Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 1645 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1366 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 1546 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 843 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 970 прегледа

Нашите Блогове

  1. Розалина
    Последен Пост

    Казвам: Имаме една задача – да оправим себе си, за да не огорчаваме духа си, да не огорчаваме душата си, да не помрачаваме ума си, пък да не опетняваме и сърцето си, пък да не изнасилваме и тялото си. Колко неща има, с които тук на земята, трябва да се справим. Една лична задача. Има нещо, което никой не може да контролира. Но за бъдещия живот, за бъдещата епоха в която искате да влезете, да имате едно тяло по-съвършено от сегашното. Отсега трябва да се приготвите. Та казвам: Тази работа без любов е непостижима. Вие се заемате със самовъзпитанието. В тази година поне 12 деня да имате в които да живеете по новия начин. От този месец ви остават още няколко дена. Искам сега от януари да имате един такъв ден, по този начин да го прекарате. Не се смущавайте, че стават опущения. Нищо няма. Февруари като дойде, пак един ден. Този месец в края, после в началото. Някои от вас нека вземат днешния ден. Днес сме 28, утре 29, вторник 30, сряда 31, последна лекция имате за януари. Ако искате днешния ден изберете, ако не последния ден. Но в сряда да ви видя облечени с официални дрехи, с нови обуща, шапка, ръкавици, да не бъдете небрежно облечени; всечани с очистени обувки, всичко хубаво, като че сте други хора, дошли от небето, ангели, тук на изложение. Днес не очаквам, но в сряда непременно да ви видя така облечени. И аз ще се облека така. Турете всичкото осветление в ума, очите да светят, топлина в сърцето, изправени така, като че сте разрешили всичките въпроси, като че сте князе, царе, като че всичко ви е уредено в света. Цялото небе слушате по радиото, какво се говори по слънчевите системи. Поне от нашето слънце, или поне от месечината да имате по радиото съобщения, отворете радиото, какво ще ви кажат.

    Ето сега вие врачувайте. Кажете ми, коя страница да ви прочета. Кажете едно число да съдържа 1, 2, 3, 123. Какво пише на 123 страница, вие сте я чели, аз не я зная. (Учителят прочете 123 страница от „Езика на Любовта“.) Сега и на вас, ако ви кажат от невидимия свят: „Ну барабанчик, бий барабана“, ако вашето сърце е пълно с кокошки, как ще отговорите на звуковете на тия пръчици? Пита полковника войника: „Защо не бие барабана?“ – „Кокошки има.“ – „Как са влезли?“ – „Не зная ваше високоблагородие.“ И на вас казвам: Не туряйте кокошки в ума си и в сърцето си. Всяка една отрицателна мисъл е една кокошка, която е вътре в барабана и човек не може да мисли тъй, както трябва. Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите, защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите, защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи, един ден да мислите, защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло. Целия ден да размишлявате не само за вас, но във връзка с цялото битие. Тогава, през вечерта, да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, което той от хиляди години ни е одарил. Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки. Те не са толкоз важни. Но когато сянката няма някоя черта, която показва, тя е излишна. Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност и тогава да се сбъдне стихът, който казва: „Всичко онова, което се случва с онези, които обичат Господа, съдействува за тяхното добро“. Казвам: Всичко, което се случва в живота ни, да съдействуваме да го обърнем за наше добро, за да се прослави името Божие и ние да се прославим в Господа.

    Тайна молитва.

  2. От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция.
    Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.” Идването на Христос на земята е едно много голямо събитие.

    Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: „Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо се казваше и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение имат религиите преди Христа? – Понеже Христос е централната личност, всички религии пак идват от  Него. Сега ще прочетем Послание към евреите гл. 12 от 22 до 24 стих. Там се говори за братството във връзка с Христа. Тържествуващите ангели са най-възвишените същества, а духовете на усъвършенстващите праведници са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Те образуват Всемирното Бяло Братство, и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно начало. Каква мисия са имали основателите на религиите?  – От окултно гледище те са били пратеници на Бялото Братство. Всички по-важни импулси, по-важни идеи са дадени на човечеството все от Бялото Братство.

    Всички основатели на религиите – Рама, Кришна, Хермес, в Египет, Орфей – основателя на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишена работа и за това човечеството е трябвало да бъде подготвено. Окултни школи са имали и евреите в Египет. Тя е била на есеите. Каква мисия е имала тя?  Първо, в нея са се учили еврейските пророци. Те са се подготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През времето на Христа тази школа е играла друга роля – подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се разкриват и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били и посветени от минали прераждания.

    Учителя казва, че това са били еврейските пророци Исая, Данаил, Еремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. После пак идват да поемат работата и помагат на Христа. По интуиция човек би могъл да долови, до известна степен, кои ученици на Христа са били пророци. Окултните школи, които идват след Христа като богомилството в България, чиито клони са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството – новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа била на Богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? (Онзи ден брат Влад Пашов загатна малко нещо по този въпрос.)

    От 10 милиона години, откакто човечеството съществува, (според Библията 6 – 7 милиона), а окултизмът казва, че съществува от 18 милиона години, земята е напоена с престъпления. Човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на това земната аура е ставала от век на век все по-неблагоприятна, по-тежка. Както човек, така и земята и всички планети си имат аура. Вследствие на тези неблагоприятни условия човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова била тежка кармата. С идването на земята Христос изпълва нейната аура със своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в земната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се изплати чрез човешките страдания.

    Сега човечеството ще мине през една огнена вълна и ще ликвидира със своите страдания.

    Христос е имал за мисия, от една страна, да трансформира земната аура а, от друга страна, да донесе на земята силата на Любовта. Нали Христос е носител на Любовта? С Неговото идване на земята се дава възможност на човечеството да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога, от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със Своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и др. Под действието на Христовата любов се събужда любовта на човешката душа. Божествената Любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условие да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат проявената любов в себе си, са мъртви. Те спят, не са събудени хора. Това, което направи Христос с възкресението на Лазар, ще стане с всеки човек. Учителя казва така за Любовта на Христа. Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постоянно да се доближава до Любовта на Христа. Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена Любов. Христос притежава и великата Божествена мъдрост. За нея Учителя казва: „Носител на висшето знание е пак Христос.” Когато човек приеме Любовта и стане дете на Любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на Мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата. Тъй че велико бъдеще очаква човека.

    За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така – сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.”

    http://www.zdravjivot.org/6788/учителя-за-христа-от-боян-боев/

     

  3. Сингам Закрилника
    Последен Пост

    Сънувах, че пътувам с кораб по малка река, намираща се сред гора. В гората имаше различни реки и всяка със свое, женско име. Една от реките се казваше Иванка. Ако не ме лъже паметта, исках да минем с кораба именно по реката Иванка (корабът си имаше капитан, който го управляваше). По едно време, навлязохме в по - голяма река (не тази в която исках) - реката ми се стори възхитителна. Капитанът ми каза, че всички реки са всъщност една и съща река.


  4. Lightning-strikes-St-Peters-Basilica.jpg
     Мълния удари върха на купола на базиликата "Св. Петър" във Ватикана само часове след като папа Бенедикт XVI обяви своята изненадваща оставка (в понеделник, 11-ти февруари 2013 г.), последвана от избора на първия папа-йезуит Франциск I.

    Image result for Blavatsky
    "Ние хвърляме нашата ръкавица на догматичните богослови, които биха поробили едновременно и историята, и науката; и особено Ватиканът, чиито деспотични изисквания са станали омразни на по-голямата част от просветените християни." -Е.П. Блаватска ("Разбулената Изида")

    "Той (Римо-Католицизмът) не само възпрепятства пътя към Теософията и Окултизма, но заплашва да задуши и двете." -Е.П. Блаватска (Писмо до А.П. Синет)

    "Опозицията представлява огромни преки интереси и те получават възторжена подкрепа от дугпите (магъосниците)- в Бутан и във Ватикана" (Писмо от Учителя К.Х.)

    "Йезуитите са практикували не само Окултизъм, но и ЧЕРНА МАГИЯ в най-лошата си форма, повече от всяка друга организация; и на това те дължат до голяма степен своята власт и влияние." - Е.П. Блаватска ("Теософия или Йезуитство")

    "Обществото е било основано, за да поправи явните злини на Християнството." -Е.П. Блаватска ("Теософските Махатми")

    "Теософското Общество ...разпознава и знае, и по тази причина избягва в своите редици представителите на един враг- враг общ за всички, а именно Римо-Католицизма." Е.П. Блаватска ("Сила на Предразсъдъка")

    Един предмет, който свободно се е обсъждал и по който е било писано в дните на изначалното Теософско движение е бил този за йезуитите, познати още като "Обществото на Иисус" -противоречив религиозен орден в рамките на Римо-Католическата Църква и основан през 1540 година от Игнатий Лойола.


    http://www.nsad.ru/pic/20081125-152530-840.jpg
    Странно, или може би не чак толкова след изследване на фактите, нищо никога не е било споменавано за тях или против тях от по-късните водачи на Теософското Общество Адиар, като например А. Безант и Ч.У. Ледбитър, или от Адиарския теософ А. Бейли ,която основава своя собствена организация, наречена "The Lucis Trust". В действителност тези тримата дори са говорили благосклонно за Католицизма, като Ледбитър в крайна сметка става съосновател на т.нар. "Теософска Църква", позната като Либерална Католическа Църква....
    ...Е.П. Блаватска веднъж е обяснила, че един начин, по който йезуитите действат, за да разрушат едно потенциално мощно духовно движение е чрез проникването в него и постепенното му отслабване чрез замяна на неговите достоверни учения и практики със слаба и блудкава форма на Християнството...


    http://www.jesuit.org.uk/sites/default/files/BenedictandJesuits.jpg
    Но, оставяйки всичко това настрана, какво всъщност Е.П. Блаватска и Учителите са казали за йезуитите?
    Има цял раздел, посветен на тях във втория том на книгата на Блаватска "Разбулената Изида", в който са изложени познати факти, цитати и препратки, отнасящи се за тях и техните дейности, заедно със силни изявления и късове информация, предоставени от някои от Учителите и Адептите, които са я подпомагали в написването на книгата.
    Там ние биваме запознати с това, че Римо-Католическата Църква в днешно време е почти изцяло под контрола на йезуитите, които са "скритият враг, с когото бъдещите реформатори трябва да се сблъскат и преодолеят."
    "Църквата е отсега-насетне бездейно оръдие и папата е жалък, слаб инструмент в ръцете на този орден. Но за колко дълго?...Тази коварна, учена, безсъвестна, ужасна душа на Йезуитството в тялото на Романизма бавно, но сигурно обладава целия престиж и духовна власт, които са неразделна част от него."..."Йезуитите са причинили повече морална вреда в този свят, отколкото всички злодейски войнства на митичния Сатана. Всяко възможно чувство за пресиленост в този коментар би изчезнало, когато нашите читатели в Америка, които знаят малко за тях, бъдат запознати с техните принципи (principia) и правила, тъй като те се появяват в разнообразни трудове, писани от самите йезуити."


    http://strogosekretno.com/img/215/14-2.jpg

    На същата страница в "Разбулената Изида" е поместен откъс от доклад относно йезуитите, предоставен на френския крал през 1762 г., от комисарите на френския парламент, които пишат за "погрешността на тази доктрина...Доктрина, позволяваща Кражба, Лъжа, Клетвопрестъпничество, Поквареност, Всяка Страст и Престъпление, учеща на Убийство, Отцеубийство, и Цареубийство, събаряне на религията с цел да я замести със суеверие, чрез насърчаване на Магъосничество, Богохулство, Безбожие, и Идолопоклонство...и т.н."

    Е.П. Блаватска също цитира "Кралската масонска енциклопедия" от Маккензи, който казва за йезуитите, че "Орденът притежава тайни знаци и пароли, в зависимост от степените, на които членовете принадлежат, и тъй като те не носят отличително облекло, е много трудно да бъдат разпознати, освен ако те самите не се разкрият като членове на Ордена, защото те може да изглеждат като протестанти или католици, демократи или благородници, неверници или фанатици, в зависимост от особената мисия, която им е поверена. Техните шпиони са навсякъде, от всички известни прослойки на обществото, и те биха могли да изглеждат учени и мъдри, или прости или глупави, щом такива са инструкциите ,които изпълняват. Има йезуити от двата пола и от всички възрасти, и е добре известен факт, че членове на Ордена от знатни семейства и с изтънчено потекло играят ролята на раболепни прислужници в протестански семейства и вършат други неща от подобно естество за подпомагане целите на Обществото. Трябва да сме крайно бдителни, защото цялото Общество, бидейки основано на закон за непоколебимо послушание, може да стовари своята сила във всеки даден момент с безпогрешна и фатална точност."

    Това, разбира се, би било отхвърлено равнодушно от болшинството хора в днешно време като нищо повече от параноя, невежество и отживял предшественик на днешните зловещи теории на заговора. Въпреки това, подозрителността към йезуитите е била сравнително широко разпространена сред всички класи на западното общество до неотдавна. Единствената истинска причина това повече да не е така, се дължи на многократните упорити старания на Римо-Католическата Църква и на самите йезуити да поправят опетнения си имидж и да представят себе си като благоприлични и уважавани в очите на света. Един начин за постигане на това е нееднократно да се отнасят подигравателно към всяка критика и осъждане, без значение колко добре обосновани и справедливи са те ,докато в крайна сметка немислещите маси просто ще се присъединят и ще отдадат всичко това на луди теории на заговора и на развихрено въображение...точно както йезуитите биха искали от тях да постъпят.
    Е.П. Блаватска обяснява, че "
    викът на оскърбения обществен морал се е надигнал срещу този орден от самото му зараждане.(Датира от 1540 г. и през 1555 г. се повдига повсеместен протест срещу тях в някои части на Португалия, Испания и др.страни). Едва 15 години са изтекли, откакто булата (основен папски документ с оловен, при особени случаи - със златен печат), одобряваща конституцията му е била обнародвана, когато започват да прогонват членовете му от едно място в друго. Португалия и Ниските Земи (Бенелюкс) се отървават от тях през 1578 г.; Франция през 1594 г.; Венеция през 1606 г.; Неапол през 1622 г. От Санкт Петербург са били изпъдени през 1815 г., а от цяла Русия през 1820 г...."

    В "Изпитанието на Слънчевия посветен" от Е.П.Б. ние се натъкваме на следното прозрение: "Йезуитите...За да дадем един пример за техния успех в хвърлянето на прах в очите на обикновените лица, за да им попречат да видят истините на Окултизма, ние ще изтъкнем това, което те са извършили в това, което днес се нарича Свободно Зидарство. Това Братство притежава значителен дял от символизма, формулите и ритуалите на Окултизма, оставени като наследство от незапомнени времена от праисторическите Посвещения. За да направят това Братство просто една безвредна фикция, йезуитите изпращат някои от техните най-способни пратеници в Ордена, които първо са накарали наивните братя да повярват, че истинската тайна е била изгубена с Хирам Абиф (главният архитект на Соломоновия храм), и след това са ги склонили да вградят това вярване в техните системи от формули.

    http://s39.radikal.ru/i086/0810/c9/5b58de08b8d6.jpg

    http://www.socialcompas.com/wp-content/uploads/2016/08/temple-laver.jpg

    След това те са изобретили благовидни, но фалшиви по-високи степени, преструвайки се, че хвърлят повече светлина върху тази изгубена тайна, за да подведат кандидата и да го развличат с образци, заимствани от истинското учение, но лишени от съдържание, и всичките изкусно скалъпени, за да доведат упорития неофит до задънена улица. И въпреки това, хора със здрав разум и умения, в други отношения, ще се срещат на интервали и с тържествено лице, усърдие и задълбоченост ще се отдават на подигравката да разкриват "подменени тайни" ,вместо истинските такива."

    Нейната статия "Теософия или Йезуитство?" информира читателя, че "Римо-Католическата Църква бързо се разлага отвътре. Тя е изцяло разядена и бива поглъщана от хищните микроби, зародени от Лойола. Тя не е нищо по-добро от един плод на Мъртво море, красив за разглеждане за някои, но изпълнен с гнилостта на разложението отвътре. Римо-Католицизмът е само едно име. Като Църква той е един фантом от Миналото и една маска. Той е напълно и неразривно обвързан и окован от Обществото на Игнатий Лойола."
    "Безполезно е да се спори и да се претендира за разлика между Йезуитството и Римо-Католицизма съответно" -продължава тя, "защото второто сега е погълнато и неразделно слято с първото
    ."

    Същата статия продължава с думите:
    "Какъв е произходът на този орден? Може да бъде описан с няколко думи. На 16-ти август 1534 г. бивш офицер и "Рицар на Девата" от Бискайските провинции (Испания), и собственик на великолепния замък "Каса Солар" (Casa Solar)- Игнатий Лойола става главно действащо лице в следната случка. В подземния параклис на църквата Монмартър, заобиколен от няколко свещеници и студенти по богословие, той приема техния обет да посветят целия си живот на разпространението на Римо-Католицизма чрез всички възможни средства, независимо добри или лоши, и по този начин му е било позволено да създаде нов орден. Лойола предлага на своите шестима главни сподвижници техния орден да бъде войнствен, с цел да се бори за интересите на Светия престол на Римо-Католицизма. Две средства са били потвърдени за постигане на тази цел: образованието на младежта и прозелитство (апостолат). Това се е случило по време на управлението на папа Павел III, който е изразил пълна съпричастност с новия замисъл. Оттук през 1540 г. бива публикувана известната папска була- "Regimini militantis Ecclesiae" (Управлението на воюващата или войнстваща Църква), след което Орденът започва бързо да нараства като численост и власт."

    Днес "Обществото на Иисус" наброява около 20 000 членове в целия свят. Тъй като съществуват различни нива и степени на Ордена, средният йезуит без съмнение няма каквато и да е представа за истинското естество на сдружението, към което принадлежи, и е най-вероятно добра, искрена, и напълно безобидна и скромна личност...
    Николини, въпреки това, пише,че "Съществува таен клас, познат само на Генерала и малък брой верни йезуити, който, може би, повече от всичко друго е допринесъл за страховитата и загадъчна власт на Ордена."
    С течение на вековете цял куп доказателства са били натрупани сред всеки народ и дори в самата Католическа Църква от свещеници, които са се осмелили да проговорят и да разобличат злото, че публичното лице на йезуитите е в действителност само това- фасада за пред обществото.
    В една част от йезуитската "Крайна Клетва при встъпване в длъжност" ,от Висшестоящия се изисква да каже следните думи на кандидата за посвещение:

    "Сине мой, досега ти си бил научен да действаш двулично: сред римо-католици да бъдеш римо-католик, и да бъдеш шпионин дори сред своите братя; да не вярваш на нито един човек, да не се доверяваш на никого. Сред реформаторите да бъдеш реформатор; сред хугенотите да бъдеш хугенот; сред калвинистите да бъдеш калвинист; сред другите протестанти, в общи линии, да бъдеш протестант; и спечелвайки тяхното доверие, да се стремиш дори да проповядваш от техните амвони, и да осъждаш с всичката страстност в характера си нашата Свята Религия и Папата ; и дори да слезеш толкова ниско, че да станеш евреин сред евреите, така че да бъдеш способен да събереш цялата информация в полза на своя Орден, като верен воин на Папата. Ти си бил научен да засаждаш коварно семената на ревността и омразата между общности, провинции, държави, които са били в мир, и да ги подтикваш към кръвопролитни дела, замесвайки ги във война помежду им, и да създаваш революции и граждански войни в страни, които са били независими и благоденстващи, култивиращи изкуствата и науките, и наслаждаващи се на благата на мира; да вземаш страна с воюващите и да действаш подмолно с твоя брат йезуит, който би могъл да участва на другата страна, но открито противопоставяйки се на това, с което ти би бил свързан, само за това Църквата да може да се окаже печеливша в края на краищата; в условията, определени от мирните договори и затова, че целта оправдава средствата. Ти си бил научен на дълга си като шпионин да събираш всички статистически данни, факти и сведения в твоята власт, от всеки възможен източник; да предразположиш и спечелиш доверието на семейния кръг на протестантите и еретиците от всяка прослойка и естество, както и на търговеца, банкера, адвоката, сред училищата и университетите, в парламенти и законодателни органи, както и съдебните системи и държавните общини, и да бъдеш всичко за всеки, в името на Папата, чиито служители сме ние до смърт. Ти си получил всички твои наставления досега като новак, неофит и си служил като съзаклинател, изповедник и свещеник, но все още не си бил набавен с всичко, което е необходимо да командваш в Армията на Лойола в служба на Папата. Ти трябва да служиш в точното време като инструмент и палач, според указанията на твоите висшестоящи; защото никой не може да командва тук, ако не е осветил своите усилия с кръвта на еретика; защото "без проливането на кръв, никой не може да получи спасение"."...
    Алберто Ривера, който е избягал от Йезуитския Орден през 1967 г., потвърждава, че текста на тази определена клетва е сходен с посочения по-горе. Клетвата също така е цитирана от Чарлз Дидие в неговата книга "Подземен Рим", издадена през 1843 г., като също така е била записана през февруари 1913 г. в Журналите на 62-ия Конгрес, 3-та сесия, на Конгресния Протокол на САЩ, от които е била по-късно отхвърлена, за да не бъде видяна никога отново.

    Има едно проницателно и силно писмо, публикувано от Теософската Университетска Преса в книгата "Писмата на Е.П. Блаватска до А.П. Синет", в което йезуитите непоколебимо са наречени "врагове на човешката раса".  Алис Лейтън Клийтър- една от доверените приятелки и ученички на Е.П.Б. от последните й дни в Лондон и една от специално избраните 12 членове на нейната "Вътрешна Група" от езотерични студенти, е смятала, че това определено писмо (No. CVI) е било в действителност продиктувано на Е.П.Б. от Учителя К.Х.
    Писмото е неподписано и стилът, тонът, и начинът на изразяване носят много от отличителните белези на писмата на К.Х., които по-късно станаха добре известни, по този начин придавайки достоверност на тази теория.

    Ние цитираме тук някои от най-любопитните и важни части от това писмо, което разглежда единствено предмета за йезуитите:
    "Техните нечисти заговори имат много по-широк обхват и включват безупречност на детайлите и внимание ,за които светът, общо взето, няма никаква представа. Всичко се върши от тях ,за да доведат множеството от човешкия род отново до състояние на пасивно невежество, което те много добре знаят, е единственото, което може да ги улесни в постигането на тяхната цел за Всемирен Деспотизъм."
    "В отминалите времена поне, нито една страна не е устоявала на посегателствата и коварните замисли на Папството по-добре и по-успешно от Англия. Следователно няма друга държава, която йезуитите биха искали толкова много да разчленят и унищожат."
    "Те открито са признали, че на всяка цена ще сложат край, спирачка на колелата на английската политическа машина, чрез приобщаване към тях на някои от нейните главни мъже. На целия свят е известно, че те са си осигурили няколко от най-богатите, благородниците и др."
    "Тези подробности са предоставени така, че не само окултистите, но също нациите, общностите и личностите да могат да бъдат наясно и предупредени срещу тези, които без никакво колебание наричаме врагове на човешката раса.
    Общоизвестно е ,че Колежът на йезуитите се намира в Рим. Не дотам добре известно e, че на практика, от доста години насам, тяхната Главна Квартира е в Лондон и е била там, дори преди да бъдат прогонени от републиканска Франция. Тогава те се стичат към Англия в по-голям брой и им е било позволено да пристигнат, англичаните са показали своето обичайно равнодушие."
    "Студентите по Окултизъм би трябвало да знаят, че макар йезуитите, с техните способи, да са смогнали да накарат света като цяло и англичаните в частност да мислят, че няма такова нещо като Магия и да се присмиват на Черната Магия, тези проницателни и хитри интриганти сами се събират в магнетични кръгове и образуват магнетични вериги, чрез съсредоточаването на тяхната колективна ВОЛЯ, когато имат някакъв особен обект, на който да повлияят или някаква определена и важна личност, на която да въздействат. Отново, те използват своите богатства извънредно щедро също така, за да бъдат улеснени във всяко едно начинание. Тяхното благосъстояние е огромно."



    "Времето ще настъпи, когато тяхното богатство ще бъде насилствено отнето от тях за бедните и самите те безмилостно предадени на унищожение сред общите проклятия на всички народи и хора. Съществува Възмездие, наречено КАРМА, въпреки че често позволява на злодейци да преживяват успешно в продължение на векове. Междувременно, който има уши, "нека чува"."

    Въпреки, че това писмо е написано преди повече от 120 години, основните обстоятелства, свързани с въпроса няма да са се променили оттогава. Ако се доверим въобще на Е.П. Блаватска и на Учителите, които са я подготвили, обучили и изпратили на Запад, на нейната теософска мисия, тогава ще постъпим добре, ако помислим два пъти, преди да отхвърлим с насмешка или забравим за възгледи като този, че йезуитите са "врагове на човешката раса".
    Няма да бъде излишно тук да споменем, че по времето, когато Е.П. Блаватска е била заета с писането на "Тайната Доктрина", член на Римо-Католическата Църква е бил изпратен да й предложи 25 000 франка (огромна сума пари в онези дни!), ако се съгласи да не казва каквото и да било относно Християнството и Църквата в книгата. Естествено тя яростно отхвърля предложението или, ако трябва да сме по-точни, подкупа. Нейната добра приятелка графиня Вахтмайстър (Wachtmeister), която е била с нея по това време, е писала относно това и добавя, че "Те се борят за живота, защото "Т.Д." притежава това, което ще нанесе смъртоносния им удар,..."
    По-късно в статията "Теософия или Йезуитство?" Е.П.Б. пита:
    "Но какво трябва да мислим за бъдещето на Обществото, ако то трябва да бъде контролирано с думи и дела от такава подла Организация? Какво трябва да очакваме от население, което знаейки за съществуването на гореспоменатите обвинения и това, че те не са пресилени, но се придържат към исторически факти, все още търпи, когато не се бои от тях, йезуитите, срещайки ги, докато всякога е готово да посочи с пръста на презрението теософите и окултистите? Теософията е преследвана с незаслужена клевета и присмех с подстрекателството на същите тези йезуити, и мнозина са тези, които трудно се осмеляват да изповядат вярата си във Философията на Архатството. Въпреки това, нито едно Теософско Общество не е заплашвало някога обществеността с морално разложение и пълното, и свободно упражняване на седемте смъртни гряха под маската на светостта и водачеството на Иисус. Нито пък са тайни техните правила, но отворени за всички, защото те живеят в обширната дневна светлина на истината и искреността. А какво да кажем за йезуитите в тази връзка?"


    http://media.breitbart.com/media/2016/06/pope-francis-1-640x480.jpg
    "Обществото на Иисус" е "ненаситно чудовище, хранещо се от главния и костния мозък на човечеството, и развиващ нелечим рак върху всяко парченце здрава плът, до което се докосне", според Учителя К.Х.  На едно място той пише тези доста сериозни и силни думи, противопоставяйки Учителите от Транс-Хималайското Братство и техните способи за подготовка на учениците с методите на йезуитските Учители:
    "Както вече споменах веднъж, те знаят, че това, което учат е лъжа; и ние знаем, че това, което ние съобщаваме е истина, единствената истина и нищо друго освен истината. Те работят за по-голяма сила и слава(!) на техния орден, ние- за силата и окончателната слава на индивидите, на отделните единици, на човечеството като цяло, и ние сме доволни, дори принудени- да оставим нашия Орден и неговите водачи изцяло в сянка. Те работят, трудят се изтощително и заблуждават, в името на земна власт в този живот; ние работим и се трудим изтощително и позволяваме нашите чели (духовни ученици) да попаднат във временно заблуждение, да им позволим означава никога да не бъдат заблудени оттам-насетне, и да видят цялото зло на фалша и неистиността не само в този, но и в много от техните следващи животи. Те- йезуитите принасят в жертва вътрешния принцип, Духовния ум на егото, за да захранят и развият по-добре физическия ум на личния, мимолетен човек, жертвайки цялото човечество, за да го принесат в холокост на тяхното Общество- ненаситно чудовище, хранещо се от главния и костния мозък на човечеството, и развиващ нелечим рак върху всяко парченце здрава плът, до което се докосне. Ние -укоряваните и погрешно разбрани-ние се стараем да доведем хората до това да жертват тяхната личност- мимолетен блясък- за благото на цялото човечество, следователно за собствените си безсмъртни Егота (Души), част от последното, както човечеството е една малка част от неделимото цяло, в което един ден ще се превърне. Те са обучени да заблуждават, ние -да извеждаме от заблуждение."...

    Източник:
    blavatskytheosophy.com/theosophy-the-jesuits-the-roman-catholic-church/
    (със съкращения)

     

  5. Блог

    • 1
      пост
    • 0
      коментара
    • 118
      прегледа

    Последни Постове

    no_self
    Последен Пост

     

  6. Vu

    • 1
      пост
    • 0
      коментара
    • 183
      прегледа

    Последни Постове

    Sagitt111
    Последен Пост

    Здравейте искам да споделя и да получа съвет за проблема който имам. Така всичко започна преди 4год с ПА станаха много чести и психолог ме диагностицира д ПР. Тези паник атаки се появиха поради начина по-който преживявам нещата а той е че всеки проблем го изживявах сама затворена в себе си , случваше се да употребявам и стимуланти които са допринесли за интензивността и силата на паник атаките. Както и да е от тогава до сега криво ляво се справях с тях и не ми пречиха особено на живота и ежедневието ,проблема обаче е и стреса който не спира от месеци наред и който преживявам . По принцип никога не съм взимала често наркотици и никога не съм била зависима. Другия проблем е че заради стреса почнах да имам нужда по често да се "повдигам" . Знаех че не е за мен и че не ми действа добре тъкмо се изчиствах от химията и пак се прецаквах да взема. И така три или четири месеца до миналата седмица когато почти умрях от падане на кръвното изведнъж ,щеше да ми спре сърцето но се съвзех не припаднах само колабирах. И от тази случка преди седмица дойде един епизод който съм имала и преди нещо като хипохондричен силно тревожен придружен със заплаха от ПА които овладявам но силната постоянна тревожност и страх са налице. Същността на страха ми не е толкова от смъртта или че ще полудея с това че виждам всичко от горе все едно хората самия мозък и функционирането му всичко ми се вижда толкова странно и чуждо все едно че ме плаши до смърт . Искам спешен съвет как да се самонавия че съм пълноценен човек и всичко е ок с това е състояние което е тук за да ми даде урок за нещо или да ме направи по силна . Какво да направя за да задействам този процес на успокоение????

     

  7. Донка
    Последен Пост

    За Размисъл Днес

     

    Беинса ДуноЛюбовта ще направи хората щедри, учени, добри и ще внесе в нас онова вдъхновение във всичко, което вършим, ще бъдем доволни от всичко в живота си. Любовта ще направи хората силни, милосърдни, дълготърпеливи. И когато ние почнем да бъдем доволни от всичко, ние ще влезем в Божествения порядък. И ако всички влезем в Божествения порядък, светът ще се оправи. А пък щом има недоволство, ние сме в човешкия порядък, аз го наричам света на безлюбието. (Беинса Дуно)
     
  8. Трябва винаги да помним, че единствено и само ние сме тези, които ПОСТАВЯМЕ ЕТИКЕТ върху това, което преживяваме, в момента. Затова, фокусирането трябва да бъде само върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху човека, за който сме си въобразили, че ни предизвиква и създава, у нас, дискомфорт на отрицателни емоции, защото, погледнато от една по-висша гледна точка – никой външен човек – няма нищо общо – с нашето лично неумение (т.е. с нашето невежество) – понякога, с години, да не съумеем да трансформираме известни наши негативни състояния, което – в крайна сметка – може и да ни разболее, физически.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    EvoLife.bg "Платформа за еволюцията на живота":   „Страх, завист, гняв, злоба и ревност – едни от най-отвратителните  [състояния], в душата на всеки човек. Когато ги забележиш в себе си, не се обръщай с погнуса – Природата не създава непотребни неща. Може би ще успееш да използваш енергията на тези емоции и да заредиш с нея най-прекрасната си мечта!

    На всеки от нас се е случвало в определени етапи от живота си да изпитва деструктивни чувства на завист, злоба, гняв, омраза, ревност. След като активния момент на преживяването ни отмине, обикновено човек се чувства изтощен, с чувство на вина, с горчилка в устата, като израз на физически реакции, очите парят, ръцете могат да потрепват, налице е сърцебиене, световъртеж и др. Всичко това показва, как тези емоции в проявите си изчерпват нашия организъм.

    За съжаление тяхната поява не е еднократна, а времетраенето им може да варира от няколко минути, до месеци и години. Тези непрекъснати вътрешни атаки неминуемо в един момент ще доведат до отключване на някакво заболяване – физическо и/или психическо. Завистта и злобата, омразата и ревността ни изсмукват в буквалния смисъл на думата, изпиват енергията ни и след тяхното преживяване ние се чувстваме крайно изморени, изтощени, замаяни.

    Всичко това показва, че тези чувства представляват енергия, която в този случай е деструктивна. Или по-точно казано ние използваме енергията си по деструктивен начин, тъй като в нашия организъм няма два вида енергия. Ци е само един вид, тя се заражда в първа чакра и протича по енергийните канали и меридиани на тялото достигайки главата. Там Ци прави завой и се връща отново в първа чакра.

    Именно в главата, достигайки мозъка и активирайки ума, ние поставяме етикет върху това, което преживяваме, в момента. Енергията е една и съща нейните наименования са различни. В зависимост от стимула, който е предизвикал форсираното протичане на Ци в организма, достигайки главата ние я етикетираме като: злоба, завист, любов, ревност, омраза, страх, гняв. Стимула активирайки интензивното форсиране на Ци е обекта или субекта от околната среда, който се явява някакъв дразнител предизвикващ положителните или отрицателни емоции. Обикновено са ни учили в такива моменти да проявим самоконтрол, но това не е най-доброто, което можем да направим, тъй като по този начин потискаме протичането на Ци, като използваме волята си.

    Потискането на Ци, чрез контрола и волята е възможно, но не за дълъг период от време, тъй като тя /енергията/ е мощна, жизнена, движеща сила, която в един момент ще преодолее нашите усилия и ще се отприщи с цялата си мощ. Тогава можем да преживеем панически атаки /силни пристъпи на страх/, тревожност, фобии, разрушителен гняв и необоснована агресия, които на пръв поглед нямат конкретна причина за възникването си, сякаш се появяват ей така от нищото. И наистина причина няма, но има натрупване на енергия, която няма къде да отиде, не е трансформирана и отработена.

     

    Разсъждавайки по този начин, ние разбираме, че изразходването на жизнената ни енергия за преживяване на деструктивни емоции като злоба и завист е крайно нездравословно, разрушително за организма . С едно изречение отрицателните емоции използват и изхабяват вътрешни ресурси, от които ние имаме нужда както за поддържането на тялото и ума си в добра форма и кондиция, така и за активното ни участие в семейния, професионален и социален живот на обществото.

    Терапевтичното предложение за трансформиране на деструктивните чувства, които ни обладават понякога е следното. Присъствайте изцяло и съзнателно в емоцията, която ви е обхванала в момента, насочете цялото си внимание към нея, концентрирайте се в преживяването, опитайте се да го увеличите. Вместо да използвате волята си и самоконтрола, за да потискате, опитайте обратния вариант, форсирайте. Когато енергията Ци е достигнала мозъка и вие поставяте етикета например „завист” , „злоба”, „ревност”, „гняв” веднага след първото етикетиране, поставете друго обозначение.

    Нека да наречем този етикет „динамична сила”, „динамо”, „жизненост”. Може да изберете и своя дума, но нека тя да бъде позитивна и конструктивна. Идеята е в това, че енергията е една и съща, различни са етикетите, които ние поставяме върху емоциите, които ни завладяват. Тоест Ци не може да бъде добра или лоша, зла или любяща, завистлива или хуманна, ревнива или любяща. Ци просто Е Енергия без положителна или отрицателна окраска. Украсяването и обозначаването и става чрез логически вериги в ума. А тези логически вериги не винаги са правилни, те представляват модели на поведение, на мислене, на чувстване, на реакции, шаблони и етикети, които са ни втълпени по един или друг начин от семейство, общество, наследственост и т.н.

    Следователно подлежат на реорганизация. И така разбирайки, че ние не сме безпомощни пионки, жертви на бушуващите в нас емоции, можем да ги осъзнаем, разберем и приемем като позитивни, градивни сили в нашия организъм. Сменяйки етикетите злоба и завист с етикет „динамична сила” ние разбираме, че в момента разполагаме с мощно средство, което можем да използваме по конструктивен начин. Избора какво да правим е наш. Можем да спортуваме, да работим в градината, да направим основно почистване на жилището си, да отидем на разходка или преход в планината, да пишем и да творим.

    Осъзнавайки, че в момента разполагаме с форсирана жизнена енергия, която не трябва да подтискаме ние я влагаме в градивна, активна дейност. Вие разбира се бихте могли да кажете: „Но дявол да го вземе, аз наистина завиждам, ревнувам, изпитвам гняв, злоба!” Да наистина изпитвате тези чувства, това е факт, но осъзнаването, че те са предизвикани и съществуват благодарение на жизнената енергия Ци във вас ви дава възможност да ги транформирате позитивно и да ги използвате в своя полза, вместо да ставате пионка в стихията на тези емоции, което в крайна сметка ще доведе до пълно изтощение и заболяване.

    Моята лична мъдрост в тези случаи гласи следното:

    „Злобата, завистта, омразата, гневът, ревността изхабяват вътрешните ми ресурси от енергия, жизненост, здраве и сила. И поради тази причина не си заслужава да потъвам в техния стихиен вихър. Трансформацията им в динамична, градивна сила ми дава възможност да превърна унищожителните емоции в здраве, радост, обич и щастие. „

    Както видяхте в цялата статия никъде не споменах обекта или субекта, предизвикващ тези емоции, освен като стимул, който ги създава. Това трябва да ви подскаже, че въпросният стимул – няма нищо общо с нашите вътрешни енергийни процеси. От което следва, че фокусирането трябва да бъде върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху външния фактор, за който сме си въобразили, че ни предизвиква, създавайки у нас деградивни емоционални сили.“

    Трансформиране на отрицателни емоции

  9. Това е малък разказ  за най важните открития . За човшката взаймопомощ  и личната себереализация , пред които , границите са вътрешните хоризонти . Той не е пример за човешката воля , а  един обикновен разумен живот на постоянно търсене .

    преписал от----   Хармония    Добавено 16 Mar 2013 ·

    За всекиго от нас Бог има Свой план

     

     

  10. Лиула
    Последен Пост

    We come out of the darkness, no, we enter; outside there is darkness, here something can be seen amid the smoke; the light is smoky, perhaps from candles, but colors can be seen, yellows, blues, on the white, on the table, colored patches, reds, also greens, with black outlines, drawings on white rectangles scattered over the table.

    There are some SWORDS slaching at us, among the leaves, the ambushes in the darkness where we were lost, luckily we saw a light in the END, a DOOR, there are some gold COINS that shine, some CUPS, this table arryed with glasses and plates, bowls of stemaing soup, tankards of wine; we are safe but still HALF-DEAD with fright; we can tell about it, we would have plenty to tell,each would like to tell the others what happened to him, what he was forced to see, with his own eyes in the darkness, in the silence.

    ...

  11. Аз ще засегна закона на кармата от гледището, от становището на Божествената окултна наука.

    Кармическият закон води своето произхождение от първото излизане на човека от Бога – от там води своето начало. А неговото действие или проявление започва с поляризирането на човека или с явяването на двата пола в света. Другояче казано, съзнанието на човека се е раздвоило на положително и отрицателно, възходяще и низходяще, съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост у човека. Това са два полюса.

    Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието.

    Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува.

    Сега, да определя думата жертва, от това становище какво се подразбира.Жертва – това е закон за правилното растене и развитие. Това подразбира жертвата, защото само това, което расте, което се развива, цъвти и дава плод, то може да услужи на света, то се принася в жертва. Сега как е започнала кармата? Първото съзнание в света, което е ограничило второто съзнание, то е родило сегашната карма.

    ~

    Сега, аз ви говоря върху кармата. Не се мъчете да я разберете изведнъж, във всичката ѝ пълнота.

    Но в една школа как ще се зароди злото между вас? Злото е, че вие ще почнете да искате да господарствувате с вашето знание. Някой от вас има някоя идея, иска да я наложи на другите. Или той може да има някакъв навик, някаква характерна черта, някакви сили, той ще иска да ги прокара, да ги наложи, но знаете, че в природата има закон за регулиране нашите действия.

    Всяка сила има граници, в които тя може да се развива. Дойдат ли тия граници, има вече обратни действия. Дотогава, до когато хората не знаят вашите същински намерения, те може да ви слушат, но в момента, когато те узнаят целта, към която вие се стремите, веднага ще почнат да ви противодействуват и то по закона на самосъхранението.

    Всяко същество иска да се предпази, т.е. всеки иска да цени своята свобода. Следователно, кармическият закон може да се урегулира само чрез закона на самопожертвуването, т.е. да станеш слуга на другите, да отдадеш правото на всекиго.

    Правото, което искаш за себе си, туй право да дадеш и на другите; благото, което искаш за себе си, туй благо да го имат и другите. Правото, което искаш в своя ум, в своето сърце и в своята воля, туй същото право дали си ученик, слуга или господар; тия права всички трябва да ги имате еднакво, защото по този начин, в школата сега, в окултната школа има друга една опасност, от тъй наречения вампиризъм, разбирате ли вие. Вампиризъм – черпене на жизнените сокове на окръжаващия чрез тия окултни закони, нещо, което е абсолютно забранено. В тази школа, в която сте абсолютно, разбирате ли, ни помен, ни сянка от тунеядство.

    Сега другите школи учат, че силата на човека е в неговата мисъл. Силата на човека е само временно в неговата мисъл; тя не седи нито в неговата воля, нито в неговото чувство, нито в неговата мисъл. Малко по-ясно. Да вземем известна проява на Любовта, тази Любов може да се яви по форма, по съдържание и по смисъл.

    • Давите се в реката. Минава някой прост работник, отива на работа. Дава ви ръка, изважда ви от водата и казва: „Върви си!“ То е физическото проявление на Любовта. Той не се спира повече.
    • Второто проявление: вие сте гладували три дена; по пътя минава друг, вижда вашия глад по лицето ви, взема ви вкъщи, нахранва ви и той ви праща.
    • Третото: вижда ви, че искате знание, взема ви, но след някоя година, след като придобиете знанието, каже ви: „Вървете си по пътя!“

    Мислите ли, че животът се е използувал след като сте подали ръка на някого, нахранили сте някого и сте дали знание на някого? – Не! Вие трябва да влезнете в причинния свят, дето основният закон е следующият: там един живее за всички и всички живеят за един; благото на едного е благо на всички и благото на всички е благо на едного.

    Следователно, по този закон, което и да е същество на света, колкото и да е малка неговата деятелност, неговата радост и неговата скръб трябва да бъдат за вас свещени. Една муха може да бъде, но на тази муха, тъй трябва да се радвате, както на един човек и тогава може само Бог да се весели. Туй е свойствено само на Бога; само Той може да гледа дребните работи, а хората забелязват само едрите (неща).Понеже в школата ще се учите за себе си, ни помен от лъжа да няма! Единственото нещо, което в школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога! Вие ще се пазите като от огън да не се подавате на лъжата, то е един принцип, който ще ви заведе в противоположностите на живота и после много мъчно ще се избавите.

    Попаднете в най-трудното положение, казвате си: Без лъжа не може, нали? Без Истина не може, а без лъжа може! Точно е турено. Само без Истина не може, а без лъжа може. И ще турите. Без Любов не може, а без омраза може! Без Мъдрост не може, а без глупост може! Защото, щом кажете, че без лъжа не може, значи, лъжата ражда Истината, то не е вярно. Щом кажете, без глупост не може. И според съвременната наука от невежеството е излязло знанието.

    ~

    Да подчини съзнанието на един човек, то значи да подчини Бога на себе си. А единственото нещо, което в света е невъзможно, то е това. Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси.

    Когато искате да обсебите нещо в чувствата си, вие създавате сами кармата. Щом искаш да обсебиш нещо – създаваш карма, щом даваш свобода, ти ликвидираш с кармата си. Сега, да допуснем, че вие имате един приятел и ти кажеш: „Аз искам ти да ме обичаш“ и той каже: „Ще те обичам“. Турне на главата ти юлар, а отзад остен и каже: „Ти съгласен ли си?“ – Съгласен съм. Те си създават карма. Щом туриш юлар някому на главата и вземеш остен – кармата е започнала.

    Сега този юлар може да седи в една горчива дума. Кармическият закон е ужасен. Една горчива дума може деликатно да е казана, с една усмивка или лека подигравка, кармата е започнала. Даже в най-тънката форма да кажеш нещо, противникът даже не подозира, но ти си прикрил едно чувство невярно и ти в душата си усещаш, че кармата е започнала, може в бъдеще туй чувство да донесе хиляди злини.

    Следователно, в себе си ще бъдете строги, ще прецеждате! Защото от туй гледище на окултната школа, умът е филтър, сърцето е филтър и волята е филтър. Всяка мисъл трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира; всяко чувство трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира и всяко действие трябва да мине през ума, сърцето и волята; всичко туй трябва да се филтрира и тогава да влиза в градината на душата за посаждане.

    Сега не трябва човек да бъде голям ясновидец, даже и неясновидецът може да знае кога е започнала кармата да действува. Ако вие не спазвате закона на Любовта в себе си, веднага двете полушария на мозъка ще се поляризират по два противни начина; в едното полушарие ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко.

    Ако в дясното полушарие се събере повече енергия, вие ще почнете да се сърдите, даже вашите близки приятели може да ги нагрубите. Ако се набере повече енергия в лявото полушарие, може да станете учтив, любезен, но туй е още едно неустановено явление. Тогава мускулите, да кажем, от дясната страна на лицето, ако в лявото полушарие има повече енергия, ще почнат по-силно да се съкратяват; и тогава у някои хора виждаме, че стават неволни движения от едната страна на лицето.

    Движения, които са дисхармонични, показват проявата на някаква мисъл нехармонична, чувство нехармонично, действие нехармонично. И ако туй действие продължава дълго време, често устата на хората се изкривяват от едната страна, едни мускули се разширяват, а други – се свиват, и кармата налага своя печат на лицето ви, може на очите ви.

    Ако запример употребявате лъжата, известни мускули на лицето ви ще се съкратят и тогава ъгълът на вашето око, под който светлината пада на вънка, е обърнат надолу и като ви гледа човек, ще види, че ъгълът на вашето око е насочен към центъра на земята и само като се погледнете в огледалото, няма да се харесате.

    Та, като говорите за красотата, красотата произтича само от тази вътрешна хармония. Абсолютно човек трябва да бъде чист. Аз турям, т.е. така ще турите едно от правилата:

    Истината в душата ви. Светлината в умовете ви. Чистотата в сърцата ви. Туй трябва да бъде едно правило, ще го турите в стаята си и всяка вечер ще се питате дали Истината е във вашата душа, светлината – в умовете ви и чистотата в сърцата ви.

    Сега Истината ще ви даде свобода, по това ще я познавате. Ако е в душата ви, ще давате широк замах и на себе си, и на окръжающите ще давате свобода.Ако светлината е в ума ви, светлината ще ви даде знание; тя е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцата ви, вие ще бъдете силни, ще бъдете еднолични във всяко отношение. Те са второстепенни прояви. Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя? Аз ще ви приведа един малък пример. При един евангелист, книжар, във Варна отива един млад момък да си купи книги. Книжарят му казва: Преди време дойде един твой познат да иска пари на заем от мене, но и до днес не ги е върнал. Твоите приятели са такива. – Колко ти дължи? – Толкова. Той взема и му дава парите. – Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо. И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора. – То е благородство на характера.

    И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати...

    Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати.

    Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно.

    Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се. Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“. С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш. И тъй, ще знаете, че всичките ваши добри мисли и добри желания ще се поляризират в една или друга посока.

    Сега, когато ви говоря за кармата по този начин, вие ще се противопоставите. Съпоставете съвременните две учения. Туй учение, което сега имате, ще го поставите долу, в корените на вашето същество да функционира, а новото учение ще го поставите в клонищата, горе, да функционира.

    От кармата си няма да се боите. Кармата обича хора смели; вие ще бъдете смели, да посрещнете кармата си. Които бягат от кармата си, тя има пречка за тях. Ще бъдете смели, може да ви убие, но в края на краищата едно благородство има в нея. Тя е като мечка. Мечката като иска да ви изяде, тя почва полека да ходи да си глади козината, гладка става, но да знаеш, кожата ти отива. А когато иска да не ти направи пакост, тя се нахохори, като мине, ще те наплюе и ще замине.

    Само страх дето ще теглиш. Само страхът ще запомниш, щом се нахохори, само страхът ще ти остане. Та кармата като мине ще ви наплюе, ще се нахохори, а вие ще благодарите, че тя е постъпила тъй. Тя казва: От мен да замине плюенето и страха, който ще ви внуши. Следователно, тъй ще разрешавате.Когато дойде голямо нещастие, ще кажете: „Моята възлюблена карма се е нахохорила, плюе“. Туй е много вярно. Тъй ще си кажете: „Плюе ме малко, но тя повече от това не може да направи“.

    Сега аз не обяснявам, те са отделни случаи и закони на кармата, но ще ви дам друго едно изяснение: Представете си два успоредни, железни пътя, по които един влак пътува на запад, а другият на изток. Представете си от източния път 100 трена се движат, има известна дистанция, първо те се движат с еднаква скорост; следователно, дистанцията е една и съща. Но представете си, ако почне да се намалява движението на тия тренове какво би станало? Нали ще почнат да стават сблъсквания по пътя.

    Следователно, в кармическия закон, дали отиваме към изток или запад, бързините от изток и запад трябва да бъдат едни и същи. Когато двама души не се движат с една и съща скорост, всякога става сблъскване, ако се движат в една посока, схванахте ли вие? Ако, да кажем, сега първият трен, който тръгва от изток и отива на запад, се движи със 100 клм в час, другият се движи с 80 клм, нали той ще остане и онзи, който се движи със 100 клм, няма опасност да остане. Представете си, че първият се движи с 80 клм, а вторият – със 100 клм. Тогава има опасност. Да. Представете си, че те се движат вечерно време в тъмно, непременно ще има сблъскване. Тогава, за да не става сблъскване, онзи, който се движи с по-голямата бързина, трябва да намали бързината, да се движи най-малко, както първият, за да се пази някаква дистанция.

    И тъй, между хората не трябва да бъдеш нито много умен, нито много глупав, защото глупостта ти е пак закон кармически; интелигентността е пак закон кармически.

    Щом Господ съпостави двете, ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще дойдеш в стълкновение с другите; ако си много глупав, ще се движиш много бавно и пак същият резултат. Ще бъдеш толкова интелигентен, колкото всички окръжающи. Вие сега ще си зададете въпроса колко трябва човек да прояви своята интелигентност? Вие ще запазите своите сили за по-благоприятни условия. Щом има един трен с по-малка бързина, ти ще спреш парата си, а като няма препятствие напред ти ще препускаш, колкото искаш.

    ~

    Да критикуваме, значи, да кажем онези факти, които са истинни, онова, в което съм напълно сигурен да кажем, че сме в съгласие с природата. Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява. Това значи.

    ~

    Ако си отпред, с малка бързина не се движи. Ако си отзад, с голяма бързина, не се движи. От тук една тема е отговор на новата философия.

    Отпред бързо се движи, отзад бавно се движи! Ама то само от части се разрешава, ако има втори трен, трети подир тебе, тогава друго правило: ако има някой отпред, давай му място да се движи, колкото иска, но отзад ли си, ще вървиш с малка бързина. Тогава е безопасно. Тъй щото, има 4 положения. И тъй, някои искат от нас да им дадем право, Учителят на ученика няма да даде право да се движи. Аз ви казвам сега с малка бързина да се движите. Ако си ученик, който е свършил, ще кажа: Турни парата си, движи се колкото искаш, но ако има някой пред тебе, не бързай! Който е отпред, с голяма бързина; да се движи, а който е отзад, с малка бързина да се движи.

    Сега те са символи, ще ги превърнете вие в живи дела. Бързината ще превърнете, голямата бързина на какво съответствува? – Добродетелта. Нали тогава значи: в доброто бъдете бързи, т.е. отпред, а в злото бъдете мудни, отзад.

    Превеждане трябва. Ние превеждаме от физическото поле в духовното поле. Значи голямата скорост означава добродетелта, а малката скорост означава злото. Ако се разгневиш, ще кажеш: Аз съм отзад. Полека ще се движиш.

    Учителят, из "Проява на кармическия закон", Младежки Окултен Клас, 26.04.1922 г.

    10999000_631936670274690_3152535168248257855_n.jpg?oh=380634b62b5e43b7083064290aec2d89&oe=55753D68&__gda__=1433401301_51209783b52a99a7045c7a4855e71ff8

  12. magic-a-day.jpg

    Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.

    Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че да усетя уют и желание да се потопя вътре. Почвам вече да се забравям и тогава ми показват следващата картина. Забавлението продължава.

    Колежката до мен си записва от време на време. Не е да е изплезила език от старание, но почеркът й е нещо, за което се използва думата калиграфски. Буквите са идеално четими, с умерен наклон, който е нещо средно междру устремен полет и поспиране за малка почивка.

    Тези букви ми напомнят за очите й, за веждите й, опитвам се чрез тях да разбера още нещо за нея. А ето, сега нарисува малка къщичка. Чудя се това къщичка ли е или още една буква. Чудя се какво би правила тя усамотена в тази къщичка.

    Момичето в будката подрежда цветя. Подрежда цветя, после се спира и започва да подрежда буклите си. Буклите й са изкристо-златисти и изглеждат топли и уханни под пръстите й. Пръстите й се движат бързо и чевръсто.

    После изчезва за малко и се връща с малка лейка с вода. Чудя се колко ли цветя ще успее да полее с тази мъничка лейка. Тя отива и се връща безброй пъти. Силно подозирам, че нарочно забавя удоволствието.

    Кошничарят е седнал на земята. Топло е. Напуканите му пети изглеждат изненадващо чисти и вдъхващи доверие. Пръстите са му бързи като малките рибки, кито се стрелкат в речицата наблизо. Бързи са и устните му, с които говори на седналата до него жена.

    Тя също е омаяна от бурзината на пръстите му. Заглеждам се в залеза над малката речица, леко набраздена от играта на рибките. След малко се сепвам и поглеждам кошничаря. На негово място стои само вече готовата кошница. Търся го с поглед, за да му дам парите си за нея.

    Просякът се е разположил, така че да притеснява хората, които минават поикрай него. За да могат да го видят добре. Да видят и мръсната консервна кутия, в която се търкалят няколко намекващи жълти монети. Той изглежда дремещ, но изведнъж се оживява.

    Поглеждам. Виждам една жена, която отдалече го е забелязала. Тя изглежда строга и солидна. Просякът изведнъж е добил друг вид. Цялата му осанка и лице говорят, че Да, той е просяк, но се опитва да запази своето достойнство. Жената издрънчава с едно метално левче в кутията и отминава.

    Тогава просякът обръща глава към мен и ми се ухилва с беззъба уста. Усмихвам му се и аз. Отивам да пусна моето левче.

  13. Лиула
    Последен Пост

    От Лиула,

    Малката Борянка е само на 10 години, а вече се бори с най-тежката диагноза – рак (овариален тумор, степен II или иначе казано, рак на яйчниците, по документи: Diagnosen: Unreifes Teratom, II. Grad, pT1c, (18x14x4 cm; Dx 04.11.13) Keimzelltumor mit Dottersackanteilen). Наложило се е спешно отстраняване и на двата яйчника на детето.

    bobka-700x546.jpg

    От месец ноември 2013-та година тя е на лечение в Германия. Оттогава досега е преминала през 3 операции и 9 химиотерапии.

    За нещастие, лекарите са открили нови разсейки в тялото й.

    Налага се пътуване от Мюнхен до Дюселдорф, където има друг вид лечение, което дава надежда за пълното излекуване на детето. За него са нужни много пари.

    Тъй като сумата (3000 евро на месец за близките 4 месеца), е непосилна за семейството, се организира кампания по събирането й. Всеки може да прецени крайната сума каква е и то само за тези четири месеца, докато траят процедурите и химиотерапията.

    Моля ви, всеки да даде колкото може, защото всички знаем, че капка по капка – море става.

    Порталът за съзнателен живот може да се похвали с една успешна благотворителна кампания (Отвори сърцето си за Лори), събрала необходимата сума и дала надежда на едно друго семейство.

    Убедена съм, че сърцата ни са големи и има място за още една кампания, чрез която да помогнем кой с колкото може и колкото има.

    Светът, в който живеем не е лош свят, докато има още добри и съчувстващи на чуждата болка, хора. Защото тази болка утре може да е нашата болка!

    Никой не е застрахован от лошите вести, от лошите болести, от недоимък или от загуба на любим човек. Затова всеки жест на доброта е истински ценен дар в мигове на отчаяние.

    Още веднъж – моля ви, заедно да помогнем на Борянка и да дадем на малкото й сърчице и на родителите й светъл лъч надежда!

    БАНКОВА СМЕТКА

    IBAN: BG48 RZBB 9155 1066 4654 17

    BIC: RZBBBGSF

    Любов Иванова Тотева

    Сметка в евро:

    IBAN:BG36RZBB91551466465406

    BIC: RZBBBGSF

    Lubov Ivanova Toteva

    П.С.

    Любов Тотева е бабата на детето.

    П. С.

    За онези, които искат да се уверят в достоверността на изложените медицински факти (епикризи и анамнези по заболяването), нека ме потърсят на ЛС, ще предоставя нотариално заверени копия, както и координати за връзка със семейството. Повтарям, семейството сега е заедно с детето в клиниката в Германия.

    Източник: Отвори сърцето си за Борянка!

    • 1
      пост
    • 5
      коментара
    • 1859
      прегледа

    Последни Постове

    _Маги_
    Последен Пост

    Не ме интересува как изкарваш прехраната си.

    Искам да зная за какво те боли и дали би посмял да посрещнеш копнежа на сърцето си.

    Не ме интересува на колко си години.

    Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта, заради мечтата, заради приключението да бъдеш жив!

    Не ме интересува в какви кръгове се движиш.

    Искам да зная дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново.

    Искам да зная дали можеш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш.

    Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото...

    Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

    Искам да зная дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали умееш да подхранваш живота си от нейното присъствие.

    Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: "Да!".

    Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.

    Искам да зная дали след нощ на мъка и отчаяние можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога, и за децата да се погрижиш.

    Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук.

    Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.

    Не ме интересува къде, какво или с кого си учил.

    Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.

    Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

    Орая Маунтин Дриймър, индиански стрейшина

    • 1
      пост
    • 0
      коментара
    • 14451
      прегледа

    Последни Постове

    Когато изповядаме истината пред себе си, когато признаем истината на самите себе си, едва тогава и само тогава идват правилните решения......

    • 2
      постове
    • 0
      коментара
    • 2399
      прегледа

    Последни Постове

    Magi Lipeva
    Последен Пост

    Реликва

    Не всяка къща може да е дом.

    Реликвите не са камари с вещи.

    Душата търси другаде подслон -

    в землянките на обичта човешка.

    Там няма позлатени богове

    и думи с диамантени обшивки.

    Едно поле с пшенични класове

    е храмът и молитвата на всички.

    Една ръка напукана от труд

    разчупва хляба с аромат на детство.

    Човекът там не знае що е студ,

    понеже е човечен по наследство.

    Надвисне ли над него облак чер,

    настигне ли ума му тъжна есен,

    човекът взима своя бял тефтер

    и цялата му скръб осъмва в песен.

    И всичките му радости са там-

    в непреходната мъдрост на душата:

    не всяка къща може да е дом,

    забравим ли на прага добротата!

    watch?v=ymCM4cwwyUA&feature=share&list=RD02ZKL5uRXWe44

    • 2
      постове
    • 0
      коментара
    • 2434
      прегледа

    Последни Постове

    Тази седмица преминава под символа на обърнатата петица чаши и емоцията на боята чаши. Неприятна ще бъде тази седмица за зодиите на чувствата - Риби, Рак, Скорпион. Очакват се проблеми на вътрешния емоционален свят, които ще дадат отзвук в дом, семейство, работа. Седмица на бушуващия вътрешен свят, поглед навътре в себе си, затваряне в себе си, душевно неспокойство.

    Седмицата започва с обърнатата карта асо жезли, което означава, че в първият ден от седмицата е възможно разклащане стабилността на семейството, дома. Вторник ( асо чаши / обърната ) е деня, в който се очаква емоционален срив, неспокойство, обърканост, празнота, което в сряда ( Любовниците / обърната ) би могло да доведе до кавга, раздяла с близкия до вас човек. В четвъртък ( девятка мечове ) попадналите под властта на емоционалната честота на седмицата са в състояние на депресия, тревожност, песимизъм, страх. В петък ( четворка мечове / обърната ) емоционалният дисбаланс достига такова ниво, че довежда до абсолютна пасивност. Събота ( шестица чаши / обърната ) е денят, в който се очаква отрезняване и отърсване от проблемите и насочване погледът към бъдещето. Неделя ( седмица пентакли / обърнати ) - ден за работа и готовност за повишена продуктивност.

  14. Хората не успяват, защото търсят щастието си по пътя на кабриолетите. Щастието е в твоите ръце. Това, което можеш сам да направиш в даден момент, е твоето щастие, както и щастието на другите. Щастието може да бъде и вън от тебе, но това е изключителен случай. Не уповавай на изключителните случаи. Ако можеш да разтриеш изкълчения крак на своя ближен, ти държиш неговото щастие в ръцете си. Някога щастието на човека зависи от една дума, казана на място и навреме. Ако знаеш как да драснеш кибритената клечка, ти ще запалиш огъня и ще се стоплиш; ако не можеш да запалиш огъня, ще трепериш от студ и ще кажеш: „Лоша е съдбата ми“. – Това е частично разбиране. Радвай се, че има умни, добри, учени хора по земята. – „Не ме интересуват тези хора.“ – Ако един човек е здрав, всички ще бъдат здрави; ако един е умен, добър и учен, всички хора ще бъдат умни, добри и учени. Да се учиш, това е общодостъпно за всички. Въпросът е само до времето и условията. Успехът, доброто е общо благо за всички. Природата желае щастието на всички същества, но тя не може да им го наложи. Всяко същество желае своето щастие и го възприема като общ принцип. Ако не желаеш щастието на другите, и ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако не желаеш щастието на другите, и те няма да желаят твоето щастие.

    Съществува един велик закон в света, върху който се гради животът – законът на Любовта. Не може да обичаш някого, и той да не отговори на твоята любов. В закона на Любовта няма никакво изключение. Дето има изключения, там Любовта отсъства. Тя изключва всякаква корист. Ако мислиш, че като заемеш първо място, ще придобиеш Любовта, ти сам се заблуждаваш. Не можеш да застанеш пред устата на кравата и оттам да очакваш мляко. Ще вземеш последното място, ще хванеш вимето ѝ и ще почнеш да я доиш. Докато се стремиш към първото място, нищо няма да получиш. Ще оставиш първото място – главата – и ще отидеш на последното – при опашката. Там ще започнеш да доиш. Ако не вземеш последното място, никога не можеш да издоиш кравата. Който стои на първо място, той храни кравата; който стои на последно място, той я дои. Има учени, които отхранват науката; има учени, които я доят. Има религиозни, които отхранват религията, и други, които я доят. Това е философия. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Тези процеси трябва да се разбират. Ако искаш плодовете на живота, стой на последно място. – „Не съм свикнал да седя на последно място.“ – Тогава ще се лишиш от млякото, от плода на живота. Първото място е за умните хора. Те ще приготвят условията за доенето. Ако първо не нахраниш кравата, никакво мляко не можеш да очакваш. Значи резултатът, постижението иде от последното място. Това значи правилно разбиране. – „Закъсах, обърках се.“ – Защо закъса? – Защото си недоволен от последното място. – „Какво да правя? Да отида на първо място, при главата?“ – Не, там няма нищо да получиш. Ще стоиш на последното място, докато дойде кравата от паша. Ще се наведеш и ще почнеш да я доиш.

    Общи и частни положения

  15. СМЪРТТА НА МОИСЕЙ

    Когато Мойсей отвежда своя народ пред Ханаанската земя, той знае, че мисията му вече е изпълнена. Какво представлява Иеве-Елохим за Синайския ясновидец? Това е Божията промисъл, видяна изцяло, във всички сфери на вселената, и осъществена на видимата земя с прозрението за небесната йерархия и за вечната истина. Не, той ненапразно бе съзерцавал лицето на Вечния, което се отразява във всички светове. Книгата е в кивота и кивотът се пази от един силен народ, жив храм на Бога. Вярата в единствения Бог е възцарена на земята, името на Иеве блести с огнени букви в съзнанието на Израел, вековете могат да заливат с вълните си непостоянната и изменчива душа на човечеството, но те никога вече няма да заличат в нея името на Вечния.

    Мойсей разбира всичко това и затова призовава Ангела на смъртта. Пророкът полага ръцете си върху своя наследник Исус Навин пред Скинията, за да проникне в него Духът на Бога, после благославя цялото човечество чрез дванайсетте племена на Израел и се изкачва в планината Нево, придружен само от Исус и от двама левити. Аарон вече се е "прибрал при бащите си", пророчицата Мария също го е последвала. Редът е на Мойсей.

    Какви мисли бушуват в ума на сто и двайсет годишния пророк, когато се оттегля в голямата планина на Елохим и очите му вече не виждат лагера на израилтяните?

    Какво изпитва той, оглеждайки Обетованата земя от Галаад до Йерихон - града на палмите? Един истински поет (Алфред дьо Вини) предава неговото душевно състояние с възклицанието:

    "О, Господи, живях могъщ и уединен,

    Позволи ми да заспя в сън земен."

    Тези хубави стихове разкриват душата на Мойсей по-добре, отколкото коментарите на стотици теолози. Тази душа прилича на голямата пирамида в Гиза - огромна, гола и затворена, тя крие велики тайни и в средата й лежи саркофаг, наричан "саркофаг на възкресението" от посветените в тайните. Оттам през дълъг коридор се вижда полярната звезда. Така и неуловимият дух на Мойсей вижда от своя център крайната цел на нещата.

    Да, всички силни хора изпитват онова чувство на уединеност, което създава величието, но Мойсей е по-усамотен от другите, защото неговият принцип е по-абсолютен, по-съзерцателен. Неговият Бог е предимно мъжкият Принцип, чистият Дух. За да го всади в ума на хората, той обявява война на женския принцип, на богинята Природа, на Хеве(Ева), вечната жена, която живее в душата на земята и в сърцето на мъжа. Той е принуден непрестанно и безпощадно да се бори с нея, но не за да я унищожи, а за да я подчини и обуздае. Тогава няма нищо удивително в това, че Природата и Жената, свързани в тайно съглашение, треперят пред него? Нищо удивително няма в това, че те се радват на неговото заминаване, очаквайки с трепет времето, когато сянката на Мойсей няма да хвърля върху тях предчувствието за смърт, за да възвърнат силата си? Несъмнено такива са мислите на ясновидеца, когато се изкачва по пустата планина Нево. Хората не могат да го обичат, защото той обича само Бога. Дали делото му ще пребъде? Дали народът му ще остане верен на своята мисия? О съдбовна проницателност на умиращия, трагична дарба на пророка, която в последния миг повдига всички завеси! Колкото духът на Мойсей се издига над земята, толкова по-ясно вижда той ужасяващото бъдеще: той вижда измяната на Израел, вижда анархията да набира сили, вижда царете да заместват съдиите и да оскверняват Божия храм; вижда книгата си неразбрана, а мисълта си - изопачавана и унизена от невежи и лицемерни свещеници; вижда вероотстъпничеството на царете, вижда прелюбодеянието на Юдея с идолопоклонническите народи; вижда задушено свещеното и чисто учение, прогонени и преследвани пророците, обладаващи живото слово.

    Седнал в една пещера на планината Нево, Мойсей вижда всичко това. Но смъртта простира крилото си над него и полага студената си ръка на сърцето му. Тогава това лъвско сърце се опитва още веднъж да прореве, възбудено от народа на Израел. Мойсей призовава отмъщението на Елохим върху народа на Юда. Той вдига отмалялата си ръка и Исус и левитите, стоящи край него, със страх чуват думите на умиращия пророк:

    - Израел измени на своя Бог и нека бъде разпръснат по четирите ветрове на небето!

    Ужасени, левитите и Исус виждат учителя си безжизнен. Последната му дума е проклятие. Дали с нея е изпуснал и последния си дъх? Но

    Мойсей отваря очи за последен път и казва:

    - Върнете се при Израел. Защото Господ ми каза: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които Оня Пророк ще говори от Мое име, от него ще диря сметка*/*Второзаконие, 18: 18 - 19./.

    След тези пророчески думи Мойсей издъхва. Слънчевият Ангел с огнения меч, който пръв се появява пред него на Синайската планина, вече го чака. Той го издига към просторните обятия на небесната Изида, към вълните на Светлината, която е Съпругата на Бога. Далеч от земните светове, те летят сред сонмове души с все по-силен блясък. Най-после Ангелът Господен му показва Дух с магическа красота и с небесна кротост, толкова лъчезарен и така сияен в светлината си, че пред нея Мойсеевата светлина е само сянка. Този Дух носи не меча на наказанието, а палмата на саможертвата и на победата. Мойсей разбира, че този Дух ще довърши неговото дело и ще обърне хората към небесния им Баща чрез могъществото на Вечната Жена, чрез божествената благодат и чрез пълната и съвършена Любов.

    И законодателят пада на колене пред Изкупителя - Мойсей се покланя на Исус Христос.

  16. Emmy's Блог

    • 1
      пост
    • 0
      коментара
    • 2077
      прегледа

    Последни Постове

    old.jpg

    Каква е първата мисъл, която ви идва на ум когато погледнете тази снимка?

    Става ви мило, жално, приятно? Трябва да признаете, че е доста чаровен и симпатичен дядо. =)

    Първата мисъл, макар че може би е по-правилно да се каже неосезаема мисъл, е че този човек е стар. И това е така, действително. Старец, пенсионер, дъртак... всички тези определителни думи силно демонстрират начина, по който различията между хората са започнали да обособяват нашата човеческа, социална и етническа принадлежност.

    Този човек, бил той какъвто и да е, е съден от първия поглед. Той е стар, и това в нашия ум поражда една редица заключения и предположения, сред които може би следните биха попаднали:

    а) сигурно е пенсионер и парите не му достигат

    б) може би децата му се грижат за него

    в) може би страда от не едно хронично заболяване, примерно сърце или ревматизъм

    В случая, лошо няма... тези механизми помагат на всички нас да преценяваме ежедневните ситуации с бързина и да реагираме съответно, адекватно и правилно.

    Но, за съжаление този тип преценка се базира на принципа на различието, който аз лично приемам за враг на социалнния, културен, етнически, политически... на кратко казано, общочовешки прогрес. Защото той не се употребява само в най-безобидните и на вид простовати случки от деня, а се е превърнал в един огромен, дебел и разклонил се корен, който почти е изчезнал от цялостното ни умствено и съзнателно полезрение, тоест - тези преценки вече се правят несъзнателно, без да се усетим, без да можем да си кажем " Чакай малко бе, този човек в крайна сметка е като мен, а ако не е като мен, то аз ще стана като него...Защо да го третирам като различен от себе си?"

    Различните хора, именно защото са различни... трябва да бъдат и третирани по различен начин? Може би възрастния човек трябва да има по-неограничен достъп до различни видове здравни услуги, по-големи отстъпки, а циганина трябва да има повече условия за легитимен и правомерно заплатен труд, социална помощ и така нататък?

    Аз бих нарекла условията различни, обстоятелствата, изборите... но не и хората.

    Хората са хора, без да са еднакви и без да са различни. Просто са хора, които трябва да бъдат единни, трябва да гледат един на друг както брат гледа на брата, защото са дошли от едно място, където ще се и върнат в края на краищата.

    От край време сме отглеждани, възпитавани и форсирани да изказваме мнението си под примката на различието, вместо да осъзнаем че обикновено нашите гледища, макар и различни, се коренят в стремежите да разрешим едни и същи проблеми.

    Десния и левия политик се придържат към различни доктрини за изглаждането на едни и същи спънки, които да трябва да подобрят живота на едни и същи хора. И така трябва да бъде - действително, свободата стои в правото на избор и в присъствието на разнообразието.

    Обаче...

    Тук за съжаление, закъсняло при това, усещаме че принципите на различието, които до сега толкова са ни помагали, крепели са нашите индивидуални позиции и така нареченото разнообразие... започват да ни подвеждат.

    Тогава когато проблемите, с които се борим ескалират в критично положение - това е момента, в който всички различия трябва да бъдат сложени на масата, докато участниците взаимно си подадат ръка, разрешат проблема и спасят момента... В противен случай, рискуваме да загубим много повече, от това което защитата на различията е в състояние да ни донесе. И оставаме на минус.

    Хората са преди всичко хора - стари ли са, млади ли са, учени ли са, прости ли са, добри ли са, лоши ли са - хора са. Това е. Подробностите могат да почакат когато е нужно да бъде спасен живот, да бъде изправена държавата, да бъдем извадени от бедността и да бъде запазена културата.

    Крайно време е да преодолеем всичко това.

    "Разделяй и владей" е стратегия, която може би някои хора са приложили много успешно в световен мащаб, от незапомнени времена насам. Историята се повтаря с лека технологическа градация... И в царствата на Древен Египет, олигаршеските "картели" (макар че тогава не са се наричали така) са властвали над народа, като единствените различия са били в техните типови съсловия: дали са били царствени, аристократични, религиозни, или военни олигархически групи. Но пак ги е имало и още ги има. В днешно време, те са политически и бизнес такива. Не отричам вредите, които са ни нанесли, нито ползите ( а има и такива).

    Нека премахнем примката на различността от вратовете си и престанем да се бесим един друг с имане, нямане, можене, неможене, контрасти, прослойки, касти, избрани, неизбрани, известни и никакви.

    Всички имаме семейства, приятели, деца и близки, които ценим повече от всичко... и всички искаме бъдещето на тези деца да бъде подпомогнато от нашите стъпки ДНЕС, нашия кураж и желание да преодолеем различията си.

    На първо място, редно е да бъде даден пълен стоп на всяка форма насилие и агресия, били те словестни, мисловни, физически, емоционални и така нататък. Да разградим всичко онова, което без да искаме сме породили като страничен ефект от всичките ни страхове, негативни мисли и лишения.

    На второ място, веднъж за винаги да приемем, че всеки човек срещу нас - какъвто и да е той, идва от същото положение, в което сме и ние, чисто по-човешки разбрано. А тези, които са най-близки до нас като ценности, разбирания, начин на живот и стремежи са наши братя (по принцип всички са наши братя, но нека започнем от тук) и би било най-продуктивно да се стремим да бъдем близо до тях, приятелски и интелектуално.

    Да НЕ да бъдем във вечни спорове за това или онова клонче. Да НЕ се препираме около подробности и незначителни неща, които действително не биха оказали такова голямо влияние върху целокупния прогрес.

    Моля ви, в името на всичко, в което вярвате и смятате за скъпо и истинско... приемете хората, които са различни от вас със смирение.

    Вярващите в Господ, в светлината и приемащите тази вяра за истинска ценност... трябва да бъдат заедно и да си помагат, независимо от обстоятелствата и разностранните подробностни различия.

    Важните неща са ясни - да бъдем добри, да си помагаме на ПЪРВО място, вместо това да се стремим да докажем че сме прави и да изолираме, или отлъчим различните. Православен, католик, евангелист, евреин... основите на вярата и принципните послания, които предвождат философията на Божието учение съвпадат.

    Ляв, десен, среден, син, червен, зелен... отново, основните цели са едни и същи и само пълното човешко и състрадателно обединение може да ни приближи до тяхното осъществяване.

    Като гражданин на тази държава, като млад и мислещ обикновен човек, искрено желая да приложим тези основни принципи с успех, и след това да се радваме на свободата си да разискваме подробностите и различните версии на това, което смятаме за истинско - исторически, политически и философски.

    Не желая да казвам това с намерение да умаловажавам тази или онази религия или политическа доктрина, но да помогна на четящите да осъзнаят, че философията на различието или разделението е най-големия враг на човешката цивилизация в днешния момент.

    Трябва да отворим ръцете си към различните, да им покажем че са добре-дошли сред нас, стига да не отричат основната, неуспорима доктрина, която е издълбана в сърцата и душите на всички - човещината.

    От там нататък всеки сам определя своя път, и това не може да бъде отнето от никого, но този път е във ВЪТРЕШНОСТТА на цялото и благодарение на неговата целокупна подкрепа. Под това цяло звено, което винаги неотлъчно ни подкрепя, в момента би могло да се разбере единствено семейството. За в бъдеще, аз желая това цяло да бъде И обществото, И етноса, И дори държавата в по-смелите ми мечти.

    • 2
      постове
    • 0
      коментара
    • 3866
      прегледа

    Последни Постове

    Стояна
    Последен Пост

    Скоро ще настъпи пролетта и исках да споделя с вас идея колко красиви

    букети може да се направят от крепова хартия в подарък за мама, за 8

    март.

    1360428785_tyulpany.jpg

    1360428750_tyulpany6.jpg

    Пълната инструкция за направата на букета от лалета можете да видите тук

    http://zverushka.net/uroci-po-tvorchestvo/423-laleta-ot-krepova-xartiya.html

  17. ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ

    Дошли сме на Земята с мисия

    -Всемирът ни е благословил

    да бъдем хора - най-различни,

    но всички много силно да обичаме.

    Ето-музикант вълшебен брилянтна

    музика твори и пее...

    Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда -

    суровото величие нагоре все го тегли, тегли...

    Във кадифена нощ стихът се ражда

    от бликнала емоция и... жажда...

    Някъде пък- философ във размисъл потъва

    и утрото кога се е събудило - не чува...

    Но...колко много горест има под небето -

    и болка, пареща душата, и сърцето...

    Кой би могъл, със мах на пръчица магична

    да ни усмихне с доброта, с любов на мига?

    Въпросът, мисля, е излишен.

    А отговорът - в делника човешки диша.Диша...

    • 1
      пост
    • 0
      коментара
    • 1531
      прегледа

    No blog entries yet