Всъщност любовта се познава по това дали остава въпреки всичко. Тя съществува именно сама по себе си - ако очаква да получи нещо насреща, това започва да прилича малко на пазар....Ако човека, когото обичам, не изпитва същите чувства към мен, това съвсем не значи, че аз ще спра да го обичам, просто ще се отдалеча малко от него, за да не го тревожи присъствието ми. Ще съм щастлива, ако знам, че той е щастлив с друг човек и го обича и е обичан. Несподелена любов това е агресивна любов, която иска да застави другия да обича точно определен човек по точно определен начин. Затова причинява страдание на този, който я носи в себе си. (това беше моята лична карма почти 35 години)
Благодаря за топлото посрещане
Да, точно така... давам несъзнателно, и получавам... целия този кръговрат на даване / получаване идва отвътре от щастието, че се правите един друг щастливи...т.е. даването е несъзнателно.
Не го правиш изначално, за да получиш непременно нещо. То просто се случва. Ти дори не забелязваш нещата, които правиш /даваш/, те са спонтанни.
Но има ситуации, в които дълго само даваш... Това изтощава, съсипва и уморява чувствата. В този процес няма щастие.
Да бъда щастлива, защото е с друга в дадения момент, в който го е направил - не мога )...при положение, че искам да е с мен Нямам нищо против правото му на избор или това, че някой за него е бил по-добър от мен, или е дошло време пътищата ни да се разделят, но това не може да ме направи щастлива или да ми даде вътрешно успокоение.
Един ден да, когато болката е отминала /от несподелената или изгубената любов/.
Не мога да обичам, ако не съм обичана... Това ще е една изстрадала любов, уморяваща, болезнена.
Дори да звучи егоистично. Мога, но няма да е за дълго или мога, но с друга любов, съвсем различна.
Като една овна с асц. лъв , нещата, в които няма движение, развитие, няма обратен отговор ме влачат надолу.
Знам, че е лесно на думи, а трудно за изпълнение Самата аз много трудно намирам сили в такива ситуации да се изправя /дори сега в този момент/.
Ако той е щастлив с друг човек, - да, аз ще бъда щастлива за него, но не мога да продължа да обичам, както преди. Не и интимно с 'онази' любов /искам, чувствам, копнея, желая/.
По-скоро тя ще прерастне в едни дълбоки приятелски чувства, уважение към човека или това, което ни е свързвало, но любовта сама ще си е отишла с времето и тази изгаряща енергия, желание ще се пренасочат един ден към друг човек, когато съм готова за това и когато такъв се появи.
Защото иначе оставам с един болезнен копнеж към това, което искам, но не мога да имам, а това е самоубийствено и спира всичко ново в живота ми и затваря сърцето ми към него, защото гледам назад към старото.
И пак всичко много зависи от това каква е била връзката, какъв е бил човекът, дали е обичал, дали е бил искрен..., колко време и какво ви е свързвало ... има много "ако"
При мен почти няма отношения, в които да не е останало приятелството или както един мой приятел казва "ти никога не затваряш вратата, просто отваряш нови.
Имала съм много дълга връзка, от деца заедно и продължила години, последвала с раздяла и събития с големи драми, но след време /година след раздялата/ вече нямаше никакви помисли от 'онази' точно любов. И сега го има уважението, приятелството, винаги сме готови да си помогнем, но всеки отдавна е поел по своя път и среща в живота си различни хора.
За кармата... не зная. Вярвам в нея, в съдбата... Понякога ме учудва. Вярвам, че всяко нещо се случва с причина или срещаме дадени хора, точно, когато имаме нужда от тях.
Харесвам и астрологията доколкото е и свързана с кармата, но има неща, които не разбирам или не разбирам защо са се случили, ако са били краткотрайни и не мога да направя връзката с кармата в тези случаи на краткотрайните събития например. Може би трябва да попрочета повече теми.