Mesmerized

Понякога и аз пиша стихове, честно казано имам доста, но засега ще споделя само едно от тях..при това кратко. Дано ви хареса. И ето, че се спуска пак нощта, жигосана от хиляди звезди. И тази тъй безсмислена луна, когато ти до мен не си... А утринната, чистата роса, в която, зная, бос ще стъпваш ти... Това са тихо плакани в нощта... сълзи... от моите очи...

Темата за Любов и Обич е доста обширна. Лично аз смятам, че има разлика между тях. И незнам защо, Любовта е хубаво нещо, но някак без корени. Докато Обичта се казва към роднини, отечество..и да..към човек , към който не си просто влюбен, а обичаш. Обичаш както обичаш родителите си, отечеството си. И не искаш да го притежаваш. Стига ти да го обичаш..някак несъзнателно ти обичаш нещо без някой да те кара или без да очакваш каквото и да било. Това за мен е Обич. А Любовта и влюбването..не ги подценявам..те са началото на нещо което се заражда в теб. Но то или се превръща в Обич или остава просто Любов, без корени. За мен Любовта представлява короната на дървото, кара те да летиш и те кара да се чувстваш на седмото небе... А Обичта са корените.Дълбоко впити в земята..нещо с което живееш. И двете разбира се, не могат едно без друго. Дървото винаги ми е било прекрасен пример как някой неща не могат едни без други и как се опитваме да разграничаваме това от онова ..А в един момент се оказва, че не можем да го направим. По простата причина че всичко е свързано. Дали е Любов или Обич...дали е и двете...няма значение. Важното е да ги има.

Добро утро на всички! Понеже незная как да кача песен за да ви покажа с какво се събуждам аз..реших да измисля едно кратко стихче. Добро утро, ден! Красив бе сънят, но всичко все някога свършва.. И ти бе до мен..Красив бе сънят.. но днес светлината ме връща в реалният свят, под синият ден и стига ми тази награда.. В нощта ми самотна , ти да си с мен, деня ще посрещна с наслада.