Jump to content
Порталът към съзнателен живот
анонимен6

По-рядко срещано окр?

Recommended Posts

Здравейте всички! :)
Май дойде и моят ред. За което се радвам, че мога тук да пиша и да споделя, защото форумът ви е чудесен и доста от темите и мненията на хора като Орлин Баев и д-р Тодор Първанов, които изчетох, ми помогнаха допълнително. Благодарен съм искрено и на двамата за помощта, която ми оказаха, без дори да са ми помагали. Все пак ще се радвам, ако могат да се включат с добрите си съвети. Та направо по темата - озаглавих я така, защото моя опит досега явно така ми го показва. Сигурно бъркам, дано да е така. Запознат съм с демона на окр, но от година и няколко месеца открито живея в ада на едно хомосексуално окр. Няма смисъл да се впускам в подробности и да описвам какво ми е, покъртително е. Особено в началото бе така, когато имах 1-2 пъти, в които за кратко време просто ми идваше да си скръстя ръце на главата от безпомощност и да си мисля все по-често за оръжието в шкафа. Но, колкото и отчайващо да звучи, чак толкова тежко не съм бил, въпреки че споменах, просто защото тогава тепърва осъзнавах какво ми е и с какво се сблъсквам, и въпросите безспирно бошуваха, някакви фалшиви съмнения растяха и можете да си представите резултата. Твърде далеч съм от чувството, че окр ми е като някаква фатална диагноза, никога не съм го приемал като болест. Няма смисъл да се тръшкам, да се вкарвам в истерии, да си мисля колко зле съм и прочие, защото това са глупости, които само биха ме тормозили още и биха увеличили компулсиите.
А за диагнозата - не, нямам категоричната диагноза, че е окр, но ми е толкова ясно от всичко, което изчетох, с което се запознах, което преживях дотук, че повече няма накъде. Бих казал, че спадам към един от класическите окр примери, макар и с по-други симптоми. Достигнах до много отговори сам, много преди да разбера за този форум и да прочета мненията на специалистите ви. Затова имам един директен въпрос към всички, особено като следвам вече споменати от вас съвети - има ли у нас психотерапевт, който да е работил и да работи с хомосексуално окр? Знам, че питането ми е много несъстоятелно, защото такива специалисти надали има, но, простете ми за остротата, да ида при някой, който да опитва да ми изгражда техники как да не стоя постоянно до някоя лампа и да я щракам, да не си мия постоянно ръцете или да не се страхувам от Злото и от Дявола, си е чиста загуба на време, защото такива симптоми нямам. И от Дявола не ме е страх, по-скоро ме е шубе от самия мене си. Или както историята говори за немалко брилянтни например писатели, които често са имали проблеми с ума си, просто защото нерядко не са могли да понесат границите на собственото си богато въображение. Ето, казах си го.
А по въпроса за терапевта - няма какво да се лъжа, най-вероятно имам голяма нужда от такъв. /ооо, мисълта за това в момента въобще не генерира нова тревога у мен, иначе в други ситуации би се случило точно това и щях отново и отново да се чувствам тревожен и неудовлетворен/. И питам, защото в ситуация като моята, мога много лесно да бъда излъган, затова изключително внимавам - особено след като ми бе категорично заявено от някакъв си психолог, че хомосексуално окр не съществува, че едва ли не си измислям, защото ме е страх да живея със себе си, да си призная и т.н. Е, аз по-категорично бих му заявил, че е толкова психолог, колкото баща ми-президент. :)
Та имате ли някаква информация, поне някакви кординати, които да имам предвид за бъдеще, защото... повярвайте ми, аз също искам да се избавя вече от това, но психотерапия в следващите още година, две, сигурно май няма да успея да направя, ситуацията е допълнително усложнена при мен... Знам, че звучи супер тъпо и нелепо - хем искам да се отърва, хем търся инфо и съвети, хем казвам "не мога". Не мога, защото някои неща в момента и не зависят изцяло от мен. Откровено, нямам пари за терапия, а въпросът със семейното знание, разбирателство и посвещаване във въпроса е една своеобразна бомба, която, вярвайте, лично аз нямам никаквото намерение да взривявам... Както и нямам намерението да се поддавам на кухите си обсесии повече да ме вгорачват.
Затова, докато пиша, отправям предизвикателство към моето си окр - искам да изпитам най-демоничната обсесия, най-голямата тревога, най-голямата несъстоятелност, която умът ми може да роди. Чакам я сега, чакам я по-късно през деня, чакам я утре, другата седмица. Майната му и на окр. Видях го колко струва! Мога да ви кажа, че досега съм бил един голям глупак, :3d_104:  който по в началото като луд се опитваше да избяга от тия обсесии, който твърдо заявяваше, че ще се бори с тях... и за какво? за да получава само нови и нови тревоги и обсесии. Свърши се вече. В последните месеци смених тактиката, защото се убедих, че отхвърлянето не е изход. Той се състои в приемането им, в посрещането на страха.
И мога да ви кажа, че вчера бе един страхотен, прекрасен, красив, топъл, очарователен, приятен, симпатичен, неземен есенен ден. Такъв ще бъде и днес, и утре. И макар и вчера да имах обсесии/каквито си ги имам вече всеки ден /не изпитвам вече тревога от този факт//, въобще не им обръщах внимание. Да си ме обсебват кооолкото си искат, хич не ми пука. Вече трудно могат да ме впечатлят, свикнах им общо взето и нямам никакво намерение да им се давам повече. Достатъчно се впрягах. Нека си ги има, просто си ги пускам през мене да текат, докато свършат, и това е. Да ги видя как ще ме сломят - още не се е родило у мен състоянието, което да ме смачка!
Има тооолкова много неща още, които бих искал да напиша и споделя, които ме човъркат, но стана много дълго... сигурно досаждам. И ако някъде ви звуча твърде объркано...може би е от окр, хахаха. Вече му гледам с усмивка, смея се на всякакви обсесии, които ме връхлитат. Дори в момента си се смея, ооо, и още как. Почнаха даже да ме питат защо съм толкова ухилен, усмихнат. Защото имам окр! И защото този факт сега не ме вълнува - нека пробва да ме събори. Ако може! Имайте предвид, че четете човек, който, ако иска, може да е изключителен инат. Но пък си е един сърдечен, уникално чувствителен и емоционален дечко, който обича хората край себе си, раздава се за тях и винаги е готов да им помогне / а по този въпрос, който също има общо с окр-то ми, мога допълнително да споделя/.
А,да, забравих - пише ви едно 23 годишно, артистично и отворено към света момче. На което му се случва да премине през определени трудности, за да излезе от тях още по-пълноценен и отворен към света /в което е твърдо убеден и с голям вяра/ :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Затова имам един директен въпрос към всички, особено като следвам вече споменати от вас съвети - има ли у нас психотерапевт, който да е работил и да работи с хомосексуално окр? ,,

 

Многократно съм писал-смисъла на натрапливостите, когато те се менят е,  без значение.Ако ,,пребориш ,, едните, веднага идват другите и така до безкрай.Не е така, когато те са монотематични.Тогава, наистина се работи и със смисъла, но важат и общите правила-редуцирай стреса със спорт и релаксация, промени мисленето- представите, които имаш за себе си и света и още други неща.В този случай се работи и със смисъла, който имат те за човека, евентуално ползите които му носят.Когато се касае за моно натрапливости, някои специалисти наистина ги делят тематично, но това няма терапевтичен смисъл-в случая индивидуалната ситуация в която е човека и  особеностите на характера му са много по-важни от темата на ОКР-то.Така,че отговора на въпроса ти е-всеки терапевт,  има опит с натрапливостите ще може да ти помогне.

 

 

,,Затова, докато пиша, отправям предизвикателство към моето си окр - искам да изпитам най-демоничната обсесия, най-голямата тревога, най-голямата несъстоятелност, която умът ми може да роди. ,,

 

Това, определено е една хубава идея.Такава задача често давам на пациентите си и аз.Така се получава десенсибилизация-привикване.Въпроса е, че се изисква смелост това да се получи.

 

 ,,,Достатъчно се впрягах. Нека си ги има, просто си ги пускам през мене да текат, докато свършат, и това е. ,,,

 

И това е много мощно средство за премахването им, по същество е същото-десенсибилизация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора, д-р Първанов. Това, което твърдите, се опитвам да си го набия в главата и аз от доста време, въпросът е, че промяната в мисленето и нагласата ми към света все още е процес с много повишена трудност, тъй като някои от представите ми вече са позатвърдени, но винаги могат да се разбият и променят. Все пак съм човек, който в последната половин година се научи в това отношение да не губи вяра и да не унива за подобни неща. Особено след като сам разбира и вижда по себе си, колко преодолимо е това. Трябва само силен тласък и воля. Търпение, а аз мога да съм много търпелив.

Спортът е опция, но като цяло не съм никак спортна натура и през времето, когато все пак съм физически активен, разсейването от обсесията е твърде кратко. Замествам и с други неща, нямам намерение да се отдавам изцяло на  окр, но понякога то наистина много и продължително ангажира ума ми през деня и ми е трудно да не мисля, защото характерът ми постоянно изисква да човъркам в проблема, да го мисля, анализирам, наблюдавам, тълкувам и прочие неща...
Предизвикателството към окр явно е метод, за който прочетох, и защо да не пробвам да го приложа? Наистина е трудно, получава се сякаш съм нагазил до глезените в река, но виждам, че единственият изход е отсреща в дълбокия, черен, мрачен вир, в който трябва да се гмурна, да преплувам през всичките гадости в него, колкото и ужасни да са и колкото реални да изглеждат, за да се измъкна и стигна другия бряг. Трудното е в това, че като го видиш, все си казваш: "А, не. Там не смея да влизам." А трябва точно това да направиш.
И по въпроса с впрягането  - твърде болезненият ми личен опит ми показа отвсякъде, че бягането от обсесията само я увеличава. Още опитвам да привикна към тази тактика, защото е непосилна и самата тя опитва да генерира нови тревоги у мен. С тях до момента още не се справям особено, но времето е пред мен. Знанието какво ми е - също. Това ме мотивира до голяма степен. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,Още опитвам да привикна към тази тактика, защото е непосилна и самата тя опитва да генерира нови тревоги у мен. ,,,

 

Съгласен съм напълно, но това е пътя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×