Мери

здравей иван, може и да си прав за това че някъде нещо се е объркало. аз по принцип имам доста развинтено въображение и то се простира и в сънищата ми и в реалния живот. сещам се за един от последните сънища за летене, че накрая ме бяха подгонили някакви вампири но аз избягах от тях. незнам какво означава това, но определено не ми хареса, защото се чувствах като беглец. а гадостите дето ми се случваха не ми се вярва да са от последствията на някой сън , просто започнах да осъзнавам истината за постъпките на обкръжението ми - истина която съм знаела дълбоко вътре в себе си но съм оставила погребана. и в един момент когато си отворих очите за всичко - започнаха проблемите. а даже и си мисля че и преди съм осъзнавала блатото и поне насън съм се опитвала да отлетя от него. незнам за тези неща които ги описваш. определено са много интересни и вълнуващи, но идея си нямам за какво става въпрос. може ли да обясниш на по достъпен език. моля..

значи не е точно така. ако в един момент те решат да станат вегетарианци аз никога не бих им попречила. може би не се изразих много ясно, но моите родители никога не са ми пречили на решенията - верно че са изразявали мнение но са ме оставяли сама да решавам - и за учение и за брак и за професия. просто са ми давали съвети, но не са налагали мнение. аз съм същата. имаше период от живота на сина ми в които не желаеше да вкуси месо. никой не го е насилвал да яде. това си е негов избор. затова казах че поне според мен е така - всеки един човек в даден етап от своя живот стига до някои изводи и взима генерални решения. децата са прекалено малки и не могат или не желаят да го правят. родителите са тези които го правят вместо тях, но според мен не бива да налагат мнението си и вкусовете си. а за убийството на животни - ами то човека откакто е влязъл в пещерите го прави. и това не го казвам защото не обичам животните , напротив обожавам ги. в дома ми винаги е било зверилник - риби кучета хамстери морски свинчета и децата ми ги обожават .но щом човек го прави значи е за негово добро. ако не е добро то собственият му организъм ще го покаже. аз се ръководя от физическото си състояние кога и какво да ям. имаше период в живота ми в който се хранех само със зеле и кисело мляко - около 3 месеца. но това не беше плод на диети или нещо такова - просто това желаех да ям. после пък минах само на месо и салати. незнам но сякаш собствения ти организъм ти диктува от какво има нужда. това е само мое мнение

здравейте, и съм и не съм съгласна с вас. аз имам две деца. попораснаха вече и до момента ги възпитавам с моите виждания и разбирания, така както аз съм възпитавана. значи искам да ви кажа следното: всяко едно решение е плод на личния ти избор. няма значение какво ще избереш дабро или лошо. родителите са затова да напътстват децата и да им предадат знанията си. но според мен всеки се ражда свободен да избира пътя си. моите деца са правили и много грешки, но в повечето случаи те се учат от тях. пример: колкото и да казваш на едно дете че печката пари и ще го заболи ако я пипне - то все посяга да пипа. аз ги оставях моите да пипнат и да се убедят сами . в последствие те повече не го правиха. та на въпроса. значи доколкото съм чувала /защото аз съм месоядно до мозъка на костите си/ вегетарианството е не само избор на храна - а начин на мислене и начин на живот. според мен едно дете в периода на растеж има нужда от всякаква храна за да изгради организма си. а след това като порасне, ако иска да стане вегетарианец - нека стане. това ще е неговият личен избор. а колкото до желанието - то трябва да ти идва отвътре, а не да ти е насила насадено.