Днес ми се случи нещо много странно.Бързах за да не изпусна трамвая,но жената която вървеше преди мен толкова ми заприлича на покойната ми майка,че се спънах.Сърцето ми се преобърна от вълнение...
Първата ми мисъл беше дали не полудявам.
Вглеждайки се по-внимателно, разбрах коя е жената-съседка на моята майка,която винаги е искала да прилича на нея във всяко отношение и въпреки огромната разлика във възрастта много и завиждаше и не пропускаше случай да и направи "мръсно".(Докарала беше приликата,но ако я гледаш в гръб и обръщаш внимание само на дрехите...)
Подминах я и на мисълта,която предизвика у мен тази случка,противопоставих друга:"Благодаря ти, Боже за смелостта да приличам на себе си и да не се срамувам от това!"