IVA 1 Добавено Октомври 13, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 Здравейте всички в този форум. Чета тук от доста време ,но сега реших да се регистрирам и да споделя за себе си. Трудно е да се опише ,всичко това ,което съм преживяла и не зная как да продължа да живея...Аз съм на 47 год. , и може би от 6,7 год. съм с паническо разстройство ,в следствие на много проблеми тревоги ,притеснения. Естествено тогава не знаех,какво се случ-ва с мен освен това ,че ми става ,,лошо,,всеки ден по няколко пъти и понеже проблемите ста- ваха все повече и по сериозни аз ставах все по зле....Имала съм много тежки па и съм ,,умирала хиляди пъти ,мъчех се сама беше ме страх да споделям,изпитвах вина след всяка криза ,депресирах се , не можех да излизам и се затворих се в къщи ....Доста време след ,това когато вече имах информация най вече интернет форуми и книги , и разбах че всъщност проблема е в мисленето ,емоциите , чувствата и преживяванията аз се поуспокоих вече все по ясно разбирах провокирането на мъчителните симптоми..........Преди малко повече от година ни сполетя нещо много лошо, почина съпругът ми всъщност той си посегна на живота .Една година преди това беше в тежка депресия ,за което си има причина проблемите бяха свързани с бизнеса му , но се случи най лошото.Думите не стигат да се опише това ,което съм преживяла дори не знам как съм намирала сили ,за да понасям и изживявам всичко това ,имайки предвит състоянието ми .Имам две деца и сега искам да попитам за малкия ми син ,той беше на 12год и ми е много мъчно за него .Той не знае истината или поне нея е чул от мен.,искам да говоря с него искам да говорим за тези неща ,но не зная как...искам да направя нещо за детето си ,да израсне пси-хически стабилен ...помогнете ми за това ,дайте ми съвети моля ви ,защото трябва да продължим да живеем а е много трудно ...... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 13, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 Здравей IVA1, това което ти се е случило, никак не е лесно за преодоляване, моите уважения към теб и болката, която изживяваш. Хубаво е, че си успяла да преодолееш ПА, това е голям напредък от твоя страна. Случилото се със съпруга, ти за съжаление, е необратимо. Но ти имаш две деца, достатъчно големи, които са край теб и ти напомнят и показват, че живота продължава. Искаш да се погрижиш за малкия си син..... 12 години е една сложна възраст и е много хубаво, че въпреки всичко си усетила нуждата да поговориш с него. Ако разбирам правилно, ти искаш да му кажеш какво е причинило смъртта на баща му. Страхуваш се да не научи от някой друг и това да му повлияе психически ли? Казваш, че искаш да направиш нещо за детето си....... това което можеш да направиш за него е да приемеш нещата такива каквито са в този момент. Може да са лоши, може да са много лоши, но това е действителността и най- доброто което можеш да направиш за себе си и за децата си е, да обърнеш действителността в своя полза, защото: Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко! Работи над приемането, първо ти трябва да приемеш нещата и да изградиш вътрешно разбиране за случилото се, за да можеш да го представиш на детето. За да проведеш подобен разговор с 12 годишно дете, трябва да имаш много добре изградена позиция, да можеш да изложиш нещата спокойно и уверено. След такъв разговор детето трябва да усети стабилност и увереност от твоя страна, а не хаос и объркване, което да го разстрои и да го въведе в тежки размисли. Може би първо трябва да разбереш, какво притеснява теб за провеждането на такъв разговор. Кое не е ясно за теб, какво точно искаш да постигнеш разговаряйки с него, какво у детето ти те притеснява и от какво възниква необходимостта ти да разговаряш с него. Много сила и успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 ,,,Може би първо трябва да разбереш, какво притеснява теб за провеждането на такъв разговор. Кое не е ясно за теб, какво точно искаш да постигнеш разговаряйки с него, какво у детето ти те притеснява и от какво възниква необходимостта ти да разговаряш с него.'' И според мен в това е разковничето. Трябва много добре да си изясниш и как ти самата гледаш на постъпката му и какви чувства предизвиква тя в самата теб. Успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 здравей, Ива1! Нещата от живота понякога са твърде сложни и минават много години докато самите ние си отговорим правилно на въпросите. Наистина, необходимо ли е да се натоварва психически едно дете на 12 години с подобни неща? Не че ще избяга от живота си, но може би отговорите са необходими първо на вас, и те трябва да са правилните. Не е необходимо никакво самосъжаление, то само може да навреди. Приятелството е навсякъде около вас, огледайте се и вдигнете глава. Бедността не е порок. Съкровището е в сърцето. Усмихнете се въпреки всичко! Направете го заради децата си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
IVA 1 Добавено Октомври 24, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 24, 2011 Здравейте и благодаря за отговорите. Виждам,че от първото ми писмо не е станало ясно ,че аз не съм преодоляла напълно ПР. Бях в най тежката му форма така,че не е възможно да съм напълно добре особено след смъртта на мъжа ми. Да сега съм доста по добре и съм благодарна ,че запазих здрав разума си след всичко това....но има неща ,които не знам дали ще мога да преодолея сама. Живея с ограничения,не мога да пътувам с гр.транспорт а извън града да не говорим...сред много хора и в тесни помещения се чувствам като в капан ,и не работя пак поради тази причина ,чувствам се неуверена. Имам нужда от психотерапия, знам но в града в който живея няма такива специалисти, и няма към кого да се обърна. А това ми пречи да живея нормално да действам и да правя нещата ,които искам и трябва,още повече сега когато съм сама и всичко зависи от мен, и самата аз не разбирам как в определени ситуации проявявам голяма сила а понякога се страхувам като малко дете...... Поисках съвет за сина си ,на тази възраст трябва ли да говоря с него за това каква е причината за смъртта на баща му ,вече е над 13 год. и как да го направя,сега или трябва да изчакам. Страхувам се да не научи от някой друг искам да е подготвен за това, трябва ли му психолог, иначе нищо в него не ме притеснява за сега , въпреки моите вътрешни терзания и борби аз се държа ,не искам да ме вижда слаба независимо от всичко знам ,че от моето състояние зависи неговото .....Аз съм благодарна на ПР за това ,че тези страдания промениха характера ми и калиха душата ми ,за това че се научих да владея мислите и емоциите си ,и мисля че ако не бях минала през всичко това нямаше да понеса случилото се.......Бих искала да получа отговор и от Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 27, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2011 (edited) Здравей, Ива! Каквото направил мъжът ти, направил. Вярно, че сте свързани емоционално и чрез децата, но неговият живот си е бил негов живот. Имаш право да скърбиш, да се гневиш, да тъжиш... Но нека това постепенно отминава! Постави ново начало в живота си! Станалото, станало! Виж върху какво имаш да работиш в себе си, така че да бъдеш полезна и на собствената си душа и живот и на децата си! За да продължаваш да бъдеш добра майка и стойностен човек, е нужно да се обърнеш фронтално срещу страховете си и ... да ги прегърнеш! Да застанеш в онова чувство, когато си в гр. транспорт, че си сама, зависима от някой си, изоставена и сякаш всеки и всичко наоколо те смачква! Да заставаш ежедневно в него, като тренировка на ума и сърцето си! Казваш, че страховете ти ти пречат! То е все едно да кажеш, че сянката ти ти пречи! Те са част от теб - те са едно трето твое дете в теб, което сега ти, зрялата и спокойна жена, имаш за задача да възпиташ меко и благо, с любов, но и със светла воля! Самото ти посрещане на страховете ти гради качествата, които имаш нужда да развиеш - смелост, самостойност, решителност, любов към трудностите! Никакви хапчета не могат да ти помогнат в това! Ти вече имаш ресурса - самия страх! В него е скрита силата ти - той вече съдържа тези новите качества, които би могла сега да извлечеш от него! Страхът ти не е лош - той е прекрасен двигател за развитието ти - като мощна река е, която сега можеш да впрегнеш в производството на смела сила! Сложи една ментална "турбина" на пътя на страха си! Турбина от обич, приемане, смирено доверие в Живота и Бога! Нека тази метафорична турбина заживе в теб постоянно като присъстващо в теб отношение към страха ти на сприятеляване и желание за допир с него! За някакви си няколко месеца, ако схванеш добре този процес преживелищно, ще бъдеш различен, оцялостен и смел човек! Тогава и поднесената информация на сина ти ще звучи различно! Сега ти си и майка и баща на децата си - затова започни работа по себе си! Мънкането, бягането от страха и извиненията не ти помагат с нищо! Посрещни страховете си и ги превърни в смелост! Можеш да работиш с терапевт онлайн, примерно с д-р Първанов, през скайп! Можеш всичко - желая ти смело щастие! Редактирано Октомври 27, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Октомври 28, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2011 (edited) Здравей, Ива! Каквото направил мъжът ти, направил. Вярно, че сте свързани емоционално и чрез децата, но неговият живот си е бил негов живот. Имаш право да скърбиш, да се гневиш, да тъжиш... Но нека това постепенно отминава! Постави ново начало в живота си! Станалото, станало! Виж върху какво имаш да работиш в себе си, така че да бъдеш полезна и на собствената си душа и живот и на децата си! За да продължаваш да бъдеш добра майка и стойностен човек, е нужно да се обърнеш фронтално срещу страховете си и ... да ги прегърнеш! Да застанеш в онова чувство, когато си в гр. транспорт, че си сама, зависима от някой си, изоставена и сякаш всеки и всичко наоколо те смачква! Да заставаш ежедневно в него, като тренировка на ума и сърцето си! Казваш, че страховете ти ти пречат! То е все едно да кажеш, че сянката ти ти пречи! Те са част от теб - те са едно трето твое дете в теб, което сега ти, зрялата и спокойна жена, имаш за задача да възпиташ меко и благо, с любов, но и със светла воля! Самото ти посрещане на страховете ти гради качествата, които имаш нужда да развиеш - смелост, самостойност, решителност, любов към трудностите! Никакви хапчета не могат да ти помогнат в това! Ти вече имаш ресурса - самия страх! В него е скрита силата ти - той вече съдържа тези новите качества, които би могла сега да извлечеш от него! Страхът ти не е лош - той е прекрасен двигател за развитието ти - като мощна река е, която сега можеш да впрегнеш в производството на смела сила! Сложи една ментална "турбина" на пътя на страха си! Турбина от обич, приемане, смирено доверие в Живота и Бога! Нека тази метафорична турбина заживе в теб постоянно като присъстващо в теб отношение към страха ти на сприятеляване и желание за допир с него! За някакви си няколко месеца, ако схванеш добре този процес преживелищно, ще бъдеш различен, оцялостен и смел човек! Тогава и поднесената информация на сина ти ще звучи различно! Сега ти си и майка и баща на децата си - затова започни работа по себе си! Мънкането, бягането от страха и извиненията не ти помагат с нищо! Посрещни страховете си и ги превърни в смелост! Можеш да работиш с терапевт онлайн, примерно с д-р Първанов, през скайп! Можеш всичко - желая ти смело щастие! Прекрасни препоръки ! Най-важното е жената искрено да повярва в тях, да събере всички сили в себе си и да има желание за промяна. Понякога, ако не винаги, трудносттите в живота ни се дават за добро.За нашето осъзнаване. И след време човек разбира, че всяко зло е било за добро! Колкото и в момента да си мисли,че състоянието му е много лошо... От сърце желая на тази жена да се сприятели с подсъзнанието си и да се увери, че щастието и свободата са пред нея ! Редактирано Октомври 28, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts