Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Lara Croft

Тежък психисчески и физически тормоз от партньора със съмнение за БАР

Recommended Posts

Здравейте,

Обръщам се към вас с конкретна молба за мнения, препоръки и конкретни насоки как е необходимо да се процедира при съжителство с партньор с тежки изблици на унищожителна агресия. Ще се опитам сравително кратко и обективно да изложа събитията, макар емоционално в момента да ми е доста трудно:

Живея с приятеля си, който е на 34 години, аз съм на 32 на семейни начала, нямаме деца. Това е вторият ни опит за съвместно съжителство основаващ се на емоционална привързаност, а не на разумна логика. Моят приятел е с изключително тежък характер, неуравновесен, деспотичен, контролиращ и егоистичен модел на поведение. Роден е в Русия, майка му е рускиня, но е отрастнал в малък провинциален град в България в неприятен и опасен квартал, което със сигурност е дало основа за изграждането му на такъв характер. Семейството му е било задружно с нормални отношения, т.е. не е страдал от насилие вкъщи, по негови думи баща му, никога не го удрял каквито и бели да е правил, майка му е била по - избухлива и темпераментна/ може би оттам идва и наследствеността/ и отношението му към жените като цяло. В пубертета се зарибява по наркотици - леки и тежки, участва в дребни кражби и може би е единственият от тогавашните му познати от града, който не се впуска в последващи тежки престъпления и съответно не попада в затвора. Има отдавна изтекла условна присъда по давност за притежание на трева. Към днешна дата пуши марихуана, което мен лично не ме притеснява, защото аз също пуша и на този етап, не съм установила странични ефекти специално от нея, а по - скоро положителни. Проблема е, че веднъж в месеца взима и амфетамини, за които аз съм твърдо против и смятам, че допълнително отключват агресията му и го тласкат към неконтролируем гняв и разрушителност. Когато употребява синтетични наркотици, първоначално е абсолютно спокоен, не е контактен, не спи и яде няколко дни. През този период гледа порно денонощно в интернет и по - специално сцени с насилие и извращения над жени, което очевидно му доставя удоволствие. Заявявала съм категорично, че това, което прави не му влияе добре/ както и на мен/ и според мен е зависим от амфетите, колкото и да обяснява, че щом не го прави постоянно, за разлика от други негови познати и ходи на работа, значи не му пречи на ритъма на живот. Следва период на депресия и някакво осъзнаване от негова страна, че всъщност мозъка му се пържи от тези химии и че не се харесва слаб и изпит след като не яде и спи и всъщност е по - добре да се занимава със спорт и други развлечения за да влезе във форма. Следва период на самонавиване с някаква мания и липса на доверие най - вече към мен. Ежедневни избухвания с вербална агресия както по телефона с обаждания над 200 пъти на ден, така и с писане на вулгарни и унизителни съобщения, за които после съжалява, но ги повтаря отново. Болезнена ревност достигаща до крайности и излагации на работното място и публични места, намеса на органите на реда, битови скандали с чупене на предмети с немалка парична стойност /техника например, за което след това го е яд на себе си за стореното и прехвърляне вината на мен, че аз съм го предизвикала и съм виновна за неговите състояния/.Установих от опита си с него, че се стига до физическа агресия и насилие към мен и други хора, защото не е способен да приеме различно мнение или желание от неговото и не може да изрази мислите си и несъгласието си по разумен и цивилизован начин, а действа първосигнално - проблемите си решава с изразяване на агресивно надмощие. Най - интересното е, че дори да няма никакво противоречие или спор и например аз предпочета да не влизам в тона му, а със спокоен тон да го опровергавам с ясни доводи или ако съм на работа например да го игнорирам, не се успокоява, по никакъв начин, а все повече и повече агресира. Физическото насилие е вече крайния и абсолютно неприемлив за личността ми подход и това беше капката, която преля търпението ми и категоричната ми убеденост да се разделя с него преди 5 години. Опитах се тогава и успях да го заведа на психолог с доста усилия и уговорки, който директно го насочи към психиатър - който пък от своя страна му предписа доста дълъг списък с медикаменти/диагнозата тогава не успях да разбера каква е/. Уви не ги пи тогава, защото ми постави ултиматум, че ако не съм с него няма смисъл да ги пие, въпреки че донякъде осъзна, че го прави заради себе си има наистина проблеми с поведението, но така или иначе нямаше отговорно и последователно отношение и ги изхвърли. Не успях да издържа психически тогава и да остана до него, не успях да преглътна униженията и грозните истории, събрах си багажа и се махнах след двегодишни епични битки. Игнорирах го напълно, не отговарях на обажданията му, не го информирах за новия си адрес, започнах отношения с друг човек и малко по малко за около 3 години успях да се възстановя и да не сънувам кошмари за преживяното. Получих емоционална подкрепа от приятелите си, които осъзнаха, че този човек представлява опасност за живота ми, имаше и ограничителна заповед. Към края на миналата година, отново ми писа и аз реших да се видя с него, защото ми се стори, че има огромна промяна в него и му дадох втори шанс, простих му и поднових отношения с него. Обясних му ясно, че за да се реабилитира не само пред мен, а и пред обкръжението ми е необходимо наистина да покаже нормално поведение и отношение. Ясно си дадох сметка, че след като съм решила да му дам шанс няма нужда да връщам лентата назад и да му натяквам за миналите грешки. Казах му, че започваме начисто и съм готова за това и удържах на думата си. За съжаление всичко се повтаря отново стъпка по стъпка, разказах по - горе. Не знам как да се справя със ситуацията, мъчно ми е за него, защото за да е такъв явно има психическо разстройство и се надявам тук, чрез този форум да открия насоки, които да ми помогнат да намеря адекватно решение. Защото да, аз отново ще си тръгна и да отново ще се възстановя, но този човек, на когото държа ще продължава да агонизира в собствения си ад и да въвлича и други в него. В моментите, в които е спокоен и усмихнат се държи добре с мен и околните, може да прави жестове на внимание, но не спонтанни, а по - скоро от чувство на вина и опит да се извини за гадното си поведение. В опита ми с него, виждам че в душата си е като хлапак и има добри качества, но характера му и психиката му пречат да развие потенциала си и вместо да намира начини да се усъвършенства обвинява околните за провалите си. Знам, че държи на мен и ме обича по негов начин, който не ме прави щастлива и това допълнително го подтиска. В нашата връзка съм в някаква роля на звероукротител, а не на жена, която получава уважение заради самата нея. Нямаме много сходни интереси и общи цели. Той няма интерес да разговарям с него за това какво ме вълнува, натоварвам го, не се и опитвам вече да споделям с него мислите си. Усещам се, че се притеснявам в негово присъствие, премислям нещата, които изричам, защото сме малко като: "всичко казано от теб може да бъде използвано срещу теб" и той го прави. Намира поводи и начини да използва в яда си информацията, която да те засегне по най - уязвимите ти места, след това съжалява разбира се и няма да прави повече така, защото съм според него най - близкия му човек и...отново го прави. Мъчително е и за мен да съм в състояние на " кръгова отбрана", защото постоянно съм нащрек Той има нужда от трибуна, да има слушатели за неговите вълнения, които са свързани с няколко теми: насилие, войни, оръжия, конкретни породи кучета, секс, музика и наркотици разбира се. Книги почти не чете, хубаво е, че слуша музика, гледа много телевизия, основно криминални предавания за брутални престъпления, понякога филми, които трябва да са отново с насилие и научнопопулярни филми за диви животни. Той се страхува, че ще си тръгна отново, отправя заплахи към мен и знам, че е способен да ги извърши. Надявам се да успея да намеря вариант да се справя по положителен начин за да не влизаме в една друга хроника за убийства от любов причинение от психическо разстройство. Иска ми се истината да не е толкова болезнено реална, но уви ако омаловажам състоянията му нещата, които вече са почти извън всякакви нормални граници, могат да се случат с фатални последици. Разговарях с анонимна телефонна линия по този въпрос, откъдето ме посъветваха да си събера по най - бързия начин багажа и да напусна отново партньора си, а това както казах, ще спаси отново мен...

Благодаря за отделеното време на хората изчели този дълъг пост. Моля ви за наистина конкретни идеи и препоръки как да помогна на този човек, моля за съвет за подходящи специалисти на територията на София, които биха спомогнали с консултации, ако успеем да стигнем до такава.

Спокойна вечер на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разговарях с анонимна телефонна линия по този въпрос, откъдето ме посъветваха да си събера по най - бързия начин багажа и да напусна отново партньора си, а това както казах, ще спаси отново мен...

Напълно подкрепям съвета на колегите! Ако попаднеш в криминалната хроника, това означава, че ще си му дала възможност да прави отново това, което е правил в 3-те години, когато сте били разделени. С тази разлика, че за теб връщане няма да има. Пътя вече сте го вървяли - получил е рецептата, но не е пил хапчетата. В момента, намирайки специалист и започвайки консултации едва ли ще се промени нещо кардинално.

 

П.П. Една основна причина (естествено не единствена), която ме стимулира навремето да сменя жилището си беше, че живеех със съсед, подобен на приятеля ти. Само една важна характеристика липсва, иначе щях да помисля, че се касае за него. Опитах какво ли не, за да внеса мир във входа - не се получи. И се изнесохме. Минавайки през стария блок забелязвам, че вече няколко години по-късно съм постъпил абсолютно правилно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

... как да помогна на този човек...

Здравей,

не съм специалист, но ми се прииска да ти споделя нещо. Според мен помощ се дава на човек, който я иска и може да я приеме. Другото е намеса в сценария на неговия "филм", която може да промени жанра, но не и края му..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Многократно съм писал по различни поводи-човек не се променя, без да има нужда.За съжаление, единствената нужда ,която в работата си установих, като повод за тази промяна е, страданието.Колкото по-силно е то, толкова по- склонен към усилие за промяна е човека.

Вашият приятел не страда и с това ,че  сте до него, вие не му помагате.Оставете го, така ще му дадете шанс за промяна.Може би, ще започне да страда нетърпимо и направи усилие за промяна.

 

Дайте му шанс.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Благодаря за отговорите. В моментите, в които има проблясъци младежа ми обяснява, че и той страда от това, че е такъв и именно това ме кара да търся някакъв смисъл, че иска промяна, но няма достатъчно силна причина да я направи. Разбирам, че няма как човек да помогне на някого, ако сам не го пожелае и затова помолих за професионално мнение. Самата аз със сигурност имам нужда от помощ за справяне с такъв стрес и смятах, че има начин да се оправим и двамата. В неговата ситуация е очевидно, че не е с адекватно поведение, а покрай неговото има опастност и аз да изместя центъра. Към текущия момент е във фаза надрусан и кротък, наясно съм какво следва....много е тежко, че осъзнавам, че не съм в състояние да намеря ефективния начин за действие. Въпреки всичко, ако имате информация за точните специалисти, които биха се заели с такъв тип поведение ви моля да споделите. Междувременно аз ще се постарая да съхраня себе си..

P.S. Как е най-удачно да се държа с него, така че да не го предизвиквам допълнително. Четох някакви варианти за справяне а агресивни хора, но не ми се струват приложими в конкретния случай.

Редактирано от Lara Croft
допълнителен въпрос

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×