Sign in to follow this  
Следващи 0
Донка

443. Вземи детето - Неделна Беседа от Учителя, 10 януари 1932 г.

2 мнения в тази тема

 

„А след отиването им, ето, Ангел Господен явява се на сън Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река; защото Ирод има да потърси детето да го погуби.“ (Евангелие от Матея, 2 и З)

Неделна Беседа:   Вземи детето

 
Цитат

 

Аз да ви кажа: В основата на всяка душа Бог е вложил нещо много хубаво, без изключение. Но животът отпосле се е развалил. Аз имам една максима. Тя е следната: Миналите добродетели са настоящи престъпления, и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон. Някой дойде и казва: „Еди кой си е извършил едно голямо престъпление”. Казвам: Извършил е едно престъпление по силата на своите добродетели. Тия престъпления за в бъдеще пак ще се превърнат в добродетели. Всяко престъпление, което е продиктувано от една добродетел, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за в бъдеще, като се върне при своята причина, пак ще има същите резултати. Има един закон в Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за добро.

 

Вземи детето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Има едно взаимно отношение, което съществува в света, то ни интересува нас. Може някое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за мен, в дадения момент решава моята съдба. Казвате: „Как така?” Много естествено, много проста работа. Просто е* за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дело от 25 години за 100 000 000 лева. Ето последния момент, когато трябва да се реши туй дело. Мен то ме интересува, защото и аз съм един от наследниците. Може в началото да не ме е интересувало, но в края, понеже идат известни облаги за мен, казвам: От това дело зависи моята съдба.

„А след отиването им...”. Когато този ангел се явява на сън на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди в Египет”, там думата на български е преведена „бягай”. Думата „бягай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идеш, може и да не идеш. Като се каже „бягай” значи ще бягаш, нищо повече, ти не може да не бягаш.

В английския език има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”. Някой англичанин казва: „I shall go” - значи: аз ще ида Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непременно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всеки език си има свои свойства Езикът, то е разумното в човека Някой път ние казваме, че еди кой си човек не знае да говори правилно. Действително, човек трябва да знае да говори правилно, но три качества има, с които речта е свързана: права мисъл, право чувство и права постъпка; това значи право говорене. Не може човек да говори право, т.е. да говори перфектно един език, ако не мисли правилно. Ако в него няма правилни чувства, правилни постъпки, той не може да говори правилно, езикът му не може да е изящен. Някой може да каже, че лошите хора говорят красноречиво. Не, един лош човек не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалните чувства не са развити, може да говорят, но след като слушаш един човек да говори, след като каже няколко изречения ще знаеш мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речта му, говорът му ще определи какво е неговото вътрешно състояние. Тогава този човек, каквото и да ти каже, или както казват българите, звезди да ти снема от небето, ти ще знаеш мисли ли правилно, или не. Българинът има едно качество: той преувеличава нещата, за да бъдат разбрани. Казва: „бяга като куршум”, „бяга като светкавица”, или „яйце да хвърлиш, няма къде да падне”. То има място много хиляди и хиляди яйца да паднат, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Съществуват в главата ни два центъра наблизо, свързани с него, не са отпред на голата част на челото, но под косите са скрити. Туй чувство спада към тъй наречените морални чувства на човека. Ние се учудваме на величието Божие, на света, на звездите. Едно благородно чувство е то. Човек, който няма туй чувство, не е доволен. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силен в преувеличението, ако му кажеш: „Ти, който знаеш да преувеличаваш, кажи ми колко е голямо слънцето”, той ще каже: „Голямо е колкото цяла Европа”. То е едно умаление. В неговия ум Европа седи като нещо голямо.

Може би у вас има едно притеснение. Вие се намирате като пред един гадател. Отивате при някой да ви врачува на кафе, на боб, или пък на восък, или пък на някоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадателят. Очаквате да ви каже нещо много хубаво. Но всеки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри от Братството бяха ходили при един гадател й след като им врачувал, най-после им казал: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човек да ходи при гадатели, но той и сам може да си гадае. Гадател всеки може да стане. Ако ти сутрин ставаш рано, можеш да си гадаеш. Ето как може да си гадаеш, аз да ви кажа-едно просто гадание. Излез и виж слънцето на ясно ли изгрява, или зад облак. Ако изгрява на ясно, няма никакво облаче, целият ден работите ще ти вървят добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него ден работата ти ще мяза на небета. Или като излезете сутрин и има вятър, вижте откъде духа. Ако духа от изток, ще има спънка. Ако е студено, пак ще има спънка. Ако няма никакъв вятър, работите ще вървят добре. Ако духа зад гърба, ще има попътен вятър, работата ще бъде още по-добра Тогава като тръгнете по пътя, ще гледате кого ще срещнете. Ако срещнете млада мома и тази мома е красива, работите ви ще вървят добре; ако срещнете някоя грозотия, работите ще се оплетат. По всичко може да се гадае. Ако срещнете една баба с патерица, и вашата работа ще бъде такава. Срещнете някой дядо, натоварил колата - и работата ви ще бъде по същия начин, и вие трябва да напълните колата Като работите, да мислите. Но колата трябва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлякъл моста, отдето трябва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакаш, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направят моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това са правила за гадаене, сами да си гадаете. Пък ако отивате при някой гадател, да знаете, че той някой път може да не си нареди бобовите зърна както трябва. Аз съм гледал как някой гадател не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимерни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалните линии, и заключенията му не са права. Или пък хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае как да нарежда картите; той не е бил в школата на гадателите, научил нещо от дядо си, от баба си, но те не са знаели хубаво, нито дядото, нито бабата не са имали това изкуство. Хвърля гадателят картите, но. на 100 предсказания едва 10 се сбъдват, 90 не се сбъдват. Така е и при астролозите: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбъдват. Има нещо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, с които борави, всички трябва да се преобразят. Астрологията е цяла наука. Може да се предсказва какво има да става в живота с голяма точност, но не всеки знае. Майката може да знае какво има да става с нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята На туй дете и какво ще стане с него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своите сънища, и те щяха да й предскажат. Всеки човек, който не е вещ в тези науки, ще изпадне в суеверие. Суеверието е заблуждение, незнание, невежество. За пример ти винаги искаш гадателят да ти каже нещо хубаво...

 

Аз сега не защитавам истината не си позволявам да я защитавам, аз изнасям истината. Една истина, която се нуждае от моята защита, тя е стара баба. Истината няма нужда от защита. Истината е най-силното нещо в света Всеки, който иска да прогресира, трябва да се развива за себе си. Човек трябва да разбира истината, не да я защитава. Аз като човек другояче не мога да раста. Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. В туй отношение, ако се откажа от нея, аз ще осакатя себе си, пък ще осакатя и своите ближни. Затова именно трябва да говоря истината. За какво ще защитавам светлината? Тя сама се защитава. Тази светлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че светлината иде от слънцето? Някой ще ме убеждава, че светлината иде от свещта, че тази светлина, която имам, била от лампите. Само на мен не може да ми каже, че тази светлина е от лампите, тя от лампите не може да дойде. Светлината идела от лампите, от огъня, от свещите. Излиза от тях някаква светлина но тя не иде от лампите, светлината иде само от едно място. Следователно тази светлина има свой проводник; може да има хиляди и милиони отражения, то е друг въпрос То е светлината на отраженията, тя не е онази истинска светлина. Истинската светлина оживява човека. Тази светлина, ако падне върху мъртъв човек, той ще оживее. Тази светлина, като падне върху ума, човек започва да мисли. Като падне тази светлина върху сърцето, ти веднага чувствуваш, че си в Царството Божие, светлината е вътре. Според светлината, която хората имат, е и философията им. Западните народи мислят, че са по-умни от източните. Източните народи в някои отношения са по-умни от западните. Източните народи съгрешиха в друго. Те не се водиха според светлината, която имаха, но когато придобиха знанието в тази вечната светлина, в тях се роди най-големият егоизъм, яви се факирството, йогийството, поискаха да станат йоги, адепти, учители. Ако идеш на Изток, ще видиш цели общества от факири, чудесии правят според европейците. Пък то какви чудесии, няма никакви чудесии. Чудесиите на един факир се равняват на какво? Ако аз взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голяма, но като излезе въздухът, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е някакъв фокус. Но във факирството никакви чудесии няма. Просто ще напълниш питката с въздух и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правят факирите, това са сенки на реалността.

Реалността има три качества, които вървят с нея. Реалността носи живот, носи светлина, реалността носи и свобода. Всяко едно явление в света, от какъвто и да е характер, което не носи тия трите качества, то е фиктивно, то не е реално. Някой човек те увещава: „Аз след 10 години ще имам голямо наследство и на теб ще дам един милион”. Как ще познаеш дали това ще стане? Аз зная, че след 10 години той няма да има 10 милиона, това са въображаеми неща. Аз считам реално само туй, с което в даден момент разполагам, а не това, с което за в бъдеще ще разполагам. Не считам за реални и тези неща, с които съм разполагал в миналото. Това са относителни неща. Реалността е нещо, с което сега разполагам, туй, което никой не може да ми го вземе в даден случай. То е тази Божествена реалност в света, с която мога да оперирам. „Стани, та вземи детето и майка му...”' Детето, това е реалността. Туй дете е човешкото „аз”. В момента, в който съзнаваш, че си „аз”, едно живо разумно същество, туй дете в теб се е родило. Това е новият човек. Ти ако не съзнаваш в себе си новото, новият човек не е роден. Не е въпрос имаш ли душа или не. Ти мислиш, че душата е вън от теб. Всяко нещо, което е вън от теб, то не е реално. Твоята къща вън от теб ли е? Тя не е реална, понеже е вън от теб. След време ще се разруши. След година, две, три, десет, двадесет, тридесет, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо няма да остане от нея. Ще дойдат други, ще преустроят твоята къща; ако дойдеш след 400 - 500 години, няма да има нищо. Даже тялото, което имаш, и то не е реално. Виждаш, твоята къща се изменя. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момък, ще му израстват мустачки. Ако мустачките са вирнати нагоре, това е добър признак, този момък е здрав. Ако мустаците са надолу, той е загазил вече. Ако е мома, косите й ако са дълги до петите, тя е здрава, пълна с чувства, тази мома е с богати чувства. Щом започнат да осиромашават чувствата, косите почват да намаляват.

Чувствата на човека са свързани с неговите коси. Неговата интелигентност е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човек е по-умен. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговите мисли са по-груби. Колкото косите му са по-груби, толкова той е неодялан. Богат е той, но и чувствата му са такива. То са общи работи. Дългите коси показват богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при един отличен ум могат много добре да се разберат. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умът, и сърцето добре са работили. За пример ако са доставени добре, съразмерно бузите, веждите, устата, очите, ушите - всичко това показва вътрешната доброта на човека. Всеки човек е основан на нещо разумно. Няма линия в човешкото лице, която да е излишна. Всяка линия, точка, размер, цвят на човешкото лице говорят за качества или недъзи, за вътрешен живот. Някои линии са неподвижни, понеже съответните способности, съответните чувства не са започнали да функционират. Но щом почнал да функционират способностите и чувствата, тия линии стават подвижна Има линии на лицето, които са подвижни. Когато хората са много чувствителни, близо около устата им има едно едва забележимо движение. Когато някой е много чувствителен, едно мърдане има на устата. Или когато някой е нервен, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевите мускула Аз съм забелязал много пъти музиканти, които учат музика; учат добре, но и те, и професорът им правят такива гримаси, които са неприятни. Има движения, с които може да4се изрази нещо велико, идейно, но без да се правят гримаси. Някой цигулар си чупи тялото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения с тялото и главата, прави гримаси; може да е добър цигулар, не го отричам, но с такова свирене не може да даде концерт между ангелите и светиите. Те ще кажат: „Иди най-първо да се научиш главата как да си държиш, после цигулката си как да държиш и лъка как да го теглиш”. Има едно теглене на лъка, което е специфично за добрия цигулар. Казвам: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи в лъка, после седи в тона. Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата публика е във възторг. Но туй движение на лъка съответствува на неговия ум. Ако той не знае как да движи лъка, тоновете не са правилни. Аз правя опити по музика, да видя какво влияние има лъкът. Не искам да дам своето изкуство. Взимам човешката ръка. Всеки един човек е артист. Аз взимам цигулката в широк смисъл. Дясната ръка, това е лъкът, лявата ръка, това е ръката която свири, ще даде израз на тона. Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете. Много щастливи случаи зависят от махането на ръката. Онези, които са изучавали науката за движението, а това са индуските учени и адептите, имат такива движения, че като са между свирепи животни, само с едно вдигане на ръката по известен начин, без да говорят, стъписват се животните. Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което е в съгласие с Природата Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна. Някой от вас ще каже: „Защо трябва да живея?” За да знаеш, как да ходиш отмерена. За пример: вие не сте изучавали отмерения ход на краката. Едно дете като го пращате на училище, още с тръгването, от първите три, четири, десет крачки може да разберете ще има ли успех този ден или не. Не че това е нещо злокобно, но в него вече съществуват тия движения на неговата мисъл. Детето върви несъзнателно, естествено, но вътре в него вече е заложено какво ще бъде днес положението и то се движи според вътрешните импулси. Ако с излизането от вратата почва да тича припряно, няма да има успехи. Туй дете може да го спаси само някой добър човек, добър учител, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъв човек, така ще се свърши денят без придобивки...

Вземи_детето

Редактирано от Слънчева
Рассвет харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега
Sign in to follow this  
Следващи 0