Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

263.Ще ми изявиш - НБ, от Учителя на 16.05.1926 г. в гр. София.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Пътят на Живота - молитва

 

Ще ми изявиш - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Искам да Ти служа с Любов и Мъдрост

 

Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, в който си положил Твоята Мъдрост, едно отлично сърце, в което си положил Твоята Любов. С тая Любов и Мъдрост аз искам да Ти служа. (3 пъти)

 

 

"Ще ми изявиш пътя на живота."

Ще ви прочета 16 псалом - един от красивите псалми. Аз наричам красиви неща тия, които не умират, които във всички времена имат една и съща стойност.

"Ще ми изявиш пътя на живота."

 

Аз бих направил малък превод на този стих. Той бил изказан преди 3000 години, когато псалмопевецът е очаквал да му се изяви живота. Сега, можем да преведем стиха по следния начин: изявил си ми пътя на живота. За да имаме правилно разбиране на човека и да не се самозаблуждаваме, трябва да имаме три идеи предвид. Те са следните. Първо, ние имаме физически живот. Обект на физическия живот е тялото, то е видимото, за което сега се грижим. До известна степен физическият живот е съществен и необходим за Земята. Следователно, без тяло човек не може да живее на физическия свят. Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на Земята без физически живот, това е несъвместимо. Както е невъзможно да живееш физически живот без тяло, така също е невъзможно да живееш духовен живот без физически. Тия, които не разбират тази идея, казват, че само духовното е важно. Това е неразбиране на основната идея.

 

И тъй, обект на физическия живот е тялото. Това представлява 1/3 от истината. Но животът не седи само във физическото. Има още и тъй нареченият духовен живот. Това е втората идея. Обект на духовния живот е душата. Спорният въпрос засега е има ли душа или няма душа. Тези, които имат духовни очи, виждат душата, а които нямат духовни очи, т.е. на които очите още не са отворени, те не виждат душата и я отричат. Значи, обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е любовта. Някои хора казват, че нямат душа. И действително, право е, че някои хора нямат душа. Съвременният свят е пълен с физически, с интелигентни автомати. И аз виждам много хора в света без души. Те са като тренове без машинисти. Често в Америка пущат някои тренове без машинисти, правят експерименти с тях. Сега са направили и аероплани, които пущат нагоре в пространството без пилоти. Те са приспособени автоматически. Вътре в тях има някаква сила, която ги управлява.

 

Най-после, третата идея, че съществува и Божествен живот. Обект на божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът, от гледището на физическия свят, е невидим, но от гледището на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Вие можете да пипате тялото, но така обективни са и духът, и душата на човека. Тези са три идеи, които трябва да имате в ума си. Дали ще ги възприемете, то е друг въпрос. Вие имате много теории за светлината, много теории за енергиите, за живота и т.н. Тогава имайте и тази теория, която аз ви давам сега, тя няма да ви попречи нищо. Ще знаете, че обект на физическия живот е тялото, обект на духовния живот е душата и обект на божествения живот е духът.....

Ще ми изявиш

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питам: има ли сега животът смисъл? Има. Писанието казва: никой не живее за себе си. И най-голямото нещастие е там, когато помислим, че живеем за себе си. Всеки, който се е опитвал да живее за себе си, е свършвал катастрофално. Част извън цялото няма никакъв смисъл. Ние, като част от цялото, сме лъчи, които са излезли от великото. Какво е цялото, за това не можем да говорим. Ние не можем да говорим за великото, за Бога. Това е светотатство! Но аз казвам, ние сме лъчи, излезли от Бога. Тези лъчи вече са се оформили. Всеки човек има право да живее на Земята и затова съвременните хора се стараят да живеят смислен живот. Следователно, ние страдаме, понеже спъваме своята еволюция. Съвременните хора не знаят още как да живеят. Че ние още се избиваме, водим войни. Войната е проказа за човечеството. Да отрежеш крака на един човек, това не е наука, да извадиш очите на един човек, това не е наука, да отрежеш бъбрека на един човек, това не е наука! Някои казват: човек може да живее и с един бъбрек. Ами защо природата е турила два бъбрека? Природата поставила толкова и толкова центрове в мозъка на човека, а учените след това ще казват, че човек може да живее и с по-малко центрове. Те казват, че човек може да живее и без сляпо черво. Природата го турила на своето място, а лекарите го режат, като казват, че и без него може да се живее. Най-после казват, че и без стомах може да се живее. Да, може и без стомах. Някои питат, колко трябва да се яде. Казвам: човек, за да живее един нормален физически живот, е потребен здрав и разумен стомах. Можеш да ядеш каквото обичаш, но по малко, никога няма да се пресищаш. Ще знаеш, че през целия си живот, около 70-80 години, ти ще можеш да ядеш и да пиеш. Защо тогава ще се пресищаш? Благодари на Бога, че ще можеш да ядеш и да пиеш, каквото пожелаеш: и ябълки ще ядеш, и череши, и готвено, а отгоре на това и винце ще пиеш, и всякакви други ликьори – всичко ще можеш да ядеш и да пиеш! Но казвам: за всичко, каквото ядеш и пиеш, ще плащаш.

Отива един беден турчин в една кебапчийница, сяда на една маса и казва на гостилничаря: дай една пържола! Дай малко винце! Яде, пие, доволен е от всичко това! Дай още едно! Нахранва се добре, става, но няма с какво да плати. Гостилничарят започва да го налага. Турчинът вика: вай-вай-вай! Най-после излиза вън и си казва: поне сладичко беше, но и като ме налагаше, пак беше хубаво.

Та мнозина казват: да си поживеем. Казва: да, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но живата природа ще ти даде един добър урок. Тя ще те наложи по всички правила и като излизаш, ще викаш: вай-вай-вай! Някой казва: аз се разболях. Не, това значи, че природата иска да плащаш. Щом ти се яде, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но ще бъдеш много честен и ще кажеш на гостилничаря: приятелю, искам да си хапна малко, но нямам в джоба си нито пет пари. Бъди тъй добър да ми услужиш. Честен трябва да бъдеш, да не лъжеш! Гостилничарят ще те погледне отгоре до долу, ще си помисли малко, но все ще ти даде нещо. Ако обаче влезеш в тази гостилница и се представиш като някой барон, ще те набият, както природата знае да бие. Сегашните хора се представляват за много честни, казват: аз съм честен човек. Да, но като влезеш в гостилницата, честен ли си? Казвам: ако си честен, ще излезеш оттам честно и почтено, но ако не си честен, ще излезеш бит и без шапка на глава.

 

Ще ми изявиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казва псалмопевецът: ще ми изявиш пътя на живота. Казвам: в нашите времена Бог е показал пътя на живота. Колцина от вас сега знаят за какво са родени? Това не е упрек, че не знаете, но у вас трябва да се събуди желание да знаете. Има много примери в живота, които показват как се пробужда съзнанието у човека. Един от видните астрономи бил прост музикант на времето си, но отпосле му дават идеята да се занимава с математика и той впоследствие станал виден астроном. Ти може да си прост човек, но един малък стимул се изисква от тебе, за да се повдигнеш и то не пред хората, а пред себе си, пред Бога, да знаеш, че си човек, който може да използва условията.

Псалмопевецът казва: ще ми изявиш пътя на живота. Има един вътрешен закон, който определя нещата. Той е следният: когато усещате в себе си голяма скръб или голяма тъга, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят. Вие сте попаднали в една неблагоприятна среда.

Та, когато някой ученик се умори от несгодите на живота, нека вземе цигулката и

си посвири или нека си попее, за да трансформира всички свои тежки състояния. В това отношение музиката е помагало в живота на хората. Когато пеем и свирим, ние сме във връзка с по-напреднали същества от нас.

..........Ние трябва да се учим! И тогава се казва: ние трябва да познаваме Бога. Казвам:

Бог е светлина, Бог е знание, Бог е мъдрост, Бог е истина, Бог е любов. Като влезем в Бога, ние ще се намерим в една велика наука. Любовта е велика наука.

Да любиш, това е цяла наука. Ти можеш да любиш всеки човек по специален начин и ако знаеш този метод, ще можеш да образуваш връзка с този човек.

Вижте как е в света! Там всички хора не се обичат по един и същ начин. Среща се човек, когото никой не обича, обаче намери се най-после един човек, който го обиква. Защо? Той е намерил метода, по който може да го обича. Цветята не се разтварят на месечината, а на Слънцето, понеже то ги разбира. Плодовете също тъй узряват на Слънцето. Този е правият метод.

 

Ще ми изявиш

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи един паметник за моите услуги. Дали ще ми направи паметник или няма да ми направи, това за мен не важи. За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

 

Ще ми изявиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Сега ще ви приведа един пример, може да е анекдот, не зная доколко е верен, но това се е случило някъде из България. Един селски български чорбаджия праща сина си да следва учението си в близкия град. Синът се влюбва в една ученичка от VІІІ клас, гимназистка. И той бил осмокласник. Той казва веднъж на своята любима: баща ми е богат човек, изпраща ми доста пари, затова аз искам да ти направя един хубав подарък: ще дам да ти ушият хубава рокля и ще ти купя една много хубава шапка. Ученичката, неговата любима, му отговорила: слушай, от парите на баща ти аз не искам нищо, от тебе, от твои пари и труд, мога да приема нещо. Затова иди в някоя градина да работиш, копай и поливай цветята там, спечели и тогава ми направи какъвто подарък искаш. Такива са моите вътрешни убеждения! Той постъпва като работник на едно здание, цял ден носи керемиди, пренася вар и цимент, иска да спечели пари за своята любима. Някои съселяни го виждат и казват на баща му: слушай, приятелю,ти си изпратил сина си да учи в града, а той ходи да работи по сградите, виждаме го прашен и кирлив. Вика го баща му в селото и го пита: синко, нали те пратих да се учиш? Синът не казва на баща си, че се влюбил, но му казва: татко, исках да направя един опит, да видя, ще мога ли да си изкарвам прехраната сам, ако един ден остана без всякакви средства. Добре е, щом искаш да направиш такъв опит. По едно време го извиква директорът на гимназията да го пита, защо работи това нещо. Преди 25 години е било срамно в България ученик да се заеме с такава груба работа. Директорът го пита: не те ли е срам да пренасяш тухли и керемиди по зданията? Баща ти няма ли средства да те поддържа? Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена. След това го пита: искаш ли и аз да ти направя един подарък? Той й казва: ако е от баща ти и аз не искам, но ако е от тебе ще го приема. И тя била богатска дъщеря, но отива при едно семейство да работи като слугиня. Баща й я запитва: затова ли те пращам на училище, да ходиш да слугуваш? Не, татко, аз искам да направя опит, един ден, когато вие с мама не сте между живите, ще мога ли сама да си изкарвам прехраната? И тя работила цяла година и направила подаръка на своя любим. Така се обличат и двамата. Това е разбиране на живота според един нов идеал. Ето една благородна черта, проявена от тия двама млади!
Аз бих желал всички българи да следват примера на тия двама млади, на този осмокласник ученик и на тази осмокласница ученичка. Това трябва да бъде свещен идеал за всички! Ние трябва да внесем този идеал и в религията. Всичко трябва да мине през ума ни, всичко трябва да мине през сърцето ни, всичко трябва да мине през волята ни. И всичко, което можем да изработим, да бъде за Бога. За Бога трябва да работим без пари. И ако аз идвам тук, за да дам нещо, за да оставя нещо в този дом, то трябва да излезе от моя ум, сам да опитам мъчнотиите в живота. Не съжалявайте, че мъчнотии идват върху вас! Колкото са по-големи мъчнотиите в света, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станем всички герои за божествената любов. И когато нашият благ Баща, тъй наричам аз Бога, види, че ние постъпваме така, той ще благослови нашия път. Разправяше ми тия дни един млад момък следното нещо: аз постъпих на работа в едно предприятие. Работих идейно безкористно, за което не ми се плащаше нищо. Друг един приятел управляваше работата, а аз бях работникът. Наистина, дрехите ми се изпокъсаха, но в тази идейна работа спечелих един занаят. Този закон е верен навсякъде в природата, когато ние работим идейно, природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем.

Ще ми изявиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×