Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1176 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1714 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 1999 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 1929 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1382 прегледа
 

Обединената енергия

"Когато няколко души са обединени от една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила. Поради това молитвата на вярващите, въодушевени от едно и също желание, има огромна сила и е способна на чудеса.
...
И така, всяка колективна астроидея (създадена от няколко души) е по-силна от астроидеята на отделния човек. Въз основа на това е построено и действието на магическата верига. За нейно основно правило служат думите, начертани от Хенрих Конрат на един от неговите пентакли, а именно: "Coagula - solve", което означава: "Най - напред събери, а след това насочи (астрална сила)".
Магическата верига се образува от съединяването на хора, свързани с една идея и обединени от волята на един човек. Всички членове на веригата трябва да бъдат отрицателни, с изключение на техния началник, който трябва да бъде положителен, тоест всички членове трябва само да възприемат волята на началника безрезервно и след като я усвоят, да му я връщат във вид на астрални токове; по този начин началникът им е като истинска астропсихическа батерия и може да насочва, според намеренията си, грамадния запас от астрална сила.
...
Върху мястото, където бил пренесен Фанег, се издигал още недостроен величествен храм.
Около грамаден камък били застанали дванадесет черни хора, образуващи верига. Тринадесетият, който се намирал по средата, с диадема на глава, държал едната си ръка върху камъка, а другата на рамото на единия от членовете на веригата. Той замахнал с ръка, камъкът сам се издигнал във въздуха и се спрял върху един от стълбовете на строящия се храм." Из "Суперенциклопедия на тайнствените науки" - том 6 (стр.156, 157, 183), Александер.

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещени думи на Учителя

Да има! В любовта трябва да има мекота. В постъпките трябва да има Доброта. В езика
трябва да има Мъдрост. В погледа трябва да има Истина. В решенията трябва да има
победа. Мъчното място. Когато въпросът дойде до мъчно място, тогава се разрешава правилно. Докато не е
дошъл до мъчното място, въпросът не може да се разреши.
Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви. Тогава хората страдат.
Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя.
Свещени думи на Учителя

Слънчева

Слънчева

 

"Остани при живата трева"

"Генерала започна все по - често да се замисля за смъртта. В същност той си даваше сметка, че не мисли точно за нея, тъй като човек не би могъл да мисли разумно за нещо, което не познава. Размишленията около този бъдещ, неизбежен акт се заключават в известен брой въпроси, които човек си задава, в известен брой хора и вещи, които остават след него. Последните месеци цялото му същество се отдръпна настрани и нагоре, обладано от мъдро равновесие, като при това не преставаше с топлота и умиление да наблюдава какво се върши в забързаната суета на тревожните хора наоколо. И още разбра Генерала, че смъртта спокойно го изчаква в сянката на най - близо предстоящите дни и при отсъствието на онази животрептуща, обагрена с болка обич, която хранеше към конкретен, отделен човек - сега сърцето му, цял живот топлило такава любов, като че ли преля от нея, та я заобръща в себе си, без да изтърве и капка навън, подреди я в нов ред, в нова сплав. Беше прозрял, че любовта е навсякъде и че нищо не може да живее без нея - нито и тревица дори би израснала, нито реките биха текли в своята си посока, нито слънцето би изгрявало, нито хората биха дишали...И този велик принцип беше единственият съдник на поведението му не само сега, напоследък, но и (във) всичките изживени и плодоносни години.
"На Алена ще оставя всичко освен тези книги и сабята от баща ми." - Тези неща за Генерала бяха предметите. Хората - това беше само Алена. Въпреки десетките, минали през сърцето му, които от своя страна щяха да го помнят, докато са живи, щяха да го разказват на деца и внуци и щяха да го носят като скъп спомен за рядко и великолепно природно явление, което присъствува само миг - толкова, колкото да видиш светлината му, която раздира сивото небе, и край. "Никой освен, Алена не е толкова мой!" - мислеше Генерала.
Близката си смърт той усети и по това, че вече беше заобичал дори нея като част от хармонията, която беше създавал вътре в себе си и около себе си, макар че и тя за него беше един друг, отделен и завършен свят, сътворен по образ и подобие на Естествето. И това могъщо и умно повторение - от звездния свят до отделния човек - според Генерала беше напълно достатъчно да опази до неприкосновеност, да опази Алена от всичко и от всеки." Наташа Янчева, "Остани при живата трева" (стр. 71-72), изд. "Народна младеж", София, 1983 г. Хубава повест, макар да не съм на 100% сигурен, че разбрах какво точно се случва накрая. Дори да не беше указано на едно място, че е цитиран Рабиндранат Тагор, пак щях да си помисля, че авторката е чела философски книги или че и да не е чела, то поне е имала някакви духовни изживявания, за да може да пише така във време в което езотериката не е била на мода... Явно Янчева (напуснала този свят миналия месец) е имала и интерес към психологията. Описала е талантливо на стр. 99 едно явление, което е един от факторите за влюбванията между хората и за последващите любовни драми: "Усети невероятния и глад за топлина, сътворен от плътния студ около нея, разбра задъханото и бързане да изпие час по - скоро топлината, която срещала тук-там по пътя си. А след всяка раздяла с нея Алена е изпитвала все по - невъзможна самота и все по - нечовешки глад. И затова всяка нейна следваща любов била все по - прекрасна, по - необятна, по - тежка...Така я видя Явор в онази нощ...В онази нощ разбра, че много по - мъдро е да си идеш от Алена, и колко е трудно да я накараш да те напусне."

Кон Круз

Кон Круз

 

Карл Юнг (цитат)

"През последните тридесет години хора от всички цивилизовани страни на земята са се обръщали за съвет към мен. Лекувал съм стотици пациенти през втората половина на живота ми  - тоест, след тридесет и пет годишната ми възраст - не е имало нито един, чийто проблем да не се е свеждал до религиозен поглед към живота. Спокойно може да се каже, че всеки от тях се е разболявал, защото е загубил онова, което религиите на всички векове са давали на последователите си. Нито един от онези, които не си възвърнаха този религиозен поглед, не бе истински излекуван."

Кон Круз

Кон Круз

 

Накрая те хващат (Мотивът дясно?)

Редактирано.
Мотивът дясно?
.............................................................................................
Бях невидим, пакостлив и летящ хлапак, преследван от различни хора. Накрая, след поредния мръсен номер бях уловен, макар и трудно. Сънувах, че не само мога да летя, но и да ставам невидим. Тоест, още по - неуловим. Не знам какво бях сторил, но една служителка на реда (мисля агентка на ФБР) излезе от двора ни. Искаше да ме залови. Но нямаше как. Намирах се на няколко десетки метра от земята. Бях видим в този момент, но тя не опита да стреля. Чух я да казва нещо от сорта на: "Той е специално дете. Такива се раждат много рядко." В това време една руса жена на средна възраст също полетя. Доближи височината на която се намирах аз. Каза ми: "Аз също съм специално дете." Не и позволих да достигне моята височина. Наврях половината си десница (дланта ми) в устата и и я задържах на по - ниско ниво (след това не знам какво стана с нея).
После тръгнах да летя към първото ми училище (все още видим). Някой ме преследваше с велосипед (по суша следеше движението ми - може би за да го докладва на други хора или евентуално, за да пробва да се прицели и да ме гръмне). Мисля, че преследващият ме с велосипед BMX (детската ми мечта) беше полицай. Докато летях над него в сумрака го наблюдавах. По едно време се претрепа. Така е - който хем гледа нагоре, хем кара колело...
След това вече бях в друг, по - голям град. Летящ нависоко, както преди това, но вече и невидим. Бях максимум 19-годишен (може би и по - малък, както от началото на съня). Започнах с мисълта ми да управлявам една червена лъскава кола със закачени за нея балони, зад чийто волан стоеше непознат младеж (в съня беше по - голям от мен). Започнах да мятам колата наляво надясно по пътното платно. Тя не спираше да се движи. Накрая се заби в една стена. Хората знаеха, че инцидентът е предизвикан от моето невидимо присъствие. Оглеждаха се, но не можеха да ме видят... Кеф ми беше.
След това се озовах на някакво странно място. Хем път на открито, хем от двете му страни - някакви стени (без тротоари, без движение на коли и почти без движение на хора).
Взех нещо да се бъзикам с някакъв чернокос пълничък пубер. Не знам какво точно правех. Той ме усети и започна да се оглежда, но не можеше да ме съзре. В този момент на помощ му дойдоха вуйна ми, един дето ме тормозеше в училище и поне още 1-2-ма младежи (в ученическа възраст мисля). Започнаха да ме търсят. Придвижваха се по заградения път, а аз летях опасно близо над тях, радвайки се на неуловимостта ми. Държах балон, който беше видим. Един се пробва да ме хване, ориентирайки се по балона, но не можа да ме достигне.
В началото на груповото търсене пълничкият пубер разгъна малко от един навит на ролка найлон. Найлонът беше прозрачен и лепящ се. С действието си искаше да покаже, че е намерил начин за залавянето ми въпреки моята невидимост.
Стигнахме донякъде и после тръгнахме наобратно по същия път (тоест, в посоката от която бях дошъл). Пак летях опасно близо над тях (на няма и два метра височина). По едно време някой ме сграбчи. Напънах тялото си (за малко възприех себе си като по - големия от двамата ми братовчеди - син на вуйна ми, сякаш аз бях него). Почувствах се силен и отблъснах нападателя. След малко обаче бях уловен отново (бях стиснат здраво за мястото между кръста и гръдния кош, от дясната страна). Станах видим. Не можех да се отскубна. Мисля, че и втори човек ме хвана. Край, това беше. Болеше ме, виждах че няма да успея да се измъкна. Взех да викам "предавам се, предавам се" и се събудих. Колкото и да е добър човек, накрая го хващат...
................................................................................................
В друг сън сънувах, че Елеазар Хараш язди кон в посока на блока срещу който живея. Той слезе от коня. Десният му крак беше горе-долу наполовина ампутиран. Интересното беше обаче, че тръгна да ходи без патерица. Сякаш имаше крак. Ходеше достолепно. Седна на пейката пред блока. Аз и разни младежи (сред които сестра ми) седнахме наоколо. Някой седна при него на пейката (може би сестра ми). Аз седнах на един циментов праг пред пейката.

Кон Круз

Кон Круз

 

Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 2

Продолжение дискуссии на самые острые вопросы современной психологии и психиатрии. За основу рассматриваемой гипотезы взяты знания изложенные в книгах Анастасии Новых и передачах с участием Игоря Михайловича Данилова. Смотрите во Второй Игре: - Что такое мысли? Как они формируются? Наши ли мысли? Кто манипулирует человеком при помощи сознания? Сознание - инструмент искажения реальности! - Что стоит за хронической усталостью, страхами, депрессией? - СЕКРЕТ БЕССМЕРТИЯ сокрыт в эффекте Плацебо? - Как и почему человек становится серийным убийцей? Природа явления. Мнение профессионалов, объяснения маньяков. - Проявления невидимого мира, с которыми мы сталкиваемся: невидимые друзья наших детей, неестественное агрессивное поведение ребенка. - Что такое «СУБЛИЧНОСТЬ»? Что на самом деле стоит за феноменом расщепления личности? - Последствия использования гипноза.   Во Второй Игре принимают участие психологи, психиатры, психотерапевты, врачи из Германии, США, Испании, Чехии, Литвы, России, Словакии, Украины и других стран.   Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 1

Рассвет

Рассвет

 

Бо Йин Ра за любовта

"Висшата, "небесна" форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най - прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачен стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. --
Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...
Много по - силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: - който, подтикнат от Духа, сам създава форми.
Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!
Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагоделствуван в това отношение!
Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по - малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!
Немалко дела, които са доста далеч от областта на високо изкуство, могат, разгледани в по - висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по - очебиен израз."

"Книга за любовта" (стр. 82-83), Бо Йин Ра.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Два стари примера

Два стари примера защо не можем да вярваме на всичко, което научаваме от телевизиите, вестниците, списанията и т.н. "Марсианци изграждат два огромни канала за две години.
Невероятни по мащаб строителни работи, изпълнени за небивало кратък срок от нашите съседи по планета." Ню Йорк Таймс
заглавие от 27 август 1911 г.
----------------------------------------------------------
"Френската армия е все още най - добрата боеспособна машина в Европа." Тайм
12 юни 1939 г.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Аз прекарах в Индия още две последователни прераждания..."

"Аз прекарах в Индия още две последователни прераждания, през които водех незабелязано съществуване - родена и двата пъти в бедни семейства, до края на живота си оставах в тази среда. Макар тези мои въплъщения да не бяха изпълнени с големи и важни събития, в тях направих доста голяма крачка напред, защото се научих на смирение. Естествено, това не бе лек процес. Условията на живота ми, отношенията на тези, от които зависех, ме караха да се чувствам унизена и пренебрегната. Големи вътрешни страдания и борби преживях тогава, но за мен нямаше друг изход.
В тези два живота аз разреших задачата, свързана с гордостта и с желанието ми за власт, които, разбира се, произхождаха от далечното минало. Постепенно, стъпка след стъпка, изпитание след изпитание, ръководена от божествения дух у мен, аз се научих да бъде смирена - да поставям своите цели не вън от себе си, властвайки над другите, а в овладяването на самата себе си, изправяйки недостатъците на собствения си характер. Много мълчаливи, скрити страдания и жертви ми струваше това. Но другояче не можеше да бъде. Животът ми бе устроен така, че постоянно виждах ясно колко безсмислена е моята гордост и колко много страдания причинява тя на мен и на моите близки.
Страшна е понякога мъката, когато човек трябва да се откаже от един свой недостатък, да надвие една слабост, да трансформира отрицателна черта в положителна. В живота обаче има постоянно, разумно и целесъобразно ръководство. В живота има строго изработен план както за еволюцията на човечеството като цяло, така и за всяка отделна душа. И този план се прилага и реализира постепенно и методично от ръководителите на нашето развитие." Откъс от "Безсмъртната любов" (изд. "Жануа`98", стр. 146-147), Дук де Помар.

Кон Круз

Кон Круз

 

Ислам - религия Любви (передача по фильму "Зов Махди")

Передача "Ислам - религия Любви" раскрывает подлинную суть, глубину, мудрость и красоту Ислама на основе Знаний АллатРа - Знаний, привнесенных Махди! (Передачу можно посмотреть также и на  https://allatra.tv/video/islam-religia-lubvi)
   

Рассвет

Рассвет

 

"Бунтът на небето"

"„Бунтът на небето“ е обрисуван в интересна светлина в тълкованията на Кейси. Много преди нашата физическа вселена да се появи, всички души и архангели били спътници на Бога, съзнаващи своята индивидуалност и поддържащи общение с Бога. Душите и архангелите имали неограничени сили на сътворци. Всеки от тях бил миниатюрно копие на Бога, с всички Негови способности и възможности. „Бунтът“ бил духовно отклонение на съзнанието, противоречащо на Божия замисъл. Една част от архангелите започнали да съсредоточават все повече енергия върху собствените си индивидуални творения и специфични състояния на съзнанието. В един момент тези ангелски същества започнали да работят срещу божествения замисъл на вселената.
Множество ангели и архангели, които поддържали съзнателна връзка със Създателя, разбрали, че много други като тях започват да „забравят“, че са едно с Бога. Те все повече се запленявали от собствените си способности и творения. Когато архангелите се опитали да накарат непокорните духове да си припомнят оригиналния план за Божието творение, те оказали силна съпротива и предизвикали разединение.
В своята биографична книга „Има една река“ Томас Съгрю пише: „Някои духове бяха изумени от собствената си сила и започнаха да експериментират с нея. Те се сливаха със звездния прах и ветровете на сферите, като ги чувстваха и ставаха част от тях... Това бе духовното падение, или бунтът на ангелите“3.
Алалиил е архангел, описван като един от онези, които са се опитвали да се притекат на помощ, когато започнало голямото разделение на силите. Той и много други архангели - включително Михаил - се включили в „битката на припомнянето срещу забравата“, както можем да го наречем. Те се биели, за да спасят душите, които все повече пропадали в себичността. Луцифер и Ариел, някога велики архангели в света на Бога, станали водачи на ангелите и душите, които искали да тръгнат по свой път, независими от Божиите желания. Ето как доброто и злото (помненето и забравата) станали живи състояния на съзнанието, олицетворявани от Светлината и Тъмнината. Днес, неизмеримо по-късно, тази битка се води на земята в човешките души, докато ние ежедневно се изправяме пред избора дали да проявим самоотверженост или себичност."

Откъс от "Едгар Кейси: За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 107-108), Робърт Грант.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Ангелите не само са загрижени ​​..."

"Тълкованията на Кейси показват, че ангелите не само са загрижени за развитието на човечеството в материалния свят, но и че основната им мисия е да ни насърчават да се върнем към осъзнаването на връзката си с Бога. Докато архангелите могат да се уподобят на Божии гласове, сонмовете от ангели действат като Негови сетива. Тези разклонения са различни нива, различни духовни и материални проявления, чрез които Бог познава Себе Си в индивидуализирани същества, духове и степени на съзнание.
Душите на всички хора на земята са като листата на голямо дърво - ангелите и архангелите са клоните, а Бог е дървото. Човечеството се смята за едно от най-високите разклонения на Божието творение; ние въплъщаваме всичко, съставляващо по-низшите физически царства на земята, и също така притежаваме всички аспекти на висшите духовни царства. Цялостният модел на дървото е запечатан във всеки лист. В известна степен ние също притежаваме различни нива на възприятие и съзнание като „физическите йерархии“ от атоми, клетки и кръвни телца, които изграждат по-големите системи на органите в тялото ни, които на свой ред съставляват „цялостния“ индивид. Ангелите, архангелите и душите представляват индивидуации на „цялостния Бог“. В тълкованията на Кейси се казва, че всяка душа е кръвно телце в Божието тяло. Разкривайки в още по-голяма пълнота необятността на тази картина, едно тълкование сравнява земята с атом във вселена от светове! В колективното човешко съзнание на земята ние съставляваме една много малка - но важна - част от целостта на Бога. В тази малка част обаче се съдържа моделът на цялото. Микрокосмосът е миниатюрно копие на макрокосмоса."

Из "За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 127-128), Робърт Грант.

Кон Круз

Кон Круз

 

Небесни автомонтьори

"НИЕ НЕ СМЕ САМИ" - ГЛАВА ОТ КНИГАТА "ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ И НЕВИДИМИТЕ СИЛИ", РОБЪРТ ГРАНТ.
ПОДЗАГЛАВИЕ: "АНГЕЛИ НА ПОМОЩ" (стр. 27-40 в електронния формат).
..........................................................................................
През последния век случаите на хора, преживели чудодейна среща с ангели, са се увеличили драматично. Всеки, изучаващ този феномен, бързо ще заключи, че съществуват невидими сили, които непрестанно насочват човечеството по неговия път. За търсещия логика ум това е парадоксално. Мнозина смятат, че щом нещо не може да се види, то не съществува. Хората често се надсмиват над идеята за невидими сили и психични феномени, но това мислене вече се измества от безбройните необясними срещи, доказващи, че в днешния свят действат небесни сили. Историята, която следва, е добър пример за това:
- О, боже, не сега - каза си на глас Мари. - Моля те, не сега.
Доджът, модел ’72, на Мари Утерман се закашля и заподскача по междущатска магистрала 95 близо до Ричмънд, Вирджиния. Колата губеше скорост, кога- то тя отби встрани от пътя. Моторът угасна тихо, без пушек, без пронизително скърцане. Мари обаче знаеше, че това все пак е краят му. Скоростната кутия се канеше да „сдаде багажа“ от месеци.
Тя беше тръгнала за град Вашингтон от Норфолк, Вирджиния. Дъщеря й трябваше да роди след броени седмици, а бременността й беше трудна. Цяла сутрин Мари бе обсебена от усещане за неотложност, свързано с дъщеря й. Не можеше да се отърве от чувството за безпокойство, когато мислеше за нея. Тази загриженост се превърна в мъчителна тревога и не я оставяше на мира.
Отиди при нея. Отиди при Джени. Побързай.
Накрая тя последва интуицията си, след като позвъни на Джени и телефонният й секретар се включи.
Джени трябваше да вдигне, помисли си Мари. По това време винаги си е вкъщи.
- Джени, мама е - каза Мари след сигнала. - Скъпа, тръгвам към теб. Знам, че ще кажеш, че не е нужно, но идвам. Надявам се, че си добре. Доскоро.
Ще са помисли, че съм се побъркала, помисли си Мари. Не беше от онези, които се месят в работите на детето си, но това чувство искаше от нея веднага да отиде там.
- Майчина интуиция - промърмори тя, докато събираше багаж в малък куфар. - ГЬсподи, надявам се, че наистина съм се побъркала.
Мари положи глава на волана, преживявайки отново събитията от ранната утрин, които я бяха довели до тази безпомощна крайпътна дилема. Намираше се на няколко километра източно или западно до най-близкия изход от магистралата и на два часа път от дома на дъщеря си в покрайнините на Александрия, щата Вирджиния.
- Моля те, Господи, помогни ми - каза Мари. - Трябва да стигна при Джени. Моля те.
Мари не разбираше нищо от автомобили, но реши все пак да отвори капака.
- Може да е някоя жичка. Може би просто някоя жичка се е откачила.
Тя излезе от доджа. Край нея профучаваха коли, но не й се вярваше някой да реши да спре, тъй като на междущатска магистрала 95 наближаваше пиковият час. Мари вдигна капака. Никакви хлабави жички. Само изгаснал акумулатор. Тя затвори капака и се върна в колата. Със затворени очи и цялата надежда, която можеше да извика в себе си, тя завъртя ключа, представяйки си как колата се пробужда с ръмжене. Моторът направи опит да запали, но не успя. Мари се почувства напълно безпомощна. Тя погледна към оживената магистрала и от очите й рукнаха сълзи.
- Моля ви - прошепна тя на преминаващите бързо коли. - О, моля ви... Трябва да стигна при Джени!
Молбата тъкмо се бе отронила от устните й, кога- то един обикновен бял миниван отби и спря пред колата на Мари. Шофьорът беше включил сигналните лампи и приближаваше на задна.
Мари не вярваше на очите си, но почувства огромно облекчение.
- Благодаря ти, Господи - каза тя.
В следващия момент вратата на шофьора, на седящия до него и голямата плъзгаща се врата се отвориха и трима млади мъже, които приличаха на студенти, излязоха от автомобила. Изглеждаха 24-25-годишни, колкото Джени. Мари се почувства спокойна още щом видя младежите. Бяха много красиви, приветливи и усмихнати. Тя си помисли, че може би отиват на среща на своя клуб, тъй като и тримата носеха бели тениски с якичка, бели якета и широки бели спортни панталони.
Може да са стажант-лекари, помисли си Мари, докато сваляше прозореца.
Русият мъж й се усмихна насърчително.
- ГЪспожо, ако обичате, излезте от колата, ние ще се опитаме да я накараме да запали.
Мари не се поколеба.
- Не знам как да ви благодаря - каза тя, докато излизаше. - Тфябва да стигна при дъщеря си. Тя ще ражда и...
Докато Мари разказваше историята си, тримата мъже извадиха от задната част на микробуса кутия с инструменти и хидравличен крик, който блестеше като нов. Те се усмихнаха на Мари и кимнаха с разбиране. Веднага се заловиха за работа.
Виждайки, че имат намерение да поправят колата на място, тя понечи да възрази.
- Момчета, виждам, че сте се облекли като за разходка. Моля ви, само ме закарайте до някой телефон и ще позвъня на приятелката на дъщеря ми да ме посрещне или на съпруга й да дойде да ми помогне. Не е нуяшо да...
- Няма проблеми, госпожо - каза русият мъж, до- като се пъхаше под колата на Мари. - Ще ви върнем на пътя след минути. Подай ми онази муфа, Мич.
Мари забеляза, че Мич прилича на зет й, съпруга иа Джени. Той се извини и заобиколи Мари, като започна да тършува в кутията с инструменти.
- Добре - каза му русият, - а сега ми подай клещите с тънък връх.
През следващите 5 минути русият мъж нродъллш да иска инструменти, сякаш беше хирург по време на операция. Мич изпълзя йод дясната страна иа колата, за да помогне на приятеля си. Третият се занимаваше с акумулатора под отворения капак.
Ама те целите ще се изцапат с масло, помисли си Мари. През живота си не се беше чувствала толкова признателна. Забеляза, че безпокойството й напълно се беше стопило. Усещаше задоволство - всъщност лшзнерадост. Беше странно, че при тези напрегнати обстоятелства беше толкова спокойна. Тфимата мълсе човъркаха в продъллсеиие на 10 минути. Мич излезе изпод колата и седна зад волана, а после завъртя ключа. Доджът се закашля и запали, работейки отлично на празен ход. Мари беше смаяна. Веднага щом запали колата, Мич излезе и отиде при нея.
- Мисля, че вече всичко е наред - каза той. - Можете да тръгвате.
- Не знам как да ви благодаря - каза Мари, изпълнена с признателност. - Моля ви, нека ви платя за труда.
Тя бръкна в портфейла еи и им подаде петдесета- чката, която пазеше за спешни случаи.
Тримата мъже се заловиха да товарят инструментите и крика в микробуса, без да обърнат внимание на протегнатата й ръка. Мич се спря за малко, след като прибра крика, и й се усмихна.
- Няма нулсда - каза той. - Това ни е работата.
Тримата потвърдиха, като си кимнаха един на
друг. В този момент Мари се сепна - не защото не пожелаха да вземат парите й, а заради външността им. За първи път тя забеляза, че нямаха и най-малкото петънце по дрехите си, нито по ръцете си. Бялото им облекло беше също толкова чисто, колкото и когато бяха слезли от микробуса.
Мари имаше чувството, че сънува.
- Как е възможно... искам да кажа... вие лежахте на земята... би трябвало да сте...
- Трябва да тръгвате, госпожо - напомни й мъжът с кестенявата коса. - Дъщеря ви има нужда от вас.
Това извади Мари от удивлението й.
- О, вярно! Ще тръгвам, наистина. Но как мога да ви се отблагодаря?
Тя се запъти към тримата, чувствайки се силно притеглена, сякаш ги познаваше отнякъде.
- Вие вече го направихте - отвърна русокосият мъж и я поздрави с непринуден жест. - Всичко хубаво.
Мари отстъпи назад и потърси опора в предницата на колата. Усещаше, че краката не я държат.
Нима бяха пратени, за да ми помогнат?, помисли си тя. За първи път в живота си вярваше в ангели. Нямаше как по друг начин да обясни случилото се току-що. От своя съсед монтьор знаеше, че когато скоростната кутия реши да си отиде, няма какво да се направи, освен да се подмени.
Изпълнена с благоговение, Мари наблюдаваше как микробусът се изкачи по склона на междущат- ска магистрала 95 в посока изток. Преди да стигне до върха, той изчезна. Макар да се чувстваше замаяна, Мари потегли бързо към дома на дъщеря си в Александрия. Беше изгубила само 15 минути.
Когато пристигна, Мари паркира на алеята и започна да тропа по вратата. Никакъв отговор. Тя натисна бравата и откри, че е отключено.
- Джени! Джени! - провикна се Мари, докато вървеше из къщата. - Мама е! Къде...
Тк замръзна на място, когато видя дъщеря си, паднала на пода в кухнята. Коремът и бедрата й бяха плувнали в кръв. Мари клекна до нея и провери дишането и пулса й. Джени беше мъртво бледа, но дишаше. Мари бързо набра 911. Въпреки паниката, в съзнанието си тя продължаваше да вижда тримата мъже на междущатската магистрала. Тйхо и спокойно Мари съобщи на служителя адреса на дъщеря си и обясни положението. Усещаше някакво безпристрастие, сякаш само наблюдаваше случващото се. Дъщеря ми ще се оправи, казваше тази безпристрастна част от нея. Ще се оправи. В яркия спомен тримата мъже й се усмихнаха.
Мари изслуша внимателно инструкциите на оператора. Тя затвори и провери кръвоизлива на Джени, който изглеждаше по-сериозен, отколкото беше всъщност. Взе завивка от дивана във всекидневната и покри с нея дъщеря си, а под главата й пъхна възглавница. Част от Мари не можеше да повярва, че се чувства толкова спокойна, толкова уверена.
Екипът на Бърза помощ пристигна. Медиците нахлуха през входната врата и коленичиха до изпад-
налата в безсъзнание Джени. Кръвното й налягане беше опасно ниско. Започнаха интравенозно вливане и я качиха в линейката.
Един от медиците каза на Мари, че дъщеря й ще оцелее.
- Кръвното й е ниско, но не продължава да пада. Пулсът й е стабилен. Слава богу, че сте дошла навреме.
- Да, слава бшу - съгласи се Мари.
В линейката имаше място само за Джени и медиците, затова Мари ги последва до болницата с колата си - на 15 минути път. Образът на тримата мъже продължаваше да й вдъхва спокойствие и сигурност.
- Трябва да тръгвате, госпожо. Дъщеря ви се нуждае от вас. Отекващите им гласове й носеха утеха.
Бебето на Джени се роди със спешно извършено цезарово сечение. На Джени й направиха кръвопреливане и тя се стабилизира. Майкъл, внукът на Мари, се появи три седмици по-рано. Лекарите, които се грижеха за майката и бебето, бяха удивени, че те се възстановяват толкова бързо. След по-малко от месец Джени и нейният син си бяха у дома.
Мари сподели с много малко хора необикновената случка на междущатската магистрала. Тя беше земен, прагматичен човек, но въпреки това преживяното разкри пред нея едно изцяло ново възприятие за живота. След като Джени роди, Мари имаше поредица от сънища, в които видя своите млади помощници. Те бяха обгърнати в бяла светлина. Стояха на нещо като голям бял балкон в театър. Мари беше на сцената долу. След като размишляваше над сънищата си в продължение на няколко седмици, тя стигна до извода, че те се опитваха да й кажат, че никога не е сама, че винаги има някой, който бди над нея. Сцената от съня тя изтълкува като „сцената, на която се разиграват драмите на живота“. Тя знаеше, че ангелите наблюдават от балкона и се грижат за нея. След онова, което преживя с дъщеря си, Мари не просто вярваше в ангелите хранители, а ги познаваше като факт от живота.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещеният огън

Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев."

Кон Круз

Кон Круз

 

Зов Махди

Зовът на Махди --  Передачу с болгарскими субтитрами можно посмотреть на  АллатРа България.   Что такое человек, его структура? В чем смысл жизни? Что такое рай (ал-джанна) и как его достичь? Как достичь духовной свободы? Что такое усердие на пути к Аллаху? Ихсан как состояние выражение искренней Любви к Аллаху. О Любви Аллаха к людям, которые любят Его (упоминания в Коране и хадисах). Что такое «раскрытие груди» (о серебряной нити)? Что такое состояние «ал-гайб» и понятие «лахут», которое отожествляется с Божественным светом и Святым Духом? Что значит «Лотоса Крайнего предел»? Почему в Коране говорится о том, что ислам – это прямой путь к Богу (Аллаху), о чем говорил пророк Мухаммад (мир ему)?
...
Откуда возникают мысли в голове и как избавиться от них? Что такое работа над собой? Как победить свой нафс (эгоизм) и какие стадии преодолевает человек? Как защититься от наущений Иблиса и шайтанов в своей голове? Что такое Большой и Малый джихад (личный Армагеддон человека)?
...
Что такое ЗОВ МАХДИ и как он связан с «дыханием солнца»? Почему приход Махди связывают с наступлением новой эпохи? О сёстрах Аллат, о возрождении настоящего достоинства в человеке, о Жизни вечной, о том наилучшем, что ЖИВЁТ в душе каждого.  

Рассвет

Рассвет

 

Подмладяване

Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас. После, ако искате да добиете мъжество, посещавайте възвишени характери, например някой мъж, който действително се бори в живота, онази жена, която устоява на всички трудности в живота. Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие се спирате на грохналите стари, на изпадналите. Гледайте човека във всичките негови хубави проявления. Представяйте си ангелите - същества стройни, хубави, интелигентни, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете, като любите Бога. Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи, великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим?" - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела.
(http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).  

Кон Круз

Кон Круз

 

За смирението и получаването на любов

Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един планински връх. Добре, да кажем, че вие сте една долина. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре. Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и станете по-висок връх от този. Тогава ще кажете: „А, изстина сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, училища. И благодарение на тези отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място. (http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).    

Кон Круз

Кон Круз

 

За връзките между душите

"Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал...Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята...
Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата...
За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските й ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта."
(http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/soul.html). "Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел". Това е характер, това е идейното! Може всички да направите това. Но като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда, да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по- горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща." (http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).    

Кон Круз

Кон Круз

 

Случаят на самоубийцата Абигейл Уинтърс

Позитивен случай във връзка с преодоляване на склонности от минал живот откриваме в разказа на Абигейл Уинтърс. Абигейл била родена в семейство със завидно богатство и имала всичко. Но привилегиите и били за кратко, защото баща и фалирал през 30-те години на миналия век при имотна сделка за четири милиона долара. За броени дни в живота на семейството настъпила огромна промяна – от богатство и великолепна къща към „болест, бедност и мизерия”в жалък бордей, който наричали дом. Абигейл била изключително талантлива и интелигентна, но както самата твърди, не била хубавица и често ставала обект на жестокост в училище и у дома. Всъщност най – голямото предизвикателство у дома били отношенията с майка и.
Изглежда, майката на Абигейл не могла да свикне с прехода от охолство към бедност. Била отрасла в замък със 120 стаи и сключила брак с богаташ, а сега била принудена да живее ден за ден. Изливала гнева си върху Абигейл, която си спомня, че често и казвала: „Не биваше да се раждаш” и „По – добре да беше мъртва”. Абигейл приемала тези реплики присърце и направила шест опита за самоубийство във възрастта между осем и петнадесет години. Може би заради манията си за самоубийство предполагала, че е сложила край на живота си в минало прераждане.
За щастие, на петнадесет светогледът и коренно се променил и се превърнала в много привлекателна зряла жена. Тази трансформация събудила у майка и огромна завист. Когато момчета започнали да канят Абигейл на среща, тя или отпращала всеки, който проявявал интерес, или казвала: „Какво толкова намира в теб?”. Когато Абигейл станала на седемнадесет и баща и починал, тя напуснала дома си и имала поредица изяви като модел, музикант в пиано бар, танцьорка и статистка във филми. Преживяла няколко злополучни любовни връзки и два развода. Проблемите в живота и отново я върнали към мисълта за самоубийство.
По средата на още една мъчителна връзка, когато приятелят и признал, че се вижда със своя стара любов, Абигейл се нагълтала с приспивателни. Същата нощ паднала върху разтворени ножици, които се забили в коляното и. След голяма кръвозагуба изпаднала в безсъзнание, но по – късно била намерена и откарана в болница. Докато лежала полумъртва, я осведомили, че има срязан нерв на крака. След поредица операции и усложнения, едно от които било гангрена, стъпалото на крака посиняло и лекарите препоръчали ампутация. Абигейл не можела да понесе повече трудности. Решила, че е по – добре да умпе, отколкото да приеме ампутацията. Докато все още била в болницата, направила опит да се обеси в банята с колан, закачен за тръбите на тавана. Очевидно е загубила съзнание, защото следващото, което си спомня, е, че се е озовала в библиотека:
Бях в огромна, слънчева библиотека без таван, обляна от ослепителна светлина. Високи етажерки с книги на пет нива се простираха докъдето поглед стига и в същото време стаята изглеждаше кръгла и трябваше да застана в средата. Видях стари „монаси” с бели наметала без качулки. Между тях имаше един, който изглеждаше като Духа на времето – с дълга бяла брада, и мисля, въжен пояс. Надигна се, за да вземе моята книга от третия рафт. Не ми беше позволено да погледна в нея, да прочета нещо или да видя съдържанието.
След като прочете написаното, той затвори книгата и се обърна към мен. Гледах го съсредоточено, за да видя как реагира на онова, което чете, и да се досетя за съдържанието. Изражението му се промени, стана сериозно, а после угрижено и тъжно. Беше ласкав и внимателен. Предаде ми телепатично послание, част от което си спомних едва когато се сбъдна...На глас каза едно-единствено нещо, с тих и дълбок глас: Знаеш, че това не е начинът!
О, да, знаех, но го бях забравила! Почувствах се глупаво и се засрамих, но не той бе причината за това, а собствените ми действия. Неговата доброта ми показа, че разбира тревогите ми. Получих посланието, че ще мога да запазя крака си и скоро дори няма да накуцвам. Двадесет години ще усещам болка, после ще изчезне. Ще преживея още много трудности и нещастия, заради които ще имам още по – голямо основание да мисля за опит за самоубийство, но не бива да го правя отново! Съгласих се и обещах. (Научих, че) това е бил последният опит да ме спасят, както много пъти досега. Била съм самоубийца и в предишния с живот. Знаех това. Попитах: „Скочих през прозореца в Начес на Бъдни вечер през 1899-а?”. Да, оказа се истина...
Скоро след това Абигейл се съвзела в банята на болницата. Коланът изглеждал като срязан. Имала синини и протривания на врата, но била жива. На следващия ден опитът и бил разкрит; в същия ден забранила да ампутират крака и.
Видението и се потвърдило, когато стъпалото възвърнало цвета си и не било ампутирано. Най – сетне я изписали от болницата. Точно както се казвало в пророчеството на стария монах, животът поднесъл на Абигейл множество предизвикателства и трудности. Имала общо три брака и тринадесет годежа. Преживяла фалит, болести, злополучни връзки и конфликти с майка си, която доживяла до деветдесет и шест години. Положителното било, че родила дъщеря и постигнала известен успех като писател и светски хроникьор. Но животът и не бил никак лек.
Сега, вече над шестдесетте, Абигейл е убедена, че този живот, изпълнен с предизвикателства, и е дал възможност да „устои” и да преодолее склонността си към самоубийство, пренесена от миналото. Преживяванията и се оказали път за духовно израстване. Наистина е превъзможнала желанието за самоубийство и се е преборила с много от страховете, свързани с интимните отношения. Освен това продължила да се бори с негодуванието срещу родната си майка, урока, който, по нейните собствените думи, била усвоила „само седемдесет и пет процента”. Въпреки че е преодоляла много неща, включително и склонността към самоубийство и множество страхове – страх от фалит, страх да останеш без покрив, страх от сериозна болест, - смята, че е в процес на развитие. Убедена е, че докато е жива, винаги ще има още какво да учи.
Представете си, че като Абигейл всеки от нас е в процес на развитие. Представете си, че за всеки е съставена индивидуална учебна програма, която ни помага да станем такива, каквито трябва да бъдем.
Представете си, че всеки урок от тази програма се преповтаря, докато бъде усвоен. Представете си, че всичко, което изпращаме, се връща обратно при нас. Представете си, че всички наши мисли, думи и действия стават основа за духовни уроци и силни страни, което ще изберем да придобием и преживеем по-нататък. Представете си, че животът наистина е училище.

(Откъс от „Едгар Кейси: За израстването на душата” (изд. къща „Хермес” - Пловдив, 2011 г., глава 3 – „Духовно израстване чрез среща със своето Аз, стр. 100-104), Кевин Тодеши.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Широки души в широки тела

Забавно от живота на Джакомо Казанова (част от негово посещение в Париж). "Една вечер в италианския театър представяха драмата "Сени" от известната приятелка на Волтер Франсоаз де Графиньи. Отидох по - навреме, за да получа по - добро място в амфитеатъра.
Интересуваха ме и наблюдавах с интерес дамите, които, целите отрупани в диаманти, заемаха местата си в най - предните ложи. Носех хубав костюм, но всеки можеше да се досети, че съм чужденец, защото модата му тук бе отминала отдавна. Докато стоях и излагах особата си на погледите на зяплювците, при мен дойде някакъв мъж - поне три пъти по - дебел от моя милост - и учтиво ме попита дали съм чужденец, а сетне дали ми харесва Париж. Докато хвалех града, в съседната ложа влезе огромна по обем дама, чието тлъсто тяло бе покрито с диаманти. Нейното чудовищно туловище ме порази до такава степен, че запитах господина по възможно най - просташки начин:
- Коя е тази дебела свиня?
- Съпруга на този дебел шопар.
- О, господине, милион пъти моля за извинение!
Но дебелият ми събеседник не се нуждаеше от извинения - далеч от мисълта да се разсърди, той направо щеше да се пръсне от смях. Аз бях в отчаяние, а дебеланкото се държеше за корема, обуздавайки новите пристъпи на веселост. Сетне стана, излезе от амфитеатъра и след секунда го мярнах да влиза при жена си. Не смеех открито да погледна към ложата, но ги наблюдавах с крайчеца на очите си. Видях как изведнъж и дамата изпадна в пристъп на необуздан смях. Това още повече усили смущението ми и реших да се измъкна незабелязано. Но за мой ужас чух да ме викат. Нямах никакво място за отстъпление и се видях принуден да вляза в ложата при тях. За голяма изненада господинът започна да ми се извинява за това, че се бил смял невъзпитано и сигурно ме обидил. На всичко отгоре, подкрепян усърдно от дамата и с възможно най - любезния си тон ме покани да вечерям у тях. Всячески се опитвах да отклоня поканата и накрая им казах, че съм ангажиран на вечеря у актрисата Силвия. Но господинът познавал добре Силвия и ми заяви, че ще ме извини лично пред нея. Би било неучтиво от моя страна повече да отказвам и аз приех поканата...
След представлението отидохме в прекрасния дворец на семейство дьо Бошан. Там властваше изобилието или по - точно казано - разсипничеството, характерно за всички хора от тази класа в Париж: голямо общество, високоплатена игра на карти, великолепно ядене и безгрижна веселост."

Из том II на автобиографията "Спомени", изд. "Слово".

П.П.: Тези мосю и мадам дьо Бошан, явно освен като тела са били широки и като души! Не мисля, че са мнозина тези, които дори в днешно време биха възприели подобно поведение по такъв лек начин... (дори и да са хора с претенции за духовна извисеност). Въпросният Дьо Бошан е бил главният бирник на френската столица по тогава.

Кон Круз

Кон Круз

 

Едгар Кейси за молитвата и медитацията

"Молитвата, накратко казано, е призоваване на Божественото у теб и Божественото извън теб, а медитацията е успокояване на тялото, успокояване на ума и сърцето и вслушване, вслушване в гласа на твоя Създател." (5361)
"Защото молитвата ти е като молба или апел към твоя господар; а медитацията ти е това, в което вие се срещате и имате общ език!" (281-28)
"Молитвата е съгласувано усилие на физическото съзнание да се настрои на съзнанието на Създателя...Медитацията е освобождаване от всичко, което пречи на съзидателните сили да се надигнат по естествените канали на материалния човек, за да бъдат разпространени чрез центровете и източниците, създаващи дейностите на физическата, умствената, духовната личност..." (281-13)

Кон Круз

Кон Круз

×