Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Stoyan_V

За древния произход на думата "Коледа"

Recommended Posts

..."Източно-иранско семантично гнездо "КОЛ, КОЛЕ, СЕЛ" - "време, срок, година". Съдържа старинните български думи ОТСЕЛЕ, ОТКОЛЕ, ОТКОЛЕШЕН, КОЛЧЕМ, КОЛ (1), КОЛ (2), КОЛЕДА, КОЛОЖЕГ (КОЛАК), КОЛОВОЗ. Някои от тези думи са усвоени от южните и източни славяни, които обаче и до днес не могат да им посочат ясна етимология.

Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 г. съобщава, че в Индия се употребявал календар, въведен от саките (наречени шака от ранните индийци) [Добрев, П. Царственик на българското достолепие. Изд. къща "Ив. Вазов". София, 1998, с. 38]. Календарът е наречен шака - кала т.е, "сакска година", където кала (kala) на санскрит означава "време, период от време, срок, година". Подобна е и сакската дума sal - "година" понеже началното "С" често преминава в "К". В пехлеви sāl – година, в пущунски kāl – година (ИС-ПРС www.avesta.org.ru). Други подобни думи са санскритското kaale - "срок, край на определен отрязък от време [В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений - Москва: Филология, 1994. с. 336] и kalpa -"интервал от време, равен на една година - 360 дни".Санскритското kalpa - "година, срок от време" е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa) [DA-DT-b] със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга - название на древна историческа епоха.

kālp,kālpа,sal, sāl,kāl,

Изброените по-горе оригинални български думи (ОТСЕЛЕ, ОТКОЛЕ, ОТКОЛЕШЕН, КОЛЧЕМ, КОЛ (1), КОЛ (2), КОЛЕДА, КОЛОЖЕГ (КОЛАК), КОЛОВОЗ), в чиято старинност никой не се съмнява, съставляват общо семантично гнездо, изградено върху общата основа "селе, коле, кол", която по значение и строеж съвпада с древната индоиранска дума KAL, SAL = "срок, период от време, година". Най-вероятно тази основа и тези думи са наследени от източноиранския език на прабългарите.

ОТКОЛЕ означава "отдавна, от преди много време, преди голям интервал от време" и съдържа основата "коле", защото "от-" е очевиден предлог. ОТКОЛЕШЕН означава "отдавнашен, който е от преди много време". Ясно е, че основата "коле" има същото значение, както и индоиранската основа KAL. Особено ценна е думата ОТСЕЛЕ, която има същото значение както и "отколе", но е много по-старинна. Тя се среща в Именника на раннобългарските владетели и в уводната част на Елинския летописец. Основата на ОТСЕЛЕ е "сел", старинен вариант на KAL, при саките sal, в пехлеви sāl.

КОЛЧЕМ означава "винаги когато", и посочва, че някакво действие се извършва периодично, през голям интервал от време. И в тази дума основата "кол" има същото значение - голям временен интервал, срок от време.

КОЛ (1) = „време” в изразите: „не ми е кòли” = нямам време; „не беше ми кòлица” = не ми беше време (Тетевен) (БЕР, с. 544); „да не му е кòли” = да няма време, т.е, да не живее дълго (старинна, почти забравена клетва от Трявна).

КОЛ (2) – „месец време при определяне на бременност” (БЕР, с. 544).

КОЛЕДА е неясно успоредно название на християнския празник Рождение Христово, честван в нощта на 24 срещу 25 декември, което се среща при българите и при няколко славянски народа. В действителност, този празник е много по-древен от християнството и има силен езически смисъл - в миналото това е големия празник на Раждащото (Възраждащото) се Слънце при древните народи - египтяни, месопотамци, перси, зает и от римляните. При тези народи КОЛЕДА има смисъл на край на старата и начало на новата година, защото при много народи е ползван слънчев календар, най-важните точки от който са свързани със слънчевите равноденствия и слънцестояния.

Освен КОЛЕДА, при българите се употребяват и други подобни названия - "корчун", "крачун", "крачол", които се срещат и при армъните и румънците. Откъде идва това странно название Коледа? Названието Коледа е разпространено и при няколко славянски народа, но поради факта, че българите са християнизирани дареч преди тях, то може да има старобългарски произход. А как се е появило в старобългарския език? Българските историци, които приемат аксиомата за хуно-тюркския произход на прабългарите, са принудени да прибягнат до следното изкуствено обяснение. При древните римляни на първия ден от всеки месец се плащали дълговете. Този ден се наричал kalendae. Същото название и със същото значение се среща в писмени източници на старогръцки (Κaλάνδaι) и старобългарски (Êàëàíüäû). Обикновено се приема, че българското название Коледа произлиза от старобългарскотоÊàëàíüäû, съответно от латинското kalendae. Това обяснение е формално, защото липсват преки доказателства за това. От kalendae може да произлиза "календар", но не и КОЛЕДА. При гърците и съвременните латински народи такова название на празника Рождение Христово липсва. При румънците се употребява "Крачун", което няма нищо общо с . Освен това Коледа не е първият ден на всеки месец, а начало на годината. Освен това Коледа не е ден, а нощ, по-точно нощта на 24 срещу 25 на месец декември, която има дълбоко астрологическо, астрономическо и религиозно значение и няма нищо общо с плащане на дългове.

КОЛЕ може да се разглоби на КОЛЕ (семантична основа) и (-ДА) -суфикс. За суфикса "-ДА" сравни думите беседа, ливада, свобода, войвода и т.н. "-ДА" е вариант на суфикса "-ота, -та" в: красота, топлота, страхота, чернота и т.н. Основата КОЛЕ има семантична връзка със санскритското КАЛА, КААЛЕ и сакското САЛ (година). За прехода на "А" в "О" (кала-кола), настъпил след IX-ти век в много старобългарски думи виж примерите Баян-Боян, багатур-бототур, багаин-богоин, Такто-Токту. Така че, КОЛЕДА може да е индо-иранска дума, донесена от прабългарите, със значение "година, годишен интервал, край на старата година, начало на новата година". В подкрепа на индоиранското (прабългарско) тълкуване на КОЛЕДА стои факта, че този празник се чества на третия ден след празника Еднажден - денят на зимното слънцестоене и началото на годината по прабългарския календар.

Старобългарските и сърбо-хърватски названия на месеците януари и август са КОЛОЖЕГ (КОЛАК) и КОЛОВОЗ, съответно. Смисълът на тези думи е неясен и се търсят какви ли не обяснения на основата на сръбски и хърватски думи (през август се возят коли, пълни със зърно и т.н.). Общата част на КОЛОЖЕГ, КОЛАК и КОЛОВОЗ е КОЛО, която може да е тяхна семантична основа. Смисловото и фонетично съвпадението на тази основа със старобългарското КОЛ и индоиранското KAL, SAL ни дава повод да предположим, че тя също носи смисъла "време, година, срок". Неясен остава обаче смисълът на добавките -ЖЕГ (може би "студен" от СЕЧЕН=СТУДЕН) и -ВОЗ (може би "горещ"). Хипотетично -КОЛОЖЕГ (януари) = "време студено" и КОЛОВОЗ (август) = "време горещо". КОЛАК = януари, вероятно свързан с началото на годината..."

(Из Статията "ИНДО-ИРАНСКИ СЕМАНТИЧНИ ГНЕЗДА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК"- Иван Танев Иванов)

.............................................................................................................................

" Възниква въпросът, ако празникът Бъдни вечер (нощта срещу 25 декеври) е бил важен празник в календарната нова година при българите, какъв е неговият смисъл? Защо той съвпада с Рождество Христово? Християнската църква никога не е криела, че действителният рожден ден на Иисус Христос не е известен и че датата 25 декември (Коледа) е избрана от самата Църква. Първата широко известна и приета от египетската християнска църква в Александрия дата за Рождеството на Христос съвпада с древноегипетския празник на възраждащото се Слънце – денят на зимното слънцестоене. Привързването на Рождеството Христово от светите отци на александрийската църква към слънчевия календар и денят на зимното слънцестоене се обяснява с това, че от най-древни времена народите на Стария свят са считали, че Слънцето като бог първенствува във Вселената над всичко и че точно в деня на зимното слънцестоене денят започва да нараства. Тогава Духът на Вселената се възражда и побеждава над тъмнината. В тази връзка, Фламарион в своята “История на небето” пише, че в древноегипетската традиция Слънцето е изобразявано като юноша по време на пролетното равноденствие, като мъж с голяма брада в деня на лятното слънцестоене, като старец в деня на есенното равноденствие, а в деня на зимното слънцестоене като бебе – младенец.

В езически Рим празникът на Възраждането на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември и е бил свързан с култа към Митра – слънчевия бог на древните перси – зороастрийци, чийто култ отдавна е бил възприет от древните римляни. В 337 г. римският папа Юлий I утвърдил с указ датата 25 декември като ден на рождеството Христово. Съединяването на празника на Слънцето с Рождеството Христово в Рим до голяма степен е улеснено от съня на римския император Константин Велики на 27 Октомври 312 г. Преди т.н. битка за Рим, той видял върху Слънчевия диск кръст с инициалите на Исус Христос и надписа " In hoc sign um vinces " (Това са знаците на победата). След победата, Константин Велики провъзгласил християнството като държавна религия в Римската империя. Съединяването на “езическия” празник на Слънцето с рождеството Христово е било чисто прагматичен ход на църквата, която е съзнавала, че този много популярен празник е неизкореним..."

(Източник: astronomy4all.com)

Редактирано от Stoyan_V

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×