Jump to content
Порталът към съзнателен живот
The_O._C.

Писмо до моя баща

Recommended Posts

Що за човек си ти?Що за родител?
Задавам въпроса : Как е възмойно за 24г., откакто съм се родила, а ти си станал баща, да не си намерил общ език със собственото си дете?
Не разбирам...
Защо когато бях малка, не беше така? Кога и как нещата се промениха? И наи-вече защо? Винаги съм се питала защо? В далечното минало бяхме баща и дъщеря, които се разбират. НОсеше ме на конче, разсмиваше ме, беше много хубав, да знаеш че си защитен и \\\&яуот;сигурни\\\&яуот; ръце. 
КОга за теб станах едно голямо разочарование?
Когато слушам приятели да говорят за бащите си. Как сядат на една маса вечер, по празници на хапване и пииване  и обсъйдат разни теми. Като мъй с мъй или момичето на татко :) 
Знаеш ли само как им завийдам и как съм се надявала някога и с теб да сме така, но ние никога няма да сме така . КОгато бях малка се гордеех с това, че си ми баща, защото си борбена и силна личност. Точно поради тази причина аз те увайам и за това, което си постигнал в този труден йивот и то сам. Но знаеш ли, дайе и да си успял като човек на 100%, мога да ти кайа, че като родител си се провалил почти на 100%
Мойе би и аз не съм супер човек, които си си представял, че ще бъда някои ден . Но все пак замислял ли си се, че аз съм това, което ти си създал , че аз съм това, което ти си възпитал? Замислял ли си се някога за тези неща?
Знаеш ли, че 24г. аз се опитвам да получа одобремието ти, да чуя от теб, че и аз съм се справила, че се гордееш с мен? Но така и не чух някога думи като: Браво, Гордея се с теб, Обичам те. А 24г. слушам само, че аз съм неудачник, смотаняк, че от мен нищо няма да излезе.
Знаеш ли какво е да бориш за едно просто одобрениое в едни очи, очи които са вайни за теб? И все така да не го получаваш?Не знаеш какво е ушещането...
Много хора ми казват, че съм приличала на теб-както външно, така и по характер. НО знаеш ли какво , да приличаме си по много неща не мога да го отричам. Но се надявам само на едно един ден да не стане твое копие. Знаеш ли, че не искам един ден децата ми да си мислят за мен, по начина по които аз си мисля за теб. И че не искам да чувстват5 това, което аз съм изпитвала разочароцание, гняв, презрение на моменти.
Мойе да се кайе, че с теб сме като двама непознати!
Какво знаеш ти за мен, за моите проблеми през всички тези отминали години, за моите мечти и надейди, или пък обратното-какво знам аз за теб и за йивота ти. Йивеем в един дом, седим на една маса, делим толкова много битови неща, но ние сме двама непознати, неуспели да се опознаят 24 години и няма да успеят да го направят мойе би.....
За теб думата възпитание се свързва с думи като бои, или заплаха... НО знаеш ли, че колкото и пъти да си ме бил, това е профилактично и се забравя, но знаеш ли ккаво оставя траина следа в една детстка душа-думите, която са я наранявали....
Не мойе постоянно да ти се казва, че си утрепка и инеудачник, и дда си повярваш, че си станал нещо....
Един път не си повярвал в мен!
Благодарна съм, че ме изучихте, никога не съм си лягала гладна или нещо друго да ми липсвало. Осигурили сте ми всичко, за да мойе от мен да излезе нещо свястно и стоиностно като Човек! Не мога да кайа, че съм постигнала нещо сама. Изобщо, че съм постигнала нещо. НО вие никога не ме оставихте, просто да видя, дали ще мога да се справяс нещо независимо с какво.
Вече съм голям човек, разумно и трезво мислещ, с глава на раменете си, не мойе да ми говориш и обясняваш като на 3 год дете!
Не е нормално да ми се дърйи сметка с кого да общувам, къде да ходя и къде да не ходя....
 
Единственото, коетъо ми остава, един вид предизвикателство- да не стана - ТЕБ. Трябва да се изправя и преборя с моите спънки  и поставям началото с това писмо....
Надявам се един ден да кайеш, че и от мен е излязло нещо. Винаги ще си останем двама непознати с еднакво ДНК, йивели в един дом, хранили се на една маса, но все пак двама непознати....
Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се, че се чувстваш по - добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силна изповед! Невероятно е, момиче, с каква лекота гневът е подредил думите, направил словоизлиянието и стегнато, и обобщено. Сякаш не изпускаш гняв, а го предаваш. Честно, гневът ти ме обзе. Както съм ядосан, веднага съм готов да заема твоята страна. Ще срещнеш хора, които ще осмислят живота ти. Ще се омъжиш, после деца... О, какво светло бъдеще те чака! И така, помисли, дали е нужно да страдаш по чужди грешки. Знам, чувствата са неподвластни на волята, но, моля те, опитай да се изтръгнеш от хватката на гнева. Ще викна на помощ и Ницше, който казал, че животът е като картина: трябва да я гледаме от разтояние, за да разберем красотата й, а не да впиваме поглед в нея, инак ще видим нишките на платното, но не и рисунката. Когато се взираме прекалено дълго в едно чувство, започваме да не виждаме, че животът е многолик. 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление личната ти изповед е добра картина на това което представлява българския мъж. И за разлика от останалите, нямам наивността и невежеството, да омаловажавам този факт. Рефлектирайки случката единствено върху теб самата, нуждата да се "стегнеш", и  "възхитиш като Ницше"...

Аз с моя баща не съм и живял изобщо, не съм го и виждал от много години. Начинът по който той прекъсна взаимоотношения с мен, беше изключително грозен и низък. Останалите ми "мъжки" примери в живота, не са били много по-положителни. Нулева подкрепа, нулева посока, нулеви знания, нулев пример. Освен както казваш, най-базовото - да те нахранят, облекат и т.н. От време на време ми се чете някакъв псевдо морал, който не можеш да го видиш в живота на "авторът" му. Трябваше да се ровя из книги и интернет, да открия що е това мъж. Чак тогава човек си дава сметка за много неща, включително и защо живее в такава държава... Проблемът не е само до лични емоции, но и обективният свят в който се намираме и е наш продукт. В крайна сметка, този свят не е нищо друго, освен съвкупност от тези "дребни" лични житейски истории. Паралелите са толкова лесни, само че някой трябва да има смелостта да ги направи...

В защита на българския мъж мога да кажа само, че той беше подложен на ужасен геноцид, столетия наред. Което не беше пречупено през османско робство, беше пречупено през комунистическо. Аз лично знам истории от моят род как комунизма е клал навремето де що е имало предприемачески и лидерски дух във "великото" "национализиране". Поробителите оставят единствено слабите след себе си, за да им служат, а силните убиват. Дори да се радваме днес на държава, не трябва да се залъгваме, че сме истинска такава... Няма го генът, няма го и цивилизационният код. Проблемът не са ни "лошите лидери", проблемът както се вижда е цялото общество, дори на елементарно битово ниво... 

Философски, човек може да си прави изводите. В крайна сметка "лоши" изводи и познание няма. Както и ти казваш, човек получава чудесен пример, какъв да НЕ бъде, как НЕ трябва да се постъпва. Но все пак сме преди всичко хора. Когато България изчезне, този път за последно, и на предците ни ли ще кажем "такъв е живота"... А това не е толкова далеч, 30 години май бяха прогнозите, преди циганите да ни направят малцинство... Проблемът естествено е, че България стана държава на оплакващи се. Но вместо разумно да се търсят причините и намират решения... хората просто им втръсна да слушат за проблеми и оплаквания. Всеки си има достатъчно. Върнаха се към скотската психика, защото е по-лесно. Скотът не се интересува от държава, образование, култура, религия, той просто оцелява, просто съществува. Ако не тук, то в друга държава...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали нямаме свръхочаквания? Дали не заковаваме един "просто човек" към неговата социална роля? 

Когато някой не си изпълнява ролята както е предвидило обществото, веднага приемаме, че той е "мърляч, слабак, скот". А може би причината не е в човека, а в изискванията към него, в летвата, която сме му вдигнали? А не е прескочил - скот е, не става. 

Наскоро имахме родова среща и моя леля далечна ми разви тезата, че няма по-важна грижа за децата от тази да им остави имот. Аз мълчах, защото на моите нищо не съм оставила и няма да оставя, а на мен ми оставиха. Моите ценности на родител бяха други и сега са други. Все пак признавам логиката на леля ми - в нейния случай, в нейното семейство и за нейните деца това наистина е било и остава най-важното и тя им го е дала и дава. В моя случай това би им вързало крилете и закопало крачетата в земята. 

Нито обвинения, нито оправдания вече имам за казване - само внимателно наблюдавам как Небето си знае работата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка е много точна .  

Цитат

 

Задавам въпроса : Как е възмойно за 24г., откакто съм се родила, а ти си станал баща, да не си намерил общ език със собственото си дете?
Не разбирам...

 

Може ли човек да се надскочи ? Всеки прави само това на което е способен ,

Ще ви припомня че пътя на критикуването е унизителен и за двете страни . Поставянето на изисквания , най често невъзможни за опонента , би ме уеднаквило с него .И ако той не може да изразява чувство на обич , Защо трябва да му подражавам а да не му покажа какво е това . Критикуването е наклонена плоскост , изсушаваща тази нормална човешка способност .Ако желаеш да се съхраниш като способен да обича човек задръж в себе си само хубавото , Напр. ,,имаше красиви очи когато не бе пиян" и забрави другото .Постави го зад гъба си .

Ти имаш да градиш свой живот . И ще бъде както го направиш самата ти . Няма защо да се оправдаваш с други .

:) давност няма

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1/5/2014 at 21:01, The_O._C. каза:

Задавам въпроса : Как е възмойно за 24г., откакто съм се родила, а ти си станал баща, да не си намерил общ език със собственото си дете?

 

В 10/13/2017 at 21:23, Донка каза:

А дали нямаме свръхочаквания?

 

В 10/14/2017 at 1:16, АлександърТ.А. каза:

Поставянето на изисквания , най често невъзможни за опонента

След такива изказвания, този раздел може да бъде закрит, защото ако общуването между родители и деца е "свръхочакване", за какво изобщо да се говори... Но всъщност, защо да се закрива, след като той се е самозакрил...

 

Цитат

моя леля далечна ми разви тезата, че няма по-важна грижа за децата от тази да им остави имот

Интересен пример... Но той показва единствено същата липса на общуване... Защо примерът трябваше да е за тази "далечна леля". С какво тя е по-релеванта от собствените ви деца и това което те ви казват? Или не знаете, и не се интересувате, защото е по-лесно да избягвате темата? А на мен тя ми е пределно ясна. Ако са около и под 30 - ИМ Е ВСЕ ТАЯ за глупавите ви имоти. Просто защото най-вероятно няма да са изобщо в България... Иначе ми е позната тая психопатология на по-старото поколение свързана с имотите. И това идва от комунизма и "великата национализация", която остави много комплексарщина подире си. Притежанието, и особено унаследяването на тия отнети навремето имоти се е превърнало във въпрос на живот и смърт за мнозина. Сякаш тези имоти ще им върнат загубените 45 години... На практика обаче, най-вече обръщат брат срещу брата, и родители срещу деца. И на двете се нагледах... Една от причините баща ми да се "покрие" са именно имоти които си представяше, че съм си поставил за цел да му отнема (още ненавършил даже пълнолетие). Т.е. проектираше собствените си корумпирани представи върху мен, нещо като цяло обичайно за повечето хора, и в частност - родители. Както и да е, с това ще свърша по темата, както и Славейков в това  негово стихотворение

Цитат

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ — общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ —
а всякому мерамът е развала…
 
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са индивидуалности . Това е хубавото . А по хубавото е когато това се разбере в абсолютния му смисъл . Когато ти замирише на свобода . КОгато се усетиш че сам избираш в какво да се ровиш . Или по точно , кое ти харесва и кое не . Нали за да харесаш розовия аромат ,ти трябва сравнение .----това за другите :)

:) А за тебе ,,ИТИ".  Не си разбрал какво е казано . Моето изречение което си цитирал се отнася за харесалите ти стихове . Тяхната стойност е трудно поносима от мен . Достатъчно гледам прясна гной , за да разглеждам и засъхнала .

:)  Ще ти повторя . Човек е способен сам да избира живота си . Не е нужно да се оплаква от другите . Въпрос на личен избор е .

Цитат

 

В България в 30 години се направиха толкова отрицателни неща, колкото целия български народ не е направил за хиляди години. Това, което българския народ не е направил за хиляди години, сега е направено.Какво са направили българите досега?Водили са за хиляда години 158 войни.Пада се за всеки 8 години по една война.После, ако вземете в книжовно отношение, каква философия имат?Гърците има с какво да се похвалят- с големи философи.Не,че не са имали българите видни хора, но всичко това е така отишло!Българинът не е взел под внимание да пази това, което му е дадено.Вчера дойде при мен един доста виден българин и ми каза:"Защо на нас не ни върви?"И почна да ми разправя защо не ни върви според неговото схващане.

Вие всички сте станали кореспонденти.Само някой да каже нещо и целия лагер знае.Само някоя сестра да се облече по -хубаво и целият Изгрев знае откъде я е взела.И когато направи някоя погрешка някой, всички знаят на Изгрева. Аз се радвам,че всички знаят, но да знаят как да се оправи тази грешка.Много е мъчно,човек да се обхожда.Да има човек обхода, това е много мъчно. Всички хора трябва да се стремят да имат обхода.Това е едно общо качество.Един народ, който има обхода, може да прогресира.Целият народ, трябва да има обхода.Вие като станете сутрин, пожелайте българинът да има обхода.Всички трябва да имат обхода: и съдията, и адвоката, и учителя, и пр.За какво трябва да мислим?Българите да имат обхода.У българинът има една чудна небрежност.Мислете върху следното:Българинът да има една хубава обхода. И като работите една година в това направление, да констатирате, че има че има един малък напредък в обходата.Така, както е сега в България, престъпленията се увеличават.Всеки ден престъпления, престъпления, нямат край. Значи няма обхода.

 

Малките опити 10.11.1937г."Божественият импулс"ООК

 

А за Донка е смешно даже . Тя го е казала разбираемо и за началното училище .

пп  . В интерес на истината , Обадих се с горния си пост заради тебе . Учудваш ме с упоритото си черногледство . Кефиш ме с неочакваните си думи . Не че казваш нещо ново , но е неочаквано . Например за периода на първата половина на 20 век . Има толкова много признания за проявата на чудесни качества от народа ни . А ти се ровиш в лайната на известните . Не в техните най светли постижения а в паденията . За какво ти е .Сила ли черпиш .  Очевидно за мене е , че начинът  ти , на подбор и тълкуване , при разглеждане на събитията . Този навик пречи да си обясниш казаното от Донка . За мойте съм съгласен че са спорни   :) ...То е ясно че момичето е накипяло и просто експлоадира . И по добре тука от колкото да вземе да набие баща си . ...А ти си отдавна в портала . Трябва да са ти ясни взаимоотношенията в семейството . Поне си ги прочел както Дънов обяснява . Те прозират и в думите на Донка .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност нямах време а и не исках да ангажирам вниманието - но щом е необходимо.... 

За лелята - нейните и на нейния род деца всички са останали в родните си места и си прехранват семействата от имотите, оставени им от възрастните. Работят си ги с любов и не искат да емигрират. Дори двама от тях с осигурени жилища в града, се връщат да живеят в селските къщи на своите дядовци - естествено добре ремонтирани. Там са щастливи и децата им растат на свобода. Превъзхождат в пъти доста градски връстници и имат всичко, което имат те + въздуха, спокойствието, контакта с природата и хората. На срещата се видя, че вражди няма и не е имало... 

За моите - като учителка моят приоритет беше и е образованието. Двамата имат професии, които им осигуряват добър доход. Единият е тук, не мисли за емиграция, другият е навън - там му е добре.

Не казах нищо за баща им. Това е сложна тема за нас тримата. НО! ние сме благодарни и на двамата "бащи", с които живяхме, за всяко малко или голямо нещо, което всеки от тях успя да ни даде по своя начин. Благодарни сме за изпитанията. Толкова имаха сили и време, така разбираха... . Децата понякога казват - ако бяхме живели в друго "добро" семейство, сега нямаше да сме това, което сме. Заедно научихме важен урок - да се обичаме и разбираме като приятели, не като родители и деца. Разликата? Истинските приятели разбират и прощават слабостите и грешките си.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×