Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,помагайте ...

На 26 г, съм ,имам прекрасен съпруг и 2 страхотни деца.Работя в офис-магазин и постоянно се срещам с хора.

Проблема ми е следния .Жадувам да се събирам с хора ,да общувам с приятели,да ходя по различни мероприятия и да научавам нови и нови неща.Само ,че един от огромните ми проблеми е,че се изчервявам постоянно и непрекъснато.Влезе ли клиент в офиса-изчервявам се,съберем ли се с приятели някой да ме бъзикне за нещо-изчервявам се.Ако ни поканят на гости някъде отказвам винаги понеже и там се изчервявам.Миналата седмица бях на семинар с около още 60 човека.Когато оратора зададе въпрос към публиката,аз се снишавам надолу в стола,изчервявам се,разтрепервам се и започвам да се потя без някой дори да ме е закачил.Представям си ако беше,сигурно щях да потъна в земята.Много общителен човек съм,но този проблем адски много ми пречи.Затворила съм се в себе си и от вкъщи отивам на работа и от работа вкъщи.Това е само един от проблемите ми,които всъщност адски много пречи на развитието ми и приятелствата ми,понеже аз вече загубих 99% от тях поради тази причина :( Помагайте. Нямам време за сеанси лично или по скайп.Имам време да контактувам чрез имейли или тук понеже ежедневието ми е адски натоварено. Какъв е изхода според вас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Правил съм терапия с хора с вашият проблем, но за съжаление не знам, как точно да ви помогна със съвет или мейли. За мен проблема е тясно свързан със стабилността на самооценката ви.Ако тя беше стабилна, вие нямаше да се притеснявате, какво ще си кажат хората за вас когато се изчервите.A, когато не се притеснявате от това , няма и защо да се изчервявате. Taka,че цялата насока на работа с такива клиенти е била, да добият нова, стабилна самооценка.Това е, продължителен процес и не вярвам във възможността нещата да се решат във форума.Но, това не значи, че непременно съм прав, може и да греша.

 

Предполагам Диди ще ви даде идеи, другите също, пробвайте ги.

 

ПП. медикаментите нямат място в случая, хапчето няма как да повиши самооценката на кого и да е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В интерес на истината никога не съм се притеснявала какво говорят хората.Не ми е пукало даже.Хорските уста никога не могат да бъдат затворени.Въпроса е,че това се появява дори след като някой ме похвали за нещо.Било то добре свършена работа или просто за мое качество.От там започвам и да се изнервям,което се отразява върху всички вкъщи.Мисля също,че не страдам от ниско самочувствие или пък твърде високо.Идея си нямам от както може да е породено това ,което ми се случва и къде е корена на проблема :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Когато оратора зададе въпрос към публиката,аз се снишавам надолу в стола,изчервявам се,разтрепервам се и започвам да се потя без някой дори да ме е закачил.Представям си ако беше,сигурно щях да потъна в земята.,,

 

​Вкарахте ме в размисъл.

Ако, това е поведение на човек със стабилна самооценка

то тогава, какво би било в случая поведението  на човек с нестабилна самооценка.

Предполагам, обратното.Той би трябвало да се  изправи и смело да започне да отговаря, без разтреперване, изпотяване и снишаване.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Вас тогава върху какво трябва да работя?

Ако смятате,че в това е проблема,какво е според Вас решението?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еритрофобията е вид социална фобия.Във форума многократно е поставян въпроса как да се справим с нея.Прегледайте мненията и ако има нещо неясно питайте.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×