Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Aliya

Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина

Recommended Posts

Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие. Дълбоко в себе си човечеството си остава същото. И няма как да бъде иначе, защото главатарят на бандата – човешкото его е тук все още.

Когато хората, които вярват дойдат, тези, които не вярват, също ще дойдат. Когато Исус дойде, томаневерниците непременно ще са тук. Те създават контраст. И това е добре, иначе човешката вяра няма да е от голяма стойност. Тя става ценна поради томаневерниците наоколо.

Когато засаждаш градина, ще поникнат и бурени. И бурените са част от нея. Когато Исус дойде, непременно и Юда ще е там, защото цялата работа е с такава огромна значимост, че някой непременно ще я издаде. Извисеността й е била толкова огромна, че някой непременно е щял да се почувства уязвен. Егото.

Юда е бил силно уязвен – а не бива да забравяме, че той не е бил лош човек. Фактически измежду всичките ученици на Исус той единствен е бил добре образован, културен, принадлежащ на изтънчено общество и семейство. Той е бил, разбира се, най-егоистичен. Другите са били хора от простолюдието – рибари, фермери, дърводелци.

Юда бил специален – а всеки път, когато някой се почувства специален, възникват неприятности. Той искал да ръководи дори Исус. Много пъти се опитвал. А ако го слушаш, възможно е той да те убеди в по-голяма степен, отколкото Исус.

Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „

Юда прилича на социалист – предшественик на Маркс, Мао, Ленин, Троцки – всичките биха се съгласили с него.

Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.”

Умът ще се съгласи с Юда, той изглежда напълно икономичен, изискан, мислител. И той го предал. Само той би могъл да го предаде, защото на всяка крачка егото му било наранявано. Той бил адски уязвен. Исус непрестанно наранявал техните егота. Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя. Тъй като Юда бил най – егоистичният, той бил повече нараняван – Исус е трябвало да го наранява повече! Ето защо Юда си е отмъстил. А е бил добър човек, в това няма съмнение. В това е проблемът с добрите хора.

Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника.

Когато дойде Исус, човек на съзнанието, на живата, изпитана истина, а не на знанието и мъртвата информация, Юда ще се появи непременно. Той е учен, човек на знанието. Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието.

Умирайки, дори за своите убийци, Исус имал молитва в сърцето си.

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна тема за размисъл.. приемам Юда като един събирателен образ, който може да се прояви във всеки един човек, може би духът на егото и разделеността е бил един от "бонусите", когато метафорично Ева и Адам са яли от дървото на познанието.

Съществуват хора с много добре развито ораторско умение, които чрез логически връзки и съждения подтикват разума да мисли и човек да действа в една плоскост лишена от чувства. Така човешкото същество се приема за специално, можещо да управлява и създава цели Вселени, винаги право в разсъжденията си.

"Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя." Тази мисъл много ми харесва и си абсолютно права. Човешкото желание да си различен и специален трябва да се трансформира в едно пълно смирение и съзерцание на Божествените, пълни с Истинска Любов творения. Така човек ще осъзнае, че е толкова мъничък, за да побере цялата тази Любов и единственото и смислено нещо в живота му е да следва този Божествен закон.

"Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието. "

Вярвам, че само една малка искра в сърцата на такива хора, които са допуснали недоверието и цинизма в себе си, поради страх да изпуснат властта над живота си и безсмислието, ще може да ги преобрази в даден момент от живота им.. обвивките им от тъмно подозрение и смущение ще се разпаднат и те ще засияят в светли тонове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

по- интересният въпрос е, ако всички сме Юди, как решава да се появи живата истина :) и още по интересното- тя идва по план в живота на Исус

рискуваме да се върнем в предренесансови схващания, които неминуемо ще ни доведат до кръстоносни походи ( и в това число ренесанса), за да проверим дали наистина такова място има- да овеществим вярата и да признаем плъттна от главата надолу и тогава ще бъдем наречени Тома неверни,защото имаме научен подход...

п.п. преди дни гледах "Хрониките на Нарния" и там имаше лъв- евангелист, който дръпна лекция накрая на филма, че доброто в нашия свят си имало друго име, но злото е неясно, аморфно и свръзано с незнание и необхватност... тогава каква ябълка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

по- интересният въпрос е, ако всички сме Юди,

Не, не сме всички Юди, Вятър! Всички сме Божии чеда!

Само че дотолкова сме се затворили в егото си, дотолкова сме се идентифицирали с ума си и неговите илюзии за притежание, могъщество, власт, че сме забравили за Божествената искра, запалена вътре в нас от вечността.

Просто трябва да си спомним кои сме или по-точно да осъзнаем какво не сме.

Ние не сме събрана и натрупана информация, не сме минали събития, нито бъдещи проекции. Ние сме просто Човешки Същества, създадени за Живот, Радост и Блаженство и те са тук и сега, в осъзнаването на вътрешния ни огън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Aliya! (Виждам, че се стремиш да спазваш етикета, ако държиш, за в бъдеще ще се обръщам на Вие.)

Отново пускаш интересна тема.:thumbsup1:

Следя твоите мнения; тези в темата за раждането на Любовта ми допадат повече (макар че нещо не успя да се развие добре темата).

Тук, в тази тема, донякъде ти сама си си отговорила - нужно е да се появи Юда, точно заради контраста/различаването, заради равновесието в нашия дуален свят (черно и бяло, положително и отрицателно, истина и лъжа ...).

На това място обаче - няма ли някакво противоречие за теб:

...

Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника.

...

Все пак представяш Юда като силно практичен и мисловен тип личност.

От друга страна ми се иска да припомня, че има и други версии на прословутото предателство.

А иначе нещата си имат и едно съвсем ежедневно, да кажем, обяснение - да, на хората не им харесва да видят истината (било тази с малко или голямо И, а тази с голямото И и без друго много малко хора са в състояние да достигнат), защото много по-приятно е да се утешават със собствения си измислен/въображаем свят; в него всичко е така, както те си го мислят. И също така е много по-лесно да удавим истината в поток от думи, поток, подреден логично (или не толкова), но красиво, убедително дори :) , с думи най-често сложни, научни ...

Истината е проста и може да се обясни просто 59.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „

...

Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.”

Хубава притча изразяваща окованата в заблуди и свободната мисъл. Юда реагира първосигнално, по инстинкт. Да, в думите му има логика, но тя е ограничена, клиширана. Исус от своя страна изказва една различна гледна точка върху нещата. Тя също е логична, също е основана на ума, само че умът освободен от някои свои ограничения. Акцентът вече е върху това, че Мария Магдалена е дала преди всичко любовта си и това е същественото, а не шишенцето със скъп парфюм. Обяснението на Исус обаче е логично и насочено именно към ума, което очевидно показва, че проблемът не е в самия ум, а в неговата закостенялост, шаблонност.

Юди винаги ще има. Причината е дълбока. Всичко в проявения свят е двойствено и единия полюс не може да се прояви без съответстващо му проявление и на другия полюс. Това е по-скоро заради взаимозависимостта между тях, не толкова заради контраста (който разбира се си съществува). Ако го нямаше Юда, щеше да е някой друг. Не мисля, че причината предателят да е именно Юда трябва да се търси само в ума му, егоизма, неизживените му желания и зависимости (все пак е предпочел материалното – парите, пред Духовния Водач – Исус, а това говори за съществуващи астрални зависимости) и т.н. Юда сам е привлякъл съдбата си. В него е имало неизживени склонности, чрез които противодействащите на Исус сили са намерили благоприятен канал да се проявят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е лоша притчата, но... Ако Христос не се грижи за болните, гладните и онеправданите, то кой?:hmmmmm: И нас на това ни учи... Но ясно е, че, за да обичаме другите, първо себе си трябва да сме обикнали...

Да, на Юда му е липсвало нещо, може би светлина, познание?..

Питам се обаче, дали и на нас не ни се случва да продадем Исус /Любовта/ за 30 сребърника?... Но пък, за да стигнем до Истината трябва да минем през Голгота:feel happy:

Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения. Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ?

...Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.

И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни....

Който иска славата Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На това място обаче - няма ли някакво противоречие за теб:

...

Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника.

...

Все пак представяш Юда като силно практичен и мисловен тип личност.

А нима друг може да предаде Исус, освен един силно практичен и мисловен човек, Диана!? Човешкото его е много практично, твърде аналитично и разумно, та нали то е продукт на човешкия ум и неговите илюзии? И как иначе егото ще те излъже да предадеш себе си, същността си, душата си, ако не е добре обосновано в многословие и разумни доводи? Човешкото его е най - големият ни враг, най-силната зависимост. При това напълно лъжлива и илюзорна, защото егото е неекзистенциално, то е фалшиво, без реалност. То е илюзията ни, че сме отделени от Съществуванието, от Бог, че сме твърде специални и изключителни.

Няма друг дявол освен егото, а егото е продукт на нашата неосъзнатост, на слепотата ни за Висшата божествена реалност, от която всички сме неразривна част. Егото е воалът на илюзията, закриващ очите ни и не ни позволяващ да видим Истината директно.

Хората на практичния и разсъдлив ум, на кариерата и амбицията са тези, които все повече и повече попадат в плен на илюзорното его и напълно забравят за сърцето си. Това са хората, които са концентрирали цялата си жизнена енергия в главата си, а сърцето си са оставили без внимание като бездомно сираче. От енергийна гледна точка хората на интелекта приличат на недоразвити и уродливи чудовища с огромна глава и малки крайничета, още по-мъничко сърчице. Това е така, защото интелектът, умът печелят уважение в обществото, а не сърцето и тихият вътрешен глас на душата.

Когато погледнеш наоколо, много Юди се разхождат пред очите ти, а Исусовците висят разпънати на кръстове. Прав е Учителят, когато казва "Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране"!

За целта е необходимо единствено да разберем, да добием правото разбиране. А то е - Исус е живял блажен, и дори и разпънат на кръста, умира блажен. Той знае, че смъртта е само за тялото, което връщаме там, от където сме го взели - "Пръстта при пръстта отива". Смъртта е само за тленното, за временното, а Исус е събрал по време на земния си път най-ценните съкровища - неразрушимото и вечното, което не може да се разпъне на кръста, което не умира. Исус е познал Божественат си същност, Вечното и Непреходно свое същество.

Докато от друга страна, Юда умира в мъки - не можейки да понесе болката на предателството /защото да предадеш чист и невинен човек като Христос е като да предадеш себе си, най - съкровената част от себе си - душата си/, той се самоубива. Егото му не му позволява да е щастлив от близостта му с Учителя, и непрекъснато го разяжда в завист и съмнения, докато накрая го тласка в бездната на вечния ужас от предателството. Защото, когато предаваш, когато убиваш, когато ограбваш и унижаваш, ти всъщност го причиняваш на себе си. Това е основен закон на Съществуванието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас!

Когато Христос е в нас, то за Юда вече няма място. Юда е обречен. За да се роди Христос в нас, Юда трябва да умре. Смъртта на Юда е раждането на Христос за нас и в нас.

Човек, новородил се в Христос, не може отново да стане Юда. Раждането в Христос е необратимо и вечно.

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aliya, виждам противоречието в това, че го е продал само за 30 сребърника (според твоята интерпретация на нещата).

Иначе да, има много хора на мисълта, на практичния ум и т.н., НО защо да ги набеждаваме само тях за уродливи?!? Нима човек, изпълнен със злоба, завист, омраза е по-малко уродлив?

Да търсим хармонията.

Навсякъде.

Аз не забравям, че в момента сме точно на етап на развитие на мисловното/менталното ни тяло и сигурно е нормално да има залитане в тази посока. Грешка на растежа, може би :rolleyes: . Ще се израсте.

За "дявола" - има го, уви и не е нашето его; можем да кажем, че егото ни е тази наша част, която се поддава на изкушенията му. А на всичко отгоре не и единствената.

Също така - според мен е нужно за еволюционното ни развитие да се мислим/почувстваме за определен период от време такива отделни, индивидуалности (което ти правилно отбелязваш, че е съвсем илюзорно). Затова и са ни "отрязани" определени възможности, за да изглежда съвсем достоверно за нас, да повярваме в това.

И ... съзнателно да извървим пътят до разбирането, че винаги сме били такава неразривна част от Цялото. Но не само на думи, а така, с цялото си същество да се усетим неразривна част.

В този смисъл за мен няма падение. Или по-точно има, но то е необходимо. Необходимо е да минем през него, за да изберем, да се свържем съзнателно Христос. И тук вече съм абсолютно съгласна с последното написано - да, когато Христос се роди в нас, то за (символа) Юда действително няма място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aliya :), ще си позволя да бъда директна- твоите собствени страхове и това твърде много те объркват, а по темата и казаното от теб - тук четящите сами извлякахме части от тези (никак не лоши). Ако изпитваш притеснение за това каква част от теб е от Юда и каква от бог , няма място за безпокойство и Юда е бил и е божие творение ( както казах има план) и понякога става така ние божиите творени предаваме, злословим, измъчваме, нараняваме.... и слава богу имаме его:)конструкт, който се надявам всеки подразтсващ индивид да съгради, устойчиво в себе си

би ми било интересно да коментираш откъде се появява божията енергия при хора, котио са духовно незрящи?

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Aliya, виждам противоречието в това, че го е продал само за 30 сребърника (според твоята интерпретация на нещата)".

Диана, а за колко сребърника според теб е трябвало Юда да продаде Исус? Колко сребърника според теб е цената на рядко и безценно същество като Исус Христос?!?!?!?

- Ето виждаш сама как действа практичният ум!!! Слага цена на живи същества, на самия живот, оценява и обезценява това, което е безценно и неизмеримо.

"Иначе да, има много хора на мисълта, на практичния ум и т.н., НО защо да ги набеждаваме само тях за уродливи?!? "

Думата "уродливи" е използвана от теб, аз на никого не поставям оценка. Единствено дълбоко разбиране на мотивите и механизма на действие на ума и неговия продукт егото е необходима, а не оценка и отрицание с думи. Самото разбиране на ума е достатъчно, за да ни освободи от идентификацията ни с него и от неговата власт над нас. Ние не сме умът, той е само наш инструмент за ползване в ежедневния ни живот, но не е господарят ни.

"Нима човек, изпълнен със злоба, завист, омраза е по-малко уродлив?"

Емоции като злоба, завист, омраза са също част от ума, те са продукт на неговите погрешни интерпретации на действителността , на хората, които ни заобикалят. Пътят към освобождаването ни от подобни негативни емоции отново се крие в осъзнаването им вътре в нас и разбирането на тяхната същност като проекции на ума. Това разбиране ще доведе до тяхното преодоляване и превръщането им в тяхната противоположност - Любовта. Само Любовта не е от ума, а е качество на най-вътрешното ни същество, на нашия център на съществуване. Само когато РАЗБЕРЕМ, ще сме в състояние да придобием хармонията, за която говориш. Точно това разбиране е "съзнателното свързване с Христос"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aliya :), ще си позволя да бъда директна- твоите собствени страхове и това твърде много те объркват, а по темата и казаното от теб - тук четящите сами извлякахме части от тези (никак не лоши). Ако изпитваш притеснение за това каква част от теб е от Юда и каква от бог , няма място за безпокойство и Юда е бил и е божие творение ( както казах има план) и понякога става така ние божиите творени предаваме, злословим, измъчваме, нараняваме.... и слава богу имаме его:)конструкт, който се надявам всеки подразтсващ индивид да съгради, устойчиво в себе си

би ми било интересно да коментираш откъде се появява божията енергия при хора, котио са духовно незрящи?

Вятър,

Проектираш върху мен себе си, "своите страхове и обърквания, своите притеснения!" По този начин действа умът - чрез собствените ти проекции и илюзии, които постоянно хвърляш върху другите; интерпретираш и анализираш това, което ти се иска да виждаш, а не реалното.

Егото не може да бъде "конструкт", който отгоре на всичко искаш да вмениш на подрастващите:thumb down: Нима може да има конструкция нещо нереално, илюзорно, фалшиво, просто още една проекция на ума!? Егото е илюзорно, сън, заблуда, която се разпръсква като сутрешна мъгла в момента, в който го огрееш със светлината на собственото си разбиране.

А що се отнася до Божията енергия, тя е навсякъде - и вътре, и вън. Независимо от твоите оценки и самооценки, тя е самият живот, тя е всеприемаща, всепоглъщаща, създаваща от нищото отново и отново. Тя е мистерия, красота, вълшебство, което можеш да видиш само с вътрешните си очи. Но дори и да не я видиш, тя Е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам едно по-различно виждане за Юда.:rolleyes:

Юда е един от най-просветените евангелисти и най-приближени до Христос,

от най-вътрешния кръг.Той е

една много напреднала душа в духовния път,която приема да направи

огромна саможертва.Целта изобщо не са 30-те сребърника.....А изпълнението на

Божествения план за Мистерията на Голгота.Като допълнителна екстра

към тази жертва следва и оплюване и отхвърляне в следващите няколко хиляди години......

Тази задача не е по силите на обикновен предател.:sleeping: Това е мисия.

А иначе у всеки един от нас има по един човешки Юда,ако не сега,то в минали инкарнации.

Срещаме се с него при Малкия пазач на прага,когато ще приемем да го направим

един прекрасен и Божествен Юда............:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мария - София,

Ще ти отговоря с един цитат от Учителя от Книга на живите - втора част:

"Хрис­тос има­ше един уче­ник, кой­то Го пре­да­де. Но го пре­да­де ев­ти­но. Ев­рейс­ки­те све­ще­ни­ци му обе­ща­ха: „Ако Го пре­да­деш в на­ши­те ръ­це, ти ще ста­­неш цар на ев­ре­и­те, ще ста­неш зна­ме­нит“, а щом го пре­­да­де, каз­ват: „Ти си пре­дал един из­мен­ник, кой­то ис­ка­ше да раз­ру­ши ев­рейс­кия на­род“. Пред Юда се­де­ше ед­на гран­ди­оз­на идея и ка­то Го про­да­де, ви­дя сво­я­та пог­реш­ка, че ни­как­ва це­на ня­ма не­го­во­то де­я­ние. Ка­то пре­да­де своя Учи­тел, Лю­бов­та се от­не от сър­це­то му и той по­чув­с­т­ва всич­ко­то без­с­мис­лие на жи­во­та си и се обе­си."

Нима една душа без любов в сърцето можеш да наричаш "напреднала"???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Образа (символа) Юда е от най-голямо значение. Без него нямаше да има разпятие, нито Голгота, нито спасение и Спасител. Христос сам го е избрал за тази мисия, бил е най-влюбения в него ученик.

А кой се отрече 3 пъти преди да пропеят първи петли? :)

Всеки библейски образ си има значение и няма нито един лош или добър. Доброто и злото са извън действията на Христос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Образа (символа) Юда е от най-голямо значение. Без него нямаше да има разпятие, нито Голгота, нито спасение и Спасител. Христос сам го е избрал за тази мисия, бил е най-влюбения в него ученик.

А кой се отрече 3 пъти преди да пропеят първи петли? :)

Всеки библейски образ си има значение и няма нито един лош или добър. Доброто и злото са извън действията на Христос.

Напротив, Спасителят е бил и преди разпятието, и след него е и вечно ще пребъде! Ако Христос не бе разпънат толкова млад и невинен, той щеше да продължи да спасява хората и приживе, да ги дарява със светлината на своето любящо присъствие и да повдига духа им с диханието на Божествената любов, която е негова същност и приживе! Живият Христос имаше толкова много да каже на хората, още толкова много любов и състрадание да раздаде! Да се омаловажава значението на живия Христос и да се боготвори единствено смъртта му е в служба на смъртта, на разрухата, на Юда, и е предателство на живота. За хората, лишени от любов /като Юда/ само смъртта има смисъл /затова и Юда се самоубива/ и дори и в грозното и недостойно предателство на алчния и страхливия такива хора са склонни да проектират собствените си илюзии за величие и някаква напълно нереална предопределеност свише.

Човешкото его може всичко да изсънува, всичко да си представи, дори и най-абсурдното и лишено от екзистенциалност самозаблуждение. Та кой друг, ако не човешкото его е най-добрият майстор на лъжите и заблудите!?

Ето защо егото е Злото и няма друго зло освен него. И то е зло не за друго, а за това, че е Небитие, че се отклонява от Бититето на Създателя, от Истината на живия живот, за да потъне в мрака на илюзиите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето защо егото е Злото и няма друго зло освен него. И то е зло не за друго, а за това, че е Небитие, че се отклонява от Бититето на Създателя, от Истината на живия живот, за да потъне в мрака на илюзиите си.

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Розалина! :dancing yes:

Ами какво да кажа, за мен философия, която използва понятията добро и зло.... е философстване, а не фило - София

От Учителя следвам едно важно правило: Свързвам се само с доброто - злото го превръщам в негов слуга. Засега криво ляво се справям...

В този смисъл Юда е слуга на Христос.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето защо егото е Злото и няма друго зло освен него. И то е зло не за друго, а за това, че е Небитие, че се отклонява от Бититето на Създателя, от Истината на живия живот, за да потъне в мрака на илюзиите си.

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави

Да, точно така, Розалина, и точно за това пиша и аз - за извеждането от зоната на мрака и смъртта чрез светлината на осъзнаването и висшето разбиране. Тази светлина е единственото Битие на Бога, единствената реалност, ТОВА, КОЕТО Е!. А не това, което си измисляме, че е!.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категорично не мога да се съглася да се смесват отрицателните емоции и състояния, като гняв, гордост, омраза, желание за материално богатство и т.н. с ума. Един наркоман може да продаде Христос и за половин доза. Тука няма никакъв ум, никакво мислене, а едно силно желание (да си получи дозата). Мисълта в случая е изцяло автоматична и полусъзнателна. Подобно свеждане на мисълта единствено до подсъзнателните и нисши нива е изключително вредно. Да, мисълта е средство, но тя е изключително мощно средство с възможности далеч надхвърлящи човешките представи. Нищо, наблягам абсолютно нищо не може да се осъществи без мисълта. Ще се радвам, ако някой, който мисли обратното даде пример. Въпросът не е дали ще я има мисълта или няма да я има. Въпросът е с какво ще се свърже тя: с висшата диада (духовната душа) или с астралните желания. Т.е. чий инструмент ще се окаже мисълта. При всички положения обаче, за да бъде един инструмент от полза, той трябва да е добре развит, т.е. да умеем да боравим с него. Да, не трябва да се самоидентифицираме с мисълта, но не бива и да я изключваме, защото дори и интуицията има нужда от мисълта за да бъде осъзнато това, което възприемаме интуитивно. Дори и любовта (която толкова често споменаваме, но едва ли толкова разбираме) – та нали първото нещо, което любовта предизвиква е мисъл?

Юда не е разсъдлив и практичен човек, а по-скоро разсъждава като дете. Липсва му стабилност, вътрешна опора, ясна цел. Самият той се колебае, не е наясно със себе си и стремежите си. Умът му е изцяло затъмнен от желанията, които за всички е добре известно колко големи изглеждат когато изискват своето задоволяване и колко нищожни след това (и после отново, подобно на вълна – показател за стихийността, а не за разумността им).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юда не е разсъдлив и практичен човек, а по-скоро разсъждава като дете. Липсва му стабилност, вътрешна опора, ясна цел. Самият той се колебае, не е наясно със себе си и стремежите си.

сравнението с дете е много удачно (мерси Станимир), а другият, който ми направи впечатление е на Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нищо, наблягам абсолютно нищо не може да се осъществи без мисълта."

Нека да видим, Станимир, какво е всъщност мисълта:

- Нито една мисъл не е наша - всяка една мисъл идва отвън, тя е продукт на паметта, заложена от другите в ума ни, в нашия биологичен компютър. Друг е въпросът обаче, че ние се привързваме към тези мисли или идеи и пропиляваме живота си, за да ги преследнваме;

- 99% от нашето мислене е повторяемо. Много рядко мислим нещо ново.

- Мисленето не може да бъде спряно, но осъзнаването на мислите, наблюдаването им /медитация/ е начин да надраснем мисловното състояние.

- Мислите се хранят с нашата енергия и я източват. Колкото по-малко мисли човек, толкова по-смирен, спокоен и пълен с енергия е той.

- Сегашният момент е толкова кратък, че в него не остава пространство за мисли. Ти можеш да бъдеш в него, но не и мислите ти. Как можеш да мислиш? Ако мислиш за него, това значи, че той вече е минало, моментът е отминал. Или ти можеш да мислиш, ако той още не е дошъл, в бъдещето е.

- Мисълта е направена от същата материя, от която са направени и сънищата. Няма нужда да се бориш с тях - достатъчно е просто да ги осъзнаваш, да ги наблюдаваш мълчаливо. Колкото повече ги наблюдаваш, толкова по-малко стават те и толкова повече са празните пространства на мълчанието, на Не-Ума между тях. В тези празни пространства между преминаващите мисли за първи път получаваш прозрение за безкрайното и вечното небе, по което мислите и чувствата ти са само преминаващи облаци.

Ти си това вечно небе, а мислите ти са това, което ти решиш те да бъдат и когато решиш да ги използваш, а не обратното - те да използват и обсебват теб. Само тогава умът ти ще се превърне в добре развит инструмент, а не в развалена грамофонна плоча, която от прекалена употреба се е износила и зациклила.

"Дори и любовта (която толкова често споменаваме, но едва ли толкова разбираме) – та нали първото нещо, което любовта предизвиква е мисъл?"

Ако имаш пред вид любовта към друго човешко същество, към обект извън теб, да - тя поражда и мисли, освен чувство. Но Любовта, която аз имам пред вид и за която пиша тук, е онази Любов, качество на Съществото ти, на най-съкровената ти същност, която е твоя природа. Свързвайки се със своя вътрешен център, тази любов е твоят аромат, като парфюмът, който се отделя от розите, като магията, която обгръща съществото на Исус Христос.

"Юда не е разсъдлив и практичен човек, а по-скоро разсъждава като дете."

- А тогава за него ли казва Исус "Докато не станете като деца, не ще влезете в Царството Божие"!?!?!? Нима искаш да кажеш, че всички деца са предатели и убийци на Любовта!?!?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×