Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
mi6lenceto

Моля за съвет, къде греша?

Recommended Posts

Здравейте!Много се чудех с кого да споделя какво ми е на сърцето и затова реших да пиша на този сайт.Аз съм на 21г.в момента живея в София,заедно с приятеля ми,на квартира сме.Преди 3 месеца родих-имаме си близнаци.2г и 1месец сме заедно,а живеем заедно от 1г и 8месеца някъде.Той е с много твърд характер,неотстъпва,държи си само на своето,аз несмея да му кажа нищо.От както съм с него немога да общувам с други хора,говоря само безмислени неща самата аз дори незнам какво говоря.Ако ме попита наякой за нещо,на което може да се отговори с 1 дума аз кажа 1001 и то не на място,несвързани и нищо логично.Когато съм с него той ме попита нещо аз говоря само безмислици.Когато е на работа и съм сама си мисля как да говоря,но когато се прибере забравям зя всичко и говоря само излишни неща.Просото искам да се науча да общувам,да не се чуствам като идиотка,защото няма с какво да кажа.Преди да забременея работех 2 на 2-2 дни рабоотех по 14 4аса,2 дни почивах.Никъде не излизах без него,когато почивах по цял ден само чистех,готвех,перях,седях на лаптопа и т.н.С никой необщувах,а имам много голямо желание.Дори когато говоря с него той почни винаги не разбира какво му казвам,разбира го по друг начин и все едно искам да го обидя,да му се подиграя и някакви такива неща.Аз съм се отдала изцяло на него-той какво обича да яде,да прави,където каже там отиваме,абе просто каквото каже става.Тук ми е грешката но аз нямам сили да му противореча,колкото пъти съм се опитвала той винаги намира такива думи да ми каже да ме сравни с Земята и че за нищо неставам.Чуствам се като нищожество.След като родих се запознах с 1 майка на която разликата на децата ни е 2 седмици.Излизах ме няколко пъти на кафе и това беше-повече не си пишем по скайпа.Като и пиша намира причини,за да не си пишем и явно за да не се видим.Искам да разбера къде греша.Всеки път е така,откакто съм в София съм се запознала с 2-3 момичета и като пием кафе 2-3 пъти и повече неискат и да се видим.Децата си ги гледаме само с таткото,когато е на работа съм пак сама,по цял ден пак само чистя,гладя,готвя,храня ги през 3 часа,после се доизцеждам,защото кърмя и това е по 24 часа и т.н.Приятеля ми иска да е перфектен още когато се запознах ме така ми каза-знам,че няма перфектни хора,но аз иска да съм такъв.Аз направо му се чудя как живее с мен и аз мисля че съм невъзможно,дари ми е казвал да се благодаря че са децата иначе досега да ме е изгонил.С една дума искам ако можете да ми дадете съвет как да държа на думата си,а не като някой ми каже нещо веднага да се съгласявам,искам да сържа на своето а не да казвам това което искат да чуят другите.Аз никого не мисля първо за себе си само гледам приятеля да е добре и затова винаги отстъпвам,а не мога да се променя и незнам защо

След като прочетох какво съм написал ще се радвам ако някой разбере нещо,ето даже немога да обясня какво ми е.Имам толкова много други неща да пиша,но ще стане много дългои едвали някой да го прочете.Ще съм благодарна ако някой иска да ме попита нещо защото много се омотах и незнам какво пиша даже.Нямам никакво желание да живея,все по често си мисля,че ако ме няма много по добре ще живеят др около мен .

Редактирано от mi6lenceto

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Здравей Mi6lenceto,

Някак ме провокира твоята изповед, да споделя за теб това:

На никой в този свят не му е лесно, това е в естеството на живота.Трябва да намериш смисъла на живота за теб, децата или каквото ида е.В името на това ценно, да развиеш в себе си вяра.Всяка безизходна ситуация е като криза, но тя те предизвиква да мислиш.Често когато сме в най- лошо положение има някаква светлина в тунела, скърбите те подготвят за бъдещи радости.Приятелките са хубаво нещо, не бива да си губиш свободата.Знам, че ти е трудно с близнаци.При мен, отглеждането на две деца със 7г. разлика, не е било по- леко.Сама, с двете понеже половинката работеше на нескончаеми 12-17 часови смени.Първокласник и бебе, беше въртележка.Търпение, но те съветвам да бъдеш по- силна, знам, че неспането е голям кошмар за майката.Радвай се на децата.Сега си учиш такъв урок, преди си работила, защо тая неувереност, че не умееш да общуваш.

Хубав ден и не си сама в този свят!:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Mi6lenceto,

Някак ме провокира твоята изповед, да споделя за теб това:

На никой в този свят не му е лесно, това е в естеството на живота.Трябва да намериш смисъла на живота за теб, децата или каквото ида е.В името на това ценно, да развиеш в себе си вяра.Всяка безизходна ситуация е като криза, но тя те предизвиква да мислиш.Често когато сме в най- лошо положение има някаква светлина в тунела, скърбите те подготвят за бъдещи радости.Приятелките са хубаво нещо, не бива да си губиш свободата.Знам, че ти е трудно с близнаци.При мен, отглеждането на две деца със 7г. разлика, не е било по- леко.Сама, с двете понеже половинката работеше на нескончаеми 12-17 часови смени.Първокласник и бебе, беше въртележка.Търпение, но те съветвам да бъдеш по- силна, знам, че неспането е голям кошмар за майката.Радвай се на децата.Сега си учиш такъв урок, преди си работила, защо тая неувереност, че не умееш да общуваш.

Хубав ден и не си сама в този свят!:3d_046:

Мерси за хубавите думи!Като ги прочетох се почуствах по добреНе се оплаквам,че си гледам децата почти сама,дори е по добре.Исках просто съвет как да се справя с това да се изказвам правилно,защото каквото и да каже много рядко някой ме разбира какво точно искам до кажа.Неувереността ми и аз незнам от къде идва.

Приятен ден и на теб:3d_047:

Редактирано от mi6lenceto

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей mi6lenceto

Добре дошла във форума :) !

Орлин много добре ти е изложил ситуацията.

Искам да ти кажа, че се изразяваш чудесно. От поста ти( който съвсем не е от най- дългите) става ясно какво те тревожи, кое те потиска, какво искаш да промениш и.т.н. Основните неща, които чувстваш си ги представила много добре.

Понеже въпросът ти е - Къде греша? :) никъде не грешиш. Това са последствията от твоите избори. А човек обикновено несъзнателно взима най- правилните избори , които е в състояние да направи. И всяко едно решение ти си го вземала, като най- доброто за теб в дадения момент.

Ами това е подредбата на живота ти до момента :) , твоя живот с твоята подредба. Не ти харесва, но ти имаш възможност всеки един ден за нов избор.

В допълнение към Орлин, относно приятелствата. Самосъжалението е състояние на духа, което го дърпа надолу, спира развитието на душата и пречи за вземането на решенията. Състоянието в което си се настанила е нещо подобно - самосъжаление с примирение. Общувайки с други хора - души, ти предлагаш едно състояние което е с много ниска вибрация и съзнателно или не, другите го усещат. Много е трудно да се общува с човек изпаднал в това състояние. От друга страна, ако решиш пък просто да сложиш маска да се усмихваш, да си повтаряш, че си добре и да се опиташ да се представяш по този начин, ще натовариш безкрайно себе си и е много вероятно да се объркаш още повече.

Хубаво е, че търсиш контакти, хубаво е, че виждаш проблема и още по- хубаво е, че решаваш да го споделиш и да изслушаш мнения. Това вече е една стъпка напред .

Промяната на ситуацията обаче е в самата теб.

Първо е добре да се опиташ да откриваш нещо хубаво край себе си всеки един ден. Но да го правиш със сърцето си, не просто да кажеш - да, това е много хубаво, а нещо което истински те радва.

В грижата за децата надали ти остава много време, но това което можеш да отделиш като свободно го използвай за четене. В процес на израстване човек има нужда от знания, а знанията освен чрез контакти стават и чрез подходящата литература.

Повече разходки и повече слънце влияят добре на настроението и разгонват тежките мисли. Усмихвай се. Търси поводите за усмивка край себе си, но тя да е истинска и от сърце, а не съпоставена с "твоето нещастно положение".

Когато човек започне вътрешната промяна, външно неизбежно започва да си личи. Познанствата и контактите ти ще се увеличават и ще стават все по- трайни. Чети, за да имаш теми за разговор. Познанствата са обмяна но информация, интересен събеседник е този, който може да води позитивен и съдържателен разговор.

И накрая нещо в кръга на шегата. Тъй като си сложила ник - мишленцето, се сещам за моя колежка, която има следния девиз: Аз не съм мишле, аз съм храбра мишка. :) Нещо което ме усмихва съвсем сърдечно всеки път когато го чуя. Успехи!

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мишле, можеш да поискаш помощ от вашите родители. Вашите деца са техни внуци и предполагам биха помагали от време на време ако не им е възможно постоянно. Така ще имаш малко време и за себе си. Време в което да "зареждаш изхабените емоционални батерии". Ако не става с родителите може би ще ти помогнат възрастни съседки. Можеш да получиш и ценни житейски уроци от тях.

Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности.

Редактирано от kashmir

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине всичко,което си написал е напълно вярно(аз бях ти писала на e-mail,мерси много за този сайт),истината е че и аз числих,че всичко което си написал е така,но или неисках да го проумея или много се подценявам и си мисля че за нищо неставам (може би по точно са ми го втълпили).Аз исках да ходя на психотерапия и затова ти писах,но съм сигорна че той никога не би се съгласил да ходим заедно. Спомням си че преди много време,даже може и година той ми каза,че е като психолог,затова и аз несъм му казала ,че искам да ходя.Незнам как успява,но винаги когато за нещо спорим абсолютно винаги мен ме изкарва виновна,а той прав.Аз вече несъм и сигорна в себе си,имало е случай когато съм се чувствала виновна за нещо,а дори и аз самата незнам за какво и се питам:Сега пък какво казах?В живота си най мразя да ме съжаляват и най-вече аз да се самосъжелявам но е тачно така.Искам да се промя ацки много но незнам как.За приятелствата подозирах че е така,но и това немога да променя.

Didi_ts поварвай ми искам много да си променя живота,но незнам как и може би ме е страх.Пробва ла съм да се огледам за нещо хубаво около замен,да се сетя за нещо такова но несъм успявала.

Kashmir помощ от майте родители немога да поискам,защото съм им далече,а неможе поне за сега да се върнем от града където сме,защото там няма работа и на съседи немога да разчитам.Аз вече свикнах с това темпо и мисля че се справям.

Друго не мога да си обясна защо защо когато ме попитат нещо говоря безмислени неща,на въпрос на който може да се отговори с 1 дума казвам 1001,които въобще не е нужно да ги казвам и това много ме дразни,но продължавам да го правя,но много искам да го променя.Може ли да е защото незнам какво е да контактуваш с различни хора и искам просто да каже нещо дори да е излишно и ако е така моля ви се дайте съвет как да го променя.Защото дори е смешно.

Много благодаря на всички,които ми писахте,наистина дори се чуствам много по добре и като че ли и по силна.

Хубав ден на всички!!!:3d_046::3d_046::3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега се сетих за писмото ти. Беше ми писала за децата и че ти е трудно да пътуваш. Виж за терапевти в твоя квартал. Има и такива, които могат да идват във вас - ако си решена да се промениш, намери своя терапевт и начин да се виждате!

Казваш, че мъжът ти те блокира. Блокира те като задейства мазохистичното ти вярване за собствена незначителност и свръхважност на "значимия" друг, в случая той - и просто блокираш. Съзнателният ти мисловен процес се срива от малоценността ти. Нужно е да развиеш вярата в себе си! За празното бърборене - това е невротична тревожна реакция. По-честата е на замълчаване, но се среща и твоята. Висока тревожност, компенсирана с празно говорене - логорея. Като част от себеразвитието и повишаването на себеоценката си, една от задачите ти ще бъде да задържиш напрежението, което те тласка да говориш, да го прекарваш през съзнателното си и с вяра в себе си мислене и тогава да говориш точно и на място, с ум, обич и сила в думите си.

Успехи в пътя на щастието ти желая!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
mi6lenceto, според мен, не си за подценяване, след като търсиш тук59.gif в този сайт имам предвид. За това, че много говориш ти е втълпено от някого. Защо да не говориш, може пък да имаш богат речник и дар слово60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,мило момиче:),

радвай се ,че си стигнала до момента да искаш промяна-това е крачка напред.Всичко започва от някъде това е началото.Децата .....грижата за тях наистина от части изгражда характера,но дори да те правят щастлива никога не могат да ти дадат онова пълно щастие, към което се стремим.Както са те посъветвали развий вярата си тя е богатсво, от което можеш да черпиш сили винаги.Не се разтройвай от ситуацията, в която си изпаднала живота е низ от трудности ако можеш просто си промени гледната точка-приеми го като училище ,в което учиш своите уроци,разсъждавай върху всичко, което ти се случва,опознай хората,научи се да бъдеш мъдра,да прощаваш и то най-вече на себе си,най-лесно става ,когато бавно постигнеш желаната промяна,обичай всичко и всички дори ситуацията ,в която си изпаднала тя ще ти даде много опит и ще закали волята и силата ти.

Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности.

Цитирам това,за да ти дам един стимул и насока към какво да се стремиш.Освен това забелязах ,че си доста критична към себе си.Това е хем хубаво ,защото си поставяш високи летви,но е и опасничко, когато не усееш да ги преминеш-намери баланса.От друга страна не си явно толкова критична към другите.Защо се получава този двоен стандарт ???Помисли сериозно за това.Та да се върна към децата,след време когато видиш как твоята слабост в момента им се е отразила и с твоите тежки самоосъждания до къде ще стигнеш?

Още нещо, чудя се защо си толкова саможертвена.Според мен има няколко варианта,а може би се преливат.Чувство за малоценост,доброта,желание да чуеш нещо добро за себе си или нещо което се крие в миналото ти..може да са много неща.Задавай си въпроса, когато посъпваш така защо го правиш наистина.Бъди наясно със себе си,това ще ти помогне да си по-наясно и с хората ,с които общуваш.

А това за безмисленото бърборене определено ме накара да се усмихна.В поста ти нямаше нищо безсмислено.Като пишеш не пишеш безсмислено,а като говориш е безсмислено?Според мен си просто много емоционална и изживяваш много силно всичко.Не успяваш да овладееш емоциите си ми се струва по-вероятно.Успокой духа си.Дай му това, от което има нужда ти най-добре знаеш какво.Дори сигурно не подозираш колко красиви неща криеш в него,позволи им да се усмихнат .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Didi_ts поварвай ми искам много да си променя живота,но незнам как и може би ме е страх.Пробва ла съм да се огледам за нещо хубаво около замен,да се сетя за нещо такова но несъм успявала.

Животът започва да се променя, когато започнат да се променят намеренията.

И най- хубавите дела са равни на нула в процеса на израстване на душата, ако зад тях стоят неправилните намерения. Какво имам предвид: Един много добър работник, който е перфектен в работата си може да има две насоки в намеренията: едната да върши работата си с любов и отдаденост, защото това му доставя удоволствие или да я върши добре, за да бъде оценен, признат, повишен.

За страничните хора това няма значение и в двата случая той върши добре работата си, но за човека и за неговото израстване има. В първия случай той ще се чувства прекрасно с цялото си същество, няма да го мъчи неудовлетвореност и неговата душа ще израства. Във втория случай, задоволява нуждите на егото, които са обвързани с очаквания и при първия провал ще го обземе неудовлетвореност.

Как може да го видиш при теб!? Ти имаш две прекрасни деца ( това е първото нещо, което е най- хубаво около теб), можеш днес да се грижиш за тях с отдаденост, радост и гордост, че си майка на две страхотни деца, и колкото пъти ги погледнеш това да носи усмивка. Можеш и да го правиш по задължение, защото няма кой друг да го направи, да мислиш, защо съпругът ти не е до теб и това да носи неудовлетворение, огорчение и тъга.

Намеренията ги поставяш ти, а те работят за промяна на живота ти.

Излизането ти на разходка, може да е с намерение да се порадваш на този хубав слънчев ден, да покажеш децата на слънцето и вятъра, да чуеш птиците в парка и т.н., но може да излезеш на разходка просто, защото нямаш какво да правиш, защото ти е скучно и тъжно и това ще бъде обвързано с очаквания нещо да се промени, когато излезеш навън. Ще установиш че нищо не се променя при разходката с второто намерение. :)

Това е един от начините за появата на хубавите неща край теб. Работата с намерението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато чета всичко,което сте написали се чуствам по силна,смела и че живота ми ще се промени(благодаря на всички,които сте ми писали,защото мислех ,че никой няма да ми пише).Когато чета отговорите си казвам мога,продължавам напред,трябва да се променя.На когато съм с приятеля си всяка надежда за промяна умира в мен,се е едно че няма смисъл

Искам ако маже да ми отговорите на следната ситуация как бихте реагирали:нахраних децата ми,след това почнах да се доизцеждам,но помпата се беше скъсала една част от горната страна(няма нищо общо с шишето)между шишето и горната част където влиза в гърдата,за да почна да се цедя.Това става около 8 часа вечерта.Приятелят ми още е на работа.В блока в който живея няма от кога да поискам да ми услужи.Приятелят ми се прибира и му казвам какво е станало.Около 21 часа отивам до аптеката(има 2 аптеки в квартала)но имат помпи над 55лв,тази от 55лв не я взимам,защото не си заслужава.Обаждам се на една майка от квартала който съм да и искам помпата за една вечер,като нейната е от най обикновенните.Тя ми я дава,като казва дано да не се цеди тази вечер,но аз имам повече кърма и затова казва да я взема.Близо до тях е др аптека оттам са я взели и те-струва 3 лв.Отивам до др аптека и взимам същата помпа,както и на момичето,След като се прибрах ми е мн неудобна и с нея немога да изцедя както трябва и мн болеше.Както и да е колкото можех се цедих.На сутринта казах на приятелями ако може да купи др помпа защото с тази немога.Оставих шишето от старата помпа,изхвърлих тази част която прецених,че няма да ми трябва.Вечерта се прибира пр.ми и ми е купил същата помпа.На др ден почива и му казах че съм изхвърлила скъсаната част от помпата-т.е горната част и съм оставила само шишето.Оттам почнах ме само да се караме,каквото и да го попитам всичко ми казва изхвърли го,нали си баровец.Само мълчи,като го попитам нещо говори сопнато.Исках да поговорим защо така се държи и дали е зарази помпата и той каза защо несъм го питала,а съм решило сама,че щяла да му трябва,като го питам закакво ще му е-Какво ме интересувало да съм го питала преди да съм я изхвърлила.Така съм можела да реша,че лаптопа не ми трябва и него така ще изхвърля и мн др неща...Количката за децата ни я подариха,но едната дръжка е счупена и хората са я направили и ми даде този пример защо не са я изхвърлили,а са ни я подарили,дойде ни мн добре.После аз мн се ядосах и му казах,че ми омръзна 2г да мълча,преди като нищо неказвах,когато ми каже нещо го правих без нищо да кажа си бяхме екстра,че се чуствам като парцал,че никога нищо не ме е питал,каквото си реши го прави.Винаги каквото каже това правя-смисъл това аз му го казвам и оттам не си говорим.Като го попитам нещо само мълчи така още повече се дразня и му казвам да ми каже поне нещо, а не да си говоря сама и той като е говорил е лошо,затова по добре щяло да е да мълчи,но пак не съм била доволна.А и др му казах,че той ме е направил такава.След това каза щом несъм доволна ще взимам аз решенията да видим до къде ще стигнем.Но аз пък неискам да е така и му казах че исках заедно всичко да правим,нали затова сме заедно,но той не аз да си решавам.

Пиша това за да ми помогнете да кажете мнението си,защото незнам какво да правя,нито мога да мисля,нито да напрява нещо както трябва имам чуството че за нищо неставам.Забравих накрая му се извиних и му казах,че той е прав за помпата и че съжелявам,че съм я изхвърлила,а той защо е нужно 2 дена да се ядосва като накрая пак става както е казал,защо трябва да го боли главата,вместо да си починел.Беше работил 10 дена без почивка излизаше в 7:30 и се прибираше около 21 часа.Сутринта го попитах за децата нещо и той каза-решавай си сама нали си по умната,по интелигентната.Др му казах на по предната вечер,че ако се разделим му оставам децата да си ги гледа,а мен няма да ме види повече никога и дано така да бъде щастлив.Така наистина почвам да си мисля че ще е най добре,защото мн се замислям да си сложа край на живота ,но несъм му казала къде ще ида.Звучи мн крайно но имам чуството че ще се побъркам,а незвам как да си помогна, а и нямам и желание.Живея ден за ден,без да правя нищо полезно.Наистина съм мн отчаяна и нз как да продължавам.

Написах това ако може да изкажете мнение какво да направя,за да сме всички щастливи.Според вас къде грешим,защото аз немога да мисля и преценя.Просто някакво мнение да чуя защото сама немога.А и др след като каза аз да решавам му казах че неискам,а искам той.Наистина искам да ни се оправят отношенията,защото е направил мн нещо за мен,немога да си тръгна с децата,не заслужава да му приченя това-той ми е казвал че живея заради нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мишленце, здравей и от мене!

Вие и двамата сте още много млади. Набързо ви е затрупало такова щастие, че не сте успели да го приемете. Не сте успели още да осъзнаете, че сте мъж и жена с две прекрасни деца, а не просто приятели. Той е преуморен и изнервен, сигурно има чувството, че изнася цял тон, прояви още малко търпение и разбиране към него. Бъди търпелива, това е едно от качествата на жената. Подбирай моментите, когато да му споделяш своите чувства. Направи така, че той тогава да е спокоен, да усеща любовта между вас и кротко, с усмивка и мили думи му кажи, че и на тебе ти е трудно, че си направила всичко по силите си за вашето семейство и си готова да направиш още повече с негова помощ. От караници изобщо няма смисъл. С добро и любов се постига всичко. Обръщай се с мили думи към него, разказвай му веселите случки с децата, а също и колко много неща си направила. Трябва да се създадат условия и навици за споделяне, разбиране, подкрепа, доверие и благодарност между вас. Тогава ще може да действате като екип, да се зачитате, да се уважавате и да растете заедно. Малките знаци на внимание, детайлите в обстановката също имат голямо значение. Малка украса, свещ, стихче, сърчице - ти знаеш най-добре. Вие едни за други сте си най-близките и ценни хора, не бива да допускате отрицателни чувства между вас. Заливайте се с любов и така всички ще сте щастливи, ще отгледате добри и здрави деца.

Ти си герой! Всеки път, когато направиш нещо за другите, а твоят живот в момента е точно такъв, похвалвай себе си, развивай самоувереността си. Ще имаш десетки поводи за това всеки ден и много бързо ще развиеш самочувствието, което заслужаваш. Ще ти проличи и външно, ще започнеш да привличаш хората с усмивката и силата си.

Изкуството да живееш до голяма степен се състои в това да приемаш случващото се с благодарност, да откриваш в него извор на радост, да откриваш уроци и условия за напредък. Вие ги имате в изобилие, просто ги приемете с усмивка.

Желая здраве и успех на семейството ви!

:thumbsup2:

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей mi6lenceto

Ситуацията, която описваш, е неприятна, но не е нещо което да води до крайни изводи и решения.

Бракът е сложен процес на опознаване и себеопознаване. Приятелят ти явно е имал нещо предвид и се е ядосал, че не е могъл да го осъществи и по инерция, както обикновено го е изразил чрез обвинение. Ти си човекът обаче, който ще прецени дали да приеме това като обвинение или като раздразнение на човек, който не е постигнал целта си. Хубаво е, че си решила да защитиш позицията си, но сте допуснали да стане скандал, който в крайна сметка се оказва безплоден.

Подобни ситуации възникват в хиляди семейства ежечасно. Какво да направиш!? Ами избрала си приятел с "дръпнат" характер, който иначе никак не е лош, грижи се за вас, работи много и т.н. Има навик да изразява раздразнението и умората си във вид на обвинение към теб, а ти го приемаш и го слагаш върху себе си като самообвинение и самосъжаление.

Съжителството между двама души се развива чрез слушането.

Конкретната ситуация: той е имал нещо предвид и твоето действие му е попречило да го направи, може просто да е искал да я види тази помпа, да се помъчи да направи нещо с нея. Ок. Подразнил се е, а ти приемаш директно обвинението върху себе си. Финалът на разговорът ви можеше да е началото и да приключи много бързо. :)- " Изхвърлих я, не помислих че може да искаш да я поправиш" и точка, от там нататък той какво говори, вече не те засяга, защото всички думи изразяват неговото раздразнение и последното което трябва да направиш е да ги приемаш лично.

Казвам ти това от позицията на човек с много тежък характер :) на който му трябваха много повече от 2-3 години за да се погледне отстрани и да се промени.

Два остри камъка брашно не мелят, но всеки удар по ръбовете ги наранява, заедно с това ги очуква и те стават овални.

Отстоявай позицията си меко и с разбиране. Приеми че, твоя приятел не се чувства особено добре с ръбовете си и изглаждането им ще отнеме време, но това не трябва да повреди твоята овална форма :) , научи се да я използваш. Не е лесно, но пък след първите резултати е много приятно.

Приемай подобни ситуации като предизвикателство за опознаване на партньора. Мисли какво стои зад думите му, но не го приемай лично. Разглеждай човека до себе си. Научи се да слушаш, но не избирателно само това което е насочено срещу теб и се опитай да познаеш него в думите му, а не да припознаваш себе си и да го обръщаш в недостатъци и комплекси.

Зад всяка агресия, стои слабост и страх. А какво е страха :) умението да избягваш опасности. Може и така да се погледне, нали? :)

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо - честита радост!

56557_539.JPG

А близнаците са двойна радост!!!

cartoons30.jpg

И може би четворна отговорност!!!

Промени програмата си така, че да сте повече сред природата и прави неща, които те радват.

Така по-лесно ще преодолееш изтощението от гледането на бебетата и атмосферата автоматично ще се промени.

Бащите са много любящи, макар и да се стараят да не се размекват...

И ако има проблеми (професионални, социални, битови, финансови), то изнервянето е неизбежно.

А ако бебетата, като всички бебета, плачат нощем и човек отива на работа изморен и недоспал - то положението става проблемно.

Постарайте се, когато можете да останете само двамата, за да усетите искрата и топлотата,

любовта, с която са направени тези дечица!

Орлин по-горе е дал много мъдри съвети.

Успех!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest kuku

mi6lenceto, първо искам да ти кажа, че според мен си много положителен човек, щом успяваш да разкажеш неволите си без да влагаш гняв, омраза и други негативни емоции. Ето ти една добра причина да се почувстваш уверена в себе си. Знай, че си силна!

Сега, имай предвид, че след раждането хормоните ти са още объркани и за това са тези крайни емоционални състояния, които изпитваш, включително желанието да си сложиш край на живота и т.н. Така, че когато се почувстваш слаба и неуверена и искаш да слагаш край на живота си, имай предвид истинския виновник - хормоните - и не им се давай ;)

Според мен просто имаш нужда от пространство, време за себе си и помощ при отглеждането на децата. Така ще успееш да си подредиш нещата. Минала съм през нещо подобно. Аз, например, в последствие осъзнах, че съм имала прекалено големи очаквания от бащата на децата ми в аспекта да е глава на семейството. Мислех, че ще е възможно той да поеме водещата роля, особено когато се чувствах претоварена покрай детето и не ми оставаха психически сили за каквото и да било. Резултата беше като ситуацията при вас. Оказа се, че той просто не е готов за такава роля... И като не е готов действа както може. Взе да се налага, да иска все да се чува неговата дума, без значение правилно или грешно, а и аз тогава много пъти бях толкова изтощена, че и не ми се спореше, а гледах нещата да вървят. Накрая просто нямаше накъде повече да отстъпвам. И аз съм мислела за край на живота. Започнах от малките неща да си отстоявам територията. Все пак нали за мъже говорим, а те искат да правят хубави неща за нас. Това им е основен движещ мотив. Така че започнах да си изисквам почивки, да му поставям преки конкретни задачки в помощ на семейството и на мен. Включих и неговите роднини - например на шега им разказвам някой случай, в който сме спорили за глупост. Така му давах възможност да сравни и чужди мнения. Малко по малко нещата влязоха в нормални граници. Естествено, не съм забравила как в критичен за мен момент не ми помогна, а трябваше сама да си помогна и ще го имам предвид занапред, но сега нещата вървят нормално.

Пожелавам ти и ти да успееш да излезеш от ситуацията, в която си и да си стъпиш на краката. Мога само да кажа, че имаш силите да си помогнеш сама. И не надценявай хората около себе си. Това е толкова погрешно, колкото и да ги подценяваш. Също не подценявай себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-долу публикувам мнение на потребителя Мишленце, което бе отворено като отделна тема в рубрика "психотерапия онлайн". прецених, че тъй като вече има давани отговори, е по-добре да го преместя в темата, вече отворена от потребителя.

"Здравейте на всички!Аз съм момиче на 21г в момента живея в София-на квартира с приятеля ми-той е на 27г.Преди 4 месеца ни се родиха близнаци.Направо минавам към въпроса ми-писна ми от 21г.постоянно всички да ме използва,да се чуствам излишна,да немога да говоря нормално с другите хора.Когато се запозная с някой и след 2-3кафета и вече неискат да се видим(имам предвид момичета).Приятеля ми е с много твърд характер,неотстъпва,много е горд-зодия рак,ако това помага с нещо.Искам да променя живота си тотално,неискам вече да ме мачкат,искам да държа на своята дума ,а не винаги да отстъпвам.Искам когато ме наранят с думи да отвърна както подобава,а не да замълча.Винаги така става и след няколко минути или пък часове осъзнавам какво е трябвало да кажа но е твърде късно и няма смисъл вече.Неискам да съм балък.Писна ми да се онижавам,най мразя да ме съжаляват и най вече да се самосъжалявам,но е точно така.Не мога вече да се чуствам като клоун.Да разбера какво е това самочуствие,а не само да ме мачкат.Защо когато говоря с приятеля ми-каквото каже той,то става не държа на своето до край,когато ме попита нещо отговарям супер безмислено и с др хора съм така.Немога да разбера защо като говоря с някой на момента говоря щуротий,а след малко време осъзнавам какво съм казала,колко глупаво е прозвучало и чак тогава разбирам как е трябвало да се изразя.Най лошото е че в последно време става по зле,опитва се някак си да се променя,но при всеки опит се чуствам като глупачка.Писна ми вече само да мълча.Немога да взема сама решение винаги питам приятеля ми за всичко,дори за най-елементарни и безмислени неща.

Надявам се да разбрахте какво ми е на сърцето и какъв безмислен живот живея.Имам чуството че живея ден за ден,нямам желание за нищо и най ме дразни че никога не мисля за себе си-винаги гледам др да са добре пък замен никога,най лошото е че не го оценяват това.

Хубава вечер на всички. "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей mi6lenceto

Виждам, че си получила доста добри съвети и приятеслка подкрепа.

аз бих могла да добава, че бях в същата ситуация (с разликата че нямах деца), когато търпях съвсем същото унижение. Толкова много обичах това момче, :thumb down: че все го оправдавах.

Мислех си ,че без него не мога, все едно беше някакво нездравословно пристрастяване, което осъзнавах и за това ми бе още по тежко.

В един светъл ден си отворих очите, видях в какъв ад съм живяла и видях какво мога да имам, че пропускам най-хубавото, хармонията, неегоистичната лбов което съществуваше, но з амен бе само далечен мираж.

Тогава случайно, но аз вярвам че няма случайности, ми дадоха книгата "Силата на Настоящето" на Екхарт Толе.

Там има много хубави тълкувания за връзките и отношенията между партньорите, за болката и как да я разберем и преодолеем, как да се освободим от нея.

Опитах да му говоря за това, да го накарам да разбере какво ми причинява, да погледне света през моите очи. Аз лично го разбирах, не му се сърдя само исках да заживеем по-хармонично, но уви...

Такъв човек като твоя мъж и бившия ми приятел едва ли някога ще се промени...

Може би единствено ако преживее голяма болка или загуба!

И тогава осъзнах, аз мога да съм щастлива без него, той с нищо не допринася за моето развитие, нито аз за неговото.

Осъзнах че на такъв тип човек му трябва женичка дето да го върти на малкия си пръст за да види и той какво е егоизъм и страдание, защото аз бях точнокато теб, вечно съгласяваща се и подтисках себе си.

Реших че аз не мога да го променя и това не е мое задължение, мога само себе си да променя

Напуснах го след 4 и половина години съвместен живот и... се родих отново

Но открих че и аз си имам голяма вина за нашите отношения, когато се държиш с един човек твърде хрисимо и му угаждаш ти предизвикваш той да се държи собственически и пренебрежително, да те унижава, защото дефакто мисли че нямаш собствено мнение. Трябва да си защитаваш позициите, да бъдеш непоклатима, като искаш нещо казваш, и аз съм човек, не съм роб...

Орлин е прав по-горе, добре описа вашето състояние в момента.

Аз ти препоръчва на всяка цена продължи да развиваш себе си, ще видиш как ставаш все по-смела, чети когато мошеж има много книги които ще ти вдъхнат кураж. И отстоявай себе си.

Покажи коя си, Жените сме силни същества, само трябва да си го припомним и да си повярваме!

И следващия път не замълчавай, не прави каквото с еочаква от теб, прави това което искаш ти, което чувстваш, ако ще да става въпрос за най-тривиалното нещо - избор на вечеря или др.

от малките неща с епочва...

Не е речено че ще си стози човек до края на живота си вс епак, какво като имате деца, нещата се променят, хората също...

Живота е прекрасен, а ти вече показваш желание за живот пишейки в този форум...::thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон Каро

Мишле, ето ти на вниманието една тема от 12 страници, която си заслужава да прочетеш.

И чети особено внимателно мненията на Кристиян.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2331

Редактирано от Антон Каро

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добро утро!

Отдавна не съм писала,защото не намирам време.Първо искам да благодаря на всички,които са прочели историята ми и дори са отговори ли.Всичките,които сте отговарили,след като прочета написаното се чуствам много по силна,смела,изпълнена с желание за живот,но само тогава и като съм сама.След като се видя с хора и говоря с приятеля ми всичко ми изкача от главата.Пак ставам неуверена в себе си,немога да разговарям с др.,да намеря общи теми и най-вече да задържа един разговор.Немога да си обясна защо съм такава.

Последно време почвам да си мисля,че причината да съм такава е от човека с когото живея.Той като мъж е мога да кажа дори перфектен,само едно ми е мн неприянто-нито ми прегръща,нито ме целува първи той и т.н.Като баща се стреми да направи всичко за ад ни осигори всичко необходимо-работи по 11-12ч.В квартира оправя всичко,което трябва ,не е лентяй,напротив иска всичко да е изрядно.Има нещо което мн ме дразни от него и незнам какво е.Може би от самото начало на нашата връзка аз му позволих твърде много да ме командва и да става само това което той каже.Сега вече аз дори не го питам защо едикакво си...направо го правя без дори да мисля.Като е казал нещо и това е.Когато съм го питала нещо той винаги ми отговаря така че или ме затапя и яз винаги млъквам или почвам да се чуствам винавна и аз незнам за какво и подобни такива.Се е адно знае ми слабите места и така гадно извъртва нъпроса,че незнам какво отговарям или отговарям това,което иска да чуе той и след време разбирам че трябваше да отговоря по друг начин.Той ме кара да се чуствам незначинелна,оби ми самочуствието,сухер негодна с ввсичко което започна и т.н.Неискам да е така.Искам и се нуждая от коренна промяна-искам да имам мнение,да го изказвам .,да държа на него,да имам самочуствие и т.н.Обаче искам да продължа ад живея с него-немога да си представя живота без него или по точно неискам,той е направил прекалено мн неща,аз немога да му се отблагодаря като го разделя от децата му,ще го съсипя.Най-лошото е че почвам да се съмнявам дали го обичам.Как мога да разбера дали го обичам???Няма др мъж в живота ми,дори и не мисля за др.Аз си мисля,че прекалено добре ме познава и затова постояннно ме мачка.Секса е невероятен-дава всичко от себе се само и само на мен да ми хареса.Като че ли от това най мн го е страх .Смисъл се е едно сх.поред мен той за всичко има решение,всичко знае,от всички страни гледа даден въпрос и той решава кое е правилното и наисина е така.Но аз така се губя-сяма съм да гледам децата,чистя,перя и гонвя.Неискам да е така искам и аз да съм човек,а не робот.Също ме дразни,че когато ми направи забележка за нещо аз винаги го променям, а когато аз на него той не и си знае неговото.Искам да държа на своета,а не каквото ми кажат другите.

Може би е мн скучна историята ми,но много се нуждая от промяна,защото имам чуството че ще се побъркам.Дори непомня как съм била преди да се запозная с него,сякаш всичко ми се е изтрило от сезнанието.Моля ви за съвет но как бих направила промяната в себе си след като вече излезна от стаята и съм пак същата.Защо е така,защо забравям какво съм си казала?

Ако някой зная е психиатър от Обеля,в момента живеем тук,ще се радвам да ми пише,но ако е съгласен за терапия с децата когато съм,защото няма на кого да ги оставя.

Прекрасен ден на всички!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Темата е стара но искам да я заключите(това трябваше да го напиша преди доста време).Искам да уточня нещо много важно за мен-приятеля ми-той е много отговорен човек,бих казала работохолик,държи много на семейството ни,всичко което прави и казва е за наше добре.Сега пак го доказва-в момента не е в България и то за да може да ни подсигори всичко необходимо.Да много ми липсва,но знам че и на него никак не му е лесно,защото на мен само той ми липсва,а него тук му е всичко-децата му,роднини,приятели и т.н.Но въпреки това той седи там заради нас.Съжалявам че така съм го описала,истината е че го обичам и искам да прекарам живота си с него и с децата ни никога не съм се съмнявала в това.Написала съм такива неща,които несъм ги изложила както трябва.Само това моля да заключите темата.Това е отмен и само хубави моменти на всички. :3d_047: :3d_047: :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×