Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

363.Що трябва да речете,НБ

Recommended Posts

Добрата молитва

Беседа :363. Що трябва да речете 21 юли 1929 г. София – Изгрев.

Господнята молитва

Лука 12:12

Разумният човек се учи от всичко. Като види, че някой убива животно или човек, той веднага изважда някаква поука за себе си. Като се учи от постъпките на хората, разумният събира ред опитности в живота, които осигуряват щастието му. Ако човек не се учи от постъпките на другите хора, той сам създава нещастието си.

И тъй, колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив. Ученикът трябва да бъде всякога буден. Един човек седи в стаята си и чете. В това време една муха бръмчи около него и го безпокои. Той не се запитва, защо мухата бръмчи. След малко повдига главата си нагоре и вижда, че мухата се оплела в паяжината на един паяк, който се готви да я изяде. Човекът поглежда към мухата, после към паяка и си казва: Нека я изяде паякът. Това е негова работа. Затова, именно, той е направил паяжината си, да лови мухи и да се храни с тях. Бог го е създал, и Той ще го съди. Не е моя работа да му преча да лови мухи и да се храни с тях. Според мене, тази философия не е на място. Това говори за човешкото нехайство. Човек, който има будно съзнание, не трябва да позволява на паяка да върши престъпления в неговата стая. С мисълта си той трябва да въздействува на паяка да не върши престъпления. Паякът е така нагоден, че дълго време може да прекара без храна. Ако паякът не го послуша, той има право да развали паяжината му и да го изхвърли вън. Когато паякът е вън, далеч от окото на човека, той е свободен да прави, каквото иска. Той сам ще носи отговорност за своите постъпки. Остане ли равнодушен към постъпките на паяка, човек ще носи отговорност за своето нехайство. От неговото нехайство ще пострадат хиляди хора. Един ден той ще плаща за страданията на своите братя.

Какво нещо е свобода на волята? Само онзи човек има свободна воля, който носи любовта в себе си. Който няма любов в себе си, той не може да бъде свободен. Ние съпоставяме свободата с любовта. Значи, свободата седи в любовта. Свобода без любов не съществува. Любовта трае само един кратък момент, а не часове или дни, както някои мислят. В този момент, именно, човек се запалва и започва да свети. – Кой го запалва? – Запалва го едно същество, но кое е то, никой не го вижда. Щом запали човека, това същество веднага се скрива някъде и започва отдалеч да измерва, каква е температурата на неговата любов. Като започне да гори, човек казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори. Влюбил съм се някъде

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

.....

„Духът ще ви научи, що трябва да речете." Как ще ви научи Духът? Представете си, че през малък, тесен отвор пущам само един светъл лъч и ви давам книга да четете. Вие взимате книгата, взирате се в нея, но не можете да четете, нищо не виждате. След това през този отвор пущам още един лъч. Взимате книгата в ръка да четете. Сега виждате по-добре, но още не можете да четете. Пущам още един лъч. Вие виждате вече по-добре, но едва можете да четете. Постепенно усилвам светлината, като вкарвам през отвора три, четири, пет, шест лъча. Вие започвате да четете по-свободно. Колкото повече светлината се увеличава, толкова по-добре виждате, толкова по-свободно четете. Кой ви даде възможност да виждате и да четете книгата: аз или светлината? За да виждате добре, за да разбирате книгата, която четете, три фактора взимат участие: първо – светлината, която разкрива нещата; второ – аз, който пущам светлината през отвора на вашата тъмна стаичка, като постепенно давам възможност на по-голям брой слънчеви лъчи да минават през този отвор; трето – разумното начало у вас, което прави известни съотношения или съпоставяния на нещата. Когато съпоставя явленията в природата или в живота, човек трябва да се ръководи от своята разумност, да не прави криви изводи или заключения. Например, някой казва, че еди-кой си го обичал. – Как познава това? – По погледа. Този човек го гледал някак особено мило. Той вижда този мил поглед, а другите не го виждат. – Защо? – Защото той иска да вземе нещо от него. И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към човека. От човека той се страхува, а от овцата не се страхува, лесно може да я задуши. Следователно, мил поглед е онзи, който виждат всички хора и в който няма никакво користолюбие.

Като правят известни съпоставяния между явленията в живота, мнозина ги намират за обикновени работи и се отнасят с пренебрежение към тях. Щом дойдат до някои малки работи, те казват, че са обикновени неща, че не трябва да се занимават с тях. Всъщност малките работи са най-важни. Малките неща спъват човека. От тях зависи щастието на човека. Който може да решава малки задачи, той ще решава и големи. Като не разбират смисъла на малките величини в живота, хората се стремят към велики идеи, към големи постижения, вследствие на което всеки ден преживяват все по-големи и по-големи разочарования. Като дойде при тях някой тъжен, скърбен човек, те казват, че не могат да го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на цялото човечество. Занимавайте се с велики работи, но не пренебрегвайте малките. Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи. Ако стремежите и импулсите на всички хора са правилни, човечеството трябваше да бъде спасено досега. Всички хора, всички народи искат да спасят света, да спасят човечеството. Тъй както хората искат да спасят света, той отдавна е спасен, но те трябва да се научат правилно да живеят, да ценят своето спасение. Например, лекарят спасява болния, излекува го, но ако не се пази, той отново заболява. Той започва да пие, да се удоволствува, да ходи по цели нощи, докато съвършено изгуби здравето си. Той иска да покаже пред хората, че е герой, че от нищо не се страхува. Какво го очаква най-после? – Болест, безсилие, слабост, даже и смърт. „Що трябва да речете." За да знаете що да речете, трябва да съпоставяте нещата правилно. При всяко съпоставяне на нещата се забелязват главно три момента: двата са обикновени, а единият е необикновен – от него зависи правилното разглеждане, правилното решение или заключение. Този момент зависи от разумността на човека. Докато не дойде до този момент, човек живее като всички хора. Той води обикновен живот. Виждате този човек, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли. Обаче, като разглежда и съпоставя нещата, най-после той дохожда до разумното начало в себе си, и от този момент решава да живее добре. Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това, да дойде човек до необикновения момент в живота, до разумното начало в себе си, до познаване на същественото. Щом дойде до този момент, човек вече познава не само себе си, но и хората около себе си.

„Духът ще ви научи." Где е Духът? Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Когато се казва, че Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него,това подразбира, че Духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човешките разбирания за живота и природата. Човешкият свят съставя малка област от обширния свят, в който Духът живее. Физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения, вследствие на което не може да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека. Никой не може да определи мястото на Бога в природата...

Що-трябва-да-речете

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×