solar69

Предположих,че трябва да изляза от зоната на комфорт и да потърся мъж

Не обичам такава литература,за мен живия контакт е най-ползотворен

Благодаря за отговорите,изчетох ги няколко пъти внимателно. Искам да споделя,че имам наистина верни приятелки, членувам в групи по интереси ,имам любимо хоби и време за него,но искам да бъда търсена като компания,не просто аз да ги поканя да се видим. Осъзнавам,че това е детинско,то и за това искам да го променя. Определено искам да променя отношението си към проблема нездравата нужда от споделеност. Нездрава,защото явно за мен е вредна. Колкото се отнася до семейните отношения,там също нямам желание за кой знае каква промяна,искам просто да не отдавам толкова голямо значение. Определено имам нужда от психотерапевт,който да пренареди матрицата Ще бъда благодарна да ми препоръчате такъв специалист от Варна,Стара Загора или Бургас.Сякаш Бургас ми е най-удобно,но важното е да ида на правилния специалист,така че в един от трита града.И май имам проблем с мъжете като цяло,че се чудя дали да не е жена,или точно заради това трябва мъж?

Преди година ходих на психолог за около две години. Нищо не се промени. Мислите ли,че е възможна изобщо промяна във възприятията ми,защото явно е ,че ситуацията не може да се промени,мога само аз да се променя евентуално.

Здравейте! Аз съм един дълбоко нещастен и неудовлетворен човек,който погледнато отстрани е успял. Имам две големи, реализирани деца,успял съпруг,уважавана съм в професията ,изглеждам поне 15 години по-млада ,но отвътре съм толкова нещастна и неудовлетворена,че на моменти ми идва да сложа край на всичко. Дори не знам за кой проблем да пиша от целия букет Ще пиша за последно появилия се: зависимост от фб и месенджър. С часове превъртам фейса,ако не съм на работа или всяка свободна минута проверявам за съобщения. Искам постоянно да ми пишат определени приятелки,а те имат пълноценен живот и явно съм им безинтересна и не ми пишат. А в началото на приятелството ни пишехме постоянно и споделяхме всичко. После нещо се случва. Може би започвам да показвам отчаяната си страна,която крия,но пред приятелки понякога си позволявам да се отпусна. Никой не обича отчаяни хора! Голямата ми нужда е да пътувам,да се запознавам с интересни хора,да се виждам с приятелките си от други градове. Но ми е отнета тази възможност чрез гадна манипулация от страна на мъжа ми. Няма да споделя каква е от съображения за сигурност да не ме разпознае някой. Но това ме убива бавно- от работа вкъщи и пак на работа. Нямам желание нито да готвя,нито да чистя,нито да гледам тв....само превъртам фб в очакване на интересно съобщение и съдържателен разговор. Такива естествено са много редки. Разбира се,че винаги мога да звънна и разговорите са приятни,но не може все аз.... Мразя се,че заради факта,че мъжа ми ми дава сигурност,останах в този "безплоден" и съсипващ брак. Брак изпълнен със забрани и манипулации. У дома с дни не си говорим,не че сме скарани,просто ние не си говорим. Когато го правим е на контра. Знам,че много от вас ще се питат какво правя в този брак? Еми не мога да се справя сама,не финансово,а чисто емоционално. Ще кажете сама съм си виновна. И ще сте прави донякъде,но имам прекалено много за губене и не само материално. Объркан съм.Отчаяна съм. От години съм на антидепресанти и намаля ли ги потъвам,плача. Стана объркано. Липсва ми човешки ,задушевен,разговор след тежък работен ден,с чаша вино.... Толкова се надявам на отговори от специалистите тук... Благодаря!

J.Doe какво е пренос? Доста объркано пишеш-поне за мен де-едно такова сложно...за обикновен човек като мен е много трудно да схване защо нещата се казват по толкова сложен начин Като поетеса си.Явно си нежна душа,странна птица,а за такива света е трудно за живеене място.И като си попаднала на твоя терапевт,който както писаха по-горе те приема каквато си и подхожда приятелски и с разбиране,и ако е и симпатичен...ето ти го "проблема" .Аз също много си обичам терапевта си,но съвсем платонически и искам да сме приятели,но нищо повече.А ако имаше нещо повече не знам дали щях да споделя за това на сеансите,защото със сигурност равновесието ще се наруши след такова споделяне и по-скоро не бих,за да не наруша приятната атмосфера,тъй като за всички е ясно,че връзка терапевт-клиент е меко казано нездравословна и прилича на любов при форсмажорни обстоятелства ,нещо като сближи ни нещастието ,а такива връзки обикновен не издържат проверката на времето,защото са започнали в момент на слабост и емоционален дисконфорт. п.п.хаха май съм си сбъркала професията

мускулните крампи могат да са от дефицит на магнезий,изследвайте го

Аз мисля,че нямаш нужда от хапчета.Просто си раздвоен ,защото хем си човек с всичките ни недостатъци и слабости,хем си отговорен и искаш да си лоялен към съпругата си.На всички се е случвало да се увлекат по някой страничен човек и какво от това?! Мисля си без да съм специалист,че и от там идват натрапливите мисли-от чувството за вина от една страна и от нуждата да изживееш една страстна любов с момичето,за което някакси семсйтвото се явява пречка за теб,като един отговорен съпруг и баща.Омагьосан кръг! И твоето съзнание подсъзнателно иска да ги нямаше жена ти и детето,и да се отдадеш на страстта към момичето.Но веднага съвестта ти контрира и ето ти го проблема.Но не посягай към хапчетата,а изясни ситуацията с психотерапевт.Ако тук присъстващите психолози не работят по скайп,ще ти дам координати на психолог,който със сигурност провежда сеанси с българи в чужбина по телефона. Между другото аз също се интересувам за консултации по скайп-макар,че посещавам психолог и съм доволна,искам и с още някой да работя,с различен подход.Мисля си,че така ще е по-добре,но ми е важно мнението на специалистите тук

МНого ми е интересна темата за 12 дом,тъй като в момента много планети по прогресия са ми там и си мисля дали заради това съм така объркана,уплашена,обезверена и на моменти силно отчаяна.Имам и проблясъци напоследък,но малко нестабилни все още.Опитвам се да превърна 12 дом в сила т.е търся всякакви начини за справяне с проблемите си,а също и седя в изолзация,не си я налагам на сила,но нямам сили и желание да променя това-харесва ми да си седя у дома и нищо да не правя.Това не съм аз Аз бях роден лидер сега искам някой да ме държи за ръката и да ме води,но не на всеки имам доверие,че ще ме заведе където трябва.Не се лова като удавник за сламка за всеки,но усетя ли у някого ,че с трезвия си позитивизъм може да стабилизира объркания ми ум,го търся и ми е добре в компанията му-това споделям,за да обясня,че не съм съвсем изолирана .Та как се отработва този 12 дом или това не е възможно,а трябва да се изпие горчивата чаша до дъно и тогава нагоре да се изплува

Ако знаете колко много ми помагате! Чувствам се толкова добре-не съм била така от поне половин година.Не смея още да се зарадвам,понеже все още пия медикаменти,но усещам,че съм на крачка от успеха! За сега само замайването не е отшумяло напълно и заради него пия ксанакса все още,но все повече разреждам приема му. Правя йога,стречинг,психотерапия,масажи,смятам да подновя и тренировките в зала... Ако бях започнала психотерапията преди години,когато тревожността ми все още нямаше физически прояви,сега нямаше да пиша тук.За това искам да кажа на всичко хора с моя проблем-НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ САМИ-колкото и да са ни учили,че всичко е в нашите ръце,трябва си ПРОФЕСИОНАЛИСТ!И с общи усилия всичко се оправя! Благодарна съм и на ЕФЕКТИН,че ми повлия ужасно и се отказах от АД за винаги след 3 дневен прием.Попаднах тук и разбрах колко правилно съм постъпила,че го спрях навреме.И съм безкрайно щастлива,че само за няколко дни в този форум,прочетох толкова безценни съвети,че сякаш нещо прещрака в мозъка ми и се връщам към себе си :)Обещавам си,с Божията воля и вашата помощ,да стана отново здрава физически и психически! Желая ви здраве ! <3 <3 <3

Усмихнахте ме!Благодаря за оптимизма,който ми вдъхвате с всеки пост тук! Определено усещам промяната,макар и все още да пия хапчета,но в много малки дози И продължавам да посещавам психолога.Остава да повярвам,че не е нужно да си физически съвършен,за да бъдеш щастлив и това,че някой не те оценява не означава ,че не си цЕнен.Знам го с главата си,остава и да го повярвам . Ще се справя! С ваша помощ! Бъдете здрави!

Нямам думи! Не бях чувала за такъв експеримент.Освен,че за нищо на света не бих го направила/на този етап/ си мисля,че има значение дали го играеш като един непознат анонимен или го правиш някъде ,където те познават.Може точно тук да се явява моя проблем всъщност.Страх от коментиране и одумване с негативен знак! Изведнъж ми се проясни.Страх от неодобрение.Страх от неглежиране на личността.И то особено от мъжка страна.Именно заради това станах една много сериозна жена в непозната атмосфера,особено в компанията на някой "мъжкар".Такива хем не ги харесвам,хем имам някакъв респект ли е какво е и аз не знам.Може би се плаша от глупостта ,премесена с цинизъм и аругантност,без да ме заплашва нещо конкретно.Но проявата на груб цинизъм ме агресира,не бих подминала с мълчание и не се знае до къде би стигнало всичко.Може би ме плаши простотията на такива първични мъжкари,а в същото време нещо ме привлича и искам да им се харесам,и то понякога не защото аз ги харесвам непременно като мъже.Представям си ги като глутница в някоя кръчма,обсъждайки жените и хилейки се като скотове.Голяма каша в таз глава моята.Но пък много ме замислихте ,Орлин,благодаря ще продължавам да мисля по въпроса Как изведнъж започнах да си обяснявам някои неща.които до сега само съм чувствала,но не обличах в думи.

Извинете,какво е поведенческо предизвикване.Помага ли при хипохондрия и страх от провал и неодобрение

Благодаря за подкрепата! Не съм чувала за групови сесии,освен по тв,но и аз не бих ги посещавала,не бих показала слабата си страна пред други хора

Посещавам Илиана Александрова в Бургас.Усещам ,че взема насериозно проблемите на клиентите си и мн я харесвам и за мен е авторитет без да е авторитарна.Тя също ме посъветва да се върна в залата и да спортувам.Аз също искам,но все още се плаша да не ми прилошее пак,а и тази умора....Днес нямам сърцебиене,може защото вчера поднових деанксита.Остеохондрозата на врата като нищо може да е причина за замайването и замъгляване на зрението,дори може да причинява паник атаки ,ако се дразни някой конкретен нерв-това са ми казвали доктори и съм го чела в статии.За това се тревожа,че ако проблема не е само психически,а чисто физически,няма да мога да спра транквиланта,който евентуално отпуска дразнимия нерв и ми минава стягането във тила и задната част на главата.Иначе ,което зависи от мен ще го постигна! С ваша помощ също,защото е чудесно да знаеш,че доказани специалисти като вас,смятат,че хапчето не е решение,а Силата е в нас!Не знам как ще се отърва някога от тази лесна ранимост,от нуждата ми всичко да върша споделено и да е оценено.Нуждата от одобрение,от усещане,че съм важна за някого,искам дори да го чувам това....това при мен май са патологично развити нужди.Може би,защото не усещах любовта на родителите си,нямах тяхната подкрепа,напротив.И колкото и да ме мислят всички за смела и оправна над средното ниво,аз съм уплашена и ранима и вече много ми личи. Относно хомеопатията пробвах със стресбел,спрея рескю ,шуслерови соли-еми нищо не помогна за сегашния ми проблем,макар,че преди време с хомеопатия излекувах нещо хронично и вярвам в нея.Ще взема да ида пак на първия хомеопат-др,Корнел,че последно ходих при известен лекар и съм ужасно ужасно разочарована. Благодара,че помагате! Преди да попадна в сайта си мислех,че щом мозъка ми не отделя достатъчно серотонин,значи край-само хапчета ще ме поддържат до живот! Бъдете здрави!

Здравейте, изчетох доста от споделеното тук и ми харесва,че тотално отричате леклартсвата и залагате на психотерапията.Моята история на кратко.От преди година получих главоболие,което не се повлияваше от стандартните обезболяващи.Отидох на невролог изписа ми миртазипан,мина ми главата,но много бързо напълнях.Замениха го с ксанакс.Пия го повече от 5 месеца с прекъсване,като от месец=два го пия постоянно малко по-малко от 0,25-махам малко парченце.Дозата е ниска,но когато съм го спирала веднага на другия ден пак главоболие,страх...Развих ужасен хипохондризъм,Ходя на психолог на 10 дена веднъж.Възлагам големи надежди на това,но наравно с надеждата постоянно ме е страх ,че все по-зле ще ставам,а и се влошавам де.От около 2 седмици имам постояно сърцебиене,което само да стана от стола и се усилва,дори не е чак толкова бързо биенето,колкото е тежко,задушава ме,все ми е замаяно,стегнато около гърлото и размазано зрението и сякаш ксанакса вече започва да не ми действа.Усещам все едно всичко в мен трепери.Днес пих и деанксит-бях го спряла за месец.Та въпроса ми е- понеже имам остеохондроза,възможно ли е това да е причината за паник атаките,ужасния страх,умората? И някой нерв да се дразни от това да е главоболието и паниката? И тогава няма да мина без лекарства.Знам,някой ще каже да лекувам врата,но мажа с какво ли не-само ксанакса ме отпуска.А сърцебиенето и то ли е от стрес и постоянната тревожност? Правена е кардиограма и ехо на сърцето лятото.после попремина сърцебиенето ,но от скоро се появи пак и само като спя не го усещам.А и тази ужасна умора и стягане в гърдите...Бях много деен и смел човек,спортувах,пътувах.Отчайващо е това постоянно физическо и психическо неразположение.Нямам сили и се изтощавам дори от обикновен разговор. И още един към многото ми въпрос- има ли значение на психолог или на психиатър се ходи на терапия-имам предвид нелекартвена?

Ученикът-все пита ли пита Все нещо учи и усъвършрнства и иска мнението на по-знаещите. Малко като мен Все искам да знам за чуждия опит,причините,следствията,мотивите...абе все нещо искам да знам

Много интересна тема-едновременно се забавлявам и уча Ще пусна и аз една задачка:http://s816.photobucket.com/albums/zz85/solar699/?action=view&current=natal-Solar69-1.gif Възможни отговори А/Манекен Б/Фризьор В/Счетоводител Г/Лекар Д/Търговия Очаквам с интерес вашите разсъждения