Орлин Баев Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Да вдишаш свежия бриз, примесен с полъха на водорасли и миди. Да сизакърмен с този полъх. Да го търсиш и жадуваш, дори без да го знаеш! Да се гмурнеш в зелената вода, дълбоко, чак до скалата с мидите и попчетата,с поклащащите се водорасли и малки рачовци. Да се отпуснеш върху морските вълни, сливайки се с живота си - цялият, истинсият. Да потичаш зимата в морската, а след това да цопнеш за минута в ледената вода - да калиш ума и телцето си. Варна, морето, сините вълни... Ех, годините. Да застанеш в Дружба на брега на минералния басейн с лице към оня мост. Мостът, от който като дете правеше хиляди скоци, удряше се и се порязваше по обраслите му с миди колони като се качваше по него. А сега е ръждясъл и затворен, пропаднал и пуст. Годините, времето. Да минеш покрай онези борове в Дружба, покрай които хиляди пъти си минавал кат дете. Те са си същите, а ти? Да застанеш есента на брега на златни пясъци, където в осми и девети клас се прехласаше пред гърдите на чужденките и си мечтаеше за тях като за въжделявани райски обители. Да се върнеш в родния град, понякога,рядко, и да го обикнеш - корените си! Vespertine и albatross_bg 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Орли, твоите спомени – са и мои. Също израснах по тия места. Прекарвах ваканциите и уикендите си, шляейки се из „Дружба”- скитах самотна по голия, пустинен морски бряг, унесена в мисли за паяжини и звезди, за дребните гадинки, които се щураха с навирени опашки насам-натам из локвите, и за вятъра, който духаше от най-различни посоки и всеки път ухаеше различно. Всяка пролет чувах обичайното чуруликане, жужене и бръмчене на животинките, които се будеха след дългата зима и бързаха да наваксат. Слушах нощем песента на нови ветрове и имах чувството, че всичко наоколо се случва заради мен. Бях просто един бродник, който крачеше угрижен, правеше своите детски открития и въздишаше по пустите изровени друмища, докато стряскащите звуци на нощта не усилваха образите му. В онези времена светът около мен беше огромен, а мъничките неща бяха някак приятно мънички и не ми се нравеха така, както сега. Ех… Дъгата, LUCIUS и Vespertine 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Няма море обаче като онова море, край което съм израснал - черното море! А за мен - бяло! Може би и за теб? Има карибско море, с делфини, риби меч и баракуди, с акули и солени до болка кристали. Има тихо море, океан до хаваи и къде ли не, с бляскави шарени рибки, корали и топли води. Има морета до тази страна. И до другата. Но, някакси никое от тях не е моето, родно море! Моето море мирише различно, по-вкусно е дори, има по-мои си рибки и медузки... Моето море ми нашепва онези детски моменти и чувства, които стигат чак до ... вечността. Черното море с белите си пръски! Морето на онази подводна памет, която води по библейските си стъпчици и оставя нежни следи по пясъка на невинността! albatross_bg и Vespertine 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 LUCIUS 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 (edited) богатство Колко добре е, че съм имал нормален живот, че съм любил, и пил, и беснял на морето... Това е богатство - скрижалите в моят кивот които отнасям в небето. ---------------------------- и пак Боб Фос http://www.youtube.com/watch?v=bNcl0L7eJUY...feature=related ___________________________________________________________________________ спомен за морето О, това са само спомени преждни от бурна и пошло отминала младост и само насън или в нощите черни морски дъх изпълва ме с палавост. Морският мирис - на йод и любов на кебапчета, бира и пържена цаца на евтин парфюм, на безмълвния зов в очите на мацка от съседната маса... Морският вятър, горчив и солен с песъчинки хрущящи в устата от кафето, горчиво, и ти там до мен, след любовния танц в бунгалата... Морският залез - зов за купон на "Окото" в Созопол, на носът над морето ...и сенките скриват побеснял Купидон стрелящ точно по нас от небето... Морски изгрев - ех, няма кой да го види, спим пиянския сън в ранината - само празни бутилки, черупки от миди и захвърлен бандаж на земята... http://vbox7.com/play:e30743cd http://vbox7.com/play:ddc4ed75 Редактирано Октомври 1, 2009 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Децата пътуваха към детския лагер или поредната организирана екскурзия. Бяха от Варна. След няколко часа, някъде по средата на България, едно от тях, седнало на задната седялка, такова едно със сини очи заекващо човече, се взря в далечината и попита? Онова там кое море е? Умничките деца около него го поучиха зряло, че това там не е море, а просто хоризонт и мараня. Детенцето се учуди и не разбра - ама как така тук си нямат моренце? След тридесетина години детенцето в същия този все още пита: "Къде е морето тук в тази София? Може би ей там, зад булеварда?" Нещо им липсва на тези градове без морета до тях... Или морската душа постоянно трябва да ги овлажнява с нежния си бриз... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 2, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2009 Орлин , да липсва им на тези градове..... водата, чистотата, свежестта... Чебурашка, много светла снимка ) не съм поетична като вас но Обичам морето, нашето черното Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 13, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2009 Днес нещо съм настроена поетично.. Щом вечерта разтвори своя плащ, а в теб разцъфне миг успокоение, щом след деня – напиращ и бучащ, остане миг за твойте въжделения – измий очите си от хорската роса и потърси ме за Любов, която пазя: почукай тихичко на моята врата – ще те лекувам аз от болки и омраза. С целувки ще сваля от теб калта - натрупана от куп ограничения. Ще те завия с моята коса, ще плача с теб за всички огорчения. И след това - пречистен и богат, ще дойдеш с мен да ти покажа Другото – безбожен или рай е този свят, реалност или само сън е чудото.. Ще носи вятърът мелодия на кос, ще ни погалват с дъх тревите. След мен ще тичаш - окрилен и бос, по тайнствените нишки на звездите. Ще яхнем прилива и сплели пак тела – един през друг ще се надбягваме с вълните – водата ще е твоята душа, а моята ще бъдат пак скалите. На плажа ще поседнем – ей-така, да помълчим и да послушаме морето – ръката ми във твоята ръка ще шепне туй, което е в сърцето. Ще бъдем вечни само аз и ти – безмерна Любовта ще се разлее – над нас луната кротко ще мълчи и от магия тишината ще ни пее. KirilChurulingov и LUCIUS 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 11, 2009 Доклад Share Добавено Декември 11, 2009 Сутринта се разходих по морето в търсене на лебеди, слушайки песента на вятъра.. В морето с острови живот – изгнанни, пусти, доживотни, с кънтящи приливи без брод, милиони смъртни са самотни.. Някъде далеч на запад, където няма други брегове – танцуват родните ми братя, задухат ли обратни ветрове.. Vespertine и LUCIUS 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 11, 2009 Доклад Share Добавено Декември 11, 2009 АЗ И МОРЕТО Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота. Студена сол нозете ми изгаря и пяна във дланта ми се топи, вибрират побелели морски пари със вятър, хладината им изпил. Как искам да съм с мидите зелени, но тръгвам умълчана към дома и мидите си тръгват сякаш с мене, със мен си тръгва топлата вълна. Сега разбирам: в топлите ми длани е сгушено соленото море. Във сънищата мои разлюляни то бърза да се побере. Петя Дубарова KirilChurulingov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Януари 21, 2010 Доклад Share Добавено Януари 21, 2010 (edited) Да морето е прекрасно! То ни топли, разхлажда, очарова със своята необятност. Също като необятната любов на Майката! А може би носталгията по морето се прелива в носталгията по майката? И наистина, морето е символ на Майката, на майчината топла утроба. И не е случайност, че лятото милиони Европейци и Американци биват завладяни и неудържимо привлечени от магията на Морето. И пристигайки на морския бряг, с часове го съзерцават. Носталгия по липсващата необятна майчина любов. А може би компенсираме неполучената в детството майчина любов, неполучена в необятните размери, за която всяко дете копнее 24 часа в денонощието! Редактирано Януари 21, 2010 от Alexandar Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Януари 21, 2010 Доклад Share Добавено Януари 21, 2010 АЗ И МОРЕТО Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота. Студена сол нозете ми изгаря и пяна във дланта ми се топи, вибрират побелели морски пари със вятър, хладината им изпил. Как искам да съм с мидите зелени, но тръгвам умълчана към дома и мидите си тръгват сякаш с мене, със мен си тръгва топлата вълна. Сега разбирам: в топлите ми длани е сгушено соленото море. Във сънищата мои разлюляни то бърза да се побере. Петя Дубарова Морето е най-синьото вълшебство! И тъй като съм от Бургас винаги съм го свързвала с Петя Дубарова, с изгревите и най-вече с усещането да си у дома Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Януари 21, 2010 Доклад Share Добавено Януари 21, 2010 (edited) Аз съм един щастлив човек. Пекарвам "работното" си време в Морето. Но не ме разбирайте погрешно - не съм моряк на кораб... Не съм там на някоя палуба на няколко десетки фута от водата, или още по-далеч в машината... От моряци съм чувал - "че аз море не виждам на кораба - какво да му гледам". Не съм в морето за прехрана... О, не! Аз съм съвсем непосредствено в морето, или по скоро На морето - на една дъска, и с едно ветрило... Ветроходец. Сърфист. Всеки ден танцувам с него и с Вятъра. Един танц на безкрайната изненада, на вечната промяна... Понякога страховит, понякога отнесено замечтан... Пратяхара? Съзерцание? Медитация в движение, в танца с морето и вятъра... Който обича работата си няма да има нито един работен ден в живота... беше казал някой. Виждал съм множество различни лица на морето. И всичките винаги са ме очаровали. Питали са ме не ме ли е страх понякога... Често е страшно... но не страх е точното чувство, а почит пред мощта на природата, или онзи, който я движи. В морето осъзнаваш колко си малък, и в същото време колко дързък... Крехък и жилав. Морето не прощава грешките. Не си ли подготвен, заплащаш с живота си. Но колкото и да си подготвен , дори и да направиш всичко така, както трябва, пак има ситуации, когато нещата са изван твоя контрол. Тогава ти остава единствено Молитвата, и Надеждата, и Вярата. "Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен"(Р.Тагор) Казват, че моряка бил с единия крак в гроба. Може да се каже, че когато си така близо до природните стихии стигаш до осъзнаването и приемането на смъртта, като една възможна и непосредствено близка вероятност. Най-ценнотото от всичко за мен в общуването ми с природната стихия е възможността да се почувствам като капката в океана - нищожна сама по себе си, но неделима част от нещо невъобразимо огромно - клетка в космическия организъм... Усещал съм как се отделям от "себе си" и се издигам и потапям едновременно, разтварям се във всичко и всичко ме пропива - едно взаимно проникване... как да го нарека? не зная? усещам как всичко става част от мен и аз съм част от всичко - едновременно избухвам във всички посоки и притихвам в покой... пространството и времето се притаяват в глъбините на нереалното ... Редактирано Януари 21, 2010 от albatross_bg Vespertine и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Януари 23, 2010 Доклад Share Добавено Януари 23, 2010 *** Удавени звезди в морето плуват. Солта цвета им свеж е прегорила. Как тихо, без дори да се сбогуват, изгубиха и светлина, и сила. Но моето сърце ще се превърне в гробница за тях, във пирамида и живи, преродени ще ги върне, узрели във плътта му като в мида *** Морето се боричка като коте със слънцето, попило във вълните. Как искам с този ритъм доживотен то все да ме посреща, с дъх наситен. Как искам все да бъде като мене - не кротко като пролет или есен, а лятото от своите оксижени да дава пулс на синята му песен. Това море за мене е светиня - развихрено, възторжено и младо и всяка моя болка ще угасва пред него, щом докрай я изповядам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LUCIUS Добавено Февруари 26, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2010 Това много ми хареса и затова си позволявам да го сложа и тук: Лятото остана някъде далече... Лятото остана някъде далече. Морски вкус на спомен в пръстите догаря. Там едно момиче бавно се съблече. После бавно легна в лодката с рибаря. После стана тъмно. После стана светло. После се обърна цялата вселена. Беше отначало. Беше за последно. Хората говорят - случило се с мене. Може да са прави. Сигурно са прави. Откъде е този пясък във сърцето?... Лъжа, че забравих. Исках да забравя. Но не се получи. Помни ме морето... Камелия Кондова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 26, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2010 Орли, твоите спомени – са и мои. Също израснах по тия места. Прекарвах ваканциите и уикендите си, шляейки се из „Дружба”- скитах самотна по голия, пустинен морски бряг, унесена в мисли за паяжини и звезди, за дребните гадинки, които се щураха с навирени опашки насам-натам из локвите, и за вятъра, който духаше от най-различни посоки и всеки път ухаеше различно. Всяка пролет чувах обичайното чуруликане, жужене и бръмчене на животинките, които се будеха след дългата зима и бързаха да наваксат. Слушах нощем песента на нови ветрове и имах чувството, че всичко наоколо се случва заради мен. Бях просто един бродник, който крачеше угрижен, правеше своите детски открития и въздишаше по пустите изровени друмища, докато стряскащите звуци на нощта не усилваха образите му. В онези времена светът около мен беше огромен, а мъничките неща бяха някак приятно мънички и не ми се нравеха така, както сега. Ех… Толкова много ти благодаря за този пост. Все едно аз го изживях.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_edno_momi4e_ Добавено Юли 20, 2010 Доклад Share Добавено Юли 20, 2010 (edited) Море ли е живота в мойте мисли?! Замислена, затворила очи... Събуждана от време и реалност, изхвърляна от тях, като вълни! Не след дълго, в призори, отново връщам се във морските води. Море ли е живота във вълните?! И както истини изпълващи света, носейки се гордо над водите, събират сила в необятната вода. Като вълни, докосват те съдбите, с различна сила се разбиват на брега и питам се: къде е истината след това?! Море ли е живота в дълбините?! Като на дъно пазим наште спомени . Солта във времето и във водите- не ги руши, пак там оставяме забравени мечти! Редактирано Юли 20, 2010 от _edno_momi4e_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 17, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2010 SETTING SAIL Exultation is the going Of an inland soul to sea, -- Past the houses, past the headlands, Into deep eternity! Bred as we, among the mountains, Can the sailor understand The divine intoxication Of the first league out from land? Морето - Божествено опиянение albatross_bg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Юни 6, 2011 Доклад Share Добавено Юни 6, 2011 I skipped over water, I danced over sea And all the birds in the air Couldn’t catch me British folk tune Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
delfin1313 Добавено Юни 3, 2012 Доклад Share Добавено Юни 3, 2012 Браво чудесни писания Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сезама Добавено Юни 12, 2015 Доклад Share Добавено Юни 12, 2015 (edited) Не съм родом от морето, но винаги съм чувствала някакво теглене към него... Специфично, притаено чувство, дърпащо те досущ като подводно течение - някак тихо, незабележимо, но силно, така, че трудно можеш да се измъкнеш. Люлее се като талази и насича носталгия в душата ти. И дава ... дава свобода. Удря те в носа и те издига, запраща те нагоре, литваш, ставаш господар на ширта. Не е ли ирония? Сухоземно създание, а свободата му е в морето... Редактирано Юни 12, 2015 от Сезама Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.