Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Огромна тревожност и паник-атаки


Recommended Posts

Здравейте!

Жена съм, на 33г. Измъчва ме постоянна тревожност с много чести панически атаки. През последната седмица пулса ми е почти постоянно над 100, кръвното ми е високо, стомахът свит и това през 90% от деня. За десерт,  стягания в сърдечната област, задушаване, чувство, че не мога да преглъщам, замайване, пулсации в главата, изпотяване. Последните или се редуват - ако не е едното, ще е другото.. Друга екстра са паническите атаки, които се проявяват със сърцебиене, прилошаване и чувство за странност. Вече не мога да се храня нормално, не излизам, не мога да спя, не мога да се концентрирам, не помня добре и не мога да правя почти нищо, а малкото, което правя е с треперене...Мислите ми са само към тревожността и към това, че ще полудея или ще умра.

Преди година бях в същото състояние и пих антидепресант и Xanax. Облекчение имаше, макар и някои от симптомите да останаха в лека форма. И ето, няколко месеца след спирането, симптомите пак са тук, с всичките им екстри.

Искам да попитам специалистите във форума дали това мъчително състояние е лечимо само с психотерапия? Или първо хапчета, след това психотерапия? Опитът ми показва, че само с антидепресант няма да се излекувам.

Редактирано от Katrin_
Линк към коментар
Share on other sites

Катрин, http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10769

тук е описано как  може да подредиш постовете на един потребител.Подреди моите и ще видиш, как многократно съм отговарял на хора в подобно положение.Отговора ми винаги е бил-ако искате ТРАЙНО да се справите с тревожността, единственият начин е, да се обърнете към психотерапевт. Многократно съм пояснявал, че тревожността се поражда от начина на мислене -представата, която да човек има за себе си или реалността.Подчертавал съм,че тази представа няма как да се промени от което и да е хапче, за това и след спирането на медикамента, старото мислене връща стреса ( тревожността ) и човека е изправен пред нов избор-психотерапия или хапчета.Почти винаги, той избира отново хапчетата и цикъла се повтаря още много пъти.Това е.Многократно съм и писал-едновременният прием на медикаменти и психотерапия удължават срока на лечението.И причината в това е, че когато се прилагат и медикаменти, клиента е раздвоен и не може ясно да диференцира, от кое идва подобрението, дали от лекарствата или от психотерапията.Това налага, след спирането на медикамента сесиите да продължат още, докато терапевта се убеди,че клиента е разбрал -всичко е въпрос на мислене и никакви лекарства не могат да хванат мислите му и ги променят.С две думи-терапията свършва, когато клиента е поел пълната отговорност за своите мисли, чувства и поведение.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви за отговора, д-р Първанов!

Започвайки с антидепресанта си мислех, че от постоянния стрес, свързан с работата и неприятни ситуации в личния живот, нивото на серотонина ми е паднало и набавяйки си го, нещата ще си дойдат на мястото. Факт е, че това не се случи и че подобрението беше в много лека степен. Отдавна разбрах, че начинът ми на мислене и ниската самооценка не ми носят добро. Разбирам, че трябва да потърся помощ от психотерапевт, защото сама не виждам как да ги променя, а така не мога да живея повече!

Прочетох и други ваши мнения и продължавам да чета. Благодаря за отделеното време!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...