val68z

ВЕЛИКИТЕ МАЙАНСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ "....Метеоролози, астрономи и физици вече са твърдо убедени, че катаклизмите, които преживяваме сега са само предверие към онова, което ни очаква в най-близко бъдеще. За това ни е предупредил древният народ майя. Природата полудя или само ни се струва така? Изглежда, че случващото се в планетарен мащаб е резултат от взаимосвързани космически процеси. Глобалното изменение на климата е само следствие, но не и единствена причина. От една страна виждаме резултата от това, което човечеството успя да направи с природата, но от друга нещата са много по-дълбоки. Случващото се на Земята сега е предопределено в Космоса, а ние само сме задълбочили процесите. Източваме последните капки нефт, изкопаваме руда и въглища без да се замислим, че за Земята те са онова, което за човека е лимфната система, кръвта и защитните тъкани на тялото. Сега Слънчевата система изцяло се намира в галактичния поток, в който навлезе от 1940-1950 г. Този поток е енергиен, наситен с информация лъч и идва от центъра на Галактиката. ЛЪЧЪТ Е ПРЕЧИСТВАЩИЯТ ОГЪН Той не е изкуствен и не е паранормално явление, а нещо съвсем естествено. Слънчевата система преминава през него на определени периоди. Това вече се е случвало. Характеристиката на лъча се променя. Сега той е много наситен с космическа енергия, която облива мощно Земята. Намираме се в най-плътната му част, но не знаем кога планетата ще я напусне. Лъчът в последна сметка е този Огън, за който говорят много пророчества, включително Стария и Новия завет. Огънят е описан в текстовете на египетските пирамиди и народа майя. Там е казано, че Земята отново ще премине през Пречистващия Огън, както е било в далечното минало, когато е загинала цивилизация, по-древна от атлантската. Какво ще се случи със Земята? Това, което се случва с чайник, поставен върху огън. Водата кипва и отделя пара. Планетата ни е почти изцяло покрита с вода и представлява "чайник", който ще кипне в огъня на галактическия лъч. В ръкописите на майите е казано още, че хора, дошли от Атлантида са останали живи след катастрофа, причинена от галактичен лъч. Две години преди гибелта небето почти постоянно е било обвито в облаци, валели дъждове, бушували урагани. КЪМ ЗЕМЯТА СЕ ПРИБЛИЖАВА НЕЩО Повишението на температурите далеч не е всичко. Вече се разбра, че към Земята приближава космическо тяло. То не е банално НЛО, а именно огромно космическо тяло. Принадлежи към нетрадиционната, неизучена материя, то е нещо напълно различно и не можем да го сравним с нищо познато. Въпреки това притежава маса и инерция и има редица електромагнитни параметри, които променят електромагнитното поле на Земята и другите планети. Първи го усетиха птиците. Досега те прелитаха от континент към континент по електромагнитните линии на планетата, но сега в тях има пробиви. Вече се наблюдава рязка динамика в поведението им и много от тях остават там, където от векове са отлитали за зимата. Случва се нещо и в промяната на сезоните - резултат от пробивите в земното електромагнитено поле. В цяла Европа вече трета година зимата настъпва не през декември, а в средата на януари, пролетта - във втората половина на април, лятото - в края на юли, а есента - в средата на октомври. КОЛКО НИ ОСТАВА? Календарът на маите завършва с датата 23.12.2012. След нея ще настъпи Велика Пустота, безвремие. В Новия завет това време е наречено Апокалипсис. На никоя цивилизация не е съдено да оцелее, докато преминава през Галактическия лъч, за което древните са ни предупреждавали и са оставили на различни место послания за нас. Предупрежденията продължават и чрез информацията от "житните кръгове". Много често тя е напълно конкретна. През 2005 г. в житните полета на Англия се появи календарът на маите, и там отчетливо бе изписана датата 20 май 2012 г., денят на слънчевото затъмнение. Съдейки по всичко от този ден ще започне планетарна катастрофа, която ще завърши на 23 декември. Заедно с тази дата в полето се появи и друга зашифрована в кръга информация - на този ден ще дойде онзи, който майя наричат Кецалкоатъл - Учителят на Света, за да възстанови нарушените на Земята закони....." източник : http://svruhestestvenoto.com/index.php?opt...9&Itemid=70 всичко добро.

Повече За Нибиру - На Български http://www.vbox7.com/play:c4e9441c има интересни факти. това как някои ги интерпретират, е вече друга тема.

и десетата ,най -интересната -нибиру. но комент.

http://www.vbox7.com/play:ac753569 Владимир Высоцкий http://www.vbox7.com/play:1dd28db7 Catch The Rainbow

ако любовта си отива ,тогава що за любов е тя . двама души могат да се разделят.... добре да речем, че пътищата им се разделят ,най-общо казано. но те могат да съхранят, добрите и топли чувства помежду си . "любовта е дълготърпелива ,пълна с благост, не се сърди ,не търси своето, всичко извиинява ,всичко претърпява , на неправда се не радва, а се радва на истина"... ....умее да прощава . а да умее да прощава някой,това вече е елемент на лична сила или го имаш или го нямаш. да отстъпиш, да простиш , когато те е заболяло. http://www.vbox7.com/play:19047f8d всичко добро ви желая.

ами ще трябва да се научим да разпознаваме гласовете, а гласове има наи -различни. просто слушаи сърцето си. както и да се научим да различаваме, кой кой е. нямам обяснение за всичко , това като цяло са интуитивни опитности. едва ли са прочела всичко , материалът е доста обемист във втората си част, авторите имат блестящо обяснение,дори и от психологична гледна точка. а опитвала ли си, да наблюдаваш себе си , интересно е. успокояващото е, че дори и да изглежда леко сложничко , всеки от нас го товарят толкова ,колкото може да понесе. "Също така пише да наблюдаваш, а не да действаш...това е трудно за разбиране!" да така е ...ние сме многопластови същества, ние не сме мислите и чувствата ,които преминават през нас , и не бива да се асоциираме с тях . простичко е имаме запазена роля в "съня", но не учавстваи в него ,налюдаваи спокоино и безпристрастно," като паяк контролиращ, всички вибрации в паяжината си". не учавстваи в този филм ,тои не е твоя. това вече зависи от нас ... нали си чувала за "махалата "на зеланд или за егрегорите, обясняват го много добре, ...да речем енергията на раздразнението и т.н. целта е да се научим да владеем и контролираме емоционалното си тяло. "...да се бориш без гняв и ярост."-ани безант, коментар към "бхагавад гита". съвсем не е задължително винаги, когато даваш да го правиш явно. а и не е необходимо, повечето хора да знаят кои си ,...маи е по добре да не знаят ние сме дуални същества ,каквото и да ми разправят някои . и трябва да умеем да казваме " не" когато е необходимо. ето ти още едно интересно цитатче -всички сме едно, като част от един по- голям организъм , и като такива елементи, всеки трябва да работи за всеки. толкова е лесно да се каже и никак не е толкова лесно за изпълнение. но едва ли някога ще е толкова трудно... приятна вечер.

отговорите на твоите въпроси до голяма степен, според мен се съдържат тук, в тези две книги . http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...%F2%E8%E5%F2%EE http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...%E5%ED%E8%EA%E0 щастието-всички го търсим навън, но дали то е навън. наи-вероятно трябва да потърсим вътре в нас , и бихме го открили ако постигнем хармонията ,със себе си и със света. това не е невъзможна цел , може да е трудно ,но не и невъзможно. пътят на самоусъвършенстването, изобщо не е лесен , има доста капанчета и тестове. не мисли ,че ще ти е лесно или ще го изминеш набързичко. има един цитат от" гласът на безмълвието" -"ще ги изпитат с огън и вода". но всяка една крачка или положен труд ни доближават, все повече към нашите цели. за себе си не желая да говоря, защото няма за какво, и нямам навик да правя това. "пътят е равен на целта" всеки от нас има свободна воля или да живее като духовно същество или като чисто материално същество. но рано или късно ще избере пъвия път , защото ние сме дошли именно затова на земята ,и сме поели определени задължения в тази насока. а всеки се намира там ,където си е заработил в своето развитие. целта е да се завърнем съвършени , помъдрели и хармонични при нашия първоизточник-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. познали добро и зло , но не изменили на пътя си. и запазили индивидуалността си . а това не може да стане даром. НЯМА ЩАСТИЕ ДАРОМ. всичко добро . и лек път.

...мъдрите казват ,че ще бъдем допуснати до прекрасните светове, когато ние станем такива като тях. а това може да стане естествено чрез самоусъвършенстването. а колко време ще ни трябва за това , общо взето зависи от нас и духовната ни воля да вървим по нашият път. пътят е равен на целта, а целта е като хоризонта ,след една следва друга , важно е просто да следваме пътя си с постоянство и усърдие. едва ли с един живот ще постигнем това , но има ли значение , та нали когато пътуваме се наслаждаваме на самото пътуване ,заради красотите и вълшебствата краи него, и умението да ги забелязваме. според редица философии, целта е да се срещнем с нашия ВИСШ АЗ. но дали сме готови за тази среща ,може би ще бъдем ,но след много труд. и следваики един път -СВЕТЛИЯТ ПЪТ,каквото и да ни струва това. една от задачите е ,целите на душата ,да бъдат над тези на личността, и управлението на съществото ни тук да се осъществява от душата ,а не от личността ни . никои няма да бъде допуснат с мръсни обувки в красивите светове-това е цитат. остава ни да почистим вътрешният си свят и да притегнем снаряжението си . а нима се научихме да обичаме ... или поне да не навреждаме ... във всеки от нас има натрупвания, може би от предишни съществувания, нямаме памет за това , изтриват ни . емоционален балласт, погрешни защитни механизми и стандарти на поведение, дълго сме воювали понякога с деиствителността ,понякога с обкръжението.нанасяли сме рани и нас са ни ранявали ,изгаряли сме карма, натрупвали сме такава. казват че щастието е да бъдеш в хармония в себе си , но и със света. а дали сме неповторими -да така е . неповторими и уникални по своему. приятен ден. http://www.vbox7.com/play:b6138f99 OMAR AKRAM - Fly of the mystery Falco

http://www.youtube.com/watch?v=Vp4jPZZ68gg...=PL&index=7 Peggy Zina http://www.youtube.com/watch?v=tsxAl3yfveY Nirvana

"А има ли градивни провали? Можете ли да дадете примери?" Да. Да загубиш всичко,но да запазиш Бог в сърцето си. това е страхотно и е така. ние сме дошли голи на този свят ,и така ще си отидем, нищо от така наречените екстри на една загиваща и ненамерила смисъла, цивилизация, няма да вземем оттатък със себе си. така че какво значение има- провал, непровал ,това е много относително. учим се от грешките си , или поне е желателно да усвояваме тези умения. това което сме оставили зад гърба си, повече няма да срещнем пред нас, като задачи или проблеми. наи -голямата доблест е, след като паднем да се изправяме. но да не предаваме интересите на душата си. има и още една гледна точка-теория -"наблюдателят създава вселената" - ама ако наистина е така голям смях ще падне- идеята е, че светът е гигантска холограма , и че ни отглеждат като енергиина суровина -която отделя енергия чрез мъката,.... болките, страданията . егрегори, а може би не само те??? всеки от нас съзнателно или несъзнателно учавства в стотици игрички. и от този кръг може да се излезе единствено като усъвършенстваме себе си. и полагаме съответните усилия в това направление. така че важен е единствено мометът в които растем. това е само хипотеза все пак но интересна.... понякога ви чета отгоре, отгоре, и може би не толкова обстоино , така че моля да ме извините ако понякога съм се повторил. http://www.vbox7.com/play:df750cc1 приятна вечер http://www.vbox7.com/play:68a00f35 максим трошин. нашият потенциал и богатство ,е в това, което ние си сътворим като личности. и развързване.

Deep Purple - Child in Time LIVE

а тук опитахте ли ??? http://www.svruhestestvenoto.com/index.php...&Itemid=103 всичко добро.

бтр. http://www.vbox7.com/play:96f72b9c това изобщо не са празни приказки... ние сме се раждали и умирали стотици и хиляди пъти , това са смени на състоянието и преходи към по- ефирни състояния. били и сме и минерали и камъни и цветя и растения и животни , но и според блаватска терминът втора смърт съществува -таината доктрина ,том 3 "дърво което не , дава плод се отсича" ние сме частички от Голямата светлина. дошли сме тук за дасе учим и да се завърнем някога помъдрели при нея. и имаме право на свободен избор. като цяло са възможни само два пътя - този на приближаването към БОГ . и противоположния . но не може да се отдалечаваме до безкраиност от Голямата Светлина. битката за душите ни никога не е преставала.

http://www.vier-pfoten.bg/website/output.p...&language=2 http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU http://www.vbox7.com/play:7d1c5443 http://www.youtube.com/watch?v=6rxHaFVABis моля да ме извините за част от откъсите във ви -бокса но все пак основната идея отразена там е по -интересна и важна. а тя не е тяхна. тя е на маите. приятен ден ви желая

здравейте. това е една частна гледна точка . за дребните неща - тези които за някои, за съжаление са незначителни подробности от пейзажа. а те не са такива , за дребните неща които ни радват , за дребните неща, които май сме престанали да забелезваме виждаме ли мъката в очите на безпризорното животно... за тези човешки същества, които не са попаднали в графата -преуспели в т. нар. живот- любопитен е въпросът каква е цената която някои са платили за това , и дали понякога не са интересите на душите им. за тези които се скитат немили- недраги и имат нужда от помощ. за това дали забелязваме, че реките пресъхват , или че планетата "умира бавно , убита от самите нас..." за промените в климата, които вече стават повече от усезаеми... за синигерите чуруликащи с есенните си песнички в пожълтелите листа.... за това колко от нас сещат да погледнат вечер към звездите и съзират ли красотата там., която маи сме позабравили. тази способност мисля че всички от нас са я имали като малки , някои са я съхранили.и като възрастни други не ... но по интересен е въпросът защо да речем след човекът е така нареченият "венец на прородата" не забелязва толкова очевидни неща.... http://www.beinsadouno.com/board/index.php...%B8%D1%88%D0%BE колцина забелязват ето тези нещица , като споменатите в горния линк. и колцина правят нещо по въпроса, дори и минимално да е. за това колко са преходни така нареченото богатство, и материално благосъстояние. ще се радвам да чуя вашето мнение по темата ...

"....Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка. Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото. Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища. Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща. Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината. Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения. Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”. Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича. Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки висчко не е изгубил надеждата да стане по-добър. Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив." Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта Когато воинът на светлината започне нещо, той винаги го довършва. Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата. Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините. Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността и. Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща. И от определен момент нататък придобива абсолютна власт Ето какво гласи Настолната книга на средновековното Рицарство: “Духовната енергия на пътя използва справедливостта и търпението, за да подготви духа ти.” Този е пътят на рицаря. Лесен и в същото време труден път. Защото го задължава да не обръща внимание на безполезните неща, на случайните приятелства. Затова в началото той толкова се колебае дали да тръгне по него. Ето първото правило на Рицарството:”Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата смелост. Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в Бога, ще стигнеш там, за където си тръгнал” Воинът на светлината е разбрал, че е най-добре да следва светлината. Той е предавал, лъгал е, отклонявал се е от пътя си, обръщал се е към силите на мрака. И въпреки това е постигнал успех във всичко – сякаш нищо не се е случвало. В даден момент пред него неочаквано зейва пропаст; може да си направил хиляда сигурни крачки и една-единствена да разруши всичко Тогава воинът спира, преди да се е самоунищожил Воинът на светлината вярва. И понеже вярва в чудеса, чудесата започват да се случват. Понеже е сигурен, че неговите мисли могат да променят живота му, животът му започва да се променя. Понеже е убеден, че ще срещне любовта, тази любов се появява. Понякога той се разочарова, понякога се чувства наранен. И тогава чува забележки от рода на :”Колко е наивен!” Войнът обаче знае, че си струва. Една изгубена – две спечелени. Всички, които вярват, знаят това. Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната. Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си. -Учителю, паднах в бездната – казва воинът. – Водата е дълбока и черна. -Спомни си! – отговаря учителят. – Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира И ГО Прави. Воинът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи се отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори. Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише:”Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.” Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише:”Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.” Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата Воинът на светлината умее да губи. Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като “Е добре, това не е чак толкова важно.” Или:”Всъщност аз изобщо не съм искал това.” Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа. Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва:”Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих първата битка.” Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си. Воинът на светлината невинаги е вярващ. Има моменти, в които той не вярва в абсолютно нищо. И пита сърцето си: ”Струва ли си да полагам толкова големи усилия?” Ала сърцето му мълчи. Воинът сам трябва да реши. Тогава той търси някакъв пример. И си спомня, Исус също е преминал през това, за да може да сподели докрай човешката участ. ”Отклони от мене тая чаша!”-казал Исус. Той също се е обезсърчил и е изгубил кураж, но не е спрял. Воинът на светлината е все още без вяра. Но продължава напред и накрая си възвръща вярата Воинът на светлината винаги трябва да помни петте правила на битката, написани от Джуан Дзъ преди три хиляди години: Вярата: Преди да влезеш в бой, трябва да вярваш в причината за битката" откъсите са от паулу куелю Най-великата доблест не е в това, никога да не пада-ме, а да се изправяме всеки път, когато паднем." Конфуций Когато разкопавали развалините на Помпей, засипан в 79 година след Р. X. с пясък и пепел от Везувий, работ-ниците намерили скелета на един римски войник в една караулка при самите врати на града. Този войник много лесно можел да се подслони на безопасно място под над-весените наблизо скали, но той не се помръднал от поста си и пред лицето на смъртта застинал като безмълвен образ на оная съвършена дисциплина, будност и вярност към дълга, които направили римските легиони владетели на целия тогава известен свят. Този образ е вдъхновил големия писател Булвер http://www.vbox7.com/play:c4067095 http://www.vbox7.com/play:4679cadd http://www.vbox7.com/play:8bcf524e конь-любе приятна вечер ви желая

здравеите. като чета отзивите тук , които предполагам ,че би трябвало да са на общо взети духовни , запознати с някои идеи хора,ми звучите малко странно.... сякаш основополагащ принцип за мнозинството тук е -яж, пий ,и си носи новите дрехи. не сте ли се замисляли, че хора лутащи се в търсенията си ,биха чели този форум ,който като теми и дълголетие е доста стабилен. предлагам ви да се стягате . а не да се държите като продавачи в колбасарски магазин. ... "Но все пак е надежда. А заедно с нея съществува и друга надежда, която не успяваме да видим – това е надеждата на нашата душа. Тази надежда никога не е вредна и утопична." съгласен съм с изказаното горе мнение. и не разбирам защо делите съществуването на смърт и живот . според Учителите смъртта е само преход към друго състояние. това което сме започнали днес може да продължим и в отвъдното , а ако искаме да ускорим темпото , сигурно ще се върнем в някое друго бг. за да учим и усвояваме по -ускорено. пътят е равен на целта . а телата, както знаем са само дрехи . защо скърбите за телата. ...за душата съществуването в тяло е затвор. а нея попитахте ли я.??? надежда винаги има.и тя е на душата , някои ден няма да имаме нужда да слизаме в материята може би, за да се учим , така че за какво скърбите. надявам се да не сте привързани към материята или удоволствията на материята. ако е така , направо ви съчувствам . някои от вас използват заучени положения от книгите , добре а ако ги затворим какво правим, или ако ги няма какво правим тогава. послушахте ли сърцето си, послушахте ли душата си . нека те кажат приемат ли някое мнение за вярно или не. не е задължително да приемате всичко за вярно -проверете го сами , послушаите вътрешния си глас. всичко добро ви желая

http://www.vbox7.com/play:8bcf524e http://www.vbox7.com/play:09309ed0 Любе

здравейте . сещам се за един цитат от петър дънов. " и на дъното на ада да се намираш , можеш да се измъкнеш оттам."

НАСА признала вероятность (в 1982) существования ещё одной новой планеты солнечной системы. Годом позже (1983) НАСА запускает IRAS (Инфракрасный Искусственный Спутник) который засек очень большой объект. The Washington Post подвела итог интервью с ученым из программы JPL IRAS. Небесное тело возможно бОльшего размера чем гигант-Юпитер и возможно по размерам на столько близко к Земле, может быть частью этой солнечной системы, было обнаружено в направлении созвездия Ориона орбитальным телескопом. “Все, что я могу сказать это то, что мы не знаем, что это,”- сказал Герри Ниугбауер ведущий сотрудник программы IRAS. Все Правительства знают об этом и они предпринимают энергичные меры для выживания и сохранения своей власти при появлении Нибиру или Планеты Х (Nibiru). http://www.youtube.com/watch?v=3Q07LC_eh6E...player_embedded Официальное сообщение

здравейте. мисля че може да поспорим доста. "нямало връщане назад ", а да не би някои да се чувства абониран за нещо. явно не е в час . особено пък тези които се опитват да боравят с двоиката противоположности. това едва ли е по силите на всеки. всичко добро. добре заварили ами така си е - трудничко достигаш Пътя, но един път стъпиш ли на него - няма връщане назад!