Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1203 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 2024 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1733 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 1962 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1420 прегледа
 

Един Човек

"Паскал казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“ Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията. Наистина всички ние, всеки жив човек на планетата днес, носим в нас вечната история на живота от самото му начало. Тази история е записана в нашите тъкани и нашите кости, в нашите функции и нашите органи, в клетките на нашия мозък и нашия дух, във всичките видове физически и психически подтици и стремежи. Някога сме били рибоподобни, ти и аз, читателю, и сме изпълзели от морето, за да проправяме пътя за голямото сухопътно приключение, в разгара на което се намираме сега. Ние все още носим следите на морето, както все още носим следите на влечугото от преди то да е станало влечуго, а ние да сме станали ние, когато пра-влечугото и пра-ние сме били едно. Някога сме летели във въздуха и някога сме живели по дърветата, и ни е било страх от тъмнината. Белезите остават врязани в теб и мен, врязани в нашето семе след нас до края на времето на земята." Из "Скитникът между звездите" (https://chitanka.info/text/419/21?fbclid=IwAR0tL_2_dNefWJgCVgLiqtYHTunIGp8DH_JxVJGhoqcg-DVEHaxabW6Bmo0#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Милосърдие и користолюбие

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие

Слънчева

Слънчева

 

Конфуций

"В цялото царство Лу беше въведен ред, съблюдаван от сложна чиновническа йерархия.
Най - високо в нея стоеше Конфуций - точен като справедливостта, хладнокръвен като морала, неумолим като скуката." Из "Светлината на Китай: Роман за Конфуций". "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Конфуций.

Кон Круз

Кон Круз

 

Размисли за извънземни и т.н.

Според разни генетични изследвания, хомо сапиенс (демек ние) съществува от около 200 000 години.Както съм констатирал: най - голямо технологично развитие засега сме осъществили през 20-ти век. През 21-ви век нещата продължават да се случват все по - бързо, но най - големият скок в човешката история към момента като че ли е бил именно през 20-ти век.
През последните 7 000 години (когато е започнал и патриархатът), човечеството е осъществило по - голямо умствено, техническо, че дори и духовно развитие, отколкото за цели 293 000 години преди това!!
Ако приемем, че през 20-ти век извънземни са дали тласак на технологичното ни развитие и са го ускорили, дали пък подобни намеси не е имало и преди около 6-7 000 години, когато човечеството (или поне част от него, защото и до днес има примитивни племена), що годе е било излязло от диваческото си състояние?
Или може би действа принципът на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече...Колкото повече постигаш в дадена сфера, толкова по - лесно става да постигаш още. И след като преди нас (хомо сапиенсите) е имало по - несъвършени човешки популации, това навежда на мисълта, че след нас (или докато още ние съществуваме - понеже различните видове хора са се засичали на тази планета), може да се появи и по - съвършена раса от нашата. Езотериците говорят за т.нар. "шеста раса", която за разлика от нашата (определяна от тях като пета и като доминирана от интелекта), ще бъде раса на любовта (и братството). Сякаш изглежда логично еволюцията да продължи и Бог, Природата или както искате наречете Силата която е стартирала и която движи човешкото развитие, да създаде и по - съвършени човешки форми от нас. Няма категорични доказателства, но е възможно т.нар. богове от древните религии да са всъщност извънземни (една поизтъркана вече идея), които не само да са предавали на по - възприемчиви хора частици от огъня на своите познания (тоест, извънземни които да са се проявявали като прометеевци), но и да са извършвали промени в гените ни, с които да са ускорили развитието ни като вид. Може да е имало присаждане на гени от високоразвити извънземни цивилизации на маймуноподобни земни същества. Някой ден тези въпроси може би ще намерят категорични отговори. Току виж сме имали официална среща със създателите си.  А дотогава ни остава само да гадаем или да се доверяваме на писанията на претендиращи да са посветени в определени тайни. Истината е някъде там. А четейки един материал в Уикипедия, виждам че скокове е имало и още по - отдавна, преди появата на т.нар. съвременен човек преди около 200 000 години. Ще излезе, че в човешкото развитие има редуване на плавно изкачване и скокове (които се дължат на...не знам какво...).
"Предмети от камък
Най-ранното използване на каменни предмети датира от преди около 2.6 милиона години. По това време H. habilis използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. [10] Това бележи началото на Палеолита (старокаменната епоха). За края на Палеолита се приема края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът са подразделя на ранен (допреди 300 000 – 350 000 години), среден (допреди 50 000 – 30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени.

Спорът за „съвременния човек“ и Големия скок
До преди около 50 000 – 40 000 години използването на каменни сечива изглежда е напредвало постепенно. Всяка една фаза (habilis, ergaster, neanderthal започва на по-високо ниво от предишната, но по-нататък не се бележи голямо развитие. С други думи, тези видове Homo могат да се нарекат културно консервативни. Преди около 50 000 години човешката култура започва да се развива с по-голяма скорост. Това дава основание на някои антрополози (сред които Джеръд Дайамънд) да нарекат тази промяна „Големият скок напред“. Съвременните „хора“ започват да погребват грижливо мъртвите си, правят си дрехи от кожа, използват усъвършенствани ловни методи (залагане на капани, гонене на животни към пропаст) и рисуват пещерни стенописи.[11] Това ускоряване на културните промени вероятно е свързано с появата на съвременни по поведението си човешки представители. На различни места различни човешки популации започват да правят различни нововъведения в съществуващите технологии. Артефактите като кукички от рибни кости, копчета и костни игли започват да се различават между различните популации, нещо, което по-рано от 50 000 години не се наблюдава. При различните популации неандерталци разликите в технологиите са незначителни.
Теоретично се приема, че съвременното поведение на човека включва четири съставни способности: абстрактно мислене (идеи, свободни от конкретни примери), планиране (предприемане на поредица от действия за постигане на определена цел), иновации (намиране на нови решения) и символно поведение (с картини или ритуали). Измежду конкретните примери за съвременно човешко поведение, давани от антрополозите, се включва специализирането на употребяваните предмети, използването на скъпоценни камъни и картини (като пещерните стенописи), организацията на обитаваното пространство, ритуали (като погребения и надгробни дарове), специални ловни методи, изследване на по-малко гостоприемни географски области и търговия от бартерен тип. Спорът дали става въпрос наистина за „революция“ при възникването на съвременния човек (Големия взрив на човешкото съзнание) или за по-постепенна еволюция продължава." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция_на_човека?fbclid=IwAR0o06qNvp4rXqYtE828BcvfRICqJ50rVIJxGo7Hp76IJNZAQNIWkRv8ta8#Схема_на_човешката_еволюция.)

Кон Круз

Кон Круз

Неси

"Точно в пет и десет минути Неси се появяваше на булеварда
в син анцуг и безукорни бели кецове. Маршрутът му бе точен и неизменен — едни и същи улици, ъгълчета, квартални градинки. Точно за шестнайсет минути пристигаше в парка. Някъде зад кулата на телевизията правеше кратка утринна гимнастика.
Следваше кросът — точно петнадесет минути. Може би това бе най-хубавото, което правеше в своя монотонен живот — бягаше силно, енергично, с дълбоко усещане за вътрешна мощ и жизненост. Настървяваше се от това бягане, изпълваше се с някаква непонятна физическа алчност. И все пак никога не се увличаше и не забравяше себе си. Неговият неумолим вътрешен часовник го спираше точно на секундата. Почиваше пет минути. След това премерваше пулса си — винаги петдесет и два удара, неизменно ден след ден и година след година.
Най-приятно му беше връщането до дома. Сам не разбираше
защо. Вървеше не по алеите, а по пътеките през гората, още
влажни и меки от накапалите листа. В гората беше много тихо, само от време на време някой кос изшумоляваше в храстите. Но Неси не беше човекът, който ще се зазяпва около себе си. Катерички се премятаха по клоните на дърветата — той не ги виждаше. Сърни прекосяваха алеите — не спираше да ги погледа. И все пак тихото спокойствие на гората по някакъв необясним начин преливаше в него, изпълваше го с вътрешен мир и сила. Само тук, в гората, той неясно и смътно долавяше смисъла на тая досадна дума, която непрекъснато му навираха в очите — природа. Само тук, в гората, мозъкът му сякаш притихваше до неуловимост, без това да предизвика у него тревога или недоумение."

Из повестта "Белият гущер" на Павел Вежинов (част втора, глава втора). За пръв път е публикувана в списание "Съвременник" през 1977 г. (https://chitanka.info/text/2869/7#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Мирът

Мирът, понявга по - крехък е и от яйчена черупка... Не троши го ти - недей отваряй в бента дупка... Мирът е красиво цвете, дете е той на радостта, плод на близостта между разума и любовта. На поетите от векове е блян, мечта за свят е по - засмян. Един от плодовете на духа, светлото бъдеще на света. Внимателно стъпвай човече по леда, не те не заслепява силата на властта.

Кон Круз

Кон Круз

 

Секс и духовный путь

Что такое сексуальная энергия? [...] Что такое целомудренность? Что такое целибат? Как система навязывает ложные чувства человеку? Мешает ли секс на духовном пути? Загадочная женская природа. Женщина как источник силы, зарождающая жизнь. Почему женщину заставили забыть, что она мать? Почему в древности говорили, что женщина на сорок шагов ближе к раю, чем мужчина? Внутренний огонь Любви, как вырабатываются силы Аллата? Чего не знает мужчина о своей природе и природе женщины? Почему мужчины стремятся к безмерному богатству и власти? Что лежит в основе внезапных смен настроения, желаний и вожделений? Для чего мужчинам нужна власть над женщинами? ЖЕНСКИЕ ГРУППЫ В ИСТОРИИ ЧЕЛОВЕЧЕСТВА. СЁСТРЫ АЛЛАТ – небесные птицы, духовное достояние и настоящее богатство человечества. Почему сестёр Аллат называли «небесными птицами» и глубоко почитали в древности? Почему в истории человечества в определённый период не было войн и насилия? Аллатхяра как помощницы сестёр Аллат. Вследствие чего произошел упадок духовного развития человечества? О Софиевской группе тамплиеров. В чем заключалась непобедимая мощь и тайная сила Ордена Тамплиеров? В чем заключалась историческая ошибка тамплиеров? [...] Что происходит с теми, кто противостоит духовным силам, и чем это чревато для общества? Что скрывается за мужеложством?
Почему в последнее время наблюдается по миру тенденция снижения сексуальной активности среди людей? Почему рождаются дети с задержкой развития? Почему наблюдается «синдром целибата»? Последние времена. Предупреждения древних о приходе Ангела Апокалипсиса. Время выбора и принятия решения. Кому служишь ты?   Передачу можно посмотреть и на https://allatra.tv/video/seks-i-duhovnyj-put

Рассвет

Рассвет

 

Парчета от Пъзел

"Когато двамата със Сусама стигнахме при джамията, направо не повярвах на очите си. Всяко кътче, дори мястото отзад, където обикновено седят жените, беше запълнено от мъже на всевъзможна възраст и с всякакви професии. Тъкмо да се откажа и да си ходя, когато забелязах, че един просяк освобождава мястото и си проправя път към изхода. Благодарих на звездите и се промъкнах на мястото му, оставяйки Сусама отвън. Така се озовах на проповед на великия Руми в джамия, пълна с мъже. Не ми се мислеше какво ще стане, ако разберяха, че сред тях има жена, камо ли пък блудница. След като отпъдих всички мрачни мисли, насочих цялото си внимание към проповедта. — Бог е създал страданието, та след него да усетим вкуса на радостта — каза Руми. — Нещата се проявяват чрез своите противоположности. А Бог няма противоположност, затова остава скрит — докато проповедникът говореше, гласът му се извисяваше и тътнеше като планински ручей, захранван от топящия се сняг. — Вижте колко ниско е земята и колко високо — небето. Знайте, че всички неща по земята са такива: наводнение и суша, мир и война. Каквото и да се случва, не забравяйте: всичко е създадено ненапразно от Бога, било то омраза и търпение, честност или коварство. Докато седях там, разбирах, че всичко служи на някаква цел. Бременността на майка ми и войната в утробата й, неизлечимата самота на брат ми, дори убийството на баща ми и на мащехата ми, ужасните дни в гората и всички жестокости, които бях видяла по улиците на Константинопол: всички те по един или друг начин бяха допринесли за моята история. Зад всички изпитания имаше по-голям замисъл. Не можех да го изразя ясно, но го усещах с цялото си сърце. Докато онзи следобед слушах в препълнената джамия Руми, почувствах как като облак върху мен се спуска спокойствие, прелестно и носещо утеха точно както вида на майка ми, която меси хляб." ("Любов", Елиф Шафак: https://chitanka.info/text/27536/10?fbclid=IwAR3Z_VALAIAI_VQ8raLKVMEoR_ckpYqPufqJdmLV4IbqVFVDK0QhmSiCQkc#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да бъде България"

Уфологът проф. Стамен Стаменов за боевете на Шипка: "Защото каквото и да правиме, ако не беше силата на българския дух - едно и космическата защита на пресветата божествена йерархия на свети архангел Михаил - разказвал съм ви онзи случай, когато психотроничката леля Слава Севрюкова описа много точно как пресветата свита предвождана от свети архангел Михаил - пресветлият, правят кръг над Орлово гнездо и тя казваше така: "Ей га, виждам га, лично свети архангел Михаил фърли венеца на победата над Орлово гнездо с думите "Да бъде България" и отля четиредесет хилядната турска сган обратно." Направете си сметка за какво ви намеквам, скъпи приятели. Та ние имаме невероятна мощ. Ние имаме божествена земя. Раят на Земята е България. Не съм шовинист. Не си правя илюзии. Но знам едно, че при такива дадености: един път - рай на Земята, втори път - силата на българския дух и трети най - важен път: космическата божествена защита. Лично от свети архангел Михаил! Аз държа връзка със свети архангел Михаил. Да, не лично. Имам си хора. Знаете, създадох асоциация "Феномени" още в 80-те години. Лично свети архангел Михаил в момента пази България!" (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4242&page=0&fbclid=IwAR0efZ34jWNqHeh--gAAbBJ0Atn5tTNTt_pibSpm-PR72QJb-Yg7owIw3_w.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Книга "Единое зерно"

«ЕДИНОЕ ЗЕРНО» — фундаментальный социальный исследовательский проект Международного общественного движения «АЛЛАТРА», целью которого является изучение и раскрытие общих духовных зёрен, лежащих в основе религий и культур мира. В книге собраны цитаты, изложенные в первоисточниках Священных Писаний и доктрин мировых учений. Они содержат общие духовные зёрна, отображающие единую духовную ценностную основу, присущую всем культурам мира. В начале каждого раздела приведена часть под названием «Ключи к Знаниям», где содержатся фрагменты передач с участием Игоря Михайловича Данилова (с сайта АЛЛАТРА ТВ allatra.tv) и цитаты из книг Анастасии Новых, благодаря которым сегодня стало возможным расшифровать и понять то единое зерно, которое заложено в основе каждого Учения. Книгу можно скачать на  https://allatra.tv/book/edinoe-zerno Фильм "Единое зерно. Часть первая. Выбор" на сайте "АллатРа-ТВ" -- https://allatra.tv/edinoe-zerno

Рассвет

Рассвет

 

За важността на личния пример

За важността на личния пример при възпитанието на децата. Една история, която едва ли би попаднала във вечерните новини... "Един човек разказва спомен от детството, който завинаги е белязал представа му за човешкия характер. Отраснал в малко и консервативно американско градче. Както повечето момчета на неговата възраст, той изкарвал джобните си, като разнасял вестници в квартала. В началото на 60-те години на миналия век вестникарчетата обикновено обикаляли веднъж седмично от клиент на клиент, за да събират таксите си.
Една октомврийска вечер по време на обичайната си обиколка момчето почукало на вратата на една съседка. Жената се показала на вратата, обляна в сълзи. Говорела несвързано, но то успяло да разбере, че току - що е узнала за внезапната смърт на едно от порасналите си деца. Момчето, което не било навършило дванадесет години, нямало представа какво трябва да каже и какво да направи. Но когато се върнало у дома, заварило майка си да шета в кухнята и и разказало за случилото се. Щом чула новината, майка му веднага прекъснала работата си, наметнала палтото си и забързала към съседката, за да и предложи компания и утеха. Не се замислила, не казала: "Господи, трябва да отида да я утеша, но какво ще и кажа?". Просто отишла.
Тази история никога не би влязла във вечерните новини: "Жена зарязва всичко и се притична на помощ на съседката!". Но за момчето, което се чувствало неспособно да направи нещо, това бил най - впечатляващият пример за човешко състрадание и себеотрицание." Из "Как сами да проектираме бъдещето", Марк Търстън и Кристофър Фейзъл.

Кон Круз

Кон Круз

 

Насватбяване и счупени крака

Насватбяване Преди няколко сутрини сънувах, че майка ми ме кара да ходя на някаква сватба. Ще се жени нейна бегла позната, която работи като продавачка. Чак с майка сме отишли в някакъв специализиран магизин, за да ми избираме костюм за събитието, на което ни най - малко нямах желание да ходя. Оказва се и че не съм звъннал на началника, за да му кажа, че няма да дойда на работа. Помислих си да му се обадя и да му кажа за какво става дума. Погледнах стенния часовник - часът беше между 12:05 и 12:09. Подметнах на майка ми, че може и да не отида на сватбата. Щях да се чувствам там като по задължение и нямаше да имам настроение да говоря с когото и да е било. Погледнах през прозореца и видях от двора да излиза някаква жена облечена в черни кожени дрехи (същата щеше да е част от гостенките на вечерното сватбено тържество). ...................................................................................................................................................................................... Счупени крака Днес сутринта сънувах, че съм в някакъв склад, проснат по корем. Складът се контролира от претъпна група. Със строшени от бой крака. Строшили са ми ги мутри, с които съм се бил. Захвърлили са ме като парцал. Една мутра минава покрай мен и отива нанякъде. Мрачно е, но ден. Влиза дневна светлина, макар и малко. След малко настава нощ. Може би помещението е осветявано само от лунна светлина. Седнал съм на пода, неспособен да избягам с потрошените ми от бой крака. Появява се някаква млада чернокоса симпатизираща ми жена. Застанала е на колене точно пред мен и ми говори със съзаклятнически тон. Навярно и тя е пленничка и иска да избягаме заедно. Казва ми: "Аз съм извънземна, от Марс съм!" Уплашвам се и тръгвам да пълзя назад помагайки си се ръцете ми. Тя тръгва да пълзи към мен. Пълзи и ми повтаря, че е марсианка. След малко е отново ден. В склада има няколко мутри. Не очакват това, което се случва след малко. Макар и със счупени крака, аз се изправям, решен да се бия и да избягам от това проклето гангстерско помещение. Не изпитвам болка нито докато съм на земята, нито докато съм се изправил. Усещам само лека отпадналост. Влизам в бой с една от мутрите. Нанасяме си удари с крака. Чувствам, че нямам сили да се преборя и спирам да се бия. Решавам да действам с хитрост. Идеята ми е да стана техен човек и това да ми даде възможност да се измъкна. Предлагам им го. Не ми отговориха. За малко се разсейват понеже се заприказвак помежду си и не гледат към мен. Вратата на склада е оставена отворена. Побягвам през нея. Излизам на улицата и политам свободен. Навън е слънчево. П.П.: Бях облечен в някаква бяла окървавена риза. Никога не съм бил в толкова тежка ситуация, колкото в този сън. Важното е, че се измъкнах и попаднах на слънчево място, както в съня в който бях убил някакъв крадец пред вратата на къщата.

Кон Круз

Кон Круз

 

Слънце сме

В същността си сме Слънце. "И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=1107&fbclid=IwAR3l1yFSCPV64jSHpk5LLTDmGEXkFV0hIetKEWXJeHHByPSUMnxbU61KFkU). В сериала "Луцифер" в последния епизод на втория сезон, майката на Луцифер преминава през един пространствен портал и отива някъде, където да си създаде своя собствена вселена - отделна от тази на Баща му.

Кон Круз

Кон Круз

 

Душата ти е цигулка!

Душата ти наподобява виртуозно изработена цигулка, от която можеш да извлечеш вълшебна музика. Когато обаче се отклоняваш от истината, когато проявяваш неискреност или просто безцеремонно лъжеш, тогава се пораждат фалшиви тонове, колкото и прекрасна да е твоята цигулка… музикантът се оказва калпав. А той е калпав не заради друго, а защото му липсва чистотата на пределната искр-еност, свързваща го с Божията искр-а, която пречиства и озарява човека отвътре. Само чистият може да бъде проводник, но се изисква смелост – смелостта да бъдеш истинен във всичките си мисли, чувства, думи и дела! Колкото и трудно да е… каквото и да ти струва това… цената си струва! Нечистият, неискреният, фалшивият с клеймото на малодушието си дамгосва и деформира красотата на своето лице - прекрасния образ, по който е създаден, и разкрива пробойни в своята аура… става достъпен за тъмни същества и влияния. Лишава сам себе си от човешко достойнство. Изпитва болка и страдания, които го озлобяват. А злобата е пътека към ада. Адът е вибрационна сфера, към която принадлежат души със сходни на тази сфера вибрации. В своята неосъзнатост те се опитват да превърнат живота и на другите в ад. Мислят си, че другите са им виновни. Не се вглеждат себе си. Такива хора се нуждаят от лечение – от дълбоко разтърсване и катарзис, за да се откърти и да изпадне от тях нечистотата, забулила и скрила светлината на душите им. Автор: borislavil

Кон Круз

Кон Круз

 

Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 3

Возможно ли воздействие на сознание человека?
Какова причина необъяснимых аварий?
Кто манипулирует человеком и стремится поработить всё человечество?
Как избавиться от навязчивых мыслей?
Сознание — главный враг человека.
Причины возникновения и механизм работы зависимостей: алкоголизм, наркомания и т.д.
Что знает современная наука о сознании?
Что мешает специалистам изучить сознание?
Что есть Личность человека?   Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 1  Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 2   Научно-дискуссионный проект “ИГРА ПРОФЕССИОНАЛОВ” - новый цикл передач на канале АЛЛАТРА ТВ. В данном проекте принимают участие психиатры, психологи, психотерапевты из разных стран мира. Проблематика, поднимаемая в данном цикле передач, остро стоит в современном обществе и касается каждого человека.
Передачи из цикла "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ" Тексты передач "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ"

Рассвет

Рассвет

 

Из "Мисли и афоризми"

"Жестокостта е характерна за ония закони, които са продиктувани от страха, тъй като страхът може да бъде енергичен само ако е жесток." "Частният интерес е всякога страхлив, тъй като за него сърце и душа е външна вещ, която всякога може да бъде отнета или повредена. А кой не трепере пред опасността да загуби сърцето и душата си." "Ако добре разбраният интерес е принципът на всеки морал, то трябва следователно да се стремим към това, частният интерес на отделния човек да съвпада с общочовешките интереси." "Тълпата, и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех." "Би било много трудно, ако не и невъзможно изобщо, да се намери принцип, с който би могло да се обоснове справедливостта или целесъобразността на смъртното наказание в едно общество, което се гордее със своята цивилизация.
Наказанието изобщо е било оправдано като средство или за поправяне, или за заплашване.
Но какво право имате вие да наказвате мене, за да поправяте или плашите другите?" "...наказанието не е нищо друго освен средство за самозащита на обществото против нарушенията на условията на неговото съществуване, каквито и да са тези условия. Но какво е това общество, което не познава по - добро средство за собствената си защита от палача и което провъзгласява собствената си жестокост за вечен закон." "...достатъчно търпение (а това е първото условие, ако искаш нещо да научиш)..." "Робството е първата, присъща на античния свят форма на експлоатация; след него идват: крепостничеството в средните векове и наемният труд в ново време. Това са трите велики форми на потисничество, характерни за трите велики епохи на цивилизацията; открито, а от неотдавна и замаскирано робство я съпровожда всякога." "Ако характерът на човека се създава от обстоятелствата, то трябва следователно обстоятелствата да бъдат направени човечни." "Забележително е, че в света на растенията и животните Дарвин отново разпознава своето английско общество с неговото разделение на труда, конкуренция, откриване на нови пазари, "изобретения" и малтусовска "борба за съществуване"." "Философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен." Карл Маркс

Кон Круз

Кон Круз

 

За психичната ръка

"ПСИХИЧНА - МЕДИУМИЧНА РЪКА. Тя е необикновено красива по форма - нежна, дълга, тънка, заострена. Тя е просто префинена, облагородена конична ръка - такава, каквато я виждаме по иконите. Пръстите имат конична форма, но накрая са заоблени. Притежава красиво оформени възли, едва забележими, само между вторите и третите фаланги. Палецът е дълъг, тънък, като първата фаланга е заострена, а втората е фино и красиво оформена, прищипната в средата и е по-дълга от първата. Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви. Обичат всичко красиво, благородно, идеално, пречистено от грубото, примитивното, земното. Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм. Колкото са по-префинени тези ръце, толкова е по-префинен и техният притежател. Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо. Те притежават сравнително силна воля, която им дава сила и възможност да използуват живота си само за идеални цели. Тъй като малко познават земния, всекидневен живот, лесно се поддават на измама и възможността да бъдат използвани от други хора за личните им егоистични цели е голяма. Хората около тях трудно ги разбират. Без голям палец, тези ръце показват недоволство, страх, колебание, съмнение и потиснатост поради собственото им безсилие. Ръката на интелигентния, с благородна емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела. При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши. Палецът е голям, гъвкав, като първата фаланга е добре оформена, широка, а втората е по-дълга от първата и е стеснена в средата (с талия), без излишни натрупвания на мускули. Възлите между фалангите се очертават добре - развити са и ясно изпъкват. Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти. Ноктите са гладки и не са нито много големи, нито малки, а са средни. Те са по-къси от половината на първата фаланга, леко са закривени и значително широки. Хълмът на Венера е голям, но не много изпъкнал и е мек, с леки чертички по него. Другите хълмове са също добре развити. Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в човека. При силно притискане на палеца към дланта мускулът между него и самата длан добре изпъква и е корав, което говори за добре развита дихателна система, което е много важно нещо за такъв човек, пък и за всеки друг." (https://petardanov.com/index.php/topic/30497-типове-ръце/). "Що се отнася до разпространението на този тип ръка по земното кълбо, той се среща особено често при такива народи, разбира се, които са проникнати от религиозност и съзерцателност. Затова в Европа такъв тип срещаме рядко, в Америка още по - рядко, но тя е твърде разпространена всред народите от Централна и Южна Азия. Онези хора, които с фанатизъм се хвърлят под тежката колесница на Брама, които от чиста религиозност се подчиняват на най - тежките условия на кастовото устройство, които поддържат живота си с шепа сух ориз и няколко банана и се чувстват при това щастливи и доволни, такива хора не могат да имат други ръце, освен психически." ("Хирософия", Ф.И. Булгаков.)

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да се завърнеш" и "Майка ми"

Да се завърнеш Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина! Димчо Дебелянов ----------------------------------------------------------------------------------------------- Майка ми В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, се твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби.   Ти люлката ми си люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни.   Под твоето крило растял съм, наяквал съм под грижи мили, от твойта реч и взор черпал съм и радост, и духовни сили.   Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно.   Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше! Иван Вазов    

Кон Круз

Кон Круз

 

Луди сме

„Душевноболният или сънуващият човек изобщо няма обективна представа за външния свят; но всички ние сме повече или по – малко луди, повече или по – малко спящи; всички ние носим в себе си един необективен възглед за света, възглед изкривен от нашия нарцисизъм. Трябва ли да давам примери? Всеки лесно може да ги открие, като се вгледа в самия себе си, в своите съседи, като чете вестници. Степента на нарцистично изкривяване на реалността е различна. Една жена, например, се обажда на лекаря, казвайки, че иска да дойде на преглед още същия следобед. Той отвръща, че този следобед е много зает, но може да я приеме на следващия ден.
Нейният отговор: „Но, докторе, аз живея само на пет минути от вашия кабинет”. Тя не може да проумее неговото обяснение, че тази близост за нея изобщо не му спестява време. Тя преживява ситуацията нарцистично: щом тя пести време, той също пести време; единствената реалност за нея е тя самата.” Източник: "Изкуството да обичаш", стр. 122, Ерих Фром. Книгата е написана преди 63 г., а нещата коментирани в нея са кажи-речи същите, каквито са били и тогава, и преди онова време.

Кон Круз

Кон Круз

 

Несправедливо обвинен!

"Една история, живот като на кино даже мисля да изпратя резюме на Тарантино..." (Hong Kong) Сутринта сънувах, че някакъв бандит е тръгнал да влиза у дома и аз съм го убил пред вратата. След малко идва полиция да ме арестува за убийството извършено при неизбежна отбрана. Още преди да са стигнали до стълбището, аз обаче политам към Балкана... Тези дни се кахърих, че съм започнал много рядко да сънувал, че летя поне 4 пъти по - рядко, отколкото преди 7-8 г. примерно. Че сънищата ми са станали по - скучни. И ето, че тази сутрин подсъзнанието ми ми се реваншира.
Спасих се от ръцете на кривосъдието (в случая поне щеше да е такова). Поне временно.
За моя случай се разчува в цялата държава, придобивам слава! Собственолично установявам, че съм много обсъждан. По някакъв начин обаче лицето ми е неразпознаваемо. Първо се оказвам обратно у дома си. Там е и някаква баба, много приличаща на една адвокатка. Бабата се изявява като гадателка. Чрез някакви карти (на които странно защо няма нищо изобразено) иска да види лицето ми. Разбърква ги, хвърля някои от тях на едно от леглата. Чувам я да казва "ей сега ще видя лицето му"! Не ме разпозна обаче като убиеца (дори не ме погледна).
След това съм в някаква кръчма. Мрачна, почти празна. Седнал съм при една дълга маса и ям супа. Някъде по в дъното на помещението е собственикът, когото не виждам, но знам, че е седнал с лице към мен и към входа. След малко в кръчмата влиза един колега, който не ме разпознава... Подминава ме, отивайки към стопанина и говорейки му за моя случая (явно цялата държава сега говори за мен, което няма как да не ме ласкае). Усещам се хладнокръвен, спокоен. Нямам порив към бързо изнизване. Сякаш се наслаждавам.
След това съм пред касата в един хипермаркет, но съм с празни ръце. Зад касата работи една жена, която ще нарека Каката (знам коя е). Две дами току що са били обслужени от Каката. Коментират моя случай. И дори да се ме мярнали..., сещате се - не ме разпознават. Нищо, че навярно снимката ми нееднократно е обиколила телевизиите и вестниците. Мистерия ви казвам! Чувам едната да казва за мен на другата: "Той много разчита на Каката!"
После се озовавам в уж бившата ми квартира. Но това не беше бившата ми квартира. По - голям апартамент беше. Вещите в него ступани покрай стените и покрити с бели чаршафи. Не ги виждам. Полумрачно е. Обзема ме тъга (може би носталгия по отминалия ми престой там). Какъвто досега си бил,
то в миналото ще остане.
Какъвто днес си,
такъв занапред не ще да бъдеш ти...
От себе си когато оздравееш,
тогава чак ще разпознаеш
истинските си черти! Бо Йин Ра После бях навън. В непознат град, голям (едно царство на анонимността). Слънчево време, топло, приятно. Нямам вече усещането някой да ме издирва. Намирах се на една малка градинка, находяща се между пътните платна на оживена улица. Ходи ми се по голяма нужда. Оглеждам се. Наоколо не виждам тоалетна. Чудя се какво да правя. Не виждам много хора, но не е като да не виждам. Никой не се взира в мен, но все пак...
Решавам да облекча нуждата си публично. Наоколо не виждам мъже (само момичета и жени). Правя това, което след определено колебание съм решил.    

Кон Круз

Кон Круз

 

"Защото каквото човек мисли, това и става"

"Има един вътрешен принцип на ума. Щом вие мислите само за Черното братство и виждате хора все от Черното братство, вие сте свързани с него и сте негови членове. Това е закон. Защото каквото човек мисли, това и става. Ако аз подозирам всеки един човек в престъпление: Иван, Драган, Петко - всички тези десет-двайсет души аз ги нося в ума си и тези хора ще ме покварят. Затова Христос казва: "Любете враговете си." Избавлението сега иде чрез Любовта. Любовта ви избавя от всичките тези души, от всичките тези форми. Аз няма да критикувам, но ще констатирам един факт. Някой път констатирай злото и извади поука за себе си, пък и друг нека извади поука, но никога не се занимавай с него - да го държиш в ума си, да мислиш за всички негови прегрешения, защото иначе ти ще се спънеш в своята еволюция. И обратното е вярно.
Ако мислим за хората добро, с това ние привличаме съответните сили в Природата към нас." (стр. 171)
"Когато не обичаш врага си, има условия да слезеш на неговия уровен, но когато го обичаш, има вероятност да го издигнеш на своя уровен." (стр. 175) П.К.Д. Из "За отношенията между хората", д-р С. Балтова

Кон Круз

Кон Круз

 

Стъпка по стъпка

"Следователно не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област; не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване, а кога ще стане велик, това не е важно. Всеки ден, всеки живот прибавяйте по малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още 1000 години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: „Какво да правим, докато дойде благото, към което се стремим?“ Много просто. Ако сте в болница и очаквате нов живот, пълен със здраве и сили, вие трябва да се откажете от болничния си халат, от приборите, с които сте си служили, от прислугата, която е гледала на вас като на болни хора, и да излезете вън, на свобода, на чист въздух, на светлина и простор. Не съжалявайте за старите дрехи, нито за болничните прибори. Сложете всичко настрана, далеч от себе си, и влезте в новия живот, при новите условия, където ви очакват нови блага и постижения." (https://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-11-19-05.html).

Кон Круз

Кон Круз

×