Ирина - Horus - Чебурашка

Странни създания са котките.. Моят Нунинтрол вече е на 8 години и така и не разбра, че когато кихам, това е просто кихане. Той все си мисли, че и аз съм котка и го съскам и се втурва да ме гони. Добре, че кихам рядко

Кратко включване и от мен -
кучето има известна деформация на ниво съзнание, ниво дух, поради въздействието на човек при опитомяване и селекция.
То ест като говорим за котка-куче, може би трябва да говорим за вълк-котка.
Котката няма такава деформация, поне не нормалната котка. Тя си е самостоятелно живо същество. Кучето е зависимо от човека. Затова е и приятел на човека.
В никакъв случай това не значи, че котката не обича човека. Обича го, но го оставя свободен, без да го привървза към себе си. Привързаността е придадено чувство на опитомяването.

мдааа.

Странни създания са котките.. Моят Нунинтрол вече е на 8 години и така и не разбра, че когато кихам, това е просто кихане. Той все си мисли, че и аз съм котка и го съскам и се втурва да ме гони. Добре, че кихам рядко

Странни създания са котките.. Моят Нунинтрол вече е на 8 години и така и не разбра, че когато кихам, това е просто кихане. Той все си мисли, че и аз съм котка и го съскам и се втурва да ме гони. Добре, че кихам рядко

Винаги ми е било много интересно, защо когато да си пея нещо, котката ми веднага дотичва при мен и започва да се гали, върти и мяука сякаш е разтревожена. Може да възприема звука като енергия и така да се опитва да го "абсорбира"?

мисля, че не пея фалшиво

Аз не желая да зная пароли, не желая и да давам пароли.
И веднага казвам защо - първо, защото и да я имам тази парола, аз няма да я ползвам.
Преди 1200 години имах една приятелка, на която й пишех писма. Оказа се, че тя ги давала на гаджето си да ги чете, понеже те нямали тайни един от друг.
Обаче възниква питане - ми мен някой питал ли ме е дали съм съгласен той да ми чете писмата до нея? Ако знаех, че така ще стане, директно бих спрял да й говоря.
Защото мислех, че това е разговор между мен и нея, а то се оказва, че скрит в храстите стои приятелят й - то ест разговорът е между трима.
Това да си близък с един човек - хубаво. Но не може да даваш директно цялата кореспонденция на гаджето, на приятел, на съсед, какъвто там човек решиш.
Защото ако аз имах нещо да му казвам на този човек, щях да му пиша директно на него.
Ако на мен ми пише някой приятел - той ми пише на мен, споделя. Ако искам да кажа на приятелката си - казвам й - но й разказвам. Не й разпечатвам писмата на приятелите ми да ги чете в прав текст. Моите приятели са писали писмата си с мисълта, че аз ще ги чета. Не някой друг.
Понякога съм показвал мои писма на приятели - понеже тези конкретни писма са били повече произведение на изкуството, отколкото реална лична кореспонденция с точен адресат.

Какво да кажа?
Коментарът беше - Ние сме едно цяло. Ние нямаме тайни един от друг. Ама това значи ли автоматично, че каквото и да ти каже някой друг човек, информацията трябва в непреработен вид да се изсипе в съзнанието на партньора ти? Странна работа. Голяма тайна ли ще бъде ако приятелят й не прочете писмото, в което аз пиша за отношенията с баща си, примерно? Ми гаджето й не ме познава. Не познава баща ми. Голяма тайна станала, че не прочел за моя баща. А пък и опитът показва, че гаджето идва и си отива, а приятелите имат една по-голяма стабилност - та трябва ли всяко нейно гадже да чете за баща ми? хахаха.
Имаме закон за привличане и закон за отблъскването. Важи за елементарните частици, важи и за не толкова елементарните частици, наречени души.
Две души се привличат - и започват да се приближават една към друга, действа им законът на привличането. Колкото повече се приближават, толкова повече силата на привличане расте. Обаче до един момент. В този момент настъпва развновесие между силата на привличане и силата на отблъскване. Това е оптималната точка, в която ако душите останат, те могат да стоят така с хилядолетия, понеже нещата са в равновесие. Силата на отблъскване е стремежът да бъдеш самостоятелен, да оставаш вечер сам, да имаш собствени занимания и интереси и тн. И така. Обаче какво правят хората? Искат да станат едно цяло по един леко криворазбран начин и влизат в чуждата територия по един брутален начин - скъсяват още повече разстоянието между себе си. Обаче при тези условия силите на отблъскване стават доминиращи и... колкото и хармонична да е една връзка, то физичните закони не признават изключения - с приближаването на двете души започва да се появява стремеж да са самостоятелни.
Следва отдалечаване. И понеже обикновето силата на отблъскване е много голяма /заради съвсем малкото останало разстояние между душите/ - то засилката е много голяма и разстоянието, на което се уравновесяват душите е голямо. На това хората му казват - отчуждихме се.
Ами просто не залепвайте един за друг и няма да имате грижи, бих казал аз. Ма кой ли ме слуша?
Писах вече и ще го напиша пак - Има Троен Ритъм - който трябва да се спазва /трябва, трябва, колко да трябва?/ - 1/3 от времето да се прекарва с приятели, 1/3 от времето да се прекарва с най-близкия човек, 1/3 от времето да се прекарва сам. Може за известни периоди от време да се прекарва с приятели повече от заложеното, с най-близкия човек повее от заложеното, но като цяло за един дълъг период от време нещата трябва да влизат в тези рамки. Пък съм сигурен, че никой от нас не влиза в тези рамки. Просто обществото не е с такава нагласа. Как би реагирало обществото /то ест приятелите/ ако ви дойдат на гости и видят, че с партньора си спите в отделни стаи? Да не говорим, ако се окаже, че сте си наели две гарсониери една срещу друга и си ходите на гости.
Да, ходенето на гости има елемент на божествен елемент. Докато постоянното присъствие си е рожба на ада.
Мисля да напиша един роман за човешките отношения и проверявам дали мога да пиша неща, които хората да желаят да прочетат.
Романът ще е за една монахиня, която ще среща в съня си своята сродна душа. Години след началото на сънищата си тя ще я срещне. Това ще бъде един лекар, който ще посети игуменката /тя пък ще е стара и болнава - нали е игуменка, то ест представител на официалната църква, ще я гътна по някое време/. Лекарят ще идва да преглежда игуменката и ще прекарва следобедите си с младата монахиня. Ще си говорят, ще обсъждат нещо. Но диалозите им ще бъдат по-различни от тези, които тя провежда в съня си с него - понеже в съня си общуването е на ниво душа - всеки е освободен от оковите на съзнанието и на временната си обвивка, наречена тяло - но ще си личи, че тези диалози и онези диалози са между същите хора. Освен това в съня си тя няма да може да види лицето на сродната си душа. Сцената ще бъде при такива условия, при които тя няма да има възможност да види лицето му - а и в съня си тя няма да има нужда да го гледа - тя е разпознала сродната си душа и това й е достатъчно. Ще бъдат поставени или в кабинет с лампа, която огрява част от стаята и той е седнал на фотьойл в неосветената част на стаята, или пък ще я е прегърнал на някоя пейка в градския парк, все ситуации, при които тя няма да го гледа в лицето. И монахинята няма да успее да разпознае в доктора сродната си душа. Докторът ще разкрие чувствата си пред нея, а тя ще ги отхвърли. Тя ще страда, понеже не може в съня си да накара себе си да отвърне глава и да погледне сродната си душа в очите. За да види кой е това.
Като казвам "в съня" си - нещата ще бъдат равнопоставени - всмисъл няма да се приемат като сън и като реалност. Сънят ще бъде една неосъзната реалност. И те ще се срещат в нея. Или даже светът на срещите им ще бъде по-реален от реалността, понеже е по-желана. А във физически будното състояние тя ще търси този, когото е намерила в света на душите?
Един ден, след години, тя ще обърне глава и ще види коя е сродната й душа. Само че колкото и да го търси доктора, няма да може да го намери. Ще намери адреса му, ще му пише едно писмо, което пък няма да пристигне, понеже ще има разни спънки и той няма да може да го прочете.
Ехх, забравих да спомена още една от спънките в разпознаването на сродната душа от страна на монахинята - докторът ще е чужденец. Ще говори нейния език, но ще го говори като чужденец - с прости изречения и с грешки. На него ще му е тежко, понеже не може да говори добре езика на своята любима и се налага да използва един мъртъв език за комуникация - В реалния свят ще говорят на латински. А в другата реалност ще говорят на един език - тя няма да е чувала гласа му в тази светлина. Тя ще възприема неговите думи на родния си език, макар че в този свят няма роден и нероден език - ще го направя да е страшна каша от чувства, хаха. Сами сте усещали как като започнете да говорите на друг език и самите вие получавате друг заряд.
Общо взето ще сложа доста препъни камъни за монахинята. Даже ще сложа едни 10 години разлика във възрастта... гаргата ще бъде максимално рошава.

Очевидно е, че днес ми е свободен ден и съм цъфнал в този форум.
Така или иначе се разписах, да продължа и тук...

Седнали сме на приказка с една моя по-млада колежка /23 годишна/. Опитвам се да й дам малко акъл за живота, както казваше един преподавател.
И я питам: "Ти какъв мъж искаш, какъв търсиш?" .. и тя почва да ми описва какъв го търси, какъв иска да намери.
Искала да има опит, да знае, да е добър в работата си, да говори езици, да е пътувал, да е забавен, галантен, чаровен, с чувство за хумор, приятел и весел... да разбира от много неща, да има хобита и интереси и тн...
Стоя аз, чеша се по лявата буза, по дясната буза... и й казвам - ами, така, както го описваш, значи го търсиш на 40 години?
И тя подскача: "Ка на 40 години? Искам да е на 25 години!"
Стоя аз и й казвам - Ми така, както го описа, аз не познавам нито един младеж на 25 години, който да отговаря на описанието ти.
То и на 40 години пак не са много, но все ще има такива, които да отговарят. Обаче пък, той може да е разведен с дете?
Стои нашата и мига. Питам я - ти колко момчета познаваш, които отговарят на описанието ти? Виждала ли ти такива момчета? - Тя казва - НЕ.
И аз й казвам - ми и аз не съм виждал. Търсиш нещо, което не съществува.
Май тя не схвана, че един мъж, който има интереси, хобита, пътува и тн трябва да има доста пари - а това означава и да бъде добър професионалист. Тези хобита са скъпи - свързани са с доста разходи, които са нелогични. Пък един ден, като заживеят заедно точно тези неща ще я дразнят - Ма как може да харчиш толкова пари за тия глупости??? Да, но хобитата, интересите, всички странични занимания ни оформят като събеседници в един разговор.

Пак така бяхме седнали с едни други девойки и те ми разказват какъв младеж търсят... явно девойките обичат да ми споделят.
И аз по едно време им казвам - Ама вие търсите човек, който се среща изключително рядко - може би такъв тип мъж се среща под 5% от мъжкото население, което е в подходящата възраст за вас?
Как можете да бъдете сигурни, че като срещнете този мъж, той ще обърне внимание? А и да ви обърне внимание, как мислите да му задържите вниманието?
Аааа... - викат те - Ми ние сме млади, умни, красиви -
Ха - отговарям аз - И вие си мислите, че един мъж с подобно описание се интересува от това дали вие сте млади и хубави и умни? Него ще го интересува само дали
с вас може да се разбира и дали можете да живеете заедно с висока доза на съвместимост.... и девойките стояха с отворени усти. хаха. Чак се чудя на акъла на околните понякога...

Препоръчах им да си хванат по един младеж, за тренировка - защото не става да стоят и да чакат принца на бял кон /а то обикновено от много чакане идва накрая само коня/ ... и да се окаже, че те са нямали никакви връзки, никакъв опит, нищо... и са абсолютно неподготвени за контакт с противоположния пол - дали за разговор на кафе, дали на разговор в ресторант, по-интимен разговор - каквото и да било - те просто с нищо няма да имат опит. Той ще им говори, пък те ще се чудят какво да правят, защото просто няма да знаят. Ще откриват топлата вода. Е, ако са на 16, ще му е забавно да гледа как те откриват топлата вода, ама ако са на 26 и да откриват топлата вода, вече не е никак забавно. Защото те и ще се сърдят и тръшкат за глупости, глупости, които ако им се бяха случвали няколко пъти, щяха да знаят да си мълчат и да не надигат вой. Та така.

Общо взето аз стоя твърдо зад - Липсата на опит се компенсира само с ... опит.

Няма как един млад човек на 30 години да бъде адекватен с партньора си, ако не е имал други опитности преди това. Ето тук идва един от големите проблеми на обществото - хората станаха прекалено взискателни - което направи връзките невъзможни. Една позната ми казва - Като бях млада, нямаше такива работи, като гледам сега младите... много го мислят, много се чудят... и станали на по 30 години и не могат и дума да обелят на някое момиче /или момче/ ...

А за ролите в една връзка - вече по темата - Трябва да се спазва Ритмичност на връзката. Така го виждам аз -
Какво искам да кажа? Спазване на тройния ритъм - 1/3 от времето с приятели, 1/3 от времето с най-близкия човек, 1/3 от времето да прекарва сам.
А всяка връзка има и един собствен ритъм, който трябва да се спазва, за да бъде успешна.
леле, колко нещо изписах отново...

Я да ви разкажа една случка с мен.
Всички знаете за рекламата - Кренвиршите Сачи - кренвиршите от месо.
И понеже на училище ми се падна да правя анализ на един такъв кренвирш, ще ви споделя и какво установих.
При проверка за наличие на нишесте, пробата се оказа положителна.
Затова и оттогава им викам - Кренвиршите Сачи - кренвиршите от брашно.
Та.
Сещате се и за "Друго си е чистото месо", като отхапват от кренвирша.

Седнал съм пред Старата хижа, наоколо гъмжи от народ. Човек връз човека. И на човека - човек. Ям овесени ядки, които са разбъркани със студена вода. Няма мед, захар, мляко, ядки, нищо няма. Само вода и съм ги разбъркал. Ям си аз. И понеже накрая усещам как игривият ми нрав надделява, казах : "Друго си е чистото месо".

хахаха

Еййй, да знаете как ме изгледа "тълпата от дъновисти" - на дъното щяха да ме изпратят!!!

Защо ви го разказвам това?

Защото досега съм срещнал много по-духовни и по-божествени хора сред тези, които ядат месо, отколкото сред онези, които не ядат месо. В Братството има някакъв криворазбран стремеж всички да са вегетарианци и да ходят в бяло. Всички сме по пътя, а вегетарианството не е нито първата, нито последната крачка от този път.
Цигари? Алкохол? Запознах се с един човек на Езерата преди 12 години - Дамян П. от Бургас - той беше казал нещо подобно.
Срещата на вегетарианци обикновено протича по оста - аз ти казвам - ти ми казваш - и се заформя една грозна дискусия кой е по-вегетарианец и кой е по-католик от Папата. Общо взето смешка. Както и повечето дискусии сред "ученици" протича по оста - У. казал това, У. казал онова - и си показваме един на друг кой повече е чел от другия. Това да не са картофи, че да го претеглим? Има около 140 тома издадени преди 1947 година. Е, по томче на вечер - за половин година сме ги изчели. И?
Ще седна да напиша един разказ тия дни. Заглавието е "Кръв".
Идеята за вегетарианството хората я приемат буквално. Да не се яде месо. А много по-грозно и много по-страшно е менталното месоядство, критикарството, и всички произтичащи от това злини. Това е истинската първа крачка. А физическото немесоядство е последица. Мен не ме вълнува последицата.
Общо взето се получава, че хората гледат сянката, а не дървото. А дървото е това, което ще даде плод.
/ей, да не помислите, че говоря лично за вас ? говоря по принцип!

Ха сега да ви видя..

Знаем, че всички красиви приказки свършват в момента, в който Принцът и Принцесата се женят После.. никоя приказка не ти разказва какво става, а думи от рода на "и живяли дълго и щастливо" - всички знаем колко несериозно звучат.
Затова ми се иска тук да поразсъждаваме и за това как си представяте партньорството в делничното си съжителството с някого. Ей-така, съвсем земно и битово.

Свършва ли "приказката" или нея въобще не я е имало?
Имаме ли обективна и трезва представа за това, че партньорството в ежедневието е преди всичко взаимна грижа? Или го разбираме чак при "челен сблъсък" с него.. и почваме да бием отбой, всеки по своему?
Доколко се загубваме в нереалните си очаквания, че Другият ще задоволи някоя наша потребност и ще реши някой наш проблем?
Не изграждаме ли връзките си, именно с очакването Другият да придаде смисъл на живота ни и да запълни у нас празнота?
И не се ли вкопчваме в него, точно поради тези причини?
И поради същите причини, не го ли губим впоследствие, дори и когато продължаваме да съжителстваме още заедно?

Задавам ви всичките тези въпроси, защото в практиката си ежедневно се сблъсквам с доказателството, че хората НЕ изграждат пълноценни отношения, именно защото не са наясно с моделите и очакванията си. Независимо, че рядко си признават открито. Независимо, че ВСИЧКИ знаят какви трябва да са пълноцените отношения и се преструват, че ги имат.
Реалността е друга - хората се разделят, браковете се разпадат, практикува се съжителство по неизбежност.. и т.н.
Да, всички сме умни, знаещи, разбиращи... но, дали сме искрени пред себе си? Защото от там започва истинската близост и общуване - предпоставка за пълноценни отношения.

Моля, нека който желае да се включи - да бъде искрен в споделянето си.

Нищо ново под слънцето.. Живеем в материален свят от тежка материя, от низки човешки пориви, страсти и мотиви. Дали да им придаваме значение - е въпрос на индивидуален избор. Който пък индивидуален избор, се определя от нивото, чистотата и светлината на съзнанието ни.
Аз като журналистка, съм наясно със средствата за масово манипулиране и с прийомите на медиите, чиято работа е да правят сеир от всичко (особено в моменти на криза, когато вярата на хората е поставена на изпитание и те са уязвими и лесно внушаеми!).
Въпросът е, ние като духовно общество, имаме ли работа да наджапваме в тоя жмелак? Според мен - не! Да, можем да го обсъждаме, можем и да се ядосваме.. но, можем и да не му придаваме значение.
Защото на мен цялата работа ми мирише на страх и на нищо друго. Страх на определени организации от загубата им на влияние. Църквата е обществено-политическа организация и като такава - тя винаги се е ръководела и ще се ръководи предимно от меркантилни лични интереси. Ако нашите устои и убеждения са твърди - нищо не може да ги разклати.
Ставащото е своего рода тест за всички, които още не са се самоопределили какви са и към тези, които постоянно се пребоядисват в убежденията си.
Учителят е казал: "Ние проблем с Църквата нямаме, защото нямаме нищо общо с нея. Църкавата има проблем с нас, защото се страхува". Както и: "На моите ученици поп не им пее!"
(не мога да посоча точен източник на думите Му, но е от едно старо издание на избраните беседи "Новото човечество")

Орли, твоите спомени – са и мои.
Също израснах по тия места. Прекарвах ваканциите и уикендите си, шляейки се из „Дружба”- скитах самотна по голия, пустинен морски бряг, унесена в мисли за паяжини и звезди, за дребните гадинки, които се щураха с навирени опашки насам-натам из локвите, и за вятъра, който духаше от най-различни посоки и всеки път ухаеше различно.
Всяка пролет чувах обичайното чуруликане, жужене и бръмчене на животинките, които се будеха след дългата зима и бързаха да наваксат. Слушах нощем песента на нови ветрове и имах чувството, че всичко наоколо се случва заради мен.
Бях просто един бродник, който крачеше угрижен, правеше своите детски открития и въздишаше по пустите изровени друмища, докато стряскащите звуци на нощта не усилваха образите му.
В онези времена светът около мен беше огромен, а мъничките неща бяха някак приятно мънички и не ми се нравеха така, както сега.
Ех…

Мисъл-формата е въплатена енергоинформационна същност. Като наша собствена проекция - тя съществува благодарение на енергията (емоцията), която й даваме и се разпада в момента, в който спрем да я захранваме.
Въпросните мисъл-форми могат да бъдат от една страна полезни - когато правим проекция на свои намерения, които смятаме да реализираме. Тоест, когато осъществим намерението (целта си) и изразходваме енергията в действието - обикновено те се разпадат.
Обаче, могат да станат и опасни. Тогава, когато са просто мечти, които захранваме, без да осъществяваме. Тогава потенциала на енергията ни отива само в създаването на фантомни форми, които паразитират и ни смучат. Може да се стигне дотам, че те да започнат да придобиват и собствена енергоинформационна структура и плътност (съществуват снимки на подобни астрални проекции, които дотолкова са се захранили, че придобиват видимост).

Нищо ново под слънцето.. Живеем в материален свят от тежка материя, от низки човешки пориви, страсти и мотиви. Дали да им придаваме значение - е въпрос на индивидуален избор. Който пък индивидуален избор, се определя от нивото, чистотата и светлината на съзнанието ни.
Аз като журналистка, съм наясно със средствата за масово манипулиране и с прийомите на медиите, чиято работа е да правят сеир от всичко (особено в моменти на криза, когато вярата на хората е поставена на изпитание и те са уязвими и лесно внушаеми!).
Въпросът е, ние като духовно общество, имаме ли работа да наджапваме в тоя жмелак? Според мен - не! Да, можем да го обсъждаме, можем и да се ядосваме.. но, можем и да не му придаваме значение.
Защото на мен цялата работа ми мирише на страх и на нищо друго. Страх на определени организации от загубата им на влияние. Църквата е обществено-политическа организация и като такава - тя винаги се е ръководела и ще се ръководи предимно от меркантилни лични интереси. Ако нашите устои и убеждения са твърди - нищо не може да ги разклати.
Ставащото е своего рода тест за всички, които още не са се самоопределили какви са и към тези, които постоянно се пребоядисват в убежденията си.
Учителят е казал: "Ние проблем с Църквата нямаме, защото нямаме нищо общо с нея. Църкавата има проблем с нас, защото се страхува". Както и: "На моите ученици поп не им пее!"
(не мога да посоча точен източник на думите Му, но е от едно старо издание на избраните беседи "Новото човечество")

Нищо ново под слънцето.. Живеем в материален свят от тежка материя, от низки човешки пориви, страсти и мотиви. Дали да им придаваме значение - е въпрос на индивидуален избор. Който пък индивидуален избор, се определя от нивото, чистотата и светлината на съзнанието ни.
Аз като журналистка, съм наясно със средствата за масово манипулиране и с прийомите на медиите, чиято работа е да правят сеир от всичко (особено в моменти на криза, когато вярата на хората е поставена на изпитание и те са уязвими и лесно внушаеми!).
Въпросът е, ние като духовно общество, имаме ли работа да наджапваме в тоя жмелак? Според мен - не! Да, можем да го обсъждаме, можем и да се ядосваме.. но, можем и да не му придаваме значение.
Защото на мен цялата работа ми мирише на страх и на нищо друго. Страх на определени организации от загубата им на влияние. Църквата е обществено-политическа организация и като такава - тя винаги се е ръководела и ще се ръководи предимно от меркантилни лични интереси. Ако нашите устои и убеждения са твърди - нищо не може да ги разклати.
Ставащото е своего рода тест за всички, които още не са се самоопределили какви са и към тези, които постоянно се пребоядисват в убежденията си.
Учителят е казал: "Ние проблем с Църквата нямаме, защото нямаме нищо общо с нея. Църкавата има проблем с нас, защото се страхува". Както и: "На моите ученици поп не им пее!"
(не мога да посоча точен източник на думите Му, но е от едно старо издание на избраните беседи "Новото човечество")

Нищо ново под слънцето.. Живеем в материален свят от тежка материя, от низки човешки пориви, страсти и мотиви. Дали да им придаваме значение - е въпрос на индивидуален избор. Който пък индивидуален избор, се определя от нивото, чистотата и светлината на съзнанието ни.
Аз като журналистка, съм наясно със средствата за масово манипулиране и с прийомите на медиите, чиято работа е да правят сеир от всичко (особено в моменти на криза, когато вярата на хората е поставена на изпитание и те са уязвими и лесно внушаеми!).
Въпросът е, ние като духовно общество, имаме ли работа да наджапваме в тоя жмелак? Според мен - не! Да, можем да го обсъждаме, можем и да се ядосваме.. но, можем и да не му придаваме значение.
Защото на мен цялата работа ми мирише на страх и на нищо друго. Страх на определени организации от загубата им на влияние. Църквата е обществено-политическа организация и като такава - тя винаги се е ръководела и ще се ръководи предимно от меркантилни лични интереси. Ако нашите устои и убеждения са твърди - нищо не може да ги разклати.
Ставащото е своего рода тест за всички, които още не са се самоопределили какви са и към тези, които постоянно се пребоядисват в убежденията си.
Учителят е казал: "Ние проблем с Църквата нямаме, защото нямаме нищо общо с нея. Църкавата има проблем с нас, защото се страхува". Както и: "На моите ученици поп не им пее!"
(не мога да посоча точен източник на думите Му, но е от едно старо издание на избраните беседи "Новото човечество")

Нищо ново под слънцето.. Живеем в материален свят от тежка материя, от низки човешки пориви, страсти и мотиви. Дали да им придаваме значение - е въпрос на индивидуален избор. Който пък индивидуален избор, се определя от нивото, чистотата и светлината на съзнанието ни.
Аз като журналистка, съм наясно със средствата за масово манипулиране и с прийомите на медиите, чиято работа е да правят сеир от всичко (особено в моменти на криза, когато вярата на хората е поставена на изпитание и те са уязвими и лесно внушаеми!).
Въпросът е, ние като духовно общество, имаме ли работа да наджапваме в тоя жмелак? Според мен - не! Да, можем да го обсъждаме, можем и да се ядосваме.. но, можем и да не му придаваме значение.
Защото на мен цялата работа ми мирише на страх и на нищо друго. Страх на определени организации от загубата им на влияние. Църквата е обществено-политическа организация и като такава - тя винаги се е ръководела и ще се ръководи предимно от меркантилни лични интереси. Ако нашите устои и убеждения са твърди - нищо не може да ги разклати.
Ставащото е своего рода тест за всички, които още не са се самоопределили какви са и към тези, които постоянно се пребоядисват в убежденията си.
Учителят е казал: "Ние проблем с Църквата нямаме, защото нямаме нищо общо с нея. Църкавата има проблем с нас, защото се страхува". Както и: "На моите ученици поп не им пее!"
(не мога да посоча точен източник на думите Му, но е от едно старо издание на избраните беседи "Новото човечество")

НОКТИ (проблеми)

Физическа блокировка:
Ноктите са специални участъци от кожата в горната част на краищата на пръстите на ръцете и краката. Те имат защитна функция, но също така служат и за улавяне на малки предмети и драскане.
С ноктите са свързани и всички проблеми, касаещи способностите ни за прогнозиране, предвиждане и чувство за сигурност (дали гризем ноктите си), опознаване (формата на ноктите), адаптиране (врастналост) и оцеляване (дебелина и здравина) в стресовите житейски ситуации.

Емоционална блокировка:
Човек, който гризе ноктите си – нарушава всичките им функции. Той на практика "се гризе” за нещо отвътре и не се чувства в безопасност, особено в моментите когато в живота му има неприятни за него събития. Той вероятно още от дете се е чувствал недостатъчно защитен и закрилян от родителите си. Така в него е останал навикът всеки път, когато отново се почувства несигурен и неразбран – да прибягва до гризане на ноктите си – като рефлекс да отпусне тревогите си.
Човек, чиито нокти постоянно се чупят, на вътрешен план обвинява себе си за недостатъчната си адекватност, точност и устойчивост в някакви житейски ситуации. А стремежът му към съвършенство и педантичност го заставя да изразходва енергията си напразно, чувствайки се безсилен.
Когато ноктите (на краката) се врастват – това говори за чувство на вина или съжаление, свързани с избраната от нас житейска посока или посоката, която планираме да изберем. Това чувство за вина, ако не бъде преодоляно, задължително ще повлияе негативно на нашето бъдеще.

Психическа (ментална) блокировка:
Проблемите с ноктите ви говорят за това, че вие се заблуждавате: погрешно сте убедени, че сте длъжен всичко да направите сам и че не трябва да разчитате на другите за защита и подръжка. Именно това ви погрешно схващане ви вкарва в стрес и на всяка цена трябва да се отървете от натрапчивото си търсене на съвършенство и перфекционизъм в детайлите.
Навикът да гризете ноктите си означава следното: за вас е необходимо да се освободите от вярването си, че другите хора са длъжни да ви защитят тогава, когато изпадате в неприятности. Всичко това са ваши егоистични очаквания – от които в действителност вие нямате нужда.
За да излекувате проблемите на ноктите си - научете се да изразявате своите желания и да имате повече вяра в хората около вас – и ще видите, че всъщност сте защитени много повече, отколкото си мислите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

НОКТИ (проблеми)

Физическа блокировка:
Ноктите са специални участъци от кожата в горната част на краищата на пръстите на ръцете и краката. Те имат защитна функция, но също така служат и за улавяне на малки предмети и драскане.
С ноктите са свързани и всички проблеми, касаещи способностите ни за прогнозиране, предвиждане и чувство за сигурност (дали гризем ноктите си), опознаване (формата на ноктите), адаптиране (врастналост) и оцеляване (дебелина и здравина) в стресовите житейски ситуации.

Емоционална блокировка:
Човек, който гризе ноктите си – нарушава всичките им функции. Той на практика "се гризе” за нещо отвътре и не се чувства в безопасност, особено в моментите когато в живота му има неприятни за него събития. Той вероятно още от дете се е чувствал недостатъчно защитен и закрилян от родителите си. Така в него е останал навикът всеки път, когато отново се почувства несигурен и неразбран – да прибягва до гризане на ноктите си – като рефлекс да отпусне тревогите си.
Човек, чиито нокти постоянно се чупят, на вътрешен план обвинява себе си за недостатъчната си адекватност, точност и устойчивост в някакви житейски ситуации. А стремежът му към съвършенство и педантичност го заставя да изразходва енергията си напразно, чувствайки се безсилен.
Когато ноктите (на краката) се врастват – това говори за чувство на вина или съжаление, свързани с избраната от нас житейска посока или посоката, която планираме да изберем. Това чувство за вина, ако не бъде преодоляно, задължително ще повлияе негативно на нашето бъдеще.

Психическа (ментална) блокировка:
Проблемите с ноктите ви говорят за това, че вие се заблуждавате: погрешно сте убедени, че сте длъжен всичко да направите сам и че не трябва да разчитате на другите за защита и подръжка. Именно това ви погрешно схващане ви вкарва в стрес и на всяка цена трябва да се отървете от натрапчивото си търсене на съвършенство и перфекционизъм в детайлите.
Навикът да гризете ноктите си означава следното: за вас е необходимо да се освободите от вярването си, че другите хора са длъжни да ви защитят тогава, когато изпадате в неприятности. Всичко това са ваши егоистични очаквания – от които в действителност вие нямате нужда.
За да излекувате проблемите на ноктите си - научете се да изразявате своите желания и да имате повече вяра в хората около вас – и ще видите, че всъщност сте защитени много повече, отколкото си мислите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

НОКТИ (проблеми)

Физическа блокировка:
Ноктите са специални участъци от кожата в горната част на краищата на пръстите на ръцете и краката. Те имат защитна функция, но също така служат и за улавяне на малки предмети и драскане.
С ноктите са свързани и всички проблеми, касаещи способностите ни за прогнозиране, предвиждане и чувство за сигурност (дали гризем ноктите си), опознаване (формата на ноктите), адаптиране (врастналост) и оцеляване (дебелина и здравина) в стресовите житейски ситуации.

Емоционална блокировка:
Човек, който гризе ноктите си – нарушава всичките им функции. Той на практика "се гризе” за нещо отвътре и не се чувства в безопасност, особено в моментите когато в живота му има неприятни за него събития. Той вероятно още от дете се е чувствал недостатъчно защитен и закрилян от родителите си. Така в него е останал навикът всеки път, когато отново се почувства несигурен и неразбран – да прибягва до гризане на ноктите си – като рефлекс да отпусне тревогите си.
Човек, чиито нокти постоянно се чупят, на вътрешен план обвинява себе си за недостатъчната си адекватност, точност и устойчивост в някакви житейски ситуации. А стремежът му към съвършенство и педантичност го заставя да изразходва енергията си напразно, чувствайки се безсилен.
Когато ноктите (на краката) се врастват – това говори за чувство на вина или съжаление, свързани с избраната от нас житейска посока или посоката, която планираме да изберем. Това чувство за вина, ако не бъде преодоляно, задължително ще повлияе негативно на нашето бъдеще.

Психическа (ментална) блокировка:
Проблемите с ноктите ви говорят за това, че вие се заблуждавате: погрешно сте убедени, че сте длъжен всичко да направите сам и че не трябва да разчитате на другите за защита и подръжка. Именно това ви погрешно схващане ви вкарва в стрес и на всяка цена трябва да се отървете от натрапчивото си търсене на съвършенство и перфекционизъм в детайлите.
Навикът да гризете ноктите си означава следното: за вас е необходимо да се освободите от вярването си, че другите хора са длъжни да ви защитят тогава, когато изпадате в неприятности. Всичко това са ваши егоистични очаквания – от които в действителност вие нямате нужда.
За да излекувате проблемите на ноктите си - научете се да изразявате своите желания и да имате повече вяра в хората около вас – и ще видите, че всъщност сте защитени много повече, отколкото си мислите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

Учителят - из "Книга за здравето"

Учителят - из "Книга за здравето"

НОКТИ (проблеми)

Физическа блокировка:
Ноктите са специални участъци от кожата в горната част на краищата на пръстите на ръцете и краката. Те имат защитна функция, но също така служат и за улавяне на малки предмети и драскане.
С ноктите са свързани и всички проблеми, касаещи способностите ни за прогнозиране, предвиждане и чувство за сигурност (дали гризем ноктите си), опознаване (формата на ноктите), адаптиране (врастналост) и оцеляване (дебелина и здравина) в стресовите житейски ситуации.

Емоционална блокировка:
Човек, който гризе ноктите си – нарушава всичките им функции. Той на практика "се гризе” за нещо отвътре и не се чувства в безопасност, особено в моментите когато в живота му има неприятни за него събития. Той вероятно още от дете се е чувствал недостатъчно защитен и закрилян от родителите си. Така в него е останал навикът всеки път, когато отново се почувства несигурен и неразбран – да прибягва до гризане на ноктите си – като рефлекс да отпусне тревогите си.
Човек, чиито нокти постоянно се чупят, на вътрешен план обвинява себе си за недостатъчната си адекватност, точност и устойчивост в някакви житейски ситуации. А стремежът му към съвършенство и педантичност го заставя да изразходва енергията си напразно, чувствайки се безсилен.
Когато ноктите (на краката) се врастват – това говори за чувство на вина или съжаление, свързани с избраната от нас житейска посока или посоката, която планираме да изберем. Това чувство за вина, ако не бъде преодоляно, задължително ще повлияе негативно на нашето бъдеще.

Психическа (ментална) блокировка:
Проблемите с ноктите ви говорят за това, че вие се заблуждавате: погрешно сте убедени, че сте длъжен всичко да направите сам и че не трябва да разчитате на другите за защита и подръжка. Именно това ви погрешно схващане ви вкарва в стрес и на всяка цена трябва да се отървете от натрапчивото си търсене на съвършенство и перфекционизъм в детайлите.
Навикът да гризете ноктите си означава следното: за вас е необходимо да се освободите от вярването си, че другите хора са длъжни да ви защитят тогава, когато изпадате в неприятности. Всичко това са ваши егоистични очаквания – от които в действителност вие нямате нужда.
За да излекувате проблемите на ноктите си - научете се да изразявате своите желания и да имате повече вяра в хората около вас – и ще видите, че всъщност сте защитени много повече, отколкото си мислите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

Учителят - из "Книга за здравето"

Мисля,че това със суперпредставата за мъжа или поне смътния образ на идеалната половинка е една доста наивна проекция на съзнанието ,което сформира свое отражение веднага . Аз също съм имала подобни образи ,дори ми се е случвало да нарисувам портрет на мечтания мъж ,да го срещна на другия ден ,да изживея кратка любовна авантюра и да забравя за него . Хах . При това все- още бях в художествената гимназия ,може би 11 клас.
Сега отново се оборя с представите за идеалната половинка ,но наистина ги саморазрушавам всеки ден ,защото знам ,че това не е пълноценно.Това не е живият живот. Човек трябва да бъде 100 % жив ,а това не става с изграждане на представи .Хората са несъвършени ,неидеални и мисля ,че точно в това е красотата им .
Дори определени черти на характера ,които смятаме за недостатъци на нашия реален любим ,може би са полезни за него ,може би биха били полезни и на нас.
Това звучи малко абсурдно на пръв поглед ,но критиката към нещо ,което не приемаме в характера на човекът до до нас и невъзможността да видим ,колко незавършен би бил той ,ако не беше такъв какъвто е ,някакси са в основата на разбунтувалата се представа вътре в нас. Не малко хора са прекъснали връзки и брак поради тези неща.