-двигатерни смущения (изкривен врат, схващане на ръката, тикове и т.н.)- демонстративна самонадеяност и властност, за да се прикрие собсвената несигурност и некомпетентност. Страх от обществото и високопиставените личности и авторитети. Прекомерни изисквания към околните, прикрити зад фалшива скромност. Гризане на ноктите- страх от собствената агресивност и потискането й; завист. Заекване- страх от собствените ни подсъзнателни желания, особено сексуалните. Аналогично на мигрената. Злополуки Поставят под въпрос начина ни на действие, постъпките и поетия ни жизнен път. Нужно е да се има предвид символиката на елементите в злополуката. Пътно-транспортни произшествия- нужда от промяна, вървим по грешен път, липса на смелост; съмнения, страх. Битови и трудови злополуки- нещо нарушава границата ни и не можем да допуснем близост. Преценяваме погрешно опасностите и прекаляваме с гордостта. Фрактури- не желаем да се примирим с края на нещо и да гледаме напред; закостенялост, неподвижност, едностранчивост, липса на гъвкавост. Психични симптоми Следствие от постоянното потискане на “тъмната” ни страна. Депресия- потисната агресия, липса на отговорност, страх от живота и смъртта (раздялата), желание да се вкопчиш в някого. Нарушен сьн: Да се запитаме при безсъние: Колко голяма е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта и наблюдението? Умея ли “да освобождавам”? Развити ли са в мен способността за себеотдаване и първичното доверие? Интересува ли ме нощната (тъмната) страна на душата ми? Колко голям е страхът ми от смъртта и мислил ли съм достатъчно за нея? Да се запитаме при прекомерна потребност от сън: Бягам ли от активност, отговорност и осъзнаване? В свят на сънища и илюзии ли живея и страхувам ли се от реалността? Пристрастяване- страх от изпитанията, трудностите и новото. Аналогично на вечно търсещият и пътешестващият. - Булимия- вътрешна празнота, търсене на любов, признание и похвала. - Алкохол- пасивност, жажда за добър и безконфликтен свят, за човешка близост и братство. - Цигари- копнеж за истинско общуване и свобода. - Хашиш (марихуана)- аналогично на алкохола. - Кокаин (каптагон и др. подобни)- търсене на любов, прикрито зад търсенето на успех. - Хероин- тотално бягство от сблъсъка със света. Психотропни дроги (ЛСД, мескалин и др.)- желание да се премине в трансцедентността. Ракови заболявания- липса на колективно схващане за света. Символизира страх от единство, свръх-его, себенадценяване, непреклонност, криворазбрана любов, заблуди в мисленето. СПИН- екстремно състояние на любов, попаднала в сянката, което разтваря границите на Аз-а в тялото и дава възможност психически потиснатия страх от любовта да се изживее на телесно равнище.
  15. Така е. Привързването ни към което и да е разбиране и към каквото и да е - е вредно. Именно то втвърдява. Само по себе си разбирането е нищо. Едва, когато мине през сърцето, т.е. когато се съпреживее и осъзнае - става мъдрост /било то житейска или друга/. Орлин го каза и описа много точно и искрено.
×
×
  • Добави...