Eлф

Това ми звучи като от тъмната страна на силата. Е няма лошо и там се учат свещени уроци дори и много тежки, но за будния всичко е скъпоценен камък. А иначе ако не си буден няма много голямо значение от коя страна си, дори понякога нашокването на ряпата идва да те попробуди ))

П.П. Една велика по моето скромно мнение книга -

Руми, Маулана Джапал алІдинОкеанът Руми

~~~

Белла специално за теб ако имаш желание можеш да се запознаеш със значението на пентаграма. Смятам че това ще ти отговори на въпроса -
Значение на Пентаграма.

Поздравления за приказната тема

http://www.vbox7.com/play:ca774016

Ето това е което най- силно ме впечатли.

Изт.

Опасностите в духовния Път

Мисля си днес, всеки сам носи отговорност, за думите, действията и намеренията си. Независимо дали си охулван или някой те превъзнася, важно е ти как стоиш пред съвестта си и пред Бога. Не е важно какво пишеш, как го пишеш или по какъв друг начин се изразяваш, важното е да си искрен във всичко което правиш, а това е най- ценно . Това е което си мисля, всеки трябва да е свободен да се изразява по начина по който иска и да носи съзнателно своята отговорност независимо от мнението на околните.

П.П. Мнението ми е обективно. Не заемам ничия позиция. Поздрави!

Има резон и в двете мнения.
Господи, благодаря Ти за всички мои "врагове" те ми помагат да позная себе си.

Мисля си днес, всеки сам носи отговорност, за думите, действията и намеренията си. Независимо дали си охулван или някой те превъзнася, важно е ти как стоиш пред съвестта си и пред Бога. Не е важно какво пишеш, как го пишеш или по какъв друг начин се изразяваш, важното е да си искрен във всичко което правиш, а това е най- ценно . Това е което си мисля, всеки трябва да е свободен да се изразява по начина по който иска и да носи съзнателно своята отговорност независимо от мнението на околните.

П.П. Мнението ми е обективно. Не заемам ничия позиция. Поздрави!

~~~


P.S. Сега забелязах. Миленка, загледай се хубаво в клипчето. В скалите се забелязва ликът на светец или светица

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

Всички сме се бунтували или продължаваме да го правим под една или друга форма срещу опитомяването. Когато нашите се разведоха аз избрах да живея при майка ми точно защото ми даваше свобода. Свободата да бъда себе си. Затова насочих любовта и привързаността си към нея. Бях и съм при нея точно защото се чувствам свободна. Докато любовта на баща ми беше точно такава, обсебваща, привързваща, моделираща (не знам дали се изразявам правилно). Опитваше се да предпази и моделира всички ни и точно затова изчезнахме от него въпреки че го обичахме. Накрая беше поулегнал, идваше често у дома, уж поводът бях аз, но разбирах че се обичат и се завръщат един към друг. Може би щяха да се съберат отново т.е. със сигурност щяха, ако съдбата не беше пожелала друго. Сега майка ми е постоянно в къщата и там си е у дома. Направо си е нейният дом въпреки, че по документи не е така. Постоянно прави нещо с мисълта за него и се чувства щастлива от това. Опитвала съм се да и кажа да се отпусне, да се забавлява, да си почива, да ходи на екскурзии както го правят другите хора на нейната възраст, но тя не иска и да чуе зе това. Там към дома я тегли сърцето и само там се усеща че е в пълна хармония. След смъртта му постепенно осъзнахме каква Любов е имал в себе си този човек. Колко е бил самотен и неразбран, но просто подходът му е бил такъв, защото и към него самият е бил такъв и т.н... до безкрай... Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките. Сега с майка ми разбираме колко е бил прав за всичко. Повярвай, не че ми е баща, но просто е така. Няма нещо което да ни е казал и то да не е станало точно така както ни го е казал или както се е опитал да ни научи, да ни предупреди и да ни даде съвет, но за зло или за добро така е трябвало да стане, за да извърви всеки от нас пътя си по свобода. Сега стъпвайки на тази мъдрост и опит и двете сме решили свободно да се ограничим работейки върху будността и безупречността опитвайки се да надраснем старите модели и си споделяме като приятелки и сестри. Впечатляващо е наистина, но никак не е лесно да си призная въпреки, че наученото до тук ни е от огромна полза за живота ни в настоящия момент. Някак ни помага да се справяме с предизвикателствата на деня.
Малеее, аз уж нямах намерение да пиша пък се забравих... Защо започнах!? Защото странна думичка ми се завъртя в съзнанието улавяики част от думите ти и от думите на Орлин, а именно думата Синархия. В портала има такава тема. Та горе- долу мисълта ми беше такава, а именно че осъзнавайки отговорността на свободата можем съзнателно да се ограничим и използвайки условията и възможностите на това ограничение бихме могли да разчупим старите модели устремявайки се към истинската свобода и към онзи синархичен ред който царува в Агарта.
Оххх какви ги бръщолевя и аз...

Да! Не си ли забелязала какво се случва. Повечето хора се бунтуват, борят се... докато в един миг всеки се превръща точно в това срещу което се е борил и стане една, обърнал се Илия пак в тия и си кажеш, какъв бях, какъв станах, а си мислех че аз никога няма да стана такъв. Докато в един момент не се усетиш и не си кажеш абе аджеба, аз за какво съм тук!? Я дай сега да видим какво има в наличност, да взема да си взема поуките и от тук нататък да се уча от всичко и да използвам пълноценно и разумно всичките условия които ми се предлагат и така малко по малко, постепенно човек навлиза в истинската свобода, а християните биха го казали по друг начин - изработва спасението си или пък намира тайният изход от матрицата, това сега ми хрумна. Поздрави Слънчева

Всички сме се бунтували или продължаваме да го правим под една или друга форма срещу опитомяването. Когато нашите се разведоха аз избрах да живея при майка ми точно защото ми даваше свобода. Свободата да бъда себе си. Затова насочих любовта и привързаността си към нея. Бях и съм при нея точно защото се чувствам свободна. Докато любовта на баща ми беше точно такава, обсебваща, привързваща, моделираща (не знам дали се изразявам правилно). Опитваше се да предпази и моделира всички ни и точно затова изчезнахме от него въпреки че го обичахме. Накрая беше поулегнал, идваше често у дома, уж поводът бях аз, но разбирах че се обичат и се завръщат един към друг. Може би щяха да се съберат отново т.е. със сигурност щяха, ако съдбата не беше пожелала друго. Сега майка ми е постоянно в къщата и там си е у дома. Направо си е нейният дом въпреки, че по документи не е така. Постоянно прави нещо с мисълта за него и се чувства щастлива от това. Опитвала съм се да и кажа да се отпусне, да се забавлява, да си почива, да ходи на екскурзии както го правят другите хора на нейната възраст, но тя не иска и да чуе зе това. Там към дома я тегли сърцето и само там се усеща че е в пълна хармония. След смъртта му постепенно осъзнахме каква Любов е имал в себе си този човек. Колко е бил самотен и неразбран, но просто подходът му е бил такъв, защото и към него самият е бил такъв и т.н... до безкрай... Всички сме жертви на жертви, докато не изберем пътя на свободата както казват толтеките. Сега с майка ми разбираме колко е бил прав за всичко. Повярвай, не че ми е баща, но просто е така. Няма нещо което да ни е казал и то да не е станало точно така както ни го е казал или както се е опитал да ни научи, да ни предупреди и да ни даде съвет, но за зло или за добро така е трябвало да стане, за да извърви всеки от нас пътя си по свобода. Сега стъпвайки на тази мъдрост и опит и двете сме решили свободно да се ограничим работейки върху будността и безупречността опитвайки се да надраснем старите модели и си споделяме като приятелки и сестри. Впечатляващо е наистина, но никак не е лесно да си призная въпреки, че наученото до тук ни е от огромна полза за живота ни в настоящия момент. Някак ни помага да се справяме с предизвикателствата на деня.
Малеее, аз уж нямах намерение да пиша пък се забравих... Защо започнах!? Защото странна думичка ми се завъртя в съзнанието улавяики част от думите ти и от думите на Орлин, а именно думата Синархия. В портала има такава тема. Та горе- долу мисълта ми беше такава, а именно че осъзнавайки отговорността на свободата можем съзнателно да се ограничим и използвайки условията и възможностите на това ограничение бихме могли да разчупим старите модели устремявайки се към истинската свобода и към онзи синархичен ред който царува в Агарта.
Оххх какви ги бръщолевя и аз...

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

http://www.vbox7.com/play:6bbbd59e

50 Велики Български Песни За Любовта

За теб -

Да, били сме поробени и сигурно това не е било случайно, но това наистина е друг въпрос. Да Орлин прав си. У дома Биг Брадър не се гледа, няма и смисъл, навсякъде около нас е един голям Биг Брадър с много малко изключения, но майка ми гледа "Листопад" и въпреки че аз по- скоро го слушам се хващам покрай нея , че все по- често се замислям по тези въпроси. Дори си мислех дали да не взема да си записвам някъде мъдрите поучения на Али Реза . Поздрави!

П.П. Хм, дали да не взема да си го купя този роман!? Добре ще е да се прочете. Ако не друго поне да се поопознае малко по- добре "врагът", да се види кое го прави толкова силен и устойчив.

Така е, от всяко дърво свирка не става. На всекиго Бог е дал по нещо и никой не може да вземе върху си нещо което не му е дадено. Но пък добре е всеки да работи върху дарбите си и да ги развива. Гранат ти имаш интуиция и съм сигурна че сама ще усетиш на кого да се довериш. Добре е с всичко да подхождаме по този начин защото ние постоянно се обменяме енергиино с всичко което ни окръжава. Аз си спомням че е препоръчително дори когато отидеш да си купиш плодове и зеленчуци от пазара да гледаш кой ти ги продава и естествено да избереш от човек с позитивно излъчване.

П.П. Току що си направих упражненията на Ниши и се чувствам много добре . Поздрави!

Разбира се, човек трябва да се чувства добре физически и психически когато прави масаж на някого, да му се отдаде изцяло и да е с добри намерения, а това което полепва наистина е ... Най- малкото което човек може да направи е да се измие добре след това и да се изчисти от чуждите енергии. Спомням си в една от книгите на Карлос пишеше но по спомен, не цитирам точно, че да се изчистим от чуждите нишки е добре да правим едно просто упражнение, а именно да накланяме главата си ту на едната ту на другата страна известно време. В системата за здраве на Ниши към която съм пуснала линк малко по- горе като Фют има едни упражнения които са лесно усвоими и универсални бих казала, част от тях е и това упражнение, споделям ги и с близките които масажирам. Незнам Венца, напоследък все към тези неща ме тегли, да ги чета, да ги разучавам... Хванали са ме тук всички близки за боядисано канарче и ги мачкам наляво и надясно и то безплатно, нали са близки )). А си спомням много добре какво каза д-р Николов когато ми преподаваше Сайонджи - "Ще си цените труда! Няма да правите безплатни масажи наляво и надясно.( по спомен)". Тогава му възразих най- сериозно, но в последствие разбрах колко е бил прав. Но, късно )) всички са ми близки и приятели. Така че те разбирам, но поне погледни тези упражнения, на мен са ми от огромна полза, а иначе, както казах вече, влече си ме и информацията като че ли сама идва при мен без да я търся, без да я викам дори. Дали не е призвание!? Незнам. Ето тук ме чакат купища материали които трябва подробно да разуча. Поздрави!