Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Eзотерични бози и псевдонаука...

Recommended Posts

Guest Емил от Льонеберя

Делегираните бюджети са ми ясни.

Проектното финансиране в образованието не ми е ясно.

Или вероятно не е същото проектно финансиране като в науката и затова се получава, че влагаме различен смисъл в тази фраза?

...

Проектно финансиране в науката означава, че пишем проект, хабим си времето да кандидатстваме за финансиране, понякога този проект може да получи финансиране - и да сформираме екип, който да работи по този проект. Заплатите на хората са предведени в проекта и след неговото изтичане, те са свободни да работят друга работа.

За мен това е огромна пречка за постигане на добри резултати в работата. Защото не може да сменяме основните лица в един екип, който се занимава с експериментална работа, на 2-3 години... то само 1 година му трябва на човек да влезе в час с нещата... и то му останала само 1 или 2 години да работи?

И после отново същото се повтаря с новодошлите?

Някаква странна въртележка се получава...

допълвам :

Така се случва, че един човек може да е работил една работа в една държава, а после да отиде да работи друга работа в друга държава... все научна, но доста различна. Броят на работещите в науката без постоянни работни места е между 40 и 70% в зависимост от лабораторията /но изработват между 60 и 80% от експерименталната работа в лабораторията/. За мен това си е солиден процент. Това са кадри, които се обучават да работят, но после лабораторията ги губи...

Често на тези кадри им писва да са без постоянна работа и отиват да работят в индустрията...

Обучени и готови за работа... изтичат пресни-пресни...

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, същото е, само дето проектите са за:

- оборудване на кабинет по даден учебен предмет (химия, физика, информатика, география, история, шахмат...) или - на училищна столова, на училищно барче, на физкултурния салон

- закупуване на книги за училищната библиотека на някаква стойност (до 10 000 лв, примерно)

- ремонт на училището

- преасфалтиране на училищния двор

- дизайн и изработка на униформата на учениците

- закупуване на атласи и карти по история и география

- построяване а училищен басейн

- честване на (примерно - 200) годишнина от създаването на училището

- ...

Списъкът не е изчерпателен, но това са основните насоки.

Не е ли същото - като в науката? А там как е?

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вижте, на земята, ученията са практически, т. е. в опит можем да научим някои неща, да поизрастнем... Историк, пост 70 е много точен, мисля, че са извадки от беседи, но все пак ако може уточни автора.

За финансирането от проекти. Малко е глупаво, защото всеки проект е за определено време и то дали е успешен или не, май няма значение...

Изобщо системата пак куца... Не само в наука и образование, но и здравната и социалната... Ама кой ли иска да чуе?...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Историк, пост 70 е много точен, мисля, че са извадки от беседи, но, все пак, ако може, уточни автора.

Това са думи от книгите, препоръчани в по-горния ми постинг - 69.

Може би трябва да бъдат обединени двата постинга, за да бъде ясно това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки проект е за определено време и това, дали той е успешен или - не, май няма голямо значение...

Изобщо системата пак куца... Не само в наука и образование, но и здравната и социалната...

Тя - системата не е възникнала от само себе си. От хората е създадена. Каквито са хората, които са я създали - такава е и самата система, била тя правна, научна, образователна, здравна, социална, пенсионна...

Да, проектите имат определен живот - до няколко месеца или до няколко години, в зависимост от вида на самия проект. А пък борбата за написването им и "усвояването" на финансиането е борба едни пари да се откраднат. (На принципа: "Ако мине номерът!") И затова сме на този хал във всички аспекти на Системата.

Един пример... Програмата за безработни - "Помощ за предприемчивите българи" е трябвало да стартира у нас още през 2007 г. Стартират я обаче чак в края на 2011 г. Понеже (без)"отговорните" фактори (другари) не са успяли да "усвоят" парите. И сега, за да не си ги вземат обратно от Брюксел, стартират програмата в "предпоследната минута" (програмата приключва през 2013 г., а мониторингът по нея - през 2014 или 2015 г.)

Става дума за това с едни пари, дадени безвъзмездно (макс. размер 20 000 лв), да се стартира собствен бизнес от страна на безработните лица.

---

Ние обаче май доста се отклонихме от основната нишка на темата...

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

В Западна Европа проектите приключват успешно. Рискът е много голям - ако има издънка - това обикновено означава - повече няма пари!

Финансират се проекти, при които вече има получени някакви интересни резултати - с други думи, тези, при които може нещо интересно да излезе. Проблемът е, че за да стигнем до това ниво да имаме някакви интересни резултати, трябва да сме имали финансиране... с други думи да сме "пренасочили" малко финансов и човешки ресурс в друга на финансираната посока.

И ако работим по един проект, хората искат отчети. Няма как да не им дадем данни и да продължим напред.

Има си дори междинни отчети, които се правят директно в Комисията за научни изследвания в Брюксел - цял ден пеете на Комисарката - и накрая тя става и вдига палец... нагоре или ... надолу.

Ако палецът е надолу - това означава край на проекта, на финансирането и всички се прибирате по къщята. Случва се това да стане.

Личните ми наблюдения към такива международни научни консорциуми е, че хората вътре се гледат много сериозно - дори и да стане веднъж издънка - тя стане ли - никой няма да работи с теб повече до края на живота ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес чета, че ... комсонаФФФтите върнали на Земята бактерии, отгледани в Космоса!!!

Аз гледах нещо, за някаква камера, дето някакъв кихнал на нея, а след месеци като си я взели от космоса и бактериите били живи yoyocici4.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Колко пари се арчат за глупости... думи нямам. Но тия със скафандрите не ходят до космоса само, за да садят моркови в безтегловност и да правят секс... вероятно си имат и по-по-причина - шпионаж, военни експерименти /материали, които не могат да бъдат получени при земни условия, заради гравитацията/... имат си хората работа.

Ама айде да не ги почваме сега и тях, че ние както оправихме науката, сега ще оправим и космонавтите...

...

Днес получих едно писмо по бял гълъб - с два линка вътре - за финансиране на българската наука по европейски проекти.

http://education.actualno.com/news_391269.html

Тука вътре четем, че ... имаме финансиране!!!

ОБАЧЕ.

За да бъде одобрен един проект, трябва да кандидатстваме...

Пишем тема, какви методи мислим да използваме и защо точно тях и каква апаратура имаме.

Може да напишем с какви методи искаме да допълним и кой ще работи по тях и как ще бъде обучен.

... Обаче... как да напише един български изследователски екип проект, при положение, че... нямат почти никаква модерна апаратура!?

Никой няма да ти отпусне пари ей така 2 милиона, за да си оборудваш лабораторията от нулата... чак толкова - не.

Защото те биха дали пари, но да имате публикации, които да показват, че сте работили... а то нашите като нямат апаратура, нямат и резултати, нямат и публикации... Не е тайна да кажа, че в България има хора, които стават доценти с публикации без импакт фактор - или с други думи - "общ импакт фактор" = 0. Това означава - публикувани в списания без никаква научна стойност.

По принцип цифричките на импакт фактора са също ориентир и различните лаборатории си имат различни изисквания.

В биологията импакт факторите на една публикация вървят от 4-10 /значим принос/ през 10-20 /много значим/ до над 30 /постижение до живот/.

А като нямаш публикации, как ще докажеш, че работиш?

Ми нямали и консумативи...

Страшно колело е.

Може би сега бихте се подлъгали като мене да помислите - Държавата трябва да им даде пари, че да заработят... и като изкарат резултати - да си въртят сами колелото на съдбата...

Ми няма лошо - да даде... ама къде са обучените кадри, на които да даде пари? На каква апаратура са обучени и къде са ходили командировка да научат нови методи? Движението обикновено е еднопосочно - към Терминал 1 и Терминал 2.

...

Това с проектното финансиране наистина е глупост - представете си една лаборатория, в която имаме специалист, който успява да научи нов труден метод в чуждоземна лаборатория и се връща да адаптира метода на родна почва и да го преработи за друг тип експериментален обект. Всичко работи. И когато този специалист си тръгва, се оказва, че .... лабораторията в продължение на 2 години не може да извърши дори един експеримент с този метод, понеже... никой не го е усвоил.

Това е грешка на шефа, но често стават такива грешки. Още повече, че обучаваните обикновено подценяват силно трудността на непознатите методи, понеже гледат хора, които са царе на тези методи да им ги представят като "зайченца, които излизат от черни бомбета".

Или както стана с една колега от БАН - ходила в Германия, усвоила метод, връща се в България - опитвала се да го адаптира за родна почва /уредите не са същите/, но нищо не работи. И така минали 2 години. Немците я питат за резултати - дали всичко е наред - и тя вика - не мога да им пиша след 2 години и да им кажа - ей, ш, помните ли вашата леля мустаката, абе, нещо се изгубиха дирите на тоя метод... не можем да го подкараме!!!

Срамота е. За БАН.

...

Един пример с братска славянска държава. Преди години директорът дръпнал една реч на младите защитили кадри на института да отидат в странство да научат нови методи и като се върнат, да ги вкарат в арсенала на института - и как всъщност бъдещето било на младите - щял да ги поощри и да им осигури условия да се върнат подобаващо.

И ... младите отишли /9 човека/. Минала обаче 1 година, имало избори и избрали нов директор. Минала още 1 година и новият директор казал - абе, ние много пари харчим да им пазим местата на тия 9 човека, дето я се върнат, я не се върнат - я да ги съкратим... криза е, няма пари, действайте!

И им изпратили по едно писмо тип съболезнователна телеграма - "пичовете, кефите ни, но немаме пари да ви пазим местата... сори".

Вие ще кажете - абе, споко, немаше да се върнат - Не, точно тези щяха да се върнат, познавах ги лично.

Щяха да се върнат със статии, с "ноу-хау" срещу което директорката да им даде "донт ноу", щяха да напишат проект за "връщане на млад изследовател в родинат - стипендия за настаняване" и да купят апаратура... и всичко наред.

Ама не.

Плакаха тези ми ти 9 човека... Нито един не остана без да накваси яко възглавницата... Тъкмо им изтичаха договорите в чужбина и... щяха да си почнат отново в института /бяха с договори за 2 години/.

А как стана така, че избраха нов директор? С гласовете на комисията, която е от Централно Управление. От хората в института само 5-6 човека гласуваха за нея, но общо гласовете преминаха 30-е процента, необходими, за да бъде вотът легитимен. Супер, а? Единствен кандидат, кво му плащаш?

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

И още една случка - Представете си новоизбран директор, една стара лисица - която излеза с думите, че трябва да се увеличи броя на публикациите в реномирани издания... и да се направят икономии.

На мен не ми е ясно как да увеличим броя на публикациите без да увеличим броя на резултатите!?

А увеличаване на броя на резултатите става чрез повишаване качеството на персонала и чрез въвеждането на нови методи.

В предния пост написах за плана за съкращаване на разходите чрез съкращаване точно на хората, които имат контакти, научили са нови методи и имат публикации и които биха донесли пари на института /институтът като институция прибира 10% от парите, които си изкарал по проект - защото ти дава платформа да си осъществиш научните търсения/. Което означава - европейски проекти - европейски заплати.

Методите за икономии - драстични - намаляване на основната заплата с 25%... което веднага удря по джобовете нискоквалифицирания персонал /понеже те получават само основна заплата, докато шефовете имат и пари за дисертация, за различните постове и прочие ... С други думи - бедните получават понижение на заплатите си с 25%, а богатите с 8%/. Само дето на богатите заплатите им са три пъти по-високи от на бедните, та не ги бърка въобще.

И след 1 година тази директорка си представете, че казва, че в резултат от икономиите институтът вече е излезъл на плюс... и докато го казва, паркира чисто ново Рено Меган... 20хил евро, за да си вози директорския четирибуквеник. С други думи - служебен автомобил, с което служебните автомобили стават общо три на брой...

Институтът е с около 40 човека персонал, няма големи възможности...а и няма големи нужди от служебни автомобили.

Примерно в Западна европа няма служебни автомобили из институтите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Автентичната наука не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез  научен метод. Последователното прилагане на научните методи разграничава науката от псевдонауката (лъженауката). 
 
Псевдонауката използва авторитета на реалната наука. Тя претендира за автентична научост. Освен това, псевдонауката може да имитира официалните институционални структури и дори - да раздава образователни и научни степени. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×