Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1344 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 2170 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1882 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 2113 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1582 прегледа
 

Четирима политици и един щур рапър

В една и съща сутрин успях да сънувам Красимир Каракачанов и Бойко Борисов (необичайно едри, по над 2 метра), Костадин Костадинов и Георги Димов. Плюс Никежи. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (криещ склад)
Сънувах, че с майка ми сме на първия етаж на ГДБОП. Отиваме към някакъв склад... Метър остава да видим какво има зад преградата отделяща коридора по който вървим от склада и на пътя ни се изпречва Красимир Каракачанов. Поне 210 санти висок и още по - тежък. Той тъкмо се беше показал откъм склада. Нещо криеха ли? Тръгнахме обратно по коридора, от която бяхме дошли и се разминахме с БОЙКО БОРИСОВ (отиващ към крития склад)
Бойко тъкмо отиваше към склада. Тъкмо се бяхме обърнали, за да се връщаме назад и го видяхме пред нас в цялото му величие. Гигант, поне колкото съновния Каракачанов висок. Подминахме го като малка гара. Без здравей, здрасти.
Минавахме покрай една от стаите на бопаджиите. Спрях се и погледнах вътре, протегнах врат неминавайки прага на вратата. Майка ми даваше зор за продължим. Просветна ми обаче, че всъщност сънувам, но че мога да видя реална информация!! Влязох във въпросната стая и се приближих към един от компютрите. Разочарование - служителят си цъкаше на видеоигра. На околните компютри - същата работа.
Плащаме им за да си цъкат на игрички. Или може би ги бях хванал в такъв момент. Д-р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ и психарското мазенце
Аз, Никежи и някакво по - младо момче (слабичко, с три четвърти панталони като тези на Никежи) се придвижваме надолу по едно стълбище, чийто край се не вижда. Те подскачат и се щуросват надолу по стълбите, а аз типично в мой стил - летя. Не знам дали още сме в Бопа или по - скоро в частен дом. Изведнъж се отваря вратата на мазата и това прекъсва ни играта. Санитари от лудница ли са, какви са, не знам. Начело им доктора по етнография и лидер на "Възраждане" - Костадин Костадинов. Поне 5 човека са, усетили са ни. Не съм много притеснен, защото не съм сам. Трима сме и имам надежда, че ще излезем от ситуацията дори и да е с много бой. Нямах чувството, че само искат да ни изведат навън и да ни изгонят. Все пак бяхме нарушители и май искаха да ни задържат. Аз бях най - близо до вратата. Зарадвах се за миг, че виждам Костадинов, но само за миг. Наежих се, готов за борба безмилостно жестока. Незнайно как някой от групата появили се противници се оказа зад мен и ме сграбчи. Беше бая едър човек в бяла дреха и с бели ръкавици. Взех да му викам да ме пусне и да се боря яростно, хапах му и ръката. По някакъв начин се измъкнах. Може би просто ни позволиха да си излезем. С летене минах през мрачна стая с бюфет на който бяха наредени книги. Взрях се в една от книгите и казах нещо от сорта на: "А, книга на Костадин Костадинов." Не знам защо ми хрумна така. Помислих си, че е историческа. Изтеглих я измежду другите книги, за да я видя по - добре. В това време се появиха млад мъж и жена в бели престилки. Жената ми взе книгата от ръцете и каза, че това не е историческа, а медицинска книга и я остави на мястото и. Д-р ГЕОРГИ ДИМОВ (археолог) и опело
На финала. Намирам се в църква православна. Аз и други хора (поне един от тях е поп на възраст към третата) сме се събрали понеже някой е починал. По стените са сложени много икони, на рафтове. Димов минава покрай тях и старателно ги разглежда. В църквата има поне две маси. Една дълга, отрупана с ядене, около която маса да ядем и една къса (с ядене). Имам чувството, че само аз съм сдухан от всички присъстващи, макар че всички сме се събрали, за да почетем починалия. Дядо поп е в служебно настроение, претръпнал е той. Взима си голямо парче торта от съседната маса и сяда до мен. Казва ми нещо от рода на: "Какво си оклюмал нос. Всички ще отидем под земята, ти също." Отговорих му - "От къде знаеш, че вече не съм бил?" (Тоест, направих еретичен намек, че човек се ражда и умира много пъти.)  

Кон Круз

Кон Круз

 

молитва към Създателя

Marcia Malinova-Anthony · ПРИЗИВ КЪМ ДОБРИТЕ ХОРА. ВЕЧЕ СТАВА ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО КАКВА Е ТЕНДЕНЦИЯТА И НАСОКАТА НА КВ ИСТЕРИЯТА. НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е В ПЪЛЕН ХОД. РАЗБИВА СЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС, ЗА ДА ОСТАНАТ САМО ГЛОБАЛНИ КОРПОРАТИВНИ ФИРМИ, ОТ РОДА НА МОНСАНТО И АМАЗОН, КОНТРОЛИРАНИ ОТ ИЛЮМИНАТИТЕ. ЦЕЛИ СЕ ВСИЧКИ ХОРА ДА ОБЕДНЕЯТ И ДА ОСТАНАТ САМО ДВЕ ПРОСЛОЙКИ – МНОГО БЕДНИ И ИЛЮМИНАТИ, ЗАГРАБИЛИ ВСИЧКИ БОГАТСТВА НА СВЕТА. С ВАКСИНИ СРЕЩУ КВ СЕ ЦЕЛИ ДА СЕ ЧИПИРАТ ХОРАТА, ПОСТАВЯЙКИ ЗНАКА НА ЗВЯРА И НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДЕ ДРАСТИЧНО НАМАЛЕНО. ВАКСИНИТЕ, ВКАРВАЩИ ОТРОВНИ ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ОРГАНИЗМА, В КОМБИНАЦИЯ С 5G СА НАЙ-МОЩНОТО МАСОВО ПСИХОТРОННО ОРЪЖИЕ, С КОЕТО ЖИВОТЪТ, ЗДРАВЕТО, ПСИХИКАТА НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДАТ В РЪЦЕТЕ НА НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЕМЯТА. СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА И МЕДИИ ПО СВЕТА, БЕЗ КАКВАТО И ДА Е СЪПРОТИВА, ЕДИНОДУШНО РАЗПРОСТРАНЯВАТ ЕДНИ И СЪЩИ ЛЪЖИ И ДЕЙСТВАТ КАТО КУКЛИ НА КОНЦИ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН, ОТНЕМАЙКИ СВОБОДИТЕ И ПРАВАТА НА ХОРАТА. ЗА МЕН Е ЯСНО, ЧЕ ТЕ ВСИЧКИ ДЕЙСТВАТ ПОД ХИПНОТИЧНИТЕ МЕТОДИ НА ТЪМНИТЕ СИЛИ. ХИПНОЗАТА Е В ПЪЛЕН ХОД. БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО Е В НАЙ-СИЛНАТА СИ ФАЗА. ТЯ НЕ Е ЗАПОЧНАЛА СЕГА. ХРИСТОС ДОЙДЕ НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА НАКЛОНИ ВЕЗНИТЕ КЪМ ДОБРОТО. СЕГА Е НАШ РЕД ДА ЗАСТАНЕМ НА СТРАНАТА НА СВЕТЛИНАТА. КАКВО НИЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ? ДА СПРЕМ ДА ДЪРЖИМ В УМА СИ ДЕЙСТВИЯТА НА ЗЛОТО, ДА ОТПРАВИМ ПОГЛЕД КЪМ ДОБРОТО. ЗАЩОТО ТЪМНИНАТА ДЕЙСТВА, НО И СВЕТЛИНАТА – СЪЩО. АКО НИЕ ПОСТОЯННО МИСЛИМ ЗА ЗЛОТО И СЕ СТРАХУВАМЕ, НИЕ МУ ДАВАМЕ СИЛА И ГО УЛЕСНЯВАМЕ НЕИМОВЕРНО. ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЕДИННИ В МИСЪЛТА, ЧЕ В СВЕТА ИМА БОГ И СВЕТЛИ СИЛИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ХОРАТА И ЩЕ ПОМОГНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. НЕКА СЕ ИЗПЪЛНИМ С ПЕСНИ ЗА ВЪЗХВАЛА НА БОГА, С МОЛИТВИ И НАЙ-ВЕЧЕ С ТВЪРДА, НЕПРЕКЛОННА ВЯРА, ЧЕ БОГ БДИ И СВЕТЛИНАТА ЩЕ ПОБЕДИ. НЕКА ИЗПЪЛНИМ СЪРЦАТА СИ С ЛЮБОВ, УМОВЕТЕ СИ СЪС СВЕТЛИ МИСЛИ, РЪЦЕТЕ СИ С ДОБРИНИ И СЕ ДОВЕРИМ ИЗЦЯЛО НА БОГА. ТОЙ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ. ЗАПОМНЕТЕ, БЪДЕТЕ РАДОСТНИ И ЩАСТЛИВИ, МОЛЕТЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ – САМО ТАКА ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЪН ОБСЕГА НА ЗЛОТО. НЕКА БЪДЕМ ЧАСТ ОТ ВЕЛИКАТА АРМИЯ НА СВЕТЛИНАТА ЧРЕЗ СВЕТЛИТЕ СИ МИСЛИ И ВЯРА В НЕЯ. ТОВА Е ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО. КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ ИЗХОДЪТ? НЕИЗБЕЖНО ЗЛОТО ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНО И ТЪМНИТЕ СИЛИ ЩЕ БЪДАТ ЗАТВОРЕНИ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО, ЗА ДА РАБОТЯТ ЗА СВОЕТО ПОВДИГАНЕ. НЯМА ДА НИ Е ЛЕСНО. ЩЕ МИНАТ ГОДИНИ. НО НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ ДА ВОДИМ ТАЗИ БИТКА. САМИ СМЕ СИ ГО ИЗБРАЛИ ДА БЪДЕМ ТУК ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ. ТОВА Е ВЕЛИКО ВРЕМЕ, КОГАТО САМО СИЛНИТЕ И СМЕЛИТЕ СА ПРИЗВАНИ. КОГАТО ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ ЩЕ СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ЗЛОТО. ЗАТОВА, НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА. НЕКА СЕ ОБЕДИНИМ С ДОБРОТО, НЕКА СВЕТИМ В ТОЗИ ТЪМЕН СВЯТ И ДА ПОДДЪРЖАМЕ ПЛАМЪЧЕТАТА СИ, ДОКАТО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПРОСВЕТНЕ. НЕКА БЪДЕМ НЕПОКЛАТИМИ И ЕДИННИ В МОЛИТВИТЕ СИ, В ОТПОРА СИ И ВЯРАТА, В СИЛАТА НА ДУХА. БОГ Е С НАС. НАПРЕД, КЪМ ПОБЕДАТА НА СВЕТЛИНАТА! АМИН!   Пътят на живота , Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка Истина и Любов, на всяко държавие и власт, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на Живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля. Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб, те ни отдалечиха от Твоята бащинска Любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух. Направи сега да просветне Лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда. Благослови тоя народ, между кой¬то живеем. Благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме. Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля. Чуй гласа на всички страдующи по лицето на Земята и ги благослови. Благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя Път. Благословен си Ти, Господи, Боже наш. Благословено е Твоето Име от веки, защото Ти си Пътят, Истината и Животът и освен Теб няма друг Бог. Ти си само Един. Амин

"Аз съм мощен!"

"Аз съм мощен!" (сънувано на Разпети Петък) Началникът-съквартирант, бившата съученичка А., Борето Русанов, цигани, Никежи Никежи бате, великани, нацисти, мощ. Сънувах, че с началника ми сме съквартиранти в друг град, в някакъв блок, може би в града, в който учех. Не знам. Решихме да излезем на разходка.
В следващия момент бях долу в партера на блока. Там бяха бившата ми съученичка А. и поне една друга млада жена. Мястото беше широко, с места за сядане.
А. се преструваше, че много ме харесва, взе да се мляска сериозно с мен. Не знам каква и беше целта. Престорих се, че и вярвам.
Дойде време за разходката. Тръгнахме. А., другата жена и началника ми изостанаха, аз бях по - напред, защото летях. В началото летях с началника ми - бяхме се хванали за ръце, потегляйки от хълма на който се намираше блока и всеки махаше със свободната си ръка, но по едно време го оставих да ходи, защото беше натоварващо да летя с него, тъй като летяхме основно с моята сила.
Борето Русанов, който беше част от разходката, беше най - напред. Бяхме навлезли в гората. Беше снеговито (нова дума; всъщност - оказа се, че не е нова). Настигнах Русанов (другите бяха по - назад и се задаваха). Той беше се спрял и гледаше в посоката от която долетях. Като дете се радваше на снега, хвърли се в една преспа по гръб. След това стана и влезе в една близка шатра, в която имаше цигани и която шатра се явяваше като вход за циганско селище (имаше врата в дъното на мрачното място). Тръгнах след него, притеснен че братята роми може да му сторят нещо. Влизам в шатрата. Навсякъде циган. Няма го мистикът Русан. Питам къде е Борето Русанов. Един млад циган ми сочи една врата в дъното на шатъра и ми иска пет стотака за тази услуга. Почвам да се чудя какво да правя. Притеснявам се да не ми направят нещо, ако тръгна без да платя или платя по - малко, а пет стотака не ми се дават. Идват бивщата съученичка А. и другата жена. А. вади парите със сериозно изражение, дава ги на манго джери и тръгва да спасява Русанката, насочвайки се към въпросната врата в дясно, която се явяваше вход към селището им.
След миг се озовавам в училищен двор. Наоколо има ученици и Никежи рапър пер-ник-ски. Премята се, прави салта. Решава да ме учи и мен така да правя. Хващаме се за ръце и с неговата сила основно започваме да се премятаме (в съня ми хващането за ръце имаше характер на свързване със силата и уменията на другия). Приятно е учудването ми, че при завъртанията се озоваваме на краката си, а не на главите.
След това тръгваме нанякъде, през някаква гора. Искам да летим, за да се придвижим по - бързо. Казвам му да се хванем за ръце и всеки да маха със свободната си. Така правим и благодарение най - вече на моята сила прелитаме над едно езеро.
След това прелитаме над поляна с великани (възрастни и деца). Едно дете великан, няколко метра високо, за малко да ни хване, но не съумява.
По - нататък Никежи започва да се държи неадекватно и аз вече се опитвам да летя без него, продължавайки пътя си сам. Гледам да избягам от него заради въпросното пречене, но той ме следва. Преченето е, че вместо да застане до мен и да ме хване за по - близката ми до него ръка, той се пресяга и ме хваща за по - далечната от него ръка или за рамото на по - близката до него и няма как да стане летенето.
Понеже ми пречи да летя, аз също като него започвам да вървя. Катерим стълбите на една наводняваща се улица, които стълби водят към хълм (от двете страни на стълбището водещо към хълма са наредени къщи).
Озоваваме се в паралелен свят. В който обстановката е съвременна. Някакъв голям град. Но има и средновековни воини. Може би гали. Няколко човека бяха. Наподобяваха ми фигури от "Астерикс и Обеликс". Ние с Никежито се озовахме при тях изотдолу! Сякаш идвахме от подземен свят, а онези просто ни чакаха, сякаш знаейки за нашето идване. Точно на границата на техния свят и подземното място от което дойдохме имаше голяма клетка, наподобяваща клетка за птици, но направена за хора. Просто тази клетка беше като граничен пункт, през който да преминем, за да се озовем на нивото на улицата в другия свят, който страшно много наподобяваше нашия. Никежи преминава безпроблемно, но когато дойде моя ред клетката стана много тясна и изпитах затруднение да се изкача. Все пак някакси се озовах при другите. Единият от галите ме нарече "принце". Бях син на владетеля на този свят. Май ме чакаха, за да властвам, но аз не исках и избягах (може би отново с летене).
После пак сме с Никежи (уж бях избягал от него ), в някаква гора, но не в дън гори тилилейски, ами тази гора беше близо до град. Началото на гората. Наоколо имаше и други хора и сякаш ставаха все повече. Част от хората бяха гологлави нацисти здравеняци, с черни тениски и татуировки.
Споходи ме желанието да покажа на хората наоколо как летя... Като преди това им привлека вниманието, за да имам повече зрители. Приближих се при един от нацистите и макар да не изглеждаше много дружелюбен му казах, че ей сега ще им покажа как се лети. Вече част от хората наоколо ме гледаха. Копелето извади пистолет и ме простреля в корема. Това не ме разколеба особено. Чувствах се достатъчно силен, за да може разперил ръце като Господа Иисуса Христа да полетя нагоре. Онзи ми вкара още няколко куршума в корема. Течеше ми кръв, но бавно. Усещах се силен (макар да знаех, че в даден момент ще започна да губя сила, но този момент ще настъпи след като съм показал що умея; сякаш не мислех за близката смърт, а за това да успея да покажа що умея). Продължих със задоволство да се издигам над наблюдаващите ме долу и извиках: "Аз съм мощен!" Край ПОСЛЕПИС: Не веднъж през годините съм сънувал как съм с лице към хора, които не познавам и които искат да ми навредят. Аз тръгвам да се издигам нагоре, а те откриват огън по мен и ме прострелват в корема. Какво значи това?  

Кон Круз

Кон Круз

 

Пътят към Аза (препечатено)

https://mangurov.wordpress.com/2019/10/25/пътят-към-аза-2/   октомври 25, 2019 Mangurov ПЪТЯТ КЪМ АЗА – статия ПЪТЯТ    КЪМ     АЗА (статия за американско антропософско списание)   Димитър Мангуров     През лятото на 2000 г. пишещият тези редове беше удостоен от Светия Дух във волята си с Откровението, че Учителят Беинса Дуно – по известен със светското име Петър Дънов – е настоящият Бодхисатва и бъдещ Буда Майтрейя. Всеки, който е запознат от антропософията с Мистерията  на кръга от дванадесет Бодхисатви, пребиваващи около Христовия Аз на духовния план „Будхи”, би трябвало да прояви интерес към дейността, извършена през ХХ век от седмия поред слизащ на Земята бодхисатва, чиято мисия до издигането му в „чин” Буда започна с приемането на „небесната тиара” от Гаутама Буда в VІ век преди Поврата на Времената, но ще се разгръща чак до средата на V-то хилядолетие след Христовото Първо Пришествие в условията на излъчен и действащ в човека Импулс на Този, Който е Пътя, Истината и Живота. В този смисъл Беинса Дуно е първият християнски Бодхисатва. Поради ограниченията, налагащи се от размера на статията и намерението Христовата Азова Мистерия да бъде представена по правомерния според нас начин в започналото от ХХ век нататък Християнство на Светия Дух, тук само частично ще се докоснем до делото, извършено от Учителя след вселяването на Бодхисатвата в човека Петър Дънов на 07.03.1897 г. От Духовната наука знаем, че в 1899 г. завърши 5000-годишният период на „тъмната” епоха Кали юга. Тогава Беинса Дуно призовава в град Варна първите си трима ученици, представители на трите големи клона в екзотеричното християнство – православие, католицизъм , протестантство – и започва в тесен кръг, с избрани лично от него хора, да провежда през следващите години събори, с които полага началото за формирането на „Веригата на Божествената Любов”. Това са християнски тайнства, извършвани до 1914 г., а после започва 30-годишният период от приблизително седем хиляди публични лекции, стартирал с „Ето човекът!”. На съборите са използвани свещени предмети-символи, съхранявани през останалото време в специално изработено за целта куфарче. Подредбата им е по начин, чрез който нагледно ни се разкрива Христовата Мистерия в нейния висш смисъл. На посочената снимка най-горе се намира изработената от дърво тояжка, върху която във възходящ ред са поставени четири халки, представящи четирите „естества” (според протоколите от съборите) на човека – животинското, човешкото, духовното и божественото. Върху три от халките са изобразени съответно пентаграм, хексаграм и равностранен триъгълник. В полукръг са разположени на два пъти по шест еднакви сребърни пасхални чаши с различни символи върху тях, а централно помежду им ярко се откроява по-голяма чаша с Христовия образ, съпровождан от двете си страни с други две, подобни на дванадесетте. Под Христовата чаша виждаме сребърна чиния-поднос за поставяне на нафората. Най-долу лежи двуостра камичка-меч с три надлъжно лъкатушещи по острието линии. Върху едната страна е гравиран знака на човека – пентаграма, а от другата – знака на „Веригата”. Някои хора го смятат за подписа на Учителя. Същият знак го има и върху най-долния край на тояжката с пръстените. Според Учителя камичката представлява „Силата Господня”, с която „обсаждат Варна”. „Обсаждат”, защото след един век от Варна щеше да тръгне нещо спасително за света. Какво ни говори подредбата на предметите? На „върха” в йерархичния ред на съществата стои Абсолютът. Неговата непознаваема страна, известна на изток с името „Махапарипралайя” ще си остане завинаги такава, дори за гигантските Серафими, но за да я има Вселената, Абсолютът решава да разкрие „част” от Себе Си. Според точния превод на Новия Завет, направен от Емил Бок,  тази част я разпознаваме в названието „Бащинска Основа на Света”. За по-кратко – Бог. Разкриването Му в Откровение (Махапаринирвана) протича на три етапа, но за Него е едномоментно и все още не е еволюция. На първия етап разкрива Себе Си на Себе Си като безграничен Аз. Дали абсолютното е Аз. не можем да знаем, защото дори в Аза то се ограничава, но че се изяви като такъв в Откровението, е вън от съмнение и равенството на Фихте Аз=Аз е в пълната си сила. До момента на Откровението Бог е обект, а в Откровението става овътрешнен субект, Аз-Съм и това е полагането на Началото вътре в Своята безначалност. Началото е Словото- Христос, съединяващо обекта със субекта. От единството-единица на първия етап преминаваме към разделението-двойка на втория, за да се премине към третия. Положил вече Началото, Бог встъпва в отношение със Себе Си и се открива в трите Ипостаса: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Те са единосъщни в субективността на Неговото съзнателно всесъзнание и Той е тяхното неизречено единство, но ако останат единни, без „противопоставяне” помежду си, новият цикъл на еволюционно развитие става невъзможен и непознаваем за всички същества, които щяха да „изплуват” от „кристалното небе” на състоянието пралайя в новосътворената Вселена и се стигне чак до появата на онова същество със свободна воля, в което да се изяви като пълнота на потенция за развитие Самият изначален Бог. Трите Ипостаса пристъпват към изява навън в другобитието на манвантарата Стар Сатурн и тук Духовната наука говори за Първи, Втори и Трети Логос, действащи като принципите Атма, Будхи и Манас. Всеки от тях сам за себе си е принцип на единство в еволюцията, но вътре в цикъла Стар Сатурн – Бъдещ Вулкан генералното единство го осъществява носителят на Принципа Аз Съм, Христос-Вседържателят, получил тази „привилегия” директно от Бог. Христос получи „всичко”, т.е. възможността да осъществява единство. Предстоеше Атма, Будхи и Манас да се излъчат като Субстанция, Живот и Идея и от тях бъдат създадени физическото, етерното и астралното в новата Вселена. От срещата и противопоставянето на Субстанцията с Идеята, в Живота се породиха всички форми на съзнание, еволюиращи съгласно основния закон, валиден за цикъла: „Във Вселената еволюира всичко и всичко еволюира по пътя на седемстепенната метаморфоза”. Удържайки във висше единство метаморфозите, Вседържателят-Христос същевременно слиза по степените на еволюцията и привежда Живота на Мировия Аз в отношение с живота на Азовите същества, разположени по тези степени, които персонализират принципа на Живота вътре в Манвантарата. Всяко същество става Аз, когато премине човешката си степен на развитие, а Христос е носител на „вечната Богочовечност” (според философа Н. Лоски), Той е „Небесният Човек” и затова може да участва по най-непосредствен начин в появата на истинското чудо в Сътворението – Аза. Веднъж придобит, той е неунищожим и се изявява във все нови и нови форми. Ако в предишния цикъл, преминал под регентството на Бог Отец, случващото се винаги пребиваваше в условията на вечност, то в цикъла на Бог Син главният двигател на развитието е разделението и непрекъснатата метаморфоза в живота на настоящето. Крайно важно е да се направи разлика между двете роли, изпълнявани от Христос: на системообразуващия Принцип Аз Съм във Вселената, осигуряващ нейното единство, и на Ипостаса Бог Син, подател на живота вътре в цикъла. Смисълът на езотеричното християнство се състои в осъзнаването от човека на Христос като носител на Вечния Азов Принцип, обединяващ в Единство вътре в цикъла даже самата Света Троица, и че този Принцип трябваше веднъж да слезе на земен план в съсъда Исус от Назарет, за да свали състоянието пралайя вътре в манвантарата и промени нейните закони, без да се налага одухотворяване и издигане до Висшия Девакан, т.е. „ не наруши” основния закон за седемчленните метаморфози. Човекът стои в центъра, където се срещат принципите на развитие на пралайя и манвантара и Христос слезе именно в този център. Какво точно направи и как е отразено то в предметите от куфарчето? Христовият Аз Съм е носител не на пригодения от Бог Син  живот за цикъла, а на абсолютния Живот директно от Бог. Този Аз Съм (голямата чаша) тръгна под формата на Дух-Живот от Махапаринирвана. Придружаваха го Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух (двете малки чаши) по пътя през зодиакалния кръг (дванадесетте малки чаши) в посока надолу през всички нива на съзнание чак до свързване в манвантарата (чинията-поднос) с „нищото”-съзнанието на минералното царство. Дървената тояжка с пръстените е символ на живота и ни показва целия път на Христовия Аз-Дух Живот до жертвата на Голгота. Дори и отвъд нея. Азовите принципи на Бог Отец и Бог Свети Дух Го съпровождаха, но те не слязоха толкова ниско, а останаха във висините на съзнанието от зодиакалния кръг. Христос само използва Мировия кръст на Светия Дух, образуван от четири съзвездия, за да слезе по него в Исус на Богоявление и спаси от смърт дара на Бог Отец – Човека-Дух, който като субстанция стои в основата на всичко еволюиращо във Вселената. Излъченият чрез Духовете на Волята дар беше изгубил връзка с идеята от Светия Дух в човешкото отражателно мислене, появило се след древното митологично мислене за първи път в V-ти – ІV-ти век преди Христовото идване и еволюцията вървеше към стопиране без възможност за преход към нови Азови форми на живот. Спасителят остави на Слънцето под охраната на Плерома Своя Човек-Дух, а в Исус (Натановата душа) се свърза с вградения във физическото тяло на човека от Престолите още на Стария Сатурн общочовешки зачатък на Човека-Дух, прониза го със Своя Аз и оживен го възнесе като чистия индивидуален Човек-Дух в Своята сфера на Духа-Живот. Той възкреси формата, идеята на физическото тяло, а минералните му съставки ги остави на смъртта – единствената реалност в нашия свят. От Гроба на Голгота се издигна безсмъртното физическо Тяло на Възкресението, единната за цялото човечество форма, пронизана от индивидуализиращото космическо съзнание – Христовия Аз. Като единната субстанция на Човека-Дух, това тяло-форма може да се размножава и всеки човек е длъжен със собствени сили да овътрешни своята си част от него в своята си форма, дарена му от Духовете на Формата. Тялото на възкресението живее (но неосъзнато) във всеки, като Аза на цялото човечество, но може да стане индивидуално осъзнато достижение благодарение на свръхсетивната ни връзка с Натановата Душа, защото именно тя пребивава в нас като Христова Сила, поради всеобщия си и едновременно индивидуален характер. Спасителят се свърза и със земните природни царства, ставайки новия планетарен дух, а на Петдесятница чрез Светия Дух влезе в нисшия „аз” на човека, изпълвайки и оживявайки го със същностното съдържание на Своя Аз-Дух Живот. По този начин човекът осъществява връзка с индивидуалния си субстанциален Аз, който е промислен за него от Самия Бог. Това е „мечът” донесен от Христос на човечеството. Камичката-меч стои най-долу в куфарчето и е двуостра: може да ни потопи завинаги в егоизма на „аза” и животинската природа, но също така можем  да се издигнем от „аза” към безсмъртната си индивидуалност и станем част от „Веригата”. Гравираният пентаграм го показва. Потенцията и за двете я има в сегашната ни „азова” форма, дарена от Елохимите, с която синтезираме в единство троичната душа. Когато изпълним тази форма с Христовия Аз, субстанциалният ни Аз е способен да синтезира в единство троичния ни дух и преминем към одухотворяване дори на минералното царство. Трите лъкатушещи линии на камичката символизират именно изявата на троичния дух и същевременно принципа на Единство, осъществяван от Христос в манвантарата по отношение на Ипостасите в Светата Троица. А знакът на „Веригата”, поставен в долния край на тояжката и върху обратната страна на камичката ни показва, че включването на човека във „Веригата” започва с преодоляване на животинската му природа, стаена в нивата на подсъзнанията. С тази нисша природа се свърза Христос през 1936г. След като в края на ХІХ век в манихейски смисъл извърши втората Си Жертва, приемайки в Себе Си цялата формирана около Земята през последните пет-шест века тъмна сфера от лоши мисли на хората, за да я трансформира в Светлината на духовното познание и се подготви за Второто Си Пришествие, започнало към 1933-35 г., през 1936 г. чрез посредничеството на Беинса Дуно Спасителят слезе от светлинния чак до топлинния етер и жертвено се свърза с човешката нисша природа, раждайки по този начин в душата ни качествено нови сили за обръщане на злото към добро. Без тях няма как да се изправим срещу Антихриста. Тялото за Ариман се роди (вероятно в Америка) на 11.08.1999 г. по време на обхваналото Европа слънчево затъмнение. През 2029 г. съсъдът ще навърши тридесет години и в него ще се всели самият Сатана. Човечеството чрез неправомерен механичен, хигиенистичен и евгенически окултизъм подготвя триумфалното му идване по незнаен за сега за нас начин. На 05.04.33 г. беше денят на Христовия триумф с Възкресението. Ариман се стреми Тялото да бъде овътрешнявано от хората по неправомерен начин и ще направи всичко възможно в тази насока при земното си пребиваване. На 05.04.2033 г. обаче, ще бъде изобличен като анти-Христа и ще приключи вселяването му. От човешка гледна точка този ден ще бъде триумф за нас и ден на краха на Ариман, защото не е успял да подлъже абсолютно всички, но от космическа гледна точка, същият ден ще бъде негов триумф, защото ще е свършил добре работата си в материални условия по подготовка на човека да го разобличи точно в тези условия. С това ще се ликвидира голяма част от кармата на самия Ариман, доброволно приета  по висш Промисъл от него. Ако Христовото събитие премина неразбрано от човечеството, то Антихриста трябва да бъде разпознат и изобличен от индивидуалности с християнизирана съзнателна душа, способна да приема Духа на Истината , носещ не само христовия Дух-Живот, а даже и Човека-Дух. С тях ще изпълним както Божието намерение за настоящия цикъл, но и ще подготвяме следващия – цикъла на Светия Дух. Като Творец и Единен Бог на нашия еволюционен цикъл, Христос пребивава вече в следващия, подготвяйки го. И го прави заедно с Духа-Утешител, слязъл директно от пралайя, а също и с онзи Човек-Дух, останал в Плерома на Слънцето. С Христос в Аза си човекът може да се включи в това велико дело, като започне да овладява висшето единство на битие и съзнание – Аз-единството и за целта трябва да се подготви с преход от логиката, появила се за първи път в Сократ, Платон и учениците им, към седемстепенната логика на съзерцателното мислене, стояща в центъра на антропософската методология. Формата на логическото, в която се зароди „аз”-феноменът, простираща се дори до панлогизма във философията на Хегел, остава празна обвивка, ако не породи в себе си мислене, водещо до споменатия синтез на съзнанието с битието, на идеите с възприятието. Със съзерцателното мислене съзнателната душа се християнизира и постига субстанциална връзка с Тялото на Възкресението. Но е нужно още нещо, което имаше предвид Щайнер, когато говореше, че в края на ХХ век ще започне излъчването на „свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята“[1]. И той беше излъчен като Синтез в „аза” на човека между двата езотерични християнски импулса на ХХ век – тези на Антропософията и на Бодхисатвата Беинса Дуно. Когато в него се срещнат християнизираното познание от Антропософията с новите морални сили от Мистерията в 1936 г., човекът започва да намира себе си, да намира Аза си. Този Импулс беше роден като седемчленно същество след изминаването на целия път от най-радикалните възможни теза, антитеза, синтез, съзерцание, морална интуиция, морална фантазия, за да се изяви под формата на морална техника в периода 2000-2007 г. във Варна през пишещия тези редове. Затова Учителят „обсаждаше” преди стотина години Варна с онази камичка–меч. Синтезът на двата импулса е новият органон за всяка от следващите цивилизации и води до правомерното използване на камичката, с която подготвени ще срещнем Антихриста. Друг път към Аза няма и няма да има в оставащите векове на Пета културна епоха! [1] Р.Щайнер, „Кармични връзки“ т.6, 20.07.1924 г.
 

От смърт в Живот

И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ.
От смърт в живот, Изново, НБ Сила и живот 15-та сер.
3 януари 1932 г.
Учителя Беинса Дуно

Слънчева

Слънчева

 

Психология. Постижение Истины. Выпуски 3 и 4

Передачи из цикла "Психология. Постижение истины" можно посмотреть и на сайте "АллатРа-ТВ" -- https://allatra.tv/category/igra-professionalov Передачи из цикла "Психология" с болгарскими субтитрами можно посмотреть на "АллатРа-България"  

Рассвет

Рассвет

 

Правда Жизни

Истината на Живота Правда Жизни. Правда об АЛЛАТРА.
Правда об «играх в духовность» и поре духовного взросления.
Правда о настоящей Любви и о настоящем чувстве духовного безмолвия. Передачу можно посмотреть и на https://allatra.tv/video/pravda-zhizni

Рассвет

Рассвет

 

Учител и Господ

От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове: имате синове и дъщери, които като станат на 21 години, казват на родителите си, че са оглупели. Какви ученици са тези ваши синове и дъщери? Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата от това, че много знаете. Някой път те заболи корем. Това показва, че Господ ти изпраща тази задача за разрешение. Който не знае на какво се дължи главоболието, коремоболието и други някои болести, той нищо не знае. Коремоболието показва, че енергията в стомаха трябва да се превърне от положителна в отрицателна по отношение към другите енергии. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи. Като те заболи глава, иди при някоя бедна жена да ѝ помогнеш. Заболи те глава или корем, започни да работиш. Тъй казва Господ. Вие казвате: „Като ме боли глава, аз не мога да работя“. – Затова именно те боли глава, защото нищо не работиш. Ако чуят това нещо лекарите, ще кажат: „Опасна теория е тази, да работиш във време на главоболие“. Лекарите обясняват само следствията на болестта, но те не знаят от какво са предшествани болестите. По-новите лекари казват, че главоболието се явява от пикочна киселина, която се наслоила в организма, в мозъка. Кръвта се сгъстява, организмът започва да действа усилено и т.н. Но как се е появила пикочната киселина, това лекарите не обясняват. Те не могат да обяснят цял ред причини, които са предшествали появяването на пикочната киселина. Следователно причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по този Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта. Някои физици допущат, че ако се употреби електричество от 10–20,000 или 100,000 волта върху човешкия организъм, той би се обновил в много кратко време, би приел детска младост. Тогава ние бихме казали: „Слава Богу, дойде Царството Божие на земята“. Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“. Тогава се завърта колелото на живота със 100,000 волта и не минават 50 или 100 години, и същият човек отново дохожда, но вече обновен с нова енергия и ново име. Това е законът на прераждането – смяна на енергиите. Душата може да възприеме много хиляди форми. Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея...   https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-06-15-10.html  

Слънчева

Слънчева

 

Душа

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ¢ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.   Из “Учителя говори“

Слънчева

Слънчева

 

Изпитвайте писанията

На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата?“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После ще изпитваме някои от учениците на Специалния клас. Например ще му дадем някаква работа, някакъв труд за цял месец, и ще му кажем: „Ще знаеш, че ако работиш добре, ще ядеш; ако не работиш, нищо няма да ядеш.“ После ще му кажем да направи същото за една година: „Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик и ще ти турим шест. Ако за половин година си намерил работа, ще ти турим четири; ако една четвърт от годината си работил, ще ти турим три; ако си работил само един-два дни, ще ти турим единица.“ Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целия български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си издържи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички – млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем.“ Младото като не се помръдне, старото няма да стане, и старото като не се помръдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал.“ Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно...   https://beinsa.bg/beseda.php?id=506

Слънчева

Слънчева

 

Разговори с Учителя

„Има много готови души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората. Специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, което е толкова необходимо за тях и ще им даде вътрешно разширение и свобода. В новото Учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще му кажеш: „Тръгни.“ – Няма да го убеждаваш. И той ще разбере. Разбира всичко. За прераждане разбира и всичко друго разбира. А като не е готов, не иска. Тогава няма да спориш, но ще му кажеш: „Карай си както си знаеш. И то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. Писанието казва: „Първото възкресение.“ Значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията, да не изостанат назад.“ (из „Разговори с Учителя“)   „Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е изливането на Духа. Трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената наука. Значи една голяма група Висши Същества ще се вселят или въплътят на Земята. След това ще почне усилен строеж на новия живот на Земята. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса не е слизала още на Земята. Тя е още горе. Тя слиза. Тя подготвя формите, в които ще слезе на Земята. Предците, които идат на Земята, ще се вселяват в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението. Те са тези хора, за които е казано: „Бог го направи по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Ако Предците не дойдат, от света нищо няма да стане. Те са носители на новото. Досега те не са се въплъщавали. Но тук-таме е имало въплъщаване и от тях; а те са изглеждали отвън като прости, обикновени хора... Напредналите, Великите Души идат сега, за да уредят живота.“ ..................... „Един ден хората ще правят такава война: няма да бомбардират от самолети с бомби, но ще хвърлят дрехи, хубави книги и разни други подаръци. Тогава който е дал повече ще се счита за победител. И ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Някои мислят, че онова, което аз нося, ще разруши всичко. А пък то в сегашния живот има разрушение... Ние идем сега да стопим света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод; да се прояви Бог с всичката своя слава и всички хора да Го познаят.“ „Аз вчера всред Паневритмията напуснах полянката и отидох право горе в моята стая. Това беше предметно учение за вас. Аз отидох за една работа за Бога. Правилото е: когато Бог те прати някъде на работа, ти всичко друго ще оставиш, и то веднага, без никакво колебание, каквато и работа да работиш. Когато Бог ти каже да направиш нещо, всичко друго ще прекъснеш... Сега в тази епоха на Земята определени са душите, които ще се събудят и които ще влязат в новата епоха. Те са вече точно определени. И те именно ще трябва да се намерят. Те лесно се познават. Нашата работа тук на Земята за Бога е много лесна. Например срещаш някой човек, който е готов. Можеш да му кажеш само една дума, можеш да го подбудиш с няколко думи, можеш да му дадеш книга и пр. Ти посади Божествената семка в него и не се тревожи по-нататък какво ще стане с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече Възвишените Същества от Невидимият свят имат възможност да работят върху тая душа и да възрастят това, което е посято.“ (из „Разговори с Учителя“) https://petardanov.com/index.php/forum/101-разговори-с-учителя/

Слънчева

Слънчева

×