Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1058 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 1839 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1606 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 1823 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1234 прегледа
 

А бяха славни съновни младини!

Неуспешен опит за покушение, гонене на германци, нападнат от лапета, шантав сън с баба ми. (19 юни 2014 г.)

Сънувах (за втори път ), че богаташката щерка Филиз ( русокоса хубавица от "До последен дъх") ми е гадже - алчно подсъзнание (хем да е хубава, хеб богата, ако че туркиня ).  Видях скандал между Филиз и някаква агресивна жена жена с бяла коса (май жената удари русокоската). Реших по един радикален начин да разреша конфликта им. Много бързо се случи втора среща между тях. Беше зима. Качих се на един заснежен покрив. Наблюдавах ги (и преди това ги бях гледал от същата позиция, но след малко те дойдоха на удобно за мен място...). Двете си говореха долу - белокосата вещица беше с гръб към мен. На покрива имаше голямо парче ламарина. Блъснах ламарината, която се хлъзна по керемидите и падна долу... (това показва ли, че съм мъж на който може да се разчита ? ) - не я уцелих, металът падна зад нея. Онази остана невредима, не се трогна и сякаш нищо не се е случило, продължи да разговаря с Филиз. По гласа познах коя е и си помислих, че е по - добре да не се e*авам точно с нея (донякъде с идеята, че това може да ми се отрази на професионалното развитие).
След това сънувам, че се намирам по време на втората световна война. Аз и двамата ми братовчеди гоним германски войници - изтласкваме ги от България струва ми се (не помня скоро да съм си фантазирал такова нещо, даже не помня някога да съм си фантазирал, че участвам във военни действия срещу нацисти на българска територия : те германците сами са си тръгнали от територията ни; по - скоро ако имах власт тогава, щях да заповядам да има масова борба срещу съветското нахлуване). Аз бях превозно средство на братовчедите - носех ги като конче. Единият се беше качил пък върху другия. Нямах оръжия за разлика от тях. Беше нощ, аз препусках по полутъмната улица, а братчедите гърмяха срещу отстъпващите шваби. Някакви кучета (за мой страх) тръгнаха да ни нападат, но роднините ми ги разгониха с изстрелите си. Нацистки самолет стреляше по нас в опит да спре атаката ни (даже по едно време спрях от страх, но продължих след малко) - за моя радост не ни уцелиха.
После бях на гости у чичо ми. Бяха дошли роднините от Канада. ДъЩерката им беше бебе - държах го в ръцете си, а то (не срещу мен де, а във въздуха) демонстрираше завидни боксьорски умения. По едно време детето се опита да пусне филм на някакво непознато за мен устройство - не успя, може би аз му попречих, струва ми се, че го отдалечих от невижданото от мен дотогава устройство.
Реших да си ходя... Добре, ама разни лапенца в детскоградинска възраст ме обкръжиха - заопитваха да ми попречат да си тръгна, биейки се с мен . Бях седящ на земята, след това застанах на колене. Лесно отбивах лапешките атаки дори от такава позиция, но не успявах да си стъпя на краката, защото някакъв не знам си колко годишен, но пълнолетен дългуч (чието лице не виждах),облечен в червено яке , ме подритваше в десния бъбрек и от болката не успявах да стана. Кой си ти, по дяволите и защо не виждах лицето ти ?!?
Сънувах и гаден сън, свързан с покойната ми баба - първо трупът и беше увит в одеало и положен върху леглото (почти се разплаках, бях ужасЕн), после тя беше жива, но умираща, а на края беше жива - в добро състояние. Аз, тя и вуйна седяхме на дивана - вуйна ми стоеше в ляво от мен, а баба ми - в дясно и ядеше нещо.

Кон Миролюбиви

Кон Миролюбиви

 

Подбрано от романа "Последния Асеновец"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Скръстил ръце на гърдите си, вдигнал високо чело, загледан в звездите, той губеше мерки за времето и мястото, сякаш живееше в някакъв чуден сън, който няма никога да свърши. Тогава той я видя. Сякаш изникнала като лунен лъч от синия сумрак: някакви шубраци се разтвориха и младата девойка застана пред него с препълнени с цветя ръце. И двамата не се учудиха. Сякаш знаеха, че трябва да се видят." (гл. 1) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Във връзка със срещата с волжски българи на майстор Добрил: "Ала когато на следния ден българите окачиха още един мъж на дървото край обесения, тогава ДОБРИЛ и багдадчанинът побързаха да напуснат по-скоро тази чудна земя, с още по-чудни нрави. Защото новият труп, който се залюля, бе на най-мъдрия младеж на племето, който проявяваше необикновени способности. А българите не можеха да търпят помежду си човек, който се издига над другите по нещо. Те бързаха да го изпратят по-скоро на небето, за да служи богу, вместо да хаби способностите си между простосмъртните.
И понеже Добрил получи премного похвали за хубавите си рисунки, шаръчията сметна за благоразумно по-скоро да напусне своите любезни, древни , съплеменници, които можеха да му сторят голяма услуга по-бързо да го изпратят при бога." 
Ни така, ни онака...
"Ирина разпечата новопристигналото послание от баща си и прочете внимателно напомнянията му. След това препрочете още няколко пъти следните редове: „… Нашето положение тук е отчаяно. Йоан е тежко болен. И не се знае дали целебниците ще могат да спасят живота му. Димитри лежи със счупен крак. Тоя проклет негов нрав да се весели и да пие, да тича подир десет жени наведнъж и да дири приключения му докара тази беда. Една нощ съпругът на кира Теофано го сварил ненадейно у дома си и за да се спаси, той скокнал от прозореца. Сега и двамата ми синове са на легло. Йоан поради прекаленото си благочестие, изтощен от бдения и пости, Димитри поради обратната крайност." (гл. 12) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Той се залута от стена до стена в звездната мрачевина, с пламтящо чело, с трескави длани. Докога, цял живот ли щеше да чезне по една сянка?… Януда бе вече мъртва за него. Всичко ги бе разделило. И все пак времето, разстоянието бяха нищо. Сякаш я бе срещнал на празника в Света гора. Сякаш вчера още бе усетил как веселият й смях радостно вълнува кръвта му…
Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен. Понякога случайно приема едно име, един образ, после ги сменя с други, винаги незадоволен, винаги дирещ. От невръстно дете до белите коси на стареца човекът копнее. За свобода, за власт, за любов, за злато, за слава, за безсмъртие, за просветление… Винаги, до последния въздух." (гл. 23) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Колко бе тежко да обичаш, да съзерцаваш звездите, да беседваш с мъдреци, да бленуваш за по-добри дни, които заслужава светът, и да знаеш, че трябва с желязо в ръка да изпълниш завета на баща си. Да мразиш тогава, когато сърцето ти е препълнено с любов. Смъртно да мразиш, когато християнска милост те пронизва е желание да простиш."  ... — Много ме ласкаеш, Добриле… — отвърна кротко Калоян. — Това, което правя, е най-вероятно дълбоко себелюбие… Аз искам да имам най-хубавата придворна домашна църква в цялата страна… А понеже ще служи и като гробница на семейството ни, то ще се радвам на слава и подир смъртта си. Ето какви прости и груби чувства ме карат да бъда тъй щедър и милостив. Всички се изсмяха. С недоверие и укор. — Все такъв си е господин Калоян, скромен и благороден… — каза тихо дедец Димитри, който бе близък съратник и приятел на севастократора. — И нашата община е благодарна към него. Макар че той е толкова предан син на православната църква, ала неговото покровителство към богомилите показва широтата на духа му. — Доста, доста… — вдигна изплашено ръка Калоян. — Много ме превъзнесохте и аз твърде дълго си позволих да ви слушам. Сега ще трябва да постя две седмици за тоя грях… — Той тихо се засмя, поглади гъстата си черна брада.  ... — Властта е най-сладката отрова… — пошъпна замислен богомилът Димитри. — За нея людете жертвуват живот, чест, любов… Стават престъпници и убийци, отдават душата си на демона… Нали с власт и слава помами изкусителят Христа в пустинята… Защото не намери по-върховна примамка… (гл. 26) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Тя бе вдъхновението. Тя караше кръвта му да тече по - леко, обзета от горещо въодушевление, изгорена от творчески пламък. И всеки път, когато я виждаше, той отново се учудваше, че може да съществува подобно съвършено божие творение." Севастократор Калоян за властите в Търново: "Не мога да употребя насилието, докато не опитам силата на доброто. Ако те са непреклонни, тогава..." "Любовта преобразяваше света. Раждаше видения. Създаваше песни. Караше людете тихо да си тананикат нещо нечуто и незнайно. Раздвижваше тялото в стройните ритми на танца. Свеждаше челото на монасите в преклонение пред божественото."  (гл. 30) --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "И отново сведе чело в безкрайна скромност великият майстор. — Не… Не съм аз, който изписах всичко това… А този, който ми е дал дарбата… Аз съм само негов проводник… Чрез моята ръка той твори… Моето име няма значение. Важно е творбата да бъде съвършена. И художникът отправи с безмерна любов, любов на нежен родител, взор към своето дело. Минаваше и преминаваше световната мощ. Царства се дигаха и рушеха. Имена проблясваха в сиянието на славата и угасваха в праха на забравата. Вечно оставаше само божественото вдъхновение, което превръщаше тленното в безсмъртие." (гл. 36)  
 

"Свързаха българския народъ съ Небето"

Правъ пѫть: Буквата Ѣ [Ѣ, ѣ, или Ят, двойно Е, или Е-двойно] е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость. Въ буквата Ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е и на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата Ѣ – кръстътъ, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинътъ казва: „Азъ зная да събирамъ доброто и злото, да ги примирявамъ“. Буквата Ѫ казва, че преди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Преди да тръгнешъ на пѫть, мисли. Буквата Ѫ сѫществува само въ български езикъ. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ още не могатъ да си служатъ съ него. 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☼ Учительтъ казва: „Кирилъ и Методий, Свѣтилата на Славянския родъ, ви измъкнаха отъ тъмнината и ви облѣкоха съ Свѣтлина. Кирилъ и Методий свързаха българския народъ съ Небето“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.IV, стр.14–20, изд.1995 г., София) Учительтъ, въ една отъ своитѣ беседи посочва, че буквата Ѣ [Ѣ, ѣ, или Ят, двойно Е, или Е-двойно], е свалена отъ Константинъ отъ Невидимия свѣтъ и, че тази буква представлява единъ отъ кардиналнитѣ небесни знаци, която е знамето на славянската писменость и на славянството. Буквата Ѣ [Ѣ, ѣ, или Ят, двойно Е, или Е-двойно] е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость. Учительтъ казва: „Като изучавате български езикъ, дохождате до буквитѣ Ѣ и Ѫ, които искатъ да изхвърлятъ. Буквата Ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣба, българитѣ ще закѫсатъ. [■ Ѣ, ѣ, или Ят, двойно Е, или Е-двойно; ■ Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).] Буквата Ѫ казва, че преди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Преди да тръгнешъ на пѫть, мисли. Буквата Ѫ сѫществува само въ български езикъ. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ още не могатъ да си служатъ съ него. Въ буквата Ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ, сричката „Ава“ означава Богъ, Баща. Значи, Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е и на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата Ѣ – кръстътъ, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинътъ казва: „Азъ зная да събирамъ доброто и злото, да ги примирявамъ“. Нѣкои пишатъ тая буква по два начина – Ѣ и IЪ. Както и да се пише, тя означава едно и сѫщо нѣщо. Знакътъ Ѣ е на сърдцето, а IЪ – на ума“. (Вж Младежки Окултенъ класъ, ХХIII година, 14 Лекция, стр.245–246, изд.1947 г., София) Другъ пѫть, Учительтъ казва: „Защо въ българския езикъ изхвърлиха Ѩ? И други букви изхвърлиха. Питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни трѣбватъ“. (Вж Общъ Окултенъ класъ, ХХ година, 6 Лекция, 1997 г., София) Учительтъ дойде въ България и предаде Словото Божие чрезъ Небесния знакъ и писа съ Небесния знакъ. „Въ началото бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“. За Словото, Учительтъ казва: „Противоречията въ живота идатъ ту отъ новия граматически строежъ на нашата речь, ту отъ онѣзи логични възприемания на нашиятъ умъ, ту отъ онѣзи етични мѣрила, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогични правила, съ които си служимъ съ живота. Всички тия нѣща водятъ къмъ невѣрни изяснения. Помнете, че въ това, което ви говоря, всѣка дума има опредѣленъ смисълъ. Ако азъ употрѣбявамъ опредѣлена дума, то азъ търся нейнитѣ вибрации, защото думитѣ се опредѣлятъ, както се опредѣлятъ слънчевитѣ лѫчи. Вие не можете да произведете опредѣленъ цвѣтъ, ако не можете да произведете вибрациитѣ, които отговарятъ. Напримѣръ, ако говорите за една добродетель, то вие трѣбва да възпроизведете вибрациитѣ, които отговарятъ на тази добродетель, и тогава чакъ ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална Истина, която се проявява въ живота. Великитѣ Истини ще бѫдатъ тогава достѫпни за човѣка, когато той ще изучи законитѣ на Свѣтлината и нейнитѣ влияния върху човѣшкия организъмъ, както влиянието на различнитѣ цвѣтове“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.II, стр.28, изд.1995 г., София) http://triangle.bg/books/1941-02-05-05.1998/details.html
 

Камъкът, който отхвърлиха зидарите

....Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла? Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрана? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение. Вашето тяло, без ръцете ви, представлява този камък, а двете ви ръце представляват ъгъла. Аз искам да изучавате живата геометрия. Човек е построен на геометрични начала. Може да ме запитате: „Ъгълът без линии не може ли?“ – Не може, това е закон. Ъгълът показва две противоположни сили, които действат в една и съща посока и имат един общ център. Между тези сили всякога ще има известно пространство, защото, като разнородни, между тях се образува една плоскост, която в геометрията се нарича ъгъл. Ако силите са еднородни, те ще вървят по права линия. Ще кажете: „Знаем ги ние тези неща“. Не, не ги разбирате още.   „Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Отде са го отхвърлили? Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла. Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6,000,000 тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида! Ще кажете: „Какъв смисъл има тази пирамида?“ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва астрономията с всичките ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия космос се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашните хора се борят, само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбранщини между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да покажа с ред факти. Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването ѝ са отпреди 100, 200, 1000 и повече години. Лекарите признават, че тази болест се е появила най-много отпреди 20 години. Тези болести се причиняват от много натрупани остатъци, от много непотребни утайки, които предизвикват реакция и създават анархия в организма, вследствие на което се явява температура, и ние с ужас наблюдаваме как температурата се повишава от 38 градуса на 39 и половина градуса, 40 градуса, 40 и половина градуса, 41 градуса, и краят наближава. „Колко страшно нещо!“, казвате. Аз казвам: Няма нищо страшно, освен повишаване на температурата. Човек може да остане жив не само при 41 градуса, но и при 100, 200, 2000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане жив при толкова градуси, както сме сега?!“ Сегашните хора са едно посмешище на човечеството по своя организъм. Ако имате възможност да разгледате човека под специален микроскоп, вие ще видите каква е неговата красота. Ние смесваме в ума си две идеи: за духовното и за материалното. Ние живеем с духовни работи в нашия ум, но като се наядем, казваме: „Днес сме добре“. Утре, като огладнеем, започваме отново да се безпокоим и замисляме пак за материалното. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. Питам: Каква наука има в един живот, който е пълен само с дефицити? Днес мъже, жени, деца влизат в кухнята и казват: „Колко хубаво мирише!“ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тигана и на маслото. Някои питат защо не ви уча на нещо по-философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия. Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се определил от само себе си, или тази първоначална причина се е подвижила в тази посока, направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, пръвоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се периодът на Кали йога. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Тъй че тази сила, след като определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува вселената. Това наричам забременяване на космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Например, у вас се явява някаква болест, но в същото време ви излиза и една малка пъпчица, която забира и с това отвлича вниманието ви от другата болест. Значи в тази малка пъпчица се концентрира всичкото ви безпокойство. Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица; вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл. Казвам: Сега вашият живот е станал бременен с една идея. Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“ Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят. Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране: това са две различни положения. Казвате: „Ще съществуваме ли?“ Било ли е време, когато да не сте съществували? Може ли частицата да каже, че не е съществувала в цялото? Следователно всяка частица е съществувала в цялото. Когато частицата се индивидуализира вътре в цялото, то с това започва и нейното индивидуално съществуване. „Съществуване“ значи „проявяване“ – от санскритската дума „сат“, която значи да се проявиш. Когато започнеш да мислиш, да се движиш, да вършиш добро или зло, ти съществуваш. В това отношение доброто и злото в света са двете сили, които действат. Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и за да оздравеете, дават ви някой лют цяр. Взимате цяра и си отивате у дома. За да се постигне целта, трябва да ви се даде нещо горчиво, нещо лютиво. Някой мъж, след като жена му го намаже със своите мисли, той избягва от дома си, отива в някоя кръчма или забягва в странство. Това се отнася не само за мъжете, но и за жените. Не ви говоря това, за да ви укорявам. Аз взимам числото 2 като форма. Това число съществува вътре във вас, дето има известно противоречие. Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във велика хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят. Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене, и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, туй разумно разбиране, и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам. Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме. Казвам: Когато се появил центърът на окръжността, вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени. Защо човек има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“. Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Де е реалността, де е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярваме в един Господ“. Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на земята? Някои хора казват, че познават земята. За да познаете земята, трябва да излезете 10,000 километра из пространството нагоре, за да видите какво нещо е тя. От гледището на културните хора, които живеят по-горе от вас, вие сте в положението на риби, които живеят на дъното на океана. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдиците си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се туря някоя глиста, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до скончанието на века; едни ще изважда от морето и ще ги туря на сушата, а други ще хвърля отново в него. Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не тъй, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери тъй, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед, от които цветя искате. Не мислете защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение в космоса. Какво нещо са ангелите и демоните? Те представляват движение в две противоположни посоки. Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу. Ние искаме само пълни кофи. Добре, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнят те, отде и как ще се напълнят? Следователно праведният, като отиде горе, ще стане грешник, а грешният ще стане праведен. С това имаме движение на колелото, по което върви прогресът на човечеството. Човек трябва да съзнава, че може да бъде и грешен, и праведен, но трябва да върши волята Божия. Човек, който гради, не може да не се оцапа. Не трябва да мислите, че няма да оцапате своя ум. Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. Земята ще се промени, тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес; затова България не определя вашето битие, а вие определяте битието на България... Отхвърленият_камък  
 

"Предавам се!" (казах НЕгласно)

Беше хубав слънчев ден. С родителското тяло пътувахме нанейДЕ (?). Спряхме се по някое време, за да посетим пригорска закусвалня. Нищо не предвещаваше какво предстоеше. Влязохме в закусвалнята.
В следващия момент аз бях навън, пред заведението. Над площадката беше разпнато голямо платно, за да пази сянка. Платнен покрив. Наблюдавах как две момичета си говорят. Разбраха се да се видят отново по - късно. Едното се запъти към закусвалнята. 
След малко настана страшното...! Втори пореден сън, в който пеят църни автомати! Автоматска престрелница се разрази! Между две групи. Едната група - две руски терористки (едната подчинена на другата). Другата - поне две български момчета, които им даваха отпор. Я се прикрих зад една дървена широка греда (една от подпорите на платнения покрив). Около ми свистяха куршуми. За всеки случай си вдигнах ръцете (полусвити). Въртях се наляво надясно, показвайки на биткуващите се, че не съм въоръжен. По едно време единият от болгарските юнаци тупна ранен близо до мен. Беше си изпуснал автомата и не правеше опити да си го вземе, при все че беше на няколко десетки сантиметра най - много от него. Наведох се, взех автомата и му го сложих в ръцете. Той продължи да стреля, докато не беше довършен от врагините.
Като видях, че приближават до мен застанах на колене с вдигнати ръце. Шефката (с по - тъмната коса) насочила бе автомата си към мен. Помислих си: "Не би застреляла невъоръжен и коленичил човек." Стратегията ми се оказа печеливша. Алилуя, пощади ме. Тя и нейната съучастница ме подкараха към закусвалнята. Поисках да отида до тоалетната. Шефката ми разреши. Русата и другарка искаше да ме придружи от опасение, че може да "тръгна да правя глупости" (както се казва в киното). Шефката и каза, че няма нужда, но тя на своя глава ме последва. Като влязохме в помещението, аз и скочих, натиках я в една от кабинките с намерение да я видя сметката...Боричкахме се, беше добре тренирана, но я надвих. Опита се да се спаси с бягство през прозорчето водещо навън. Държах я здраво. Превърна се в черна котка. Не успя да се отскубне. За секунди я разкъсах на парченца, които изхвърлих навън. Спокоен и обнадежден се върнах в помещението за хранене. Може би шефката и не е забелязала, че ме е последвала и оттам е идвало спокойствието ми. Беше ред и на другата кучка. Не видях родителите ми. Може би ги беше застреляла и изхвърлила някъде навън.
 

"Мир, мир!"

Сънувах, че е нощ. Намирам се на някакво поле, от което виждам малък периметър. Виждам почти само врагове. От моите виждам само един човек - актрисата Боряна Братоева (и то не от началото на битката).
Настъпващата отляво армия е с униформи и каски като от втората световна война. Не съм сигурен от коя държава са, но аз съм от другата страна на барикадата. Легнал съм по гръб в страни от настъпващите редици. Някои от вражеските войници са легнали по корем от двете мистрани и стрелят по мен с автомати - никой не успява да ме уцели. Аз също стрелям по тях и ги ликвидирам. Произвежданите от изстрелите ни искри осветляват мрака. Същото с неприятелите явно правят и другарите ми вдясно, които не виждам, но бойното поле се изпразва от настъпващите към нас редици (дори телата на убитите изчезват от погледа ми). Тяхното място е заето от полуголи африканци с лъкове и копия, които също са покосени от армията в която се сражавам.
По едно време се появява Боряна Братоева, която както казах е от моите. С гръб е към посоката, от която идват вразите. Появява се един вражески войник облечен с каска (тоест, изчезнали са племенните войни). Върти главата си наляво надясно, държи граната от някогашните, вика нещо. нарочно хвърля граната в близост до Братоева. Тя не я усеща. Грабвам я за ръката (викайки че е хвърлена граната) и я помъквам бързо към посоката, в която настъпваха нашите (но и тръгвайки в тази посока не ги видях). Минахме няколко метра и граната се взриви без да ни порази. Обърнахме се с лице към вражеската позиция. Там вече нямаше войници. Имаше тичащи към нас с голи ръце арабски бежанци, които не ни мислеха доброто. Тръгнахме да отстъпваме. Вече нямах автомат, а Боряна не видях да е въоръжена. Бягах с лице към опасността. По едно време паднах по гръб. Право към мен тичаше брадат и мръсен имигрант. Като ми налетя се опитах чрез краката си да го преметна зад мен, след което да скоча бързо и да побягна, ала не съумях. Той се стовари върху мен и ме затисна. Хванах се за единия му крак и започнах да крещя: "Мир, мир!" И се събудих.
 

Записано от Петко Гумнеров

Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света.
Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме в света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и развали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често допущаме.
Аз чувствувам, например, вашия подсъзнателен вътрешен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това ползува и състояние[то] на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, при все че пред вас се представляват, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та, затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож, ножа на истината, тогава бягат всичките пъклени сили. Но ако седите в тъмнота, тогава в тъмнината те са смели. Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил? Старите хора, например, като губят своите младенчески сили, стават дряхли и свадливи. Ние обаче не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си, това значи да остарява, а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческа сила у нас и ни освежава.
И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."
Протоколи от годишната среща на веригата през 1911 г.
15 август 1911 г. Търново
Записал: Петко Гумнеров Изгревът т.11 стр.503

Слънчева

Слънчева

 

В надвечерието на Великата жертва

ХРИСТОС   За Неговото естество светът все още спори: Дали е Божи  Син, Адепт или Благословен Учител. Но да познае Истината може само този, Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал.   Със мисията си да носи на Земята Благодат Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал, когато Златният телец със своята отровна смрад сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал.   Той слезе сред света, ала светът Го не прие, Макар и че очакваха от много векове Спасител. Възвърна правото на грешните човеци да са Богове, След като праотците им напуснаха позорно Святата Обител.     Като достоен син, със силата на своя Бог-Баща Извърши много чудеса и хиляди нахрани. Над морските вълни и ветрове показа си властта След като тръгна сам и ученика си да ходи по вода покани.   На тънещите в мрак и смъртна сянка даде Светлина. На унижените и страдащите отреди блаженство.           Отдавайки живота си  на кръста, победи смъртта. Показа пътя стръмен към духовно съвършенство.   Да бъде винаги със нас, до края на века, ни обеща Ако успеем да обичаме и своите, и враговете. И към Живота вечен, в “Царството Небесно”, Тесните врата Ако на гладните и жадните от своето дадете.   Руган, бичуван и с венец от тръни увенчан С “Прости им, Отче!”се изправи пред тълпата. Ала чедата блудни Израилеви за вечен срам Се бяха врекли за слуги на Сатаната.   Сега Те чакаме отново и ще те следваме, Владико, Защото Ти си Пътя и Живота, и Истината свята. И ще те срещнем пак с “Осанна”, ала без “Разпни го” Издигнал меча на Духа, за вечен мир и радост на Земята.

avuso

avuso

 

Секты -- подстава от сознания

Передача с участием Игоря Михайловича Данилова на АЛЛАТРА ТВ. Видеозапись можно посмотреть и на https://allatra.tv/video/sekty-podstava-ot-soznanija. ...Какова страшная плата за игры в духовность, занятия магией и иллюзию собственной значимости?

Рассвет

Рассвет

 

Выход в астрал. Реальный эксперимент

Передача с участием Игоря Михайловича Данилова на АЛЛАТРА ТВ. Видеозапись можно посмотреть на  https://allatra.tv/video/vyhod-v-astral-realnyj-experiment  (или на YouTube) Сознание спорит в головах людей, существует ли такое явление как выход в астрал и что это за паранормальный феномен? Материалистам сознание навязывает сомнения, говорит, что такого не существует, изматывает их примитивными аргументами фрагментарного восприятия. Идеалистам, оккультистам, экстрасенсам навязывает галлюцинации и заставляет их верить в иллюзорные картинки сознания, убеждает их во всемогуществе потусторонних сил материального тонкого мира, способствует взращиванию эгоизма и мании величия. И только единицы, те, кто в действительности знают о данном феномене не понаслышке, понимают его суть и применяют это на практике без лишней суеты и праздности сознания. *** Пояснения к эксперименту с  выходом в астрал даются и в передаче "Секты -- подстава от сознания"  (примерно на 16-й ... 20-й минутах).

Рассвет

Рассвет

 

Безсмъртие

"... Вие сте едно реално същество, "Аз" - частица от Всемирния Живот, отделена като индивид, за да изпълни своята част от Всемирния план и да прогресира към по - висшите форми на проявлението; ... вие сте независим от тялото, което употребявате като оръдие; ... вие сте неизтребим и ви предстои вечен живот; ... огънят не може да ви унищожи, нито пък нещо друго да ви навреди, защото каквото и да стане с вашето тяло, вие ще продължавате да живеете. Вие сте една душа ... Земният свят, планетната верига и слънчевата система са само пясъчно зърно в океана на Вселената. Тогава какво съм аз - питате Вие - прашинка сред това величие? "Вие сте най - ценното нещо - една жива душа и ако съществуваше възможността да бъдете унищожени, цялата система на Вселената би пропаднала, защото Вие сте точно толкова потребен, колкото и най-голямата част от нея. Тя не може без Вас, Вие сте част от всичко, Вие сте вечен!"" Из "Философията на йогите", Йоги Рамачарака. "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото Съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото Съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: Има само една Велика, Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание." Из беседата "Душа", Петър Дънов. 

Кон Миролюбиви

Кон Миролюбиви

 

Убийство на расстоянии. Воскрешение мёртвого. Эксперимент на живом существе

Передача с участием Игоря Михайловича Данилова на АЛЛАТРА ТВ. Эксперимент из серии цикла передач («Невидимый мир», «Суицид. Послесмертная судьба») об изучении воздействия невидимого мира на человека, особенностях работы различной нечисти, возможностей и способов воздействия кандуков на расстоянии.  В передаче показывается  эксперимент на живом существе (домашней птице). Видеозапись можно посмотреть на https://allatra.tv/video/ubijstvo-na-rasstojanii-voskreshenie-mjortvogo   (или на YouTube)   Заключительные слова И.М. Данилова из передачи: “Вот сейчас прошёл эксперимент, но остались ли у тебя вопросы — что такое Жизнь и что такое смерть на самом деле? Задумался ли ты над этим? Вот, к примеру, что ты видел? Ты видел, как приходит смерть и уходит жизнь? А, может, ты видел как приходит жизнь и уходит смерть? Видел ли ты в действительности, что такое Жизнь и что такое смерть? Как они выглядят? Твоё материальное сознание через твои земные глаза показало тебе лишь то, что жизнь и смерть — это реакции материального тела, которое живёт, дёргается, показывает, что есть жизнь. Или замирает, когда умерло. Таким образом, ты не видел самого главного. Того, что происходит за квантовым пределом. Там, где начинается настоящая реальность и заканчивается иллюзия этого бытия. Проще говоря — извини, друг, но ты не видел суть. Ты видел лишь то, что творится в игре теней. Но ты не видел истинный Свет, который порождает эту жизнь и благодаря которому также существуют и тени, которые видел ты своими земными глазами. Но… тот, кто чувствовал, чувствовал то, что происходит во время этого эксперимента, — как раз и есть ты! Тот, кто может обрести Жизнь, Жизнь Вечную! И в этом смысл. Ты — не глаза, ты — не сознание, ты — Личность! Так что, друг мой, Жить лучше, намного лучше, чем быть мёртвым в мире теней. И это Правда”.   Сведения о кандуках и тех, кто им противодействует (О Гелиарах, защищающих людей от нечисти) можно найти в книге Анастасии Новых "Эзоосмос". Книга переведена и на болгарский язык. Книгу „Езоосмоз" можно найти на  http://allatra.bg/library/.    

Рассвет

Рассвет

 

Суицид. Послесмертная судьба

Передачу можно посмотреть также и на https://allatra.tv/video/suicid-poslesmertnaja-sudba Беседа с Игорем Михайловичем Даниловым. Передача, раскрывающая правду о самоубийствах, смерти и переходных состояниях. Истории очевидцев. Автоцид. Почему погибают невинные дети, подростки, психически здоровые люди, даже не думавшие о суициде? По каким причинам люди не замечают информационных подмен и деструктивных вкладок в своём сознании? Кому выгодно популяризировать в мире деструктивные фильмы, песни, книги, молодёжные субкультуры, суицидальные мультфильмы, квесты, компьютерные игры?     Сведения о кандуках и тех, кто им противодействует (О Гелиарах, защищающих людей от нечисти) приведены в книге Анастасии Новых "Эзоосмос". Книга переведена и на болгарский язык. Книгу „Езоосмоз" можно найти на  http://allatra.bg/library/.  «Впечатляваща информация за света... и скритата страна от живота на обществото, което се явява истинската причина за множество нещастни случаи, самоубийства, болести и внезапни депресии..» („Езоосмоз")  

Рассвет

Рассвет

 

Невидимый мир

Этот фильм содержит ответы на многие вопросы о невидимом мире, с которым соприкасается каждый человек в своей повседневности. Чего не видят люди? Кого они подпитывают своим вниманием и отрицательными эмоциями? Запрещенная тема в науке ‒ тонкоматериальные сущности: скайфиши, плазмоиды, тени, инкубусы, субличности. Правда об осознанных сновидениях, экзорцизме (изгнание бесов) и его последствиях. О реальностях послесмертной судьбы. Рассказы очевидцев паранормальных и сверхъестественных явлений. Ценные практические советы, что делать в таких ситуациях и как защитить себя от потустороннего вмешательства. Свобода Личности против диктата сознания. Духовный путь, этапы становления. Вопросы и Ответы.

Рассвет

Рассвет

 

Моя проста мечта

Някой ден като умра, тоест като напусна това тяло (когато и да е това), да погледна назад с чувство за дълбока удовлетвореност (без значение какво се е случило и какво има да се случва още). Да умра спокоен.

Кон Миролюбиви

Кон Миролюбиви

 

Пътят на душите

Завчера захванах "Пътят на душите" на д-р Майкъл Нютон. Харесва ми и напредвам с добро темпо. Има книги, които ги влача с години (някои започнати навярно никога няма да изчета) и докато ги изчета целите изчитам междувременно поне няколко, които са ми по - интересни. Но колко бързо ще прочета дадена книга, не зависи само от това доколко ми е интересна и от разполагаемото свободно време, но и от това доколко ми се занимава с четене. "Ще познаете тайното царство, където живеят всички души. Пътят на това пътешествие преминава през голия, скалист, забулен в мъгли склон на смъртта. В този коридор извън времето танцува една насочваща светлинка, загубена за съзнателната памет, но различима в състояние на транс." (стр. 9) Не винаги чета книгите подред (говоря за онези, които не са романи да речем и последователността не е толкова съществена, особено ако инфото ми е познато в голяма степен). "Независимо от това какви физически или умствени инструменти са използвани при употребата на многото тела, законите на кармата винаги ще имат надмощие. Ако душата избере една крайност, някъде надолу по линията тя ще бъде уравновесена от противоположния избор на гладкото развитие. Физическите животи на Лет и Ашли са пример за физическа компенсация. Индусите вярвали, че богатият рано или късно ще стане просяк, за да може душата му да се развива правилно." (стр. 305)
 

Се грядёт. It is coming

Неизбежность надвигающихся серьёзных климатических изменений, глобальность и масштабность которых сегодня можно наблюдать по всей планете, ставит каждого перед чертой личного выбора. Уже в ближайшее время ЭТО коснётся каждого!   Български субтитри -- Наближава  

Рассвет

Рассвет

 

Теософският възглед за месото и алкохола (с цитати от Е. Блаватска)

В раздел XIII на нейната книга "Ключът към теософията", Е.П. Блаватска се занимава с въпроса за месоядството и вегетарианството, както и за пиенето на алкохол и употребата на наркотици.
Макар че по-голямата част от духовно предразположените хора се въздържат от употребата на подобни неща като рекреационни лекарства, много хора продължават да ядат месо и да пият алкохол, точно както са правили преди да се впуснат в духовното.

За тези, които се доверяват на думите и ученията на мадам Блаватска и на Учителите, които тя е представлявала, ще обобщим тук същността на това, което тя е имала да сподели по този въпрос ...

*Храненето с месо води като следствие до "запушване" и "натоварване" на нашите "мозъци и тела" и "възпрепятстване и забавяне на развитието на нашата интуиция, вътрешни способности и сили".  

* "Ние вярваме, че много от болестите, и особено голямото предразположение към болести, което става толкова забележима особеност в наши дни, до голяма степен се дължат на употребата на месо".

* "Всеки вид животинска тъкан, независимо от това как сте я сготвили, все пак запазва определени характеристики от животното, на което е принадлежала." * "Когато животинската плът се усвоява от човека като храна, тя му придава физиологично някои от особеностите на животното, от което е придобита ".

* "Окултната наука учи и доказва на своите ученици, че това" загрубяващо "или" животинско "въздействие върху човека е най-голямо при плътта на по-големите животни, по-малко при птиците, още по-малко при рибите и другите хладнокръвни животни и най-малко, когато човек се храни само със зеленчуци. " * Точно както яденето на месо има отрицателен и нежелан ефект върху нашата вътрешна природа, такъв има и пиенето на алкохол и употребата на наркотици. * Всеки вид алкохол е лош за нашия "морален и духовен растеж" и има "много вредно влияние върху психическото състояние на човека." Пиенето на вино и спиртни напитки в каквато и да е степен е "разрушително за развитието на вътрешните сили". * Пиенето на алкохол е по-вредно от консумацията на месо, а употребата на наркотици е по-вредно от пиенето на алкохол. Така че можем да видим, че "редът на вреда" (поради липса на по-добър израз) относно тези неща е следният: (1) наркотици (2) алкохол (3) месо.   

Често е доста изумително да забележим властта, която алкохолът има над много духовни хора. Има много, които всеки ден изучават учението на Теософията или други езотерични учения и строго практикуват самодисциплина и лично пречистване в различни области от живота си, и които все още наивно се придържат към идеята, че "няма да ми навреди по никакъв начин, ако пия по чаша вино или бира от време на време ", въпреки че знаят много добре какво имат ученията да кажат по този въпрос. Но според Е.П.Блаватска - която само преповтаря Учението на Учителите, това причинява вреда, и ако човек приеме възгледа, че е сгрешила в това отношение, тогава също би повярвал, че тя е сбъркала и във всичко останало. Едва ли може да се надяваме да достигнем дори до най-ниските стъпала на дългата стълба на изпитателното служене или ученичество, докато нещо толкова малко и просто като чаша вино продължава да бъде източник на изкушение и да стои като пречка или препятствие по пътя ни. Продължаването с пиене на питие от време на време на социална основа "само защото приятелите ми го правят" не е задоволително извинение. Ако те наистина са ваши приятели, то тогава няма да възразят изобщо, ако им кажете, че сте станали въздържател. В статията си "Практически окултизъм", която носи подзаглавието "Важно за Учениците", Е.П. Блаватска цитира 12 от 73-те "частни правила", които се отнасят до всички сериозни кандидати за ученичество ...в езотеричното Тибетско Братство. С други думи, тези правила се отнасят до определени практики и начини на мислене и живот, които трябва да бъдат стриктно спазвани от всеки, мъж или жена, който ще премине през порталите на посвещението и ще стане, сам по себе си, Учител, Адепт, истински и ползотворен Помощник на Човечеството. Едно от тях е следното: "Не бива никаква животинска храна от какъвто и да е вид, нищо, което съдържа живот в себе си, да бъде приемано от ученика. Никакво вино, спиртни напитки или опиум не трябва да се използват, защото те са като Лхамаините (злите духове), които се привързват към непредпазливите, те поглъщат разума. "   

В нейната бележка към това правило Е.П.Б. обяснява, че "виното и спиртните напитки се предполага да съдържат и запазват лошия магнетизъм на всички мъже, които са съдействали за тяхното производство; а месото на всяко животно- психическите особености, присъщи на неговия вид. "   

Някои от другите цитирани правила, които са особено достойни за нашето размишление, са :  

7. Никой не може да усеща разликата между себе си и другите събратя-ученици, като например: "Аз съм най-мъдрият", "Аз съм по-свят и приятен на учителя или на моята общност, отколкото моя брат и т.н." - и да остане упасака*. Неговите мисли трябва преди всичко да се съсредоточат върху сърцето, като отблъскват от него всяка враждебна мисъл към всяко живо същество. То (сърцето) трябва да бъде изпълнено с чувство на своята неделимост от всички други същества, както и от цялата природа; в противен случай успехът не може да бъде постигнат. 

(*Упасака (за мъже) и Упасика (за жени) - ученик или посетител. Това е термин, отнасящ се до последователите в Будизма, които не са монаси, или послушници  от монашеския ред, които обаче дават определени обети. 

  "11. Медитация, трезвеност във всичко, съблюдаването на моралните задължения, нежни мисли, добри дела и любезни думи, както и добрата воля спрямо всички и цялостна забрава на Аза, са най-ефикасното средство за получаване на знание и подготовка за приемане на по-висша мъдрост ". 

  "12. Само посредством стриктното спазване на горепосочените правила един Лану (ученик) може да се надява да придобие своевременно Сидхите* на Архатите*, растежът, който го кара да се превърне постепенно в "Един с УНИВЕРСАЛНОТО ЦЯЛО".   
/ *Сидхи - психични способности, мистически съвършенства;
*Архат (санскрит: „достоен“) – в будизма това е човек, постигнал пълно освобождение от смущаващи чувства и излязъл от „колелото на преражданията“, човек достигнал Нирвана. /

Що се отнася до яденето на месо, Теософията учи, че всеки живот е свещен, всеки живот е скъпоценен, всеки живот е божествен. Всеки живот е ЕДИН живот. Така че можем да се запитаме, какво ни дава правото да отнемем живот и да изтръгнем живота от друго живо същество, особено когато няма абсолютно никаква законна необходимост да го сторим, виждайки ,че човешките същества  могат да преживяват съвършено добре и здравословно без консумацията на месо?   

Тук на Запад, за съжаление, сме станали толкова о-безчувствени през вековете, че дори не се замисляме два пъти за яденето на месо ... никога не разсъждаваме върху това, което всъщност правим ... и по този начин сме се превърнали в щастливи консуматори на животински трупове, и в много случаи развивайки далеч по-животински копнеж за животинска плът, отколкото дори този, присъщ на дивите месоядни животни.  
Злоупотребата и страданието, които ние в човешкото царство донасяме на нашите по-малки братя и сестри в животинското царство ежедневно, е просто ужасяващо. Никой не може да отрече, че това е така. Прекарването дори на пет минути в касапница или кланица ще го докаже. Не е чудно, че много ясновидци възприемат огромни тъмни облаци и зловещи форми и сенки около подобни места. 

Масовото клане ( "масовото убийство" би било еднакво приемлива фраза) на милиони и милиони животни всеки ден, с цел хората да могат да пируват с техните трупове, допринася към страданието на света и човешката Карма по начини, които трудно можем да си представим.

  Но въпреки, че всичко това е вярно, Теософията с право поддържа мнението, че никога не трябва да съдим хората за техните лични хранителни навици, нито за каквото и да било друго. Също така трябва да помним, че има много малка част от хората, които поради здравословни причини трябва да ядат някакво месо и които буквално не биха оцелели, следвайки чисто вегетарианска диета, въпреки че техния брой се оценява на по-малко от 5% от населението.  

В същия този раздел на "Ключът към Теософията" Е.П. Блаватска казва: "Не разбирате ли още, че никога не налагаме каквито и да било трудни и бързи задължения в това отношение? Запомнете веднъж завинаги, че по всички тези въпроси, ние възприемаме рационален и никога фанатичен възглед за нещата. Ако поради болест или продължителен навик човек не може да живее без месо, защо да имаме нещо против да го оставим да се храни с него. " ... 

  Учителите на Мъдростта зад Теософското Движение заявяват, че следването на Окултната Наука е "фатално" за практиките на "пиене на вино и хранене с плът". Животните са също толкова божествени във вътрешната си същност, колкото и самите ние. По-голямата част от тях са безпомощни и беззащитни и лесно надвити от насилственото или убийствено намерение на едно човешко същество. Не можем ли да ги обичаме, да се грижим за тях и да им покажем същото съчувствие, което бихме показали за едно невинно, безпомощно, беззащитно човешко същество?  

Това кaкво вършим и как живеем собствения си живот зависи изцяло от нас. Нито един теософ не е смятан за по-лош, ако той или тя избере да яде месо или да пие алкохол. В крайна сметка, това е само въпрос на нашата собствена съвест ... все пак, може би, трябва редовно да проверяваме дали гласът на нашата съвест не е бил обгорен и заглушен от мощта на силната воля и страстите на нашата по-низша природа.


  / Източник : Blavatskytheosophy.com /     

Stoyan_V

Stoyan_V

 

Арън (Арон) Форестър. Той съм, ма не съм. Тълкувания?

Сънувах, че съм в клиника за лечение на тютюнозависими, а аз реално не павкам. В мен е останало усещането за белота наоколо. Обядваме. Има млечна салата и някакви зеленчуци в чинията ми. Някой ми сипа и пържола. Нямаше да я ям. Оказа се, че в срещуположния край на масата е един човек, който на едно събиране ми уреди безмесна храна. Той скокна и ми взе пържолата.  Помня, че ми бяха направили изследване на кръвта (другата седмица мисля да си взема един ден отпуска, та може и да си направя изследване). След това сънувам, че по някакъв начин съм се озовал на мястото на някакъв американец, който е част от тризнаци! Озовал съм се на мястото - като казвам така, визирам история в стил принцът и просякът. Доста приличам на този тризнак (и съответно на двамата му кръвни близнаци) и по някакъв начин, незнайно как съм се озовал на неговото място. Има (тоест имам) млада, красива, руса, нежна съпруга, която прегръщам и целувам нежно, а тя си мисли, че аз съм той! Аз естествено (или не съвсем естествено  ) не разкривам това и заблуждение. Мисля си, че след 2-3 месеца може и да бъде разкрита измамата (или по - точно недоразумението), но съм си решил да не се издавам. По едно време жена ми/му ме пита нещо за фейсбук профила ми и аз казвам, че от няколко месеца ми е изключен. Тя тръгна да проверява на белия си смартфон, защото и бях в приятели... След това съм пред нещо като павильон за закуски. Вътре има няколко медицински работника (доктори ли са, к`ви са не знам точно). Искам кръвното изследване на Арон Форестър (човекът, за когото ме мислеха и явно не ставаше дума за изследване на някакъв Аарон, ми за мое - ма ме мислят за него). Говорех с руса жена на средна възраст. Трябваше да дам ЕГН на Аарънчо, ма като не го знам...Взех да се чудя какво да правя. Сигурно съм породил съмнение в тях. Отдалечих се на няколко метра вляво. На някаква маса имаше оставен лист, на който бяха написани трите имена и на Арън и на братята му, че на майка му и татко му, па и егенетата. Щях да мога да представя информация, която да ми позволи да си взема изследването. Единият от братята се казваше Ричард Форестър. Рич Форестър - да, точно така. Като героя от "Дързост и красота" (не го гледам). За третия - не знам. Енигма. В Америка ли се намирах, в България ли... След това сънувам, че гледам запис (ма Цветен бога ми) от 20-те години от Америка. Някакъв тип скача по някаква скала в гората. Този тип е от движение подобно на движението на Петър Дънов и се обявява против войните. Говореше нещо против войните, но не помня точно какво. "Бог не ми е дал това сърце за да водя войни..." В следващия момент виждам някакво пано с черно-бели снимки на известни българи и американци. Успявам сред десетките образи да разпозная Барак Обама, Петър Дънов и Георги Димитров.  После сънувам, че съм си у нас на двора и се сещам, че на предния ден преди да отидем някъде с нашите, аз съм си оставил служебния телефон върху несъществуващия вече в реалността, отсечен клон на изсъхналата ни круша. И си викам дано не се е повредил, защото през нощта е валяло дъжд. Наред си беше. Даже малко след като го свалих от дървото ми звъня колегата - говорихме, но не знам за какво. И няколко десетки минути след съновното обаждане имаше реално, което си помислих, че е от него, но не беше. Звънеше някаква непозната, търсеща госпожата, която е ползвала въпросния служебен апарат преди мен (вместо личния си номер си е давала служебния...). Според търсенето ми в чичо Гугъл "Арон" или "Аарон" (съответно Арън) е "на иврит: אַהֲרֹ – „осенен“), в старозаветните предания първият първосвещеник на еврейския народ, родоначалник на свещеническа каста. По-голям брат и сподвижник на Моисей по време на Изхода на евреите от Египет, разказано в библейската книга Изход." "Осенен" според Уикипедия. Според друг сайт "името Аарон, в българския език станало достъпно само като Арон, идва от Библията, с еврейски произход и означва "Просветлител на планинските обитатели"." Но близки са нещата. Форестър - фамилията идва от английската дума "forest", което ще рече "гора"! Арон Форестър в превод от иврит и английски: "Просветлител на планинските обитатели Горски". Да не говорим, че сънувах и дърво. Както и телефон, незнайно защо поставен върху дървото!  Докато бях пред магазина с медицинските изследвания ми хрумна, че фамилията на американското семейство, част от което бях станал незнайно как може да не е "Форестър", а близкозвучното "Фостър". Рафаел Форстър се казва един от защитниците на футболния ни шампион Лудогорец (луда гора), чийто екип както знаете е зелен.      
 

Романа "Безсмъртната любов" на Дук де Помар :)

Романът "Безсмъртната любов" на Дук де Помар: представяне на езотерични идеи в художествена форма. "В една прекрасна юлска нощ, когато луната осветяваше с меката си светлина старинния дом на моите предци и атмосферата бе тежка и задушна като пред буря, аз очаквах радостно събитие, което пораждаше у мен едновременно сладостен възторг и мъчителна тревога. Преди две години се бях оженил за Конхита Варгас, по народност испанка, която със своята ангелска доброта, със своите възвишени качества превърна кратковременния ми живот с нея в рай. Обичах я пламенно, както в първия ден на женитбата си. И тази любов би продължила завинаги, ако съдбата не бе ми я отнела. В онези часове една мисъл упорито се натрапваше в съзнанието ми: всеки кръг, който описваше стрелката на часовника, ме приближаваше все повече до съдбоносната минута, в която щяха да се осъществят нашите най-хубави мечти и нашият съвместен живот щеше да се изпълни с още по-голяма радост. Чувствах се безкрайно щастлив, че Бог благоволи да ми даде още едно щастие: след няколко часа, може би след няколко минути аз вече щях да стана баща. Нощта бе ясна и очарователна, но скоро започна да помрачава. Тъмни облаци се трупаха над главата ми, предвещавайки буря. Но може би тази буря ще бъде избегната!? Силен вятър духаше от запад и тук-там големи тъмносини пространства показваха отделни частици от блестящото небе – златен рояк от милиони светове. И луната, приятелката на всички, които се обичат, продължаваше да осветява небето над главата ми. Тя постоянно се показваше иззад тъмните, като че ли разгневени, облаци, като разливаше меката си и приятна светлина върху дърветата и кулите на готическата постройка. Но ето че внезапно изчезна под тъмните облаци, които я обгърнаха като с погребален саван. През тази нощ аз дълго се разхождах по двете тераси, които обгръщаха двете крила на старото здание. Измъчваше ме непреодолимото желание да я видя. Исках да вляза в стаята, в която моята Конхита, моята любов и надежда, страдаше цял ден, но треперех от ужасната мисъл, че тази, от която зависи моето щастие или нещастие, може би ще напусне жилището на праотците ми за едно по-далечно място, от което никой се не връща. Този ужасен страх ме измъчваше постоянно. Тази мисъл изпъкваше и с голяма сила заглушаваше другите. Опитвах се да я отстраня от уморения си мозък, но тя отново ме завладяваше – всеки път с по-голяма яснота и сила. „Да не би това да е някакво предчувствие?“ – си помислих още по-уплашено аз и сърцето ми се сви. „Но това е невъзможно, това не може да бъде! – провикнах се аз. – Лекарят преди половин час ме увери, че болната се чувства добре и че няма нищо опасно освен очаквания критичен момент, причина за всичките ни безпокойства и страхове... Но може би това няма да е тъй страшно!... Бог не ще отнеме моето блаженство... Сега, когато всичко в нашия живот е хармония... Сега, когато душите ни се сляха в свято единство... Сега, когато тя ще стане майка!...“ С измъчена душа седнах на каменния стол на терасата, заледен от тежка мъка, както мрамора, на който се опирах. Внезапно почувствах – защото не бе възможно да чуя с ушите си заради далечното разстояние и затворените врати – почувствах, казвам, или чух с вътрешния си слух един сподавен глас, който изпълни сърцето ми със страх и ужас. Един глас, който ясно ми представи всичките страдания на последната предсмъртна агония. При това този глас бе тъй тих, тъй приятен и мил – като ромона на поточетата, лъкатушещи през обгърнатите с гигантски липи поляни на имението Белшас. Вън от себе си, скочих като пронизан от електрически ток и обезумял, се затекох към дома. В един миг стигнах пред мраморната стълба, която водеше до нашите стаи и там срещнах лекаря. – По-добре е, нали? – извиках запъхтян. Той не ми отговори нищо. Само тихо се препречи пред старинната врата, като че ми казваше: „Не бива да отиваш при нея.“ В тази минута луната се показа и го освети. Дрехите му бяха в голям безпорядък, лицето му бе неспокойно и бледо. Той стоеше мълчалив и отчаян и аз веднага разбрах страшната истина. – Конхита! Конхита! – провикнах се и паднах в безсъзнание. ІІ Моята любов, моята мила другарка, моята незаменима съпруга бе престанала да живее. Изгубих я завинаги!..." (https://www.janua-98.com/книги/други-автори/product/137-bezsmartnata-lyubov). По - долу, снимка на първото българско издание (от края на 19-ти век). Дело на спиритическо дружество "Милосърдие". От пояснението към представеният в knizhen-pazar.net екземпляр излиза, че той е бил собственост на княгиня Мария Луиза (майката на цар Борис III). Преди не съм предполагал, че в България по онова време е бил издаден езотеричен роман... Преводът от френски е на Анастасия д-р Желязкова от Варна. Популяризирането на книгата първоначално е било под формата на брошури: http://petardanov.com/index.php/topic/19384-№57-петър-дънов/#gsc.tab=0. Снимка №2. Издание на изд. "23 декември", Севлиево. Снимка №3. Показва издание от "б.г." (това е написано в една обява там, където трябва да е посочена годината). Предполагам изданието е от началото на 90-те години на миналия век (тази корица ми допада най - много).   Корица №4 (2006 г.).     Днес за втори ден чета любовно-езотеричния роман "Безсмъртната любов" на Дук де Помар. Някъде прочетох, че четивото е написано в началото на 19-ти век. Кога точно - не знам. Не намерих информация. Който знае повече за автора и неговата творба - моля да сподели. Попаднах на романа уж случайно (една вечер наскоро разглеждах езотерични книги в сайта за стари книги и видях обяви за едно от изданията). В книгата за съжаление липсва предговор... До мястото до където съм стигнал - никъде не се посочват и дати. Но от разказаното съдя, че действията се развиват през 19-ти век. Стигнал съм до стр. 117 и намирам книгата за добра. Не лоша - в никакъв случай. Но не ми изглежда поне към момента като четиво, което ще заеме челно място в сърцето ми и смятам, че логично не е сред най  - популярните книги в света. Не е лоша, но не е и велика (струва ми се). Дава се в увлекателна форма езотерична информация (най - ценната и страна). За момента като цяло не срещам нищо ново за мен, но ми е приятно да я чета и смятам, че и след като завърша последната и 318-та страница ще продължавам да смятам, че е достатъчно добра, за да бъде препоръчана в сайт този. Намирам я за особено подходяща за хора, които сега навлизат в езотеричните обяснения за живота и Вселената. Навремето лечителият Петър Димков е дал на дъщеря си Лили Димкова (тогава около 14-годишна) да прочете именно тази книга. На книжното тяло, което си закупих вчера (снимка №4, изд. "Жануа`98) и което е от 2006 г. пише "второ издание", но това реално е четвъртото издание на книгата в България!  Първото е било през далечната 1895 г. във Варна! "Кой е Дук Де Помар? За него няма страница в онлайн енциклопедията Уикипедия, в българския и чуждестранен интернет не пише почти нищо за това име, осве свързаните с него няколко книги.

Дук Де Помар е псевдоним, казва Учителя Беинса Дуно. Псевдоним на забележителния френски астроном Камий Никола Фламарион, който е основател на френското астрономично общество и основател на обсерваторията в Жювизи, край Париж.

В своята книга "Безсмъртна любов", той изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. 

Ето и някои избрани цитати:

"Аз бих искал да знам дали след някой бал или вечеринка, изморени от удоволствия, хората идват до съзнанието да си зададат въпроса, защо живеят на този свят. Коя е целта на тяхното съществуване? Защо се живее и защо се умира? Какво ще стане с тях след смъртта?

Погледни тези звезди, които като безценни камъни обсипват мантията на нощта. Всички те са населени светове. Навсякъде кипи живот. Няма нищо бездушно или мъртво във вселената. Там, в греещите от светлина светове, цари живот, който не може да се сравни с нищо земно и който ние с нашите слаби човешки умове, с нашето ограничение не сме способни да разберем. Обаче тези светове, този възвишен, чист и съвършен живот очаква нас. Там е нашето бъдеще.

Нашата еволюция няма да спре. И когато стигнем до пълното земно съвършенство, когато научим всички уроци и придобием всички опитности, които земята може да ни даде, когато след редица прераждания завършим с успех това велико училище, в което се намираме днес, ще бъдем свободни да продължим нашия живот и нашето усъвършенстване по другите светове, които блестят сега пред очите ни в безкрая на нощта и които пазят за нас такива богатства, „които ухо не е чуло и око не е видяло“.
Ние ще се променим – ще станем други. Ще дойде ден, когато ще гледаме на сегашното си състояние, както сега аз гледам на моето състояние във формата на Ананда.
Единственото, което никога не ще изчезне, е златната нишка на нашата любов, която ще продължава завинаги от живот в живот, от прераждане в прераждане, от един свят в друг, ще променя своите форми, ще се издига и усъвършенства. Защото истинската любов е безсмъртна!
 И тя никога и по никой начин не трябва да се смесва и отъждествява с временните увлечения и чувства, продиктувани от плътта, които обикновено хората изпитват един към друг. Любовта е нещо друго. Любовта е изчезнала връзка на душите, а не привличането на телата. Любовта няма начало, нито край. Любовта е свещеният огън на душата, който никога не изгасва." (https://portal12.bg/publikacii/duk-de-pomar-lyubovta-e-sveshteniyat-ogan-na-dushata).  И още (стр. 108 на последното издание): "Оттогава, Викторе, от този царски дворец, започва връзката между нашите души, между мене и тебе. Може би ще бъдеш неприятно изненадан, като ти разкрия, че отначало сме били врагове, после в последователните си съществувания малко по малко ставаме приятели и любовници, докато най - после идваме до сегашното положение да се чувстваме неразделни и свързани завинаги въпреки преградите на смъртта."
 

Уникальное воздействие на кровь. Эксперимент "ПИРАМИДА". Документальный фильм с участием И.М. Данилова

Експеримент „ПИРАМИДА" (Видео) – http://allatra.bg/articles/pyramid/ В това число: «Уникално въздействие върху кръвта» «Човек нарушава законите на физиката» «Експеримент с наблюдение на пирамидата»    

Рассвет

Рассвет

 

На смърт осъден в USA, избягва в Россия!

Бях седнал на пода някъде. Може би в близкия супермаркет. Бях сякаш малко неадекватен. До мен застана едно русо момиче с 11 години по - младо. То започна да ме нарича на галено с кратка версия на името ми. После сънувах, че гледам филм. Юесейски вампир, млад (поне видимо), осъден е на смърт! В Ю Ес Ей. Ще го бесят. Очите му леко светкат, като на котка в мрак. Зове го бесилката. Глупците обаче не знаят, че вампир от бесило не мре. Някъде там във филма е и приятелката на вампира - камерата не я показва. Вампирът е на някакво поле. Там ще го бесят. Той обаче по някакъв начин успява да избяга от мястото на готвената екзекуция. В следващия момент аз съм се превърнал в той и той се е превърнал в мен. Летя, бягам от смъртта в посока към свободата, която в случая беше Россия.  Летя над океана Тих. Минавам над места изпълнени с множество малки островчета с високи покрити със зеленина дървета. От време на време падам на някой от островите и отскачам от дадено дърво като от батут, връщайки се отново нависоко. Прекосил океана, от САЩ се озовавам в Русия. Попадам на висок етаж в незнаен руски град. В стаята има строителна бригада. Появата ми изненадва работниците. Един разярен русоляв руснак здравеняк по потник, грабва манивела, започва да ми крещи и да ме заплашва. Седнал на земята и опрял гръб в стената, страхливо вдигам ръка, за да се защитя. За щастие нищо не ми сториха тези ребята. Озовавам се на улицата и тръгвам към някакъв ресторант. Бригадата строителна ме гледа как се отдалечавам от сградата, в която се бях телепортирал. Влизам в ресторанта заедно с някакъв дивак с дълга коса, брадясал, мустакясъл, опърпан може би. Пресилено е да го нарека дивак, по - скоро да е бил клошар, но като се събудих с тази дума го асоциирах. Имам съзнанието, че този дивак, който всъщност уж е друг човек е всъщност самият мен и аз съм него. Влизаме в ресторанта, а аз имам намерението да ядем без да си платим. Дивакът се настанява на централно да го нарека място (откъм тясната страна на дългата правоъгълна маса, там където има място само за един). Аз, който съм обаче и той, сядам отстрани. Поръчвам нещо. Донасят яденето. Мисля, че хапнах малко, но не съм сигурен. Нямах намерение да чакам много много. Станах и побягнах навън в нощта, без да съм платил сметката. Избягах през място, където не би трябвало да има врата, а само стена. Не помня да съм минал през врата. Просто избягах през съответната част на ресторанта, която не е в близост до входа. 
×