Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Анита Димова

Проблеми с половинката

Recommended Posts

Здравейте,

моят проблем е горе долу следния: не се разбираме с човека,с когото живея на семейни начала.Живеем заедно от 9 години и имаме дете на 8.Малко набързо се събрахме в началото.Аз имам голямо дете от първия си брак, което учи в чужбина и което издържам сама от доста време насам.

Проблема е в това, че човека до мен се държи неуважително с мен.Имаме чести скандали и той ме нарича с обидни имена.Аз също не стоя безучастна и се заформя размяна на обиди и обвинения.Също така той е постоянно недоволен от мен като домакиня,майка или партньор.Постоянно съм подложена на критика.Казва,че съм негова собственост и трябва да се грижа само за семейството и домакинството,да се подчинявам.Признавам,че не съм добра домакиня,но той пък от друга страна е вманиачен на тема чистота,което е чест повод за спречквания.Другата тема е тази,че издържам дъщеря си.Господина е малко стиснат и половината заплата внася в банковата си сметка.За мен не се грижи финансово,а за детето се грижим аз и родителите му общо взето.В домакинството е поел своята част.От доста години иска второ дете.Аз се съгласих в един момент,но явно при мен не се получи.За което постоянно получавам укори и заплахи,съвет да отида на лечение,иначе че ще ме изгони сама на квартира(живеем самостоятелно в апартамент на родителите му).

Проблема е от доста време,но аз сега се поразрових в нета и там прочетох,че признаците на емоционален тормоз над партньора са точно такива: постоянни обиди, критика, заплахи (имаше и такива за физическа саморазправа).Затова сериозно се зачудих дали с годините съм станала жертва на емоционален тормоз?

И ако да-какви са начините да се справя с него?

Не ми се иска да се стига до раздяла (заради детето най-вече).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анита, може би очаквате готова рецепта за успех (някой друг може и да Ви я даде), но това, което аз съм разбрала от живота е – че проблемите никога не се решават успешно, по метода на "просто тройно правило". В смисъл, че щом вече сте "закъсали" – лесно разрешение няма.  Може, на прима виста, да изглежда, че във вашия случай – някаква човешка хитроумна тактика и стратегия, спрямо "агресора", би била от полза за "жертвата", но това е илюзия; това би било едно палиативно решение. Нещата на Земята – никога не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед.

Например: "агресорът" и "жертвата" винаги взаимно се обуславят; в смисъл – ако, във вашия случай – Вие не мислите, че има "жертва", то не би било възможно да съществува и "агресор". Т.е., щом Вие предпоставяте, че някъде има "жертва", то задължително на същата сцена идва и "агресор", с всичките негативни последици, които един агресор води, след себе си. Това е то – земното обусловено мислене, което всички нас, земните мъже и жени, ни вкарва в капана на недоразуменията, на болката и на страданията, при взаимоотношенията ни със себеподобните.

Затова трябва да внимаваме в мислите си и да се научим да мислим – по нов начин. Има такъв. Сигурна съм, че не случайно сте попаднали в този сайт – "Порталът към съзнателен живот", макар че, ако съдя по датата на регистрацията Ви – Вие, все още, не сте имали възможност да се ориентирате. Ако сте любознателна, по природа – със сигурност, ще Ви бъде от полза – да прочетете нещо, от многобройните теми, които са предложени тук и най-вече – от онези теми, със съветите на Петър Дънов – Учителя, за живота.

Ако проявявате интерес – ще се удивите – колко полезни неща (и то – точно за вашия казус) ще ви направят впечатление, и колко много те ще обогатят съзнанието Ви с нови, свежи идеи, които да приложите, за да си помогнете, в ежедневието си и сама да достигнете до някои изводи, за позитивна промяна, в самата себе си, което би било най-ценно. Защото Вие имате нужда от позитивна промяна, на своята гледна точка (по който и да е проблем, който Ви безпокои), обаче – само ако (и когато) почувствате вътрешна нужда, от това, да се промените – да се промените Вие, самата.  Промяна, в мисленето, е необходима на абсолютно всички страдащи земни хора и тя, постепенно ще се случи, във времето, защото – старото мислене създава проблемите, а само новото мислене – ще ги разреши.

Ще споделя, с Вас, че има старо човешко мислене, наследено от бащи и деди, и има ново Божествено мислене –  това е мисленето, което е по Божествен стандарт; т.е. това е мисленето – по Божествен образец, което ни показва Петър Дънов – Учителя, в беседите и лекциите си, които можете да намерите публикувани в Интернет.

Само новото мислене –  е спасение от страданията, за всички нас, хората, които решат да го приложат, в живота си (за своя полза и за полза на децата си, които после ще го предадат и на своите деца). Това ново, засега нестандартно, за човешките личности, чисто мислене – ни извежда от хаотичния човешки порядък на нещата и ни въвежда в подредения, изначално, Божествен Порядък.

Това значи, че ние, постепенно, се учим на Божествената Гледна Точка – за всички неща ( в това число и на Божествената Гледна Точка за нашите лични мисли, чувства и постъпки – кои от тях са прави (и кои са криви), но – от Божествено гледище и следователно – сами разбираме причините за нещата и последиците, до които водят правилните и съответно погрешните ни мисли, чувства и постъпки. Защото за грешките; за заблужденията и за невежеството – човекът (или обществото, народът и каквато и да е друга колективна общност) винаги заплаща със страдания. Това е така, защото при погрешните мисли, чувства и постъпки – се нарушават Вселенските Закони, от дадения човек, общество, или народ – макар че извършителят – не винаги знае (и най-често не знае – тъй като, все още, не се интересува, от това), че е престъпник на Закона (от Божествена Гледна Точка). Човешките закони не са идентични, а са само бледо и неясно копие, на Вселенските; т.е. на Божествените Закони).

Това е сериозна наука и взема доста време, но мисля, че в началото, това, което ще Ви помогне, е без (в никакъв случай) да се осъждате за нищо – да поразмислите сериозно и дълбоко – за своите мисли, за своите чувства и за своите постъпки (и доколко те са хармонични, или не) защото точно нашите лични мисли, чувства и постъпки,  са тези, които ни носят и радостите, и страданията. Хармоничните ни мисли, чувства и постъпки – носят радост, а нехармоничните – страдания. Така се учим, от живота. Така трупаме житейски опит.

Защото нашето (хармонично, или не) отношение (като мисли, чувства и постъпки) към света (т.е. към Бога и към другите хора), определя отношението на света (т.е. отношението на Бога и на другите хора), към нас.

И ако, след като поразмислите и решите, че имате празнини, в познанията си за живота; т.е. ако сама решите, че имате неща за уточняване, в разбиранията си: за своите лични отношения, с другите хора и искате да ги преодолеете – тогава се образовайте сама; четете подходяща литература; работете над себе си (този сайт ще ви помогне с изобилието на Идеите на Учителя, за правилното, в живота), защото няма нищо по-добро, за човек, който е на Земята, от това – да се учи.

Има много полезни неща, за четене, усвояването на които – със сигурност води до помъдряване. Така и децата Ви ще се ползват и ще получат добър старт, в живота си, като не допускат елементарни грешки в общуването си, с други хора, които да водят до нежелан сблъсък на мнения.

Ако пък решите, че това обучение, в Принципите на Божествения Порядък – не е за Вас – лошо няма. Живейте, както прецените, за добре. Наистина, това ще бъде лутане, по един дълъг път, но това лутане, при всички случаи – ще ви доведе пак там, където трябва да стигнете – при Бога. Ще страдате повече; това е неизбежно – както, когато вървите в тъмното, не виждате ямата и неволно падате, в нея. "Падането в ямата", символично – това е следствие от нелепото нарушаване на Вселенския Закон, който Ви е "санкционирал".

Защо Ви казвам това? Защото и аз, като Вас, научих по трудния начин, че трябва да променя (не другите хора, а) само себе си; т.е. – трябва да разширя само своето съзнание, за да разбирам – вече от по-възвишена позиция (която е неутрална позиция и без да търся вина – нито у себе си, нито у другите) – случващото се с мен (като, в същото време, оставя хората, около мен, на мира – да се променят, или да не се променят – както те желаят).

Може би сте чули, а може би – не знаете, че нито един проблем, на Земята, не може да се разреши на същото ниво на съзнание (т.е. на същото ниво на разбиране на света и на отношенията, в него), на което е възникнал.

Известно е (от литературата, предназначена  за тези, които се интересуват), че всяка личност, на Земята, е със (самоналожено) ограничено съзнание (ограничено – от гледна точка на Божественото Съзнание), за известен времеви период, който може да продължи и цял живот. Защо е така – четете, ако проявявате интерес и сама ще разберете: просто – така трябва; за добро е това.

Споменавам ограниченото съзнание на човека, само като факт – не за друго (и в никакъв случай, не упреквам никого, за това), а защото точно това ограничено съзнание, на всеки един обикновен човек (т.е. точно този ограничен ум и точно това користолюбиво сърце, на всяка една несъзнателна земна личност – мъж, или жена, които, все още, не се интересуват от повдигане на нивото на своето съзнание) –  създава всичките проблеми на човека – на първо място – проблем с Бога, Който е Създателят на всички хора,  и после – проблеми със самите хора, които са израз на Бога (защото Бог присъства във всяко същество).

Ще започнете с вярата, която постепенно ще се задълбочи и ще се превърне в истинско знание за Божествения Неизменен Ред, във Вселената.


Колкото до тези, другите хора, които, на пръв поглед, ни "създават" проблеми – те са хора, също като нас – с ограничено съзнание и ни "създават" проблеми – само защото, също като нас – и те, все още, не се интересуват от лична вътрешна работа – върху повдигане на нивото на своето собствено ограничено съзнание. Това значи, че – все още, масово –  хората не се интересуват от добиване на нова лична култура; т.е. от добиване на нова гледна точка, по старите си наболели проблеми (защото е по-лесно – един другиго да се обвиняват, отколкото да се учат на Доброто и да потърсят Разковничето на проблемите си, по-дълбоко, в самите себе си). В литературата се казва, че всички хора, с ограничено съзнание, които (не знаейки че са с ограничени съзнание) си мислят, че в даден случай, са свободни да постъпват както те си решат  – всъщност, живеят (не във Вселенския Закон на Свободата, а) в Закона на Необходимостта.

Характерно за хората с ограничени съзнания; т.е. за личностите е, че те винаги гледат на нещата – само откъм своята лична позиция, като винаги и за всичко – обвиняват другите хора, без изобщо не мислят за гледището на другия човек (или на другите хора), замесени в даден конкретен казус.

И това продължава много дълго, във времето – докато хората – сами не достигнат до идеята, че искат нещо повече, за ума и за сърцето си. А това, все някога, става – човек започва да се пита защо животът му – все му се вижда несправедлив, каквото и да направи – и така, малко по малко – човек започва да иска да се повдигне "по-нагоре", и умствено, и сърдечно, за да "види" – как може да си помогне, за да не страда толкова  (той и децата му, пък и приятелите му – и накрая – всички хора и същества, без изключение).

И това става – чак когато страданието стане нетърпимо; само тогава  човек започва да мисли и да търси отговори на много въпроси и започва, като тебе – първо да пита другите. Обаче, в общия случай – другите също не знаят; те също страдат, в живота си,  и затова – те самите нямат мир; те самите не са намерили верните отговори, които да ги направят доволни, от живота.

Само Великите Учители на човечеството, които са завършили своята еволюция на Земята – само те дават отговорите. И добрата новина е, че има изходен път, но всеки трябва сам да го намери, за себе си и да го извърви, като ползва някои препоръки, дадени от мъдреците на човечеството (които да го упътят, първоначално). Затова, на Земята, през различни времена и епохи, са идвали Велики Учители, които да упътват земните хора, които (както вече споменах – понеже, от гледна точка на Бога, са с ограничено съзнание – затова, за тях се казва, че страдат, защото "живеят в тъмнина").

Обикновените хора трябва да се учат от Великите Учители на човечеството, за да съкратят пътя на страданията си – когато сами не могат да намерят изходния път, към светлината и истинските ценности в Живота; което значи – че не могат да намерят пътя към Истинското Добро. (А то е Доброто, което – Бог го вижда, че е Добро. Не всякога онова, което хората, с техните малки съзнания, мислят, че е добро, е наистина добро; много пъти човешкото добро – после се оказва, че съвсем не е било добро. Например – колко много погрешни съвети, родителите са дали на децата си, мислейки че го правят, за добро! Защото разликата между човешката и Божествената гледна точка, за доброто и за злото – е огромна).

Божественото, а не човешкото добро е онова, което ще освободи хората от страданията им, когато всеки човек, сам, го постави – за ОСНОВА на живота си. Но ново Знание се иска, за това.


На практика, това означава, че ако наистина искате да подобрите живота си – Вие, задължително, ще трябва да промените гледната си точка. Не ви казвам какво да мислите, защото всеки човек си има свой вътрешен Учител; всеки си  има своя възвишена съвест, която да го напътства и стига човек да е склонен, да я слуша –  тя постепенно ще го доведе до Божественото Добро

В този смисъл – каквито и съвети да Ви се дават от обикновените хора, щом Вие продължавате на гледате на партньора си като на агресор, а на себе си – като на жертва, нещата ще си останат по старому, завинаги; този проблем ще си стои – без да бъде разрешен. Например – Вие може да оставите този човек и може да си намерите друг човек, с когото да живеете, но старият проблем на неразбирателство, в отношенията – ще ви последва. Старият проблем – ще дойде с Вас, защото корените на всички проблеми на хората, са в самите тях (в мисленето им на отделни личности, живеещи за себе си) и затова всеки – първо сам себе си – трябва да научи, как да живее хармонично, в разбирателство, с другите хора.

Това е цяла Наука, която хората тепърва ще учат, дълго време. И Христос, и  Петър Дънов – Учителя, са преподавали тази Наука  – учили са хората на хармонични взаимоотношения, чрез прилагане само на чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки, един към друг.

С други думи, ако желаете, трайно, да си помогнете – Вие трябва сама да излезете от старите си вярвания и определения за нещата, в живота. Трябва да намерите нови чисти идеи и да ги приложите, в живота си, ако, разбира се, имате вътрешен подтик, за това.

Защото – дали вярвате в Бога, или не вярвате – това е друг въпрос, обаче на всяко съзнателно същество е известно онова правило, което българинът има предвид, в поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило." Това е вярно и в позитивен, и в негативен контекст. Човек ще го схване, но не и преди да е разбрал някои основни положения, които да го избавят от погрешни преценки за това – кое е добро, и кое е зло. Хората не знаят, че Бог не мисли така, както те мислят: личностите мислят само за себе си, а Бог мисли и за всички останали, в същото време.

Разбирам – Вие,  вероятно, досега не сте мислили, че нещата са толкова свързани, или сте мислили обратното; в смисъл, че нещата нямат връзка едно, с друго и е все едно – как ще мисли, как ще чувства и как ще постъпва, човек, за да живее живот, който да го удовлетворява. Всеки човек, преди да подходи сериозно, по въпроса за човешките взаимоотношения, мисли, че му е нужен само късмет. Обаче истинският късмет – наистина спохожда само чистия, по сърце.

Разбира се, всеки е прав да мисли, както може. Защото Животът е съзнателен, по Принцип; т.е. има Нещо, Което е скрито от Вас, Нещо, Което е дълбоко у Вас и Вие не го съзнавате, все още, но то Ви учи, чрез всичките тези житейски опитности – чрез радостите и страданията, през които минавате, във всеки момент. И това е Бог. Вслушвайте се повече, във възвишеното, в себе си и няма да сгрешите.

Препоръчвам Ви много искреност и загрижена топлота, в отношенията ви, с партньора Ви. Предполагам, че ако подходите позитивно и добронамерено, към него – той  (ако е на адекватно ниво на разбиране) – ще я оцени тази Ваша искреност и  "ако е писано" – това ще доведе до нещо ново и позитивно, в развитието на връзката Ви. А ако "не е писано" (т.е. ако връзката ви е изиграла ролята си на учител, в живота ви и се е изчерпала, като възможности за еволюционен напредък), то знайте, че всичко, което се случва, на всеки един човек, на Земята – е предвидено и е за добро (въпреки, че не го разбираме така, защото нямаме нагласата да се учим, от живота).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора.

Прочетох статии в нета,които описват моето положение на жертва.Никога в живота си не съм се възприемала като и жертва и не обичам тази роля.Но това положение подкопава самочувствието и достойнството ми,кара ме да се чувствам нещастна и това го забелязвам след години.Не съм предизвикала това,защото в предишния ми брак нещата стояха по много различен начин.Имала съм и връзки след брака,в които не съм получавала такова отношение.Никого не искам да променям,дори избягвам даването на съвети на познати-всеки върви по пътя си и има определени роля тук и сега.

Бащата на партньора ми е малтретирал дълги години майка му физически и психически.Явно това поведение е наследено.Това,от което ме е страх да не се наследи агресията и от детето.Постоянно му говоря да има уважение към момичетата и другите деца.

А колкото до Учителя-прочела съм няколко негови книги,но по-скоро симпатизирам на будистката религия.Поздрави!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам Ви и мисля, че сте права, да следвате вътрешните си предпочитания. Но понеже, все пак – този сайт е посветен на Учителя – позволете ми да Ви предложа, за размисъл, малък абзац, от една негова беседа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всяка работа, или всяко предприятие в света, не трябва да почива на една колеблива основа, а на една здрава основа.

Под думите здрава основа, разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща, при всичките условия. Тази основа е жива.

Допуснете сега, че вие, като живеете на Земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт, върху каква основа ще турите живота си?


И тъй, Земята не е истинската основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа?

Истинската основа, ние наричаме разумно човешко сърце.

Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек.

Апостол Павел казва: „Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“

Вие трябва да поставите новата насока на живота си, върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух.

И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално.

Погрешките в света, произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава.


Из:РАЗУМНОТО СЪРЦЕ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анита ,

А колкото до Учителя-прочела съм няколко негови книги,но по-скоро симпатизирам на будистката религия.Поздрави!

  Тука , не става въпрос за религия . Може да се насочиш към разумните съвети . Те са практични и действени  .  

Хората би трчбвало да са свободни , разумни същества .Но , огледай се и няма да видиш такова нещо . И това идва от мисленето  .

  Трябва да запазите това, което ви е дадено. Животът ви е даден,  трябва да го пазите. Умът ви е даден и човек трябва да знае как да  употреби ума си. То е велико изкуство. Когато една жена изпреде вълната,  изтъче плата, трябва да знае как да пази този плат от молците. Тя може  да е работила много добре, дрехата може да е скроена много добре, но ако  не знае да я пази от молците, непременно ще развалят всичко. Много пъти  човешките работи се развалят от молците. Вие работите, но оставяте  молците да развалят всичко. Сега изтълкувайте какво са молците? - Това  са недостатъците, които хората имат. Те са живи. Например вие виждате  някой път недостатъците на друг човек. Но недостатъците на другите не  ползват другиго. Те ме ползват дотолкова, доколкото мога да извадя  поука. Ако на някой човек му се изгубят парите, нищо не ме ползва, ако  той страда, нищо не ме ползва. Но страданията на другите хора може да ме  ползват в едно отношение: ако аз извадя поука. Бъдещият живот, щастието  на човека зависи от онова, Великото съзнание.    :Платното   

А за брака е просто . Каквото позволиш , това става . Семейството е доброволно съвместно съществуване , на две равностойни същества . Когато единия е господар ? Това е  една от причините за бежанския поток , към уредения , равноправен  живот .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Анита, правилно си се определила подобен тип отношения се определят като психичен тормоз.

Това което е добре да направиш е да пренаредиш приоритетите си и от тази нова подредба да вземеш решение.

Всяко човешко същество се ражда свободно и такъв е стремежът му през целия му живот. Всяко ограничение на свободата на личността е един вид престъпление спрямо нея. Ако човек сам себе си потъпква и ограничава, той е престъпник спрямо собствената си личност.

Така че подреди приоритетите, разбери, кое е най- важно за теб и го следвай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×