Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
rey100

Помощ

Recommended Posts

Искам да ви споделя нещо много странно и отвратително, преди около месец получих срив на нервната система,ходих на 3 ма психиатри и ми казаха че съм получил някаква лека форма на Паническо разтройство,уча медицина и много бързо хипохондрясах,първо си мислех че съм болен от Множествена склероза а после след една лекция и от Шизофрения,четях много , набивам си всевъзможни сценарий,имам проблеми със съня, дори стигнах до там че вечер преди да заспя изострям слуха си максимално и чакам дали няма да чувам някакви странни звуци или гласове, за щастие не чувам, представете си до къде съм стигнал.Постоянно сякаш си тествам психиката,дори стигнах до там че ми идва някаква мисъл(НЕ ЖЕЛАНИЕ) че мога да се побъркам и да нараня дъщеря си,която е на 4 и толкова много обичам,че мога да стана някакав педофил и да блудствам с нея,това пак казвам НЕ СА ЖЕЛАНИЯ а само някакви представи, и си ги представям с огромно отвръщение, и с никакво желание, камо ли да се възбуждам от тях - точно обратното значително намалих секса с жена ми, и тези представи са доста натрапливи депресирват ме и будят у мен страх.Мисля че тези мисли с дъщеря ми тръгнаха от въпросната лекция по за Шизофренията и по точно в раздела за извратенноста на индивида, сякаш изпитвам сам психиката си - дали аз съм такъв и как бих реагиръл, страшно мъчно и тъжно ми става за дъщеря ми , нарочно отивам при нея прегръщам я целувам я, сякаш изпитвам дали нямам такива отвратителни желания НО НЯМАМ, а само се дистанцирам от нея и се депресирвам жестоко.Бях се оправил и бях супер за около седмица докато не влязох в интернет и пак не си набих филми за тази Шизофрения. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това няма нищо общо с шизофренията. Всички студенти по медицина минават през хипохондрията и всички болести. А и дъщеря ти тъкмо навлиза в една специфична фаза на развитие, което също рефлектира върху теб вероятно. Спокойно, нормално е да ти минават през главата тези неща. На повечето хора им минават в даден момент, просто ти твърде много си се притеснил от този факт и твърде насериозно го приемаш. Оттам ти идва проблемът, а не от мислите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочети тази тема - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14080

 

 и по-скоро поста на д-р Тодор Първанов. Ще си позволя да цитирам част от него:

 

 

"Предполагам,сте наясно , че това което описвате са само едни натрапливи мисли.Те са феномен, който се получава, когато

човек е в по-голям стрес.Тогава връзката, между рационалният мозък и центъра на
страха се блокира частично и нашите страхове оживяват, било като страшни
картини, страшни мисли или усещане за импулси, които ни карат да правим чужди и
неприятни за нас неща За щастие, мозъка никога не загубва контрол и нищо от това
не става действителност."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ви благодаря, но възможно ли наистина да ми идват толкова натрапливи и гнусни, отвратителни мисли свързани с най- близките ми и любими хора,и как да се справя с тях като сякаш постоянно ми влизат в съзнанието за да хранят страха.Заради тях не ога да спя , да ям нормално, изобщто нямам желания за нищо,много трудно се усмихвам изобщо пълен кошмар и най- лошото е че всичко свързвам с шизофренията, толкова сам обсебен от тази болест че просто незнам, дори сега след като ви прочетох коментарите и там пише че тези мисли са нормални и са плод на страха Аз се разплаках от радост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, ако си прочел постовете в темата посочена от lind, си разбрал обяснението за натрапливите мисли и основните стъпки за справяне. Казваш че си имал силен стресиращ момент той е свързан, вероятно с нещо, което не можеш или не искаш да приемеш и от там е започнало всичко. Фантазията ти пуска все по неприемливи мисли, които ти подхранваш. 

Причината за натрапливите мисли е стрес - намаляваш стреса. Един добър дневен режим като за начало би ти свършил добра работа.

Знаейки, че натрапливите мисли не са реални, спираш да ги приемаш като такива и да ги "изпитваш".

Има едно упражнение - Вместо да наблюдаваш напрежението неутрално, можеш да реагираш различно или противоположно, за да обезсилиш старите идентификации . Примерно, когато ни е страх, ако започнем да се смеем или да танцуваме, да извикаме друга емоция в себе си, малко по малко освобождаваме съзнанието си за нови варианти. Ставаме променливи. Отваряме си възможност да не реагираме по инерция на нещо, а да управляваме реакциите си. И това не важи само за страха, а за всички емоционални модели, които

носим в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето една много хубава и точна извадка    : '' Етиологичният принцип на обсесивно компулсивното разстройство е подобен във всичките вариации на ОКР, затова ще разгледам само още един случай. Как възниква ОКР при баща на малко момиченце, който има натрапчиви образни мисли за изнасилване на дъщеря си? Мъжът обича дъщеря си от цялото си сърце! Възможно е да е гледал по телевизията или интернет за все по-разпространената педофилия. Или да е чел гръмка статия в жълтата преса за баща-чудовище, изнасилил дъщеричката си. Или за майка, предлагаща невръстната си щерка сексуално срещу заплащане. Това го е шокирало и вероятно взаимодействало с някои негови базисни когнитивни убеждения, страхове, неувереност и т.н. (те се анализират индивидуално и са извън обхвата на настоящото резюме). Някой хубав ден след това, докато е целувал или мислил с бащина нежност за дъщеричката си, споменатата примесена с дълбоките страхове на мъжа информация ражда ярка образна и вербална мисъл за изнасилване на детето. Както говорихме, тази мисъл е защитна и нормална. Породена е като част от защитната функция на комплексната ни когнитивна система. Силната любов към чудесното дете, преминаваща през характеровия максимализъм и непознаването на психичното функциониране, поражда мощно отричане. Наситено със страх отхвърляне на мисълта. Интерпретацията на мъжа е от сорта: „Много е възможно да го направя наистина. Не съм сигурен, че нещо в мен не го иска наистина. Аз съм изрод и изверг щом ми минават такива мисли! Мразя се! Аз съм отговорен за дъщеря си, но не мога и на себе си да вярвам! Виновен съм за това, че и мисля такива работи! Аз съм пълна отрепка. Сигурно съм единствения, който има такив амисли за собственото си дете. Отвратителен съм! Трябва да направя максимума, за да изхвърля тези мисли от ума си!” И се започва утвърждаващата ОКР битка на отричането! Всъщност мъжът никога няма да навреди по никакъв начин на дъщеричката си. Самият механизъм на обсесивно отричане изключва това да се случи. Би и навредил, ако имаше психопатна (характеропатна, с личностово разстройство) характерова структура. Тогава обаче не би развил натрапчива невроза!"...

Накратко: появата на негативни мисли е нещо абсолютно нормално. Част е от нормалната функция на цялостната ни когниция! Такива мисли  идват не защото сме лоши, гадни и т.н., а защото целят да защитят! Да зашитят нас самите или обичаните от нас хора. мислите са нормални, а това което при някои хора ги превръща в обсесивни, е реакцията спрямо тях - реакцията на отхвърляне, свръхконтрол, едно голямо ТАКА ТРЯБВА''

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×