Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Severen

Тантра

Recommended Posts

Вековният мрак не може да затъмни блестящото слънце,дългите калпи на самсара никога не могат да засегнат сияйната светлина на ума.

Въпреки,че се изричат думи,за да се обяснява пустотата,същността и никога не може да бъде изразена.Макар и да казваме ''Умът е сияен като светлината'',той е отвъд всички символи и думи.Макар и пуст в най дълбоката си същност,умът обхваща и съдържа всичките неща.

Тъмнината е едно от най-мистериозните неща в съществуването.Тя не съществува,има я някъде там,без да съществува.Тя е по-мистериозна от светлината.Тя не съществува ‘’вътре в себе си’’,тя представлява просто това,че светлината не присъства.Затова светлината идва и си отива,а тъмнината остава.

Второто нещо,което ще осъзнаеш,ако наблюдаваш,е че тъй като тя не съществува,по директен път нищо с тъмнината не може да се направи.изгаси светлината и ще се появи тъмнината,запали светлината и тъмнината няма да я има,но не можеш да я изтласкаш някъде,не можеш да я докараш отвън.Умът се изкушава да се бори,но от това изкушение ще изгубиш енергията си,живота си и ще се разпилееш.Не се изкушавай от ума.Ако съществуващото нещо е отсъствие,търси нещото,чието отсъствие е то.

Всеки път когато си ядосан,вътрешната ти светлина изчезва.Всъщност ти си ядосан защото светлината е изчезнала и е влязла тъмнината.Можеш да се ядосваш само когато си несъзнателен,не можеш да се ядосаш съзнателно.Какво означава това?Това означава,че природата на съзнанието е точно като тази на светлината,а природата на гнева е точно като тази на тъмнината-не можеш да притежаваш и двете едновременно.

Опитвай се да си спомняш себе си.Опитвай се да си спомняш повече и повече,защото всеки път,когато се опитваш да си спомняш повече и повече ти ставаш центриран,ти си вътре в себе си.Иначе вървиш нанякъде-умът постоянно създава нови желания и ти вървиш след него.

Прави каквото си правил до сега,прави каквото искаш,но си спомняй себе си и това,че правиш това нещо.Запали вътрешния пламък-открий го,търси го,той е там-и изведнъж цялото минало ще изчезне,сякаш е било сън.Няма защо да чакаш кармите ти да се осъществят-ще ти е нужна цяла вечност.В един единствен миг интензивно осъзнаване.цялото ти минало може да изчезне.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека тялото не върши нищо,отпусни се,затвори устата плътно и мълчание пази.Опразни ума си и за нищо не мисли.Нека тялото остане в покой като кух бамбук.Без да даваш нито вземаш,остави ума в покой.Махамудра е като ума,който към нищо не се привързва.

Практикувай така и след време ще достигнеш състоянието на Буда.

Не прави нищо.Не е необходима йогическа позаннеобходимо е само отсъствие на активност.А как ще се получи това-чрез разбиране.Разбирането е единствената дисциплина.Енергията има две измерения.Едното е мотивирано,тя се отправя някъде,към някаква цел.Настоящият момент е само средството,а целта е някъде другаде,трябва да се постигне.

Има и друго измерение на енергията,целта този път е да бъдеш тук и сега.Всъщност целта си ти.Това е релаксацията-енергия без мотивация.

Когато седнеш за медитация,когато искаш да останеш в тишина,първото нещо,което трябва да направиш е да затвориш устата си-двете устни да са плътно прилепени и езикът да допира до небцето.

И след това спри да мислиш.Мислите постоянно ще идват и ще си отиват,но това не е проблем.Не се ангажирай с тях,остани на разстояние.Просто ги наблюдавай как идват и си отиват.Остани пасивен наблюдател,трябва просто да наблюдаваш без да правиш нищо.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Практиката на мантра и парамита,инструкциите в сутрите и предписанията,учението на школите и свещените писания не ще те доведат до реализиране на дълбоката истина.Защото,когато изпълненият с желания ум се устреми към някаква цел,той само покрива светлината.......

Парамита означава състрадание,служене на хората.

Практиката на мантра и парамита,инструкциите в сутрите и предписанията,учението на школите и свещените писания не ще те доведат до реализиране на дълбоката истина.Защо?Защото нея вече си я има.Тя няма нужда да бъде достигана.Ти търсиш нещо,което е вътре в теб в цялата си красота и съвършенство.Медитацията не е нищо освен завръщане у дома.Да не ходиш никъде,това е медитацията,просто да бъдеш там,където си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Махамудра изгарят всички грехове човешки.В Махамудра човек се освобождава от затвора на този свят.

Тантра твърди,че не си отговорен за постъпките си.Ти ги вършиш бидейки невеж,те произхождат от невежеството ти.Ако има някой,който трябва да е отговорен,то цялото-да го наречем Бог-единствено може да бъде отговорен.Ти не си създал сам себе си,ти не си си дал сам рождение.Ти си извършил всички свои постъпки в състояние на невежвество,не си съзнавал какво правиш.В тъмнината си опипвал,в тъмнината си бил,когато си влизал в конфликт с другите.Тантра казва,че единственото нужно нещо е светлината,осъзнаването.Веднъж щом станеш съзнателен,всичко,което принадлежи на света на тъмнината ще изчезне.Ще заприлича на сън,на кошмар.

Тантра не те учи как да действаш.Кой си ти е въпросът-дълбоко заспал или буден?Дали това,което правиш е със себе-спомняне или то се случва.Не знаеш защо,откъде идва,от коя част на несъзнателното идва импулсът,който те завладява и те кара да действаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти Severen, много интересна тема :) Първо искам да те попитам, откъде вадиш тези цитати? И второ на базата на тях, как би обобщил генералния смисъл на Тантра като религиозна концепция? Благодаря предварително.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Използвам ОШО

ТАНТРА

ВИСШЕТО РАЗБИРАНЕ

Беседи върху

Песен за Махамудра

от Тилопа

Според тантра няма какво да се търси или открива.Живееш отпуснат и естествен и един ден се СЪБУЖДАШ и си припомняш,виждаш,че ти ВЕЧЕ си Бог,винаги си бил,не си нещо различно от него.Капката е по-малка от океана,но е солена като него и е част от него.

Тантра е революционна защото не е необходимо да чакаш,да използваш посредник,да се обучаваш и т.н.Необходимо е само да се отпуснеш.ЕДИНСТВЕНАТА ДИСЦИПЛИНА на тантра е бъди все по съзнателен,не иска нищо друго,не предлага нищо друго.И можеш да я практикуваш днес,където и да си,който и да си.НЯМА УСЛОВИЯ,НЯМА ИЗИСКВАНИЯ,НЯМА ОЧАКВАНИЯ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) С две думи, обуславя връзката между Макрокосмоса и Микрокосмоса, или още по-точно казано липсата на такава връзка, тъй като двете понятия са тъждествени. Едното включва в себе си другото, и двете правят едно неизменно цяло, което обаче ограниченото ни съзнание формално разделя. Човека е иманентен на Природата, и изкуството е да се осъзнае условността на разделянето им. "Инертноста" за която споменаваш обаче, мисля че в друг контекст би придобила друг смисъл. Трябва обаче да се "рефрешна" по темата, и пак ще ти пиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът с Тантра е,че дава техники,практики,които изглеждат на пръв поглед много лесни и за това никой не се заема сериозно с тях.Но,ако се заемем сериозно с тях промените са толкова големи,че човек пак се отказва защото на практика никой не иска да се променя.Вземете една най-обикновена техника-да се наблюдава влизащия и излизащия дъх без да се пропусне нито един.Просто следваш дъха-той влиза и ти влизаш с него,той излиза и ти излизаш с него.Движиш се успоредно.Опитайте,колко време можете да го правите и колко дни бихте опитвали.НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ОТДЕЛЯ СПЕЦИАЛНО ВРЕМЕ,МОЖЕ ДА СЕ ПРАКТИКУВА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ И НАВСЯКЪДЕ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти Severen, много интересна тема :) Първо искам да те попитам, откъде вадиш тези цитати? И второ на базата на тях, как би обобщил генералния смисъл на Тантра като религиозна концепция? Благодаря предварително.

Поздрави

Вмъквам се само, за да изразя възхищението си от това което се случва в тази тема. От толкова години по форумите почти никой не е задавал такъв въпрос, а когато е бил задаван мога да кажа, че никой или почти никой не е подхождал така както автора на темата, а това е нещо важно за мен, както и да е... Между другото, Severen без да знае ми помогна за нещо, не в темата, но по друг начин, темата му само ми доказа, че съм на прав път :). Поздрави и продължавайте в същия дух, чета ви с удоволствие :)

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Там, където свършва йога, започва тантра... :)

Разбира се, тук "йога" се разбира не като крайно сливане, а като пътя който евентуално води до това сливане със ... Себе си! И въобще не само тези двете системи са важни, но принципите, за които става дума! Единият принцип се бори, отхвърля, разделя нещата на чисти и мръсни, добри и лоши. Другият принцип вижда нещата отвисоко, от позицията на прегръщане и обемане на двоичността, на принципа на преобразуването и трансформацията! ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново, комплекса от идеи, вярвания и ритуали който наричаме Тантра се корени в далечното минало на Индия. Това са представи чиито източник са неарийските субстрати в древноиндийското общество, или още наречени - аборигенни.

Огромния суб-континент е приютявал многобройни етнически групи, всяка от които е имала оригинална култура и религиозни вярвания. Детайлните изследвания на Ригведа, не откриват в нея дори намек за Тантра, а своеобразния "магизъм" на Атхарваведа не е свързан с този пласт вярвания .

Учените откриват известни сходства с Тантра, едва в културните материали оставени от Брахманизма. Това течение, което се явява логично продължение на загубилата своята актуалност Ведийска традиция, се опитва да включи в своето влияние и неарийските етнически групи, като асимилира част от техните вярвания, обичай, практики.

Най-голям разцвет на Тантра, респективно Индуизма се наблюдава в епохата на Гуптите. Тази държавна формация, избира за своя официална религия - Индуизма, който окончателно печели надмощие над своя стар съперник Будизма. Епохата на Гуптите е и времето, през което се създават редица блестящи паметници на индийската духовна култура.

Към тях спадат и т.нар. Пурани - сборници, предназначени за нисшите касти. Същността на Пураните, се оказва подходящ субстрат за развитие идеите на Тантра, и те като поток се вливат в тях.

Въпреки че Тантра, не е самостоятелна религиозна система, тя има детайлно разработен култ, пантеон, и правила. Всъщност именно те, придават онази самобитност, езотеричност, и привлекателност на Тантра. Те също така я отличават рязко от останалите подобни системи.

Всъщност, идеите които ти по-горе си цитирал, не са оригинални такива. По-един или друг начин, те са изказани и в другите течения, но Тантра слага ударението на редица специфични моменти, и то по-своеобразен начин.

"Отсъствието на активност" е много интересна тема. Самия смисъл на изречението, е подвеждащ, и трактуван буквално води до грешно разбиране. Особенно внимание е обърнато на този момент в Бхагават Гита. Там се казва следното : " За живеещия, е изобщо невъзможно да не участва в битието" ; " Ако бездействаш, дори функциите на тялото няма да можеш да изпълниш" ; "Да се бяга от дейността е признак на малодушие, а съвсем не на духовна сила" ; " Човекът,който не започва да действа, не постига бездействие, и не с такова отричане може да постигне съвършенство" Действието е неотделима черта на самия живот, да се отбягва то - това е илюзия и самоизмама.

Будистите пък твърдят че "Щастието, е въпрос на вътрешна работа"

Или иначе казано, ако използваме думите на Буда, че "живота е изпълнен със страдания, и, че самия живот е причина за тези страдания" можем да допълним, че пак същия този "живот" ни е даден за да се отървем от тези страдания. Защото ако се замислиш реално, ние освен "живота" нищо друго си нямаме.

Действието е единствения начин да се развиваме. Действието вътре в нас, незаинтересовано (емоционално безразлично) към заобикалящите ни неща, така последователно егоистичните стимули се отслабват и изключват.

Тантра обаче, не е приемана винаги еднозначно. Значителната роля на сексуалните обреди, разгърнатата мантрология, буквената символика и т.н.

Са в разрез с "висшите идеали" тъй като обхващат външната проява на идеите на комплекса. А основно значение има вътрешната активност на индивида.

Това обаче я прави по-добре "смилаема" от по-простите хора, тези които нямат достъп до сложните доктринални положения, а и да имаха не биха ги разбрали.

Тантра оказва и голямо влияние върху изкуството от дадения период. Храмовете богато украсени с фрески с еротични сцени, не са били рядкост.

Тантра, разглежда човешкото тяло като проекция на вселената.

За древните индийци, Бог и Човек са били едно цяло, тъждествени понятия, така че всичко което било свързано с живота на Човека, включително секса, било изобразявано върху стените на храмовете без следи от свян.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно не съм бил ясен.Използвам от собствената си библиотека това,което прецених,че е интересно.Имам и други версии на Тантра,но тази специално на мен ми е настолна книга.Ще цитирам

''Тилопа е бил щастлив да намери Наропа.Имало е редица не толкова щастливи учители,които никога не са намерили ученик като Наропа.Така,че каквото са успели да постигнат,си е отишло с тях,защото не е имало кой да го приеме.Тилопа е трябвало да отиде от Индия в Тибет за да намери Наропа,за да намери последовател.Тилопа е пребродил цяла Индия и не е могъл да открие човек с такива качества,който да приеме такъв дар,който да бъде способен да го попие в себе си,да се прероди чрез него.

Наропа също е бил истински щастлив-той е намерил своя последовател,чието име е Марпа.И Марпа е имал щастието да намери своя последовател,чието име е Миларепа.След това традицията се изгубва,не са се появили ученици от такава висока класа.Много пъти на земята се е раждала и след това е изчезвала някоя религия.Религията не може да се превърне в църква,религията не може да се превърне в секта.Религията зависи от личното общуване,от личното вътрешно общение.Исус е казвал много пъти на своите ученици-за малко още съм тук,яжте от мен,пийте от мен.Не пропускайте тази възможност....''

Тилопа е наш съвременник,той е живял пет века след Христос.

Когато започнаха да излизат книги с беседите на Петър Дънов,аз започнах да ги чета,но спрях защото много пъти той спираше,не довършваше изреченията с обяснението,че няма да бъде разбран правилно.Той не стана мой Учител,трябваше да търся други.Ако е имал такъв ученик,с който да е стигнал до края,ако е записано искам да го прочета.Посочете ми го,аз съм българин,искам да знам, ако Учителя е имал качествени ученици какво е споделил с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Yantra of Bogar:

http://images.quickb...yaYoga.jpg?a=96

Привет! :)

От страна на Йога-Тантра в Тамилската традиция - 18-безсмъртни Сидхи:

18- Siddhas Information: http://www.sithars.c...01_archive.html

http://anithuanil.wo...8/yoga-siddhas/

Агастяр - създател на тамилската граматика; създател и ръководител на първата тамилска академия (в древни времена); автор на много трудове по медицина, фармакология, алхимия, ботаника, йога, етика, нетурфилософия, педагогика, религиозни обряди и церемонии, молитви, заклинания и магий - "Агастьяр Джнянасайтаням"

Нанди Девар - разработил е трудове по медицина, крия калпа и алхимия

Боганатар - йога, крия калпа, медицина, алхимия, естествени науки и философия

Тирумулар - "Посвящение Сиддха"; "Тирумантирам. Тантра I"; "Тирумантирам. Тантра III"

Мачямуни (Матсяндранат) - 10 труда по хатха-йога и тантра-йога ("Йогавишая Минанатха")

Горакнат - "Аватхута Гита", 13 труда по медицина, алхимия, "Хатха йога прадипика", основател на аскетски орден ("Горакша Виджайя"; "Горакша-дхяна"; "Горакша-паддхати (Горакша-самхита)"; "Горакша-рахася"; "Горакша-сукта"; "Горакша-шатака"; "Умри, йогине, умри"; "Шри Натха Сиддха Кавача")

Сатямуни - известни са 46 труда по медицина и алхмия

Дханвантри - медицина, алхимия, крия калпа - известни са 22 труда

Други Тантрически традиции и Сидхи:

Сараха - "Сараха Дохакоша"

Абхинавагупта - "Ануттараштика"; "Бодха панчадашика"; "Бхайрава Стотра"; "Парамартхасара"; "Тантра Сара"

Абхайядатта - "Чатуpашити - сиддха - пpавpити" (Жизнеописанията на 84 Сидхи)

От страна на Бидизма (Ваджраяна):

Падмасамбхава, Тилопа, Наропа, Миларепа, Гампопа, Нагасена, Лонгченпа, Петрул Ринпоче, Кунга Тензин, ...

Ето, както следва:

Ануттара-тантра

Лайя Амрита Упадеша Чинтамани

Сокровище Зеркала безмятежного Океана

Тантра

Виджняна-Бхайрава Тантра

Джняна Санкалини Тантра

Каливиласа Тантра

Камакалавиласа Тантра

Камакхья Тантра

Паратримшика Тантра

Сваччханда Тантра

Тара Тантра

Йога-тантра

Матсиендранатх:

Йогавишая Минанатха

Горакшанатх:

Горакша Виджайя – Победа Горокхо [Шекх Пхойджулла]

Горакша-дхьяна

Горакша-паддхати (Горакша-самхита)

Горакша-рахасья

Горакша-сукта

Горакша-шатака

Умри, йог, умри

Шри Натха Сиддха Кавача

Тирумулар:

Посвящение Сиддха

Тирумантирам. Тантра I

Тирумантирам. Тантра III

Агастьяр:

Агастьяр Джнянасайтаньям

Тантрическая традиция сиддхов

Сараха:

Сараха Дохакоша – Сокровищница песен Сарахи

Абхинавагупта:

Ануттараштика

Бодха панчадашика

Бхайрава Стотра

Парамартхасара

Тантра Сара

Абхайядатта:

Львы Будды: Жизнеописания 84 сиддхов

Буддийская традиция

Ваджраяна

Падмасамбхава:

Завет «Драгоценное острие»

Песни двадцати пяти ученикам

Побуждение к духовной практике

Совет о том, как правильно практиковать Дхарму

Устный совет по практике

Хрустальное ожерелье безупречной практики

Тилопа:

Диалог Тилопы и Наропы

Доха-Сокровище

Махамудра Упадеша

Наропа:

Стихи Махамудры

Миларепа:

Сто тысяч песен Миларепы

Гампопа:

Драгоценные четки Высшего Пути

Нагасена:

Вопросы Милинды

Лонгченпа:

Великий Гаруда – Крылья Совершенства

Драгоценная Сокровищница Дхармадхату

Общее Изложение Самого Тайного

Сердце Ясного Света

Сердце Ясного Света Переноса Сознания

Тридцать тайных наставлений

Петрул Ринпоче:

Маха Ати

Кунга Тензин:

Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения согласно махамудре

Тантра

Гухьягарбха Тантра

Гухьясамаджа Тантра

Тантра устных наставлений о тайном драгоценном светильнике чистого осознания

http://www.advayta.org/cat/?id=219

От страна на Даоизма:

Лун Мън - "Драконови порти"; Джунли Цюан; Люй Дунбин - "Надпис в 100 йероглифа"; Ли Тъгуай, Джан Гуолао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, Тао Хундзин - "Записки за култивиране и удължаване на живота" (Ян син йен мин лу), "Декларация на истинските хора" (Джън гао), "Карта на положенията и работата на истинските духове" (Джън лин вей йе ту), "Схеми по даоин и за култивиране на живота (Дао ин ян шън ту) и "Ефективни рецепти" (Сяо йен фан); Тун Хайчуан - "Седемте звезди"; ...

Какво е Тантра през очите на Будизма - това е много добре описано от Евгени Турчинов в неговата книга "Будистка Тантра: Ваджраяна". Ето откъс от нея:

Тук веднага трябва да кажем, че самата дума „тантра“ изобщо не характеризира спецификата на този нов тип будизъм. „Тантра“ (както и сутра) е просто дума за обозначаване на особен тип текстове или учения, в които може и да няма нищо „тантрично“. Ако думата „сутра“ означава „нишка“, на който нещо се нанизва, то думата „тантра“, образувана от корена „тан“ (тегля, разтягам, разпростирам) и суфикса „тра“, означава основата на плата, вътъка; както и в случая със сутрите, тук става дума за базови текстове, които служат като основа или опора. Затова, макар самите последователи на тантризма да говорят за „Сутраяна“ (път на сутрите, т.е. Хинаяна и Махаяна) и „Мантраяна“ (път на мантрите), те все пак предпочитат да наричат своето учение Ваджраяна, като я противопоставят не на Махаяна (тантрите винаги подчертават, че Ваджраяна е „пътят“, яна, вътре в Махаяна), а на класическия махаянски път на постепенното усъвършенстване, на така наречената парамитаяна, тоест, Пътя на парамитите или съвършенствата, които отвеждат на Другия Бряг. С други думи, Ваджраяна се противопоставя именно на Парамитаяна, а не на Махаяна, която включва в себе си както Парамитаяна (достигане състояние на Буда след три неизброими калпи), така и Ваджраяна (достигане на състояние на Буда след един живот или дори „в това тяло“).

Думата ваджра, която влиза в названието „Ваджраяна“, първоначално се е употребявала за обозначаване на гръмотевичния скиптър на индийския Зевс – ведийския бог Индра, но постепенно смисълът й се изменя. Работата е там, че едно от значенията на думата „ваджра“ е „елмаз“, „адамант“, т.е. диамант. В рамките на будизма с думата „ваджра“ започват да се асоциират, от една страна, изначално съвършената природа на пробуденото съзнание, подобна на несъкрушим диамант, а, от друга – самото пробуждане, просветление, подобно на мигновен удар на гръм или поразяваща със светлината си мълния. Ритуалната будистка ваджра, както и древната ваджра, представлява вид скиптър, който символизира пробуденото съзнание, а също така каруна (състрадание) и упая (изкусни средства) в опозиция на праджня – упая (праджня) и пустотата са символизирани от ритуално звънче; съединяването на ваджра и звънчето в ритуално кръстосаните ръце на свещенослужителя символизира пробуждането като резултат от интеграцията (юганнадха) на мъдростта и метода, пустотата и състраданието. Следователно думата Ваджраяна може да бъде преведена като „Диамантена Колесница“, „Гръмотевична Колесница“ и т.н. Първият превод е най-разпространен.

Трябва веднага да подчертаем, че по отношение на аспекта на мъдростта (праджня) Ваджраяна не предполага практически нищо ново в сравнение с класическата Махаяна и се базира на нейните философски учения – Мадхямака, Йогачара и теорията на Татхагатагарбха. Цялото своеобразие на Елмазената колесница е свързано с нейните методи (упая), макар че целта на приложение на тези методи е все същата – придобиване състоянието на Буда за благото на всички живи същества. Според Ваджраяна главното предимство на нейния метод е неговата изключителна ефикасност, „мигновеност“, която позволява на човека да стане Буда в продължение на един живот, а не на три неизмерими (асанкхея) световни цикъла – калпи. Следователно адептът на тантрическия път може по-бързо да изпълни своя обет на бодхисаттва – да стане Буда за избавлението на всички живи същества, които тънат в блатото на цикличното съществуване на ражданията и смъртите. Същевременно наставниците на Ваджраяна винаги са подчертавали, че този път е и най-опасният, като прякото изкачване до върха на планината по въже, опънато над всички планински дефилета и пропасти. Най-дребната грешка по този път ще доведе злощастния йогин до безумие или до прераждане във „ваджрния ад“. Гаранция за успеха по този опасен път е привързаността към идеала на бодхисаттва и стремежът да се постигне състояние на Буда колкото се може по-бързо, за да можем по-бързо да получим способност да спасяваме живите същества от страданията на сансара. Ако пък йогинът се качва на Гръмотевичната Колесница заради собственото си преуспяване, неговото крайно поражение и духовна деградация са неотвратими.

Затова тантричните текстове са смятани за съкровени, а началото на практиката в системата на Ваджраяна предполага получаване на специални посвещения и съответни устни наставления и разяснения от достигналия целта на Пътя учител. Изобщо ролята на учителя, гуру, в тантричната практика е изключително голяма и понякога младите адепти губели много време и полагали огромни усилия, за да намерят достоен наставник. Поради съкровеността на практиката си Ваджраяна също така бива наричана Колесница на Тайната Мантра или просто тайно (езотерично) учение (кит: ми дзяо).

Всички тантри, т.е. доктринални текстове на Ваджраяна, които като сутрите представляват наставления, вложени от авторите в устата на самия Буда – Бхагаван, са разделени на четири класа: крия-тантри (тантри на пречистването), чаря-тантри (тантри на действието), йога-тантри (йогически тантри) и ануттара-йога-тантри (тантри на ненадминатата йога), като последният или висшият клас също е разделен на майчини тантри (ако в тях се набляга на мъдростта – праджня, и женското начало), бащини тантри (ако в тях особено значение се придава на метода – упая, и мъжкото начало) и недвойствени тантри (ако тези два принципа имат еднаква роля). Съществуват и някои специфични класификации. Така например тибетската школа Нингма-па нарича ануттара-йога Велика Йога (маха-йога) и добавя още два типа йога: ану-йога (микройога), предполагаща работа с „фините“ (енергетични) психофизиологични центрове на тялото (чакри и нади) и [маха] ати йога ([велика] съвършена йога, или Дзогчен). Наистина трябва да добавим, че окончателно стандартната класификация на тантрите се утвърждава доста късно, не по-рано от ХI век, и то не в Индия, а в Тибет. Възможно е неин автор да е Бромтон/Дромтонпа, 992 – 1074, ученик на знаменития проповедник на будизма в Страната на Снеговете Атиша, макар че тя окончателно става общовалидна едва по времето на Цонкапа, ХIV – ХV век.

Всеки тип тантри има свои методи: в крия-тантрите преобладават външни форми на практика, преди всичко различни мистични ритуали, в чаря-тантрите се появяват елементи на вътрешна, съзерцателна практика, в йога-тантрите тя преобладава, а ануттара-йога-тантрите вече изцяло спадат към вътрешната психопрактика. Между другото, за ануттара-йога-тантрите са характерни и редица други специфични черти, които доста ясно отличават този тип тантрически текстове от текстовете на другите класове.

...

Махасиддхите били преди всичко практици, йоги, които се интересуват именно от бързото постигане на религиозната цел, а не от схоластичните тънкости в интерпретиранета на Учението, станали самоцел и предмет на безкрайни дискусии в манастирските центрове. Йогите-махасиддхи не се обвързвали с приемането на формални обети, водели свободен начин на живот и дори външно, със своите дълги коси (а понякога и бради) се различавали от бръснатите монаси (интересно е, че и сега по време на извършване на тантрически ритуали в дацаните на Монголия и Бурятия ламите-монаси слагат на бръснатите си или късо подстригани глави перуки с характерната прическа на йогите от Ваджраяна, като че ли с това временно се превръщат в миряни). Освободени от догматични предубеждения, те свободно общували с подобните на тях индуистки йогини, презрели ограниченията на брахманската ортодоксия, което водело до неограничена размяна на идеи и методи на йогическа практика. Явно именно в тази среда се оформили прийомите и образите, характерни за класа на най-висшата йога (разцветът на движението на махасиддхите е през Х – ХI век), усвоени много по-късно и в не съвсем пълен обем от манастирския будизъм.

Като говорим за махасиддхите, не може да не споменем макар и съвсем накратко шестте йоги на Наропа:

1) йога на вътрешната топлина,

2) йога на илюзорното тяло,

3) йога на сънищата,

4) йога на ясната светлина,

5) йога на междинното състояние,

6) йога на преноса на съзнанието.

Предпоследната от тези йоги предполага умението на йогина да навлиза в промеждутъчното състояние между смъртта и новото раждане (антара-бхава; тиб. бардо; кит. чжун ин). Йогинът достига особено състояние на съзнанието, което той отъждествява с промеждутъчно. В него изчезва усещането за тяло и съзнанието на йогина може свободно да се премества в пространството, като преживява различни видения. При това йогинът усеща, че е привързан към тялото си с еластична нишка. Скъсването на нишката би означавало истинска смърт. За какво е нужно навлизането в промеждутъчно състояние? В тантрическия будизъм съществува представа, че всеки умрял в определен момент се пробужда и съзерцава безпределната ясна светлина на пустото Дхармо-Тяло, тъждествена с неговата собствена изначална природа. Задържането на това преживяване (което, както твърди традицията, практически не постига никой) означава придобиване състояние на Буда и напускане на сансара. Затова йогинът се стреми още приживе да навлезе, намирайки се в състояние на самадхи, в промеждутъчното състояние, и да се опита в него да постигне пробуждане.

Йога на вътрешната топлина (чунда-йога, тиб. туммо) е особено популярна в тибетската школа Кагю-па (Каджуд-па). Чунда-йога предполага работа с психофизиологичните „фини“ центрове – чакрите и каналите, по които жизнената енергия (прана) циркулира по тялото (нади), с цел сублимиране на прана, което се изразява в силно нагряване на тялото и трансформиране на съзнанието (преживяване състоянието на единство на блаженство и пустота).

Особен интерес представлява йога на сънищата с техниката на „бодърстване в съня“, което постепенно преминава в умение да се практикува йога по време на сън и гарантира постигане на илюзорната „съноподобност“ на всички феномени. Известно е, че в състояние на постоянно съзерцание (включително и по време на сън) могат да пребивават и чанските (дзенските) монаси от страните на Източна Азия. Йога на илюзорното тяло, напомняща даоската „вътрешна алхимия“ (ней дан) се изразява в замяна на „грубото“ физическо тяло с „фино“ енергетично тяло, създадено от енергиите-прани, и подобно на сиянието на дъгата. Йога на преноса на съзнанието (тиб. пхова) се изразява в „отваряне“ на особено „фино отверстие“ в главата (брахмарандра), за да може в момента на смъртта през него да излезе обкръженото от „енергетичната си обвивка“ съзнание и да бъде „пренесено“ в Чистата Земя на Буда Амитабха (вж. лекция 3). Съдържанието на йога на ясната светлина (прабхасвара, тиб. `од гсал) е близко, доколкото може да се съди, до йога на междинното състояние.

Какво е очебийно, когато се четат тантрически текстове на висшата йога? Преди всичко това са греховното, престъпното и ужасното, повтарящи се в контекста на темата за прелюбодеянието, кръвосмешението, убийството, кражбата и дори канибализма – всичко това се препоръчва на истинския йогин. Всичко това е напълно противоположно на самия дух на будизма, който винаги е проповядвал нравствена чистота, състрадание към всичко живо и въздържание. И изведнъж – тържествени заявления, че пътят към задоволяването на всички страсти е тъждествен с пътя на тяхното премахване, изведнъж – проповеди, произнасяни от Буда-Бхагаван, който пребивава в йони, „лотоса“ на женските гениталии, проповеди, от които бодхисаттвите, които ги слушат, изпадат в несвяст, защото са напълнени с призиви да се убиват родители и учители, да се осъществяват актове на най-чудовищен инцест, да се яде не само месото на животните, но и да се стига до канибализъм, а също така да се правят дарове на Буда от месо, кръв и нечистотии.

Какво се крие зад всичко това? Нима някакви „сатанисти“ или „черни магове“ са завладели образа на кроткия и състрадателен Буда, за да отклонят живите същества от пътя към освобождаването? Или пък това е нещо друго? Но какво?

На първо място трябва да кажем, че методът на тантрите, макар и да води, според традицията, до същия резултат, до който води и методът на сутрите на класическата Махаяна, все пак е коренно противоположен по своя характер. Махаяна (а и Хинаяна) преди всичко работи със съзнанието, с онзи фин и повърхностен слой на психиката, който е характерен именно за човека и е тясно свързан с типа и равнищего та цивилизационно развитие на едно или друго общество. Постепенно просветляващото въздействие на методите на Махаяна засяга по-дълбоките слоеве и пластове на психиката, като ги пречиства и преобразува. По друг начин стоят нещата при Ваджраяна. Тя веднага започва да работи с тъмните бездни на несъзнаваното и подсъзнаваното, с онези „тихи води“, в които „се крият дяволите“, като използва сюреалистични образи и архетипове, за да може бързо да изтръгне из корен афектите: страстите, нагоните (понякога патологични), привързаностите – които биха могли и да не се осъзнават от самия практикуващ, обаче бомбардират неговото съзнание „отвътре“. Едва после идва ред на съзнанието, което се преобразява след прочистването на тъмните дълбини на подсъзнанието.

Голяма роля при определянето на гуру за конкретната практика на всеки ученик има изясняването на базовото за психиката на ученика омрачение (клеша): дали това е гняв, страст, незнание, гордост или завист. Затова текстовете на Диамантената Колесница непрекъснато повтарят, че клешите не бива да се изкореняват или да се унищожават, а трябва да се осъзнават и трансформират, да се преобразуват в просветлено съзнание така, както в процеса на алхимична трансмутация алхимикът превръща желязото и оловото в злато и сребро. Така тантрическият йогин сам се оказва алхимик (не е случайно, че за алхимици са били смятани такива прочути махасиддхи като Нагарджуна II и Сараха), който лекува психиката чрез превръщане на замърсеното и страстите в чиста мъдрост на Буда (за тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеши – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса/мъдрости на Буда). И ако основата на трансмутацията на металите е някаква първоматерия, който образува природата както на желязото, така и на златото, то основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е буддхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (читта-чайта) и която присъства във всеки, дори и в най-неразвития психичен акт така, както водата е влажна както в морската вълна, така и във всяка помътняла кална локва: защото тази кал няма никакво отношение към природата на водата, винаги влажна, чиста и прозрачна. Както вече споменахме, тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ (читтатва, семс-нид) за разлика от обикновената психика, или ум (читта; семс); в китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи, тиб. риг-па или йешес).

И тук адептите на Ваджраяна се оказват в пълно съгласие с един от основополагащите постулати на Махаяна – с доктрината за тъждествеността и недвойствеността на сансара и нирвана.

По-нататък, всички тантрически текстове са високознакови, семиотични и съвсем не са предвидени за дословно разбиране (не бива да забравяме, че тук става въпрос за тайно и опасно за профаните учение). Много неща от тяхната интерпретация зависят от равнището, на което се тълкува текстът. Така например на едно ниво изискването да се убиват родителите може да означава изкореняване на клешите и дуалистично виждане на реалността, служещи един вид като родители на сансаричното съществуване, а на друго – пресичане на движението на потоците енергия (прана) в гръбначния стълб посредством задържане на дишането в процеса на йогическа практика на тантрите (срв. знаменитото изказване на китайския чански монах Лин-цзи, IХ век: „Като срещнеш Буда – убий го, ако срещнеш Патриарх – убий Патриарха“, насочено към изкореняване на авторитарното мислене и екстериоризацията на истината, защото, както учи Чан, няма друг Буда освен Буда в нашето собствено сърце-манас). Същото е валидно и за останалите метафори на престъплението (срв. фразата от псалм 136 от „На реките вавилонски“: „Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!“ където под „вавилонски младенци“ православната църква разбира греховете). Трябва да припомним, че подобни „съвети“ има дори в палийския канон, например в „Дхаммапада“, а в коментарите на Буддхагхоша се пояснява, че „родители“ тук са нашето незнание и привързаност към „Аза“.

Особено внимание трябва да обърнем на сексуалната символика на тантрите, която е толкова очевидна, че дори сред западния еснаф е изместила всички други значения на думата „тантризъм“.

Изобщо не е учудващо, че работещите с подсъзнанието тантрични йоги са отделяли специално внимание на сексуалността (либидото) като на основа на самата енергетика на организма, който се е разглеждал като микрокосмос – точно хомоморфно копие на универсума. Освен това Ваджраяна разглежда блаженството, насладата (сукха, бхога) като най-важен атрибут от природата на Буда и дори провъзгласява тезиса за тъждеството на пустотата и блаженството. В тантрите става дума за онзи динамичен процес, когато йогинът, съсредоточавайки се върху изпитваното блаженство (което е много по-добре от съсредоточаване върху абстрактни идеи), насочва блаженото съзнание към постигане на пустотата и се стреми със силата на концентрацията да проникне в нея. Ако успее – преживяването на блаженството и преживяването на пустотата се сливат в едно преживяване. В някои тантри се въвежда понятието за Тяло на Великото Блаженство (махасукха-кая), което се разглежда като единна същност на всичките три Тела на Буда.***Едва ли има нужда от въвеждането на четвърто тяло, тъй като второто тяло се нарича тяло на блаженството, самбхога-кая, – ПГ.*** А наслаждението от оргазъма се разглежда от тантриците като най-адекватен сансарен израз на това трансцедентално блаженство. В сексуалната тантра-йога оргазмът трябва да се изживява максимално интензивно; психопрактичната цел тук е спиране на концептуалното мислене, на менталното конструиране (калпана), избавлението от субект-обектната двойственост и преходът към нивото на изживяване на абсолютното блаженство на нирвана.

Освен това адептите на Диамантената Колесница съотнасят сексуалните образи на подсъзнанието с основните положения на махаянската доктрина. Ще припомним, че според учението на Махаяна пробуденото съзнание се ражда (без да е родено) от съединяването на изкусния метод на бодхисаттвата с неговото велико състрадание (каруна, нейният символ е ваджра) и на премъдростта като непосредствено съзарцание на пустотата в качеството й на вътрешна природа на всички феномени (праджня, нейният символ е камбанка). Тази интеграция на състраданието/метода и мъдростта/пустотата (юганаддха) е именно пробуждането (боддхи). Затова нищо не е пречело на тантрическата традиция да съотнесе състраданието и метода с мъжкото, активното начало, а мъдростта – с женското, пасивното, и метафорично да представи пробуждането, придобиването на състоянието на Буда като съвкупляващи се мъжко и женско божества-символи. Така тантричните изображения на двойки съчетаващи се божества представляват метафорични образи на единството между състраданието-метод и пустотата-мъдрост/блаженство, които пораждат в екстаза от любовното сливане и наслада (в тантрите се среща дори каламбурът бхога-йога, насладата е йога, психопрактика) пробуждането като висша целокупност, интегрираност на всички психосоматични аспекти на личността – микрокосмоса (в съответствие с тантрическия принцип за тъждественост, единосъщност на тяло и съзнание-ум).

Ако някога в древността на въпроса дали покрай него не е минала жена един бхикшу отговорил, че покрай него е минал скелет, но той не знае какъв пол е бил скелетът, сега във Ваджраяна половите различия стават една от опорите по пътя към пробуждането. При това и древният бхикшу хинаянист, и йогинът-тантрик се основават на собствено будистки доктринални положения, което още веднъж демонстрира необикновената пластичност на будизма и неговата способност, оставайки сам себе си, да заема коренно различни позиции в рамките на базовата парадигма. Затова е безсмислено да се говори кой будизъм е „правилен“ – хинаянският, който не вижда нито мъже, нито жени, а само крачещи скелети, или тантрическият, който превръща човешката сексуалност в един от методите (упая) за достигане състоянието на Буда. Ясно е, че напълно „правилен“ будизъм (тоест съответствуващ на изходните принципи на Дхарма) е и едното, и другото.***А по-точно, в избягване на крайностите на скелета и ходещия секс, ПГ.***

Имало ли е в тантричната практика ритуали, предполагащи физическа близост на участващите в тях мъж (йогин) и жена (мудра), отъждествяващи се с каруна и праджня съответно, или пък тези ритуали винаги са носели чисто вътрешен, съзерцателен характер? В наши дни е напълно очевидно, че в ранния период от развитието на Ваджраяна йогите, които не давали монашески обети, наистина са практикували сексуални ритуали, изискващи като задължително условие за тяхната ефективност самоотъждествяване на партньорите с божествата. Понякога сексуалният ритуал е бил част от тантричното посвещение (както в случая с езотеричните четири висши посвещения в практиката на Калачакра-тантра). Нещо повече, твърдяло се, че някои форми тантрична йога, особено в етапа на приключване на практиката (утпанна-крама, сатпатти-крама) задължително изискват реален коитус с партньора (карма-мудра), а не медитативното му проиграване в съзнанието (джняна-мудра). ***Сексуалните ритуали карма-мудра (с действителен партньор) и джняна-мудра (с въображаем партньор) са особено характерни за посвещаването в „майчините“ или „йогини“ тантри, с тяхното акцентиране върху мъдростта (праджня-абхишека). На това основание гелугпинците в Тибет смятат Калачакра-тантра за майчина тантра, макар другите школи да я отнасят към недвойствените тантри. По-късно се появява и идеята за маха-мудра (великия, или божествен партньор), който се схваща като съприсъщата (сахаджа) на всяко съещство природа на Будда. Това е вече чисто съзерцателна практика извън действения или ментален сексуален контекст. Практиката на махамудра е характерна преди всичко за тибетската школа Кагю-па. Основното значение на думата мудра (жест) позволя на тибетците да интерпретират този термин като „велик символ“ или „велик печат“.*** Тези ритуали продължили да се практикуват и по-късно, включително в Тибет, но само от йоги, които не са поемали монашески обети. Практикуването на подобни ритуали и йогически методи е било строго забранено за монасите като несъвместимо с Виная, за което напълно категорично се изказвали такива авторитети на тибетската будистка традиция като Атиша (ХI в.) и Цонкапа (ХIV – ХV век). Те обаче по никакъв начин не осъждали самите методи, ако последните били практикувани от йоги-миряни. Затова в манастирите (там методите на ануттара-йога-тантрите окончателно се утвърждава през ХI – ХII век) напълно се отказват от сексуалната йога, като се задоволяват с медитативното пресъздаване на секса чрез практиката на визуализиране и самоотъждесдтвяване с визуализирания в мъдростта персонаж (джняна-мудра). Но във всички случаи тантричната йога съвсем не е онази техника на секса, проповядвана от многобройните „тантрически“ шарлатани, не е похват за получаване на сетивни наслаждения със средствата на мистичния еротизъм, а много сложна система за работа с психиката и подсъзнанието за реализиране на религиозния идеал на махаянския будизъм, психотехника, която включва своеобразна психоанализа и психотерапия.

Това, което намирам за много полезно, като информация, отнасящо се до тази тема и не малко към Махамудра, е следното разяснение/коментар върху Чаг Чен Монлам – текст, съставен от 3-ия Кармапа, направено от Лама Оле Нидал - Въведение в Махамудра: http://www.diamondwa...-mahamudra.html

Също така бих насочил погледа на търсещия към Кунга Тензин - "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре": http://www.advayta.o...02/?text_id=132

Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.

Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.

Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.

Дали това нещо има своята аналогия в Учението дадено чрез Беинса Дуно - според мен да, но да се направят паралелите не е възможно в няколко реда:

Всичко е Светло

Нагарджуна:

На сансарася нирванат кинчид асти вишешанам.

На нирванася сансарат кинчид асти вишешанам.

Сансара не се различава по нищо от нирвана.

Нирвана не се различава по нищо от сансара.

Атиша:

В Абсолюта няма разграничения;

няма нито обусловени явления, нито абсолютни явления.

В лицето на Пустотата (и Яснотата) няма разграничения никакви.

Дхармакая!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли Severen, мисля, че човек който търси духовен водач,учител, настойник, или каквото там щеш, всъщност не трябва да го търси :) Ако използвам смисъла на това което искаш да ни кажеш с тези текстове по-горе, то трябва да оставим нещата да се случат непринудено, естествено. Наскоро гледах един филм - очерк, в който автора обикаляше из ашрамите в Индия, и интервюираше духовните им водачи. Презумцията беше, че точно тези водачи, не са от комерсиалните - със скъпи бижута, мерцедеси и т.н. Та, това което ми направи впечатление от изказванията на повечето от тях, е колко е трудно да намериш "подходящия" ученик. Сякаш не само ученика "търси", а духовния наставник също "търси" Аналогията с ключа и ключалката, колкото и наивна да изглежда, явно има своя дълбок смисъл :) Всеки човек има право на духовно развитие, има право да му бъде даден съвет, в това отношение учителя не бива да прави разлика. Но, появи ли се оня който той "търси" явно се "спойката" се получава. А това изглежда е много важно.

Мисля си обаче, какъв е смисъла от това човек да търси духовен водач. Приемането на нечии идеи, и последващото им прилагане - дали това е верния път? На този въпрос, съм склонен да дам отрицателен отговор. Ако приемем че "нещото" което се случва, по пътя на нашата духовна еволюция, се случва в самите нас, и ние и само ние сме отговорни за това, питам се как някой може да знае вместо нас как трябва да го постигнем? Единението с Бог, Вселената, Абсолюта и прочее, е възможно най-личния акт в нашето съществуване, не е ли проява на безотговорност да оставим друг да решава вместо нас?

Важната думичка тук е ТЪРСЕНЕ! Онази вътрешна активност в нас, която ти споменах би трябвало да се "подхранва" Човек не се ражда научен. Важно е да бъдем запознати с идеите, мислите, преживяванията на хората преди нас, но важното е не да приемем техните идеи буквално, а да извлечем от тях това което е важно за нас.

Аз пък, не съм запознат с идеите на Петър Дънов, въпреки че посещавам форума. Но когато почуствам потребност, бих го направил :) Бих взел ценните моменти за себе си, и бих продължил по-нататък. Последователството, лично за мен е лишено от смисъл. То ограничава в повечето случай човека, и го отдалечава от неговата крайна цел.

Така че, в това че не си припознал Дънов за свой учител, няма нищо лошо. Важното е ентусиазма да не угасва, и търсенето да продължава.

Желая ти успех :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тантра, според Будизма означава различни видове текстове (медицински, астрологични и др.), но на първо място е видово понятие за основните съчинения във Ваджраяна и описаните в тях медитативни системи.

Тази традиция, насочена най-вече към способнотта на човека да преживява, описва духовното развитие с оглед на категориите база, път и плод.

База е практикуващото лице,

Пътят се състои от медитативните методи, които очистват тази база,

а Плодът е състоянието , пораждащо се в резултат от тези практики.

За тези три фази се говори във всички изразни форми на Тантра.

Тибетската (Нийнгма-па) традиция говори за четири "класа Тантра" (три външни Тантри и една вътрешна Тантра, деляща се в себе си отново на три):

"външните"

- Крия Тантра

- Чаря Тантра

- Упа Тантра

и "вътрешната"

- Висша Йога Тантра

с подкласове:

а. Маха-Йога

б. Ану-Йога

в. Ати-Йога (Дзог-чен - в превод "Великото съвършенство")

-Здравейте,

Въпроса ми е каква е разликата между четирите вида тантра крия, чаря,йога и анутара йога? За какво служи всяка една от тях? Целта им не е ли все една и съща?

-Отговорът би могъл да е доста дълъг, но тук само ще се опитам да напиша нещата, които са удачни за обща аудитория. Трябва да се знае, че обсъждането на тантричните учения в подробности по принцип става чак след като човек е получил посвещенията от съответния раздел тантри и по този начин е бил упълномощен да борави с тази материя.

Сарма школите

На първо място ще отговоря от гледна точка на Новите (Сарма) школи, защото вие използвате тяхната класификация на тантрите във въпроса си. От гледна точка на Нйингма класификацията е различна и ще се спра на това накратко най-накрая.

В Сарма (Сакя, Кагю, Гелуг) тантрите се класифицират в две основни групи - външни и вътрешни тантри. Външните тантри са Крия Тантра, Чаря Тантра и Йога Тантра, към вътрешните тантри спада Ануттаратантра с нейните три под-раздела - Бащини тантри, Майчини тантри и Недуaлни тантри. Някои учители определят Йога Тантра като принадлежаща към групата на вътрешните тантри, но това не е общоприета гледна точка.

Целта на цялата Ваджраяна е една - постигането на състояние на Буда - т.нар. просветление. Можем да го сравним с функцията на една къща, дом. Нямаме си дом, искаме да си имаме, и отиваме при един учител (т.е. при някой който знае как се строят къщи) и молим за напътствия. Към това обаче, както и към всяко друго нещо, може да се подходи по различни начини и един умел строител на къщи би следвало да знае как се строят най-различни къщи - т.е. да владее различни методи. Ако при него дойде ученик който например има опит и афинитет за работа с дърво, на него ще му се дадат инструкции за строене на дървена къща. Ако дойде някой който не е особено сръчен, но пък има други качества, на него може да се обясни как да си направи къща от тухли. Ако дойде друг.... сламена колиба. Схващате идеята. Все ще си има дом и все ще е на сухо. От тази гледна точка крайното постижение ще е едно.

Разделите тантри са същото - различни подходи към постигането на просветление. За по просто може да се каже, че всеки даден раздел тантри е просто съвкупност от медитационни методи, които използват общ подход към постигането на крайната цел.

Ваджраяна като цяло, за разлика от по-нисшите пътища на будизма, използва и трансформира енергията на емоциите, вместо да я подтиска (като при Хинаяна и сутра Махаяна). Разликата между методите на различните тантри - от външни към вътрешни - е в степента в която се използва тази енергия. Не всеки може да използва пълната сила на емоциите, да успее да не бъде отнесен от нея и да я трансформира, и външните тантри подхождат към въпроса по по-лесен и лек за овладяване начин. Практиките са такива, че човек започва да се учи да борави с емоционалната енергия отдалече, по един по-дуалистичен и лесен начин. Практикуващият на това ниво няма методите и капацитета да се изправи срещу емоционалната енергия в най-разгърнатия и вид, но въпреки това се учи и напредва, по един по-бавен начин.

За илюстрация на различните нива на владеене на енергията в старите текстове често се използва аналогията с енергията на сексуалния акт. При външните тантри ние започваме да овладяваме енергията която се появява когато виждаме обекта на желанието си. Като успеем да се справяме с това, след това започваме да работим с енергията която се проявява при физическо докосване, след това при целувка и, на нивото на Ануттаратантра, имаме методи с които да овладеем енергията на самия сексуален акт. Това е пример който всеки може да разбере - не го приемайте буквално, а просто като илюстрация на концепцията.

По гореописаните причини обаче се казва и, че пътя на външните тантри е по-безопасен, но и по-дълъг. В Kрия тантра ако всичко е наред се счита, че срокът за постигане на пълно осъзнаване е 16 живота (това пак е светкавично бързо в сравнение с трите калпи на сутра Махаяна). При Чаря тантра, където практиката е съчетана с по-висш възглед, се казва, че крайният резултат може да бъде достигнат за около 8 живота. При Йога тантра (която, между другото, се преподава много малко в днешни дни) се казва, че резултатът може да се постигне за 3 живота. При практиката на вътрешните тантри на Ануттара резултатът може да бъде постигнат в самия този живот, но енергиите с които се работи са много силни и съответно и рисковете при неправилно боравене с методите също са много големи.

Това е, обяснено просто. Както казах, няма начин да навлизам в подробности засягащи конкретните методи използвани в един или друг раздел тантри. Най-добре е тези обяснения да получите от учителите си в правилния момент, за да може всичко това да работи за вас. Но това разбиране би трябвало да даде някаква представа.

Нйингма

Колкото до Нйингма, и това го споменавам просто за информация, класификацията на разделите тантрични учения е различна, а и самите тантрични приемствености и методи са малко различни при външните тантри, и напълно различни при вътрешните тантри. В Нйингма имаме Крия, Чаря (до тук е същото, поне по имена), Упа и вътрешните тантри са Махайога, Ануйога и Атийога, като всъщност последния раздел е не-тантричен. Много е важно да се знае, че ученията, запазени в Нйингма са от по-ранна епоха и са различни от тези в Сарма школите. Много паралели се правят, всякакви учители през вековете са се опитвали да правят съпоставки, но реално тантричните цикли на Маха, Ану и Ати не присъстват изобщо в Сарма школите, под никаква форма, а при външните раздели на Крия, Чаря и Упа също има разлики.

из http://upadesa.org/center/Shechen%20Monastery%20Nepal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Когато започнаха да излизат книги с беседите на Петър Дънов,аз започнах да ги чета,но спрях защото много пъти той спираше,не довършваше изреченията с обяснението,че няма да бъде разбран правилно.Той не стана мой Учител,трябваше да търся други.Ако е имал такъв ученик,с който да е стигнал до края,ако е записано искам да го прочета.Посочете ми го,аз съм българин,искам да знам, ако Учителя е имал качествени ученици какво е споделил с тях.

Да, имал е такива "по-вътрешни" ученици, ако мога така да се изразя, например Боян Боев, Николай Дойнов ... Едва ли обаче ще намериш всичко, в което ги е посветил. То и не бива да става - всичко е съвсем индивидуално.

П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горе някой спомена, че тантра е по-нова исторически от други учения и системи. Така е! Разположението по линейната времева ос обаче не говори много! Има стари учения, които са много функционални (например будизмът), има и мъртви или отдавна догматизирани и едва мъждукащи такива. Има нови системи за психодуховно развитие, които са твърде действени и с многообещаващо бъдеще! Та, времето на създаване не значи много! Съединените щати или Канада са новички държави, но доста проспериращи и витални такива! Македония също е нова, но ... Португалия преди време е била основна световна сила, но сега едва се вижда на картата...

Има индийска тантра, будистка тантра, даоска йога, която включва в разбирането и практиките си същите принципи. Да, тантра като наименование и идейни насоки произхожда от Индия. Но индийската тантра понастоящем е най-разнопосочната, всеки гуру си има негови си разбирания... В будистката тантра и даоизма има ясни стъпки, практики и похвати! В будизма те обаче са доста "декорирани" с ритуалност. Даоската йога според мен остава най-изчистеното приложение на принципите, характерни за тези психодуховни течения! Много съвременни системи за психична промяна между другото, включват психични методи, никак не по-малко действени от тези на древните! Говоря за ефективните психотерапии!

Хартия много, бумага много! Според мен обаче понякога точно това свръхинформиране пречи от дърветата да се види гората на реалното приложение в живота, на главните и простички и наистина действени принципи. Принципи, които и без да е чел всички веди, упанишади, пурани, тантри, сутри, беседи и т.н. - човек може да приложи! Да ги приложи във всеки дъх, стъпка, поглед, хапка, глътка вода, прегръдка! Защото никоя книга не може да даде личното преживяване! то е важното! Когато го има, книгите остават само пътепоказатели, които обаче вече не са и толкова нужни, защото има вътрешни ориентири!

Та, с простички и разбираеми от всяко дете думи, какво е тантра за теб? Не за еди си кой си индийски многотитулован брадат сър, а за теб, в ежедневието ти?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали това нещо има своята аналогия в Учението дадено чрез Беинса Дуно - според мен да, но да се направят паралелите не е възможно в няколко реда:

В общи линии може да се каже, че има аналог. До толкова, до колкото целта е една. Но има и съществени разлики. Например - медитацията. Дават се според мен различни методи и ако човек върви и по двата едновременно, то има голяма опасност от изпадане в противоречия, объркване... Тук разликите са много съществени и опират в теорията за Инволюционния и Еволюционен цикъл – „Инволюция и Еволюция”.

При източните учения при медитацията се препоръчва спиране на мисълта.

Това трябва да се превърне в дълбоко разбиране,защото когато човек се интересува от медитацията,той започва да се опитва да спре да мисли. Просто наблюдавай, наблюдавай без да ги гледаш,просто гледай без да виждаш.

Учителя:

Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание.

„Време и вечност”

Аз не съм против източните методи, но объркването на различни основни окултни техники, които се дават в различните учения според мен е опасно.

...медитацията е МЕТОД за духовно усъвършенстване, който метод е с различно приложение в различните етапи от човешкото развитие. Конкретно за разликите:

- при Инволюцията медитацията е свързана със отстраняване на мисълта. Защо? - защото тогава е имало много малко Духовна Светлина. При това положение, как смятате, че умът може "да се нахрани", като няма какво да яде?

- при Еволюционният период, медитацията е пряко свързана с мисленето. Защо? - защото имаме възходящ импулс и много Светлина, към която трябва да се намери път и да се ползва.

Цитатът е от тук:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, Тантра не е по-нова :) По-горе, споменах генезиса на този комплекс от вярвания. Това че, получава разпространение сравнително късно, се дължи на много и разнообразни фактори в духовния живот на древна Индия. Въбще казуса относно изворите на едно или друго учение, е твърде комплесен и спорен. Същото може да се каже и за Йога. Патанджали и неговата Йога сутра, са само форма на обобщаване на цялата известна и запазена до тогава информация за тази система от практики. И до днес, не е точно установено, как древните индийци са "открили" възможността чрез психофизически упражнения да се контролират функциите на вегетативната система, а и откъде аджеба са знаели толкова много за устройството на психиката и физиката на човека. Според изследванията на руските индолози, корените на Йога трябва да се търсят в предарийския период. Аскетската практика, и въобще всички прийоми характерни за Йога и сродните и системи, не са били познати на Ариите - носителите на Ведийската култура.

Всъщност, ако се замислиш, ще установиш че разликата между различните учения в крайна сметка не е толкова голяма. Както казва по-долу Ани, отвъд конфесионалните различия, целта на всичките е една и съща. Начинът по-който се постига е различен, защото различни са времето в което съществува даденото учение, различни са потребностите на хората от отговори през различните епохи, различен е и "таргета" към който е насочено учението.

Будизма, доста го даваме за пример :) Но ако трябва да бъдем коректни, Будизъм във формата в която е бил предаден от Буда, не съществува. Фактически съществуват две самостоятелни религии - Хинаяна(Тхеравада) и Махаяна, със всичките им разклонения. Те имат общ корен, и нищо повече. До колкото знам, в самата Индия, Будизма не се възприема като самостоятелно учение. И никога не се е. Съществува теза, че всъщност Буда не е бил носител на оригинални идеи, а е взаимствал готови такива, като им е придал своеобразно тълкувание. Това е било изказвано неведнъж, и то от официални лица.

Разбира се, нищо в тоя живот не може да бъде тълкувано еднозначно. Буда не е живял в изолация, напротив. Той е бил изключително добре запознат, с ученията които са съществували по негово време, защото е полемизирал с тях. И то прекрасно. Но Буда е бил и носител на нови идеи, и това няма как да се отрече.

С това искам да кажа, че всички учения, независимо къде са възникнали, имат редица общи моменти. Нещо повече, идеи от едни преминават в други, и обратното. Както се казва - само фенове да има, другото е осигурено :) .

Много ми е интересно, когато говорите всички във форума за Медитация. Понякога имам чуството, че споменаването на тази дума се прави механично, без каквото и да е разбиране. Какво означава Медитация? Всеки ли може да я прилага? Нужна ли е подготовка?

Чел съм например, книгата на Венцисла Евтимов - Йога. Там на N-на брой страници, е обяснено какво е медитация, и въпреки това аз не разбрах какво означава това. Останах с впечатлението, че това е твърде личен процес, който е трудно да бъде обяснен с думи, а дали въобще е и необходимо. В разговорите ми с доста хора по-повод на Медитацията, оставам с впечатление, че те не правят разлика между - Релаксация, Динамична Концентрация, и Медитация. А това са процеси, които имат своята логика, ритъм, и последователност.

Не ми казвайте, че човек хванат от улицата би могъл да Медитира. Нелепо е и смешно!! Пак в книгата на Евтимов, човека прилежно обяснява, че психическите упражнения в Йога трябва да се правят след придобиване на известен стаж, особенно що се касае до Медитацията. Той твърди, че човек трябва да бъде в перфектна умствена и физическа кондиция, за да пристъпи към това "пътешествие към себе си" Звучи логично!

Съвременните хора, обаче като че ли искат всичко да се случва бързо. Старите Йоги казват, че "пътят" е труден и дълъг. Едит живот не стига! А в същия момент, слушам как някакви си, посетили някакъв семинар и почнали да медитират ей така от нищото си, и почнали да получават съответните ефекти. В тази връзка, искам да отговоря на Severen за дихателните упражнения.

Знам че, някои медиативни техники използват дишане в определен ритъм. Това въздейства на мозъка, и човек изпада в някакво състояние Х. Но питам аз, давате ли си сметка, че тази практика не е напълно безопасна? Дишането е автономен процес, т.е. човек не го осъзнава. При немалко хора, включително и при мен, осъзнаването на дишането автоматично ме кара да се задушавам. Неслучайно в Автогенния тренинг, който аз практикувам за дишането се говори като за "него" т.е. отделен процес. Защото е взета предвид именно тази особенност на човешката психика. Мисля че, е твърде безотговорно от ваша страна да прокламирате подобни упражнения така фриволно. Всичко според мен, трябва да става с разум, мярка и постепенно. Иначе за мързела на хората съм съгласен с теб :)

Ани :) не практикувам Медитация, но мисля че "спирането на мислите" не трябва да се разглежда в контекста на обусловените мисловни реакции, които имаме по подразбиране. Ако приемем например, че медитираме върху образа на едно цвете. То медитацията е тогава, когато не мислим за това - какъв вид и сорт е, откъде е взето, защо е откъснато, какво ще стане с него, а го гледаме с очите на дете :) - невинно, непринудено, да му се радваме и да го обичаме, да искаме да се слеем с него, да разберем неговата същност. И винаги това да става СЕГА, не ПРЕДИ, не СЛЕД, а СЕГА. Ако мислим за ПРЕДИ И СЛЕД, то значи сме позволили на нашите мисли да отлетят, и да ни водят където си щат, а това не е Медитация. Поне така си мисля де :)

Пак в този контекст, искам да кажа че Медитацията би трябвало да е "труд" . Труд ама от най-тежките, нищо че медитиращия си седи и външно не прави нищо. Опознаването на "себе си" колкото и клиширано да звучи, за мен лично е най-трудното нещо. Нужно е планини да повдигнеш, морета да преплуваш, и пак не е ясно дали ще се "намериш" :)

Желая ви спокойна вечер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали това нещо има своята аналогия в Учението дадено чрез Беинса Дуно - според мен да, но да се направят паралелите не е възможно в няколко реда:

В общи линии може да се каже, че има аналог. До толкова, до колкото целта е една. Но има и съществени разлики. Например - медитацията. Дават се според мен различни методи и ако човек върви и по двата едновременно, то има голяма опасност от изпадане в противоречия, объркване... Тук разликите са много съществени и опират в теорията за Инволюционния и Еволюционен цикъл – „Инволюция и Еволюция”.

При източните учения при медитацията се препоръчва спиране на мисълта.

Това трябва да се превърне в дълбоко разбиране,защото когато човек се интересува от медитацията,той започва да се опитва да спре да мисли. Просто наблюдавай, наблюдавай без да ги гледаш,просто гледай без да виждаш.

Учителя:

Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание.

„Време и вечност”

Аз не съм против източните методи, но объркването на различни основни окултни техники, които се дават в различните учения според мен е опасно.

...медитацията е МЕТОД за духовно усъвършенстване, който метод е с различно приложение в различните етапи от човешкото развитие. Конкретно за разликите:

- при Инволюцията медитацията е свързана със отстраняване на мисълта. Защо? - защото тогава е имало много малко Духовна Светлина. При това положение, как смятате, че умът може "да се нахрани", като няма какво да яде?

- при Еволюционният период, медитацията е пряко свързана с мисленето. Защо? - защото имаме възходящ импулс и много Светлина, към която трябва да се намери път и да се ползва.

Цитатът е от тук:

:)

Привет, Ани!

Виждам, че познанието по това каква е същността в цялост на източните учения е недостатъчно.

Има различни видове медитации - едните са, както се нарича със "семе" (според терминалогията на Йога-сутра на Патанджали), т.е. обект на медитацията може да бъде нещо абстрактно, като Любовта, Истината, а може да бъде и нещо по-различно, като сексуалното желание, като някакъв чисто житейски проблем, или като твоя реакция.

Размишление с прозрение върху същността на обекта, в който проникваш и който разбираш надлъж и нашир - това е медитацията със семе + самадхи със семе.

Има различни видове медитации в т. н. "източни учения".

Там е работата обаче, че между тях и Християнството, независимо дали то е повече, или по-малко езотерично, въобще няма разлика. :)

Не малко тектове има от т. н. "Светоотческо наследство". http://www.kaldata.c...&showentry=8918

Не са малко и беседите дадени от Беинса Дуно.

На този етап няма да давам описанието на примерите, защото в момента съм зает, но ако по-нататък се поосвободя ще разясня тези въпроси по-дълбоко.

В Будизма, независимо дали през очите на Махамудра, или на Дзогчен тези обекти, сиреч мислите се наблюдават. Те сами спират, както това е описано и в Исихазма, при Суфите и т.н.

Да се види, че обектите са лишени от "плътност" - в Будизма това се води за прозрение. Да се види и основата на тези обекти - това от къде произлизат - това е също прозрение.

Беинса Дуно, както и всеки свестен учител съветва да се наблюдават - делата, чувствата/емоциите и мислите и да се работи върху тях.

Състоянието без мисли е равно на Шаббат - седмия ден, Божията почивка.

За него, такива исихасти, като старецът Тадей Витовнишки, пишат:

Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите...

Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...

Бог е господар на всички умове...

Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...

Човекът е малък космос...

Раят и адът са реални състояния на душата...

Ние сме в духовна борба.

Стоене пред Господа

За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

За Богообщението

Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек.Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.

- Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта?

- Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние.

Съзерцание

Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него.

Атмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

Сущность исихазма

Кратко говоря, исихазм — это мистическая практика умно-сердечной молитвы, совмещённая с трезвением (контролем) за всеми исходящими изнутри помыслами, способствующая очищению ума и сердца и подготавливающая (но не приводящая сама по себе) подвижника к богосозерцанию. Разумеется, речь не идёт о буквальном, физическом созерцании, а о духовном, «внутреннем» узрении. Как писал Св. Иоанн Синаит в Лествице: «исихаст есть старающийся заключить в своём теле бестелесное». Ключевой цитатой из Священного Писания является «Царствие Божие внутрь вас есть» (Лк, 17:21).

Согласно Новому Завету, «Бога не видел никто никогда» (Ин, 1:18), но Палама и вслед за ним исихасты утверждают, что Его благодать пронизывает сей мир, то есть исихасты зрят несотворённое и невещественное влияние Бога. Утилитарный смысл этих мистических практик трудно объясним. С бытовой точки зрения, считается, что это приводит человека в состояние умиротворения. Многие исихасты же утверждают о способности общения с ангельскими материями. Известны истории о чудесных способностях исихастов; сами же они руководствуются библейским принципом «скажи сей горе сдвинуться, и если истинно веруешь — сдвинется». Большая часть этих историй связана с Афонским монашеством.

Практика умного делания

В основе исихазма лежит умное делание (то есть в уме), которое заключается в постоянном чтении про себя или вслух покаянной, чаще всего, Иисусовой молитвы: «Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя грешнаго». Монахи молятся этой молитвой про себя постоянно. Вместе с тем они постятся, часто причащаются и, по возможности, занимаются благотворительностью. Бывает, и миряне-исихасты читают беззвучную молитву про себя и в ходе обыденной жизни.

Постоянное повторение Иисусовой молитвы принято было в глубокой древности как благодатное подспорье в деле достижения этой тишины ума и перемещению сознания (ума) из головы в сердце. Многократно повторяли слова молитвы, добиваясь ухода всех остальных мыслей и образов. «Отрывки» этой практики мы слышим на каждом богослужении при 12-ти и 40-ка повторах «Господи, помилуй».

Неверно отождествлять повторение Иисусововой молитвы с исихазмом как таковым. Эта молитва помогала избавиться от постоянных внутренних «разговоров (диалогов)» и от доминирующей роли рассудочного ума. А когда молитва перемещалась в зону сердца, словесная молитва прекращалась. И вот тогда наступало единение с Богом…

К сожалению, существует мало работ описывающих такие «телесные» упражнения, так как опыт исихии неудобосказуем, как говорит Никифор Уединенный, чьи работы «Слово о трезвении и хранении сердца» и «Метод священной молитвы и внимания», приписываемая также Симеону Богослову, являются чуть ли не единственными в описании данной практики. Как писал Симеон Новый Богослов, «самое главное не вдаться бесовскому наваждению и тщеславию, как делают многие, которым кажется будто они зрят в этом занятии райские картины». Никифор говорит, что для созерцания божественного необходимы две связанные друг с другом, как душа с телом, вещи: внимание и молитва. Внимание он также называет трезвением и говорит, что оно должно предшествовать молитве — противостоять греху, а молитва уже свергает грех и истребляет постыдные помыслы окончательно. Далее Никифор подробно излагает тот способ молитвы, который считает самым совершенным. В первую очередь, необходимо отречься от злоупотребления всякого рода вещами — еды, одежды и пр. — и приучиться поступать совестливо по отношению к Богу и к людям, то есть не делать другому того, что сам ненавидишь. После необходимо в полном одиночестве, закрывшись и умом и телом от всего временного, суетного, совершать следующее: упершись подбородком в грудь, устремлять свое чувственное око в середину чрева, то есть пуп, и мысленно отыскивать внутри сердце, где находятся душевные силы. Тут исихазм опирается на слова Евангелия «Из сердца исходят помыслы» (Мф 15, 11; 19). Григорий Палама в своей «Триаде в защиту священно-безмолствующих» объясняет это тем, что в сердце находится душа, а именно в «глубочайшем средоточии сердца, очищенном от душевного духа» . И энергии ума, неотделимого от души, необходимо обращать на самого себя, самого себя созерцая, что Дионисий Ареопагит называет круговым движением ума, что и достигается посредством дыхания. Цель такого дыхания — сделать свой ум неблуждающим, не отвлекающимся на постороннее, то есть сохранять его в постоянном внимании, сосредоточении на самом себе, на душе, стремящейся к Богу. Важным является не оставить без надзору ни одной части души, постоянно следить, чтобы ни в одном ее уголке не возникло греховных помыслов. То есть ум, найдя в сердце царство Божие, должен пребывать там уже постоянно. Никифор называет такое внимание началом созерцания, пресечением помыслов и память о Боге, который только через такое внимание проникает в душу. Но, как уже было сказано, внимания мало для созерцания Бога, внимание — только условие. Для укрепления ума в сердце необходимо повторение Иисусовой молитвы: «Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя грешнаго». Молитву нужно повторять так, чтобы ничего кроме нее, никаких иных помыслов в уме не появлялось. Ум, постоянно обращенный внутрь сердца, должен хранить его в молитве, посылаемой из этой глубины Господу. Таким образом молитва заполняет собой очищенное от всего сердце и пребывает там единственно и постоянно.

Уикипедия Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горе Ники добре е обяснил за медитацията! Аз също съм мислил по въпроса: цък. Не държа всеки да е съгласен с моите становища. Обаче не това е темата или поне не само това, колкото и централно да е значението на съзерцанието в тантра! Нормално е човек да мисли, но без преживяване си оставаме едни многочели и многописали философи... Нищо лошо, добър старт, но ако нямаме опит, какво ни ползват знанията - те са и отговорност!

Мен ме интересува живата тантра - не тази от писанията. Тях понякога чета - колкото за "сверяване на часовника", за посока и осъзнаване, че преживяванията ми са резонни... И въобще думичката тантра малко ме вълнува. Вълнува ме принципът на трансформацията! Това не да се бориш и потискаш желанието, страха зад него или гнева над страха - а да ги прегърнеш нежно, да заплаваш в тях и с тях. Да обикнеш емоцията си, да се гмурнеш смело в тъгата си от позицията на тихия зрител отвътре и в най-голямата си горест да осъзнаваш смисъла на страданието и да го насочиш нежно към разширяване на съзнанието и свободата си! Да обикнеш и впрегнеш подсъзнанието си, вместо да го потискаш, което е безумие - и опитът ми говори за това и опитът на хората, с които работя и анализата на човешкото психе... Обикновено тантра се свързва със секса. И той е част от нея - но се въздига до Любовта, ресвързва се с нея, не е самоцел... И въобще не е само секс тантра. Има червена, но има и бяла тантра, която е изцяло целомъдрена! Но няма ТРЯБВА, няма отричане - според човека и пътя. И няма по-добър или по-висш път. Въобще няма път! Защото Човекът вътре вече е постигнал! Защото Божественото, което е Човекът е самото постижение! Тантра поглежда нещата в ядрото им, от позицията на вечността! Човекът (с голямо "Ч" :) ) вече е в нея, просто трябва да махне воала на заблудите си...!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

В Будизма се говори за два вида медитация, обобщено казано - аналитична медитация, която е аналогична на дълбокото размишление; и съзерцателна медитация.

Защо Беинса Дуно е говорил доста за размишлението, като вид медитация?

Притчи 2

11. Разсъждение ще те пази,

Благоразумие ще те съхранява.

Първо неговите беседи имат роля на нещо, което разкрива живота и което премахва т. н. воали на неведението. Обусловения ум има много различни по вид представи за живота. Често се оказва, че тези представи нямат нищо общо с Истината. Една такава представа е, че индивидуалността е нещо напълно отделено от Цялото.

Целта на беседите е ясна - чрез разкриване на редица истини да предразположи това обусловено съзнание към възможността да се разкрие в него крайната абсолютна Истина. Чрез тези разкрития на редица аспекти от нивата на истаната, беседите ни отдалечават от много зловредни емоции - тъгата, злобата, завистта, ревността, гнева и т. н..

С други думи - беседите на Учителя спомагат за отварянето на сърцето и за отдалечаване от егоизтичния начин на мислене и съществуване.

Може да се каже, че беседите са това, което те води по Стълбата към крайната Истина:

pic18.jpg

lestvica_mon_Pantokrator_16v.jpg

Разбира се, че тази Стълба започва от първа чакра, което е аналог на материализма и на егоцентризма. Тази чакра/център/сфера/свят е това, което се разбира под "Ад", "Гроб" и т.н.

Да излезеш от Егепет.

В Будизма от там се тръгва (Хинаяна - Малката колесница), ако разгледаме трите колесници (яни), като аспекти, нива в съзнанието и тялото. Следва Махаяна (Голямата колесница) и накрая Ваджраяна (Диамантената колесница).

В Дао се говори за три Дан-Тян - три полета на елексира - долен, среден и горен. Говори се за Дзин (възпроизвеждаща енергия), Ци (жизнена енергия) и Шън (духовна енергия)

Качването в сърцето и идването/появата на Спасителя - Любовта, е нещо без което Пътуването е доста опасно.

В Дао това се нарича трансформиране на Дзин в Ци.

В Християнството единствено, чрез Сина (Любовта) - второто лице/ипостас на Бога, може да се разпознае Твореца, същността на нещата и самият Живот.

Та беседите на Учителя най-вече водят човека към осъзнаване на редица истини, чрез което той да приближи към сърцето.

Учителят е дал учението без да пропуска началните нива. Самото учение е цялостно. Ето защо то е и разделено на класове.

Четеш беседите, размишляваш дълбоко над тях, което си е вид медитация и разбираш същността на живота, което те промяне, защото ставаш по-открит, по-добър, по-любящ.

Когато Любовта изглее, тогава тя разкрива всичко останало.

Тогава вече идва ред на съзерацтелните медитации.

Накрая медитациите са без себе (биджа), но това чак накрая, когато човек е готов, когато ума му е готов. Инак може човек да лудне в пълния смисъл на думата, или да посегне на себе си, или на друго същество. Бил съм свидетел на тези неща.

Любовта е защитата и условите за Пътя по-нататък.

Ето защо и в Дао се казва, че за да разбереш какво е Духа/Шън, ще ти трабвя Ци (Жизнената енергия) - първо да я натрупаш, а после и да я трансформираш/издигнеш.

Метафорично това е описано и в Библията - раждането и живота на Иисус Христос, смъртта Му, Възкресението и Възнесението.

До преди това юдеина/евреина, сиреч онзи, който се е устремил право към Бога, пребивава в Обетованата Земя (Сърцето), в очакване на този Списател, който да го избави от порочната му природа - егоцентризма и неведението. Така и завършва Вехтия Завет - с установяване в Исраел - сърцето, където се изгражда Храм, или средния дан-тян, погледнато през погледа на Даоизма.

Чак след като Любовта се възнесе/издигне на Небето, което "Небе" е аналогия на главата, чак тогава на човек му се разкрива що е то "Дух"/Шън, който тепърва бива да бъде пречистен от всички семена (биджи), за да се види неговата Чиста Природа - Бога, Светия Дух - Мира, Покоят - твоята изначална същност.

Дух от Духа. "Този Атман е Брахман" както е казал Шри Шанкара...

После следват още много интересни неща... :)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

В Будизма се говори за два вида медитация, обобщено казано - аналитична медитация, която е аналогична на дълбокото размишление; и съзерцателна медитация.

Защо Беинса Дуно е говорил доста за размишлението, като вид медитация?

Притчи 2

11. Разсъждение ще те пази,

Благоразумие ще те съхранява.

Първо неговите беседи имат роля на нещо, което разкрива живота и което премахва т. н. воали на неведението. Обусловения ум има много различни по вид представи за живота. Често се оказва, че тези представи нямат нищо общо с Истината. Една такава представа е, че индивидуалността е нещо напълно отделено от Цялото.

Целта на беседите е ясна - чрез разкриване на редица истини да предразположи това обусловено съзнание към възможността да се разкрие в него крайната абсолютна Истина. Чрез тези разкрития на редица аспекти от нивата на истаната, беседите ни отдалечават от много зловредни емоции - тъгата, злобата, завистта, ревността, гнева и т. н..

С други думи - беседите на Учителя спомагат за отварянето на сърцето и за отдалечаване от егоизтичния начин на мислене и съществуване.

Може да се каже, че беседите са това, което те води по Стълбата към крайната Истина:

pic18.jpg

lestvica_mon_Pantokrator_16v.jpg

Разбира се, че тази Стълба започва от първа чакра, което е аналог на материализма и на егоцентризма. Тази чакра/център/сфера/свят е това, което се разбира под "Ад", "Гроб" и т.н.

Да излезеш от Егепет.

В Будизма от там се тръгва (Хинаяна - Малката колесница), ако разгледаме трите колесници (яни), като аспекти, нива в съзнанието и тялото. Следва Махаяна (Голямата колесница) и накрая Ваджраяна (Диамантената колесница).

В Дао се говори за три Дан-Тян - три полета на елексира - долен, среден и горен. Говори се за Дзин (възпроизвеждаща енергия), Ци (жизнена енергия) и Шън (духовна енергия)

Качването в сърцето и идването/появата на Спасителя - Любовта, е нещо без което Пътуването е доста опасно.

В Дао това се нарича трансформиране на Дзин в Ци.

В Християнството единствено, чрез Сина (Любовта) - второто лице/ипостас на Бога, може да се разпознае Твореца, същността на нещата и самият Живот.

Та беседите на Учителя най-вече водят човека към осъзнаване на редица истини, чрез което той да приближи към сърцето.

Учителят е дал учението без да пропуска началните нива. Самото учение е цялостно. Ето защо то е и разделено на класове.

Четеш беседите, размишляваш дълбоко над тях, което си е вид медитация и разбираш същността на живота, което те промяне, защото ставаш по-открит, по-добър, по-любящ.

Когато Любовта изглее, тогава тя разкрива всичко останало.

Тогава вече идва ред на съзерацтелните медитации.

Накрая медитациите са без себе (биджа), но това чак накрая, когато човек е готов, когато ума му е готов. Инак може човек да лудне в пълния смисъл на думата, или да посегне на себе си, или на друго същество. Бил съм свидетел на тези неща.

Любовта е защитата и условите за Пътя по-нататък.

Ето защо и в Дао се казва, че за да разбереш какво е Духа/Шън, ще ти трабвя Ци (Жизнената енергия) - първо да я натрупаш, а после и да я трансформираш/издигнеш.

Метафорично това е описано и в Библията - раждането и живота на Иисус Христос, смъртта Му, Възкресението и Възнесението.

До преди това юдеина/евреина, сиреч онзи, който се е устремил право към Бога, пребивава в Обетованата Земя (Сърцето), в очакване на този Списател, който да го избави от порочната му природа - егоцентризма и неведението. Така и завършва Вехтия Завет - с установяване в Исраел - сърцето, където се изгражда Храм, или средния дан-тян, погледнато през погледа на Даоизма.

Чак след като Любовта се възнесе/издигне на Небето, което "Небе" е аналогия на главата, чак тогава на човек му се разкрива що е то "Дух"/Шън, който тепърва бива да бъде пречистен от всички семена (биджи), за да се види неговата Чиста Природа - Бога, Светия Дух - Мира, Покоят - твоята изначална същност.

Дух от Духа. "Този Атман е Брахман" както е казал Шри Шанкара...

После следват още много интересни неща... :)

Едва ли може да бъде обяснено по-добре...

:3d_022::3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази връзка, искам да отговоря на Severen за дихателните упражнения.

Знам че, някои медиативни техники използват дишане в определен ритъм. Това въздейства на мозъка, и човек изпада в някакво състояние Х. Но питам аз, давате ли си сметка, че тази практика не е напълно безопасна? Дишането е автономен процес, т.е. човек не го осъзнава. При немалко хора, включително и при мен, осъзнаването на дишането автоматично ме кара да се задушавам. Неслучайно в Автогенния тренинг, който аз практикувам за дишането се говори като за "него" т.е. отделен процес. Защото е взета предвид именно тази особенност на човешката психика. Мисля че, е твърде безотговорно от ваша страна да прокламирате подобни упражнения така фриволно. Всичко според мен, трябва да става с разум, мярка и постепенно. Иначе за мързела на хората съм съгласен с теб :)

Не се чувствам безотговорен,напротив съвсем отговорно,ангажирано се включвам тук.Използвам термина наблюдение за дишането.Когато наблюдаваш дишането е възможно да осъзнаеш много неща,но не това е целта.Целта е все по-голяма чувствителност-да усещаш дъха,да станеш по-чувствителен.Ти наблюдаваш,не правиш нищо с дишането.

Можеш съвсем спокойно да извадиш наблюдението от Тантра,това няма да промени нищо.Тантра дава техники,практики-можеш да ги използваш и в ежедневието си.НЕ ВСИЧКИ,НО МОЖЕШ.Не е необходимо да вярваш,да си последовател,да се обучаваш.Има рискове,но те са само за най-упоритите,за повечето практики тялото има защитни механизми.

Редактирано от Severen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×