red_shoes

Благодаря, Диди, за хубавото мнение Под обичам още повече, ако ми показва любовта си, имах предвид, когато аз съм влюбена в някого и той демонстрира също своите чувства към мен, това ме прави щастлива и ентусиазирана за още любов от моя страна. Разбира се, че ако не изпитваш чувства /привличане/ към даден човек, каквото и да прави, това няма как да те накара ти да се влюбиш. Да, вероятно си много права по повод емоциите. Може би аз трябва да съм леко по-резервирана в една връзка. Под не искам да се променям - повечето ми приятели казват, че не може така да вярвам в любовта и във всичко, което ти казва даден човек, още повече, когато след време пък вече разбираш, че те манипулира. Това, което искат да ми кажат е да спра да вярвам толкова много на хората и да не изразявам така ясно любовта си и чувствата си. Ето тук аз си мисля, че когато се запознаеш с един нов човек, той не заслужава твоето недоверие или съмнение, защото преди това си бил наранен или излъган /изманипулиран/ и т.н. и започвайки новата връзка я започваш на чисто с вярата и доверието... Но може би пък и те са прави, че това доверие трябва първо да се заслужи... За успокоението - Някои хора смятат, че когато "имаш" вече някого, държейки го под напрежение е по-добрия начин, защото, ако той се "успокои", че всичко е наред, щял да загуби интерес към връзката. Което твърдение аз не намирам за вярно. Т.е. мисля, че хората трябва да са искрени един към друг, свободно да изразяват чувствата си и да си ги показват без страх... И за първото... много си права "Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар да напусне живота ви" - мисля, че беше от толтетска книга на мъдростта

Възхищавам се на този начин на мислене. Напомня ми на "Умението да обичаш" или притчата от нея... http://bluebe.blog.bg/lichni-dnevnici/2009...liubovta.281556 Винаги съм разсъждавала така, но тези дни, една моя приятелка каза "любовта е игра и ако я искаш, трябва да се научиш да играеш играта"... Вие играете ли играта? Държите ли човека постоянно в стрес и напрежение, че всеки момент може да ви загуби...Кара ли го това да ви обича повече? За мен това уморява и тормози... Правите ли се на такива каквито не сте... номера, игрички, невдигане на телефона, кой ще се обади пръв, ако той не го каже и аз няма да го кажа.... ако той не направи нещо и вие няма да го направите... ей такива неща включващи ролята на голямото его.... Не може ли просто да се обичаме свободно и да изразяваме любовта си свободно без страх... Или, ако обичаш истински и изразяваш любовта си, то няма да си обичан обратно ...защо? И тези приказки за покоряване на върховете... и ако се успокоиш, че вече имаш един човек, то той не ти е интересен... Ако се "успокоиш"...просто няма да можеш да го задържиш - това е моето мнение. Някак не мога да приема тези неща и не ги разбирам... Колкото повече ме обича един човек и ми го показва, това още повече провокира и моята любов към него... а не номерата и стреса... За съжаление...обаче, в подкрепа на повечето твърдения, само мога да кажа, че това, че съм обичала и съм го показвала с цялото си сърце и съм се старала винаги във всяко едно отношение ...не е довело до обратното също отношение... та не знам...вече и аз започнах да се обърквам... Не искам да се променям. Не мога да бъда такава каквато не съм или да се правя на друга... Още повече като един много емоционален човек, на мен всичко ми личи...как да го скрия Наскоро, обаче четох един откъс от една книга за "запълване на празнотите" ... и ако успея по-късно ще го пусна в темата.

Всъщност любовта се познава по това дали остава въпреки всичко. Тя съществува именно сама по себе си - ако очаква да получи нещо насреща, това започва да прилича малко на пазар....Ако човека, когото обичам, не изпитва същите чувства към мен, това съвсем не значи, че аз ще спра да го обичам, просто ще се отдалеча малко от него, за да не го тревожи присъствието ми. Ще съм щастлива, ако знам, че той е щастлив с друг човек и го обича и е обичан. Несподелена любов това е агресивна любов, която иска да застави другия да обича точно определен човек по точно определен начин. Затова причинява страдание на този, който я носи в себе си. (това беше моята лична карма почти 35 години) Благодаря за топлото посрещане Да, точно така... давам несъзнателно, и получавам... целия този кръговрат на даване / получаване идва отвътре от щастието, че се правите един друг щастливи...т.е. даването е несъзнателно. Не го правиш изначално, за да получиш непременно нещо. То просто се случва. Ти дори не забелязваш нещата, които правиш /даваш/, те са спонтанни. Но има ситуации, в които дълго само даваш... Това изтощава, съсипва и уморява чувствата. В този процес няма щастие. Да бъда щастлива, защото е с друга в дадения момент, в който го е направил - не мога )...при положение, че искам да е с мен Нямам нищо против правото му на избор или това, че някой за него е бил по-добър от мен, или е дошло време пътищата ни да се разделят, но това не може да ме направи щастлива или да ми даде вътрешно успокоение. Един ден да, когато болката е отминала /от несподелената или изгубената любов/. Не мога да обичам, ако не съм обичана... Това ще е една изстрадала любов, уморяваща, болезнена. Дори да звучи егоистично. Мога, но няма да е за дълго или мога, но с друга любов, съвсем различна. Като една овна с асц. лъв , нещата, в които няма движение, развитие, няма обратен отговор ме влачат надолу. Знам, че е лесно на думи, а трудно за изпълнение Самата аз много трудно намирам сили в такива ситуации да се изправя /дори сега в този момент/. Ако той е щастлив с друг човек, - да, аз ще бъда щастлива за него, но не мога да продължа да обичам, както преди. Не и интимно с 'онази' любов /искам, чувствам, копнея, желая/. По-скоро тя ще прерастне в едни дълбоки приятелски чувства, уважение към човека или това, което ни е свързвало, но любовта сама ще си е отишла с времето и тази изгаряща енергия, желание ще се пренасочат един ден към друг човек, когато съм готова за това и когато такъв се появи. Защото иначе оставам с един болезнен копнеж към това, което искам, но не мога да имам, а това е самоубийствено и спира всичко ново в живота ми и затваря сърцето ми към него, защото гледам назад към старото. И пак всичко много зависи от това каква е била връзката, какъв е бил човекът, дали е обичал, дали е бил искрен..., колко време и какво ви е свързвало ... има много "ако" При мен почти няма отношения, в които да не е останало приятелството или както един мой приятел казва "ти никога не затваряш вратата, просто отваряш нови. Имала съм много дълга връзка, от деца заедно и продължила години, последвала с раздяла и събития с големи драми, но след време /година след раздялата/ вече нямаше никакви помисли от 'онази' точно любов. И сега го има уважението, приятелството, винаги сме готови да си помогнем, но всеки отдавна е поел по своя път и среща в живота си различни хора. За кармата... не зная. Вярвам в нея, в съдбата... Понякога ме учудва. Вярвам, че всяко нещо се случва с причина или срещаме дадени хора, точно, когато имаме нужда от тях. Харесвам и астрологията доколкото е и свързана с кармата, но има неща, които не разбирам или не разбирам защо са се случили, ако са били краткотрайни и не мога да направя връзката с кармата в тези случаи на краткотрайните събития например. Може би трябва да попрочета повече теми.

Никой човек не е даденост, за да приемаме, че той е с нас, защото ни е даден и защото вече сме го "спечелили". Най-лесно е да спечелиш някого, но да го задържиш до теб... е съвсем друго. Любовта трябва да се показва всеки ден. Всеки ден даваме нещо от себе си, за да покажем, че обичаме, било и това да е просто поглед или нежно докосване... Но даването и получаването са един несъзнателен процес, а не давам /правя нещо за теб/, за да получа... Щастлива съм, когато правя нещо за теб, защото ти си щастлив... Обичам, когато съм обичана... за мен това е истината и мисля, че никоя любов не може да съществува сама по себе си, без да получава любов насреща.... освен майчината любов, но това е друга тема. Любовта страда, когато е несподелена и малко по малко си отива...това имам предвид. Повечето проблеми във връзките идват, защото хората след време не показват това, което са показвали в началото, не се стараят един към друг, не дават, това, което са давали... не живеят с ентусиазма, който са имали в началото на връзката... Приемат, че са спечелили нещо, че то вече е тяхно и край със старанието... всичко се превръща в ежедневие. Да, смятам, че любовта трябва да се подхранва /показва/ всеки ден, защото не знаеш какво ще има утре... А иначе химията /привличането/ - ето това или го има или го няма... без него не може, то е първосигналното.

Въпросът ми напомни тази легенда

Здравейте на всички! Съвсем начинаеща съм в гледането с Таро На този сайт значенията на картите са някак по-ведри или поне това е моето впечатление за сега. Купих книжката, в която значенията са заедно. Ето за тези, които искат да я имат. http://tranz.it/load.php?id=BBg8yvaO6eMn94aK332288 парола за архива: tarot За сега, за да свикна с картите използвам книгата на Джоан Бънинг - Ръководство по Таро, тази английската и значенията публикувани от Мона на малките аркани /благодаря ти, Мона/ и във всяко откривам много интересни неща, които да комбинирам, докато намеря правилното значение на дадена карта. Единствено трудно за сега ми е да комбинирам картите и да им давам значения по двойки.