Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ivaylo

Тежко ми е много.Не мога да издържам повече така

Recommended Posts

Хей, Ивайло :)

Нямам навика да правя такива неща и рядко имам импулс да гледам на Таро на хора, които не са ме помолили, но твоят казус не е нито толкова страшен, нито толкова отчайващ.

Не зная откога нямаш работа, но това не е от дълго време. Предишната ти работа просто е трябвало да я напуснеш, ти си знаеш защо. Всъщност ти си борбен човек, вероятно не ти достига смелост да споделяш със свои близки за проблема си, ти просто се чувстваш самотен и изоставен.

Гледах и дали ще си намериш работа до месец - определено не ти липсват идеи, ще промениш изцяло нагласата си и ще започнеш да се занимаваш с нещо ново, подозирам и че те влекат художествени занаяти или рисуване, имаш творчески нагласи и натам ще се ориентираш.

Минал си през тежък период, който не е свързан с работата ти, а със съвсем други неща и това те е повалило, но ще се оправиш. Имаш целия потенциал, който ти трябва.

Успех!

Ивета, радвам се за това, което споделяш.

От мен успех на Ивайло!

Ето и един сайт, където може да се публикуват лични творби и изделия и да се продават.

http://fineartamerica.com/sell-art-online.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От една страна има много хора, които с години не си намират работа и пак светът не свършва за тях. От друга страна Ивайло изобщо не е слаба личност, както го начере Ешафт. Защото той си е търсил активно работа, не само по обяви, и не е чакал на тепсия, а е опитвал по всякакви начини да си намери работа. Проявил е достатъчно инициатива. Не е стоял пасивно да се самооплаква. Освен това той е на квартира в София и трябва да я плаща, не си е у дома при мама и тати, или при подарената от тях за нещо или неговото семейство къща или апартамент, а е бил гъвкав и смел, отишъл е в София, поел е риска заради работа. Ето защо сега е притиснат до стената и аз разбирам неговото огорчение и безизходица.

Точно така Максиме.Много добре си ми разбрал.Благодаря ти за моралната подкрепа която ми оказваш!.Да, точно това ми е положението-притиснат съм до стената..Като риба на сухо се чувствам...Иначе-всичко съм опитвал и опитвам да си измъкна от"дупката"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей, Ивайло :)

Нямам навика да правя такива неща и рядко имам импулс да гледам на Таро на хора, които не са ме помолили, но твоят казус не е нито толкова страшен, нито толкова отчайващ.

Не зная откога нямаш работа, но това не е от дълго време. Предишната ти работа просто е трябвало да я напуснеш, ти си знаеш защо. Всъщност ти си борбен човек, вероятно не ти достига смелост да споделяш със свои близки за проблема си, ти просто се чувстваш самотен и изоставен.

Гледах и дали ще си намериш работа до месец - определено не ти липсват идеи, ще промениш изцяло нагласата си и ще започнеш да се занимаваш с нещо ново, подозирам и че те влекат художествени занаяти или рисуване, имаш творчески нагласи и натам ще се ориентираш.

Минал си през тежък период, който не е свързан с работата ти, а със съвсем други неща и това те е повалило, но ще се оправиш. Имаш целия потенциал, който ти трябва.

Успех!

Благодаря ти много Ивета за помоща!Но и не знаех и към кого във форума да се обърна за такава помощ/Таро/..А и имаш много точни попадения,от това което си ми написала.

Но искам да уточна,че в мене нямам заложени жудожествени занаяти,като например рисуване.Нямам такива способности.Иначе изключителен тласък ми даде.Надежда,че ще се измъкна.Много навреме се намеси Ивета.Като светъл лъч в моето объркано и тъмно ежедневие....Иначе в главата ми си въртят много мисли,идеи,варианти- какво да работя,къде да ходя,на коя врата/фирма/ да почукам,къде да потърся помощ,къде да си намеря работа,какъв път ще поема...Затова съм много объркан и отчаян въприки моята борба-да си намеря работа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ивайло. В момента си в положението на доста българи и не само. Такъв е световния момент, а за България да не говорим. Нормално е когато една от основните ти потребности е застрашена да изпитваш силно безпокойство. Това което описваш е точно безпокойство. И понеже си дал срокове на себе си, наближаването им засилва безпокойството и го превръща в паника или отчаяние.

Всъщност има един много стар метод за справяне с това и за намиране на решение.

Първо е хубаво да излезеш от капсулата в която си се вакуумирал- ТРЯБВА МИ РАБОТА.

На всички им трябва и в момента около 60-70% от българите са така или имат мизерна работа. Така че съвсем не си изключение.

Това разбира се изобщо не те успокоява, защото ти имаш лимит на спестяванията.

А какъв е отговорът на въпроса - Най- лошото което може да последва, ако аз след 3 седмици не си намеря работа?

След този отговор, може би ще излезнат новите решения, които са извън капсулата - ТРЯБВА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА В СОФИЯ.

Здравей Диди!Не съм съгласен с написаното от теб....Какво искам да уточна:Не съм съм си вкарал проблема в капсулата Трябва,а искам да уточна че по точно е ИМАМ НУЖДА ОТ Работа!!!.Искам работа!И за тази цел аз съм се борел за да си намеря работа,да оцелея!Защото сам си виждам каккво ми е положението....И нещо друго много важно-не знам Диди защо така си подчертала с главни букви "Трябва..В София"...Това" София" малко ме подразни..Нещо не си ми разбрала-Аз живея и работя тук в София-ОТ 11 ГОДИНИ.Да-просто от толкова/11 год./непрекъсното тук в София си живея..Не съм нито вчера,нито миналия месец,нито миналата година дошъл в София.11год.съм тук.Когато с писах за първи път съм написал че живея в София,с цел да уточна къде се намирам,като място на живеене,защото тук в форума има от много от други градове...А при теб Диди си е получило като схващане че едвали не аз от отмесец или година аз съм дошъл в София като някаква Цел-трябва тук в софия да работя...Затова така е останало като недоразумение и някаква неправилно схващане от твоя страна и на още един приятел от форума.

А що се отнася какво може да стане с мен след още няколко седмици -просто не ми се мисли...Иначи си права за отчаянието и паниката...Но какво да ти кажа Диди-каквото и да съм опитвал/с всичките начини/ да си намеря работа все още нищо не става...А дните си минават.И днес поне за сега до следобед телефона ми все мълчи.Затова и съм се принудил /като още един шанс/да пиша да споделя за моя проблем на непознати тук в форума..Ако някой се сети някъде да ми насочи за работа.

И да кажа нещо Диди-не ти се сърдя...Ти също много си ми помагала/откликвала/когато още преди известно време си ми писала по мои други теми/мои споделяния/тук в форума.Радвам много че те има.А ти лично си ми дала кураж и идея че може тук да се пише,споделя.Благодаря ти много!Нямам възможност да Благодаря на всеки един които откликна на мен!Благодаря на всички!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо искам да споделя относно моя мироглед.В живота се не съм се старал към материалното,да трупам богатсво, да има материални придобивки,да страдам примерно едикои си какво има,а аз нямам това.....Затова мога да отговоря тук на някои в форума -защо нямам компютър в къщи.Мога също и да му кажа и че нямам и пералня..Това не е било цел за мен да имам примерно точно тези 2 придобивки..Нито пък страдам от това..

..А за какво реално мечтая/от 2-3години/:Ето за какво-сега когато си търся работа мечтая този път да имам работа с нормално работно време-8 часа/примерно от 08.00до 17h,18h и вечер след 18h-да се запиша на курс по английски език.Това да бъда на курс по английски език е най голямата ми мечта-истинска храна за душата ми.Едно невероятно приживяване!Затова ако намеря работа с такова работно време и се съвзема финансово и ако имам доходи/заплата/да си издържам/като си плащам квартирата/и да заделя,спестя-при първа възможност тази моя мечта ще си я осъществя...Защото преди 4 години си имах едно чудесно мое хоби-аз почти всеки ден си учех английски в вкъщи.Имам си учебници сам си извършвах самоподготовката.....Но ми омръзна все така сам и прекъснах-друго е да си в група,да общуваш с други и учител,ка да си имаш...Така с още едно друго мое хоби-аз във вкъщи научих/горе-долу/-гръцки език...А и това ми помогна че по-едно време работих в гръцки 2 фирми.....Така,че аз ако някога събера пари-нямам нужда нито от компютър,нито от кола,нито да си купувам постоянно дрехи или какво и да е материално-парите бих ги дал за английски...За съжаление сега в момента вървя отново към моето рзорение...А и много важно да този път/ако ми е писано/да попадна на работа с 8 часа работно време...Но как съм притиснат до стената-не се знае какво работа,ще попадна ще намеря..Аз нямам избор..Така,че това което мечтая,може да си остане пак само мечта....И друго,още нещо много приятно за душата ми-като второстепенана мечта-да бъда на курс по Йога......Сега някои ще ми напише ,абе Иво ти много мечтаеш-много желания имаш!Интересно-нали!И нещо друго полезно свързано с моя живот-преди 4 години изкарах първо ниво на Рейки-и сега поне това почти всеки ден си правя Рейки лечение.Но искам силно да се измъкна от "дупката"в която се намирам-да си намеря работа.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Иво!

Радвам се, че пишеш във форума!

От сърце ти желая съвсем скоро да си намериш хубава работа и да се запишеш на курс по английски език!

Аз пък мечтая да си купя пиано и цигулка в близките години и да се науча да свиря!

Съвсем скоро мечтаех да се кача на Рила. Бях се примирила, че няма да е тази година, докато днес мъжът ми ми предложи да се качим заедно цялото семейство на Рила. hypocrite.gif

Мечтите се сбъдват sorcerer.gif, когато ги чакаш, когато душата си в стих потопиш, когато със трепет отвориш вратата, когато обичаш, когато простиш.

Мечтите се сбъдват, когато запееш, когато засветиш, когато летиш...

Ще сбъдна мечтите си само, когато към Бог се устремя!

Очаквам съвсем скоро да разкажеш за новата си работа и за курса по английски!

От сърце желая на всички добри хора здраве и да сбъднат мечтите си, тези мечти без които не могат да дишат, тези мечти без които не могат да живеят!

Да знаете, че те винаги се сбъдват!

Прегръщам ви! 60.gif

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

моето рзорение...

"дупката"

716.png

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS3h6Jilixuqdd1Md8eg1BFdK_m3soSCe72LKHP84TxihCM39bdgg

Алиса, дупка и да влезнеш в дупката...

1.jpg

Как би могло да се види Светлината и да се достигне до нея, ако тя се намира на края на тунела?

Само от позицията "дъно", т.е. от положението на върховно ескалиране на "ин", само от там може да се премине в "ян". Дупката в "ин" е входа за "ян" и обратното.

yinyang1.png

Ако човек се научи да вижда в страданието благодат, то ще е Свободен.

Всеки има своите тежки моменти, но блазе на онзи човек, който съзира в същността на тези моменти Светлината.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо искам да споделя относно моя мироглед.В живота се не съм се старал към материалното,да трупам богатсво, да има материални придобивки,да страдам примерно едикои си какво има,а аз нямам това.....Затова мога да отговоря тук на някои в форума -защо нямам компютър в къщи.Мога също и да му кажа и че нямам и пералня..Това не е било цел за мен да имам примерно точно тези 2 придобивки..Нито пък страдам от това..

..А за какво реално мечтая/от 2-3години/:Ето за какво-сега когато си търся работа мечтая този път да имам работа с нормално работно време-8 часа/примерно от 08.00до 17h,18h и вечер след 18h-да се запиша на курс по английски език.Това да бъда на курс по английски език е най голямата ми мечта-истинска храна за душата ми.Едно невероятно приживяване!Затова ако намеря работа с такова работно време и се съвзема финансово и ако имам доходи/заплата/да си издържам/като си плащам квартирата/и да заделя,спестя-при първа възможност тази моя мечта ще си я осъществя...Защото преди 4 години си имах едно чудесно мое хоби-аз почти всеки ден си учех английски в вкъщи.Имам си учебници сам си извършвах самоподготовката.....Но ми омръзна все така сам и прекъснах-друго е да си в група,да общуваш с други и учител,ка да си имаш...Така с още едно друго мое хоби-аз във вкъщи научих/горе-долу/-гръцки език...А и това ми помогна че по-едно време работих в гръцки 2 фирми.....Така,че аз ако някога събера пари-нямам нужда нито от компютър,нито от кола,нито да си купувам постоянно дрехи или какво и да е материално-парите бих ги дал за английски...За съжаление сега в момента вървя отново към моето рзорение...А и много важно да този път/ако ми е писано/да попадна на работа с 8 часа работно време...Но как съм притиснат до стената-не се знае какво работа,ще попадна ще намеря..Аз нямам избор..Така,че това което мечтая,може да си остане пак само мечта....И друго,още нещо много приятно за душата ми-като второстепенана мечта-да бъда на курс по Йога......Сега някои ще ми напише ,абе Иво ти много мечтаеш-много желания имаш!Интересно-нали!И нещо друго полезно свързано с моя живот-преди 4 години изкарах първо ниво на Рейки-и сега поне това почти всеки ден си правя Рейки лечение.Но искам силно да се измъкна от "дупката"в която се намирам-да си намеря работа.....

Ивайло, гръцки се търси и ще се търси все повече. Наистина успех!

Това си е голяма смелост, да пуснеш подобна тема тук и ти прави чест. Дори да умирам от глад, не бих пуснала подобна тема тук и където и да било, защото полза няма да намериш, само ще дадеш храна на клеветниците и подигравателите. Като знам какво е отношението към подобни теми и тези за изцеления или подкрепа в молитва, пролича си. Повечето търсят причини и не знам си какво си. Те не могат нито да разберат Божията воля, нито да помогнат, само ти трупат печал. Всеки си гледа от своята гледна точка. И как някой който има грижи да мисли за почивка и море, ще разбере някой който се чуди как да оцелява, как да си купи хляб или да не си купи и къде ще преспи. Все едно Исус, когато изцеляваше болните първо ги питаше от какво са се разболяли и защо и как или когато хранеше гладните ги питаше как са достигнали до това състояние. . . Но за съжаление Исус го няма ...

Мисля, че най-точният отговор е в теб, за твойто положение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

моето рзорение...

"дупката"

716.png

http://t3.gstatic.co...P84TxihCM39bdgg

Алиса, дупка и да влезнеш в дупката...

1.jpg

Как би могло да се види Светлината и да се достигне до нея, ако тя се намира на края на тунела?

Само от позицията "дъно", т.е. от положението на върховно ескалиране на "ин", само от там може да се премине в "ян". Дупката в "ин" е входа за "ян" и обратното.

yinyang1.png

Ако човек се научи да вижда в страданието благодат, то ще е Свободен.

Всеки има своите тежки моменти, но блазе на онзи човек, който съзира в същността на тези моменти Светлината.

Това знание Ники, с какво трябва да помогне? Че от Ян падаш в Ин и от Ин пред дупката в Ян?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо искам да споделя относно моя мироглед.В живота се не съм се старал към материалното,да трупам богатсво, да има материални придобивки,да страдам примерно едикои си какво има,а аз нямам това.....Затова мога да отговоря тук на някои в форума -защо нямам компютър в къщи.Мога също и да му кажа и че нямам и пералня..Това не е било цел за мен да имам примерно точно тези 2 придобивки..Нито пък страдам от това..

..А за какво реално мечтая/от 2-3години/:Ето за какво-сега когато си търся работа мечтая този път да имам работа с нормално работно време-8 часа/примерно от 08.00до 17h,18h и вечер след 18h-да се запиша на курс по английски език.Това да бъда на курс по английски език е най голямата ми мечта-истинска храна за душата ми.Едно невероятно приживяване!Затова ако намеря работа с такова работно време и се съвзема финансово и ако имам доходи/заплата/да си издържам/като си плащам квартирата/и да заделя,спестя-при първа възможност тази моя мечта ще си я осъществя...Защото преди 4 години си имах едно чудесно мое хоби-аз почти всеки ден си учех английски в вкъщи.Имам си учебници сам си извършвах самоподготовката.....Но ми омръзна все така сам и прекъснах-друго е да си в група,да общуваш с други и учител,ка да си имаш...Така с още едно друго мое хоби-аз във вкъщи научих/горе-долу/-гръцки език...А и това ми помогна че по-едно време работих в гръцки 2 фирми.....Така,че аз ако някога събера пари-нямам нужда нито от компютър,нито от кола,нито да си купувам постоянно дрехи или какво и да е материално-парите бих ги дал за английски...За съжаление сега в момента вървя отново към моето рзорение...А и много важно да този път/ако ми е писано/да попадна на работа с 8 часа работно време...Но как съм притиснат до стената-не се знае какво работа,ще попадна ще намеря..Аз нямам избор..Така,че това което мечтая,може да си остане пак само мечта....И друго,още нещо много приятно за душата ми-като второстепенана мечта-да бъда на курс по Йога......Сега някои ще ми напише ,абе Иво ти много мечтаеш-много желания имаш!Интересно-нали!И нещо друго полезно свързано с моя живот-преди 4 години изкарах първо ниво на Рейки-и сега поне това почти всеки ден си правя Рейки лечение.Но искам силно да се измъкна от "дупката"в която се намирам-да си намеря работа.....

Ивайло, гръцки се търси и ще се търси все повече. Наистина успех!

Това си е голяма смелост, да пуснеш подобна тема тук и ти прави чест. Дори да умирам от глад, не бих пуснала подобна тема тук и където и да било, защото полза няма да намериш, само ще дадеш храна на клеветниците и подигравателите. Като знам какво е отношението към подобни теми и тези за изцеления или подкрепа в молитва, пролича си. Повечето търсят причини и не знам си какво си. Те не могат нито да разберат Божията воля, нито да помогнат, само ти трупат печал. Всеки си гледа от своята гледна точка. И как някой който има грижи да мисли за почивка и море, ще разбере някой който се чуди как да оцелява, как да си купи хляб или да не си купи и къде ще преспи. Все едно Исус, когато изцеляваше болните първо ги питаше от какво са се разболяли и защо и как или когато хранеше гладните ги питаше как са достигнали до това състояние. . . Но за съжаление Исус го няма ...

Мисля, че най-точният отговор е в теб, за твойто положение.

Цвета, вярно е това.

Но не забравяй, че Исус питаше: "вярваш ли, че мога да сторя това?" И: Да бъде според вярата ти. Какво каза Исус на жената, която мислела, че само ако се допре до дрехата му, ще оздравее: твоята вяра те изцели. Не аз, не бог, а твоята вяра. Същото каза и на парализирания в къпалнята: И С К А Ш Л И да оздравееш? Стани и ходи.

Не ме разбирай погрешно, не казвам, че Ивайло не е имал вяра, и желание, и воля, минала съм през същото, знам за какво става въпрос. Прави са хората, които го съветват да си промени малко нагласата и да не го иска толкова силно на всяка цена, защото и това спъва нещата. Наистина работодателя като те види че си удавник за сламка и си се вкопчил, няма да те приеме, какъвто и добър специалист да си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Диди!Не съм съгласен с написаното от теб....Какво искам да уточна:Не съм съм си вкарал проблема в капсулата Трябва,а искам да уточна че по точно е ИМАМ НУЖДА ОТ Работа!!!.Искам работа!И за тази цел аз съм се борел за да си намеря работа,да оцелея!Защото сам си виждам каккво ми е положението....И нещо друго много важно-не знам Диди защо така си подчертала с главни букви "Трябва..В София"...Това" София" малко ме подразни..Нещо не си ми разбрала-Аз живея и работя тук в София-ОТ 11 ГОДИНИ.Да-просто от толкова/11 год./непрекъсното тук в София си живея..Не съм нито вчера,нито миналия месец,нито миналата година дошъл в София.11год.съм тук.Когато с писах за първи път съм написал че живея в София,с цел да уточна къде се намирам,като място на живеене,защото тук в форума има от много от други градове...А при теб Диди си е получило като схващане че едвали не аз от отмесец или година аз съм дошъл в София като някаква Цел-трябва тук в софия да работя...Затова така е останало като недоразумение и някаква неправилно схващане от твоя страна и на още един приятел от форума.

А що се отнася какво може да стане с мен след още няколко седмици -просто не ми се мисли...Иначи си права за отчаянието и паниката...Но какво да ти кажа Диди-каквото и да съм опитвал/с всичките начини/ да си намеря работа все още нищо не става...А дните си минават.И днес поне за сега до следобед телефона ми все мълчи.Затова и съм се принудил /като още един шанс/да пиша да споделя за моя проблем на непознати тук в форума..Ако някой се сети някъде да ми насочи за работа.

Точно тук е проблемът, че НЕ ИСКАШ дамислиш, за това, което не ти харесва, а то сякаш постоянно идва на дневен ред и е време да помислиш точно за него. Когато начертаеш картината на това, което ще се случи в най-неблагопрятния вариянт, опиташ се да го приемеш, като все едно се е случило и започнеш да търсеш решения при най- лошата ситуация, ще започнеш да излизаш от фиксацията в която си се вкарал. А именно, аз трябва да си намеря работа в София по определини критерии, за определена заплата, иначе край. Това е твърде сериозна фиксация, която нищо хубаво не води след себе си, освен тревожност, безпокойство и паника.

Относно София, подчертах го, защото това е още една фиксация, проблемът е, че искаш да си намериш работа точно в София и......... просто така искаш. Сам казваш, че си на квартира, това може да се случи навсякъде. Изобщо нямам представа, защо го приемаш като обида, това е различна насока, различен фокус. Аз например съвсем сериозно си обмислям преместването от Варна в селски райони с подходяща за там работа и това нито ме обижда, нито ме тревожи, напротив, приемам го като предизвикателство, като рязка смяна на посоката в моя живот, като приключение. Но за това, първо трябва да се смени фокуса и гледната точка. А това не става само със слушане и фиксиране върху нещата които ни харесва да слушаме.

Казваш, че ползваш различни видове положителни утвърждения и т.н.формули и самовнушения, а как мислиш дали правиш правилната заявка?

В течение на хилядоления, суфите учат, как човек може да се загуби, докато търси изход, ето нещо много хубаво :

Веднъж Настрадин похлопална вратата на Рая за просветление.

-Кой е?- попитал глас отвътре.

-Аз съм-казал Настрадин- отвори ми.

-Няма място за теб, върви си.

Настрадин продължил да хлопа.

-Кой е - попитал отново гласът.

Аз съм Ти- отговорил Настрадин- отвори ми.

-Ако наистина си Аз, значи вече си от тази страна и няма нужда да отварям, върви си.

Настрадин потропал за трети път.

-Кой е ?- попитал гласът.

-Ние сме- казал Настрадин- Ти и Аз,отвори ми.

-Няма място за двама ни, върви си.

Настрадин похлопал за последен път.

-Кой е?

-Не знам- отговорил

И вратата се отворила.....

Та най- вероятно е време да промениш търсенето, гледната точка, фокуса, ............. ти знаеш най- добре, ще го усетиш.

Но за целта е добре да се замислиш за нещата, които НЕ ти харесват.,

Така мисля аз, а ти знаеш най- добре. :)) Желая ти успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Ивайло!

Не съм много по съветите, но реших да ти пиша.

Както казва Цвета, щом си решил да пуснеш тема във форум, нормално е да получиш много и разнородни мнения, включително такива, които няма да ти харесат. Но аз, за разлика от нея, считам, че това може да е много полезно, стига човек да не се обижда, а да се опита действително да погледне през очите на писалите - така пред него ще се открият много и различни гледни точки за проблема. А какво по-хубаво от това?! Често ние не сме в състояние да вземем решение или вземаме погрешно такова, именно защото гледаме по определен начин на нещата и ни е трудно да ги видим по друг начин, от друг ъгъл. Иначе е много лесно да ти дадат съчувствие, да се тюкат заедно с теб, да проклетисват кризата, обстановката в България, работодателите и какво ли още не, да те поощряват да продължаваш пак и пак (по същия начин - защо ли :blink: ), дори да ти пожелаят успех, но ... с това дали ти помагат реално?

Лично аз, тъй като като страничен наблюдател ми е много по-лесно да съм безпристрастна, виждам много полезни неща в това, което са ти писали другите, дори в тези, които не ти харесват или ги считаш за един вид забележки. В крайна сметка, щом вече месец и половина опитваш по определен начин да правиш нещо и все не се получава, то тук вече може да ни присветне, че нещо не е наред, че нещо трябва да се промени - дали начина, дали подхода, а може би направо целите.

В тази връзка и на мен ми направи впечатление болезнената реакция относно софийското местожителство. Казваш 11 години работя и живея в София - че това много ли е? Доколкото разбирам това е едва 1/4 от живота ти до момента. Ама и 1/2 да беше - това прави ли те софиянец? Не. А важно ли е човек да е софиянец? За мен не е важно, но за теб - май да. Защо? Като имам предвид, че 70 % от т.нар софиянци са с едни здрави селски корени ;) (в което, разбира се, няма нищо лошо), но май е по-добре човек да уважава произхода си, отколкото да се прави на такъв, какъвто не е. А ти, струва ми се, произлизаш от град, малък български град. От какво се притесняваш? Аз примерно се гордея, че съм наследничка на стар каракачански род по бащина линия - за някои хора може би е кофти: нали, разни там диви номади, скотовъдци :P , но на мен си ми харесва :feel happy:

Та да продължа - ти щастлив ли си в София? Към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш? Това са важни въпроси; не ми отговаряй на мен, отговори си сам. Защото ми се струва, че много хора не живеят своя живот. Стичат се към един или друг мегаполис - дали в България или в чужбина - заради едното материално оцеляване, но така се отдалечават много от личната си легенда. И уж заработват, повечко средства, но ... в един момент започват да усещат празнина, в един момент се появяват разни проблеми (като при теб например), в един момент настъпват разни обстоятелства, странни, непреодолими, някак обективни дори, но ... дали?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започна да ми става неудобно от всичко което писах...Много духове разбуних,много кометари,съвети, съчувствия..Неудобно ми е как някои ме съжаляват,съчувстват...,а има толкова много хора в моето положение,даже много зле...А аз с тези изрази "тежко ми е","объркан","отчаян".... ще почна да се срамувам от себе си...Забравих да спомена че живея заедно със сестра ми и има временно помощ от нея,но аз всеки ден опитвам да си намеря работа..,въпреки че за сега няма резултат...И другото е че се опитвам по някакъв начин да се преборя с депресията която ме обзема....Трябва да Благодаря още веднъж на всички Вас,които ми писахте!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мене лично ми провървява най-добре, когато съм отчаяна, тогава се намесва Бог.

Аз съм в София от близо две години. Преди около двадесет години живях тук, опитвах се да уча, повече работих, докато накрая не издържах и се отказах, защото и специалността, която си бях избрала, не беше особено перспективна тогава, още повече за човек, който няма време да учи. Направо си мразех София, намирах я неприветлива и мръсна, чувствах се нещастна.

Взех решение да се прибера в родния си град, където натворих един куп глупости и си обърках живота, но междувременно успях и да се изуча.

Съдбата така ме завъртя, че се наложи отново да дойда в София, с цел оцеляване. След поредица от малки и големи чудеса понастоящем имам много добра работа, занимавам се с неща, които са ми били интересни в продължение на десетилетия, нещо като сбъдната мечта. Разбира се, отчасти, защото пълно щастие няма.

Отношението ми към София е коренно различно отпреди - от сърце казвам, че я обичам! Зная, че тук ме очаква нещо много хубаво, не зная още какво. Бих отишла да живея и на други места, което би било радост за авантюристичния ми дух.

Бог никога не ме е оставил гладна, може жълтите стотинки да са ми преброени, но все по някакво чудо се връзват двата края. Благодарна съм и за приятелите, които ми помагат, кой с добра и насърчителна дума, кой с пари назаем и т. н. Родителите ми също ме подкрепят.

Написах това за себе си, защото наистина някои теми вместо да бъдат място за споделяне на опит, се превръщат в място за мъдруване, сякаш повечето сме кой знае какви умници. Дори и умници да сме, изпитанията са за всички. Изпитанията не винаги се дават да се избегнат, а да се премине през тях, да се пречистим и да придобием качества, да се научим да уповаваме на Бога при всички условия на живота, да разберем, че животът на душата е неприкосновен, а тялото не е толкова крехко.

Ивайло, наистина може с килограм жито да се преживее десет дни, при което да се почувстваш много по-здрав и при правилна нагласа работите ти да потръгнат. Паневритмията също може много да ти помогне. Откога не си посрещал изгрева? Виж съответните теми, опитай тези духовни практики и вътрешният ти свят ще се възроди. Сега имаш време, попей, нарисувай нещо...

Имаш време, помогни на някого безкористно, участвай в доброволческа акция, дай каквото можеш от себе си - усмивка, поздрав, насърчение, похвала - нещо, което да повдигне другите. Ще осъзнаеш, че си много силен.

Ще споделя любимия си псалм, който ми е помагал много в мигове на отчаяние:

Псалм 23 (по слав. 22), Давидов псалм

Господ е Пастир мой,

няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява,

при тихи води ме завежда.

Освежава душата ми,

води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя,

няма да се уплаша от зло,

защото Ти си с мене.

Твоят жезъл и Твоята тояга,

те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза

в присъствието на неприятелите ми,

помазал си с миро главата ми,

чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват

през всичките дни на живота ми

и аз ще живея завинаги в дома Господен.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започна да ми става неудобно от всичко което писах...Много духове разбуних,много кометари,съвети, съчувствия..Неудобно ми е как някои ме съжаляват,съчувстват...,а има толкова много хора в моето положение,даже много зле...А аз с тези изрази "тежко ми е","объркан","отчаян".... ще почна да се срамувам от себе си...Забравих да спомена че живея заедно със сестра ми и има временно помощ от нея,но аз всеки ден опитвам да си намеря работа..,въпреки че за сега няма резултат...И другото е че се опитвам по някакъв начин да се преборя с депресията която ме обзема....Трябва да Благодаря още веднъж на всички Вас,които ми писахте!!!!

Хей, брате, добре че не са ти резнали някой от крайниците, че да видиш тогава що е то да ти е тежко.

Затуй ти писах, че такива като теб са си богаташи, стига да си оплевят малко желанийцата и да си поразкопаят нивата, щото на относително ниво притежават здраве, а си е злато.

Абе тя зелената диня бавно зрее, ама все некога узрява... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×