Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1372 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1912 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 2209 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 2159 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1635 прегледа
 

Неизвестная история Атлантиды: тайны и причина гибели. Калейдоскоп фактов. Выпуск 2

00:00 — Трейлер выпуска 02:00 — Вступительное слово ведущих 06:02 — Тема № 1 «ДОКАЗАТЕЛЬСТВА СУЩЕСТВОВАНИЯ АТЛАНТИДЫ» 17:30 — Matt LaCroix: Атлантида у Платона. Изумрудные скрижали 31:59 — Историография Атлантологии: исторический обзор изучения Атлантиды 37:19 — Как и где изображалась Атлантида на картах в разные времена? 42:39 — Где располагалась Атлантида? Геолого-биологический обзор 1:12:30 — Итоги по теме «ДОКАЗАТЕЛЬСТВА СУЩЕСТВОВАНИЯ АТЛАНТИДЫ» 1:15:31 — Тема № 2 «ЦИКЛИЧНОСТЬ КАТАКЛИЗМОВ» 1:15:44 — Указания на гибель Атлантиды и цикличность катаклизмов в мифах и легендах разных народов мира 1:23:00 — Мнения учёных о цикличности 1:29:35 — Matt LaCroix: что погубило Атлантиду? Что древние знали о циклах? 1:39:29 — Доказательства цикла периодом в 12 000 лет 1:56:12 — Влияет ли CO2 на климат? 2:02:44 — Цикличность цивилизаций на Земле 2:10:39 — Полигональная кладка — как и для чего строились древние мегалиты? 2:16:48 — Итоги по теме «ЦИКЛИЧНОСТЬ КАТАКЛИЗМОВ» 2:23:05 —Тема №3. ОБЩЕСТВО АТЛАНТИДЫ 2:23:05 — Как Атланты связаны с шумерами и что нам даёт знание о судьбе Атлантиды? 2:23:59 — Отвечает Matt LaCroix 2:33:32 — Что такое Элизиум? Кто такой Эль? Исторические свидетельства деспотизма власти Эля 3:24:30 — Подведение итогов ведущими 3:30:19 — Откуда пришли потомки Атлантов? 3:31:17 — Ролик «Подземные города» 3:32:34 — Образ жизни шумер. Зарождение и формирование потребительского общественного строя 4:19:31 — Итоги по теме «ОБЩЕСТВО АТЛАНТИДЫ» 4:24:36 — Тема №4. ТЕХНОЛОГИИ АТЛАНТОВ 4:24:46 — Эликсир молодости 4:49:25 — Летательные аппараты 4:57:41 — Ваджра 5:08:20 — Дополнительное сознание 5:31:21 — Ролик: древние артефакты, изображающие дополнительное сознание 5:43:21 — Единое мировое время 5:59:38 — Итоги по теме «ТЕХНОЛОГИИ АТЛАНТОВ 6:08:43 — СОЗИДАТЕЛЬНОЕ ОБЩЕСТВО

Рассвет

Рассвет

 

Аналитический доклад «Искусственное сознание Джеки. Особенности, угрозы и перспективы»

Примечания:
1. В докладе используются  фрагменты передач с сообщениями о проведении тестировании искусственного сознания:"Психиатры из разных стран пообщались с первым в мире искусственным сознанием Джеки" ,
"Мнение специалиста после тестирования искусственного сознания"см.   2. Фрагменты общения с Джеки начинаются примерно с  37:45   47:14   50:15   56:30   1:01:20 3. Передача "XP NRG — первые в мире создатели искусственного сознания":  

Рассвет

Рассвет

 

Ангелы не падают

Кто населяет рай, то есть Духовный мир? Почему каждый человек чувствует, что он здесь не просто так? Что толкает человека на духовное самопознание? Может ли человек стать Ангелом? Почему даже в рамках одной религии существуют разногласия об Ангелах (одни говорят, что человек может стать Ангелом; другие, что не может; третьи утверждают, что человек выше Ангелов), в чём корень этих разногласий? Зачем людьми придумано учение об Ангелах — «ангелология»? Зачем они придумывают имена Ангелам и их иерархические чины, и что происходит на самом деле? Какая «религия истинна от Бога»? Существуют ли «падшие ангелы»? Откуда пошла легенда о «падших ангелах», о том, что «их треть», о «войске божьем», а также о «всевидящем глазе Бога», что «Бог видит каждого человека»? Какими технологиями обладали в Атлантиде? Почему Эль «видел» каждого человека? Какие свитки выкупали в Лхасе представители «Аненербе» и как это повлияло на развитие технологий человечества? Какими уникальными свойствами обладают нейроны головного мозга человека? Неизвестный вид излучения головного мозга, который указывает на состояние человека и позволяет определить его местонахождение, — что на сегодняшний день пока ещё неизвестно современной науке. В чём смысл жизни человека? Что такое служение Духовному миру, служение Богу? Что такое свобода выбора человека? Почему, когда «Ангелы перестанут поступать из этого мира, ему придёт конец»? При каких условиях человечество гарантировано останется существовать и как это зависит от выбора и активной позиции каждого из нас?
 

Емоции, чувства, разум

Важно е за мен да знам, кога реагирам емоционално и кога разумно, с чувство. Емоциите често са лош съветник и понякога издават множество дефицити. Но пък и ни водят към промяна, разбъркват и подреждат вътре в нас. Имат си свое място и е добре да го знаем, поне за да ги владеем. Емоциите може да увредят здравето ни, но можем и да подредим мисленето си, ако умеем да ги владеем и потърсим корените им.   https://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция   Чувствата имат дълбочина. Може би са продукт на изживени и осмислени емоции. Чувството може да се свърже с разума, с насочени действия...   https://bg.wikipedia.org/wiki/Чувство   Проявените емоции и чувства ни дават опита, който е необходим за аналитичното мислене.   https://bg.wikipedia.org/wiki/Разум   Как се чувствате днес? Владеете ли емоциите си или ги проявявате в пълна сила?   Какво ви води по-често, емоциите или разума?   Можете ли да “почистите“ емоциите си и да разчитате на преценката на ума? И дали тя е по-правилна?    
 

Страхът и съмнението

...И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение. Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето. Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат. Ще спрем тук. Какво имате да питате? – Нищо. Кое е по-хубаво: да обичаме ли или да ни обичат? Да даваме или да вземаме? Поставям въпроса: кое е по-хубаво – да обичаме ли или да ни обичат? /да обичаме/. Тогава, ако допуснем, че всички обичате...? – ще се отблъснете. Въпросът е рязък, пък всички искате да бъдете обичани. Да обичаш е едно, а да те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието. Да обичаш е процес на любов по сила, а да те обичат е процес на Божествената Мъдрост. Щом искаш да те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш да обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе. Какво противоречие има? Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва да създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия. Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината да ви обича, сама да дойде в очите ви, да ви причини приятно впечатление, ще стане ли? – Вие сте длъжни най-малко да отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича. А вие какво ще правите? – Вие ще ѝ се радвате. „Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят... https://triangle.bg/books/1922-02-24-18-30.1999/1922-05-24-17.html  
 

Истина и плевела

АллатРа България -- Истината и плевелите Человеческая жизнь очень коротка. Как разобраться во множестве путей, ведущих к Богу? Как не запутаться в талмудах плевел, искажениях Истины, ошибках переводов на разные языки, толкованиях от ума посредниками? Что утрачено в священных писаниях различных религий? Почему даже в рамках одной религии люди искусственно разделены на «свой — чужой», хотя Бог Един? Как найти ту единую для всех Истину, которая нас объединяет и роднит как единую человеческую семью с единой духовной целью — прийти к Богу? Как нам всем научиться уважать и любить друг друга, жить в Любви Божией, а не просто мечтать об этом, творя противоположное? ...   Разговор  о чистоте в Исламе и о тех искажениях и примесях, которые внесли люди.  
 

Четирима политици и един щур рапър

В една и съща сутрин успях да сънувам Красимир Каракачанов и Бойко Борисов (необичайно едри, по над 2 метра), Костадин Костадинов и Георги Димов. Плюс Никежи. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (криещ склад)
Сънувах, че с майка ми сме на първия етаж на ГДБОП. Отиваме към някакъв склад... Метър остава да видим какво има зад преградата отделяща коридора по който вървим от склада и на пътя ни се изпречва Красимир Каракачанов. Поне 210 санти висок и още по - тежък. Той тъкмо се беше показал откъм склада. Нещо криеха ли? Тръгнахме обратно по коридора, от която бяхме дошли и се разминахме с БОЙКО БОРИСОВ (отиващ към крития склад)
Бойко тъкмо отиваше към склада. Тъкмо се бяхме обърнали, за да се връщаме назад и го видяхме пред нас в цялото му величие. Гигант, поне колкото съновния Каракачанов висок. Подминахме го като малка гара. Без здравей, здрасти.
Минавахме покрай една от стаите на бопаджиите. Спрях се и погледнах вътре, протегнах врат неминавайки прага на вратата. Майка ми даваше зор за продължим. Просветна ми обаче, че всъщност сънувам, но че мога да видя реална информация!! Влязох във въпросната стая и се приближих към един от компютрите. Разочарование - служителят си цъкаше на видеоигра. На околните компютри - същата работа.
Плащаме им за да си цъкат на игрички. Или може би ги бях хванал в такъв момент. Д-р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ и психарското мазенце
Аз, Никежи и някакво по - младо момче (слабичко, с три четвърти панталони като тези на Никежи) се придвижваме надолу по едно стълбище, чийто край се не вижда. Те подскачат и се щуросват надолу по стълбите, а аз типично в мой стил - летя. Не знам дали още сме в Бопа или по - скоро в частен дом. Изведнъж се отваря вратата на мазата и това прекъсва ни играта. Санитари от лудница ли са, какви са, не знам. Начело им доктора по етнография и лидер на "Възраждане" - Костадин Костадинов. Поне 5 човека са, усетили са ни. Не съм много притеснен, защото не съм сам. Трима сме и имам надежда, че ще излезем от ситуацията дори и да е с много бой. Нямах чувството, че само искат да ни изведат навън и да ни изгонят. Все пак бяхме нарушители и май искаха да ни задържат. Аз бях най - близо до вратата. Зарадвах се за миг, че виждам Костадинов, но само за миг. Наежих се, готов за борба безмилостно жестока. Незнайно как някой от групата появили се противници се оказа зад мен и ме сграбчи. Беше бая едър човек в бяла дреха и с бели ръкавици. Взех да му викам да ме пусне и да се боря яростно, хапах му и ръката. По някакъв начин се измъкнах. Може би просто ни позволиха да си излезем. С летене минах през мрачна стая с бюфет на който бяха наредени книги. Взрях се в една от книгите и казах нещо от сорта на: "А, книга на Костадин Костадинов." Не знам защо ми хрумна така. Помислих си, че е историческа. Изтеглих я измежду другите книги, за да я видя по - добре. В това време се появиха млад мъж и жена в бели престилки. Жената ми взе книгата от ръцете и каза, че това не е историческа, а медицинска книга и я остави на мястото и. Д-р ГЕОРГИ ДИМОВ (археолог) и опело
На финала. Намирам се в църква православна. Аз и други хора (поне един от тях е поп на възраст към третата) сме се събрали понеже някой е починал. По стените са сложени много икони, на рафтове. Димов минава покрай тях и старателно ги разглежда. В църквата има поне две маси. Една дълга, отрупана с ядене, около която маса да ядем и една къса (с ядене). Имам чувството, че само аз съм сдухан от всички присъстващи, макар че всички сме се събрали, за да почетем починалия. Дядо поп е в служебно настроение, претръпнал е той. Взима си голямо парче торта от съседната маса и сяда до мен. Казва ми нещо от рода на: "Какво си оклюмал нос. Всички ще отидем под земята, ти също." Отговорих му - "От къде знаеш, че вече не съм бил?" (Тоест, направих еретичен намек, че човек се ражда и умира много пъти.)  

Кон Круз

Кон Круз

 

молитва към Създателя

Marcia Malinova-Anthony · ПРИЗИВ КЪМ ДОБРИТЕ ХОРА. ВЕЧЕ СТАВА ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО КАКВА Е ТЕНДЕНЦИЯТА И НАСОКАТА НА КВ ИСТЕРИЯТА. НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е В ПЪЛЕН ХОД. РАЗБИВА СЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС, ЗА ДА ОСТАНАТ САМО ГЛОБАЛНИ КОРПОРАТИВНИ ФИРМИ, ОТ РОДА НА МОНСАНТО И АМАЗОН, КОНТРОЛИРАНИ ОТ ИЛЮМИНАТИТЕ. ЦЕЛИ СЕ ВСИЧКИ ХОРА ДА ОБЕДНЕЯТ И ДА ОСТАНАТ САМО ДВЕ ПРОСЛОЙКИ – МНОГО БЕДНИ И ИЛЮМИНАТИ, ЗАГРАБИЛИ ВСИЧКИ БОГАТСТВА НА СВЕТА. С ВАКСИНИ СРЕЩУ КВ СЕ ЦЕЛИ ДА СЕ ЧИПИРАТ ХОРАТА, ПОСТАВЯЙКИ ЗНАКА НА ЗВЯРА И НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДЕ ДРАСТИЧНО НАМАЛЕНО. ВАКСИНИТЕ, ВКАРВАЩИ ОТРОВНИ ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ОРГАНИЗМА, В КОМБИНАЦИЯ С 5G СА НАЙ-МОЩНОТО МАСОВО ПСИХОТРОННО ОРЪЖИЕ, С КОЕТО ЖИВОТЪТ, ЗДРАВЕТО, ПСИХИКАТА НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДАТ В РЪЦЕТЕ НА НАЙ-ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЕМЯТА. СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА И МЕДИИ ПО СВЕТА, БЕЗ КАКВАТО И ДА Е СЪПРОТИВА, ЕДИНОДУШНО РАЗПРОСТРАНЯВАТ ЕДНИ И СЪЩИ ЛЪЖИ И ДЕЙСТВАТ КАТО КУКЛИ НА КОНЦИ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН, ОТНЕМАЙКИ СВОБОДИТЕ И ПРАВАТА НА ХОРАТА. ЗА МЕН Е ЯСНО, ЧЕ ТЕ ВСИЧКИ ДЕЙСТВАТ ПОД ХИПНОТИЧНИТЕ МЕТОДИ НА ТЪМНИТЕ СИЛИ. ХИПНОЗАТА Е В ПЪЛЕН ХОД. БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО Е В НАЙ-СИЛНАТА СИ ФАЗА. ТЯ НЕ Е ЗАПОЧНАЛА СЕГА. ХРИСТОС ДОЙДЕ НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА НАКЛОНИ ВЕЗНИТЕ КЪМ ДОБРОТО. СЕГА Е НАШ РЕД ДА ЗАСТАНЕМ НА СТРАНАТА НА СВЕТЛИНАТА. КАКВО НИЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ? ДА СПРЕМ ДА ДЪРЖИМ В УМА СИ ДЕЙСТВИЯТА НА ЗЛОТО, ДА ОТПРАВИМ ПОГЛЕД КЪМ ДОБРОТО. ЗАЩОТО ТЪМНИНАТА ДЕЙСТВА, НО И СВЕТЛИНАТА – СЪЩО. АКО НИЕ ПОСТОЯННО МИСЛИМ ЗА ЗЛОТО И СЕ СТРАХУВАМЕ, НИЕ МУ ДАВАМЕ СИЛА И ГО УЛЕСНЯВАМЕ НЕИМОВЕРНО. ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ЕДИННИ В МИСЪЛТА, ЧЕ В СВЕТА ИМА БОГ И СВЕТЛИ СИЛИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ХОРАТА И ЩЕ ПОМОГНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. НЕКА СЕ ИЗПЪЛНИМ С ПЕСНИ ЗА ВЪЗХВАЛА НА БОГА, С МОЛИТВИ И НАЙ-ВЕЧЕ С ТВЪРДА, НЕПРЕКЛОННА ВЯРА, ЧЕ БОГ БДИ И СВЕТЛИНАТА ЩЕ ПОБЕДИ. НЕКА ИЗПЪЛНИМ СЪРЦАТА СИ С ЛЮБОВ, УМОВЕТЕ СИ СЪС СВЕТЛИ МИСЛИ, РЪЦЕТЕ СИ С ДОБРИНИ И СЕ ДОВЕРИМ ИЗЦЯЛО НА БОГА. ТОЙ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ. ЗАПОМНЕТЕ, БЪДЕТЕ РАДОСТНИ И ЩАСТЛИВИ, МОЛЕТЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ – САМО ТАКА ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЪН ОБСЕГА НА ЗЛОТО. НЕКА БЪДЕМ ЧАСТ ОТ ВЕЛИКАТА АРМИЯ НА СВЕТЛИНАТА ЧРЕЗ СВЕТЛИТЕ СИ МИСЛИ И ВЯРА В НЕЯ. ТОВА Е ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО. КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ ИЗХОДЪТ? НЕИЗБЕЖНО ЗЛОТО ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНО И ТЪМНИТЕ СИЛИ ЩЕ БЪДАТ ЗАТВОРЕНИ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО, ЗА ДА РАБОТЯТ ЗА СВОЕТО ПОВДИГАНЕ. НЯМА ДА НИ Е ЛЕСНО. ЩЕ МИНАТ ГОДИНИ. НО НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ ДА ВОДИМ ТАЗИ БИТКА. САМИ СМЕ СИ ГО ИЗБРАЛИ ДА БЪДЕМ ТУК ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ. ТОВА Е ВЕЛИКО ВРЕМЕ, КОГАТО САМО СИЛНИТЕ И СМЕЛИТЕ СА ПРИЗВАНИ. КОГАТО ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ ЩЕ СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ЗЛОТО. ЗАТОВА, НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА. НЕКА СЕ ОБЕДИНИМ С ДОБРОТО, НЕКА СВЕТИМ В ТОЗИ ТЪМЕН СВЯТ И ДА ПОДДЪРЖАМЕ ПЛАМЪЧЕТАТА СИ, ДОКАТО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПРОСВЕТНЕ. НЕКА БЪДЕМ НЕПОКЛАТИМИ И ЕДИННИ В МОЛИТВИТЕ СИ, В ОТПОРА СИ И ВЯРАТА, В СИЛАТА НА ДУХА. БОГ Е С НАС. НАПРЕД, КЪМ ПОБЕДАТА НА СВЕТЛИНАТА! АМИН!   Пътят на живота , Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка Истина и Любов, на всяко държавие и власт, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на Живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля. Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб, те ни отдалечиха от Твоята бащинска Любов. Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух. Направи сега да просветне Лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята Любов, вестители на Твоята Истина и служители на Твоята Правда. Благослови тоя народ, между кой¬то живеем. Благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме. Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля. Чуй гласа на всички страдующи по лицето на Земята и ги благослови. Благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя Път. Благословен си Ти, Господи, Боже наш. Благословено е Твоето Име от веки, защото Ти си Пътят, Истината и Животът и освен Теб няма друг Бог. Ти си само Един. Амин
×