Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1125 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1675 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 1921 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 1882 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1322 прегледа
 

Бъдещи победи

"Още дълго човекът ще изживява разочарования чрез самоналожените си корективи на кармата и чрез обстоятелствата на проявеното съществуване. Но неудовлетворението не бива нито да ни кара да се затваряме в себе си, нито да ни сломява или съкрушава; можем да се научим да танцуваме дори с оковите на неудовлетворението и да пеем между затворническите му стени. Когато разочарованието е неизбежно, трябва да се научим да го приемаме търпеливо, с позитивна нагласа и дори радост, и така да полагаме основите за бъдещите си победи в цивилизации, които все още дремят скрити в матрицата на времето." Из "Множество животи" (1979 г.), д-р Джина Серминара. Словосъчетанието в края на цитата ме кефи...Посредственият днес художник, музикант или писател, може в бъдеще да стане гениален и прославен творец. "От малкият желъд, израства голям величествен дъб" - Петър Дънов. Стига обаче, "желъдът" да полага усилия за израстването си.

Кон Круз

Кон Круз

 

Искаш да победиш страха си от смъртта?

"Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън." Индианска мъдрост/мъдрост написана в индиански стил.
Откъс от "Мъдростта на северноамериканските индианци", Жан-Пол Бур.

Кон Круз

Кон Круз

 

Любовта винаги получава своя отговор

Аз. Да те мразя? Конхита, любовта обръща ли се в омраза? Не, никога, мене ми е жал за Ананда...но аз обичам Конхита. За мен обаче е трудно да разбера, мила Конхита, как е възможно тази страшна омраза, която е съществувала тогава помежду ни, да се превърне в тази неразривна връзка, в тази неунищожима любов, в тази безкрайна преданост, която ние изпитваме сега един към друг?" (стр. 142) "Някога аз бях злобната и егоистична Ананда, а днес съм идеализираната от теб Конхита." (стр. 146) "Защото любовта е най - великата, най - мощната сила, която действа и върху камъка дори, а камо ли да остави незасегнато най - чувствителното - човешкото сърце. Любовта винаги получава своя отговор! Това е великият закон на живота. Може би не веднага, но на любовта не може да не се отговори. И ако някога ние скърбим, че обичаме, а не ни обичат, то или изкупваме някаква минала грешка, или любовта ни не е такава, каквато трябва да бъде." (стр. 182) Из "Безсмъртната любов", Дук де Помар.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Ще направят въже"

"Хората отиват да гласуват за една или друга партия, но това оправя ли света? Вие само гласувате, но не знаете как ще дойде Царството Божие на Земята. Онзи за когото си гласувал, ще му кажеш: "Аз дадох гласа си за тебе. Ти ще бъдеш депутат и няма да лъжеш. Ще работиш за доброто и за свободата. За тебе има още пет хиляди гласа." Тези пет хиляди души трябва да се изредят и да му кажат, че са гласували за него; че искат да върви той в правия път. Ако се отклони от пътя, от дадените бюлетини за него ще направят въже, на което ще го обесят." "Под тебе и над тебе", 27-мо утринно Слово от Учителя, държано на 03.04.1938 г., София - Изгрев
"Красотата на душата", Утринни Слова, второ издание, 1948 г., София Предполагам, че Дънов не е имал предвид буквално да го обесят...?

Кон Круз

Кон Круз

Учителя Дънов за гнева

По-разрушителна сила от гнева в човека няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, а изправя нещата. Като се разгневи обаче, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. 
(НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28)

Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът – в благоразумие, а страстта – във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. 
(ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)

Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! 
(ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920)

Добродетелният не се гневи, гневи се само сиромахът – грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. 
(ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)

Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Трябва да го изпращате надолу, а вие го изпращате нагоре и с това се подпушвате. Като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, получава се експлозия. Казвате: «Защо трябва да се гневи?» Не питай защо е дошъл гневът, а не го пускай нагоре. Гневът е една сила, която трябва да се пусне, да се насочи надолу – у волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на Земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се отпращат надолу, в нашето естество. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Ако и при човека това движение се спре, образува се топлина, която се изявава в гняв – гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. 
(НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Някой казва: «Много се разгневих!» Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с розова вода, с някакъв парфюм или с някаква нечистотия и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината било за приятната, било за неприятната миризма, е вън от вас – някой извън вас ви е напръскал. Следователно от вас може само временно да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие.
(НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28)   Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използуват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят.Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. (ВЪТРЕШНА ОБХОДА, Утринни слова, 1937)
Има две същества у нас – едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето. А първото, като грубо и недодялано, си остава тук, на земята, и когато второто същество замине за Небето, то казва на първото същество – на човека в плътта – сбогом, довиждане.
(Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. – Как? – Ще приложите волята си.
(НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28)

Щом се разгневиш, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: «Блудкава е водата!» Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка.
(ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944),Toм I)   Наскоро държах на младите лекция за сприхавостта на човека. Мястото ѝ е в скулите. Щом се разгневиш, намокри една гъбичка във вода и накваси скулите си три-четири пъти. Така гневът ти ще мине. Ще кажете: „Какво ще мокря скулите си с гъбичка?“ Като намокриш скулите си с гъбичката, работата ти ще тръгне наред.
( ТРИТЕ ПЪТЯ,  Ликвидация на века (1937–1938 г.)

Ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. «Как да го трансформирам?» Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, гневът веднага изчезва. Ако не го хванеш, други ще го хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: «Слава Богу – минах една криза.» Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал." (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2)   (Учителя Петър Дънов)

Stoyan_V

Stoyan_V

 

Из "Кентърбърийски разкази" (за сънищата)

От много отдавна людете знаят, че на сънищата трябва да им се обръща внимание. Който не обръща, рискува да си строши главата нейде. "Та трябва да обръщаме внимание на сънищата. В същото издание аз четох, в следующата глава (кълна се в бога, вярно е това, за някои си други двама, дето решили да пътуват през морето, но духали насрещни ветрове, та те останали за нощ, за две в красив градец край залив, кой, не зная. Когато вятърът сменил накрая посоката си с вечерния прилив, те в къщи се прибрали и решили в зори да тръгнат вече по ширта. Но случило се чудо през нощта: преди зората да се сипне вън, единият от тях видял насън как някой до кревата му във мрака най-строго му нарежда да почака и казва: «Ако тръгнеш утре, знай, че ще потънеш. Туй с всичко. Край.» Той скочил от кревата си уплашен, разкрил пред другия съня си страшен и молил да не тръгват този ден. Тогаз другарят му развеселен го взел на подбив и така през смях му рекъл: «Мен от сън не ме е страх. Тук повече не мога да оставам и запомни, че пет пари не давам за сънищата. Врели-некипели! Човек сънува змейове, умрели и колко още деветини, дето не сме видели нийде под небето. Но теб не ти се тръгва, виждам аз. Ще те оставя на брега тогаз. Какво да правя! Сбогом, драги мой!» Тъй с лодката си сам потеглил той, но пътя си не бил преполовил, когато неочаквано открил, че в лодката отдолу дупка има и мигом в бездната необозрима потънал с нея, без дори да свари да викне на околните лодкари. Та ето, мила моя Пертелота, с уроци скръбни учи ни живота, че в сънищата някакво значение се крие, а тогава без съмнение страхът ми празна работа не е. В свети Кенелмовото житие (свети Кенелм на цар Кенулф[5] е син) съм чел, че пред смъртта си във един сън той видял как пада и загива под нечия ръка немилостива. Бавачката съня му обяснила и да се пази го предупредила. Измяната видяла тя добре. Но не повярвал той, че ще умре — дете бил още, в седмото си лято. О, мила, аз бих дал товари злато, легендата да прочетеш и ти. А и Макробий[6] също прочети. Съня на Сципиона той разправя и убедително ни уверява, че сънищата са предупреждения за бъдещи неща или явления. Освен това чети по мой съвет за Даниил във Вехтия завет. Той сънищата е тълкувал сам. Чети за Йосиф и ще видиш там, че от съня си може да научи човек за туй, което ще се случи. И Фараон, египетския цар, със своя виночерпец и хлебар в съня си смисъл е успял да зърне. Щом някой летописите разгърне, в тях ще намери сънища безброй. Вземи например Крез. Нима не той видя в съня си, че на клон седи? Нима сънят не го предупреди за бъдната бесилка? Андромаха, съпругата на Хектора, с уплаха видя насън в нощта преди смъртта му, че гибел и разгром го чакат само във идното сражение опасно. Предупреди го тя, ала напразно! Не я послуша той, на бой замина и от ръката на Ахил загина. Но доста време в приказки изтече и наближава изгрев-слънце вече. Затуй ще кажа само в заключение едно — сънят ми е предупреждение. И още нещо — знай, че нямам вяра на разхлабителната ти попара. Тревите са отровни — аз разбирам от билки и дълбоко ги презирам." Из главата "Разказът на Манастирския Капелан" (https://chitanka.info/text/22948/12#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Истинските наставници

— Винаги пътувам сам, не ми трябват ученици и последователи, благодаря! И със сигурност не съм пример за подражание на никого, камо ли на теб — отвърна Шамс. — Затова си върви по пътя. Но ако и занапред продължиш да търсиш учител, много те моля, не забравяй едно златно правило: „По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си «Аз» и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях. "Любов", Е. Шафак

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещени думи на Учителя

Радост Ученикът, който върви добре, е радостен. Радостта на ученика иде от вътре като от
един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят, от къде иде тази радост, но
не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо. Радостта на ученика иде от вътре! От Любов Ученикът трябва да прави всичко от Любов! Всяко нещо, което се прави без Любов, е
престъпно. Всичко с Любов! Растеж Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! Устойчивост Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.
  Малкото Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. Добрият ученик Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!" Любовта на Душата. Възлюбленият на човешката душа - това е Великото в света - Бог!
Намирането на Възлюбления - това е твоето пробуждане!
Каква промяна става с тебе! - Ти си вече Син на Виделината!
Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе.
Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете
почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее.
Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти.
Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза
от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти
разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия!
Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които
цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.
Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на
Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!
Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам
си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си!
Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш:
„Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта!
Всичко е Любов! Всичко е Истина!" Това е Любовта на душата! НА РАБОТА! Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи, и аз
разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов!
Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях!
Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея.
Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост.
Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам
от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир!
И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях.
Аз отивам да служа. Из“ Свещени думи на Учителя“ /С Благодарност към Веселин Стоянов/  

Слънчева

Слънчева

 

Моята молитва!

Често се дразня искрено, че ние българите нямаме един кадърен, честен, увличащ тълпите, смел и много волеви, силно отдаден на България водач! Една птичка пролет не прави, но ми се иска да имаме една мощна фигура, която да предизвика сериозни промени към по - добро. Човек, който да спечели симпатиите на поне 70% от гласоподавателите и да помете..., което е нужно! Нужна ни е силна, вдъхновяваща фигура, политически гений, мощна душа, която да разкъса октопода на парченца. Пратеник на Проведението, Българския Месия (ама истински, не фалшив, не американска, руска или някаква друга подлога). Лидер от голям калибър. Пратеник на Небето! Велик мъж изпратен за велики дела.
Прати ни Боже такъв човек, колкото се може по - скоро!
Прати ни Господи Мъж мъдър и силен, който с твоята помощ да отклони страната ни древна от пропастта към която я тласкат външни и вътрешни врагове!
Човек с широк поглед над нещата, който когато трябва да действа "со кротце, со благо", да действа именно тъй, а когато е нужно - да пипа с желязна десница! Амин, амин, амин! От моя статус в божиите очи!
Нека Бог ни изпрати час по - скоро титан на мисълта и действието! Да, бъде! Снощи със сълзи на очи му се примолих за такъв човек, от душа се помолих. Човек със здрава ценностна система и със здрава ръка, която да шамари където и когато трябва в дивократската ни среда...! Такъв човек няма да ни реши всички проблеми с магическа пръчка, но би могъл да е доста по - полезен за обществото от всичките досегашни политици на прехода. Лошото е, че сме слаба държавичка и въздигането към което би ни повел такъв мъж би могло да предизвика определена външна агресия... Но за такъв човек и заедно с такъв човек си струва да умреш. Имам чувството, че скоро няма да гласувам... Или ако го направя - ще е резултат от голям компромис. А на компромиси ставам все по - малко склонен по отношение на политиците.

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещени думи на Учителя

Страдания и Истина Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. Излишното Ученикът не трябва да желае в живота сиповече страдания и повече радости, отколкото
трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече, а радостите повече светлина и топлина. Страданията Няма да питат ученика, колко страдания е минал, но какво е научил от тях. Познаване Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. Търпение Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на
Бога. Търпение, ученико, търпение! Две крайности Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът
като се сгорещи, буря се образува.Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. Чистота В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко
трябва да пази чистотата си и тая на другите. Правило Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно!
При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! Университет Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. Любовта Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.
Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.
Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото!
Само Любовта прави малкото да служи на Великото! Девственост Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно. /С благодарност към Веселин Стоянов!/

Слънчева

Слънчева

 

ДЕСПОТЪТ ИЗЦЕРЕН (будистка приказка)

Ако всички хора/достатъчно висок процент от хората, станат достатъчно благородни (будоподобни), на Земята надлъж и нашир ще властват благоденствие и мир.
"Светците и мистиците на всички времена са украсявали проник­новенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната."Тази фундаментална духовност е наричана и "Христова същност". (http://magicaura.com/Buda-skritata-sashtnost-art1902.html). Деспотът изцерен Случило се, че цар Брахмадата видял красива жена, съпругата на брахман* търговец, и у него се породила страст към нея. Той поръчал скъпоценен камък да бъде изпуснат неволно в каруцата на търговеца. Скъпоценният камък бил обявен за изгубен, изпратили хора да го търсят и го намерили. Търговецът бил арестуван с провинение за кражба и царят се преструвал, че изслушва присъдата с голямо внимание и с привидно съжаление наредил търговецът да бъде екзекутиран, а неговата съпруга била изпратена в царския харем.
Брахмадата присъствал лично на екзекуцията, тъй като подобни гледки обикновено му доставяли удоволствие, но когато обреченият човек погледнал с дълбока жалост към своя несправедлив съдия, проблясък от мъдростта на Буда просветлил замъгления от увлечението разум на царя; и докато палачът издигал меча за гибелния удар, Брахмадата почувствал силата му със собственото си съзнание и си представил, че самият той е на дръвника. "Задръж, палачо!" - изкрещял Брахмадата - Ти убиваш самия цар!" Но било твърде късно! Палачът бил сторил вече кървавото дело. Царят припаднал в несвяст, и когато се пробудил, у него била настъпила промяна. Той вече не бил жестокият деспот и оттогава нататък повел живот на святост и справедливост. Хората казвали, че нравът на брахмана се отпечатал в неговото съзнание.
О, вие, които извършвате убийства и грабежи! Злото на самозаблудата е замъглило вашите очи. Ако можехте да погледнете за нещата, каквито са, е не каквито изглеждат, нямаше да причинявате несправедливост и болка на самите себе си. Вие не разбирате, че ще трябва да изкупите собствените си злини, тъй като това, което посеете, ще трябва след това да пожънете. Из "Сказания за Буда", изд. "Мария Арабаджиева", стр. 129-130. Пояснителна бележка:
*Брахман - в случая представител на висшата каста в индийската кастова система.

Кон Круз

Кон Круз

 

Свобода от диктатуры зверя внутри тебя

Простые приёмы работы со своим сознанием. Самые первые шаги работы над собой. ...Как научиться управлять своим сознанием и контролировать мысли? Как избавиться от диктата сознания и его навязчивых мыслей? Как научиться управлять своим вниманием? Как найти себя? Как общаться в семье без обид и претензий? Часто люди путают понятие Любовь с диктатурой. Что такое настоящая Любовь? Как перестать быть несчастным и начать Жить? Как выбрать Жизнь вместо смерти, Любовь вместо страданий? Как различить в себе Личность – духовную составляющую от сознания – животную составляющую человека? Что такое духовность Личности? В чём состоит действие Личности? Как обрести свободу от зверя внутри себя? Как развить в себе Ангела? ...

Рассвет

Рассвет

Размисли по беседа

“Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение.“   Даде ми се всяка власт     Колко трудно е да пропуснем Любовта през себе си. Много по-лесно е да сме злопаметни, да мразим и да храним жажда за отмъщение. Толкова много хора живеят в миналото. Някой мрази турците, щото някога сме били под тяхно робство. Друг мрази лекарите, щото един лекар някога му отказал лечение. Мразим германците, щото имаха Хитлер. Или руснаците, защото имаха Сталин... Някои мразят всички джаз  изпълнители, защото някой им е казал, че е музика на “черните/негрите“, други мразят опера, щото не я разбират и никой не им е показал красотата й. Мразим, съдим, тровим. Себе си. И света... А е нужно просто да спрем и помислим, да анализираме случая, без да се генерализира, обобщава.   Умението да живеем тук и сега. Умението да приемем човека срещу себе си. /Сещам се за един поздрав - “Намасте!“, по-скоро един превод на тази дума-“Богът в мен, поздравява Богът в теб!“ Да се зарадваме на човека срещу себе си. Да сме утихнали и забравили, какво ни е казал баща ни, майка ни, да чуем себе си. Онази мъничка частица вътре в нас, която е чиста любов... Защо да мразя съседа си, само защото някога се е скарал с баба ми?.. Защо да мразя турчина, в чийто магазин влязох и ме обслужи, културно, с внимание, само заради това, че някога, някой турчин е властвал по тези земи?... Най-малко е добре да простя заради себе си. Защо да мразя “запада“, защо да мразя и отричам “изтока“? Та всеки човек, всеки народ, има нещо добро, развива, проявява частица от Цялото... Разбира се, трябва да се изучават фактите, да се търсят причините и да се знае историята. Но защо това да подхранва омраза, разделение?... Липсата на мислене, на знания /на светлина по някои теми/, води до отрицание, до злословене и омраза.   Трудно се обича. Трудно се прощава.  Трудно е да приемем себе си, да живеем в мир със себе си... Не с его-то, а със себе-то. Вътрешното... С шепота на сърцето и разума, разумното сърце.Трудно е да признаем своите си грешки, пред себе си. Но това е първата стъпка към смирението и желанието да се променяме. Първата стъпка да потърсим светлината вътре. Толкова е изморително да се чуват викове от всички страни кой е по-по-най-! умен, прекрасен, знаещ... Но недоволен! От себе си и света! Нужно е само да проявим мъничко здрав, аналитичен ум. И тогава се изчиства до блясък душата, благородството й... И аз имам моменти на яд, на недоволство, но не от човека от среща, а от културата му, от поведението му, от липсата на професионализъм... Тогава мога да изкажа принципно мнение и да изразя несъгласие. Но това не е, защото мразя човека, а защото обичам себе си и искам всички да сме в по-красив свят, да се променяме, развиваме и да сме разумни... Когато съм разумна, добронамерена и честна с хората, естествено е да очаквам същото. Но не е така за всички и тогава има противоречие, започвам да търся причините за несъответствието. Дали съм сгрешила с нещо към отсрещния или той просто е на различно стъпала от развитието си и не може да е друг, освен груб и неморален, например?... Но пък хора, които не искат да се променят е добре да се заобикалят... Живота ще ги научи някой ден...   “Какво ви очаква днес? – Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“ „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“. Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение...“ Даде ми се всяка власт  

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя 3

Чистотата на ученика Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята
чистота, радва и Учителя. Доброто Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.
Външно изявление на Любовта - това е Доброто! Жертва и Мъдрост Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! Истината Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. Издържане Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита
Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко! Любовта и Мирът Ученикът ще познае, дали има Любов, ако има мир.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов. Доброто Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят
желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
Младост Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в
Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта.
Който живее в Любовта, той е всякога млад! Истина и
Любов. Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!  Истината Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
Истината е наша, а лъжата - не! И ако е ученик, той няма да излъже!   Изпит Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова
той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. Истината Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи
Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина
Истината е винаги блага! Отговор Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на
тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.
Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът. Сила и благородство
Силен е ученикът, само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! Знание и Любов Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов,
огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание! Свещени чувства Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.
Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно. Грехът Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.
Ученикът е силен, не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази. Мир Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните. Мир Мирът говори за присъствието на Духа! Любовта Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.
Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони. Ментално поле Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от
нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. Учителят Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който
ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.
Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му
подробности.  

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя 2

Два обекта Да се концентрира - това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му
влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат -
той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира
само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята - над
всички лични амбиции! Голямата паница Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.
Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една
мотика, и според мотиката и паницата. Да и Не Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по
принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да! Любов и смисъл Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
В Любовта всички неща се осмислят. Любов и ум Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Мекотата е външният израз на Любовта. Пасивност Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен - да
възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. Синьо и бяло Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото
духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните
видове лъчи за своето повдигане. Изкуствени желания Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на
душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
Естествено желание е само това, което е съгласно с Волята Божия - което иде от Бога!
Естествено желание е това, което води към изобилен живот. Съмнение Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизира и тогава изгубва тази
естествена привлекателност, която е имал. Интуиция и ум Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато
действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре. Планът на Битието Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не
влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието. Победа Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.
Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!

Слънчева

Слънчева

 

За душевния и физическия характер

Темпераментът на тялото може да потисне част от истинския характер на душата. Тя да не може да овладее дадена генетична особеност на избрания биологичен носител. Душата може да не се справи с определени влияния, да не се случи плана и за надмогването им. Да не можеш да обяздиш избрания бик (целта да е била да заякнеш духовно, ама...). Много души се опитват да се оправдават с телата и със средата, които обаче сами са си избрали... "В случай 47 съм избрал клиент, който е имал трудно детство в миналото си прераждане поради властния и жесток характер на баща си, който никога не бил доволен от постъпките му. За по-просто ще използвам земните имена на сина Рей и бащата Карл. Рей бил плахо момче, израснал без самоуважение и прекарал целия си зрял живот в опити да преодолее отрицателните чувства. Скривал своята чувствителност от другите, като издигал защитни стени около себе си. Най-важна в случая е срещата с баща му в духовния свят.
...
Д-р Н. Искам да преминем към момента, когато говориш с Карл. Опитай се да ми опишеш подробно как протича разговорът ви.
К. Скоро стигаме и до... критичната преценка на случилото се и причините... Обсъждането на отношенията и мненията ни. Мериън и Ан са тук, а Карл все още се срамува. Първите му думи са: „Бях твърде суров с теб като баща. Зная, че провалих предварителния план. Този живот... Просто загубих контрол над него..."
Д-р Н. Какво означава за теб признанието му, Рей?
К. (очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща... О, долавям известна прилика... Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.
Д-р Н. Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябва¬ло да усвои някои уроци, нали?
К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.
Д-р Н. (настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?
К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.)
Д-р Н. Рей, продължи, ако обичаш.
К. (дълбока въздишка.) Виждам, че гневът му е изчезнал, което ми се струва странно, защото все още не съм свикнал с истинския му характер... Но не след дълго ще свикна.
Д-р Н. Като имаш предвид всичко това, Рей, какви са отрицателните наклонности на душата на Карл, кои¬то пренася в преражданията си?
К. Знае, че една от тях е желанието да контролира съби¬тията и хората около себе си. В миналия си живот като мой баща не можа да се пребори с този недостатък. И за двама ни е трудно да живеем без разбиране. Затова се сработваме толкова добре с Ан и Мериън. Те като че ли преодоляват разочарованията много по-лесно от нас.
...
След първите неловки моменти от срещата си в духовния свят Рей и Карл отново са се почувствали спокойни и щастливи в духовната си група. Това не означава, че поведението на Карл изведнъж е оправдано. При прегледа и оценката на живота, преди да се види с Рей, Карл ясно си е дал сметка за безкрайната болка и страдание, които е причинил на сина си. Тук действат две сили. Първата от тях е потенциалното потискане на истинския характер на душата от биофизическите черти на обитаваното тяло, както и въздействието на специфични околни влияния. Вторият фактор е ролята, която й е поверена в причинно-следствения кармичен поток.
Всички прераждания са нишки, от които е изтъкана пъстрата безкрайност на съществуването ни. Ако някой роднина или приятел е жесток и непреклонен или може би безразличен към нас в живота, виждаме само външния образ, а не целия истински характер на тази душа. Изпълняването на роли в живота винаги има смисъл. Ако сте израснали, в особено трудни отношения с някого от родителите си, както Рей с Карл, задайте си въпроса: какво научих благодарение на този човек, кое-то не бих узнал, ако го нямаше в живота ми?
Рей е имал трудности и в сегашния си живот и се е пристрастил към опиати. Все пак на четиридесет и пет годишна възраст проявява воля и се опитва да промени нещата. Сам сподели, че връщането към истинската му - същност по време на сеанса ни му е помогнало много. Душата на Карл сега е по-големият брат на клиента ми и двамата са израснали в противоборство. Много от обстоятелствата от миналия им живот се повтарят, но въпреки това са доста по-близки като братя, отколкото тогава като баща и син.
...
Случай 47 показва, че някои души в поредица прераждания искат тела с един и същ темперамент, който е предизвикателство за слабостите на душевния им характер. И Рей, и Карл лесно се поддават на лоши навици при определен тип телесна химия. А защо продължават да молят за този тип тела? За да добият опит. Всяка нова депресия води до поредната доза, но Рей е твърдо решен да се пребори с това, преди да продължи. Зная, че тази душа напредва. Рей ми каза, че след два несполуч¬ливи брака най-сетне е срещнал жената на мечтите си, но трябвало да бъде чист от наркотици и алкохол, за да я оцени." Из "Следите на душите" (стр. 127-129), д-р Майкъл Нютън. (http://duhovno-razvitie.com/sledi.doc.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещени думи на Учителя

Любов, Мъдрост, Истина Любов, Мъдрост и  Истина - това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича
Учителя. Туй е висшето, което свързва ученика и Учителя. Науката за Любовта Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се
изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.
  Добрите ученици Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат;
нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.
В живота им е отразен космическият ритъм. Есенцията Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да
помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна,
че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае, от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. Благодарност Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която
иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има
непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси
градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.
Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! Поляризиране Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща
внимание само на положителното в живота и с него работи. Основни черти Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти -
вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него - това е той. Особеност в развитието Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие.
Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да
зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! Възходяща Любов Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане
възходяща, той ще бъде вече здрав. Доброто Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си.
Затова е пратен на земята. Воля за Доброто За Доброто трябва воля! За да вървиш нагоре, изисква се воля. А
само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението
и то ще те повлече надолу. Воля трябва за Доброто! Обективен и субективен ум Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да
констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде
развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на фактите, а субективният - на законите. Но и двата не са още умът
на принципите... Еволюция За ученика еволюция значи - да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да
расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и
освобождение.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния
ход на еволюцията. С благодарност към Веселин Стоянов!  /следва продължение/    

Слънчева

Слънчева

 

Единое зерно. Часть первая. Выбор

В чём смысл жизни человека? Что лежит в основе всех религий и священных писаний мира? Что объединяет всех людей на Земле? Масштабное исследование, проводимое участниками Международного общественного движения АЛЛАТРА на основе Ключей Исконных Знаний. Люди со всего мира делятся своим сокровенным о Духовной Истине. Перед каким главным ВЫБОРОМ стоит сегодня человечество и каждый человек? ...  

Рассвет

Рассвет

 

Красотата на душата

Важен въпрос е какви трябва да бъдат отношенията ни към Бога. За да имаш отношение към Бога, първо ти трябва да мислиш. Мисълта е първото условие за създаване на отношения. Второто условие е да имаш същество, с което да се разговаряш мислено. Мисълта трябва да отива до известно същество и да се връща. Така се създава особен вид общение, връзка. Трето условие е музиката, т.е. трептението. Не можеш да мислиш нито да предаваш мисълта си без проводник, т.е. без среда. Това са трептенията на въздуха, които, щом са хармонични, наричаме ги музика. На първия принцип отговаря мозъкът, на втория принцип отговарят дробовете, а на третия – стомахът и цялата храносмилателна система. Друго сравнение: музиката има отношение към устата, към чувствата, гласът има отношение към ушите, а мисълта – към очите, които възприемат светлината. За да се прояви, човек се нуждае от светлина, топлина и сила. – Какво търси човек в света? – Господа. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си и се питат има ли Бог, или няма. Щом Го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и веднага ще влезеш във връзка с горния свят, с разумните същества там и ще започнеш да се разговаряш. Който има радио, знае как се постъпва. Завърти ключа, сложи стрелката, където иска, и веднага слуша какво се говори от Москва, Лондон, Париж. Будните души веднага му отговарят. Знае се, че и когато не е съществувало радиото, хората пак се съобщавали с възвишения свят. Пророците, светиите са предавали думите на Господа, както и на разумните същества, от горния свят. Това не става чрез ума, но по вътрешен път. То е достъпно за учените, за просветените хора, които разбират. Колкото и да говориш на невежия по този въпрос, нищо няма да разбере. Той не е просветен... Красотата на душата  

Слънчева

Слънчева

 

По любов и с любов

"Мъжът никога не трябва да се жени за жена, която не обича, за която не е готов да пожертва всичко. Жената никога не трябва да се омъжва за мъж, когото не обича, за когото не е готова да пожертва всичко.
Омъжете най - здравата, най - красивата и благородна мома за човек, когото тя не обича, и вижте какво ще стане с нея след една-две години. Оженете най - силния, най - благородния момък за мома, която не обича, и след една-две години той ще слезе в дъното на живота. Въпреки това бащите и майките гледат да оженят синовете и дъщерите си за когото и да е, стига да е богат. Не, великият, Божественият закон казва на майката: Ще омъжиш дъщеря си за онзи, който я люби като тебе." Петър Дънов - Учителя Из "За семейството и възпитанието на детето", стр. 19.
_______________________________________________________________________________________________________________________________________
"Затова висшият космичен дълг повелява във всички случаи на свободно избрано партньорство да се постъпва така, сякаш двете страни са сигурни, че някога са водили един-единствен духовен живот, че те ще намерят завинаги този духовен живот, съединени в Духа. -
Всяка връзка между мъжа и жената е осъдителна, ако не е налице съзнателното намерение да се постъпва по този начин.
"Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най - малки братя, - Мене сте го сторили", - е казал някога Учителят, за когото възвестяват свещените книги. - 
По същия начин може обаче да се каже: каквото направиш на своя мъжки или женски партньор тук, в брачната общност на този земен живот, направил си го на себе си, направил си го във всички случаи на своя собствен духовен противополюс независимо дали наистина него си срещнал тук на земята или не!-"

Из "Книга за Човека" (стр.68-69), Бо Йин Ра.
 

От атеиста к святости

Ответы на главные вопросы атеистов, верующих, священников, людей, стремящихся обрести путь истинного бессмертия. Черное и белое. Что такое истинное бессмертие и как его достичь при жизни без посредников?... В передаче демонстрируется  фильм «АТЛАНТИДА. ЭЛИТА В ПОИСКАХ БЕССМЕРТИЯ». ПРАВДА о происхождении элиты в современном человеческом обществе, их поиск бессмертия. Элита – слуги Эля. История допотопной высокоразвитой цивилизации – Атлантиды, упомянутая в мировом литературном наследии Шумера, Вавилонии, Эллады, а также в мифах разных народов мира. Высокоразвитые технологии, борьба за власть, климатическое оружие, ядерная война древности, мегалиты, уникальные технологии пролонгирования жизни за видовой предел, бессмертие в теле для избранных. Факты и доказательства. Как идеология потомков атлантов отразилась на современном мировоззрении человечества? История развития заговора мировой элиты. РЕЗКОЕ И БЫСТРОЕ ИЗМЕНЕНИЕ КЛИМАТА. Последняя черта.   Фильм  "Атлантида. Элита в поисках бессмертия" можно посмотреть и как отдельный  видеофильм:   Текст фильма "АТЛАНТИДА. ЭЛИТА В ПОИСКАХ БЕССМЕРТИЯ":  https://allatra.tv/category/text-filma-atlantida-elita-v-poiskah-bessmertija    
 

Лептата на вдовицата и тримата търговци

Имало някога една самотна вдовица, която живеела в лишения. Веднъж тя отишла в планината и видяла отшелници, събрали се на религиозен събор.
Тогава жената била изпълнена от радост, и, възхвалявайки ги, казала: "Това е добре, свещеници святи! Но докато другите даряват свещени предмети, каквито са образувани в пещерите на океана, аз нямам какво да ви предложа." След като изрекла тези думи и напразно потърсила още веднъж дали не носи нещо в себе си, което да даде, тя си припомнила, че преди време била намерила в купчина тор две медни монети и веднага ги предложила като дар на свещениците.
Най - старшия от тях, светец, който можел да чете в сърцата на хората, пренебрегвайки богатите дарове на останалите прииждащи и съзирайки дълбоката вяра, заложена в сърцето на бедната вдовица, поискал духовенството да оцени подобаващо религиозните и заслуги изпял с пълен глас песен.
Повдигнал дясната си ръка, като подканил: "Преподобни отци, присъединете се към мен!" И след това продължил:

Незначителните медни монети на вдовицата
за всяка цел значат повече
от всички съкровища на океаните
и богатствата на обширната земя.
Чрез постъпка на истинска привързаност
тя е сторила благочестиво дело
и е постигнала избавление,
свободна от егоистична алчност.

След тези думи на светеца, жената се почувствала подкрепена и щастлива и споделила: "Точно както казва Учителят: каквото съм направил досега се равнява на това един богат човек да се откаже от цялото си благосъстояние."
И Учителят казал: "Да правиш добри дела е все едно да трупаш съкровища"... /Кон Сивобелев: Христос е казал нещо подобно. Аз обаче се питам защо са им на боговете, каквито и да е било материални дарове./

Из "Сказания за Буда" (съставител Мария Арабаджиева)
×