Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Къде греша,защо ми се случва всичко това?


Recommended Posts

Здравейте имам 2 въпроса и в различна сфера...

В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях,че ме уважават а не само да ме търсят за излизане и като почнах да им правя изречения и да показвам,че не ми харесват много неща,с едната се скарах,другата повече не ме потърси,на третата показах супер демонстративна дистанция и от тогава не сме се търсили-хем съм обидена,хем търся грешката в мен.Защо се засягам толкова много от всяка дума и действие,защо уж са ми приятелки и съм им важна,а никоя не звънна да каже айде да поговорим....Другия ми проблем е,че се опитвам да се сприятеля с нови хора, в нови компании,но не ми се получава,т.е ходим на плаж на събирания,хората са много готини забавни,а аз стоя и мълча(нещо,което не е характерно за мен),абе просто не знам какво да кажа.Те се шегуват аз се смея,забавно е но някак си не знам и аз какво да кажа(а преди бях доста забавна винаги разказвах смешни случки).Разбирате ли ме просто не знам какво да си говоря с хората,буквално все едно главата ми е празна не се сегам за случа,история,шега,каквото и да е.В редките случеи в които тръгна да казвам нещо все едно ме няма,или ме прекъсват или не са ме чули...все едно ме няма.Проблема е че не съм била от тихите и мълчаливи води,това положение е от близо 2 години,някак тотална дистанция със всеки.Почвам да се страхувам, че няма да имам с кого да излизам и да си кажа дума дори,телефона ми не звъни,никой не ме търси не пише.Знам, ще кажете това е бях "кахър", но толкова искам да съм оная весела,забавна жена,която всеки и звъни и я кани тук там.Аз усещам как хората не ме харесват...

Втория ми проблем е отново любовния живот,дълго време вече съм сама и мъжете които аз харесвам никога не са дотолкова увлечени по мен за да продължим нещо по сериозно.Всеки гледа колко добре изглеждам, колко съм атрактивна както повечето се изразяват и някак не ме приет сериозно а се почва със сексуалните намеци.Или пък където имам симпатии,от другата страна все мъжа скоро се е разделил ен му се обвързва,или не е забравил бившата и не може да се влюби или е по малък доста от мен.....абе все нещо не ми достига да завладея някой така истински,за да иска да е  с мен...Стана много много време нямам човек до себе си,дори и за секс...просто с никой нищо не се получава...искам да разбера къде ми е проблема?

Благодаря ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен нямаш проблем . Променила си се .

Цитат

В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания

промените не трябва да са на сила . Тябва да стават постепенно и обмислено , Да знаеш какво и защо го правиш ,какви последици може да донесе . Човек може да положи усилия и започне да се променя .Но само себе си , другите не .Всяка по бърза вътрешна промяна , може да доведе до изолация .Не се чувстваш комфортно нито в старата среда .Нито в новата си затвърдила позиции .Начина да не се случва това е да развиваш и любовта в себе си . Тука във фирума има писано много за любовта .Особенно в беседите на Дънов.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би не обясних по-добре, но откакто реших да правя тези неща,сякаш станах по-скучна за обкръжението си и за всички,не смея да се пошегувам и както казах вече и на ум не ми идва как...ето вчера пак извикаха ме на 1 място с приятни за мен хора,аз само мълча в нищо не мога да се включа,чак ме пита не какво ти има нищо не казваш

Линк към коментар
Share on other sites

преди 22 часа, Дори каза:

Аз усещам как хората не ме харесват...

Къде ти е разположен сензора за усещане на нехаресване?

Това е просто мисъл, нищо повече. Мисъл, в която си повярвала и да, тогава се е превърала в усещане. Но ако мислиш, че хората не те харесват, дори усещаш с тялото си ефектите на тази мисъл, то наистина няма как да бъдеш харесана, защото това излъчваш - усещане за нехаресване. "Хората", тези другите, не правят конкурси в главите си, за да избират събеседниците си и приятелствата си. Всички ние се свързваме и общуваме с този тип хора, с които се чувстваме комфортно и вибриращи що годе на една вълна по някакви обединяващи теми и въпроси. С твоята "вибрация" на нехаресване ти би привлекла точно подобни на теб хора, но понеже и те живеят с "усещането", че никой и за нищо на света не би ги харесал, е невъзможно да влезнете в общение. Иначе, ако това ставаше, щяхте да сте страхотна компания :)

Та, решението тук е - променяш мисленето си - за себе си и хората и всичко ще се промени. Понеже е трудно сама, можеш да потърсиш помощ от специалист.

преди 22 часа, Дори каза:

абе все нещо не ми достига да завладея някой така истински,за да иска да е  с мен

Завоевателите печелят трофеи и роби. Ти партньор ли искаш или роб? Пътят тук е да бъдеш спонтанна и искрена, което съчетано с една повишена самооценка чрез малко личностна работа, ще доведе до желаната от теб връзка. Бързият вариант за "оправяне" е да направиш няколко сесии с терапевт, с чиято помощ да попрецизираш убежденията си, да освободиш природния си потенциал, който знае как да си свърши работата както в комуникацията и общуването, така и в интимните отношения.

С две думи - пречиш си сама. Това иска енергия, която те изтощава. Когато престанеш да си пречиш, ще имаш и компания, и мъж.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря,това много ме притеснява колко скована съм не само с  мъжете, но и с всеки абе никакъв разговор не мога да завържа,нищо не мога да кажа,слушам,слушам ако някой говори после аз насреща нищо-много е трудно толкова си говоря,вътрешно,че съм спокойна,че ми се получават лесно комуникациите  в реална случка нищо.Каква е тая енергия не знам но буквално след като изляза някой-момче,момиче и край повече им се променя отношението не ме търсят не ми се радват както в началото.Толкова е болезнено

Благодаря ви ,а бихте ли ми препоръчали някой от тоя сайт, който може да ми помогне в тая насока, за да го потърся

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Дори, прочетох първия ти пост внимателно и разбрах в подробности следствията на определено променено твое поведение, но не разбрах причината за него. 

Описваш един много сериозен парадокс: " В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях, "

Човек Не може да се опитва да е добър, той или разбира света по различен начин и се променя към него или не го разбира и започва да се насилва да бъде нещо, за което не е готов. Да бъдеш  добър, по начина по който аз го разбирам е да си достатъчно осъзнат, за да можеш да приемаш хората такива каквито са, да им се радваш и да ги разбираш. Това категорично изключва всякакав вид изисквания и манипулации. 

Поведението, което си започнала да припознаваш като "добро" е всъщност отключване на твои страхове, най - вече страхът от отхвърляне, който тормози хората, като ги кара да мислят, че трябва да правят разни неща, за да получават одобрение от другите и това да им дава усещането за ценност, важност и значимост. Много по - освободена си била преди да решиш да бъдеш добра. Сега си страхлива, този страх те сковава и те кара да се държиш нетипично, което се улавя от другите и те съответно се отдрапват. Ти би ли дружала с някой, който има изсквания и критерии? 

Важното тук обаче е, какво ти се е случило, че си решила да се променяш. Вероятно е нещо, което дълбоко е засегнало твоето самочувствие, самооценка и увереност. Вероятно е свързано със загуба или отхвърляне. Както каза Георги, това можеш да го "разплетеш" и "пренаредиш" с помощта на специалист. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се съглася с г-жа Колева, че проблемът ти е корени в страхът от отхвърляне. Никой стремеж към нещо, не е безпричинен, включително и този да си "добър". А реалността е до голяма степен такава, че отразява собствените ти страхове. Хората усещат собствената ти несигурност и я отразяват. На какво ниво са тези взаимоотношения е друг въпрос. В крайна сметка всеки е егоист и има представа за това колко иска да даде в дадена връзка. Можеш да изискваш от себе си някакво поведение на "доброта", но не можеш да го изискваш от никой друг. И това е някакъв вътрешен конфликт над които трябва да помислиш. Човек може само да приеме чуждото поведение и да действа спрямо него. Т.е. - в крайна сметка и ти да го отразяваш. Да се опитваш да го променяш, или да нарушиш баланса давайки повече, според мен винаги създава проблем.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, но по скоро не ме притесняват тея мои опити,а това , че ен умея вече да общувам с никого и че буквално дума не мога да се включа в който и да е разговори,само стоя и мълча и се усмихвам.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Дори!

Благодаря ти за искрено споделеното, за откровеността!

По-горе в думите на Диди и Георги има много резон. Диляна те пита нещо много важно: "Какво се е случило, че да решиш да се променяш така силово?"

Ето какво виждам аз. Когато някой реши, че трябва на всяка цена да бъде по-добър, по-идеален, по-чист, по-възвишен, по-духовен, по-перфектен, по-еди си какво си, автоматично набутва в подсъзнанието си това, което според него не е желано. Ако решиш да си по-интелигентна, натикваш навътре в себе си кухата лейка. Да, но когато тя е приемана, се изявява в живота като непринуденост, естествена комуникация, приятна бъбривост и комуникативност. Ако решиш да си по-коректна, точна, прецизна и дисциплинирана, потискаш и капсулираш в подсъзнанието си джаста праста кифлата, за която собственият задник е най-важен. Обаче този сенчест аспект, когато е осъзнат и с обич прегърнат, се изявява в живота ти като лекота при преминаване през нормалните грешки, учене от тях и здраво себезаявяване. Ако решиш да си по-чиста и по-духовна, натикваш в дън гори психо тилилейски леката жена в себе си, Дори ку..ата... Да, но така закопаваш и творческия си огън, както и все чара, умението за печелене на другите и харизмата си... Ако решиш да си непременно и само позитивна, отхвърляш в себе си псуващата хамалка. Когато обаче я познаваш добре и си приятелка с нея в себе си, тя в живота ти се проявява като свобода в мисленето, словото, мнението и житейските посоки.

 Животът е бинарен и целта не е да бъдем добрички, позитивни или чистички, а цялостни, оцялостени, интегрирани около ядрото на Духа си. Но, по-ясно казано, колкото повече се фиксира човек на всяка цена в доброто, толкова повече изолира в сянката си нежеланото. Забележи, изолира го, но не го премахва. Напротив, така го угоява и всъщност го реализира в живота си. Ето, искаш да си по-добра, за да бъдеш по-приемана, успешна, готина, а се получава така, че всъщност приятелите те отхвърлят, а пред непознатите блокираш, с което така се държиш, че се самоотхвърляш. 

Защо се получава така? Това да искаме да сме по-готини, желани, добри и т.н. е супер! По работещия начин обаче. Ако го искаме като отричаме в себе си сянката на това, към което се стремим, тя се случва в живота ни. Или започваме да виждаме потиснатите в самите нас аспекти в приятелите си и ставаме доста критични към тях, както сме и към себе си. Това поведение обаче те прави да изглеждаш пред приятелите като надувка, като горделивка, като някой сноб, един вид "аз съм по-добра, чиста, умна, по-висока класа от вас!". А това отблъсква. Ти не го правиш нарочно. Правиш това усилие да си по-добра уж за да бъдеш по-приета, по-качествена, а се случва обратното - пред приятелите се държиш както като към себе си, защото ги приемаш несъзнавано за близки. Държиш се критично и отричаш естествените аспекти, които не желаеш и мачкаш в самата себе си, което както казах, дава вид на надуване... Съответно губиш приятелите си. Пред непознатите, понеже са все още далечни и свръхмного се стараеш да бъдеш "добра", за да се впишеш, даваш "късо съединение" от конфликта, който сама си причиняваш. Конфликтът на "Трябва много да внимавам и се старая как се държа, какво казвам и правя, за да бъда приета!" Конфликт е, тъй като това възнамеряване отхвърля провалената, кифлата, хамалката, курвата, идиотката, неадекватната в теб. Отхвърля ги с цената на силно напрежение, което те блокира. 

Да, чудесно е да се стремим да сме готини, желани и приемани, добри и т.н. По качествения начин обаче. Нека знаем, можем, да сме умни, способни, да се стремим да развиваме качества... На фона на приемане на сенките им, които ни плашат, обаче. Защото набутвайки ги навътре, ги виждаме навсякъде и без да искаме така правим, че действително се държим като кютюци... Всъщност, както намекнах по-горе, приемайки сенчестите си аспекти, те се проявяват в живота ни в качествените си потенциали и само тогава стремежът ни към развитие се случва реално. Както се казва, само когато приемаме провала, загубата, падението, несправедливостта, унижението, предателството, изоставянето и отхвърлянето, сме истински готови за успеха, печалбата, въздигането, правдивостта, уважението, лоялността и приемането. Когато опознаем, сприятелим се и общуваме със страха си, че сме тъпи и смотани, отхвърлени парчета и спокойно можем да се приемем и такива, смеейки се с добро сърце, тогава страхът се стапя и в нас бликва извор на спонтанност, харизма, самостойност на самооценката ни, автентичност, бърз и прецизен ум... Тогава сме приемани и търсени, макар че вече не ни пука толкова много за това. 

В психотерапията - в личната, груповата и в уъркшопите, освен менталното осъзнаване на страховете, на сенките ни, често ги отиграваме. Като психотеатър, в защитената психотерапевтична среда, но и като умишлено дизайнирани и правени в реална социална среда поведенчески експерименти.

Та така - спокойно, вкарала си се в собствения си филм. Ще се извадиш. Ако успяваш сама, ок. Ако буксуваш, потърси веща помощ в няколко сесии при добър психо помагач!

Благодаря ти още веднъж за доверието!

С уважение и вяра в потенциала ти, Орлин 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...