Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Nightingale

Антидепресанти при п.р. - с или без тях?!

Recommended Posts

Здравейте! Обръщам се към психолозите на форума с един въпрос.

От 4 години страдам от паническо разстройство. През цялото това време съм пила антидепресанти, сменяла съм няколко вида и сега пия Анафранил (от около 2 години). Не съм ходила на психиатър, защото се разочаровах от техните методи на лечение-само с лекарства. Преди време четох доста тук и от вас разбрах за различните методи за справяне с проблема. Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам. Посетих и една психоложка, но не останах доволна, и продължих сама.

Сега съм много добре, в сравнение с преди. Анафранила ми е изписан по 2 таблетки на ден от 25 мг, но аз пия по 1 таблетка през ден, понякога през два. Не знам дали изобщо това ми помага, но ме страх да ги спра след толкова време, а и знам, че трябва да става постепенно. Пия и Ривотрил, когато съм напрегната, но е доста рядко.

Тъй като знам, че има и Анафранил 10 мг се чудя дали да не мина на този вариант и да пия по 1 таблетка на ден, като и него разредя после, докато не го спра напълно.

Просто искам професионално мнение по въпроса, за да не се сблъсквам пак с психиатри, които да ми повтарят, че няма начин да се справя без лекарства и че това е за цял живот.

Благодаря ви предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,, Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам. ,,

Какво точно правите? Много важно е, това което правите, да е променило мисленето ви.

Всичко зависи от това, защото мислите генерират адреналина който прави кризата.

Няма никакъв проблем веднага да спрете анафранила, зависимостта към него е само психическа- и преди седмица републиканският специалист по психиатрия го подчерта в едно здравно предаване по телевизията. Ако обаче мисленето не е променено страхът ще се върне.Може дори веднага.

Така,че психиатрите не лъжат, без да се промени мисленето лекарствата се пият цял живот.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто искам професионално мнение по въпроса, за да не се сблъсквам пак с психиатри, които да ми повтарят, че няма начин да се справя без лекарства и че това е за цял живот.

Здравейте!

Не страдате - учите се! Учите се на уроците, които страхът ви носи - учи ви на самостойна смелост, допир до извора на Любовта, сила. Сила, но тази на смиреното его и разтвореното обичащо сърце! Учите се на спокойно плаване в това чудесно и мощно гориво, страха си! Учите се на прегръщане и сприятеляване с този мъдър и вдъхновяващ приятел - страха ви! Мъдър, защото с твърда ръка ви тласка към промяна и ... щастието ви! Вдъхновяващ, защото когато усвоите отношението на любящо прегръщане на страха си, биологичната му база, адреналинът, тласка производството на допамин и ендорфини! Последните са веществата на вдъхновената и заредена с амбиция и радост смела мотивация! Ако следвате борба/ бягство реакцията, адреналинът бив апоследван от синтез и отделяне на кортизол, който е телесният еквивалент на паниката... Един проблем не може цялостно да се разреши от същата позиция, от която е бил създаден. Нужно е д абъде надхвърлен, погледнат от по-висока и цялостна позиция, от друга дименсия. Дименсията на разтворения когнитивен и сърдечен потенциал! Учите се на релаксирано смирение. Смирение на пустата его гордост, битка и бягане. Смирение на илюзиите на малкото магаренце на личността, за да се роди цялостната ви личност, този безграничен и вечен вътрешен Селф/Аз! Магаренцето пак си е там, но вместо да се запъва на моста на конфликта си, се доверява на бездната от любов, мъдрост и истина, на която е препречвало пътя с гордите си битки, свръхконтрол и илюзии...

Вземате анафранил за п.а. - "честито"... Това е стар тип антидепресант, небезобиден, с цял куп странични ефекти, подходящ при остри форми на обсесивно компулсивно разстройство, клинична депресия... Да, предписват го и при паническо разстройство. Но по тази логика би трябвало да се предписва и при мерак, уроки и когато църна маца ти мине път :) ... Знаете ли, от клиентите си съм се наслушал за абсурда около предписването на антидепресанти, транквиланти, че и антипсихотици при т.н. малка психиатрия, при разстройства на ниво невроза. Антидепресантите са подходящи при ендогенна клинична депресия, да. Там основният механизъм е чисто неврален и биохимичен. При тревожните разстройства обаче, мозъкът и биохимията са здрави, а предизвикването и поддържането им се дължи в огромна степен на психични механизми. Възможно е да има повишена чувствителност на амигдалата, но и така да е, дали тя се дължи на неврални механизми или на чисто психични, не се знае. А и кое е първо, яйцето или кокошката? Психиката не се ли случва в тялото, нервната система и мозъка и нима всяка мисъл, волеви импулс, внимание, процесиране на паметова информация, чувство не се случват именно в мозъка и не повлияват директно невралните връзки, биохимични процеси и мозъчни структури?! Моят опит с тревожна симптоматика пряко ми показва, че психиката има огромна роля както в пораждането на невротичните разстройства, така и в третирането им! Психотерапията обаче е наистина майсторска дейност и качественото и прилагане изисква много умения, отдаване и вещина! От друга страна колко по-лесно е предписването на вещество... Масовото предписване на психофармация при тревожни разстройства, както се практикува засега, почива единствено на ... хипотеза! Хипотезата за серотониновия недостиг и/или неусвояването му. Няма обаче никакви реални научни доказателства за потвърждаване на тази хипотеза при психична проблематика на това ниво! Съвсем друго е положението при психозите, да! При БАР, шизофрениите, шизоафективно р-во, психотична депресия и др., приемът на невролептици е задължителен или поне силно препоръчителен! При тревожните р-ва приемът на антидепресанти има мястото си, разбира се - за известно време, до започването на ефективна психотерапия. В редки случаи, например в някои упорити случаи на ОКР и успоредно с психотерапия, макар че така ефектите и се размиват... Тези невронни пътечки при окр обаче също са сформирани от погрешен патерн на мислене, от борбата между морала и естествената работа на несъзнаваното. Основният начин за промяна на случващото се отново е промяна в мисленето! ...

Психиатрите са ви казали, че трябва цял живот да пиете хапчета, за да поддържате някакво ниво на шастие. През тяхната призма това е така. Ако се разчита само на хапчетата, без работа върху психиката, сякаш пациентът е биоробот, наистина ще се наложи постоянен прием на вещества. Защото самият прием се вплита в маладаптивния психичен механизъм по изтласкване и връщане през невротична симптоматика на страха... Тоест самите лекарства стават част от битката/ бягството от страха, което разцепва човека на две части. Съзнанието се бори против подсъзнанието, против сянката си, наместо да я асимилира, да сублимира страха и научи уроците, които той носи на социопсихичната личност!

Д-р Първанов вероятно ще ви препоръча начин за спиране на анафранила по схема...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, страхотна тема, благодаря даваш ми много надежда, ще ти пиша на лични дано да имаш време да ми отговориш. Благодаря ти, че отделяш толкова време и труд за загубените души като нас. :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, няма нужда от никакви схеми. Може да го спре веднага.

Въпроса е, че ако започне да се самонаблюдава и си мисли как може да се появат симптоми на отнемане .....ще се появят.

Ти си говорил с човека, който 17 -18 години беше на транксен. Към него наистина има и физическа и психическа зависимост, спря го веднага след като се видяхме. И нямаше симптоми на отнемане или каквито и да е оплаквания. А тук говорим за антидепресант.

ПП-предаването, в което и доц.Харланов го подчерта е ,, Здравословно,, върви по Скат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много за бързите отговори!

Според написаното разбирам, че този антидепресант не е подходящ за лечение на ПР и дори антидепресантите по принцип. Какъв е процесът тогава, чрез който те помагат, защото е факт, че аз се закрепих в началото благодарение на тях. И сега наистина изпитвам страх да ги спра, въпреки че се съмнявам, че ми помагат по начина, по който ги пия, а и вие твърдите, че мога веднага да ги спра.

Последната година и половина съм имала две силни паник атаки и двете след употреба на неголямо количество твърд алкохол. Бях заспала и се събудих с ужасна криза и в двата случая. Това също ми е интересно - как влияе алкохолът на ПР и защо ми подсилва атаките като съм чела, че на много хора с такива състояния им помага да се отпуснат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За хапчетата сме писали доста - ще оставя сега д-р Първанов да ви отговори за тях персонално!

За алкохола... Досега в практиката си съм имал доста случаи, при които след употреба на упойващи вещества като алкохол или канабис получават п.а. Това се случва, тъй като веществото срива защитния механизъм на свръхконтрол, така типичен за тревожните р-ва. Казано биологично, алкохолът потиска функцията на челните дялове в мозъка, където се осъществява висшата нервна дейност, потиска волевия контрол. При това акумулираният в старите мозъчни зони страхов заряд експлоадира в паническа атака. В психотерапията човек се учи на достъп до дейността на лимбичната си система, където се процесира страхът, да отпуска контрола и бидейки в допир със страха си, да "плава" в него, да го трансформира по един или друг начин, да го овладее и се оцялости! Ако имате нужда, питайте - ще ви отговорим с удоволствие!

Бъдете здрава!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Орлине! Ще чакам и отговора на доктор Първанов!

Аз имам книгата "Как да преборим тревожността и фобиите", ти я препоръчваш тук, и затова я взех. Започнах да прилагам някои от техниките - това говоря преди половин година. Усетих как наистина се справям с леките паник атаки и те отшумяват по-бързо, започнах да спортувам -редувам йога с по-натоварващи упражнения.

Получих пак паник атака след един имен ден, където изпих около 100 гр уиски за цялата вечер. Легнах да спя и се събудих насред кризата, в най-големия ужас. Повярвай ми тогава нямах време за справяне с каквото и било - беше ми толкова зле - всички симптоми накуп, почти изгубих съзнание. Както и да е. Тогава се отчаях пак. Казах си, че няма смисъл с тези упражнения, мислих си , че е лъжа, че можеш да контролираш всичко това. За мен беше доказателството това, че се събудих насред кризата и нямаше как да си помогна, аз вече не можех да мисля, да се контролирам.

Сега не правя почти нищо, може би се опитвам да забравя, че имам проблем. Знам, че не е правилно. Само продължавам да спортувам и не пия алкохол. Също много искам да спра хапчетата, иска ми се следващата година да забременея, но знам, че няма как да стане, ако не положа усилия. А някакси съм изгубила вяра в тези техники.

Пак много ти благодаря! Ти си чудесен човек, готов винаги да помогне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще започна с края, не си готова за спирането на лекарството.

После ще се обоснова, защото ми се губи цялостната картина. Ако искаш по-точен отговор, ще трябва да си доста по подробна. Например как започна всичко? Когато си в криза, те е страх,че ще умреш, че ще полудееш, ще ти се смеят хората или от нещо друго? Ако е само след употреба на алкохол е едно, ако е без него е друго. Защо си сменяла антидепресантите?

Понеже ПР е диагноза, която се използва за всичко, аз бих искал да съм сигурен,че не се касае например за хипохондрия или соц. фобия.

Много важна е и социалната обстановка, пишеш,че искаш да имаш деца, но имали мъж до теб?

Така че за сега от написаното мога само да кажа, че нямаш промяната и вярата, които биха помогнали след спирането на антидепресанта кризите да не се върнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Легнах да спя и се събудих насред кризата, в най-големия ужас. Повярвай ми тогава нямах време за справяне с каквото и било - беше ми толкова зле - всички симптоми накуп, почти изгубих съзнание. Както и да е. Тогава се отчаях пак. Казах си, че няма смисъл с тези упражнения, мислих си , че е лъжа, че можеш да контролираш всичко това. За мен беше доказателството това, че се събудих насред кризата и нямаше как да си помогна, аз вече не можех да мисля, да се контролирам. Сега не правя почти нищо, може би се опитвам да забравя, че имам проблем. Знам, че не е правилно. Само продължавам да спортувам и не пия алкохол. Също много искам да спра хапчетата, иска ми се следващата година да забременея, но знам, че няма как да стане, ако не положа усилия. А някакси съм изгубила вяра в тези техники. Пак много ти благодаря! Ти си чудесен човек, готов винаги да помогне!

В случай на пароксизмални (неочаквани) п.а. техники, работещи през логиката, анализа и т.н. са безсилни. Това, което работи, е задвербалното, надмисловното ментално-емоционално отношение на смирено любящо приемане на страха! Сприятеляване с него, постигнато във визуализации, медитация, хипнотерапия, дишане, работа през тялото и съзерцание! Да, когато се преживява п.а., няма време за мислене, нито пък възможност за контрол. Тогава е нужно да се приложи вече оттренираното отношение на присъствие между и над мислене и пускане на его контрола! Отношение, практикувано от позицията на онова тихо смирено съзерцание, на духа, цялостта, дао в теб! Звучи някакси необичайно, когато не си била в допир до тази цялостност отвътре, с това спокойно и широко небе на свободно и безкрайно съзнание, с този сърдечен разум. Когато обаче имаш опитност в допира си до това мъдро сърце, преживяването на п.а. просто се влива в широтата отвътре и захранва смелото ти щастие! Стъпките за постигане на това, поне според моя скромен опит, са следните:

1) Правилно разбиране - физиология на п.а., психодинамика....

2) Визуализации, хипнотерапия, нлп (медитации, молитва, йога нидра, силва метод...) - тук вече започваме да залагаме подходяото разтварящо и сублимиращо ужаса до обикновен атревожност, а нея в спокойна смелост отношение.

3) Дишане - коремно успокояващо, бхастрика предизвикващо подобни на тревожността състояния, др.

4) Поведенческо вживяване и отработване на допира до страха чрез ролеви игри или ин виво, в реални ситуации - тук много хора срещат трудности с ролевите игри - тази стъпка е опционална, но желателна.

5) Съзерцание (mindfulness) - при него мислене няма - има директна преживелищност, допир до безкрая отвътре. Няма его контрол, проявен през натрапчиво мислене, мускулни брони, нащрек. За да се случи съзерцанието, е нужно его контролът да се провали, вътрешният диалог да се стопи до интуитивния сърдечен и директно преживелищен Разум...

Горните стъпки, според мен е добре да се осъществяват в контекста на едно по-цялостно разбиране за собствения характер, евентуални посоки и стъпки в промяната му, кратък структуриран анализ, интензивен спорт и т.н.

В текста ви съм подчертал някои думи. Както виждате, горните стъпки стигат именно до загуба на его контрола.Тогава се ражда нещо друго. Преживяване за принадлежност, за част от цялото, за закрила и тихо мъдро знание, виделина и фина сила! Тези качества на безкрая ни с лекота засмукват и трансформират породения от его въртележките ни панически страх! Всъщност, оказва се, че той е най-добрият ни приятел и мотиватор на щастието ни! За бога, как да не му благодарим от все сърце и душа?!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Орлине! Това, което си написал ми се струва много трудно за постигане. Ще почета повече тук за тези методи.

Д-р Първанов, ще се опитам да разкажа как започна всичко и изобщо да отговоря на въпросите Ви.

Значи преди 4 години завърших висшето си обарзование и бях много изтощена от учене, борене с изпити, особено баща ми оказваше голям натиск през тези 4 години като не приемаше да имам невзет изпит и тнт. Исках да си почина, да започна някаква работа. Но той настояваше да запиша магистратура. Аз също исках, но не в този момент. Все пак записах и започнах да си търся работа и едновремено ходех на лекции събота и неделя.

Тогава изпитвах физически симтоми от около 1 година -треперене,болки в гърдите, замаяност. Накрая кардиоложката ме прати на психиатър. Той ми изписа Серопрам. Може би след 3 дни след като започнах да го взимам, получих първата паник атака. Бях на лекции и се случи там - изпотяване, изтръпване на крайниците, потъване, схващане на челюстта и почти бях в несвяст. Викнаха ми Бърза помощ, те ми обясниха, че съм имала нервна криза и си ме изпратиха у нас. Започнах да изпитвам адски страх това да не се повтори. Прибрах се в родния си град при родителите си и 1 месец не излизах, само ходих на психиатър. Той ми постави диагноза ПР и продължих със Серопрама. След около месец бях по-добре. Баща ми не разбираше състоянието ми и мнг се карахме и след един скандал ми каза да си ходя. Аз си дойдох в Пловдив - тук живея сега, взех пари на заем и започнах да си търся работа. Намерих си бързо, като постоянно получавах леки паник атаки. Тогава ме беше страх да не умра, да не полудея, да не ме помислят за луда.

Започнаха момети на подобрение и влошаване, в зависимост от това как ми минаваше денят и какви емоции изживявах. Работата ми не беше мнг подходяща, защото имаше мнг стрес. Мисля, че тогава минах на Сертран. По-късно започнах да ходя на психотерапевт, който беше и психиатър, и той ми изписа Анафранил, за да съм се оправила съвсем, защото аз си имах тези леки симтоми всеки ден-треперене, замайване.Самият психиатър нямаше никакви познания за различните методи за справяне с ПР. Само ми повтаряше, че съм добре, че се справям сама в чужд град, че имам хубава работа. И оттогава съм на Анафранил.

Преди 3 години баща ми почина внезапно и година след това не можах да се съвзема. Много страдах и най-вече за това, че последните години не се разбирахме много. През следващата една година не бях на себе си, но нямах влошаване на състоянието, просто изпитвах ужасна мъка и загуба.

Половин година след това се запознах с момчето, с което съм сега. Имаме доста бурна връзка и не мога да кажа, че всичко е както трябва, но се обичаме и правим планове за семейство и дете. Аз съм много емоционална, чувствителна и много се анализирам, както и него също и така често си създавам въображаеми проблеми, което той не винаги разбира. Иначе приема проблема ми и се разбира за какво става въпрос, подкрепя ме.

Работат ми сега е друга, по-спокойна и си я харесвам. Единственият ми проблем е, че работя по 8-12 часа на ден с хора и ми идва в повече.

Сега когато имам симтоми на ПР не си мисля, че ще умра, полудея или нещо такова, не се притеснявам какво ще си помислят хората. Осъзнавам, че това е безопасно и няма какво да ми се случи, в повечето случаи се справям. Уплаших се сега след 2рата голяма паник атака, която беше преди около 4 месеца. И двете са били след употреба на алкохол. Иначе не получавам такива атаки. Само при мисълта за тях, за това колко беше гадно, просто не искам никога повече да го преживявам. Мисълта, че трябва пак да изпитам такива симтоми ме ужасява.

Това е общо взето. Надявам се да съм била достатъчно подробна, за да можете да ми отговорите.

П.П. През цялото това време съм пила и Ривотрил. Понякога месеци не съм го пила, друг път няколко последователни дни пия, като се усетя по напрегната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Найтингейл, когато пиша, освен към питащия, насочвам написаното и към други четящи с подобни проблеми, както и към колеги, практикуващи терапия на тези проблеми. Не сте длъжна да разбирате - не всичко е насочено директно към вас. Посланието ми е кратко: опознайте се, обикнете се, бъдете щастлива. Това можете да постигнете като осъзнаете какво се случва с вас и на какво има да ви научи. Когато истински осъзнаете и разберете ставащото и целта му, ще имате и нужната мотивация за промяната му. В постинга си споменавам някои насоки за това себеразбиране и начини за промяна, достъпни за кой да е ум - стига да иска да погледне и чуе. Д-р Първанов спомена, че засега не сте готова за спиране на лекарствата - възможно ли е да има резон в думите му, как мислите?

Относно разказаната от вас история на проблема и преживяванията ви, надявам се колегата, когото конкретно питате, да отговори. Бъдете щастлива!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да повторя молбата си, когато задавате въпрос да бъдете максимално подробни. Иначе отговорът ни не може да бъде точен. За мен е губене на време да гадая какво как е, а и липсата на информация крие риск да ви дам подвеждащ съвет.

Пример, за да ме разберете-

,,Преди време четох доста тук и от вас разбрах за различните методи за справяне с проблема. Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам.,,

В моята глава аз веднага си създавам картината как вие спортувате, вярно не 3 пъти седмично, но поне 2 пъти, как медитирате, но не всеки ден, а през ден и правите още много други неща, но да кажем на 80%. И изведнъж вие пишете ,, Сега не правя почти нищо, може би се опитвам да забравя, че имам проблем ,,,доколкото разбирам това е за последните 6 месеца.

Не ви критикувам. Иска ми се само, прочитайки го следващите, които ще пишат, да се съобразят и бъдат по-подробни.

Сега, когато имам доста ясна картина на проблема, мисля че шансът да овладееш ситуацията и то трайно, е много голям. Ще ти дам конкретни насоки, които ще те поведат по този път./Искам да отбележа, че насоките на Орлин са тип ,,по принцип,, защото информацията, която беше дала е много малко-едно момиче има ПР от 4 години и пие анафранил.След последният ти пост и той може да ме допълни с още нещо конкретно/.

Малко пояснения-

,,Значи преди 4 години завърших висшето си обарзование и бях много изтощена от учене, борене с изпити, особено баща ми оказваше голям натиск през тези 4 години като не приемаше да имам невзет изпит и тнт. Исках да си почина, да започна някаква работа. Но той настояваше да запиша магистратура. Аз също исках, но не в този момент. Все пак записах и започнах да си търся работа и едновремено ходех на лекции събота и неделя.

Тогава изпитвах физически симтоми от около 1 година -треперене,болки в гърдите, замаяност.

От тези думи вече ми е ясно-че си била под значителен стрес поне една година.Нарочно подчертах думата натиск от поста ти, в превод думата стрес означава –напрежение, натиск. Ханс Селие, който разработва модела на стреса, взема думата от строителството, като тя се е употребявала за напрежението, което възниква в желязото на мостовете под влияние на усукване и натиск. Кардиоложката, при която си ходила е знаела, че това ти състояние е само един изразен хроничен стресов синдром. Можела е да избере и най-подробно ти го поясни, като обясни физиологията на всеки един симптом, който си усещала.Например, защо при стрес мускулите треперят, защо ги има болките в гърдите и т.н..Трябвало е да го направи толкова подробно и разбираемо,че в теб да не остане никаква неяснота относно причините за оплакванията ти.Следващото, което е трябвало да направи е, да ти даде прости и ясни съвети как да минимизираш стреса си. Те не биха били по различни от това което ще прочетеш от мен. Защо не го е направила? Най-вероятно защото си е мислила, че няма да се съобразиш със съветите и, а това прави обяснението безсмислено.

По тази причина те е пратила при психиатъра.

,,Накрая кардиоложката ме прати на психиатър. Той ми изписа Серопрам.,,

Колегата просто е подходил …схематично. Явно и той те е подценил мислейки, че не би се навила да го послушаш и намалиш стреса си.

,,Може би след 3 дни след като започнах да го взимам, получих първата паник атака. Бях на лекции и се случи там - изпотяване, изтръпване на крайниците, потъване, схващане на челюстта и почти бях в несвяст. ,,

Всъщност това, което ти описваш като паник атака или нервна криза, се дължи на рязкото и внезапно изръсване на голямо количество адреналин в тялото ти. Само че рязкото изръсване на голямо количество адреналин има и друго име - остра стресова реакция.Тоест, същият този адреналин, който до сега се е отделял в едни завишени, но сравнително равномерни количества, сега изведнъж го прави бързо и силно. Напълно обичайно е, човек който е в хроничен стрес,може от най-малкото да направи и остра стресова криза.

,,Прибрах се в родния си град при родителите си и 1 месец не излизах, само ходих на психиатър. Той ми постави диагноза ПР и продължих със Серопрама,,.

Сега вече може би разбираш, че това, което психиатъра е нарекъл паническо разстройство, е твоят страх от острите стресови реакции. А тях ги имаш, защото си била в хроничен стрес повече от година и най-малкото нещо може да ги провокира. Нищо повече.

Дал ти е антидепресант, предполагам и трнквилизатор /ривотрила/. Антидепресанта има за цел да ти повиши серотонина. Но предполагам си чела, че стреса и острият и хроничният, са израз на действието на два други хормона-адреналин и кортизол. Ако кардиоложката и психиатъра са отделили от времето си, са можели да обяснят всичките ти оплаквания с тях.Така че ти си започнала да пиеш нещо, което не ти е било нужно.Но…то действа, защото ефекта на плацебото при употребата на антидепресанти достига до 90 %.Нещо повече, много е възможно първата ти криза да е провокирана точно от него, защото серотонина ти е бил нормален, антидепресанта го повишава и той става повече от нужното.Повечето хора си мислят –много серотонин , много щастие.Това не е така, много серотонин значи ,,серотониново отравяне,, придружено с неприятни усещания. Възможно е точно едно такова, ново и непознато усещане да те е уплашило и довело до пуска на адреналина в залата./последното е разбира се само хипотеза/

Ривотрила обаче има пряко действие за намаляване на ефекта на адреналина в тялото. В зависимост от дозата и приложението, транквилизаторите могат да копират кризата буквално за секунди.Проблема в използването на тази група лекарства обаче е, че те създават зависимост. От една страна за да може това успокоение да го има организма, изисква все по-голяма доза , от друга, когато човека реши да го спре, настъпват неприятни усещания - абстиненция. За това редовният им прием, според препоръките, не бива да бъде повече от 3 месеца.

,, След около месец бях по-добре. Баща ми не разбираше състоянието ми и мнг се карахме и след един скандал ми каза да си ходя. Аз си дойдох в Пловдив - тук живея сега, взех пари на заем и започнах да си търся работа. Намерих си бързо, като постоянно получавах леки паник атаки. Тогава ме беше страх да не умра, да не полудея, да не ме помислят за луда.

Започнаха момети на подобрение и влошаване, в зависимост от това как ми минаваше денят и какви емоции изживявах. ,,

Или казано по друг начин –в зависимост от стреса през деня. Мисля, вече започваш да се убеждаваш, как зад всичко е стояло и още стои едно най-обикновено стресово състояние.

,,Работата ми не беше много подходяща, защото имаше много стрес.,,

Вместо да те насочат към намаляване на стреса се минава на друг медикамент, което е безсмислено, но……така е станало.

,,Мисля, че тогава минах на Сертран. По-късно започнах да ходя на психотерапевт, който беше и психиатър, и той ми изписа Анафранил, за да съм се оправила съвсем, защото аз си имах тези леки симтоми всеки ден-треперене, замайване.Самият психиатър нямаше никакви познания за различните методи за справяне с ПР. Само ми повтаряше, че съм добре, че се справям сама в чужд град, че имам хубава работа. И оттогава съм на Анафранил.,,

Както се казва-от трън та на глог.

,,Преди 3 години баща ми почина внезапно и година след това не можах да се съвзема. Много страдах и най-вече за това, че последните години не се разбирахме много. През следващата една година не бях на себе си, но нямах влошаване на състоянието, просто изпитвах ужасна мъка и загуба.,,

Точно така, при депресия отделянето на адреналина се потиска. Може би, тогава е било оправдано употребата на антидепресанта.

,,Посетих и една психоложка, но не останах доволна, и продължих сама.,,

Доколкото разбирам и тя не ти е пояснила какво става в тялото ти.

,,Имаме доста бурна връзка и не мога да кажа, че всичко е както трябва, но се обичаме и правим планове за семейство и дете. Аз съм много емоционална, чувствителна и много се анализирам, както и него също и така често си създавам въображаеми проблеми, което той не винаги разбира.,,

Когато написах, че не си променила мисленето си визирам подчертаното. Искам да разбереш-стреса /адреналина/ се пуска под влияние на нашата преценка за дадено събитие. За мен емоционална и чувствителна означава стресонеустойчива. Понеже в психологията в последните години се налага термина „емоционална интелигентност“ –способността да владеем и контролираме чувствата си и според мен трябва да поработиш в тази насока.Най-малкото, защото за успеха на един човек, участието на емоционалната интелигентност е 80%, а дяла на логическата интелигентност е само 20%. Когато чу за това, една клиентка ме попита, наистина ли я смятам за ниско интелигентна. Имайки предвид, че тя не искаше да поеме отговорност за своите чувства и казах , че наистина така мисля. Когато дойде следващият път, ми каза, че си е тръгнала много обидена от кабинета ми. И понеже е умна и знае няколко езика, е седнала пред компютъра за да се убеди, че говоря глупости.След като ми каза това, бръкна в чантата си и извади от нея това си ,,убеждение,, -една много хубава книга за това как да повишим сами емоционалната си и интелигентност./не беше на български, за това не мога да я препоръчам/

Уплаших се сега след 2рата голяма паник атака, която беше преди около 4 месеца. И двете са били след употреба на алкохол. Иначе не получавам такива атаки.

Ще спреш да употребяваш алкохол. Има и друга възможност, но за нея трябва специфична психотерапевтична интервенция и време, така че няма смисъл да я коментирам.

Само при мисълта за тях, за това колко беше гадно, просто не искам никога повече да го преживявам. Мисълта, че трябва пак да изпитам такива симтоми ме ужасява.

Ок, няма да ги изпитваш. Разбира се, ако стане земетресение или пожар, или нещо много страшно , адреналина ти може да се вдигне, но ще само, когато има значителен повод.

Това е общо взето. Надявам се да съм била достатъчно подробна, за да можете да ми отговорите.

Да, така написани нещата са много по-ясни.

Какво обаче трябва да направиш.

Първото е, да провериш това, което ти казвам истина ли е. За целта написваш на един лист всичките симптоми на това, което ти наричаш паник атака. Наблягам на това ,,ти,, защото адреналина в зависимост от телосложението някои други фактори дава различни усещания. Например, колкото по-слаб е човек, толкова по изразено е стягането в стомаха, ако човека е много пълен, то може изобщо да не се усети.

След като ги напишеш седни пред компютъра и напиши в Гугъла ,,адреналин,, Намери няколко материала и прочети какви странични действия дава в организма. Когато откриеш някое от тях в листа, го задраскай. Прочети поне 4-5 материала. След това напиши думата кортизол. Виж няколко материала за неговото действие. Ако откриеш някое в листа си, пак го драскай. След това напиши думата стрес и чети до тогава, докато не привършиш с всичките си оплаквания. Ако след няколко часа има оплакване, което да не е задраскано, пиши в сайта за да ти го поясня.

Това е първото от което се започва. Направи го. И ако си мислиш, че много опростявам нещата погледни тази тема- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11516

Както виждаш жената е ходила при психиатър и двама психотерапевти. Има си и диагноза-генерализирано тревожно разстройство с агорафобия и наистина ходеше с придружител. След края на първата ни среща, която продължи 4 часа, тя ходеше спокойно сама и се возеше в автобус и то в чужда за нея град. Много скоро терапията ни завърши. Когато я попитах какво е различното което съм направил в сравнение с другите двама колеги, което е довело до успеха ни, тя без да се замисли каза ,,Вие веднага заменихте думите тревожно разстройство и агорафобия с думата стрес.,,

След като изпълниш задачата пиши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Д-р Първанов, много Ви благодаря за изчерпателния отговор!

Много се надявам Вашето предположение да е вярно и всичко в моето състояние да се дължи на стрес. Това, което със сигурност мога да твърдя, е че наистина се чувствам по-зле, когато съм била емоционално или трудово натоварена, тогава повечето симтоми са налице.

Изчетох за симптомите, които адреналинът, кортизолът и стресът причиняват и всички ги имам. Може би само без повишено кръвно налягане - при мен е обратното - пада ми рязко и може би затова и имам чувството, че ще припадна, или съм в полусвяст.

Но много често се натъквах на статии за ПР, когато пишех тези думи в Гугъл и там покривах абсолютно всички симптоми, които в другите статии не бяха спонменати, а именно - изтръпване на крайниците, сковаване на челюстта, позив за дефекация или повръщане, чувството, че не мога да контролирам тялото си. Но тези съм ги изпитвала само по време на тези ужасните силни кризи. При една от тези кризи повърнах и след това се оправих веднага, олекна ми (бях пила алкохол тогава, но не в количество, че да повърна, и симптомите ми не бяха на препил човек, а на паник атака), а друг път цяла нощ изпитвах леки атаки - потъвах, изтръпване и тнт - и между тях ходех до тоалетна и след това ми олекваше. Това също ми е необяснимо, с това, което прочетох.

Това, което при мен не съвпада с ПР (поне така мисля) е,че при мен е имало 1 единствена паник атака, която е дошла така от нищото - говоря за тежки кризи. Имала съм такива 4-5 и едната е първата, тази именно дойде от нищото, другите 2 както писах - след употреба на алкохол, а останалите в много емоционално състояние - караница с приятеля ми или нещо подобно. През останалото време си имам симтоми на страса - сърцебиене, треперене, замаяност, гадене. От тях вече не ме е страх.

Забелязала съм обаче, че получавам същите симптоми и при положителни емоции - когато се смея много, при секс. Понякога по време на секс изпитвам и удоволствие и тези симптоми.

Осъзнавам, че не мисля правилно и в повечето време съм по-негативно настроена, в сравнение с преди съм по-добре, но имам още много да работя. По-точно е дори да кажа тревожна, а не негативна. Защото съм много весел човек, с чувство за хумор, общителен, но в мен винаги има тревога за бъдещето, за близките ми, за любовния ми живот. Мисля какво би станало, ако.....и си създавам сама негативни емоции.

Ще чакам с нетърпение отговора на д-р Първанов както и на всеки друг тук!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Не мога да не изразя задоволството си от това, че си проявила сериозност и си послушала съвета ми. Уверен съм, че дискусията ни ще бъде полезна не само за теб.

Много се надявам Вашето предположение да е вярно и всичко в моето състояние да се дължи на стрес.

Грешно си ме разбрала, това не е предположение. Това е така. Паническото разстройство е медицински термин, създаден от нас лекарите, за да може ние да се разбираме по между си. Когато един лекар напише,че неговият пациент има паническо разстройство, това за неговият колега означава, че той е свършено здрав/възможно е да има подлежащо заболяване, което да дава подобни оплаквания, например на щитовидната жлеза, тогава обаче се говори за кризи при съответното заболяване, а не за ПР - при тази диагноза всичко в тялото и мозъка трябва да е здраво/, това означава и друго, че той се страхува от страха. който веднъж е получил и за който няма обяснение. Всъщност има обяснения – той си мисли, аз имам ужасната, загадъчната и нелечимата болест паническо разстройство. И така той се страхува от страха, но ти сама си на път да се убедиш, че механизма, който стои зад физиологичната реакция на страх е същият, който е при стреса. И ако вземем различните степени на страх - опасение, страх, паника и ужас ще видим, че физиологичният механизъм, който ги обуславя е само един- количеството и бързината, с която се отделя адреналина. При опасението той е малко и скоростта му на отделяне е бавна, докато при ужаса количеството му е екстремално-буквално целият адреналин на човека се отделя за 3-5 секунди.

Това, което със сигурност мога да твърдя, е че наистина се чувствам по-зле, когато съм била емоционално или трудово натоварена, тогава повечето симтоми са налице.

Изчетох за симптомите, които адреналинът, кортизолът и стресът причиняват и всички ги имам. Може би само без повишено кръвно налягане - при мен е обратното - пада ми рязко и може би затова и имам чувството, че ще припадна, или съм в полусвяст.

Това за кръвното е много хубав въпрос. Дори аз, когато говоря за адреналина казвам, че той повишава кръвното налягане. Това обаче не винаги е така. При 5-10 % от хората ефекта му е обратен, парадоксален - той го понижава. Ти си от тях.

Но много често се натъквах на статии за ПР, когато пишех тези думи в Гугъл и там покривах абсолютно всички симптоми, които в другите статии не бяха спонменати, а именно –

Тук съм направил пропуск, забравил съм да ти забраня четенето на сайтове за ПР, грешката не е фатална, както ще видиш след малко, всичко ще си дойде на мястото. Както ти казах, всяко едно оплакване ще ти бъде обяснено, въпреки че, доколкото видях, повечето от тях в други мои постове са пояснени. Когато си чела за стреса ти си видяла, че стресовата реакция се нарича ,,реакция на борба или бягство,,. Това трябва да се разбира в буквалният смисъл, само за няколко секунди твоето тяло трябва да се превърне или в бойна машина, която да смаже врага, или в газела, която да избяга от лъва. Механизма на реакцията обаче показва, че в повечето случаи сме бягали. И така, за да може ти да се биеш или бягаш, ти трябва енергия. Това е целта на стресовата реакция, тя трябва да даде енергия на определени мускулни групи. Кои са тези мускулни групи? На краката. За това и отбелязах по- горе, че явно повече сме бягали. Как се пренася тази енергия? Отговора е ясен, с кръвта. За това по време на стрес става едно преразпределение на кръвта в тялото с цел да осигури максимален кръвоток на съответните мускулни групи, предимно на долните крайници. Като освен глюкоза разбира се пренася и кислород.

изтръпване на крайниците, -

предимно изтръпват горните крайници, те могат дори да се сковат напълно - причината е проста, когато ще бягаш на тях кръв не им трябва, кръвта трябва на другите мускули които осигуряват бягството. Така че адреналинът свива мускулите на ръцете.

сковаване на челюстта,-

Същата причина и механизъм. Виж, природата е много разумна и всичко е логично подредено.Ти представяш ли си картината, лъва те гони, ти бягаш със всичка сила, за да си спасиш кожата и в едната си ръка държиш питка, в другата салам, от които периодически хапваш?

позив за дефекация –

Това даже помня къде съм го писал, тогава казах само една от причините. Тя е много интересна, нормалната чревна микрофлора има рецептори, чувствителни на адреналина. Когато той се свърже с рецепторите, микробите започват интензивно да се размножават, те втечняват чревното съдържимо и ето ти диарията. Втората причина, че той свива самите черва, разхлабва сфинктерите им и човека получава позив за дефекация, дори понякога в червата да няма нищо. Третото нещо, което подпомага позива за дефекация е това, че при стрес цялата мускулатура на стомаха се свива. Когато тя се свие, увеличава налягането в стомаха и червата и тяхното съдържимо тръгва да излиза –от червата надолу, от стомаха нагоре, за това и повръщаш

-или повръщане,

Обясних го вече. Имал съм пациенти с по 15 повръщания, главно сутрин, когато адреналина е повече.

чувството, че не мога да контролирам тялото си.

То си е така, адреналина те е сковал и наистина някои мускулни групи като ръцете, врата, дъвкателната мускулатура или диафрагмата се контролират трудно.

а друг път цяла нощ изпитвах леки атаки –

потъвах,-

при теб потъването е специално от ниското кръвно, при другите има друго обяснение, но пак е от стреса. Вече разбра, че силата на усещаният зависят от количеството на адреналина, тази нощ той се е отделял в по-малко количество и постепенно.

изтръпване и тнт - и между тях ходех до тоалетна и след това ми олекваше. Това също ми е необяснимо, с това, което прочето

Вече отговорих- изхвърля се храната, соковете, защото са притиснати от свитите стени на стомаха.

Неслучайно древната източна медицина казва , че коремът е „вторият мозък”

Това, което при мен не съвпада с ПР (поне така мисля) е, че при мен е имало 1 единствена паник атака, която е дошла така от нищото - говоря за тежки кризи. Имала съм такива 4-5 и едната е първата, тази именно дойде от нищото, другите 2 както писах - след употреба на алкохол, а останалите в много емоционално състояние - караница с приятеля ми или нещо подобно. През останалото време си имам симтоми на страса - сърцебиене, треперене, замаяност, гадене. От тях вече не ме е страх.

Забелязала съм обаче, че получавам същите симптоми и при положителни емоции - когато се смея много, при секс.

Точно така е. Адреналинът се отделя и при радостни и щастливи моменти. Това, което наричаме прилив на енергия и ентусиазъм, ни се дава пак от него. Някои от хората, с които съм работил, са получили първата си криза при закупуването на новото си жилище, при женитбата си и дори по време на самата сватба.

Понякога по време на секс изпитвам и удоволствие и тези симптоми.

Симптомите са едни и същи, въпроса е тълкуването. Когато не е по време на секс, веднага ще си кажеш ,,Олеле какво става,, и ще усилиш адреналина, а с това и симптомите. При секса я няма неизвестността и той не се увеличава.

Осъзнавам, че не мисля правилно и в повечето време съм по-негативно настроена, в сравнение с преди съм по-добре, но имам още много да работя. По-точно е дори да кажа тревожна, а не негативна. Защото съм много весел човек, с чувство за хумор, общителен, но в мен винаги има тревога за бъдещето, за близките ми, за любовния ми живот. Мисля какво би станало, ако.....и си създавам сама негативни емоции.

Това е пасаж, който ще обсъждаме по-късно. Сега искам да прочетеш още един път написаното от мен и да помислиш има ли още нещо, което да не ти е ясно. Без всичко да ти е ясно, ние не може да продължим нататък. И не се притеснявай да питаш, в твой интерес е. Пък и в мой, защото в един наш учебник пише:

„Ако един психиатър не може да представи така просто и ясно тезата си, че всеки един да я разбере, най-вероятно и той самия не я разбира”.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Всичко, което сте написал, д-р Първанов, ми е ясно. Някои от нещата ги знам от преди, други не. Всичко ми беше много полезно.

Доколкото разбирам, според написаното, всичко това, което се случва с мен, е причинено от адреналина. Вингаги съм знаела, че той има основната вина, но сега сякаш остана само той и нищо друго.

Сега въпросите ми са следните: Тъй като всъщност аз не съм в реална опасност, за да се активира механизма ми за бягство,какво причинява изливането на адреналин - само мислите ми и причинените от тях чувства ли са виновни за това? Има ли други фактори, които увеличават прилива на адреналин (пак говоря, когато няма нищо специално случващо се)?

И ако за всичко е виновен адреналинът, то тогава антидепресантът влияя ли му по някакъв начин?

Пак благодаря за отговорите Ви, д-р Първанов! Много ми помагате!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

,Винаги съм знаела, че той има основната вина, но сега сякаш остана само той и нищо друго.,,

Думата „сякаш“ изразява предположение, а не сигурност. Ако имаш предположение, че може да е нещо друго, сподели го. Тук не бива да има съмнение и неяснота. Няма друг хормон или вещество в тялото ти, което да обуславя цялата тази картина, която ти описваш и от която те беше страх.

Ако отидеш в аптеката и си купиш ампула адреналин, която струва малко повече от лев, в упътването като странични действия ще прочетеш следното- /цитата е с незначителни съкращения, които не касаят твоят въпрос и не искам да ги четеш, за да не се плашиш/

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Както всички лекарства, Адреналин може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава.

Най-често нежеланите лекарствени реакции при приложение на Адреналин са свързани със сърдечно-съдовата система: тахикардия (учестяване на сърдечния ритъм), чувство за сърцебиене и повишаване на кръвното налягане.

От страна на нервната система най-често се наблюдават главоболие, световъртеж и/или замайване, повишена възбудимост, чувство за страх, треперене на крайниците (тремор). Най-често наблюдаваното дихателно нарушение е чувството за задух (диспнея).

От страна на стомашно-чревния тракт по-често могат да се наблюдават гадене и повръщане.

Често изразени съдови нарушения са повишаване на кръвното налягане (хипертония) и чувство за изстиване на крайниците. От страна на целия организъм (общи) нарушения са краткотрайно побледняване, обща слабост.

Могат да се наблюдават повишаване на нивата на кръвната захар (хипергликемия) и понижаване стойностите на калия в кръвта (хипокалиемия).

По-рядко се наблюдават силно учестяване на камерните съкращения (фибрилации) и нарушения на сърдечния ритъм (аритмия), стягане и болки в гръдната област (стенокардия); разширяване на зениците (мидриаза); задръжка на урината и затруднено уриниране; Рядко се наблюдават хипертонични кризи с промени а кожата, лигавиците и бъбреците.

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар.

Предозиране

Симптоми; най-често бледи лигавици и кожа, треперене на крайниците, учестена сърдечна дейност, световъртеж, сърдечни аритмии, преминаващи в камерни фибрилации, бързо повишаване на кръвното налягане, стигащо до хипертонична криза.

Това е физиология. Дали адреналина ще дойде отвън или отвътре, механизма на действие е един и същ.

Тъй като всъщност аз не съм в реална опасност, за да се активира механизма ми за бягство,какво причинява изливането на адреналин - само мислите ми и причинените от тях чувства ли са виновни за това?

Механизмите за това са три.

Първият и всъщност основен е съдържанието на мисловният процес. Както видя, дори и положителните мисли водят до неговото повишено отделяне.

Вторият са екстремалните изисквания, поставени пред нашето тяло, въздействието на токсични вещества, преумората и различните заболявания и травми.

За да ме разбереш ще кажа,че пълното име, което Селие дава на промените, които се извършват по време на стрес е „общ адаптационен синдром“ и той е неспецифична реакция на организма към всяка значителна промяна в хомеостазата, независимо дали тя се изисква от реално събитие, вътре в организма или извън него, или дали това събитие е само въображаемо или истинско.

Третият механизъм е подчинен на амигдалата и теб не те интересува.

При теб, сто процента участва мисленето и чисто физическата преумора. Колкото до алкохола, въпросът е дискутабилен. Сам по себе си той е много силна клетъчна отрова, която е в състояние да пусне реакцията на стрес при определена група хора. Просто на този етап няма да пиеш.

И ако за всичко е виновен адреналинът, то тогава антидепресантът влияе ли му по някакъв начин?

Разбира се, че му влияе. Както отбелязах, има изследвания, които мога да цитирам, в които се казва, че техният плацебо ефект при тревожност достига до 90 % .Това означава, че от 10 човека, които започват да ги пият, поне 8 ще се почувстват по-добре. Има и друго, помисли и отговори честно, ако кардиолога или психиатъра ти бяха обяснили всичко това, което аз ти поясних и ти бяха казали да промениш начина си на живот, да си даваш повече почивка и да започнеш психотерапия, би ли ги послушала?

Аз се съмнявам, че би го направила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

"Думата „сякаш“ изразява предположение, а не сигурност. Ако имаш предположение, че може да е нещо друго, сподели го. Тук не бива да има съмнение и неяснота. Няма друг хормон или вещество в тялото ти, което да обуславя цялата тази картина, която ти описваш и от която те беше страх."

Да, досега си обяснявах или ми беше обяснено, че състоянието ми се дължи на липсата на серотонин в мозъка, чиято липса се дължи на дългия период под стрес. Серотонинът "се биел" с адреналина и така нямало проблем - затова ми бяха изписани и антидепресантите, да ми набавят серотонин. Следователно без серотонин - адреналинът надделява и предизвиква кризите ми.

"Има и друго, помисли и отговори честно, ако кардиолога или психиатъра ти бяха обяснили всичко това, което аз ти поясних и ти бяха казали да промениш начина си на живот, да си даваш повече почивка и да започнеш психотерапия, би ли ги послушала?"

Не мога да кажа как щях да реагирам. И двамата психиатри, които посещавах по-често, ми обясниха процеса чисто химически, както описах по-горе. Аз от тях разбрах, че друг начин за справяне, освен с лекарства, няма. Между другото от опита ми с лекарите, а и не само моя, а и на други познати хора, страдащи от нещо подобно, бих казала, че на лекарите не им се занимава по сложния начин - да обяснят, да те насочат към терапевт, някои дори ми се струва, че не знаят това, което Вие ми описахте. Един от тези лекари ми каза, че ако забременея, ще спра антидепресантите и ще мина на Ривотрил "само", защото той не пречи, което ме отврати и това беше последното ми посещение при него.

Може би, ако ме бяха насочили както трябва, щях да си спестя пиенето на лекарства. Въпреки, че аз оценявам всичко случващо се с мен, имам предвид, че ме научи на много неща и ми обогати психиката, направи ме по-силна, по-наблюдателна и мисля, че сега самата аз се познавам по-добре. Иска ми се всичко това да свърши, но виждам и полезната страна:)

Засега няма да пиша друго, а ще чакам коментара Ви относно това!

Пак Благодаря от сърце!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Въпреки че обикновено се стремя да съм подробен и ясен, понякога се случва пациента и мен да ме разбере погрешно. Четейки поста ти виждам и че и ти грешно си разбрала колегите.

Да, досега си обяснявах или ми беше обяснено, че състоянието ми се дължи на липсата на серотонин в мозъка, чиято липса се дължи на дългия период под стрес. Серотонинът "се биел" с адреналина и така нямало проблем - затова ми бяха изписани и антидепресантите, да ми набавят серотонин. Следователно без серотонин - адреналинът надделява и предизвиква кризите ми.

Както сама се убеди, високия адреналин прави човека тревожен и напрегнат. Когато това състояние продължи достатъчно дълго време, при някои хора води до понижаване на серотонина, а това до депресия.

Депресията е състояние, различно от тревожността. Като изключим ажитирната депресия, характерна за напредналата възраст и невротичната депресия, която е рядка, при депресията тревожността я няма. Защо? Защото ниския серотонин потиска отделянето на адреналина и цялата тази симптоматика, която ние с теб обсъждаме, изчезва. Разбира се, това е така, когато депресията е силно изразена. До достигането и се преминава през краткотраен преходен период, в който имаме и симптоми на тревожност и депресия.Виж, природата го е направила мъдро, от двете състояния , тревожност и депресия първото се преживява субективно като много по-тежко.За да спаси човека от това тежко състояние, серотонина пада и така човека изпада в депресия. В депресията всичките тези изтръпвания, сърцебиения , чревни разстройства и страхове ги няма.Теб вече вече не те е страх, че ще умреш, дори напротив, понеже си загубил всяка надежда и се самообвиняваш, искаш да се самоубиеш. И това, което ти пречи да го направиш е, че нямаш сили и енергия, разбирай адреналин да го направиш. Виждаш ли мъдростта- серотонина е нисък, мисленето е депресивно и ако той не потискаше отделянето на адреналин, човека с депресия би се самоубил. Само че той го е потиснал и риска е малък. За това и риска от самоубийства при депресията не е в периода когато тя е най-тежка, а в периода на излизането от нея, тогава с повишаването на серотонина се повишава и адреналина, който дава енергия суцидните мисли да се реализират.

Сега конкретно за теб и твоите лекарства.Причините да ти изпишат адтидепресант, който да ти вдига адреналина са две.Първата вече ти е ясна, за нас психиатрите по-тежкото състояние е депресията.Защо?

Защото риска един депресивно болен да се самоубие е от 2 до 15 процента.Вярно, риска един човек с тревожно разстройство да развие депресия е малък, но ако това стане и не дай си боже човека се самоубие контрата остава в психиатъра.Така, че лекаря просто си връзва гащите.Дал ти е антидепресанта и дори да стане най-лошото никой не може да го обвинява.

Втората причина да ти изпишат антидепресант е представена много добре от д-р Атанас Гълъбов в книгата му ,,Световната конспирация на здравето,, .В нея има специална глава за антидепресантите.Самата книга може да се свали от spiralata.net.

Не мога да кажа как щях да реагирам. И двамата психиатри, които посещавах по-често, ми обясниха процеса чисто химически, както описах по-горе. Аз от тях разбрах, че друг начин за справяне, освен с лекарства, няма.

Вече стана доста компетентна в областта на тревожността и сама разбираш,че това което са ти предложили не може да се нарече трайно решение. Да, временен ефект ще има, но след спирането на хапчетата мисленето ти ще генерира нов стрес и всичко ще се върне. Алгоритъма на трайното лечение включва започването на психотерапия.Чрез нея се повлиява мисленето, то престава да генерира тревожност и проблема се решава трайно.

Трайно , защото промененото мислене не се връща в старите коловози. Със започването на навременна терапия риска от изпадане в тежка депресия и суицид става пренебрежително малък.Но дори и да се стигне до изразена депресия и се налага включването на антидепресант, то психотерапевта особено ако е психиатър може да го назначи своевременно, а ако е психолог, да те насочи към психиатър за това.

Един от тези лекари ми каза, че ако забременея, ще спра антидепресантите и ще мина на Ривотрил "само", защото той не пречи, което ме отврати и това беше последното ми посещение при него.

За мен това е безумие, защото проучванията са бедни особено що се касае за влиянието на медикамента върху детето, юношата и възрастния, чиято майка е употребявала подобни медикаменти. Бензодиезепините, към чиято група е и ривотрила, създават зависимост и крият риск детето да се роди с абстинентни симптоми. Ето тук на популярен език е обяснена още една от опастностите на тази група лекарства върху човека.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1260282

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора! Сега вече нещата са ми съвсем ясни.

Значи решението е да започна психотерапия, за да се науча да мисля различно. Ще Ви бъда много благодарна, ако ми препоръчате добър психотерапевт от Пловдив (на лично съобщение).

Отново Ви благодаря, д-р Първанов!

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, обръщам се къ вас за съвет. Съпруга ми страда от клинична депресия от близо 10г. през които пие6е сероксат . По негови думи се чувства6е добре за състоянието си само частица не му достига6е за да каже че е напълно здрав. Отиде на лекар за да го помоли да му направи схема да ги спре, но той му изписа други два типа хапчета и му каза че ще мине през период на привикване през който лекарството ще се натрупа. Но той стана много зле състоянието му се вло6и . Отиде пак при същия и му изписа от 2 , 3вида хапчета флуанксол,анафранил и амитриптилин. . Но не виждаме никакво подобрение само вло6аване. въпроса ми е може ли да ги се върне пак на сероксата от който си се чувства6е най добре? извинявам се за "6" не ми работят някои копчета на клавиатурата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Казуса, който поставяте, не позволява да ви се даде отговор във форума. Би трябвало да се уточнят много неща:

- Кое е наложило толкова години мъжът ви да пие антидепресант, при положение, че нещата с депресията се решават за много по-кратки срокове,

- Какво е състоянието, което той нарича "чувства6е добре за състоянието си само частица не му достига6е за да каже че е напълно здрав"?

- Защо антидепресанта просто не е спрян, а е заместен от други антидепресанти?

- Какво наричате влошаване - дали се влошава депресията и ли под "влошаване" се разбират страничните действия на лекарствата, които пие в момента, защото те наистина имат странични действия?

- Тези, а и други въпроси могат да бъдат уточнени единствено в лекарския кабинет. Затова и съвета ми е да отидете при друг психиатър и чуете неговото мнение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

Искам да споделя, че спрях антидепресантите преди 2 месеца - в началото на април. Не съм почувставала никакво странични ефекти от спирането, смея дори да твърдя, че в началото се чувствах дори по-добре - нямах ниско кръвно, не ми беше отпаднало, замаяно. Сега от време на време чувствам старите симптоми, най вече все едно нещо ми тежи на сърцето и тези дни имам много ниско кръвно, но не знам дали не се дължи на горещините, защото по принцип съм с такова кръвно и ми прави проблеми. Имам предвид, че с тях и без тях засега ми е все така полуоправено. Така че по-добре без тях. От време на време ме е страх да не започне всичко отначало, най-вече когато ми е лошо по някакъв начин, но в повечето време дори не мисля за това. Не мога да намеря психолог тук с добри отзиви и опит с ПР или несправяне със стреса както май е при мен и засега се справям сама. Но както казах положението иска доста подобрение. Все още много се вглъбявам в болежките на тялото ми и ме е страх да не припадна или нещо подобно. Общо взето се чувствам точно както преди да започне всичко това, само дето сега знам отктъде идват тези болежки и какво може да последва, ако не се овладея на време. Това е. Просто исках да споделя!

Лека вечер.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мерси за споделянето.То е много важно като пример за хората с подобен проблем.

Не се притеснявай за кръвното, наистина е от топлината-тя разширява кръвоносните съдове и налягането пада.Просто се пази от жегата, нищо повече.

Дължиш ми още споделяне. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отдавна не съм писала тук,но следя темите във форума. Малко е объркващо, че за темата ОКР има различни подтеми и така нещата се размиват, не може да се проследи всичко на едно място.

Колкото до антидепресантите, по молба на Орлин да споделям във форума, мога да кажа, че от три месеца отново съм на тях след като миналата година ги пих 8 месеца и ги хвърлих изведнъж,защото се почувствах по - добре,а и качих 18 килограма и нямах никакво желание за секс. След три месеца започнаха страхотни панически атаки,депресия, кръвно,паника и пр. Опитах да живея без тях, но се оказа кошмар, не спях, плачех постоянно, нямах никакво желание за нищо,дори за живот. Опитах с алтернативна медицина, аз писах на Д-р Т.Първанов и на Орлин, че започнах да ходя при един доктор по китайска медицина, опитах хомеопатия и иглотерапия, пръснах куп пари без никакъв резултат. Допитах се до моята психиятърка Д-р. Люба Хаджийска, която настоя да пия антидепресант,аз отново отказах, прати ме при психотерапевт Д-р. В. Майсторова, която е и психиятър, която беше категорична, че без антидепресанти в моя случай няма да стане. Започнахме психотерапия и антидепресанти Феварин и Флуанксол. Сега вече трети месец се лекувам отново под строга схема. Изчезна страха, кръвното, спя супер, няма психоатаки и страх. Така, че не се страхувайте от антидепресантите,по-добре с тях и живи,отколкото без тях,но и вас да ви няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×