Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

365.Моите овце слушат моя глас,НБ

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

В начало бе словото

Добрата молитва

 

Беседа :  Моите овце слушат моя глас 11 август 1929 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край :

Господнята молитва 

„Моите овце слушат моя глас." Следователно, ако вие слушате този глас, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потребно за сегашния и за бъдещия живот. Който не слуша своя пастир, той не може да се моли. Слушането е свързано с вярата. 

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

„Моите овце слушат моя глас." Следователно, ако вие слушате този глас, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потребно за сегашния и за бъдещия живот. Който не слуша своя пастир, той не може да се моли. Слушането е свързано с вярата. 

Петър Дънов – Учителя: „Обикновените хора имат обикновено разбиране за живота, както овцете разбират своя пастир. Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания, когато се издигнат над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние. Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си. Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат. За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес като човек. Някои отричат придобивките от положението си като овца, но фактът е на лице. Всички ценности, които човек носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.“

Моите овце слушат моя глас

 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Послушанието минава през изпълнението.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

  Обикновените хора [т.е. мъжете и жените] имат обикновено разбиране за живота, както овцете [които само отчасти; т.е. те само външно] разбират своя пастир [защото нямат вътрешна връзка, с Него].

Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания [т.е. когато излязат над тези разбирания, които имат личностите, на Земята], когато се издигнат над обикновената мисъл [по причина, че са си възвърнали, обратно – своята Първа Любов, която е САМО към Бога, и така – са се припознали като Души], разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние [каквото е състоянието на съзнанието на личностите (които живеят – всеки, само за себе си), без да се чувстват части на Великото Цяло и без да се обменят, във всеки момент, с Единното Христово Съзнание].

Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си

[и все още е, в същото положение, ако не е научил Послушанието, защото "Послушанието е плод, резултат, изявление на Любовта", казва Учителя].

Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат [защото някои са на нивото на съзнанието на личностите, които живеят в самосъзнанието си и затова слушат само външно, а други са се повдигнали на по-висока степен на разбиране; влезли са в Свръхсъзнанието си, припознавайки се като Души и те именно са добили този плод на вътрешното слушане; т.е. на Послушанието, което е плод, резултат, изявление на Любовта – САМО към Бога].

За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца [т.е. на личност, в съзнанието и самосъзнанието си] и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес, като Човек  [т.е. като Душа, в Свръхсъзнанието си].

Някои отричат придобивките от положението си като овца [т.е. като личност], но фактът е на лице. Всички ценности, които Човек [т.е. които Душата] носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в Душата си, която има правилни разбирания за Любовта.
 
Който живее в Душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий.
 
Когато животинското [съзнание] в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото [т.е. да мине в самосъзнанието си;  добре да развие ума си]. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на Светлината [т.е. да се научи правилно да мисли, да чувства и да постъпва]. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на Любовта [за да влезе в Свръхсъзнанието си и да стане послушен на Божията Воля, във всеки момент] .
 
Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете.
 
Днес всички хора търсят Любовта, в разни форми. Те са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще. В миналото старите алхимици са я търсили под названието „жизнен еликсир" – носител на Вечния Живот. Това не е нищо друго, освен Божията Любов.
 
Следователно, всеки, който търси Божията Любов, той е алхимик. Щом се домогне до тази Любов, той става безсмъртен.
 
Да вярва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Вечния Живот.
 
И тъй, когато се говори за Любовта, за Бога, това подразбира възвишен, а не обикновен живот.
 
Който не е намерил Бога и не е разбрал Любовта, той не може да разбере и живота. В такъв случай, той е осъден на раждания и прераждания, докато един ден дойде до положение да разбере любовта и познае Бога. Който познава Бога и разбира Любовта, той разбира не само физическия свят, но и всички останали светове.“
 
Из: „Що трябва да речете - 1929 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Да слушаш и да си послушен – това са различни степени на разбиране на нещата, в света. В този смисъл: овцата-личност слуша (само външно), а Истинският Човек-Душа, е послушен на Волята на Бога (на която е послушен, вътрешно,  във всеки момент).

Т.е. – личността слуша, но само Душата, която разбира Любовта (като Изначалната Първа Любов, която е САМО към Бога), е послушна.

Това са просто степени на разбиране на живота, които – сами по себе си, са ценни – всяка, на своето място; т.е. те (личност и Душа), са полюси на Живота, които – само заедно – работят за Великото Цяло. Но ако не си осъзнал, че си на нивото на съзнание на личността; т.е. ако не се видиш, в състоянието на личност-овца, ти никога не можеш да се повдигнеш на нивото на съзнанието на Истински Човек; т.е. на Душа.

Докато страда, човек е на нивото на съзнанието на овцата, в което няма нищо лошо. Просто, той трябва да работи над себе си, за да се повдигне на следващата, по-висша степен на съзнание.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

И още нещо: Разликата между личност и Душа е тази, че личността (т.е. овцата) слуша само външно, какво ѝ се говори (от страна на света и е силно повлияна от мненията на светските хора, с които (ако прецени, че е по силите ѝ), се конфронтира. Как? – Символично казано, овцата пасе трева и я тъпче. Тревата е символ на смирението; т.е. овцата, освен че няма онази безкористна Първа Любов и подредено знание, тя никак не разбира и смирението, като фактор, в процеса на повдигане на съзнанието, на по-висока степен). 

 Душата "не е от този свят"; т.е. тя е "глуха и сляпа" за външното; в смисъл –  то не ѝ влияе, защото Душата  се е научила да слуша  вътрешно; или – във всеки момент – Душата слуша (вътре в себе си), Гласа на вътрешния си Ръководител и изпълнява Волята Му; тя не се влияе от мненията на външния свят, както прави личността.



Когато хората намерят това изкуство, чрез което, всеки сам – да съумява да трансформира негативните си състояния, в позитивни и така – да реши всичките си противоречия – тогава за такива хора е явно, че те са се издигнали "над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние", казва Учителя.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за споделените мисли.По отношение на изкуството да се трансформират негативните състояния в позитивни -методи и начини за това са дадени в беседите от Учителя.Това,което мисля , е  ,че последователното им изучаване ,може да даде много в това отношение.Ние тук правим един опит заедно да четем Словото.Резултатите са като плода на дървото.Всеки,който работи добре и правилно - бере добри плодове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Права си, във всичко, което казваш. И аз, също мисля, че всеки човек разбира, по своему, Словото и че всеки сам, най-добре, знае какво му е потребно, във всеки момент, за да има полза, от четенето.

Някои хора искат да достигнат до вътрешното разбиране на прочетеното (в случай, че това вътрешно разбиране ги привлича). За други хора, обаче – външното разбиране, на беседите, е достатъчно и това, също, е много полезно, към даден момент.

Нищо не би следвало да се отхвърля; отхвърлянето на каквото и да е – е неразбиране на Живота, защото той е математически строго подреден (за разбирането на всяко съзнание, намиращо се на вибрационната честота на една по-висша Гледна Точка).

Защото разбирането е плод и в този смисъл – личността (на нейната степен на съзнание; т.е. на нейното еволюционно ниво на разбиране) ражда едни плодове, а Душата – ражда съвсем други плодове (т.е. личността има едни разбирания, а Душата – не сходни, а в известен смисъл – диаметрално противоположни (на тези на личността), разбирания, защото личността и Душата – това са двата полюса на Живота, а именно – полюс на физическия живот, на който е личността и полюс на Божествения Живот, на който е Душата; т.е. полюсите са: смъртен живот и Безсмъртен Живот).

И ако човек, посредством искрените си и безкористни усилия, постепенно се домогва до онова "по-високо и по-будно съзнание", което е способно – не само да чете и да изучава, но и да приложи Учението – това значи, че личността, постепенно, излиза от обикновеното си съзнание на мъж, или на жена и се превръща в Душа. Само Душата има капацитета да Върши Волята Божия, а личността, която има стремеж към Бога, се подготвя за това.

Полезно е да се знае, че личността – само събира знанията, обаче единствено Душата  може да ги обработи, което значи, че само Душата, под ръководството на Вътрешния си Учител – може да ги подреди и да ги приложи, в живота. Без това (осъзнато и от самия човек) вътрешно ръководство – не е възможно дълбоко разбиране и прилагане на Учението.

В зависимост от достигнатата степен на съзнание, Бог учи всекиго – предимно отвън, или – предимно отвътре. Както четем, в Йоан 6:45 "Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене."

Този стих, по моему, означава: Всеки, който вътрешно слуша Гласа на Отца и се е научил, че е чисто Съзнание (а не е обикновено материално тяло, в т.ч. ум и сърце, защото и умът, и сърцето спадат към низшите материални светове) и че това Съзнание е част от Великото Цяло Съзнание, идва при Христос; т.е идва до разбиране на Единното Съзнание на Всичко, което Е и във всеки момент, се обменя с това Велико Цяло, като неразделна Негова Част.

Затова личността няма съзнателен живот, по смисъла на Учението, защото тя, в самосъзнанието си, не осъзнава вътрешното си ръководство от Бога (и точно затова – всички добри дела; т.е. всички "заслуги" в живота си, личността ги приписва на себе си, а не на Съществата от Невидимия Свят). А съзнателният Живот – задължително предполага по-високо съзнание, от това на обикновените хора.

Учителя казва: "Съзнателният и самосъзнателният живот – представляват двата полюса на човешкия живот [не на Божествения, а само на човешкия живот, защото и човешкият живот е поляризиран]. Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите Духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот [на обикновени хора, каквито са мъжете и жените]." Из: „Обич към знанието - 1927 г.“

Така, личността, с нейното обикновено (или външно) самосъзнание, се стреми да прилага прочетеното, в беседите и това е хубаво, защото така се трупа опит, но личността няма постижения, в прилагането на Учението и не знае, че истинското приложение на Учението идва, заедно с онова "по-високо и по-будно съзнание", което има само Душата (иде реч за плавен преход от самосъзнанието, към Свръхсъзнанието). Защото само Душата, живееща в атмосферата на Бога, развива Послушанието си. Личността слуша Словото, но само Душата е послушна на Вътрешния си Учител. Учителя казва: „Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Послушанието минава през изпълнението.“ Из: „ПОСЛУШАНИЕ - 1924 г.“

Не може да се изпълни Волята на Бога, без Послушанието, което идва с повдигането на личността на по-високата степен на съзнание, което има Душата, а това значи – че да изпълниш Волята на Бога, трябва да си вътрешно готов – да изоставиш всичко онова, което е важно за ума и за сърцето, на една обикновена личност и да последваш Господа, в Свръхсъзнанието си.

А това не може да стане без много сериозна, самостоятелна, вътрешна работа, върху самия себе си (след като си вътрешно подбуден, за това, разбира се). Споменавам го – не като призив – всички да работят самостоятелно, върху себе си (това изобщо не е необходимо, ако нямаш тази нагласа; т.е. ако това не ти доставя радост), но като един белег за духовен живот, само при който – Душата расте и се развива.

В общия случай, не е задължително, но добре е – всеки да желае да учи само себе си и да остави другите на мира – да мислят, да чувстват и да постъпват, както са подбудени, отвътре, защото няма нищо случайно (в живота на никого). Всичко, което се случва – е математически строго определено и то никога не е напразно – от Гледна Точка на Живота на Великото Цяло, чиито части сме всички, до един: някои съзнателно, а други – несъзнателно. Всички са еднакво обичани, но проблемът за несъзнателните части е такъв, че те не могат да се ползват от благата, които дава правилната обмяна с Великото Цяло, във всеки момент, защото не ги осъзнават (или спят), за тези блага.

В този смисъл, е нужно малко разяснение, относно пробуждането, или просветлението, или – зазоряването, както го нарича Учителя, за да започне човек сам да работи – (не върху другите, както личностите обичат да стават учители на другите), а върху самия себе си (без, разбира се, да се отхвърля груповата работа, ако личността е привлечена, от групова работа).

Проблемът, с груповата работа на личностите е този, че личностите считат за светлина онова, което, всъщност, е тъмнина и така си влияят един на друг (чрез тъмнината си, погрешно възприета, като светлина). Защото личностите не знаят, че са поставени, в тъмнина, от Бога . За да укрепне Душата му –
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен (в смисъл – ако човек е личност, която иска да напредне духовно и да се издигне до съзнанието на Душа – други личности не бива да ѝ влияят, с тъмнината си).

Обаче когато Душите си влияят, е съвсем друго – т.е. когато Душа влияе на друга Душа, при съвместна работа – тогава те си обменят само Светлина и така си помагат, за развитие на способностите си.

Относно Духовното Развитие – личност, на личност – не може да помогне, но Душа, на Душа – може.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, ако е личност, за да може да се научи да слуша, вътрешно. Човек трябва да знае, че всеки от нас, едновременно живее и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, но в зависимост от моментното състояние на съзнанието си – във всеки един момент, преживява само един, от тези светове. Тези състояния на съзнанието (в съответните светове) са преходни и отминават.  Знае се, че когато се каже:  физически, Духовен и Божествен светове, се подразбират строго определени степени на вибрационни честоти на съзнанието, а не определени физически "места", във време и пространство.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Та казвам [относно земното ни самосъзнание на личности; на полюса на физическия свят], Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата Душа [т.е. вложил ги е на противоположния полюс, който е полюса на Божествения Свят].

И ако ние бихме следвали тия Закони, ще успяваме: Човек трябва да бъде напълно самостоятелен
[ако е със самосъзнание на личност], но хората [ако са на нивото на разбиране на Душите] –  могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности.“ Из: „Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието - 1934 “
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.“ Из: „Подмладяване - 1940 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новото, в човека, ще бъде от Вътрешното Слънце. Това по-високо и по-будно съзнание се изработва; никой не може да ни го даде. Изработването всеки сам трябва да направи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Духовният живот се ръководи от разумни закони, които трябва да спазваме. За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание.

 
Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде.
 
Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи.

Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание.
 
Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от Вътрешното Слънце, в човека. Новото в човека ще бъде от Вътрешното Слънце.“

Из: „Учителят ни е помагал със съветите си - Изгревът - Том 9
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×