Пламъче

Да се воюва с нашите слабости, а не с другите хора, защото воюването е доказване на Его-то, не на мисъл и любов... Такива "велики" войни има много в гробищата, но дали са стигнали Небето, въскресението?...

ВоИн може да е всеки, който е решил да гони завистта, злобата, чревоугодието от себе си... Но е мирен, защото това се прави само с любов и разбиране, както към себе си, така и към света, хората... И, докато върви по Пътя си, учи...

Според мен не е срамът,а табиета на някои хора да гледат другите,а не себе си...
Може би тези хора го правят,защото ги е срам да се погледнат и им е приятно да придобиват самочувствие,сравнявайки себе си с тези,в чиито тайни надничат?
"Ето,виждате ли ,тия не са по-добри от нас,а..."
Надничането в чужди тайни според мен говори за завист,породена от комплекс за малоценност.
Особено интересни са им хората,които живеят собствения си живот,без да се интересуват какво става зад чуждата врата.
Типично българска черта е да се наднича в чужди тайни с цел омаскаряването на собствениците им,и да се добавят пикантерии родени от нездраво мислене.
Пазейки тайните си,човек пази спокойствието си.

Во Истина Воскресе!

воистина воскресе!

И рече Бог:



Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО








http://youtu.be/NVGIs1A5ljk

Воистина возкресе.

Во истина воскресе!

Да, като под индивидуалност аз разбирам своята свобода да се развивам по своя вътрешен усет, дори и да мина през тръни... Под себе си разбирам правото си на безусловна любов - така, както ни е завещал Христос - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.. и .. възлюби ближния си като себе си
Тези двете по-горе когато не съм ги отстоявала, все съм си докарвала големи страдания, и обратно - когато съм ги отстоявала с любов, винаги е довеждало до добро и за тези, на които това не им е харесвало...

Под "себе си" разбирам своята индивидуалност.
Открай време се опитват да ни накарат да станем еднакви или поне да си приличаме, защото стадо се води по-лесно.
Да отстояваш своята индивидуалност никога не е било лесно, поради което мнозина се отказвали в името на добруването си.
А всъщност най-великите личности в историята на човечеството са оставили имената и делата си именно поради това, че са успели да отстоят своята индивидуалност независимо от трудностите през които са преминали.
Според мен човек трябва да отстоява своята индивидуалност.

Ето истинския Пач Адамс. Това интервю ме разплака.
http://youtu.be/Gm4l-vIaQ1I

Винаги ми е било любопитно на какво точно се дължи помощта, която получаваме при леенето на куршум, но не съм си го обяснила и до днес.
Явно така трябва.
Важното е че помага.

Напълно съм съгласна с теб - стресът стои в основата на всяко заболяване.
За да укрепи имунитета си, човек трябва да се научи да се бори със стреса.
За съжаление няма универсална рецепта срещу стрес и всеки трябва да търси своята чрез опитване на различни способи.

Българин и швейцарец се карат кой език е по-труден:
- Ние - казал швейцарецът - пишем "ich bin",а произнасяме "иш бин".
- А пък ние - гордо заявил българинът - пишем "какво",а произнасяме "Ъ".

Искам да дам и аз своя положителен глас за леенето на куршум Когато дъщеря ми беше мъничка във детската градина ги плашели със баба меца Естествено ние не знаехме за това Една вечер когато я слагах да си легне като се разпищя не спря няколко дни Видяхме се във чудо Не знаехме какво става и какво да правим за да я успокоим Тогава свекърва ми каза че детето явно е уплашено и трябва да вземем мерки Тъй като нямахме възможност да я заведем лично тя взе нейна дрешка и я занесе на една жена да и лее куршум После донесе дрешката и оловото и каза че трябвало да се сложи под възглавницата на детето за три дни и после да го хвърлим във реката Жената казала че е уплашена от мечка Естествено детето нямаше от къде да е видяло мечка Попитахме във градината лелките дали не са плашели децата със нещо и те казаха че да плашели ги със баба меца та да заспиват по бързо на обяд След леенето на куршума още първата вечер детето спря да пищи И слава богу повече не се случи Естествено предупредихме във градината повече да не плашат децата
Аз съм силно - за - този метод Незнам дали е внушение но знам че помага 100 процента
Даже бих помолила ако някой знае във Пловдив има ли някой да лее куршум да ми сподели Може и на лични Сестра ми има нужда защото баща ми почина пред очите и ,и тя е страшно уплашена

И при мен така беше преди 4-5 месеца. Ходих при една баба да ми лее куршум. той ми показа, че съм имала магия. Показа ми фигурката на змията и после на жената, която я поръчала. Жената ми помогна, но не беше лесно. Ходих поне едно 4 пъти при нея.
Преди това бях ходила при една друга жена, но ефектът беше временен обаче много интересни фигури се получиха и трите куршумчета имаха крилца.

Да, накрая трябваше да вдъхна от изпаренията на водата и да пийна три пъти, а после изсипахме и захлупихме тенджерката до един розов храст. Даде ми парченце от разтопеното олово, което трябва да сложа под възглавницата за три нощи, а после да хвърля в реката.
Та тази жена сподели, че нейната съседка, която я обичала като майка, й предала това умение, понеже вече е стара и болна и не може повече да лее куршум.

Да споделя и аз моя съвсем пресен опит по темата.
На 8 април Цветница се връщах от Ивайловградското залесяване с багажник пълен с малки фиданки. Преди Елхово колата ми внезапно тръгна на зиг-заг, загубих контрол, но за да избягна сблъскването с камиона насреща, изскочих от шосето, колата направи лупинг и се приземи с колелата нагоре. Всичко стана за секунди. Успях да се измъкна от задната врата, освен шока ми нямаше абсолютно нищо по тялото.
Тази сутрин поканихме баячката на селото, от циганската махала (турски цигани) да ми лее куршум. Колоритен и автентичен образ, жена на около 65 години, в шалвари, блуза на ситни цветчета и забрадка, която свали като влезе вътре. Имаше миловидно лице и благ поглед. Хвърли в тенджерката с вода залък хляб, листа от роза и клечка от метла, мърморейки молитви на турски. После пъхна големия черпак с с две-три бучки олово вътре в жарта. Аз се покрих с чаршаф. Не спирайки с молитвите, сипа разтопеното олово в тенджерката с вода, която държеше над главата ми. Разтопеното олово пукаше силно при всяко изливане - три пъти над главата, три пъти над корема и три пъти над краката. Първия път се разтопи във формата на кръст. А на последното леене вече се видях, една фигурка, която се надига от някаква повърхност. Каза ми че съм се разминала със Смъртта, Бог ме е опазил и че живея Нов живот.
Вчера и тази сутрин бях много потисната, но след ритуала почувствувах голямо облекчение и нови сили, като че ли наистина една голяма промяна се беше случила с мене.
Надявам се това споделяне да ви е било интересно и полезно.

Не съм много запозната със това заболяване но познавам хора които нямат наднормено тегло и пак имат остеопороза А зеленчуците са толкова натъпкани със препарати и изкуствени торове че незнам дали няма да навредят повече отколкото да помогнат Аз мисля че най голяма вреда има стреса във днешно време и е във основата на повечето болести Живеем във много динамично време Вечно сме заети и психически и физически със правенето на пари за да посрещнем нуждите си Не можем да си позволим пълноценна почивка и приятни изживявания и болестите разбира се не закъсняват

Днес попаднах на публикация която ми хареса и я споделям с вас.


Лошо ми е. Повръщам за тридесети път. Не излизам от тоалетната. Вие ми се свят.Мисля си – нямам час за лекар, нямам и сили да се замъкна до поликлиниката.
Търся джипито по телефона.
Здравей –прозвучава глас със спокоен тон
Разказвам и рева защото ми е зле та умирам.
Сега се успокой – започва Дончето /д-р .........../. Вземи лист и химикалка и пиши. Говори бавно. Звучи бодро .Вдъхва ми много кураж .Дори леко се шегува. Разсмива ме. Пита ме за децата. Споменава нещо за дъщеря си. Съвземам се на милиметър. Светва ми пред очите, забравям да търча до тоалетната.
Синът ми отива до аптеката и купува всичко.
Натъпквам се с лекарства и след около 4 часа съм почти здрава.
На другия ден се отбивам в кабинета да благодаря.
В поликлиниката е студено и неуютно. Вратата на кабинета е обсадена от тълпа страдащи хора. Има само час до края на приемното време на д-р........Как ще обърне внимание на всички? Нямам идея. Почуквам и очаквам направо да си ми теглят една с крясък отвътре и да ме изгонят. Чувам познатия приятен глас- влезте. Само подавам глава през вратата и избърборвам на екс благодарностите, че да не преча.
Дончето е дребничка жена. С уморен вид , но с усмивка огряла лицето й. Навлечена е с пуловер под бялата престилка, защото й е студено. Кабинета е препълнен с разни апарати, ксерокс и купища бумаги. Но сред тях се мъдрят и няколко пъстри саксийки с цветя. На рафтчето зад гърба й има няколко картички надписани с детски почерк. Няма нужда да ги чета. Зная какво пише на тях.
Дончето ми смигва, пита ме как съм, пожелава ми хубав ден и отправя поглед към пациента до нея.
Омитам се.
Това е лекарят, който се грижи за моето здраве.
Има и такива.
Моля ви, не поставяйте всички под един знаменател.
Никога няма да подкрепя кампания против лекарите изобщо.


Изт.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!