Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пламъче

Участници
  • Общо Съдържание

    3311
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    31

Мнения добавени от Пламъче

  1. Едно дете трябва да знае че е обичано от най-ранна възраст.Дори когато прави бели,дори когато се държи лошо,обичта на родителите трябва да се показва по подходящ за случая начин.Ако е "сгрешило" някъде,търпеливо да се обясни къде е грешката,да се посочи начин за "поправянето" й.Да се наблегне на това,че колкото и да греши,родителите ще го подкрепят и обичат.

    Родителските ласки са полезни за децата.Едно погалване по главичката,една прегръдка,една целувка по бузката могат да изразят повече любов от думите.И никога да не се забравя,че детето не е домашен любимец,а равен на нас човек!

    Глезенето не е начин за изразяване на обич.Често се използва за манипулиране.

    И в никакъв случай да не се прилагат наказания!

    Това е моето мнение.

  2. Мисля, че не си обърнал внимание на това, което съм написал, т.е. че според обстойни хормонални изследвания нямам проблеми с щитовидната жлеза.

    Напълно е възможно,ИЗВИНЯВАЙ!( Имаше хора при мен.)Възможно ли е да имаш подсъзнателен страх?

  3. Благодаря! :) Аз също съм убедена,че пациентът трябва интуитивно да избере лечителя си.Употребявам думата лечител,защото е по-точна(лечител-човек,който успешно извършва лечението).

  4. Няма ли такива случаи,когато се попада на "недоучил" психотерапевт?!

    Няма ли такива случаи,когато психотерапевта изпраща при психиатър психично здрав човек?!

    Случаи има всякакви,но действително българинът е с нагласа да вярва на лошите примери.Според мен трябва да се популяризира психотерапията,за да не се плашат хората от този метод на лечение.

    Колкото до способните психотерапивти,нека стават все повече.Аз уважавам всеки,постигнал успех в своята област!Радвам се,че изброи имената на най-добрите(ще са от полза на много хора!).Една обикновена уплаха,която не е преодоляна на време,може да доведе до сериозен психологически проблем.

    А някои "врачки" действително помагат!Който е "истински" в тая сфера не приема хора с психиатрични проблеми,а ги праща при медицинско лице.За голямо съжаление и сред "врачките има самозванци!

    Искам да уточня нещо-аз не съм психолог,не съм врачка,а един обикновен човек,който се интересува от човешката психика и има своите наблюдения.

  5. Имах период в живота си, когато помагах на всеки,потърсил помощта ми.Сгреших!Тогава не знаех,че помощта се оказва по два начина.Единият е да дадеш това,което искат от теб(аз това и правех!).Другият е да откажеш ,за да може човекът да научи житейския си урок.Вторият вид помощ е по-добър от първия,защото човек осъзнал причината за безпомощтността си, няма да я допусне повече.

  6. Самоиронията е много полезна,когато сме насаме със себе си.Щом сме способни да оценим някои от действията си като "подлежащи на ирония",значи проблемът предизвикан от тези действия е решен.По друг начин стоят нещата,ако се самоиронизираме пред друг човек.В този случай желаем да разберем мнението на другия,а именно трябва ли да проявяваме самоирония в дадената ситуация(премахваме съмненията си).Не са редки случаите,когато се самоиронизираме,за да предизвикаме нечий интерес.

  7. Аз не съм психолог,но ще се опитам да посоча причините,поради които хората предпочитат врачките пред психолозите.Според мен те са:

    1. Когато се появи някакъв проблем,човек е склонен да търси причината извън себе си.(Най-изгодно е да си жертва!)

    2. Иска му се да чуе това,което желае.( Чист човек,пострадал от нечисти хора!)

    3. Иска да получи бърза помощ.(Психологът не помага с един сеанс!)

    4. Не всеки желае да "ровят" в душата му.

    5. Не е тайна,че у нас няма добре подготвени психотерапевти.

    6. Много хора не правят разлика между психолог и психиатър.(Невежеството у нас е по-голямо,отколкото го представят!)

    7. Посетили са психолог,а той не им е помогнал.(Твърде често явление!)

    8. Психологът ги е пратил при психиатър,а това е било излишно.

    Може да има и други причини,но в момента се сещам за тези.

    И все пак,всеки има право на избор при кого да ходи и какви суми да дава!

    Аз приемам и психотерапията и врачкотерапията! :D

  8. Много хора смятат ,че е "секси" да си музикант,художник, актьор и др.,т.е. да си човек на изкуството.Хукват да "придобиват умения" и да "градят самочувствие".Резултатът-плачевен!Без онази искрица,която се нарича ДАРБА (а тя е вродена!),си е направо глупост да се придобиват "умения".Примери навсякъде-на сцената,в галериите,в книжарниците и библиотеките и т.н.Така е и в сферата,за която говори БожидарЗим.Курсове за магове,шамани,медиуми и всичко,което ти дойде на ум.В крайна сметка, всеки е свободен да придобива каквито иска "умения".Въпрос на личен избор!

  9. Лазарев има една теория ,според която ако човек се пристрасти към нещо или някого,непременно го губи(или човекът сам се погубва).Може би,ако алчният човек осъзнае това,ще може да превъзмогне слабостта си.

  10. Темата е чудесна,благодаря!

    Аз бях лесно ранима и много страдах.Сега приемам обидата по различен начин и не страдам.Ако ме обиждат,не реагирам или се усмихвам.Защо?Защото да обиждат могат само така наречените енергийни вампири.Защо да ги храня с енергията си?!Естествено болката остава в мен,но аз се справям и с нея.Като остана насаме със себе си внимателно анализирам ситуацията породила обидата.В повечито случаи се оказва,че човекът нанесъл обидата би желал да притежава нещо което имам аз,а той го няма(духовно или материално) или просто не е успял да ме манипулира.Той не е виновен,че е такъв(даже му е много трудно да живее с черните си мисли и чувства!)Съжалявам го,прощавам му и благодаря,че не съм на неговото място.

  11. Била съм потърпевша от намесата на майка ми в личния ми живот.След толкова години разбрах,че в повечето от случаите е била права.Понякога родителите усещат по-добре от нас бъдещото развитие на отношенията ни с определен човек и се опитват да ни предпазят.Нормално е един млад човек да иска да бъде самостоятелен и да осъществява това свое желание с цената на много грешки(но човек се учи и от грешките си,нали?!)

    Сега съм от другата страна на "барикадата".Никак не е лесно да виждаш как детето ти прави грешка след грешка и да не можеш да му помогнеш!Във възрастта около 20 години човек прави избора си на професия и избора на партньор.Професията се сменя лесно и не води до кой знае какви личностни травми.Изборът на неподходящ партньор понякога е фатален.ТОВА кара родителите да се месят в личния живот на децата си!

    Всеки човек има право на личен живот и никой няма право да НАЛАГА СЪС СИЛА своята воля!ЗАПЛАХИ,ЗАБРАНИ и други насилствени методи не са допустими във всички сфери на човешките отношения.Родителят ИМА ПРАВО да изрази мнението си.ИЗБОРЪТ го прави младия човек ,като по този начин поема своята ОТГОВОРНОСТ(а дали е готов да поеме отговорността е друг въпрос!)

  12. Ако някой каже,че при афект след дълбока обида не е изпитал желанието да отмъсти,ще излъже.Такава е човешката природа!Най-доброто,което може да се направи в такава ситуация е да се превъзмогне желанието за мъст и да се даде време разумът да надделее емоцията.Това в повечето случаи дава ефект.При всички случаи виновникът ще си понесе последствията от стореното.Не бива да се хаби енергия за ответни удари.Пък и не винаги човек е в състояние реално да оцени ситуацията-може сам да е предизвикал обидата.

  13. Всеки човек идва на този свят със своята Карма.В този си живот той трябва да научи ненаученото от минали прераждания и да получи нови уроци.Любовта(обикновената човешка любов) е урок.Срещаш някого,обичате се,но след време любовта изчезва и се разделяте(не е задължително!).Идва нова любов и т.н.(При някои хора любовта е една и остава за цял живот,но това е голяма рядкост-тази любов е Съдба)Причините за угасване на любовта са неизброими.Всеки трябва да анализира своя си случай и да разбере защо се е получило така(това не означава,че поуките ще помогнат следващата любов да не угасне!)Щом една любов си е отишла,така е трябвало да стане.

  14. Образованието в България - част 1

    Образованието в България

    Кои са факторите, определящи качеството?

    Уважаеми участници в портала бъдете искрени и точни в отговорите си. Аз съм преподавател, който върши работата си с любов и искам вие да ми подскажете начините, с които можем да променим нещата в положителна посока.

    Учител се става по призвание,а не по необходимост!Лично аз смятам,че първият учител е най-важен за развитието на децата.Трябва да се променят критериите за приема на студенти в специалността "Начална педагогика".С това трябва да се започне.Следващата стъпка е обучението в университетите.При назначаването на работа трябва стриктно да се следи за качеството на обучение и качествата на учителя(това уж се прави!).Чак тогава може да се говори за промяна в средното образование.

  15. Хамелеона,и аз съм на това мнение!Открила съм за себе си начин да се справям с черната енергия на словото.При насочване на такава енергия към мен,просто се усмихвам! :) Старая се да "меря" думите си и да не наранявам никого(е,не винаги се получава,но никога не го правя умишлено!).Колкото до медиите,старая се да разбера каква е целта на автора(и кой е автора,разбира се! ;) ). :)

  16. Защо на всяка цена трябва да се "учим" да виждаме аурата?!Често човек вижда това,което му се иска да види.Има много начини да се получава информация за хората,храната и всичко което ни интересува.Нали за това са сетивата и интуицията?!При желание може да се ползва и махало.

  17. Обикновено дислексията се открива в първи клас,когато детето се учи да чете и пише.За съжаление са малко учителите,които разбират за какво става въпрос.Детето бива мъмрено за мързел и какво ли още не,докато накрая го обявят за умствено непълноценно.Според мен един учител в начално училище трябва да бъде добре запознат с всички възможни "отклонения" при децата и да реагира адекватно.За съжаление това не е така.Каква е причината?(Едва ли е в образованието което се дава в университетите!)

×
×
  • Добави...