Naturalbycolour Добавено Юли 24, 2017 Доклад Share Добавено Юли 24, 2017 (edited) Здравейте на всички! Ще опиша на кратко за какво иде реч. Изпитах паник атаки преди години. За няколко месеца се справих сам, като почнах да чета най-различна литература, започнах йога, фитнес и медитация когато мога когато не мога. Та отиваме на миналата година, 2016 юни месец. Всичко вървеше супер. Учех за изпити, и ми предстоеше още един, последен за годината. Малко преди края на юни месец, започнах да уча здраво. Към 1-ви юли, някак си, както четях за изпити, изпитах огромен дискомфорт в корема, но не беше породен от мисли за изпити и т.н. Просто "болката дойде" ... Ясно го помня. След малко това се превърна в пареща болка, точно под лъжичката... Изплаших се, и болката стана още по-голяма. Получих такова притеснение, че отидох директно в тоалетната по голяма нужда. После болката... не спря. Не спря през целия ден, и втория, и третия... А аз не спрях да се притеснявам. Отидох по-късно на изследвания - кръвни проби за хеликобактер, ехограф на кроема, правих скенер, ходих при гастроентеролог - НИЩО. Нямах нищо, никакви болести... А корема ме късаше от болка. Болката, почна да се появява под лъжичката, после при стомаха, и на края - от дясно на стомаха. Meсеци по-късно, след като започнах да се отърсвам от мисълта за болката, тя спря; не се появи, до октомври 2016г. докато не реших да кандидатствам за работа в една компания... Т.е. болката пак се появи, но с по слаб интензитет. Най-вече се провокираше от това, че трябва да изляза да върша някаква работа и т.н. Мислех си, че е главно от притеснението... Но... Малко след това, забелязах,че като съм с приятели навън, като спортувам (понеже боксирам и т.н.) - болка няма. В момента в който "видя" и "установя" че няма болка - тя след няколко секунди... идва. Не толкова силна болка, но - болка. И това започна да става... постоянно, навик да се следя! И така и до днес. Ясно виждам, че болката идва - когато започна да усещам корема си, да го "пипам" дали не ме боли или ме боли, и "дебна" дали болката я има или я няма чрез самия "спомен за болката"... и дори знам всичките си мисли свързани с нея - записал съм си убежденията свързани с болката, и дори им се надсмивам, и на моменти болката рязко спира от това надсмиване над себе си. Има моменти в които осъзнавам, като се смея че възприемам нещата много насериозно и това ме мотивира да продължавам да се надсмивам. Но в същото време - ми е писнало - ту ме боли, ту спира, ту почва... един ужасен цикъл. Ако може да обясни някого - това какво представлява? Дали това е възможно да е форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Знам, че по този начин няма да се успокоя, но искам да си изясня, и да питам повече специалисти за това. Покрай това осъзнах, че имам много нерешени проблеми. Сега започнах да ги "вадя" един по един. Но тази болка ме накара да се изолирам социално и да не искам да изляза, защото все си мисля, че "си губя времето с приятелите" - а не решавам проблема с болката. Което пак е смешно, хаха:)! И така... благодаря за прочитането на темата ми и ще се радвам да прочета вашите отговори Дами и Господа. Светла седмица Ви желая! Редактирано Юли 24, 2017 от Naturalbycolour Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 25, 2017 Доклад Share Добавено Юли 25, 2017 Здравей, общото зад всички проблеми е стрес. Изпитваш стрес, когато попадаш в ситуации, в които трябва да се "доказваш", което иде да рече, че себеоценката ти е малко по-ниска. Това, че стресът се проявява през тази фантомна болка е просто особеност - той може да се прояви с хиляди лица. Да се съсредоточаваш върху болката, независимо дали ще я дебнеш или пък надсмиваш (... какъвто и да е предполагаемия смисъл за теб от това) е напълно излишно - тя е само флагман на процесите, които протичат в мисловно-емоционалния ти свят. Най-разумно ще е да се довериш на специалист и започнеш психотерапия. Ще спестиш маса време, излишни анализи и криви пътеки. Разбира се, ако целта ти е да живееш щастлив и творчески живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 27, 2017 Доклад Share Добавено Юли 27, 2017 (edited) Като акцент към отговора на Георги, само ще добавя, че най- често свързваме тази психосоматична болка с емоцията гняв. Метафорично "преглътнат гняв, яд, раздразнение", скоето не можеш да се справиш. Разбира се, силата на мисълта е безмерна и когато я насочиш към усещането - имаш усещане. Всичко останало се покрива. Редактирано Юли 27, 2017 от Диляна Колева Naturalbycolour, Андрей Филипов и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Naturalbycolour Добавено Юли 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2017 (edited) Здравейте отново, и ви благодаря за отговорите, но не получих все пак отговор - това може ли да е вид ОКР - да е натрапливост? Питам ви защото, още от началото на паник-атаките преди години до сега, минах през много подобни моменти. През 2013, имах сърцебиене и го предизвиквах отново с мисъл, което се превърна в "прескачане на сърцето" и беше доста притеснително. Някак си съумях и го спрях... После, пък в един момент получих задух! И то страхотен задух, и само като се сетех за него и то беше като "мисля за дишането- концентрирам се в него- получавам задух" ... изключително кофти, разбирате ме за какво говоря... но въпреки всичко, продължих смело напред, въпреки страховете ми!... Да, зад тези неща стоят нерешени личностни проблеми и прочие. Но това с болката продължава прекалено много време. Явно проявявам нетърпимост ли де да знам.. Но все пак - какво и защо ме кара да се концентрирам с такава сила върху подобни неща?... Да от, медитацията например, свързана с Екхарт Толе който казва "усещайте тялото си", съм свикнал да се самонаблюдавам, но винаги е било с цел да се отпусна, ако съм напрегнал раменете си и т.н. ... Уж се старая да съм в настоящето, ама нещо не успявам, хаха. Лошото е, Диляна, че това "насочване на мисълтта" стана много кофти и постоянен навик да "гледам" има ли болка или няма и вече ме дразни... т.е. такъв навик, че понякога става абсолютно несъзнателно и не знам дори кога ме е заболяло или кога съм си сложил ръката върху корема без да има защо... Редактирано Юли 31, 2017 от Naturalbycolour Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 31, 2017 Доклад Share Добавено Юли 31, 2017 (edited) ,,това може ли да е вид ОКР - да е натрапливост? ,, И какво, ако е натрапливост? Какво, това, променя ситуацията? Редактирано Юли 31, 2017 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Юли 31, 2017 Доклад Share Добавено Юли 31, 2017 (edited) А защо не вземеш да установяваш, че все по-често и за по-дълго болката отсъства? Аз едно време бях така с главоболието, исках да ме боли, за да избягам от разни ситуации, но после свикнах да ме боли глава и положението стана сериозно. Дълго време се наложи да си корегирам самовнушенията. Редактирано Юли 31, 2017 от DilianaD Орлин Баев, Naturalbycolour и Андрей Филипов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Naturalbycolour Добавено Август 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2017 - др Първанов - за да зная какъв специалист да търся на кратко казано. Имам проблем с доверието. Ходил съм при терапевти, и примерно не ми харесва на някои подхода да си визуализирам някакви неща, или да заменям концепциите си с нови такива... искам да ги разбия, да ги няма. Не искам да правя нов вътрешен диалог. Не знам дали е възможно това, но например проблема с визуализациите, и това например да си представям как на отделен екран ставам голям, силен и се чувствам смел, не ми се струва решение на проблема, или да си представям как съм дърво, което разтваря клоните си в много посоки... ДилианаД - установявам ги, разбира се! Това са ми най ценните моменти, хаха. Но от долу, на един заден фон идва вниманието дето се прехвърля и започва да ме насочва към корема... без мисъл, просто "ме насочва".. и е дразнещо. Мислите идват на по късен етап. В такива моменти посядам, спирам да работя ако работя и се концентрирам в дишането. Онова чудо спира, и продъжлавам.. ама не...пак иде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 1, 2017 Доклад Share Добавено Август 1, 2017 преди 11 часа, Naturalbycolour каза: Уж се старая да съм в настоящето, ама нещо не успявам, хаха. Лошото е, Диляна, че това "насочване на мисълтта" стана много кофти и постоянен навик да "гледам" има ли болка или няма и вече ме дразни... т.е. такъв навик, че понякога става абсолютно несъзнателно и не знам дори кога ме е заболяло или кога съм си сложил ръката върху корема без да има защо... Виж как хубаво си го казал "постоянен навик", бих казала натраплив навик. А как се променя един навик? С нов такъв. Важно е да се концентрираш към изграждането на нов навик, имаш тази способност добре работи явно сега трябва да я впрегнеш в различна сила. Имаш богат опит в изграждането на навик, все пак си създал този, значи знаеш какъв е механизма - постоянно повтаряне, с насочено внимание и концентрация към избраната нова посока. Всеки ден по малко /като начало/ но всеки ден.Усещаш стария навик и променяш. Относно методите, прав си, че в този тип методики се иска доверие и отпускане, а хората с тревожности са основно контролиращи. В тези взаимоотношение е важно да отпуснеш контрола, а ти не можеш, нормално да те дразни, все пак някой иска да те води - не става. Но това са методики, които на един друг тип хора работят много добре. Терапевтите работят с методите на школата към която са обучавани, те не сработват при всички хора, това е най- нормалното иначе щяхме да говорим за панацея. Просто някои колеги избират клиентите си според метода, защото знаят при кой ще сработи, дреги прилагат метода си на всички независимо от личните особености, а трети работят с няколко метода според клиента. Всички, които работим с много хора знаем, че едни са благодарни цял живот, а други са готови да ни линчуват. Но каквато и да е опитността ти с терапията, тя винаги е плюс, защото отиваш при другия психолог с набор от нова информация, която си научил и тя в един момент започва да сработва. Орлин Баев, Naturalbycolour и Андрей Филипов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Naturalbycolour Добавено Август 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2017 (edited) Току-що, Диляна Колева каза: Просто някои колеги избират клиентите си според метода, защото знаят при кой ще сработи, дреги прилагат метода си на всички независимо от личните особености, а трети работят с няколко метода според клиента. Да, точно така! Сега си спомних, че преди няколко седмици ходих при един терапевт занимаващ се с EMDR, защото ми стана интересно това, че спомените са "живи" и човек трябва да се освободи от тях. И първия ми спомен като започнахме с метода беше мноого ранен! И в него се гневях на баща си... Не знам до колко ми помогнаха тези сесии, но това не го споделих до сега, защото не го правя и често, но малко след EMDR сесиите открих някаква техника наречена преглед на живота или рекапитулация на някои си Кастанада. Идеята е да преглеждаш миналото си и да си връщаш енергията. Възприех го малко като EMDR, само че да го правя сам. Не знаех от къде да започна, за това направих преглед на деня който беше изминал - останах като гръмнат! Забелязах много противоречия и мисли които през деня не бях. След това заспах и то много спокойно, и някак си установявам, че на следващия ден се чувствах по добре?! Както и да е... какво предлагаш като промяна на навика? Някакво действие или мислене? Мразя мисленето по принцип.. Ако ще да е действие, то стават ли - лицеви упори? Или нещо подобно?... Благодаря ти много за изчерпателния отговор:)! Редактирано Август 1, 2017 от Naturalbycolour грешка в изреченията и изпуснати буквички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 1, 2017 Доклад Share Добавено Август 1, 2017 (edited) Наистина, имаш проблем с баща си.Той не е авторитет за теб и това ти пречи да се довериш на хората, в частност терапевтите. Ако работих с теб, бих насочил усилията си в тази посока-отношенията с баща ти, разбира се и с майка ти, а, ако имаш братя и сестри и с тях. Изобщо, не бих говорил за болката ти, отношенията ти с тези хора са разковничето за преодоляването и. И понеже, имаш проблем с авторитетите- не ги признаваш , няма да ме послушаш и ще си така....години. Редактирано Август 1, 2017 от д-р Тодор Първанов Диляна Колева и Naturalbycolour 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Naturalbycolour Добавено Август 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2017 (edited) преди 1 час, д-р Тодор Първанов каза: Наистина, имаш проблем с баща си.Той не е авторитет за теб и това ти пречи да се довериш на хората, в частност терапевтите. Ако работих с теб, бих насочил усилията си в тази посока-отношенията с баща ти, разбира се и с майка ти, а, ако имаш братя и сестри и с тях. Изобщо, не бих говорил за болката ти, отношенията ти с тези хора са разковничето за преодоляването и. И понеже, имаш проблем с авторитетите- не ги признаваш , няма да ме послушаш и ще си така....години. Така е... д-р Първанов, прав сте тук. Цялата конфликтна ситуация възникна миналата година, когато баща ми не ме подкрепи, защото исках да кандидатствам в една компания за работа, а той беше против, и на много пъти имахме огромен скандал. Две седмици след последния скандал, ме заболя корема... а майка ми пък тогава ми каза, че се е разочаровала от мен, че съм "склонил глава пред баща ми'. Това много ме натъжи в този момент, дори плаках... Какво разковниче, да имам по отношение на тези хора? Та ние сме на нож постоянно. За това и не общувам с тях. Е, с майка ми си говоря. Но баща ми, не можем на моменти да се понасяме. Опитвам се да му покажа как да приеме нови гледни точки но той крещи: "Остави ме мен, няма какво да се променям!", и в същото време неговия свръхконтрол е ужасен - постоянно ме критикува къде оставям инструментите, дали съм си зачистил, в колко часа ставам за работа, постоянно гледа кога ям и дали не ям... ужасно е. Как да го призная като авторитет, след като неговите остарели виждания не съвпадат с моите? + вечно-агресивния му тон... Опитвам се като стратегия да го игнорирам, но и това не помага... а на него, сякаш хич не му пука. Накрещи се и му "мине" както казва той и не му пука особено как се чувствам аз Редактирано Август 1, 2017 от Naturalbycolour Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2017 Доклад Share Добавено Август 2, 2017 преди 6 часа, Naturalbycolour каза: Какво разковниче, да имам по отношение на тези хора? Когато говорим за терапевтичен процес, не става въпрос да се променят хората около нас или ситуациите зависещи от тях. По време на терапия се променя нашето отношение към тях, ситуациите и себе си. Тогава вече няма симптоматика. Отношението ти към корема - не като към болно място, което трябва да излекуваш. С това си отношение си изградил и натрапливия навик. Отношението ти към болката в корема - като към здраво място, което ти показва, че има нещо нездраво в емоционалния свят, тогава натрапливия навик да я наблюдаваш ще спре, защото ще изместиш фокуса. След това, работа по промяна на отношението към причинителите на този емоционален дискомфорт, който се показва през симптома. Това пък отношение преминава през промяна на отношението към себе си. Кой съм аз, какъв съм, какво умея, какви са ми способностите и къде се страхувам да променям, защо. Орлин Баев, Naturalbycolour и Андрей Филипов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 3, 2017 Доклад Share Добавено Август 3, 2017 Да, всичко е свързано. Симптомът води към минуси в характера, а те към собствени отношения към другите. От родителските фигури, през хората наоколо, до аз-аз отношението. Ето, в теб ясно се вижда една съпротива, недоверие срещу авторитетите, идваща от дразненето ти към баща ти. Ставащото в теб самия обаче, също е един вид авторитет - нещо, срещу което се противиш по идентичен начин. Ето за това отношение говорим, че е нужно да се промени в характерово учене и промяна. Ти дори казваш: В 1.08.2017 г. at 9:34, Naturalbycolour каза: не ми харесва на някои подхода да си визуализирам някакви неща, или да заменям концепциите си с нови такива... искам да ги разбия, да ги няма. Не искам да правя нов вътрешен диалог. В терапията знаем, че такова отричане поддържа неврозата. Не да ги няма, а да се уча от тези мисли, чувства и усещания! Тогава, както вече сам проследяваш, се вади целия ти живот, характер, съдба и имаш възможност да изпилиш зъбките на гордостта, да пораснеш спрямо отношението си към авторитета. Оттам натрапливата въртележка лесно се променя, съответно и вглеждането във фантомния симптом отпада. Има и визуализации, хипноза, но и по-цялостна работа. А зад методите, стои доверието ти от теб към теб самия, родило се при стапяне на въпросното недоверие към авторитета. Тогава и доверието в терапевта, методите му, както и към доброто в хората, вече е налице. Защото в другия виждаш не друго, а това, което не виждаш в себе си! Успехи! Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.