Най-неприятното е, че самата свекърва вероятно се е опитала да те приеме, поне в началото. Но, както казва Донка някъде по-горе, собственическото отношение към сина и като към нейна собственост, нейно дете, плюс характера и, явно са една нездравословна за теб комбинация! Рядко има свекърви, които съумяват при съвместен живот да променят отношението си към сина си и да приемат безусловно снаха си. Малко ли вицове има по въпроса... .
Аз не разбрах - заедно ли живеете, едно жилище ли споделяте?
От друга страна, нерядко има мъже, които са "синове на майките си" - с охота приемащи до края на дните си ролята на синчета и доминиращите си намеси на майките си... Горко на съпругите на такива мъже!
От трета страна, далеч не всяка снаха може, а и иска да търпи всякакви битови, емоционални и в решенията вмешателства, които няма как да не се случват при съвместен живот! А понякога дори и да се живее отделно, ако синът допуска, пак има вмешателства!
Подобни са нещата и при взаимоотношенията зет - тъща и зет-"татко", бащата на съпругата.
..............................
Накратко - възможни са приятелски и хармонични отношения между снаха и свекърва, но при личностова зрялост и хармоничност и при двете! А това е рядкост! Затова моето мнение е, че е нужна една здрава дистанция! Ако щеш и физическа, пространствена, но и емоционална! И скъсяването и е здравословно доколкото я има въпросната зрялост и хармоничност! Ако я няма - на разстояние! Още в библията е казано, че когато мъжът се омъжи, той вече е на жена си, а не на майка си! проблемът е, че не всяка свекърва/ майка и не всеки син го осъзнават! И става турско/ латински сериал... тоест отврат (казано точно, кратко и ясно) ... Знаем, че несъзнаваното е 90% от психиката ни. Колцина свекърви осъзнават подбудите на това си несъзнавано, заложеностите там и прикритите зад доброто им съзнателно намерение пагубни мотиви на това несъзнавано, с които съсипват живота на снахите си... Никой не е виновен, но просто така стоят нещата! Затова, в повечето случаи, доброто решение е здрава дистанция - телом и духом! Иначе емоционалният терор често може да послужи като пример за изобретателите на нови китайски мъчения... А душевната болка е по-силна от телесната!
Може някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща" .
Първите три години живяхме заедно,след което се отделихме.За съжаление и до ден днешен съпругът ми слуша майка си за всичко.Примирила съм се.
Наистина не би било лошо някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща"!