Гледам, че нищо не съм писала по картите, а е трябвало, та сега се връщам на тях.
Защо започвам с Глупакът, ами той е ново начало, човек гледа всичко като на шега, а така и трябва да бъде, много не се мисли, започне ли човек да мисли много може и да падне в бездната на съмненията кое е правилно и кое не. Понякога това не е и необходимо. Хващаме това, което имаме подръка и тръгваме, независимо какво ще стане накрая. За мен глупакът е начало на нов път, на който леко може човек и да се поизложи. Като малко по детски се гледа на нещата. Тук имаме и много въодушевление.
Отшелникът - свързвам го с отделяне на човека вътре в себе си, преценка дали може да се направи това или онова. Самовглъбяване, търсене на отговорите, мъдростта дълбоко в себе си, уединение. Но трябва и да се внимава да не се залитне прекалено много в тези моменти.
Колесницата - действието, което може да се направи, тя е задвижването на решението на Отшелника, проявлението. Аз го приемам и като тласък.
Слънцето то трябва да е целта, да е резултата, да е доволен човек от това, което е направил. Да е радостна и доволна душата на човек. Да се чувства лек. Всъщност то е резултат от активността на самия човек. Но и с него трябва да се внимава, за да не изгори и прегори човек от цялата тази топлина.