Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Gracie

Страхове, превърнали се в реалност

Recommended Posts

Здравейте,

 

Искам да споделя и моята история. На 38 години съм вече. От дълго време се опитвам да забременя, като последните 3 минаха в контролирани опити, вкл. няколко цикъла ин-витро - няма проблем с ембрионите и пр., просто нещо с имплантацията не се получава и следва много ранен спонтанен аборт. 

 

За да обобщя - контролираните опити са 10 до момента - 4 инсеминации и 6 опита ин-витро, в които влизат и замразени ембрио-трансфери. Според лекарите, обяснения за неуспехите реално няма. Изследвала съм хормони, вкл. и на щитовидната жлеза - приемах необходимите лекаства, макар че ми се отразиха доста зле - резултатът един и същ, просто никаква разлика. Всеки път се случва едно и също, независимо от метода и приема (или не) на медикаменти. Затова взех решение - повече никакви хормонални препарати.

 

След като друго не ми остана, опитах да променя нагласата си, психиката си. Правих визуализации, медитирах, настройвах се положително и какво ли още не - нямаше промяна. 

Искам да поясня, че с партньора ми използваме дарителски материал, т.е. проблемът е в мен. Лекарите ми казват: "Божа работа." 

 

Връщайки се назад в годините си спомням, че още от дете имах страх именно от това - някога в бъдеще да не мога да имам деца. Много четях и много се впечатлявах - от филми и всякакви истории. В семейството ми няма проблеми с безплодието, не мога да си обясня откъде се взел този страх в мен. С течение на времето не му обръщах внимание, забравила го бях, докато наскоро не започнах се чудя дали аз самата не "бойкотирам" подсъзнателно шансовете си да стана майка.

 

Иначе съм спокойна, дори свикнах с неуспехите. Поредният ранен аборт само ме натъжава, дори не се разстройвам вече.

 

Възможно ли е някакъв вид специализирана психотерапия да ми помогне в случая? Чела съм за подобни случаи, но в чужбина, струват ми се по-скоро "чудо". Емоциално вече нямам сили да се подложа на още един безплоден опит, особено ин-витро - започнах да виня себе си, за загубата на 'децата си'. Знам, че са само ембриони, но имам чувството, че ги предавам, като не мога да ги задържа. Може би е глупаво, но не съм забравила нито едно, от малките създания, които съм очаквала.

 

Дълго стана. Благодаря Ви за търпението да го прочетете и за съветите! 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бедната, преживяла си много не е свършило

иди на психотерапия, не за безплодие, просто иди на сеанси, да си поговориш със специалист

да се успокоиш, нервите ти са опънати извън предела

блъскаш се в мислите си, въртиш се в кръг от който сама не можеш да излезеш,

затова е добре да потърсиш помощ

и чудото ще се случи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

   Понеже не знам какво да  отговоря, ще  разкажа няколко случая.

 

    Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех,  дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и  ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя  ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна.

Миналата година жената ми се обади,че  за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете.

 

   В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни  ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах  каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как  работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня  на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна.

     Скоро започнаха нова и тогава, воден от  тези си  чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб  и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах:  „Защо не искаш да имаш деца?”  Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря  такова нещо и  се опита да  докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор  вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете  и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен  да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така  започнахме една наистина  ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След  трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете.

 

    Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни.

 

Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания.

 

   Познавах  човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи.

В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции  и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне.

 

Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас  да си направите изводи от разказаното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, д-р Първанов! Имах нужда от потвърждение, че наистина "такива неща" се случват.

 

Преди известно време посещавах психотерапевт и това действително ми помогна да се почувствам по-спокойна, но като че ли с него не сме в състояние да достигнем повече от това. Притеснявам се, че тъпча на едно място, а времето си минава. Най-често срещаната в дума, която се върти в съзнанието ми е именно "безплоден" във всичките й вариантни - "безплодни усилия", "безплодна жена/човек", "безплоден живот" и пр. 

... не мога да направя крачката напред...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това за рака е вярно, четох наскоро как чрез психотерапия - положителна, и как чрез промяна на начина на живот, ракът напуска хората, напук на всяка медицина. Мисля, че беше американска психоложка, която привеждаше много примери, за хора, посещавали я, и чрез нейните терапии са вземали решения коренно да променят живота ти, по този начин това, което ги е затормозвало е било отстранявано и ракът също.

Според нея ракът е последната крайна проява в организъм, който не вижда смисъл да живее по някакви причини и иска да си отиде по-бързо. Дори човекът да не го осъзнава, на подсъзнателно ниво той дотолкова е недоволен от живота си, че иска да си отиде и тогава на помощ в това начинание му идва рака. След разговори с психоложката, някои хора започвали да живеят както на тях им се искало, а не както ги задължавали обстоятелствата - и оздравявали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Махнете веднага тези етикети от съзнанието си.Те работят против вас.По това работете с терапевта си.

Ще дам още примери за да ви покажа колко важно е програмирането за успеха на процедурата.

 

При мен дойде двойка.И двамата бяха напълно здрави.Съпругът дори имаше деца от преден брак.За съжаление въпреки трите опита ин витро детето не се появяваше.Явно беше, че проблема е изцяло психологичен.В процеса на работа ни, жената се сети, че преди годи е ходила при врачка.Тя и беше казала, че ще има дете, но същата година майката на съпруга и ще умре.Не искайки,  да вижда как съпруга и страда от загубата на майка си, тя беше ,,блокирала,, възможността за забременяване.След премахването блокажа, тя роди близнаци.

Познавам и семейство, което десетина години нямаше деца, като направиха и един неуспешен ин витро опит.В момента те имат трима сина, но появата им на бял свят, стана възможна, след като жената преодоля наложеният и от майка и блокаж-понеже майката е акушерка и знае, колко много аборти се правят, още от дете и бе повтаряла ,, Ти внимавай да не забременееш, защото....,, Е, това внимавай да не забременееш действаше до тридесет и някоя годишнината и.

 

Махнете етикетите!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав сте, д-р Първанов! Оказва се, обаче, че етикетите са здраво прилепнали и не искат да се махнат. 

 

Срещам трудности, защото ги възприемам като следствия, заключения... Стигнах да изводите за "безплодността на всички усилия" тъкмо заради резултатите от опитите. В началото имах вяра, бях изпълнена с позитивизъм и оптимизъм, но фактите говорят сами за себе си, така да се каже.

 

Като в омагъосан кръг съм... Но ще се опитам да не падам духом, остава ми още един последен опит от фонда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, има ли друг подход за "махане" - не чрез отричане, а чрез "приемане" в случая? Дали има шанс да проработи - не мога да се отърва от етикетите, защото логиката ми е такава, че за мен те са следствие, а не причина... Опитвам се да се пречупя, но не мога да убедя себе си в обратното.

 

Ако се опитам да ги приема и по този начин ги обезсиля, дали е възможно? Благодаря Ви! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×