Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Ревността - как да се отнасяме към нея?

Recommended Posts

Guest Мона

Внимание и уважение не ми липсва и от моя и от чужди мъже, нито от жени дори. Аз самата съм на мястото на жена, заради която друга може да ревнува. Нима не е хубаво да се почувстваш харесван? Не ме наранява това, че чужди мъже ме харесват, не мога да искам моят да не харесва чужди жени. Но всичко си има граници. Дори и харесването. Както аз няма да позволя да ме харесват..от близо, така не искам и моят мъж да хареса..от близо други. Въпрос на уважение, зачитане, разбиране. Не става дума за обич, нито за любов. Ревността е страх, че може да загубиш опората си, ревността е подготовка за самотата.

Какво значи "мой/я", "чужд/а"? (Освен в общоприетата разговорна реч, за която не говоря сега.)

Никой не ми принадлежи - т.е. никой не е мой и нищо не е мое.

И интересното на този свят е, че емоциите нямат граници, нито мечтите, нито любовта, нито отчаянието, граници има за страха...

Аз не съм ревнувала досега, а не съм малка, може и да ми се случи някой ден, но се съмнявам.

И по закона на Мърфи, попадам все на много ревниви мъже. За да е по-интересно, може би.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Няма ли да се намери някой да предложи курсове на мен, на Мона и на всички онези, които все още не са запознати с ревнуването- така де, има всякакви курсове...или за неревнивите остават "малцинствените" "анонимни сбирки"..."Добра вечер на всички, казвам се Кристиян, и в целия ми съзнателен живот досега, не съм изпитвал ревност (тук някой или трябва да ме утеши, или да ме аплодира..иначе няма да продължа по-нататък :D ) в които ако не се научим да ревнуваме, то поне някаква анонимна подкрепа да си осигуряваме в напрегнати емоционални ситуации, в които да речем, ако можехме да ревнуваме, бихме направили успешен мениджмънт на "житейското ни състояние"....е, а сега просто седим и въздишаме защо на ни било писано да боравим с функцията "делене"...то аз и с умножаването не се справям..ама това пък е друга тема...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

:3d_146:

Кристияне, май станахме за смях на мнозинството...

Но, въпросът ми е принципен - кой ли ще ни стане тренинг-ръководител? Чудя се.

Имаш ли идеи някакви полезни?

:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Добра вечер на всички, казвам се Кристиян, и в целия ми съзнателен живот досега, не съм изпитвал ревност (тук някой или трябва да ме утеши, или да ме аплодира..иначе няма да продължа по-нататък )

:):whistling:

:thumbsup::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Според личния ми гид в света на "по света и у нас", който се зове Херпес Втрисимгис, човекът, който би водил курсове от такъв тип, следва да бъде експерт по СВИРКА- "Системна Вражеско Индуктивна РевноЗопатия Катализираща Аз-а". Та, рекох си,може и да ми изглежда странно..но пък, колко по-странни неща има не само по света, ами и у нас...Надявам се, когато се намери СВИРКА-гуру, да направи едно коледно намаление...най-малкото защото не той търси група да й провежда курсове, а обратното- групата търси него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146: за съжаление не мога да уча на ревност защото съм същия печален случай

Но, не тъгувам заради това

Утешавам се с други човешки слабости с които природата ме е дарила :sorcerer::thumbsup:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Суперски изказвания :3d_137::3d_046:

Аз съм изпитвала ревност, но в мига, в който си дадох сметка, какво ми причинява това чувство, започнах да го изчиствам и след време се получи... След като не желая някой да ограничава моята свобода, значи и аз не мога да огранича друг човек. А останалото е въпрос на съзнание и нужди :feel happy::rolleyes:

Разумните хора работят. На тях се дължи преобразованието на днешните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: „Така не трябва да живеете.“ Те влизат между хората и ги вкарват в новите общества. Те им казват: „Така трябва да живеете, такива закони трябва да имате, така трябва да се отнасяте“ и т.н. И благодарение на тях ние виждаме един голям прогрес на човечеството.

Лошото е, че много голяма част от хората не желаят да слушат, дори те смятатза :1eye::harhar: Но пък, когато говориш, защото така сърцето и разума ти диктуват, все нещичко ще се получи, някой ще чуе...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен изброените случаи пораждащи ревноста :rolleyes:

случва се и самия обект да дава поводи за ревност, тогава болката е само на една крачка а изневярата чука на вратата ,затова и споменах че човек трябва да се научи да подхожда по освободено към тези взаимоотношения . :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И ревността и изневярата са неуважение към верността на другия.

И двете състояния са еднакво неприятни както за преживяване ,така и за изживяване.

Който не е ревнувал и не са го ревнували,не е изневерявал и не са му изневерявали ,значи е уцелил бингото на живота с човека до себе си.

Аз като се замисля такива двойки не познавам.

Не говоря за постоянни състояния ,а за моменти на проявление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Добра вечер на всички, казвам се Кристиян, и в целия ми съзнателен живот досега, не съм изпитвал ревност (тук някой или трябва да ме утеши, или да ме аплодира..иначе няма да продължа по-нататък :D )
:3d_081::3d_065:

Възникна предложение сред членовете на анонимните неревнивци- в тазгодишното коледно парти, да бъдат включени игри под надслов:"Двама са малко, трима са много". На победителите ще бъдат връчени червени костюми, с допълнителни аксесоари към тях-шапка, брада, рога, във всякакъв размер.Както се казва:" На хубав човек, всичко му отива". :3d_116:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не прочетох цялата тема преди да пиша, за което се извинявам. Ще я прочета по - късно.

За мен ревността е най - смущаващото възможно чувство. Казвам това, защото добре я познавам, и осъзнавам. И не вярвам, че има човешко същество, което не е изпитвало ревност през своя съзнателен живот.

Още децата ревнуват играчките си, родителите си.

Едно тежко проявление на нашето его е.

Сега мисля успявам да съм в мир със себе си, научавайки се да се лишавам понякога. Но се случва да ревнувам дори тази инфинити, която в момента пише, заради себе си.

Единствената борба с ревността е осъзнаването на вредата от нея, а не нейното игнориране.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността не винаги е проява на собственически чувства,поне аз така я разбирам.

Понякога ревността е желание за справедливост и вик за свобода.

Ако единия от двойката усети промяна на отношенията ,охлажадане и безразличие,нормално е да поиска да разбере защо и дали това се дължи на нов човек в живота на другия.

Този период на "дебнене" всъщност не е толкова желание за "връщане на моето",колкото за изясняване на въпроса:"Трябва ли да търся щастието си с друг".

Много често обаче този от партньорите ,който дава поводи за ревност ,просто изживява временни флиртове и няма намерение да прекъсва сериозната си връзка,тогава според мен идва момента на неуважението към другия,който с проявената си "ревност"всъщност иска да знае може ли да се чувства свободен да търси щастието си другаде.

Честите поводи за такава ревност са точно временните флиртове,които казват ,че били нормални,аз пък нещо не ги приемам,не ги позволявам на себе си и въпрос на коректност е да не ми бъдат показвани от партньора ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А понякога един невинен флирт може да бъде полезен за връзката...

Има флирт и флирт.

Ревността просто е ненужна...

Който е свикнал да ревнува, все ще намери за какво, дори без флирт, а когато търси обяснение... тогава означава че не е свикнал да губи...

Всички понякога губим, или живеем в компромиси, и само не бива да забравяме че никой на никого не принадлежи, и не бива да живеем за човека до нас, а с него...

Когато ревността е задушаваща и е породена от чувства за принадлежност и собственост... тогава само вреди... Осъзнавайки това, можем да се борим с нея, си мисля...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, няма какво да се борим с ревността... Осъзнаването е достатъчно! Трябва да наблюдаваме факта, наречен "ревност", изцяло с желание да го разберем. Когато осъзнаването е цялостно, тогава пред нас се разкрива напълно грозната същност на това явление и то... просто изчезва от живота ни, от същността ни, тъй като ревността никога не е принадлежала на истинската ни същност, а е била нещо привнесено, което ние сме припознали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според думите на моят приятел аз изпитвам някаква силна безумна ревнвст и тои се чувствал задушен.Според вас дали е така?И двамата живеем извън страната на 450 км разтояние един от друг.Запознахме се по нета преди повече от година.Видяхме се и се влюбихме.Аз сам с 9 години по голяма и има 2 деца. Тои е студент.Обкръжен е от многоброини приятелки повечето от които са му бивши съученички а другите съседки.С тях общува непрекъснато. Аз понякога се дразня от това но само подмятам някои неща.Без да правя скандали или драми или да се държа истерично или да му забранявам каквото и да е.Говорим често за това и през последния ни разговор ми заяви че моята силна ревност него го задушава да поеме инициативата да се срещне с някоия от приятелките си защото се страхува от моята "реакциа".Та ние живеем на 450 км един от друг та тои има 100% свобода да ходи и да се вицда да общува било по тел.или нета с когото и да е.От какво се чувства точно задушен така и не ми е ясно...Изка да му имам доверие.Да съгласна съм че това в една връзка като нашата е наи-важното но специално в такава връзка като нашата 100% доверие е малко труднолАз не познавам момичетата лично а само от това което тои ми е казал.Когато съм при него тои не ме среща с тиях за да ме запознае и неговите приятелки да са и мои приятелки.Пишети ми мението си ще го взема под внимание ако според вас вината е в мен.Благодаря!

Багира - много благодаря за прекрасното мнение! Искам само да добавя че ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно телепатично! Когато родителите - единият или още по-лошо двамата се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си - стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече - мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата - усилват се!!! Ако са светли - стават по-светли, ако са тежки и низши, още по-грязни и на едно ниво слизат до физическото тяло и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото те са техни плодове! Ревността между другото върви ръка за ръка с изневярата - самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява - като отмъщение. Както и подтиква ревнуваният от него към изневяра - така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна - най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект - защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта - любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността сама по себе си е натрапчива невроза, в по-силна форма въображението се превръща в халюцинации и размиване на различаването между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия! Освен това ревността може директно да "удари" сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката... зависи къде е слабото място на ревнуващият или обекта му - ако той поеме удара енергийно!

Наскори говорих с едно момиче - тя ми сподели как след силна ревност към приятеля си - той само и казвал как я обича и запазил спокойствието си - и след час тя едва можела да стане от бюрото си от слабост, причерняло и, почувствала се лошо и тежко. Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози - по един милиграм - колкото да знаем че сме и животни - но дали в живота става точно така?!?!?! Нека се обичаме, приятели! Както казват руснаците: Давай подружим! :feel happy::feel happy::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без да правя скандали или драми или да се държа истерично или да му забранявам каквото и да е.Говорим често за това и през последния ни разговор ми заяви че моята силна ревност него го задушава да поеме инициативата да се срещне с някоия от приятелките си защото се страхува от моята "реакциа".Та ние живеем на 450 км един от друг та тои има 100% свобода да ходи и да се вицда да общува било по тел.

Няма никакво значение дали му казваш нещо или не - важното е какво чувстваш и какво мислиш. Той усеща твоите чувства и реагира на тях, не на думите ти. Ако изпитваш ревност - усеща ревност. Щом той казва, че усеща безумна ревност, значи ти изпитваш безумна ревност към него, макар и да не говориш за това с думи. Ние, жените, сме майсторки в това да манипулираме мъжете, давайки им привидна свобода и правейки се на жертви - замисли се дали не постъпваш така с него.

А иначе за ревността... моят приятел е италианец и сме заедно от почти 7 години вече. Той е доста ревнив, но когато се разделяме винаги ме целува и ми казва: "Вярвам в теб". И аз усещам, че ми вярва, както и аз на него. Пробвай с доверие :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво мислите за дадена връзка при която двамата са временно разделени и се виждат примерно веднъж на една или две седмици, като трябва да пътуват между два града? Как биха с еразвили нещата според вас? То е ясно - зависи от хората , но как вие бихте реагирали, в смисъл физическа вярност, въпреки дългите раздели например? Според мен всичко е възможно, особено при хора които знаят че не са само тялото и могат да поддържат връзката и от разстояние - сърдечно и мисловно. А и прекалената близост на телата, както и прекаленият секс водят само до деградация на връзката! Може би освен това такова временно положение е изпит за стремежа на двамата един към друг, за чувствата им и намеренията им! Обичам ви!

Дойде ми до главата...

Не ревнувам, вярвам!

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността е едно от най - глупавите и незрели проявления на човека, което отравя взаимоотношенията, любовта и живота ни. Ревността е претенцията на себелюбовта, че е любов. Или че е грижа за другия, а всъщност е грижа за себе си. Но в любовта не ти си важният - важен е другият! Важни са неговите нужди, неговото щастие. Ако обичаме някого истински, ще му дадем свободата да бъде себе си, а не чрез това грозно, собственическо, потискащо и деформиращо чувство, наречено "ревност", да го ограничаваме, подкастряме, да се опитваме да го вкараме в определени рамки, да го подчиним на собствените си потребности и желания, да го манипулираме... Така осакатяваме не само личността на другия, но му пречим да реализира в пълнота и потенциала си, т.е. не само че не го правим щастлив, а го правим нещастен. И в крайна сметка разрушаваме любовта, като я превръщаме във връзка между двама нещастници. Въпросът е - дали при това положение изобщо я е имало или сме се заблуждавали взаимно? Идеята ми е - аз не вярвам в любов, която произвежда ревност, защото ревността задушава пламъка на любовта и му пречи да се разгори. (Нали, когато запалим огън, не наливаме вода отгоре му?) А без любов този свят е несравнимо по - беден, а животът на хората - лишен от творчески заряд, от красота, от щастие и пълноценно общуване!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да направим дисекция на ревността и да видим нейните съставки. Ревността е болката, която изпитваш, от щастието на твоята доскорошна любима с някой друг, т.е. тя те е пренебрегнала, за да бъде с друг, предпочела е пред теб човек, който може би повече й е допаднал, харесал, привлякъл или просто й е донесъл нещо ново и различно. Болката, която изпитваш, е в резултат на нараненото ти его, на накърненото честолюбие: „Ама, как е възможно тя да се чувства по – добре с друг, да обича повече друг?!” Така се отваря една емоционална рана, създава се комплекс за малоценност (пренебрегването на твоята личност и предпочитането на друга) – нещо, което стои в основата на агресивната реакция от твоя страна: укорите, обвиненията, възмущението , гнева, яростта, озлоблението… И така винаги се случва, когато си пристрастен и емоционално зависим, когато ти липсва вътрешна пълнота и любовта на другия се е превърнала в крещяща нужда за теб. Това е начинът, по който ревността деформира до неузнаваемост любовта, превръщайки я в нейната противоположност – омразата, и тази, която е била твоя любима и център на твоя емоционален свят, е детронирана от сърдечния ти престол, превръщайки се в низвергнато божество и запокитено някъде далеч в периферията на твоята емоционална вселена. Били сте най - близките същества на тази земя – затова след раздялата ставате възможно най – отдалечените… защото близостта е болка. И това е драмата на човешката любов – ако не притежаваш силата и благородството на духа, които ти позволяват да се издигнеш над егоистичните тенденции, започваш да хулиш и да нападаш с грозни думи и действия тази, за която преди вероятно си създавал прекрасни стихове. Всичко това само подсказва колко егоистична е била любовта ти. Но любов и егоизъм са различни неща – две противоположни вселени. Защото, ако егоизмът ти впряга любовта ти, то тогава можем да говорим само за маскирана себе-любов. А истинската любов е тази, която не само казва, но и доказва с делата си: „Твоето щастие е и мое щастие! Твоята болка е и моя болка!” Нали, когато действително обичаме някого, ние желаем той да бъде щастлив и му даваме свободата да намери своя начин и партньора, който най – пълно може да го приближи до това усещане, както и да върви към осъзнаването, че всъщност щастието никой не може да ти дари – то ти е вътрешно присъщо, но в процеса на себепознание трябва да достигнеш до глъбините на своето същество и да осъзнаеш, че любимата е само повод, провокация, за да бликне изворът на щастието, който е вътре в теб. Това изисква действително високо ниво на осъзнаване, което позволява на силния и благороден духом човек да облагородява и да извисява и най – големите драми в живота си – всичко (всеки), до което (когото) се докосне. Но обичайна човешка реакция, когато любимата си тръгва от нас, е да се опитваме да я задържим в опит да обсебим нейното щастие: „Да, аз искам ти да си щастлива, но само с мен, само чрез мен!” Тази претенция е сигурен признак, че любовта ни е привидна. Много по – достойно е, когато любимата (по една или друга причина – това няма особено значение) е решила да си отиде от теб, вместо осъждащи думи, с които да я накараш да се чувства виновна, да я прегърнеш мило и нежно, с чувството на дълбока благодарност и признателност за всички прекрасни мигове, с които те е дарила, и да благословиш пътя й и новата й любов. С красотата трябва да се разделяме красиво, макар и в сърцата ни да остава и мъничко тъга:

ВЕРУЮ

Добри Жотев

Защо стоиш разкаяна пред мен

и мълком чакаш моята присъда?

Не съм отритнат, нито унизен,

не съм и няма никога да бъда.

Дори да те обичам още век,

душата ми обидата ще пъди,

защото знам, че съм роден човек,

защото знам – за обич се не съди.

Иди при него с радостно лице!

Не те виня, макар да те загубвам.

Безгрешно е човешкото сърце,

щом от сърце и люби, и разлюбва.

Ако любовта си е отишла, тя е била само временно настроение, влюбване, което е като аромата на цветето – прекрасно, но мимолетно. Истинската любов изисква духовна глъбина, стабилна основа, която придава устойчивост на характера и на чувствата. Тогава тя е непреходна. Дори и някой да си тръгне от теб, ти не обедняваш, защото съхраняваш любовта в сърцето си, прибавяйки дори нова любов към любовта си. Само че има едно условие: трябва да си се издигнал над страстите – ти да им бъдеш господар, а не те да те владеят. В противен случай това, за което говоря, ще бъде химера.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуж дения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов.При сегашното знание има ревност, понеже мислиш,че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича.Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.У всички насекоми и у всички други животни има ревност.Ревността е най-ниската страна на умственото развитие,понеже вече правиш различие между едното и другото.

"АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША", т.1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Наскоро четох в едно списание, че това чувство се проявява при застрашени индивиди.Повече е реакция с цел запазване на продължението на рода.Мисля си, че е нормално да го има и при двамата в една двойка, работата е в постигане на равновесие, "светене" и повдигане в мисленето.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите!

Франсоа-Мари Аруе - Волтер

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×