Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Villiana

Проблеми с жената в живота на сина ни - мнения и съвети

Recommended Posts

Здравейте,

това което ще споделя ще е дълго, но иначе няма как да ви вкарам в проблема си. 2 изминали години са 2 години както и да ги гледаме. Историята си споделям с молба да споделите Вашата гледна точка, коментари и съвети. Или какво бихте направили ако сте на мое място.

 На 48 г. – омъжена от 28 г. с две деца – момче на 25 и момиче на 19 г. За семейният си живот  бих казала – нормален семеен живот, такъв какъвто съм си го представяла и така го разбирах. Когато се омъжих бях студентка и за това първородното дете се появи след 3 г. Плод на истинска любов, осъзнато и желано дете, което ни направи безумно щастливи. След 5 г. стана батко и до преди 1 год. Беше перфектния и мечтан  батко. 26 години животът ни се течеше като по река – къде по бурно, къде по спокойно, но нормално.

 Имали сме много трудни финансови моменти, които нямаше как да скрием от децата си и да ги държим настрани. Те ги помнят. Бяха добри деца. Не сме имали проблеми, че неможем да им осигурим някои  неща над нормалното. Дойде един момент в който нещата тръгнаха към добро и във възход. Децата също го усетиха. И продължавахме да нямаме проблеми – те не злоупотребиха с това.

Общуването ни с тях –  нормално. В най-трудните години за едни взаимоотношения родител-дете/пубертета/ мисля нормално. Съветва ли сме – те къде чули, къде не чули. Карали сме се при разминавания, но без диви изстъпления, крясъци и бой.

Когато синът завърши 12 клас и му предстоеше да продължи образованието си, осъзнавайки, че вече е голям, ще живее в друг град, самостоятелно и миговете в които ще сме заедно 4-та ще са все по редки(което е нормално), решихме да си направим  една екскурзия из Европа с колата. Пътешествието трая 18 дни – интересни, емоционални, с разминавания по отношение на къде да минем, какво първо да видим, как да постъпим в дадена ситуация. Резултата - хубави спомени, много емоции и снимки.

Минаваше времето.  Синът беше в 4 курс на следването си, на рожденият си ден ни запозна с приятелката си (средата на януари 2015). Знаехме за нейното съществуване. Подаръкът му беше тридневна екскурзия за двамата до Барселона с посещение на мач. Бяха много щастливи, както и ние от тяхното щастие. Започнахме да общуваме по-често и по – „дълбоко”. Тя стана част от нас. Ходихме заедно на зимна почивка, на лятна почивка. Заедно празнувахме рождени дни, именни дни. За Великден тя отиде при родителите си в друг град, различен от този в който ние живеем.  В Понеделник дойде у нас и на другия ден си тръгнаха за София. През май беше абитуриентския бал на дъщерята. Мина като в приказка. По това време, синът ни ни каза, че искат с приятелката му да живеят заедно. ОК. Помогнахме да се намери квартира, да се предплати, да си купят легло…… Все още учеше. Давахме му пари, както и когато беше с приятели на квартира, помагахме с храна, когато ходихме в София излизахме с тях на кафе, на ресторант. Лятото ходихме по едно и също време на море. Те в Несебър (така пожелаха), а ние бяхме в Слънчев бряг, но идваха при нас; ходихме заедно на плаж, вечер се разхождахме заедно, вечеряхме…. Беше взаимно – нито ние сме се налагали, нито те са се натрапвали. Същото това лято синът завърши семестриално и започна работа в семейната фирма. Подготвяше се да влезе в бизнеса и след време да го поеме. В тази връзка трябваше октомври месец да заминем за Австралия на една конференция. Още през март му бяхме предложили и приятелката му да дойде с нас (той беше заявил, че това е жената с която смята да бъде). Той говорил с родителите и и те се съгласили. След лятото те се върнаха в София – той записа магистратура, а тя имаше още една последната година в университета. Ние започнахме подготовката по пътуването – визи, билети. Ако знаете как се вади виза на млад човек за Австралия. Гледат ги като потенциални емигранти. Но успяхме. Имахме визите и за него и за нея и за преводачката (3 – 4 г. по голяма от тях). Оставаше да се купят самолетните билети. За целта използвахме един приятел с туристическа фирма. И това не се оказа лесен процес. Трябваха ни 5 билета – за мен, съпругът и синът ми, приятелката на сина и преводачката. Трудността дойде освен от това, че като полет е трудна дестинация, но и от факта, че имаше месец до датата на която трябваше да летим. Четири билета имаше, петият се оказа препъни камък. Един ден до вечерта щяхме да разберем дали нашият приятел е успял да намери и 5-тия билет  и сутринта да ги платим или ще търсим друг вариант. Същата тази вечер се обади сина и каза, че приятелката му се отказва, защото това отсъствие ще и се отрази на учебната година (става дума за студентка 5 курс – 15 дни от втората половина на октомври). Мъжът ми се ядоса и не го скри. Аз също се развиках и това се е чуло. 10 минути след това се обади приятеля и каза, че имаме и петият билет. ………… В деня на полета на летището бяхме аз, съпругът и синът ми и преводачката. В резултат обаче на отказаната резервация на петия  билет се беше получило объркване, което доведе до инфарктна ситуация. Оказа се, че е анулиран билета на преводачката, а ще лети приятелката на сина, която между впрочем след обаждането на сина да каже, че се отказва не бяхме виждали и чували. Успяхме да оправим нещата на ръба дето се казва. Върнахме се. След около месец предстоеше дипломирането на сина. Там за пръв път се видяхме с приятелката му след прибирането ни в България. Не се бяхме и чували. Очаквахме, че срещата ще е тягостна, но се бяхме разбрали (аз, мъжът и дъщеря ми) да не позволим да помрачаваме празника на сина. Наистина беше тягостно – здравей, здрасти и едносрични питания и отговори. Когато церемонията приключи им предложихме да отидем на обяд. Синът и приятелката тръгнаха към неговата кола, ние към нашата. Изненада-а-а-а-а-а-а-а – откраднали са фаровете на колата. Обяда пропадна – беше ноември месец и трябваше да стигнем до града в който живеем, преди това полиция….

Декември (2015) – Коледа, празници…. Синът беше казал, че мислят да карат Коледа заедно с приятелката. Ние смятахме, че е редно на Бъдни вечер всеки от тях да е в семейството си. Средата на декември синът и мъжът ми бяха за 3 дни в Словакия по работа. В тези 3 дни, едната вечер реших да се обадя на приятелката и да и кажа какво мислим за Бъдни вечер.

Върнаха се мъжете и след два дни, когато мъжът ми се обади на сина да му каже какво става във фирмата, синът казал: „Ти махни какво става във фирмата, ами знаеш ли какво е направила майка ми? Той му отговорил, че знае и че и той така мисли. Синът го нарекъл смешник, заявил, че напуска работа. Така изкарахме първата си Коледа без него, представете си в какво настроение. Така мина и Нова Година и рожденият ми ден…… Беше отново януари (2016) само, че една година по късно. Отношенията ни бяха повредени. Не се чувахме. Наближаваше рожденият му ден и се падаше в ден неделя. С мъжът ми решихме да отидем при нейните родители и да си поговорим като улегнали, зрели и интелигентни хора (бяхме се чували с бащата няколко пъти по телефона, включително и по повод кой, къде ще кара Бъдни вечер и въпреки че той каза, че смята, че дъщеря му трябва да е у нас). Срещата мина културно. Разказахме за Австралия, за държанието им при дипломирането (вървяха двамата напред и ние след тях, не спряха да се целуват пред нас тримата, заядлив тон), за липсата на контакт. Те заявиха, че това не е нормално и така не може. Баща и, предложи да се срещнем в София, всички – аз и мъжът ми, той и жена му и децата ни като двойка. На нас ни се стори повече от нормално. Уговорихме и датата. На предния ден, мъжът ми се чу по телефона с бащата на приятелката на сина и се разбраха в колко часа ще го чакаме на автогарата в София, защото той не знае как да стигне до квартирата им. Във въпросния ден бяхме на автогарата 15 мин по рано за по сигурно. Да не закъснеем. Трябваше да пристигне в 12 часа. Стана 12 и 5 и 10 и 15 и 20……. Човекът нито се появява, нито се обажда. В 12,30 мъжът ми му звънна и отговорът беше: „Аз пристигнах в 12, но младите ме чакаха и сега сме в квартирата. Кажете къде ще се видим?” Онемяхме. Мислехме, че е най-нормално да сме в квартирата им, но синът предложил да се видим в квартирата на сестра му, като неутрална територия (дъщерята е изцяло на наша издръжка, като студентка по медицина, първа година). За срещата какво да ви кажа – бяхме направили гражданска отговорност  за колата на сина, бяхме му купили винетка . Знаете как е когато две страни са на различни мнения, имат различни виждания и възприятия. Страните бяхме аз и мъжът ми и сина и приятелката му. Баща и беше нещо като свидетел, опита се три четири пъти да накара дъщеря си да има друг тон и поведение. Уж се разбрахме, че не е нормална ситуация и начин на общуване между тях и нас (още повече, че те все още не се издържаха сами). 5-6 часа приказки като на пазар и се разделихме, кой от къде е дето се вика. Общувахме само с него и то рядко. Синът беше започнал да си търси работа, нали напусна от нас. В средата на февруари разбрахме (не от него), че ще започва работа в един хостел. Поразрових се из нета, с познати и се оказа, че там се занимават с нечисти дела, а и работодателя не плаща, върти ги за по месец, два. Казахме му го чрез баба му и дядо му, защото той отказваше да разговаря с нас. Изпратих му и линкове както поиска. Един ден преди да започне работа се обади на баща си да пита какво да прави и дали ние можем да му помогнем да си намери работа. Само, че и с „Връзки” работа не се намира за два дни и толкова бързо. Между временно синът се среща с един приятел и един първи братовчед на баща си (и двамата влиятелни личности) пак с цел да му помогнат да си намери работа. Първият  беше запознат със ситуацията и се опита да му каже, че с бакалавърска степен трудно ще си намери работа (защото той мина първи семестър на първа година бакалавър и не се яви на изпитите и прекъсна)и да не изпуска шанса, че имаме хубав семеен бизнес. Вторият (братовчеда) не направи опит, защото като е задал въпрос каква работа си търси, постоянна или временна и временна за колко време, е получил отговор „Незнам”. При една среща с баща си в дома на баба му и дядо му, баща му, му предложи да си помисли и да се върне при нас. Бяхме го обсъждали. Затруднението беше, че те живеят в София, а ние сме на 100 километра в провинцията. Беше казал: „Какво да я оставя сама като куче ли”. Опитахме се да му обясним, че за днешно време е нормално хората да се разделят през седмицата заради работа, а и това ще е така докато лятото тя се дипломира и се преместят да живеят в по големия до нас град. Предложихме му да работи при нас от понеделник до четвъртък, а в петък да работи от София. Големи пазарлъци бяха за заплатата и пътните, но в крайна сметка започна. Идваше на работа точно в 8.30 и си тръгваше точно в 5.00. На обяд напускаше за обедна почивка точно в 12.00 и се връщаше в 12.30. Живееше у баба си и в четвъртък вечерта си заминаваше за София. Общуването в офиса беше служебно. Така мина месец и половина.

Още от миналата есен, преди Австралия, аз имах едно усещане, че нещо със следването на приятелката му не е както трябва. От подготовката на документите за Австралия имах всичките и лични данни и когато през януари 2016 нещата между тях и нас се влошиха си позволих да вляза в студентската и уеб страница (осъзнавах, че не е редно). Оказах се права – липсваха взети изпити, за които се твърдеше, че са взети. Периодично „поглеждах” докато април (работеше при нас)не видях изписано зимен семестър 2015/2016 – отписан за 3 години. Реших че означава, че е прекъснала. Мъжът ми реши, за по сигурно, да се обади на един познат ни преподавател в университета в който тя учи. Човекът каза, че не знае и ще попита в учебен отдел. След половин час се обади и обясни, че това означава, че е загубила студентски права за 3 год. и за да ги възстанови или трябва да положи успешно  изпит или да даде дарение на университета в размер на 2000 лв. Зачудехме се дали синът ни знае истината и предвид, че беше нервен и подтиснат решихме, една вечер след работа да го попитаме. Питахме го има ли нещо което го притеснява, нещо свързано с него и с нея или само с нея. Той отговори с не. Тогава му казах, че  рискувам да не ме погледне до края на живота си и му показах разпечатка от уеб страницата и. Естествено избухна скандал. Не било вярно.

Също от доста време имах усещане, че промяната му и силно влошените ни отношения са плод на нейни думи и действия. На следващия ден, след  като му казахме, че знаем за нейното отписване, трябваше с баща си да пътуват по работа. Сутринта в офиса го попитах няма ли да си вземе лаптопа, защото знаех какво ще направя. Той каза не и аз го направих. Влязох му във фейсбука и проследих комуникацията по между им от времето Австралия към момента.

Докато гледах тя му писа: „пиши или ми се обади веднага. Спешно е” Тя беше разбрала, че някой е във фейсбука му. Не е той, той е на път. Когато се прибраха отново се развихри скандал. Единственото което питаше е кой ми дава право, но не и да чуе защо съм го направила. Тръгна си от работа, а на другия ден си тръгна за София.

За да разберете за какво говоря - 3 – 4 неща от нея:

1-    Това е докато сме в Австралия - a beb odeve se zamislih, super otr ssumnse nastroila sprqmo vashte kak moje da smachkvat samochuvstvieto ti, tova koeto mi razkaza za angliskiq! te sa ti roditeli ama ne im se vrazvai, shtoto umeqt da se pravqt na mn golemi i da te karat da se chudish kade se namirash, nali minah prez tva... budi si sas samochuvstcie znaesh si ezika ! sq katp si doidesh shte ti karash kursa ! ti si sila be meche! nqma da pozvolqvash da ti skapvatnnastrpenieto, super mn se draznq taka .... to da ne mislish che sam "miloto, naivno momiche" ot predi , neshtata veche sa qsni

 

 

shte si te pazq !!! zashtoto nqma da namerq drug kato teb nikoga

2 – това е по отношение на родителите и - i posle maika mi mi kaza che e trqbvalo da se pribera

toi ne mi e povdigal temata otnovo

a da mi prati pari da imam nemoje

nqkvi

chastici

samo

150 lv sq mi e pratil za sedmicata i da se pribera

pfff

az imam sq

toi pak shte mi prati obshto 500

ama se draznq che sa malko po malko

ama kvo da se pravi

pone ne isavam bez pari de

3 – това е по адрес на съседка - shte stapvam na prasti

shte i e:a maikata na taq

tq e na parviq etaj

tapa dartofelnica

imala vnuxhe ne iskalo da idva povexhe

che se strqakalo kat ae chuvat stapki

deeeba mn iznejeni

4 – това е докато последно работише при нас; по време на работа

bahti kak se iznervih sa

bashta mi zvanq

da pita kolko pari da prati za patq pak me pita i za naema i posle vika na koceto roditelite kak se darjat vikam kak na rabotna osnova nishto poveche i toi hmm bahti horata ama ne go kaza nadahano a se edno mu e kofti

i az usetih i vikam

neshto typo li ti stava ne moga da razbera?!

ne go li prie veche

az go prieh ti ne mojesh

i toi ne ne priel sum go

vikam da taka trqbva nqma da se promenqt puk i nqma nujda dobre e i bez tqh

i toi pak хм ... dobre denche haide shte se chuvame pak

drugiq pat direktno sym mu kazala ne me pitai nqma promqna

tva mi e rana edva li ne i seki den se naduhvam che tva sa bukluci

i ne mi puka za twh

a bashta mi ochakva da ima promnqna

pff dpr pfffffffff

a i ti z sofia moje da go svarzvash s teq mizernici che sa prosti kato galoshi ne sa mogli da se realizirat i sa se varnali s podviti opashki .... nie nqma da sme taka shte vidim ako imame pari dali shte ti se maha

i btw shto se vprqgash za teq pisha ti ti mi otg prez 10 min

nali gi nqma

kvo shte im rabotish

a oniq nqma li dadat svoqta chast

te ni natresoha tuk !!!

200lv trqvva da dadat

ne znaqt li che e 5 veche

inache na dashterixhkata plashtat vsichko

a sina kucheta go qli

nali shtqha da pomagat

BUKLUCI !!!!!!!!!!!! VOda ne moje da gi izmir ot mrasotiqta i zlobata im

 

 

prosto draj na men i se pravj se edno nishtp, a posle shte izleze na qve tova!!!!

samo si ela v bg

отговор - da tyka nqma da kaja nishto

no kato si doida v bg prosto krai s tqh

dotam sa

 

 

ne sym okey s neshtata

ti ne razbirash li che iskat da ni razdelqt... Ne bili protiv nas? ahahahhaahahhaahhaahahahhahaahahahhaahahahahahahhaahahahahahhaahahahahahahahahahahahhahaahhahahahahahahahahaa pripadam !!!!!

I oshte neshto

nqma da lija guza na nikoi samo za da me haresa

fuck off

skapanqci !!

 

 

За сравнително кратко време си беше намерил работа. Беше започнал работа в едно казино. Разбрах го по мой си начин. След два, три месеца откакто си тръгна напуснаха квартирата в която живееха и която ние бяхме намерили и ги бяхме накарали да се преместят от предишната им, защото беше по хубава. Напуснали са я без предупреждение. Платихме  на хазяина неустойката и консумативите за изтеклия месец, а по късно и изравнителната сметка за парното. Той реши, че няма да си вдига телефона когато го търсим. Общуваше единствено само с едната си баба и дядо, но не казваше къде работи и къде се е преместил, за да не знаем ние.

Макар, че аз знаех и къде работи и къде живее. Знаех, че продава разни неща които сме му подарявали.

Лятото се срещнахме и се разминахме на Витошка. По точно, те ни подминаха. Когато ги видях на среща си, бях неподготвена, изненадана, стъписана; заковах на място.

Така минаваха месец, след месец. Разбрахме, че ноември ще си сменя работата. Идва да си вади здравна книжка. Мина и Коледа и Нова Година. Поздравихме се с пестеливи на думи SMS-си. Наближаваше отново рожденият му ден. Миналата година когато бяхме при родителите и, беше казал, защо сме отишли там, а не сме отишли да го поздравим. Решихме тази година да постъпим така. Подготвихме се с подарък. Наскоро бяхме научили,  че има дървени ръчни часовници. Подарихме на дъщерята за Коледа и тя много го хареса и се зарадва, не го е свалила откакто го има.Решихме да поръчаме и за него за рождения ден. То беше една одисея. Първо системата беше приела поръчката като фалшива, после тръгването се забави с 2-3 дни заради ледени бури в Масачузетс.

Два дни преди рождения ден е говорил с дядо си и е споделил, че са го спрели катаджии и са му взели книжката, заради неплатени глоби и в същия ден са го освободили от работа. Дядо му го е попитал дали да ни каже и той е отговорил както прецени, но да не ни дава съвет какво да правим, как да постъпим. Дядото ни каза в резултат на което аз му звъннах. И той си вдигна телефона. Най-спокойно му казах, че знам какво е станало, да не се притеснява и че може не на 100, а на 200 % може да разчита на нас.

Вденя на рождения ден му звъннах. Вдигна. Поздравих го, казах му, че съм изпратила една сума пари да си организира деня, така, че да му е хубав спомен и че искаме да отидем да го поздравим лично. Прие.  В крайна сметка прословутия часовник пристигна сутринта на рождения ден. Търчахме да го освободим от митница и ранния следобед  заминахме за София. Чакаше ни на една спирка. Поиска да го закараме до място където имаше работа. Прие подаръка,  като поясни, че той е принципен човек и неби трябвало да го вземе. Отказа да седнем за 10-15 мин на кафе - нямало смисъл. Каза да си вършим работата, макар, че сутринта когато му звъннах да го поздравя му казах, че с баща му искаме да дойдем да го поздравим лично. Нямахме друга работа в София. Една цигара време сме разговаряли. Той каза, че не може така все едно нищо не се е случило, че ако не приемем приятелката му нищо няма да се промени. Аз му казах, че не е момента да се обясняваме. Да реши кога ще идва да си оправя проблемите с КАТ и тогава ще поговорим. Преди два дни идва се обади, че ще идва. Баща му предложил да го вземе от гарата и заедно да отидат до по големия град и да си спести и такситата и той е приел. Опитали са се да говорят, само,че всичко се е завъртяло отново. Защо съм се ровила в личното му пространство. На въпроса какво се видя там, отговорът е защо се рови. Обвинения, че толкова месеци не сме го питали как е (по горе бях споменала, че той не вдигаше телефона). Обвинения, че ние обикаляме света, а не сме му изпратили 100 лв.

Баща му го е запитал сега  какво трябва или очаква да направим, той е отговорил незнам вие трябва да решите. Всъщност ние не знаем какво точно се очаква от нас. Казахме му, че може да разчита на нас. Даже въпроса за работа е повече от сигурен отколкото несигурен. Другото са парите – казал е на баба си, че го караме да поиска, за да му го натякваме един ден. Ние пък знаем до къде води непоскано добро.

 

Объркана съм

Благодаря за търпението

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей .

Как мислите , синът ви самостоятелна личност ли е .Не дали се влияе , всеки в известна степен се влияе . А може ли сам да взима решения . Ако се чувства самостоятелен , какво може да направите освен да го признаете за човек , зависещ от себе си .Деликатноста на отношението родител/дете , е в помоща която му оказвате , да се откъсне от родителския абсолютен авторитет . Като се съветвате с него , обсъждате събитията и  избягвате спор за тъкуването им .Той трябва сам да изгради ценостната си система .

Като чета написаното се сещам за едно определение на понятието ,,женитба" което наскоро срещнах .Но първо искам да споделя че сърдечно ви съчувствам , защото имам известен опит с моя син женен вече 15 г. . Та , женитбата , е законен начин за осиновяване на пораснало момче , чиито родители вече не могат да го издържат ....Не знам защо си мисля , че вече никой не чете , но продължавам .Останах с впечатлението че синът ви смята за  нормално да му пращате парични преводи , но , от далече .Хареса ми последното изречение за непоисканото добро . И аз така мисля . Време е да го отбиете . Да се учи сам да дъвче .Струва ми се че имате опит и знания които още не сте му предали . Дано не е късно да рабере че ,,принц" не е професия .Че всеки сам  прави  живота си ... Но имам един въпрос към вас . По скоро си мисля , пак за последното изречение .Знаете , че любовта не е само в даването или в получаването .А в цялостното хармонично отношение , на внимателната изчакваща и съчувставаща , готовност за помощ .Помощ не с нещо определено , а с каквото му трябва за да не се чувства зле .Само толкова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Не знам ще ми повярвате ли колко е тягостно за един млад човек да живее в сянката на своите успешни родители.... Въпреки че съм благодарна на съдбата за своите родители (те не са успешни в бизнес, но бяха и са известни в градчето и в професията ни), няма да забравя колко трудно преживявах периода 21-35 г. докато аз да се утвърдя като професионалист и най-вече в собствените си представи. Помощта им, за която съм благодарна сега, тогава ме пареше и сякаш ми слагаше примка около врата, за която те можеха да ме теглят където пожелаят. Не че го правеха, или поне не са го правели съзнателно.  Ако е било така, то са смятали, че го правят за мое добро и може и да е било така.

Според мен момчето ви се държи адекватно на вашата ценностна система и на вашето отношение към него. В цялото дълго изложение не успях да намеря място, в което сте изтъкнали някакви негови ценни качества (като изключим перфектния батко). Дори не можах да намеря какво е учил, какво умее да върши добре, с какво се занимава, какво са мечтите му и представите му за добра реализация.... Той с какво е бил полезен на вашия семеен бизнес и доколко това, с което се е занимавал при вас му подхожда (по негова, а не ваша преценка). Подобни въпроси бих задала и за жената до него. Разбирам ви - изляли сте мъката си на неразбрана и неоценена по достойнство майчина обич и материална подкрепа. Обаче съм сигурна, че ако сложите ръка на сърцето си, никога не сте продавали своята любов и подкрепа за благодарност или жестове от страна на обичаните и подкрепяните. Поне не съзнателно.... може би.... Или ако това се е случвало, то е било защото така чувствате "реда на нещата". 

И аз имам син и снаха и дори внуче. По-големи са от вашите. И дъщеря, която също учи медицина. 

Благодарна съм на небето за всички тях. Нашите взаимни отношения са коренно различни от вашите. Колкото до снаха ми - с нея сме в една професия, с много близки разбирания и аз много високо я ценя и винаги и го казвам, допитвам се до нея - от моята уста на висококвалифициран и с много опит учител за нея това е наистина комплимент. Благодарна съм и, че държи на сина ми, грижи се за него сигурно по-добре от мен, търпи му недостатъците и уважава качествата му. Непрекъснато им повтарям, че тя е по-добра майка от мен и това е истина. Щастлива съм, когато мога да бъда полезна с нещо и отплатата за това е самото щастие че са ми дали тази възможност. Дали ще ми кажат благодаря, дали ще ми направят забележка - справедлива или не - това не е важно - то си е за тях. 

Подкрепям напълно Александър. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×