Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Historiker

Помогнете ми за приятелите

Recommended Posts

Интересно начало...

Помисли малко повече над римите и стъпката...

Ето две предложения за по-добра благозвучност:

"със любов ги обвива" - с любов обвива

"показвайки" - показваща

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написах няколко стихотворения :

Ода за жената

,, Жената , едно нежно създание ,

излъчващо обаяние .

Жената-символ на красота ,

отличаваща се с доброта .

Създава живот и го развива и хората , които обича ,

със любов ги обвива .

Зад всеки мъж стои една силна жена ,

показвайки добрата му страна .

Жената -извор на вдъхновение за всеки поет ,

за нея той пише сонет след сонет ."

Остава да смениш "жената" с женско име и да и го дадеш XD

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Historiker, тук ще намериш един много хубав съвет, който се отнася и за твоя проблем. Виж отговор номер две!

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13885&hl=

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aко търсиш приятели, които само да може да наречеш такива, които ще запълнят неделния следобед, ще намериш под път и над път. Малцина са наистина изолирани, мнозина тези; заобиколени от хора ( приятели ), но чувстващи сами. Но силата на истинското приятелство е друга. Хората грешат и страдат, понеже първо обикват, а после преценяват приятеля. От 2,3 години правя обратното. Първо претеглям, а след това обиквам. Но приема ли някого за приятел, то го правя с цялото си сърце. Споделям всички грижи с него сякаш говоря със самия себе си. Вярвам в него, като на самия себе си. Не бива да приличаш на човек, който за да се хареса на друг прави нещо, което не му е присъщо. Ти бъди себе си и преценявай преди всичко става ли за приятел човека срещу теб според нагласите ти. Ако мислиш, че е верен, такъв и ще го направиш, ако ли не недей се захваща с него, дори и да ти обещава на пръв поглед измъкване от самотата. При първата беда сам ще останеш. А какво по-тъжно от изневярата на приятел? Тоест нещата не са прости и за взаимно навързани. Каквото даваш, това получаваш, каквото търсиш това и намираш. С разум ли даваш, с разум ли търсиш — ето кое е важно! Претегляй какво може да дадеш и очаквай същото да си върне. Повече ли ти се връща не го вземай, а се сети, че си длъжен да го върнеш и помисли дали ще успееш, по-малко ли също. Значи преди да потърсиш приятел мисли, не се втурвай с надеждата, че непременно трябва да намериш такъв, защото така е прието: човек с човек да дружи. Глупаво е да вярваш, че всички са длъжни да се отнасят приятелски с теб, глупаво е и да вярваш, че никой не се държи добре с теб. Просто първата глупост е по-наивна, втората пък по-песимистична. Според една песен две души в едно живеят. Или ще се докоснат, или не, но и двете една за друга знаят. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Аз имам приятел от бившия клас , който няма проблеми и не се оплаква , но и той няма момичета приятели . Значи вината не е само в него или в мене , а е и в момичетата ... 

Момчето си търси не точно приятели в общия смисъл, а гадже, Даже е написал ода за жената...

Момче, като се срещаш с момичета, в реалността или в интернет, не им разказвай, че провеждаш лечение при психотерапевти, защото съвсем ще избягат от тебе.

Момичетата не харесват хленчещи момчета. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да имам момичета приятели. И   други момчета имат.  Истината е, че аз   имам такива - момичета от Смолян ( и 3 момчета  от курса ), но те са по-затворени. Не могат да ми помогнат да си намеря повече . Затова търся такива, които не са аутсайдери и могат да ми помогнат да се внедря  в някаква група.  Защото аз досега не съм успял да се внедря в някакъв колектив.  Трудно се вписвам в колективи.  Това е един от основните проблеми.   Една от тези мои приятелки казва, че това състояние се дължи на това, че са ме тормозили в 7, 8 и 9 клас.  Какво предлагам ? Внимание и добро отношение. Това лошо ли е ? Едно момиче ми викаше, че съм  егоист. А на мен ми е тъжно, когато другите страдат или им се случват трагедии - както с момичето от Перник, което го убиха.  Не се шегувам. Всеки човек е егоист до известна степен, казва един от приятелите ми от курса.  Сега ходих в чужбина и доста хора ми харесаха повечето снимки. В смисъл настъпи известна промяна.  Аз искам да си намеря компания, защото няма с кого да изляза - приятелите ми са заети, а и не всички имат финансова възможност - най-добрата ми приятелка е с 1  родител - майка й е болна, претърпя операция  от тумор на мозъка и трябва да я гледа. Затова няма как да излизаме на заведение.   Искам да си намеря хора, които ще имат възможности да излизаме по-често и да си говорим.      Все пак съм културен човек и пиша във форуми, интересувам се от положението в страната.  Не съм простак или  злонамерен.   Ще оцени ли някой това  ?

Редактирано от Historiker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също трудно се вписвам в колективи и за толкова години не се научих да се вписвам

Докато работех държавна работа, в няколко колектива, се изпокарах с началниците най-вече,

защото не ми харесваше да ме командват некадърници.

Всички ги одумваха зад гърбовеете им, но си пазеха хляба и пред тях им правеха мили очи

Аз обаче не съм такъв тип подмазвач ....и затова и влизах в конфликти

Напуснах няколко пъти различните колективи...

Сега работя за себе си, без колектив

 

Та, момче, след като ти трудно се вписваш в колективи, не знам дали въобще ще успееш

А защо търсиш цяла група за вписване? Един, двама не ти ли стигат за приятели?

Има хора, които не се чувстват добре сред групи, и така си и остават, по-саможиви

Това не означава, че са по-долна категория хора. Просто те нямат нужда да са заобиколени от много хора

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не спирай да работиш върху развитието си като личност и като специалист в някоя наука. И, когато му дойде времето, хората ще те оценят.

Важното е сам да се харесваш. Ако сам не се харесваш, няма как и другите да те харесват, понеже ще ти личи по излъчването, по изражението на лицето и по други уловими и неуловими за окото признаци.

Научи се да нямаш нужда от приятели, да се чувстваш отлично сам със себе си. Тогава ще имаш приятели. Tрябва да можеш да си бъдеш самодостатъчен. Да не скучаеш, когато си сам. Ако, докато си сам, постоянно ти е скучно, може би и на другите хора им е скучно с теб. Ако постигнеш умението да не скучаеш сам със себе си, може би ще станеш интересен и на другите и те по-лесно ще те приемат в кръга на своите познати и приятели.

 

Как вървят нещата по тази линия на развитие? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 „Аз съм самодостатъчен на себе си“. Фраза, която е изричана от мнозина. Дори умопромачен Хитлер е вярвал в това свое убеждение, което е изложил в  „Моята Борба“. Учудващо е, че истината е попадала случайно между думите на най-долните. Ако са знаели, че изричат истината може би е нямало да я кажат, но ето, че е имало случаи, когато са се изпускали. Вече осъзнах грешката си, която правех по-рано. Отписвах от списъка със справки всички лъжци. Днес знам, че лъжците рядко биват спохождани от истината, но биват. Трябва да признаваме вярното. Какво като е изречено от лъжци? Ако не искаме да заприличаме на тях, трябва да признаваме истинността попаднала случайно между лъжите им. Истината няма частна собственост. Което е истина, то е на всички ни.

 


И така, кой е самодостатъчен не себе? Хора наказвани от съдбата са намирали начини да се свестят. Сети за всички параолимпийци, те въпреки че са осакатени от провидението притежават някаква сила, която ги кара да живеят. Изгубили крайниците си продължават да живеят пълноценно, да са самодостатъчни на себе си. Явно разполагат с полезен оптимизъм или просто вярват, че живеем само на земята. Както и да е, няма да показвам другата страна. Ако искаш да бъдеш егоист продължавай да правиш същото — не спирай да хленчиш, че нямаш приятели, няма и да намериш, но ако искаш да бъдеш самодостатъчен на себе си не страдай поради липсата им, а подобно на параолимцийте приеми ги, ако дойдат( това биха сторили, ако непозната сила им предложи да върне крайниците им), не ги пропъждай като саможивците. Разрови се в себе си и открий причините за това, че се чувстваш ощетен от към приятели. Не може изцяло вината да се дължи на другите. Все имаш кусури, които да поправиш. Избери си, ако трябва велика личност, според която да поправяш себе си. Сам казваш, че усещаш промяна в себе си, но недей бърза да мислиш, че е положителна. Човек се променя и в двете посоки. Пада ниско или се издига високо. Когато се поправя обаче, тогава само нагоре върви. Съвета ми е прост и лесно изпълним. Притежаваш ли дух, велик и силен, ще спреш да се тревожиш поради липсата на приятели. Защото в желанието си да намериш такива може да започнеш да вършиш постъпки неприемливи за един здрав разум. Интригантсвото, укриването на истината, лицемерието, ползата от облагоделствуването... Все работи, които са пуснали пипала в колективите, към които си се запътил. Това са низки постъпки и не са нужни на новия човек. Новия човек трябва да ги избягва, ако не може — да ги презира. Запомни от мен, че не е важно колко са приятелите ти или дали имаш такива, а какви са!  Решим ли да хапнем, храната, която заслужава стомаха ни избираме дълго, решим ли да отидем на почивка брошурите са купища, стигне ли се да се сприятеляваме, правим го бързо и мигновенно. Сети за всички случаи, когато с един клик на мишката си „печелил “ приятел във Фейсбука. Кажи си, че си самодостатъчен на себе си и направи обратното. Менюто бързо преглеждай, ако можеш дори не отваряй, брошурите бързо преглеждай, ако можеш дори захвърли, приятеля първо преценявай, после обиквай. Така че дори обстоятелството или смъртта да ви раздели, да бъдеш награден със спомена за онова вечно приятелство. Да имаш приятели и да имаш приятелство са две различни неща. От приятели никой не е лишен. И който може да се примири с приятели, то нека ги има, но който реши да има приятелство, то нека го търси, но без да усеща липсата му. Нека бъден достоен и самодостатъчен на себе си! И това не е малка награда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Погледнах този разговор, защото и преди бях коментирал.

Напомня ми на една приказка от детството ми. Един мъж се връща от работа, влиза в къщи и в другата стая чува шум и разговор. Поглежда през ключалката и какво да види, жена му с някакъв чужд мъж и го прегръща отгоре на това. Взима той пушката, втурва се в другата стая и застрелва мъжа. За нещастие оказва се, че току що е задтрелял порасналият си син, който на малка възраст е заминал в странство. Да си търси късмета, казваше приказката. Като пораснал мъж, баща му не го познал ( в онова време не е имало снимки). Момчето пристигнало през деня когато бащата не бил в къщи и бащата не знел за новината. Поуката от приказката беше, да не се прибързва. Но сега научавам, че е имало и друга поука - не гледай през дупка света. Ще изпуснеш много от красивото в него. Ще изпуснеш и истината, и любовта, и мъдростта.

Редактирано от Aurora2012

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как точно  да преодолея натрапливите мисли  ?  Например се притеснявам преди всеки изпит и това много ме натоварва. Или  като видя някои хора на улицата, се притеснявам да не започнат да ме обиждат.  С други хора не е така.  Трудно ми е да разбера това, което написа г-н Баев ,  може ли някой  от психотерапевтите   да ми  го обясни на по - достъпен език  ? Иначе последвах  някои съвети - започнах да правя упражнения във фитнеса и във вкъщи и   не се оплаквам в социалните мрежи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A, откакто тренираш фитнес и не мрънкаш по форуми и социални мрежи, как се чувстваш физически и психически/емоционално?

По-добре, по-зле, по-разтоварен, по-натоварен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствам се по -  добре, но  в малка степен.   Последните дни не съм изпадал в депресивни състояния.  Но тревожността  си я има.  

Редактирано от Historiker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е, че виждаш някакъв напредък. За положителна промяна след години, изпълнени с проблеми, се изисква време. Не напразно е казано, че "Времето лекува". 

 

Мисля, че този текст би могъл да ти даде още насоки за подобряване на състоянието ти:

 

http://orlinbaev.blogspot.com/2011/11/blog-post_29.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помниш ли как си вярваше, когато в детството играеше на нещо "наужким". Именно това трябва да правиш и сега, щом искаш нещо. Престори се, че вече имаш онова, което желаеш. Например, ако искаш приятели, представи си, че вече ги имаш.

В мига, в който представата и усещането, че вече имаш страхотни приятели, натежи повече от факта, че нямаш, те ще се появят.

Тази проста формула е приложима към всичко.. Закона за привличането действа, не го забравяйте :)

изт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за съвета, но представянето е наистина трудно.  Тревожността ми пречи.   Казвам трудно, защото не всички разбират, че  е така.  

Редактирано от Historiker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A ти работиш ли в момента? А, ако не, мислил ли си да започнеш работа? 

 

В психотерапията има раздел, наречен трудова терапия. 

 

От друга страна, сред колегите на работното място може да откриеш нови приятели, а защо не - и любовта... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×