Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Monika_

Не мога да се позная

Recommended Posts

Здравейте!

Трудно ми е да пиша, трудно ми е и да реша какво точно да напиша, но напоследък се чувствам нещастна, объркана и напълно излязла от кожата си. Все едно не съм Аз, все едно живея несъзнателно, нямам грам увереност в себе си, в това коя съм, какво търся и какви са целите ми. Започнах да живея ден за ден и да се затруднявам постоянно във всичките си отговорности. Не знам защо, но усещам, че трябва да започна от далеч и из основи. Семейството ми никога не е било много сплотено. Още от малка съм ставала свидетел на ужасни скандали между родителите ми, които с времето прераснаха в безразличие и пълно мълчание между тях. Ситуацията е такава, че през по-голямата част от годината не живеят заедно, макар и да не са разведени, и това ми носи ужасни трудности когато трябва да комуникирам с тях. Баща ми винаги е имал адски деспотично отношение към мен и никога не се е съобразявал нито със семейните ни нужди, нито с тези на майка ми. Винаги ни е държал настрана от живота си и е поставял прегради в общуването си с нас. Забелязвам тази негова черта в себе си – изключително трудно се доверявам на хората, макар по принцип да съм общителна. Напоследък това много се задълбочи, просто защото проблемите и очакванията към мен станаха повече от това, с което мога да се справя. Самата аз преди 7 години започнах отношения с мъж, с когото много се обичахме. След около 5 години се разделихме, като от тогава до сега не сме спрели по един или друг начин да поддържаме връзка. В началото това истински ме нараняваше(появиха се и други хора около нас, които ги няма вече, но оставиха огромна болка), опитвах не веднъж да се откъсна от него, да намеря някой друг, да се отърся от това, но то така и продължава до ден днешен. Виждам, че е обречено, но като че ли продължавам да търся точно любовта си с този човек, като че ли твърде много съм вярвала в нея за да мога да я изоставя. Връзките ми с всички останали мъже се проваляха бързо – казвам проваляха защото спрях да опитвам да имам такива. В началото сама ги саботирах – още обичах мъжа си, после просто спрях да се доверявам, спрях да допускам да ме опознаят. За известно време беше добре, но всичките непрестанни проблеми в семейството ми, в работата и други просто ме притискат ужасно.Скоро претърпях нервен срив от стреса и напрежението, на които съм подложена – просто тотално не можех да говоря за час-два и мозъкът ми отказа. Правих си изследвания – медицински всичко е наред. Просто не мога да се справям сама, а съм изгубила способността да се веселя и да общувам с хората от срещуположния пол. Имам нужда от подкрепа и взаимност. В един момент останаха само приятелките ми, дори започнах да се притеснявам дали не съм с друга сексуална ориентация и това тотално ме психяса… абсолютен водовъртеж е и не издържам. Имам страшно много задачи, не мога да ги свърша, ужасно ми тежи нещо вътрешно, в гърлото ми има буца и просто искам да си върна себе си, искам като се погледна в огледалото отново да съм аз! Как да намеря пътя към себе си и към хората…

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, нали разбираш, че готови рецепти за стигане до себе си и до другите няма. Ако съществуваха такива , всички щяхме да сме в перфектния баланс и хармония.

Всеки върви по своята пътечка и колкото и да е трудна, трябва да се извърви. В лош период си, най- грубо казано, нещо или група от неща е разстроило генерално твоя емоционален свят.

Направи ми впечатление тази твоя реплика : " искам да си върна себе си, искам като се погледна в огледалото отново да съм аз"

Каква е разликата между старото "себе си" и днешния "аз"? Кое е това което най- силно усещаш като загуба от "себе си"? Мислиш ли, че загубата е окончателна или просто си затворила това твое силно и прекрасно минало за някакъв период?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днешното аз е притеснено от това да общува с хората, защото е уморено от всичките товари, с които го трупат. Свикнах непрестанно да бута сама и се страхувам, че вече дори да имам крещяща нужда, не допускам да се доверя на никого, тъй като се страхувам да не се случи като в предишната ми връзка, или както примера в семейството ми. Може би имам твърде големи очаквания от хората, от себе си и когато никой не ги удоволетворява се чувствам несигурна.. в себе си като характер, като външност, като възможности и това ми тежи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Monika_,

Състоянието, което описвате прилича на депресия. В изложението си не сте споменали на колко години сте? Сама ли живеете или с майка си? Преживели сте много трудности в живота, които произтичат от трудните отношения в семейството Ви. Като, че ли изглеждате разочарована от себе си, живота си, хората около Вас. Възможно е тази любов, която сте преживяла да е била спасителния пояс за Вас от семейния ужас, но човек трудно може да прекара цял живот на спасителен пояс. Можете ли да бъдете малко по-конкретна в информацията - говорите за стрес, напрежение, товари, с които Ви трупат - какво по-точно имате пред вид, не пишете как се е стигнало до там да се разделите с приятеля си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Илиана,

Може би трябваше да уточня да - на 24 години съм. Живея в София, семейството ми е от провинцията. В момента живея със сестра ми и приятелят й. Може би трябвяше да уточня, че с нея също до скоро не бях в добри отношения. Попринцип семейството ми не одобряваше приятеля ми през всичките години, в които бяхме заедно, най-вече баща ми разби се. Имала съм жестокки скандали заради връзката си, със сълзи рев и обиди, но съм ги преглъщала. Сестра ми също не го харесва. 2 седмици преди да получа нервния срив имах жесток скандал с нея точно по темата за него и не общувахме докото не ми стана зле и не се наложи тя да ме заведе до Спешното. От тогава сме по-близки, може би тя видя, че наистина нося товар и не се справям вече с напрежението. Всъщност през всичките 7 години аз изключително ревниво се борих за отношенията си с него, дори срещу тях. Раздялата с него стана защота като, че ли се уплашихме, че на тези млади години сме само аз и той. Ние наистина живеехме само един за друг, вярвахме само един на друг. В последствие аз опитах с друг мъж, втори.. но и двата пъти съм се връщала на изходна позиция, отново при първия. Той също опита с други хора, аз уважих това и стисках зъби. Сега е сам след като и при него не се получи. Не знам какви са отношенията ни, опорочени са със сигурност, няма го доверието както преди, макар да споделяме почти всичко, не виждам и начин да се върне.. въпреки това така и не спираме да се виждаме, понякога и интимно, макар да не се събираме. Изморих се едновременно да се надявам на този човек и да се отдръпвам от него. Вмомента работя, ръвокодя няколко човека. Не мога да се отдам само да завърша, тъй като се издържам сама. Уча..

Стресът - опитвам се да съм буфер в отношенията на родителите си, а и да им помагам - всеки от тях двамата освен, че е сам изгуби по един от родителите си, сега гледа другия и... ме съсипва да виждам как те се съсипват поотделно. Имам приятели, но вече нямам търпимост и сили да изслушвам и техните проблеми, и съм ограничила котактите си с тях. В крайна сметка не чувствам, че мога да дам каквото и да е от себе си на другите.. просто не ми е останала душевност да раздавам.. затова не допускам хората твърде близо - не искам да допускам да ставам зависима от помощта им, нито пък отново да ме наранят така какво останалите ми близки. Имам неимоверна нужда понякога от подкрепа, но така и не мога да се доверя. Цялата тази въртележка ме кара да мисля, че по някакъв начин съм.. ненормална, търся какви ли не причини за да нямам близък човек и все повече се самоизмъчвам..В живота ми в момента има работа - издържам се сама и нося отговорност за 4ма служители, и образование, за което вече едва успявам да намеря време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Майка ми винаги е била по-либерална, но както вече написах баща ми беше изключително деспотичен. Фактът, че друг човек има такова влияние в живота ми го дразнеше.. при сестра ми мисля, че причината е същата. Тя също е страдала от тези негови качества, сега просто ги носи в себе си..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днешното аз е притеснено от това да общува с хората, защото е уморено от всичките товари, с които го трупат. Свикнах непрестанно да бута сама и се страхувам, че вече дори да имам крещяща нужда, не допускам да се доверя на никого, тъй като се страхувам да не се случи като в предишната ми връзка, или както примера в семейството ми. Може би имам твърде големи очаквания от хората, от себе си и когато никой не ги удоволетворява се чувствам несигурна.. в себе си като характер, като външност, като възможности и това ми тежи.

Здравей, от въпросите, които ти зададох си решила да представиш само днешното си уморено, и емоционално претоварено "аз". :) Интересно, не разбра ли другите въпроси или просто мисълта ти се насочи точно към това?

Ако е второто, то имаш прекрасен писмен пример за фиксацията, която си развила, върху това неуспешно и лошо "днес".

Когато човек има тежък емоционален проблем, обикновено съзнанието му добива вид на стъклена капсула, вътре в капсулата е проблема заедно с голяма част от съзнателната мисъл. Отвън то вижда всичко случващо се, но не може да се докосне до него, защото не може да премине през вакуума в който е всмукано и да разбие стените на тази капсула.

Често човек може да прекара години със затворено съзнание, въпрос на силно желание и мотивация е да се пребори за свободата на своето съзнание.

Това което "чувам" от двата ти поста е, че имаш желание, но я няма мотивацията. А без нея много трудно може да се постигне каквото и да е. Затова е и тази умора и безнадежност.

Относно другите.

Живеейки в очаквания, човек се изхабява. Думата очаквания я прочетох многократно в думите ти.

Това е все едно след травма на крака след която си била дълго време с патерица, да очакваш, че ще тръгнеш без патерица, но ще имаш същата опора както с нея.

Нека сега да заменим метафората с твоите "герои", ти си ти, травмата на крака е разпадналата се връзка, а патерицата твоя приятел!!!?? Как го чуваш това?

Любовта и доверието, това са състояния. Те или присъстват или не присъстват в емоцията на човека.

И двете обаче имат съвсем различни проявления у различните хора.

Баща ми може никога да не ми казва и дума и да не показва по никакъв начин мили чувства и обич, но когато ми даде последните си пари, за да отида аз на любимата си екскурзия, за мен е ясно - това е неговия начин да ми каже - обичам те.

Може с майка ми никога да не сме в разбирателство и никога нищо да не сме си споделяли и по- скоро да си мълчим, отколкото да си говорим, но когато тя знае, че аз ще се прибирам, тя ще стои цял ден в кухнята и ще се е постарала да направми любимите ми ястия - това е нейния начин да ми каже "обичам те".

Тези начини определено не са моите и аз може да не ги приемам, като проява на обич, може дори да не ги забелязвам, но хората край нас казват " обичам те " по хиляди различни начини. Да се довериш, означава да си усетил как точно те обичат и да знаеш как да откликнеш на този позив. Опитай се да отделиш думите "обичам те " от "желая" "искам" и "предпочитам" , защото доста често точна там са огромните грешки, които водят до още по огромните огорчения.

Може да си направиш едно упражнение.

Вземи един лист и от еднат му страна напиши всички хора за които би направила всичко, хора, които са изключително важни за теб. Всички имена които ти дойдат импулсивно и след размисъл.

След това обърни листа и без да гледаш първия списък, напиши всички имена на хора, които според теб държат изключително много на теб и биха те включили в своя първи списък.

Ако решиш да направиш това, ще продължа да пиша, защото към този момент, няма смисъл.

Въпреки това което решиш, желая ти успех :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Илиана, причината вече я написах. Майка ми е по-либералния от двамата ми родители, но баща ми има деспотично отношение към другите хора. Мисля, че мисълта, че някой оказва толкова силно влияние в живота ми просто го дразнеше. Сестра ми също има подобна мания за контрол, след като и тя беше подложена на такъв с години.

Диди_тс, направих упражнението с листа и те моля да продължиш да пишеш. Малко или мн систематизирането на тези неща ми помага.

Благодаря и на двете ви за това, че обръщате внимание на проблема ми така търпеливо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Даваш твърде малка обратна връзка, така няма как да разбера насоката на мисълта ти.

Да, систематизирането на нещата е важно за теб, преподреждането на приоритетите, но не знам как "чуваш " думите.

Затова ми беше важно да разбера, как тълкуваш това:

Това е все едно след травма на крака след която си била дълго време с патерица, да очакваш, че ще тръгнеш без патерица, но ще имаш същата опора както с нея.

Нека сега да заменим метафората с твоите "герои", ти си ти, травмата на крака е разпадналата се връзка, а патерицата твоя приятел!!!?? Как го чуваш това?

И какво мислиш или как разбираш и дали изобщо виждаш разлика в това:

Тези начини определено не са моите и аз може да не ги приемам, като проява на обич, може дори да не ги забелязвам, но хората край нас казват " обичам те " по хиляди различни начини. Да се довериш, означава да си усетил как точно те обичат и да знаеш как да откликнеш на този позив. Опитай се да отделиш думите "обичам те " от "желая" "искам" и "предпочитам" , защото доста често точна там са огромните грешки, които водят до още по огромните огорчения.

Относно експеримента, той няма да ти даде някакви генерални отговори, а е отново тема за размисъл.

Не знам колко съвпадения имаш на имена в двата списъка и има ли имена, които изненадващо попаднаха там, но предполагам виждаш, че има хора на които ти държиш, а те не особено на теб и обратното има хора, които биха дали за теб много повече от това, което ти би им дала. А може и да не се е е получило така, не знам по какъв вътрешен критерий си направила списъка.

Във всички случаи целта на това упражнение е да раздвижиш мисълта в посока - даване и получаване - това което на теб ти тежи:

. Имам приятели, но вече нямам търпимост и сили да изслушвам и техните проблеми, и съм ограничила котактите си с тях. В крайна сметка не чувствам, че мога да дам каквото и да е от себе си на другите.. просто не ми е останала душевност да раздавам.. затова не допускам хората твърде близо - не искам да допускам да ставам зависима от помощта им, нито пък отново да ме наранят така какво останалите ми близки. Имам неимоверна нужда понякога от подкрепа, но така и не мога да се доверя.

Тук важното е да си дадеш сметка, че отношенията между хората не са симетрични. Когато разбереш това, ще можеш много по- добре да разпределиш времето, енергията и силите си в отдаването. Тогава ще дойде и получаването.

Щом се чувстваш по начина по който си описала по- горе, според мен в списъка ти трябва да има голямо разминаване на имена. Но няма как тук да коментираме всеки един човек от списъка, това можеш да го направиш сама, до колкото успяваш. Ако един човек присъства и в двата ти списъка, а ти не усещаш подкрепа и взаимно разположение , помисли къде по- точно му е мястото.

И нещо друго в помощ на самоанализа ти. Ако ти си мой близък човек или мой любим, аз ще искам да те зарадвам, и често или понякога ще правя неща, които ще те радват. Ще се старая и радостта, която виждам ще ми доставя удоволствие. Но ако това започна да го правя, само защото знам, че ще те зарадвам, но на мен не ми доставя удоволствие, значи трябва да спра. Когато започнем да превръщаме удоволствието на другия в саможертва, значи нещо генерално се е сбъркало в отношенията ни. Помисли над това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова ми беше важно да разбера, как тълкуваш това:

Това е все едно след травма на крака след която си била дълго време с патерица, да очакваш, че ще тръгнеш без патерица, но ще имаш същата опора както с нея.

Нека сега да заменим метафората с твоите "герои", ти си ти, травмата на крака е разпадналата се връзка, а патерицата твоя приятел!!!?? Как го чуваш това?

Мислейки го, предполагам, че връзката ми трябва да е била начина да се справя с проблемите вкъщи. Беше добре когато имах опора в тази връзка и тя наистина е нещото, което винаги ме е крепяло. Сега ми е трудно без нея и я търся отново, когато съм по-слаба и по-уязвима, макар да съзнавам, че не носи същото значение както преди.

И какво мислиш или как разбираш и дали изобщо виждаш разлика в това:

snapback.pngdidi_ts, на 16 юни 2012 - 17:45, каза:

Тези начини определено не са моите и аз може да не ги приемам, като проява на обич, може дори да не ги забелязвам, но хората край нас казват " обичам те " по хиляди различни начини. Да се довериш, означава да си усетил как точно те обичат и да знаеш как да откликнеш на този позив. Опитай се да отделиш думите "обичам те " от "желая" "искам" и "предпочитам" , защото доста често точна там са огромните грешки, които водят до още по огромните огорчения.

Тук приемам написаното генерално за всички, макар, че си посочила в примерите само родителите. Ако трябва да го отнеса към моите, знам че те си имат своите особености като хора, приела съм ги. Така или иначе с времето ми се наложи да се напасна към тези типове поведение в семейството ми, които са извън общото разбиране за обич, до известен период бяха и извън моето. Като, че ли обаче с времето се копират върху мен. Говоря конкретна за държането на хората настрана, за недоверчивостта. Когато се влюбих в приятеля си нямаше и грам недоверчивост и резерви към хората .. сега нещата са на другия полюс. А що се отнася до думичките.. честно казано давам си сметка, че много често се обърквам като пиле в калчище измежду тях. "Обичам" може би ми е най-ясно с какво свързвам, защото съм го чувствала чисто специфично към най-ограничен кръг хора. Другите три... която и да избера в конкретна ситуация сигурна ще и сложа и една въпросителна.

В списъка имах някои колебания. Може би това

И нещо друго в помощ на самоанализа ти. Ако ти си мой близък човек или мой любим, аз ще искам да те зарадвам, и често или понякога ще правя неща, които ще те радват. Ще се старая и радостта, която виждам ще ми доставя удоволствие. Но ако това започна да го правя, само защото знам, че ще те зарадвам, но на мен не ми доставя удоволствие, значи трябва да спра. Когато започнем да превръщаме удоволствието на другия в саможертва, значи нещо генерално се е сбъркало в отношенията ни. Помисли над това.

ще ми помогне да го поразместя малко. Явно трябва да стана по-пестелива на някои места за да мога да съхраня част от силите си. Наистина правя компромиси с вътрешната си емоционалност само и само да виждам, че други хора биха били ок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Monika_,

От информацията, която давате за себе си и проблемите, които описвате, също така и начина по който отговаряте, ме кара да мисля, че няма да Ви бъде лесно да се справите сама с проблемите. Помислете дали да не посетите психотерапевт, с чиято помощ и подкрепа ще можете да подредите малко живота си.

Ако имате още някакви въпроси, ще отговоря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Моника, да, трудно е да се направят разграничения в понятията и понякога човек толкова тясно влиза в едно понятие, че то променя дори отношението му към хората.

Когато се влюбих в приятеля си нямаше и грам недоверчивост и резерви към хората .. сега нещата са на другия полюс.

Наистина правя компромиси с вътрешната си емоционалност само и само да виждам, че други хора биха били ок.

Това състояние е мъчително за теб, защото то е вид вътрешна съпротива. Вътрешните съпротиви, често водят до развиването на агресия или автоагресия. Според мен ти се "мяташ" мужду двете.

От една страна разпадналата се връзка - твоята най- добра опора е довела до неудовлетворение, което няма как да изразиш по друг начин освен, чрез отказ от комуникация с всички \ което е вид агресивно поведение. Като в никакъв случай не слагай лош нюанс в тази дума, защото и самото живеене е вид агресия\. От друга страна несъзнателно усещайки това свое поведение си слагаш за задача да си в услуга на другите , за да са те Ок - автоагресивното поведение, т.е. налагаш си да правиш неща, които не харесваш, които често могат да се развият и във физиологични заболявания, а не само в душевни терзания.

Между "обичам те" и "желая" "искам" и "предпочитам" има тясна граница, която хората често размиват и объркват отношенията си с хората, дори с най- близките. Твоята приключила връзка, която така те тормози към днешна дата е точно плетеница от тези четири състояния. Ти вече не казваш "обичам" за тази връзка, а казваш "искам" "предпочитам". Същото е и с приятелския кръг и със семейството.

Виждам, че е обречено, но като че ли продължавам да търся точно любовта си с този човек, като че ли твърде много съм вярвала в нея за да мога да я изоставя.

Има една история, която описва много точно това твое състояние и ако успееш да вникнеш в нейната дълбочина, според мен ще разбереш къде е проблема.

- Загубих си мулето, загубих си мулето, отчаян съм, няма да го понеса, ако не се намери - вайкал се Настрадин, докато обикалял селото тичешком, търсейки загубеното животно. - Който ми намери мулето - повтарял той, - ще го получи като награда

- Ти не си наред , откачи ли ? - питали го хората - Загубил си мулето и предлагаш за награда собственото си муле?

- Да, защото ако не е при мен, ще страдам, но много повече би ме измъчвала мисълта, че съм го загубил - отвръщал Настрадин.

" Здравословността на връзките ни с другите се определя от нашата отдаденост\ докато връзката продължава\, както и от грижата непрекъснато да изследваме, установяваме и проверявамедали това, което имаме, е действително, или е просто скелетът на нещо, което някога сме имали; ако е скелет, трябва да се сбогуваме с него с подобаваща всеотдайност и все така всеотдайно да загърбим онова, което вече е приключило, за да можем да продължим по пътя си."

Тук разбира се може само да маркираме посоки за развитие на твоята мисъл, с няколко реда написани накуп няма как да вникнем в дълбочината на твоя душевен проблем, който според мен може да се реши с една работа върху самопознанието и разширяването на границите на основни понятия, като доверие, любов, желания, самочувствие, сигурност и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×