Gabrielle Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Здравейте, Казвам се Габриела на 17 години и не мога повече да понеса постъпките на баща ми спрямо мен. Подложена съм на всякакви психически нападки. Постоянно съм принудена да стоя вкъщи без основателна причина или трябва да стоя на работното му място да чистя и да мета навън в студа и ако нещо не му хареса как е свършено отново съм наказана да стоя вкъщи. Майка ми не смее да му каже и думи, дори когато вижда, че не е прав.. Държи се като тиранин с всички ни. Въобразява си разни неща и отново почва с нападки и наказания. Обижда ни постоянно. Веднъж ни наказа да не излизаме от нас, понеже си беше наумил, че като завършим няма да го погледнем повече. Когато е изнервен заради работата си, винаги ние със сестра ми сме му отдушници. Страх ме е да му се опълча, защото ни е посягал не веднъж.. Искала съм да се обадя на защита на детето, защото не мога да издържам вече, но ме е страх, че никой няма да ми обърне внимание и нещата ще станат по зле за мен и за сестра ми.. Минават ми често мисли за самоубийство.. МОЛЯ, помогнете ми... как да се справя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Има гореща линия за деца: 116 111. В краен случай най-късно догодина ще заминеш да учиш в друг град и така ще се махнеш от него. А сестра ти на колко е? veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Габриела, споделяла ли си това с някой друг? Имаш ли други близки роднини - баба, дядо..... Децата по закон имат много права, така че ако се обадиш на дадения ти от lullaby телефон, ще получиш подкрепа и информация. Всичко разбира се подлежи и на проверка. Като цяло, ако си последна година в гимназия, се концентрирай върху кандидатстването си в друг град. Това ще е най- естествения начин да се отдалечиш и прекратиш или намалиш до минимум връзките. Ако имаш възможност се обърни към близки хора на които имаш доверие и които мислиш, че могат да ти съдействат. veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юни 10, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Споделяла съм с един приятел, но някак си вече не ми помага и това. Срам ме е да говоря за това. Веднъж споделих на баба, но и тя няма какво да направи, живее в друг град. Знам, че трябва да изтърпя, но колкото по-малко остава, толкова по-трудно става. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Разбирам, че ти е трудно, но ситуацията е твърде деликатна, за да може да ти се даде каквато и да е насока по този начин - в публичното пространство, от разстояние. Когато непълнолетно дете, като теб, подаде подобна информация, неизбежно се стига до разговори с родителите, защото практически без тяхно съгласие, дори и терапия не можеш да проведеш, до колкото знам е на границата на законното \може и да греша\. Освен това подробно трябва да се разгледат факторите довели те до това тревожно и афективно състояние и до колко състоянието на баща ти е неприемливо. Разбираш, че в тази форма ще е много трудно да ти се съдейства. Освен това не можем само от твоята позиция да определим нещата като редни или нередни. Затова те посъветвах да се обърнеш към близък роднина, защото практиката е такава, дори и в реална среда с физически контакт с терапевт или социален работник ще се стигне до момента със запознаване с роднините, които могат да съдействат. Да говориш за това няма нищо срамно, напротив, наложително е да говориш, тук единствено това може да ти помогне, да се опиташ да споделиш под псевдоним, това което най- много ти тежи. А отсреща да получиш разбиране и емоционална подкрепа. Можеш да го направиш публично, а може да си избереш и някой от терапевтите във форума и да опиташ с лична кореспонденция. А може да се появят решения, които да са приемливи за теб. Пожелавам ти сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Нормално е да те е срам. Сестра ти на колко е? Мислила ли си какво искаш да учиш? Бих те разпитала какво всъщност прави той, но мисля, че това не е разговор за форум и ако се обадиш на линията, която ти дадох във време и от място, от което ще се чувстваш спокойна да говориш, ще те изслушат и ще ти обяснят какви са вариантите. По принцип социалните могат да дойдат, да му направят "забележка" и да проверяват дали има подобрение. Редки са случаите, когато се отнемат родителски права, много редки. Всъщност изход може да е майка ти да се разведе с него и той да напусне жилището. Но доколкото разбирам тя е пас отвсякъде погледнато? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 Здравей! Разбирам, че преживяваш нещо изключително болезнено. Според мен не е зле да влезеш в контакт с някой от психотерапевтите в този Портал, те са чудесни специалисти и все с нещо ще успеят да ти помогнат, най-малкото да те насочат. Бъди силна и Бог да е с теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юни 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Здравейте! Точно за сестра ми исках да поговорим сега. Тя е по малка от мен, на 15 години, и едно съвсем обикновено дете в училище. Моят успех всяка година е пълен отличен. Незнайно защо баща ми явно не разбира, че тя не е като мен, че й е по-трудно да се справя с някои учебни предмети,които дори не са важни за бъдещото и професионално развитие. Днес присъствах на разговор между тях, в който той я заплаши, че, ако в края на годината тя има по-малко от 5,50 ще и се "стъжни живота" (няма да излиза цяло лято, ще й забрани да ходи на танци и още куп неща, само, за да и е гадно...) Успехът на сестра ми е 5,30, което според мен е доста добър успех, дори си е повишила оценките от първия срок, но просто това са нейните възможности.. Тези негови думи ме притесниха много, защото не мисля, че е правилна постъпка. Да, мислила съм какво да уча. Искам да следвам психология в Германия. Майка ми понякога опитва да говори с него, за да му промени мнението, за да не постъпва така, но в моментите,когато е най-ядосан, разговорите не помагат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Баща ти си мисли, че с поведението си ви прави добро. Явно неговото минало - възпитанието му, преживяванията му, вероятно нелекият му житейски опит са го довели до схващанията, че животът е трудна битка и само ако си постоянно нащрек и доказващ се, можеш да просперираш. Това, разбира се, са пълни илюзии, които гарантират невъзможност за преживяване на щастие, дори и при постигане на висок материален просперитет. Ти ще учиш психология - това е прекрасна идея, между другото. Защото е в Германия - далеч от родното гнездо, защото психологията ще ти помогне да анализираш и опознаеш вече съществуващите динамики в теб самата и ги премоделираш така, че да живееш живота си наситен с щастие. Баща ти проектира собствената си далеч от щастието личност и модели на възприятие на света и поведение върху ви и очаква да се идентифицирате с тези му проекции и ги изпълнявате. Проективната идентификация няма как да е зряла - прави се автоматично, като проектиращият напълно игнорира актуалната личност на този, върху когото проектира и доминиращо автократично налага разбиранията си. Един вид - аз знам какво ти искаш. Аз знам какво е добре за теб. Незрял механизъм е, защото самият проектиращ не познава себе си. При това положение е напълно неспособен да познава и реалния характер и личност на тези, върху които проектира... Прочети за проективната идентификация - има какво да се научи от Мелани Клайн, още повече, че ти искаш да бъдеш психолог. В случая подобно възпитание би заложило предпоставки за проява след даден етап от житейския цикъл на ригиден характер, подобен на бащиния - ако реакцията ти е борбена. Или мазохистичен такъв, ако е пасивно изпълнителна. При теб е по-скоро първото. За сестра ти не знам, ти кажи. Но, всяко "зло" за добро. Баща ви наистина ви мисли доброто - по неговия си начин. Така може, така е научен, такова е и поведението му. Няма смисъл от обвинения, от емоционални експлозии. Всички си носим характерите и рядко те са кой знае колко хармонични... Просто цялата социално-икономическа система, в която живеем, е много далеч от хуманността и предпоставя развитие на невротичност. Добрата новина е, че когато имаме капацитета да осъзнаем случващото се в нас самите, можем да го трансформираме в посоката, в която решим - да бъдем творци на характерите, а оттам и на съдбата си! Всичко, което преживяваш, е просто гориво, което ще ти послужи по-късно като подхранва огъня на съзнателното ти личностово развитие. Пробвай да простиш на баща си още отсега - бъди мъдра! Имаш още година и след това сама ще градиш живота си! Можеш да учиш и работиш, да бъдеш финансово, а оттам и емоционално независима от родителите си. Чака те един цял живот за живеене! А това, което сега преживяваш - и то ще мине! Само една година... Ако наистина обаче станеш обект на насилие и това е доказуемо, по-горе са ти дали подходящи насоки! Имаш много потенциал - чувства се в редовете ти! Най-сърдечни пожелания от мен! Редактирано Юни 13, 2012 от Орлин Баев ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Здравей, не бих искал да те плаша, но такъв модел на продължителна и неотслабваща родителска доминация, може да доведе децата до някои лоши заболявания. А "сянката" му да те потиска дълги години и да определя поведението ти в негативна насока. Така че съпротивлявай се, поне вътрешно или чрез пасивна съпротива, без открито противопоставяне. Редактирано Юни 13, 2012 от Alexander Gabrielle 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юни 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 "В случая подобно възпитание би заложило предпоставки за проява след даден етап от житейския цикъл на ригиден характер, подобен на бащиния - ако реакцията ти е борбена. Или мазохистичен такъв, ако е пасивно изпълнителна. При теб е по-скоро първото. За сестра ти не знам, ти кажи." Не можах да разбера точно тези твои думи.. или по-скоро иска ми се да съм ги разбрала грешно. Нима твърдиш, че някои негови черти на характера ще станат част от мен? Определено не искам това за себе си, искам да ги избегна, ако има начин. Относно останалата част - стискам зъби и чакам да дойде времето, когато ще си хвана живота в ръце, когато ще живея пълноценно. Прошката ще дойде след това, когато съм далеко, с времето... може би. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Да, правилно си ме разбрала! Това не значи, че ще бъдеш негово копие, но със сигурност има тенденция да проявиш някои общи параметри на характера му, особено след 28-30 год. - това наблюдавам в практическия си опит в терапията. Разбира се, като съзнателен човек можеш да промениш, смекчиш, преобразуваш много, да оставиш доброто и отсееш другото! Gabrielle 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2012 Поредната вълна лошо настроение от баща ми.. Вчера завърших училище, което изобщо не допринесе за хубав ден. Поканих го заедно да отидем да изберем торта за рождения ми ден, който трябваше да празнувам днес на вила със съучениците ми. Имахме среща в 17 ч. на една спирка по пътя, където го чаках цели два часа, понеже имаше по-"важни" неща. Когато най-сетне отидохме да поръчаме тортата се оказа, че е твърде късно и трябва за две минути да избера нещо. Аз не можех да реша, колебаех се нещо и той взе да ми крещи да избирам по-бързо. Почувствах се зле като си спомних колко исках да прекараме този момент заедно.. както преди и ми се насълзиха очите.. Не се разплаках, защото знаех, че ще стане по-зле. Избрах първата торта от витрината и казах да не пише нищо отгоре. Тогава той видя, че се чувствам зле и това както винаги го вбеси. Отмени поръчката и си тръгна. Вечерта отидох да говоря с него, за да му кажа, че утре автобусът потегля в 11ч. и той ми каза, че никъде няма да ходя. Когато го попитах какво съм направила първоначално каза, че не е нужно да съм направила нещо. На другия ден реших да говоря пак с него, казах му, че това е празненството ми за рождения ден и наградата ми за доброто завършване, а той ми отговори, че откакто съм завършила не съм отишла нито веднъж да чистя при тях на работата им и че трябва вече щом не съм на училище да мисля за тях като за родители, което значело да отида и да чистя. И така цял ден в заяждане и робски труд минава моят ден, когато трябваше да празнувам с приятели 18 рожден ден... Чувствам се адски глупаво, адски тъжна съм и сломена. Ужасно съм засрамена и лъжа цял ден приятелите си, че съм болна и няма да мога да отида с тях.. Много ми е трудно да го разбирам и оправдавам..Не мога да повярвам, че точно от най-близките си получавам най-големите трудности.. Чувствам се толкова не на място.. сякаш живея в грешната среда.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Юли 3, 2012 Доклад Share Добавено Юли 3, 2012 А майка ти? А какво би станало, ако ти просто се беше качила на автобуса вместо да ходиш да чистиш? Той как би могъл да те спре щом си на 18? Пари ли нямаш? Той очевидно е свръхчувствителен към всякакви дребни неща, изрази, мимики, детайли, намеци.... и реагира истерично. Няма ли начин да не му обръщаш внимание и да не се впечатляваш от това? И да си правиш каквото си намислила, да приемаш думите му като празни приказки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 4, 2012 Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 Истината е това, което ни прави свободни. Ако ти беше послушала вътрешната си истина, а не желанието си непременно да идете заедно за тортата, всичко това нямаше да се случи. Той си има своя начин на живот и мислене, ти - своят и това е най-нормалното. Обаче, докато ти очакваш от него да бъде по-различен, по-"добър" от това, което всъщност е, докато се опитваш да оценяш истината като "добра" и не-добра" и да се опитваш да подобриш не-добрата истина (според твоите представи), ще ти се връща и ще се опитват теб да те пороменят и света ти и решенията ти към "по-добро за твое добро" (както те го разбират). И ако сега това е баща ти, после ще бъде сигурно някой друг човек от близкото ти обкръжение. Чистенето в работното му място не е нещо лошо по принцип, ако не го приемате всички като наказание, назидание и такива подобни. Да се помага на хората е хубаво и помощ може да се нарече само доброволният труд, не насила и не ако се очаква плащане в някаква форма, дори и да е признание или благодарност... Всичко, което написах по-горе не е теория, мило момиче, а неща, през които и аз самата съм минала, и децата ми. Светът наистина става по-добър, когато човек се научи да го вижда през "добри очи" и да живее със свободни мисли и чувства. Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 4, 2012 Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 Колкото до пропуснатия 18-ти рожден ден, можеш да почерпиш приятелите си и post facum. Дори и да не е с торта, а - само с чаша бира. Важен е жестът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 lullaby ако реша да му се опълча, това ще го вбеси адски много. Може дори да ми посегне и съм сигурна в това. Майка ми е безгласна буква, тя не смее да даде разрешението си за нищо. Това той го прави абсолютно винаги. Разрешава ми да направя нещо и в мига, в който нещо дребно го подразни ме лишава от всичко. За да ме накаже се е опитвал да ме спре да не отида на Олимпиада, национален кръг.. Другите родители поощряват децата си да учат, а той ме спираше от олимпиади и уроци, ей така, за да ми е гадно. Винаги, когато трябва да ходя някъде след време или си дава съгласието, плащам всичко и след това не отивам, поради тъпи причини.. или до последно не ми казва дали ще отида, бавя всички документации, за да може той да се заяжда до последно за всяко нещо. Обожава да го прави.. за да ме излага и да ме е срам мен. (сам ми го е казвал) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 4, 2012 Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 (edited) Май единственият начин е да избягаш далече от него. Вариант 1. В същия град. Да започнеш работа и да излезеш на квартира. Използвай аргумента "да не съм ви в тежест". Може да станеш студентка (ако в твоя град имате университет) и да излезеш на квартира или на общежитие (с аргумента "да уча на спокойствие"). Или се ожени и заживей в дома на мъжа си. Или с мъжа ти излезте на квартира. Вариант 2. В друг град. Започни да учиш висше образование в друг град. Или пък си намери работа в друг град и заживей далеч от него - на общежитие или на квартира. Може и да се ожениш в друг град. Вариант 3. Емиграция чужбина. Както и другите варианти - учене, работа, семейство... "Далеч от тате и мама". Колкото по-далече , толкова по-добре. Има интернет, има телефони, има поща. Ще си кореспондирате. "Номерът на китайкaта" е баща ти да не може да разполага със свободното ти време. Ако някой иска да извървиш с него километър, ти извърви с него два километра. Ако те ударят по едната буза, дай си и другата. На първо време може да му покажеш, че не може да сломи духа ти - като трябва да чистиш фирмения офис, иди и го почисти, измети и улицата пред него. Редактирано Юли 4, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Юли 4, 2012 Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 Много съжалявам, мила моя, че така са се развили нещата с баща ти. Честит рожден ден!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 4, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2012 Определено ще замина доста далеч, след като завърша... но дотогава има още година.. година, която едва се ниже.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 Поредната вълна лошо настроение от баща ми.. Вчера завърших училище, което изобщо не допринесе за хубав ден. Поканих го заедно да отидем да изберем торта за рождения ми ден, който трябваше да празнувам днес на вила със съучениците ми. Имахме среща в 17 ч. на една спирка по пътя, където го чаках цели два часа, понеже имаше по-"важни" неща. Когато най-сетне отидохме да поръчаме тортата се оказа, че е твърде късно и трябва за две минути да избера нещо. Аз не можех да реша, колебаех се нещо и той взе да ми крещи да избирам по-бързо. Почувствах се зле като си спомних колко исках да прекараме този момент заедно.. както преди и ми се насълзиха очите.. Не се разплаках, защото знаех, че ще стане по-зле. Избрах първата торта от витрината и казах да не пише нищо отгоре. Тогава той видя, че се чувствам зле и това както винаги го вбеси. Отмени поръчката и си тръгна. Вечерта отидох да говоря с него, за да му кажа, че утре автобусът потегля в 11ч. и той ми каза, че никъде няма да ходя. Когато го попитах какво съм направила първоначално каза, че не е нужно да съм направила нещо. На другия ден реших да говоря пак с него, казах му, че това е празненството ми за рождения ден и наградата ми за доброто завършване, а той ми отговори, че откакто съм завършила не съм отишла нито веднъж да чистя при тях на работата им и че трябва вече щом не съм на училище да мисля за тях като за родители, което значело да отида и да чистя. И така цял ден в заяждане и робски труд минава моят ден, когато трябваше да празнувам с приятели 18 рожден ден... Чувствам се адски глупаво, адски тъжна съм и сломена. Ужасно съм засрамена и лъжа цял ден приятелите си, че съм болна и няма да мога да отида с тях.. Много ми е трудно да го разбирам и оправдавам..Не мога да повярвам, че точно от най-близките си получавам най-големите трудности.. Чувствам се толкова не на място.. сякаш живея в грешната среда.. Здравей Габриела, чета този пост и ми става тъжно, но не защото си пропуснала рождения си ден, а защото явно и категорично си избрала ролята на жертва и тръгваш по пътя на самосъжалението. Самосъжалението е най- страшното състояние, в което може да влезе една душа. Баща ти е особняк, това е ясно. Ти си на 18 години и не го харесваш , това пък е нормално. Не е ясно обаче, защо умно момиче като теб не е избрало тактика на разбиране, манипулация, напасване или бунтарство и други подобни поведения, които може да избереш, а си приела самосъжалението прегърнала си го и си избрала ролята на жертва. Положението ти ми е познато, повече по въпроса няма да обяснявам, но вярвай ми нямаше човек или ситуация, която да ме спре да направя каквото и да е. Защото бях бунтар, бях хипар, бях човек, който вярва в себе си, бях усъвършенствала до максимум своя здравословен егоизъм, който ми докара много повече проблеми, но пък си беше моят избор. И знаеш ли не помня 18 тия си рожден ден, не за друго, а защото не ме интересуваше на колко години ставам и това никак не беше важно за мен. Интересуваше ме това, че целият ми живот с цялата му прелест беше пред мен и си беше само мой. Един съвет - усмихни се на баща си, дори и през зъби. Не му се моли, не му се жалвай, не бъди слаба, покажи му коя си, запознай го със себе си, а не с това което той иска да види и ти деформирайки неговото желание му показваш нещо, което нито ти харесваш, нито той. В момента според мен ти копираш поведението на майка си, която удобно или не се е настанила в същото състояние на жертва. И може би, но само може би, точно това дразни баща ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 Не мога да му се опълча.. просто не мога, твърде много ме е страх. Няма кой да се застъпи за мен и да ме защити и точно, когато покажа същността си, е определяно като признак на неуважение. Опитвам се да създам една хубава обстановка в семейството ми и нищо не се получава. Днес прекарах целия ден с тях на работа (имаме магазин и барче, никаква работа..) и само сме се карали цялото семейство.. толкова е потискащо. Сега помолих да изляза, за да се отърся от негативното и той просто ми каза, че не може да излизам и то с тон "Защо изобщо ме питаш?!".. честно казано дори не знам защо се държи така.. Аз не просто съм си приела съдбата и си живея с нея.. на мен дори не ми се живее, наистина не искам.. Но знам, че не трябва да мисля така. Повтарям си, че мога да постигна много, че има смисъл и си струва, но просто ми е трудно да си повярвам. Някой път ми се иска просто да ме изгуби и да осъзнае какво е имал..Така няма да има шанс да ме притежава, душата ми ще си бъде свободна.. Може да звучи нелепо това, което казвам, но аз живея така всеки ден и наистина искам да си помогна, затова писах тук... Живее ми се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 6, 2012 Доклад Share Добавено Юли 6, 2012 (edited) .. честно казано дори не знам защо се държи така.. От описаното от теб до тук става ясно, че ти си в семейство с авторитарен тип родител. Написала си много добре спецификите на този тип родители, а именно - изразяване на гняв и неодобрение, правила, които не са ясно обозначени, детските мнения и желания не се вземат под внимание, настояване за строго следване на правилата, даже когато има съпротива, нетопли отношения и съпричастност към това , което става с детето, няма планиране на съвместни действия. С това отговарям на чуденката ти Твоят баща е авторитарен родител. Защо ти се чувстваш така!? Защото това е последицата от такъв тип родителско поведение. Най - общо, обаче има няколко варианта за развитие на поведението ти. Това което ти описваш за себе си, а именно - страхливост, тъга и нещастност Това което ти описах аз - различен тип агресивност. А има и други направления , като ленивост, чувство за вина, стресираност, недружелюбност, безцелност. Всяко дете израствайки в такава среда излиза от семейството с изграден мисловен модел в едно от тези направления. Въпрос на емоционална интелигентност и психологичен капацитет е до колко и как ще промени това което не харесва в себе си. Това е много трудна, но не и непостижима работа. Трудна, защото човек сам трябва да промени коренно нещо, което друг е изградил. Изграждането е станало в една много важна възраст на изработване на мисловните модели. Това обаче не трябва да те отчайва, добрата новина е, че двайсетте години са прекрасен период за тази трансформация. От постовете ти разбирам, че планираш смяна на средата и контактите, което значи,че ти вече полагаш основите за работа в посока промяна. Няма място за отчаяние, а е време за съставяне на нова програма. Редактирано Юли 6, 2012 от didi_ts ISTORIK и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Gabrielle Добавено Юли 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юли 6, 2012 Здравей! Ето днес пак ще си стоя у нас. Опитах да подходя малко по-агресивно. Исках да ми даде причина за действията си - не ми даде. След това м,у казах, че не може да се държи с мен така, а той ми каза напротив мога и по-лошо да се държа.. Не мога повече да живея в това семейство. Искам да се махна, как е възможно да няма никакъв начин това да се случи. С всеки ден аз гасна все повече и повече. Хванала съм се за този сайт като удавник за сламка и се надявам на някакво чудо, но самата аз знам, че нищо няма да се промени. Душевно крещя за помощ, имам нужда да избягам.. Животът ми вече няма никакъв смисъл, всичко е толкова далеко. Предала съм се, знам, но просто не мога повече. Вчера дори написах писмо.. от онези които хората оставят след себе си. Искам родителите ми да ги заболи, знам, че така ще страдат, защото те изобщо не подозират, накъде ме тласнаха с действията си.. Не знам колко още мога да издържа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Юли 7, 2012 Доклад Share Добавено Юли 7, 2012 Gabrielle, преживяла съм в голяма степен това, което и ти. Аз успях да се измъкна и ще споделя как го постигнах. Моят баща правеше всичко възможно да пропадна- в буквалния смисъл. Винаги съм имала отличен успех в училище, което го вбесяваше. Когато разбереше, че ми предстои изпит - контролно, класно и пр. не ми даваше възможност да се подготвя. Похватите- обиди, създаване на изключително напрегната обстановка, разхвърляне на личните ми вещи със заповед веднага да ги подредя, изсипваше боклуците от кошчето по пода у дома и ми заповядваше веднага да започна да чистя, докато той си тръска пепелта от цигарата на вече изчистеното и т.н. А след изпита усмихнат ме питаше: "Как мина?" След време просто спрях да споделям кога имам контролно. Никога не съм канила приятели у дома, защото той първо ме унижаваше пред тях, а след това унижаваше и самите тях... А на финал започваше да хвърля и да чупи предмети пред тях... Не съм ходила на мероприятия, организирани от училището, защото не ме пускаше, а и защото нямахме пари. Никога като дете не съм си празнувала рожденният ден, не съм получавала подаръци за Нова година. Насилието във всичките му форми спрямо мен беше ежедневие. И аз като теб мечтаех да се махна - не само от бащиния си дом, но и от средата на родителите ми. Не избягах, защото си дадох сметка, че рано или късно ще ме хванат и ще ме върнат отново на родителите ми. За това реших, че шанса ми е да уча и чрез образованието да се измъкна. Въпреки трудностите, създавани от родителите ми, аз четях- не само уроците от учебника, а и много допълнителна литература от библиотеката. Често четях в градинки и паркове, защото у дома беше невъзможно. Пишех си домашните рано сутрин, когато той още спеше. Завърших средно образование с отличен успех и кандидатствах- бях приета. Излязох на квартира- нямах пари за наем, за това поддържах хигиената на дома. Допълнително съм продавала вестници. Въпреки, че съм от София и бях приета в университет отново в София и трудно можех да обясня защо съм на квартира- времената бяха други. След първата година в университета - бях с отличен успех проведох разговор с ректора относно възможността да бъда настанена в общежитие - и това се получи. Получавах и стипендия за отличен успех. Така постепенно нещата се нареждаха. Наистина е трудничко, но пък си заслужаваше. Разбирам те - трудно ти е, но усещам, че си силно момиче, с потенциал. И въпреки моментите на отчаяние и униние ще преодолееш и това изпитание! Знам, че е трудно и понякога ни се струва невъзможно, но се опитай да се концентрираш върху плана си за "измъкване" от тази обстановка. А ти имаш план- след завършването си да учиш! Концентрирай се върху него- учи, подготвяй се за изпитите, а тежкото ти ежедневие...- просто си мисли за след това, за момента, когато ще бъдеш студентка и ще живееш отделно от баща си. Приеми, че всичко ни се дава с някаква цел - да развиваме свои качества, да научим определени уроци и пр. Може би звуча твърде сухо или поучително, но всичко това го казвам на база преживяно. Аз, например станах по-комбинативна, гъвкава, креативна, развих аналитичното си мислене и т.н.Ти може би имаш вече тези качества, но следва да развиеш други и за това си подложена на тези изпитания. Важното е да имаш план, а ти го имаш и да го следваш, колкото и трудно да е на моменти и да вярваш, че ще успееш, а аз вярвам в теб! Орлин Баев, Gabrielle, Inatari и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.