Jump to content
Порталът към съзнателен живот
problemen1

Нуждая се от Отговори! Помощ!

Recommended Posts

Здравейте първо на 17 години съм от Бургас,

Ще почна накратко да разкажа за себе си като малък бях много затворено дете, чийто живот беше само компютъра - като цяло мисля че страдам от диссоциално разстройство на личността, но това не е проблема за който пиша. Имам много проблеми за, които просто нямам нервите да пиша... С една дума мисля, че страдам от ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО. До сега съм си мислил куп неща, че никой не ме харесва, че съм луд, че няма да имам хубаво бъдеще, че имам тумор в мозъка, но сега дойде реда на това което ме засипа - Мисля че съм ГЕЙ, което просто ме засипва.... Винаги съм харесвал момичета, имал съм връзки, интимни взаимоотношения с тях и съм, мразя гейове - против природата са! Просто не мога и не искам да се представям като такъв, това    е ужасно и точно преди 2 дни тези натрапчеви мисли не ме оставят на мира, вчера бях в депресия цял ден легнах си в  19:00 не исках да живея повече. Моля ви за помощ как да се отърва от това, постоянно се чувствам такъв, страх ме е да погледна мъжко тяло да не вземе от страх да се възбудя.. Не мога да си подредя мислите от объркване, ако някой ме разбра моля да пише нещо - просто не мога така това е отвратително ! БЛАГОДАРЯ !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав си, ОКР е. Не мисля,че може да се справиш сам. Сподели с родителите си и потърси помощ от специалист.

 

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Знаеш ли - наистина няма място за притеснение.Аз също съм 17 годишен и всичките тези неща,които си си ''диагностицирал'' определено не са верни.Като бях по-малък - 15-16 годишен и аз така хипохондрично като теб се страхувах от ОКР,Паник атаки,най-различни личностни разстройства,шизофрении,а бе обиколих цялата класификация на болести.Това за тумора си го мислех,когато бях 5-6 клас и като ставах всяка сутрин си проверявах възглавницата да не би да ми е почнала да ми капе косата,защото нали все пак тумор...Преди една седмица си вкарвах филми,че може би имам обратни наклонности,едва ли не педофил,беше ме страх да се заглеждам към момчета и към малки деца дори,но ето ме сега - осъзнах колко глупаво е!Моля те,не ги мисли тези работи,защото не си нищо от това,което си описал,вярвай ми - лично преживяване.Заеми се на първо време с нещо,което ще ти избистри малко ума!Кажи ми за твоите взаимоотношения с приятелите,познатите,близките ти хора! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още по - малко,казваш,че ''Винаги съм харесвал момичета, имал съм връзки, интимни взаимоотношения с тях и съм, мразя гейове - против природата са!'' - ти сам го казваш и си отговаряш на въпроса...какво повече искаш?А и не се рови по форумите в нета,защото ще си препишеш още хиляди неща,които естествено не отговарят на теб.Както казва една моя приятелка - не си търси излишно проблеми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Положението ми стана още по-зле , цял ден рева и се боря с мислите си , мисля че съм неосъзнат гей и хетеро живота ми е до тук... В тежка депресия съм не ми се прави нищо не ям... Тези мисли не ме оставят ! Самоанализирам миналото си и само намирам причини поради които съм гей, въпреки че

Знач че ме съм просто не знамна къде..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също така тези мисли ми пречат да контактувам с момичетата. От като влязох в тази депресия не излизам от нас почети. Всичко ми се скапа, губя надежда, не знам какво да правя и какво да мисля не мога да ги игнорирам тия мисли седят ми в подсъзнанието и ме карат да си мисля че съм гей изобщо тези дни мисля че ще ме тормозят цял живот .... Тежко ми е

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Какво друго правиш, освен да стоиш в къщи и да си повтаряш, нещо което не харесваш? 

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти постоянно си набиваш едно и също нещо,сякаш насила искаш да страдаш.

''Не мога да се влюбя в момиче това най-много ме кара да мисля така'' - всичко с времето си.И аз още не съм се влюбвал истински,но все пак си ги избих тези мисли,нали?

А и не ми отговори на въпросите - споделяш ли с вашите,с приятели и до каква степен?Има ли нещо,което те спира да го правиш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочети тази тема : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14127&hl=

Тази жена е на 30 и от твоята възраст е станала роб на мислите си,

които продължават да я демотивират вече повече от 10 години. Не бъди като нея !!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×