Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Духовните измерения в хомеопатията


Мария-София

Recommended Posts

Цитат

Брат Георги Радев Овчаров от Ямбол описва един случай, станал на събора в Търново през 1922 г.: „Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, той започна да говори по темата, която обсъждахме. Разсъждаваше: „Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те иде продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина на живота си. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот.

Из Необикновения живот на Учитела Петър Дънов

записал: Влад Пашов

Хомеопатията не е просто алтернативен метод на лечение,а изкуство да се лекува душата.

За тези,които се интересуват от хомеопатия и желаят да научат нещо повече за дълбоките и духовни измерения,ще подбирам текстове от световно известни хомеопати,автори на много трудове в областта.

Към лечение с хомеопатия се обръщат обикновено хора,които чувстват духовен стремеж към промяна,дори и да не си дават реална сметка за това.

Когато решиш,че искаш да се промениш - хомеопатията ти дава силата да го направиш.

Хомеопатията е път към себе си,намиране на силата и хармонията вътре в себе си,стига да имаш търпението да извървиш пътя...

Моля всеки,който има въпроси и/или коментари по написаното , да отваря отделна тема,и там ще дискутираме.

Линк към коментар
Share on other sites

От Питър Чапел

Хомеопатия.Практически наръчник

Вътрешно преживяване на травмата

Обикновено травмите са свързани с цял набор от емоции,сред които са страхът,гневът,чувството за скръб и загуба,както и нуждата от любов.По мое мнение тъкмо това са главните травми

.Хората преминават през различни етапи на тяхното преживяване и преодоляване.Всяка травма има различна динамика при всеки човек,в зависимост от неговата самоувереност,от предишните му травматични преживявания и от ред други фактори.Психолози и лечители са изградили изчерпателни и добре осъзнати травмени модели.Като пример могат да послужат проучванията на Елизабет Кюблер Рос върху умирането,както и опитът на Алис Милър и други изследователи с жертви на насилия и жестокости.

Липсата на любов според мен лежи в основата на много травматични състояния,особено когато е свързано с чувство на изолация и отхвърленост,ниско самочувствие и отсъствие на самоувереност.Страхът често е допълнителен утежняващ фактор...Както казва един мой приятел,липсата на любов е общото разпятие за всички хора.За да излезем от тази ситуация трябва просто да обичаме-да даваме любов,вместо да я очакваме.Любовта означава просто да бъдем добри,да предлагаме опора,да се доверяваме един на друг.

Поддържане на отрицателните чувства

Опитът ми показва,че страхът действа като затвор.Ние просто се боим да приемем доброто около себе си.Държим се така,сякаш грижата и подкрепата,които ни се предлагатса нещо заплашително.

Страхът от последснвията често е причината,която ни кара да сдържаме гнева си.Но гневът,изострен от страх и обърнат навътре,може да премине в мъка и отчаяние.Подобно съчетание може дасе превърне в основа за по-сложни емоционални състояния като депресия,чувство за вина,ревност,самота,недоверие,склонност към насилие или пристрастяване/Както към цигари,алкохол,наркотици,така и към определена работа или човек/Всичко това лесно би могло да прерасне в остро или хронично заболяване.

Щом застинем в дадено състояние-ние на практика се затваряме в омагьосан кръг...Ако не зареждахме отрицателните си емоции с нова енергия при всеки удобен случай,те биха угаснали като огън,останал без дърва.

Хомеопатичните лекарства ни помагат да потушим огъня или да го оставим без гориво.Ако след това използваме възможността да се вэстановим,да променим живота си и да изпитаме радост от него,ще можем да преодолеем всеки болестен процес.

...

Извън настоящето

Всяка затаена травма от миналото ограничава и обременява нашите реакции спрямо настоящето и ни държи в плен на стари модели на поведение.Вместо да реагираме подходящо на ситуацията,ние привнасяме багажа от миналото.Например,когато чуем за смъртта на далечен познат,изтръпваме от болка,защото си спомняме за кончината на свой близък.

Ако сме отгледани в страх,ще подхождаме крайно предпазливо към всичко,което вършим,ще се боим от нови неща и ще ненавиждаме промяната.Ако като малки сме били подлагани на насилие,сигурно ще се отнасяме насилнически към собствените деца...Така натрупаните емоционални наранявания обуславят ежедневното ни поведение

Когато травмата се загнезди в нас,тя започва отново и отново да се повтаря...Ние привличаме събития,които причиняват връщане на чувствата...В тази повтаряемост има известна логика.Чрез повтаряне на сценария ни се дава възможност да предприемем активни стъпки към собственото си излекуване.ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪВ ВСЯКА ЖИТЕЙСКА КРИЗА СА ЗАРОВЕНИ СЕМЕНАТА НА ПЪЛНОТО НИ ОЗДРАВЯВАНЕ-всяка криза е израз на вътрешния проблем.

В хомеопатията казваме,че белезите и симптомите на болестта представляват опитът на организма да покаже какво не е наред.Те не са самата болест или травма,а единствено техните признаци.Те са огледалото на всичко онова,което е свързано с първоначалната травма...

Продължава

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Продължение

Видове травми:

Травмата на скръбта-смърт на най-близкия човек

-повтарящи се разочарования и трайна мъка

- смърт при раждане

- животозастрашаваща травма

Травми в утробата-нежелано дете

-идеята за съвършеното дете

Родови травми- "повторение на сценария" при раждането

- механични родови травми

Раздяла при раждането и след това

Осиновяване

Отразяване на родителските проблеми

Пристъпи на паника

Ужас вследствие оставяне на тъмно

Ужас от порива за насилие

Агресия

Под дулото на оръжието

Шок по време на война

Изневяра и измама

Неизвестна самоличност на родителите

Раздяла

Насилие

Нефункционално родителско отношение

Отровите като травми

Лекарствени травми

Вредата от ваксините

Линк към коментар
Share on other sites

Продължение

Същност на човешката природа

Хомеопатията учи,че човешкото същество представлява духовна енергия във физическо енергийно тяло.Подобно виждане е доста разпространено ,може да се каже универсално за всички времена и култури извън бруталния материализъм на западното общество.

Душата излъчва енергия,която вдъхва живот на цялото тяло чрез ума и чувствата ни.

Умът е дом на волята,стремежите,решимостта и мислите,а чувствата включват пламенност,любов към живота,страх,гняв,тъга.Не съществува чувство без мисъл,нито обратното и всяко чувство-мисъл има физическо съответствие.

Всеки процес се извършва в ума и тялото или с други думи,всичко е психосоматика.

Казано накратко,душата енергизира тялото и го оживява чрез посредничеството на ума и чувствата,като по този начин поражда действия.

В нормално състояние ние сме съвършено разумни,притежаваме изначална страст към живота и се подхранваме от естествените предизвикателства.Можем да реагираме по най-добрия начин на всяка ситуация,радваме се на общуването с другите,на споделянето и сътрудничеството,на отдаването и приемането.Това е същността на нормалната ни природа.

Продължава

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Продължение

Ала не такова е днешното състояние на човечеството.Нещо сякаш се е объркало повтаряме отново и отново грешките си,не реагираме уместно на различните обстоятелства,а им позволяваме все повече да ни ограничават...

Когато се чувстваме наранени,нашият гъвкав човешки разум престава да откликва адекватно на ситуациите в живота и не съумява да ги обработи.

Важно е да осъзнаем този факт,защото той лежи в основата на нарушените ни функции.От него произхождат всички заболявания.Щом веднъж застинем в дадено състояние,ние реагираме от неговата позиция на всяка подобна ситуация,с която се сблъскваме в живота.Затлачването има мисловен,емоционален и физически аспект.Всички те действат едновременно и поддържат модела жив,като постоянно го презареждат.

Ако сравним човека с река,бихме могли по-лесно да разберем механизма на зареждане и действие на травмата.Изворът на реката е човешката душа,от която блика жизненост,проникваща в цялото тяло и намираща израз в нашите мисли,чувства и поведение.С други думи-това е потокът на живота ни.

Някъде по течението на реката има бент,изграден от погрешно обработени и натрупани чувства,така че движението на водата е възпрепятствано и тя прелива от бреговете.Над бента се струпва излишна жизненост,която изтича в различни посоки,докато под него се процежда тънка струйка.Например затлачването може да е в сърцето и да се проявява в гнойно акне или накакъв абцес,докато в същото време лошото кръвообращение причинява изтиване на крайниците.Отстраняването на бента ще възтанови нормалното течение на реката,тоест хармонията в организма.

Отражение на човешките дисфункции

За щастие хомеопатичните препарати са отражения на всички познати човешки дисфункции,така че за всеки конкретен случай може да се намери лекарство,което да премахне бента,тоест ограничението.Първоначално ще се получи покачване на водите,които ще носят със себе си много нечистотии от бента.Това е процесът на детоксикация,който често настъпва след примането на хомеопатично лекарство.После равновесието ще се възтанови...

Нов речник на симптомите:

Екзема-гняв,който се изразява чрез кожата.

Сърбеж- раздразнителност и неспокойствие,проявени посредством кожата

Главоболие-гняв ,който избухва в мозъка под формата на болка

Световъртеж - противоречиви пориви,пораждащи физическо неравновесие

Възпаления-локални натрупвания на токсини,причинени от страх да изразим чувствата си

Стави-наслоено психично напрежение

Акне - неприязнени чувсва,проявени върху лицето

Рак - дълго трупани отрицателни емоции,фокусирани в дадена област

Депресия - неизразен гняв,заключен от страх,който се корени в позната или забравена/датираща от най-ранно детство/причина

Астма - гняв,заключен в белите дробове от страх,напластен в бъбреците

Очи - неспособност или нежелание да видим нещата,които ни заобикалят

.....

Линк към коментар
Share on other sites

Продължение

Когато действаме върху травмата чрез хомеопатично лекарство,ние я извикваме на повърхността за повторно преживяване на подсъзнателно или полусъзнателно ниво.Преди да се уплашите от това,което бихте могли да усетите,запомнете,че става въпрос предимно за преживявания по време на сън,които рядко дават отражение върху будното съзнание.

Чрез този процес на връщане и обработване на травмата на подсъзнателно ниво хомеопатичното лекарство "размразява" човека и го освобождава за промяна и развитие.Той започва естествено да израства или пък се възстановява старата му същност от преди травматичното събитие."Отново съм си аз"...

Велика тайна на живота е, че той представлява пътуване от несъзнание към съзнание на много нива-от личното до планетарното,като несъзнанието води до болести,а съзнанието твори здраве.В хомеопатията казваме,че болестта поражда кризата,чрез която съзнанието може да израсне.Ако болестта бъде потисната или изкуствено отстранена,възможността за израстване е изгубена.Ако бъде предписано точното хомеопатично лекарство,съзнанието преминава на ново ниво...

Да се проврем през иглено ухо,да възкръснем,да разширим съзнанието си означава да преминем отвъд травмите чрез вътрешно разбиране и осъзнаване.Като осмисляме страданието, ние го трансформираме в ново ниво на съзнание,готово за по-нататъшно израстване.По този начин се освобождаваме от болката,от привързването,от разпятието на материята,което ограничава земното ни съществуване,а съзнанието ни се слива с настоящия момент.

Така че аз тълкувам Христовото послание като процес на преодоляване на травмите,при който чрез страдание се изгражда съзнание .Това е,за което в тази книга.

Подължава

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...